Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби



страница8/20
Дата23.07.2016
Размер2.81 Mb.
#2409
ТипГлава
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

"Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже?...Ето, виждам четирима развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете." (Дан.3:24,25). Чудото е пред очите на Навуходоносор. Тези верни младежи са по-силни от огъня! С тях се движи един, чието лице свети! Кой е той? С трескава бързина царят си спомня обясненията на Даниил и неговите приятели за Божия Син, за бъдещия Спасител на света, за Онзи, Когото юдеите очакват. Не може да бъде друг! Това е Той - Второто лице на Бога! Същият, който Му е дал величествените видения за бъдещето. Неговата сила спасява верните младежи, но тя не наврежда на царя! Отново милост за тази дръзка, самозабравила се прашинка!...Но не само милост и снизхождение получава Навуходоносор, а нещо много повече - откровение за Божията слава и за Неговия син. Какъв е този чуден бог, Който не отвръща на "злото със зло", а с милост и обич отговаря на дръзките предизвикателства? Това умът на Навуходоносор, на този езичник, все още не може да проумее.

"Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на огнената пещ и извика: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня."

Какво велико откровение за Божията любов и за уважението, което хората си дължат един на друг! Божията сила спира огнената стихия, но тя не отнема авторитета на царя. Забележете: младежите стоят в огнената пещ, докато царят не им заповяда да излязат. Разбира се, че никой не би ги спрял, ако искаха да излязат. Всички биха ги гледали слисани и объркани, включително и царят. Но младежите не правят това, защото уважават царския авторитет. В сферите на съвестта и духа царската заповед не важи, но пред пещта тя трябва да се уважава! Чак след като Навуходоносор ги подканва да излязат, чак тогава те се показват пред всички. Хората ги оглеждат, пипат, всеки иска да се убеди, че пламъкът дори не ги е опърлил. Трогнат и вдъхновен, Навуходоносор издава заповед: "Всеки човек, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който да може да избави така." (29 стих). И главата приключва с издигането на младежите в сферите на властта. Така инцидентът завършва с триумф, чиито нравствени последици надхвърлят ограниченията на конкретното. Сред пламъците на нажежената пещ проблясва общочовешката значимост на любовта, доверието и уважението. Любовта винаги търси подходяща форма за богатството на своето съдържание.

Младежите стават жертва заради желанието си да проявяват своята вяра в подходяща форма, за нищо на света да не се поклонят на идол. Всяко сериозно вероизповедание трябва да уточни своите доктрини (съдържанието) и своите форми (Свещеното писание изисква това). Пренебрегваме ли формите, ще отидем в блатото на мистичните религии, а премахнем ли съдържанието, ставаме фарисеи.

формата се определя от втората Божия заповед: "Не си прави идол" (Изх.20:4,5). Според приятелите на Даниил това означава да не допускаш чуждо влияние да командва твоята съвест и обичта ти към Бога. Обърнете внимание, че те не само не се покланят на идола, но не п о з в о л я в а т на царя да задава въпроси относно вярата им в Бога и Неговия авторитет. Същите, които чакат царската заповед, за да излязат от пещта, не се подчиняват на желанието на царя да му разкажат за своя Бог. Исус иска да имаме свобода (Йоан 8:32) и виждаме, че в робските години на човешката история Неговата сила прави трима младежи наистина свободни!

Свободата е в равновесието между уважение и преклонение. Младежите точно очертават границите на царската власт. Те уважават царя, но за нищо на света няма да му се преклонят. В това се състои разликата между любовта към Бога и любовта към човека. И двете изискват жертвоготовност, но любовта към Бога се изразява в преклонение, а любовта към човека - в уважение. Никога не бива да допускаме любовта или страхът да ни заставят да коленичим пред творение. Не бива да превръщаме любимите хора в идоли, защото всеки идол непрекъснато иска жертви, а жертвите ще бъдем самите ние.

Божията любов ни прави по-силни от огъня. Единственото, което огнените пламъци засегнаха, бяха въжетата около краката и ръцете на верните младежи. "Огънят" на обстоятелствата, през който понякога трябва да минем заради верността си, поглъща само оковите на греха.

ЕПИЛОГ


Дълго време на полето Дура стоял един самотен идол. Макар че целият бил направен от злато и носел символите на царската власт. Минаващите пътници не му обръщали внимание. Докато пресичали околността, в ушите им звучала песента на хвърлените в седмократно нажежената пещ верни младежи. Песен на победа, ода за това как малката прашинка може да стане по-силна от огъня и чрез силата на Всемогъщия да се слее с вечността. Сама превърнала се в огън, тя свети и стопля всички, които искат да обичат, да са свободни и да умеят да уважават, без да се прекланят.

11. ГОРДОСТ И БЕЗУМИЕ

(коментар върху кн. "Даниил" - 4 глава)
"Цар Навуходоносор към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мирът да ви се умножи! Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество из род в род." (1-3 стихове)

Тази глава е единствената в цялата Библия, писана от езичник. Тя представлява царска прокламация, в която Навуходоносор II разказва за своята жива опитност с всемогъщия Бог. От обръщението се вижда, че с него е станало нещо, което коренно го е променило. Той се е обърнал към единния Бог. Духът на гордост и надменност е заменен с дух на кротост и мир. Най-после твърдата черупка на неговия характер се е счупила. Но как е станало това? Пророческият сън, споходил го във втората година от царуването му, не е успял да я пробие. Девет години по-късно Навуходоносор издига златен идол по подобие на видения в съня и гневно заплашва със смърт тримата младежи, които отказват да се поклонят пред този нов бог. Дали пък чудото в пещта и откровението за Божията слава не са успели да внесат промяна в езическото мислене и светоусещането на царя? Колкото и странно да звучи, отговорът е не! Чудесата впечатляват, смайват, но не могат да накарат човека да повярва. С разума си Навуходоносор е разбрал кой е истинският Бог, но в сърцето и в съвестта си е останал далече от Него. Царят е започнал да уважава еврейската вяра, раздал е важни постове на верните младежи, но самият той е продължил да стои на разстояние от живия Бог, да не Го търси, да не Му се доверява, нито пък да се интересува от Неговите нравствени принципи, които стоят в основата на човешкия живот. От разчетените надписи се вижда, че голямото желание на Навуходоносор II било да превърне града Вавилон в най-красивия град и същевременно - в най-непристъпния за вражеските войски. Едва ли друг владетел в миналото е строил така неуморно. За военни събития, завоевания и бойни походи се говори малко. На преден план виждаме все строителната дейност на царя. Стотици хиляди тухли носят неговото име, запазени са плановете на много строежи. "Вътрешният град, който е изпълнен с триетажни и четириетажни сгради, е прорязан от съвсем прави улици както в противното направление, така и напряко, където те стигат до реката" (Херодот). Градският план на Вавилон напомня шаблоните на рисувателна дъска, по които се строят големите американски градове.

(Фиг.15)

Всяка улица е носела името на един от боговете на вавилонския пантеон. Така на левия бряг на реката Ефрат е имало улица "Мардук" и улица "Завава". Те са пресичали под прав ъгъл улиците на бога на луната Син и на Енлил, "господаря на света". На десния бряг преминавала от изток към запад улицата на Адад, пресичайки улицата на бога на слънцето Шамаш. Вавилон не е бил само търговска столица, но и столица на култовете: "Във Вавилон има всичките 53 храма на главните богове, 55 параклиса на Мардук, 300 параклиса за земните божества, 600 - за небесните божества, 180 олтара за богинята Истар, 180 - за боговете Нергал и Адад и 12 други олтара за различни богове". За истинския Бог, за Онзи, Който в часовете на нощта потърси Навуходоносор и му даде отговор на вълнуващите го въпроси, царят не е намерил време и място. Но съжителството с идоли никак не е безопасно за душата. По невидими пътища идолопоклонското влияние прониква до най-интимните кътчета на човешкото същество, до изворите на духовния живот, до онази непристъпна "светая светих" на личността. То внася промяна в чувствата, в съвестта и в мисленето. Така е станало и с Навуходоносор. След двете откровения на Бога царят е бил готов да се преклони пред величието на този нов за него Бог, но не е решил да скъса със старите божества. И неусетно към края на неговия живот се оказало, че той е повече идолопоклонник, отколкото е бил преди тези видения. Ще го изостави ли великият Аз Съм като една ненужна вещ? Има ли смисъл повече да му обръща внимание? Навуходоносор отдавна му е обърнал гръб и няма никакво намерение да се свързва с Него.

"Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си, видях сън, който ме уплаши; и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха. Затова издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня." (4-6 стихове)

Картината е почти същата както преди трийсет години. Отново тайнствен сън спохожда царя, отново тревожна заповед събира вавилонските мъдреци в тронната зала и отново по "стечение на обстоятелствата" Даниил е последен. Вавилонските мъдреци са безпомощни и пак Даниил ще бъде този, който ще разреши загадката. Има и известна разлика в подхода. Царят съзнава, че Даниил е "духът на светите богове" и вярва в неговата пророческа дарба. Но обръщението е пак същото - "Валтасасаре", вавилонското име на Даниил. Така в последните години от живота на последния световен владетел от Плодородния полумесец Провидението отново го изправя пред Своя верен пророк, за да му отправи последен зов за промяна, която ще реши неговата вечна участ.

"Ето какви бяха виденията на главата ми, Валтасасаре! Гледах и ето дърво, сред света, на което височината бе голяма. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му намираха почивка полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. Видях във виденията на главата си на леглото си и ето, един свят страж слезе от небето и извика със силен глас: Отсечете дървото и насечете клоните му! Отърсете листата му и разпръснете плода му! Нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му, обаче оставете земята, пълна с корените му, сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята. Нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце, и така да минат над него седем времена. Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на светиите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората и Го дава на когото Си иска, и поставя над него най-нищожния измежду хората." (10-17 стихове)

Алегорията на съня е ясна, но очевидно на царя не е дадено да схване съдбоносния смисъл. Мълчанието на вавилонските мъдреци може да се обясни със страха, който са изпитвали от поведението на царя, когато му кажат, че сънят говори за него. Даниил също е затруднен. Цял час не проговаря и дума. Как да разкрие на царя тази тежка участ? Как да му каже, че ще загуби разсъдъка си и ще живее като животно цели седем години? И как може да се избегне подобна участ? Какво би могъл да направи царят, за да не вкуси от това унижение? Сънят не дава възможност за избор. Но Даниил познава разума на Всевишния. Той знае, че Бог дава пророчества, за да вразуми и предпази хората от предстоящата съдба, и в това се състои смисълът на откровенията. А в случая всичко е катастрофално и предопределено! Пророкът не може да допусне, че Творецът ще постави Навуходоносор в такава клопка - това вечната любов не би допуснала. Той не го е оставил в безпътица първия път, не го е оставил дори тогава, когато царят ядосан е хвърлил тримата верни младежи в пещта, а нещо повече - Божият Син му се открива в славата Си. А сега на какво се дължи този обрат в Божиите действия? Даниил не знае, но той решава да предложи на царя собствения си опит - това, което самият пророк е преживял в общуването си с Твореца. Сега вече е готов да каже тълкованието и да даде най-важното на царя - съвет как да избегне Божието решение.

Стиховете от 20 до 26 предават думите на Даниил относно съня на Навуходоносор. Пророкът обяснява на царя, че видяното дърво, което в началото много напомня за картината на сътворението (Бит.1 гл.), е самият Навуходоносор. Височината и здравината на дървото символично представят славата и владичеството на царя. Но той се е опиянил от славата си и се е самозабравил. Затова Бог ще му покаже, че без Него Навуходоносор е по-жалък и от животните. Царят ще загуби разсъдъка си и ще живее като скот. Седем години ще изминат. Тогава разумът му ще се възвърне и той отново ще се качи на престола. Божието решение е престолът да не бъде предаден на друг, докато царят е обезумял. След това Даниил дава съвета: "Напусни греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си чрез правене на благодеяния на бедните, дано се прости престъплението ти" (26 и 27 ст.).

В съвета на Даниил се съдържа важна истина. Царю, помисли и за хората! Всичко това, което си направил, е прекрасно, но то е създадено с цената на непоносим труд, с цената на робството. Царю, погледни и към себе си! Не си безгрешен! Нищо значимо не направи за Онзи, Който те потърси и ти Се откри! Изпълни цялото си царство с идоли и безсмислени процесии, а защо нищо не каза за Него - Великия Дарител на живота? Ти видя в съня, че Бог е и съдията, помисли за това! Какво ще каже Той за теб, за изминатия ти жизнен път?

Изминават дванадесет месеца. Съдбата на Навуходоносор е надвиснала над главата му. Почти цяла година милостивата ръка на Твореца задържа развитието на събитията, за да може царят да се опомни, да се покае. Напразно! И този благодатен период е пропуснат. След няколко седмици виденията в съня са омаловажени от проблемите на ежедневието и затова се пренебрегват. "В края на дванадесетте месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон, царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!" (29,30)

Наистина Вавилон е бил велик град и царят е имал основание да се гордее с него. Дворецът му представлявал самостоятелен малък град. Навуходоносор бил вечно недоволен и непрекъснато го разширявал, защото всичко направено му се струвало "недостатъчно за достойнството на царското величие". Този разкошно украсен дворец с релефи от разноцветни, прекрасно глазирани плочки наистина можел да се нарече чудо на хладното и непонятно варварско великолепие! Три чудеса карали хората да занемеят от учудване: градините на Семирамида, Вавилонската кула и улицата на процесиите. Ароматът и красотата на вечно свежите цветя и дървета, поддържани от причудлива напоителна система, ползваща неуморния труд на робите, разтапяли от удоволствие всеки пътник; величественият вид на кулите го карали да се преклони пред вавилонските божества; улицата на процесиите предизвиквала у него страх и смирение пред силите на съдбата. Вавилонската кула, според откритията на проф. Колд, е била построена на стари основи - вероятно останали от кулата, за която говори Библията (Бит. 11:3,4).

(Фиг. 16)

На нейно място бащата на Навуходоносор и самият той издигнали нова, построена в памет на старата - с деветдесет метра ширина на основата и деветдесет метра височина. След шестия й етаж се издигал на петнадесет метра височина храмът на бога Мардук, покрит със злато и украсен със сини глазирани плочки. Около грандиозната кула, наречена зикурат, се издигали, опасани от крепостна стена, домовете, в които живеели поклонниците, дошли за големите празници. Там били и домовете на жреците. Тържествата, посветени на Мардук, започвали от портата на Ищар. Тя приличала на огромен пролом. От двете й страни се издигали високи, седемметрови крепостни стени, които погледът не можел да прехвърли. Улица, пищно украсена с глазирани плочки и злато и широка двайсет и три метра, водела от външните фортове през портата на Ищар в същинския Вавилон. По средата уличното платно било настлано с големи квадратни варовикови блокове, над един метър широки и високи, положени върху залята с асфалт тухлена основа, а встрани - с два пъти по-малки плочи от Брекчия, изпъстрени с червени и бели жили, като всички фуги били залепени с асфалт. На долната си, заровена в земята страна всеки камък носел следния надпис: "Навуходоносор, цар на Вавилон, син на Набопаласар, царя на Вавилон, съм аз. Аз покрих вавилонската улица с каменни плочи от Шаду за процесията на великия бог Мардук. Мардук, повелителю, дари живот вечен!"

"Не е ли велик този Вавилон, който аз построих!...Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата: На тебе се известява, че царството премина от тебе..." След това се описва обезумяването му: "Навуходоносор бе изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, докато косите му пораснаха като пера на орли, а ноктите му като на птици." /33/

Състоянието на царя прилича на рядко срещано психическо заболяване, при което човекът се мисли за животно и се стреми да живее като такова. Изглежда Навуходоносор е напуснал тайно двореца и е избягал в гората. Разполагаме с откъслечни сведения, че известно време вавилонското царство се е управлявало от колегиум - нещо, което потвърждава истинността на Библията. Може би думите на Даниил са повлияли на висшите сановници да не отписват Навуходоносор от живота и да изчакат седемте години. След изтичането на този период най-после настъпва промяната: "Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи. И Той може да смири ония, които ходят горделиво." (37)

Това са последните думи, които Библията казва за него, за човека, на когото Провидението оказва честта три пъти да го потърси по един изключително вълнуващ начин. "Защото Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Когато дълбок сън падне на хората...тогава отваря ушите им и запечатва поучение в тях, за да отвърне човек от деянията му и да извади гордостта на човека..." (Йов 33:13-16). В първия сън Бог открива на Навуходоносор Своя авторитет, планове за историята на света и му протяга Своята приятелска ръка. Но няма кой да я поеме. След девет години Бог му открива любовта и уважението, което има към него, самозабравилата се в яда си малка човешка прашинка. Накрая Творецът определено му казва, че Неговите толерантност и уважение не позволяват в света да има хаос и всеки да тъпче безотговорно другите. И ако Навуходоносор продължава да нехае относно вечните проблеми на човешкото битие, ще изпита върху собствения си гръб жестоките удари на съдбата, които идват като естествена последица от потъпкването на Божиите закони. Така Творецът Се представя като безусловен Господар на Вселената, като вечна и необяснима Любов и като Съдия, който бди над Своите закони и правдини.

12. ПРЕТЕГЛЕН НА ВЕЗНИТЕ

(коментар върху кн. "Даниил" - 5 глава)
"Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред тях. Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше взел от храма в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените и наложниците му." (1 и 2 стихове)

Бляскавото царуване на Навуходоносор II завършва през октомври 562 г.пр.Хр., след четиридесет и три годишно управление. От този момент Вавилонската империя започва бързо да запада. Политически интриги и коварни убийства изреждат на престола четирима царе: синът на Навуходоносор Евилмеродах царува две години, зет му Нериглисар - четири години, Лаборозоарход, син на Нериглисар, се задържа на престола само девет месеца, а в 555 г.пр.Хр. цар става Набонид. Предполага се, че той е също зет на Навуходоносор. Неговата политика успява да държи юздите на властта шестнадесет години. Интересно в историята на царуването му е, че премества седалището си от Вавилон в оазиса Тейма. Твърди се, че го е направил заради здравето си, но по всяка вероятност причините са били политически. Някъде между 553 и 552 г.пр.Хр. Набонид поверява управлението на града Вавилон на своя син Валтасар.

Дълги години историята с Валтасар е била оспорвана от изследователите. Много учени са се съмнявали в съществуването на тази личност, защото гръцките историци не казват нищо за нея. Но проведените в средата на миналия век изследвания по изключително убедителен начин потвърждават историческата й достоверност. През 1861 г. Х.Тарбот публикува текст, намерен в Ур, в храма на бога на луната Син, съдържащ молитвата на цар Набонид за сина му Вел-шар-усур. В 1882 г. П.Г.Пришес публикува хроника, наречена по-късно "Хроника на Набонид", в която има описание на превземането на Вавилон от Кир с уточнението, че Набонид прекарал дълги години в оазиса Тейма, докато неговият син е царувал в столицата. През 1916 г. същият автор публикува друг текст, в който имената на Набонид и Валтасар са назовани заедно в подкрепа на една клетва (обещание). Осем години по-късно през 1924 г., доказателствата стават неоспорими с публикацията на Сидне и Смит "Разказът в стихове на Набонид" - превод на документ, съхраняван в Британския музей, в който съвместното царуване на Набонид и Валтасар е ясно засвидетелствано. Ето някои фрагменти от него: "Той повери "лагера" на своя по-голям син, първородния си. Войските в страната постави под негово командване. Повери и регентството на него. А той самият замина на дълго пътуване, като военните сили на Акад вървяха пред него. Набонид се обърна към Тейма - далеч на запад!".

Посетителите и сега могат да видят подовете на няколко просторни зали до основните зидове на онези строежи, известни под наименованието "Висящи градини". Една от тези зали е служела за празненства. Тя е толкова просторна, че наистина може с лекота да приюти хиляда души. По всяка вероятност това е била залата, в която Валтасар е направил своя последен пир. Но за празненства ли е било времето тогава? Наистина обичайно е било да се организират пищни тържества в чест на почитаните богове и идоли. Споменатият пир е традиционният новогодишен празник. Но как е могъл царят да се весели и да погледне така леко на надвисналата над града опасност? Персийският цар Кир, който от 550 г.пр.Хр. е започнал да води серия успешни походи, отдавна е разбил коалицията между Вавилон, Лидия и Египет и си е отворил пътя за Плодородния полумесец. Само за единадесет години той почти е унищожил бляскавата Вавилонска империя и сега, в 539 г.пр.Хр., е подложил града Вавилон на продължителна обсада. На какво се дължи това завидно спокойствие на царя и на неговите големци? Може би на увереността, че градът е непревземаем. Проведените разкопки показват, че той е бил затворен с двойна крепостна стена. Вътрешният град е разполагал с укрепление, оградено с две паралелни стени, като вътрешната стена е имала дебелина седем метра, а външната - четири метра. Вътрешното укрепление, построено от Навуходоносор, се е състояло от една двойна стена с осем и осем и половина метра дебелина. Според Диодор от Сицилия, тази защитна система е била подсилена от кули, отстоящи на петдесет метра една от друга. Градът е можел сам да се продоволства в продължение на двайсет години и не е бил зависим от питейните водни източници. Така за възможностите на тогавашната техника той е бил непревземаем. Валтасар и дворцовите служители са погледнали много леко на застрашаващата го опасност. Те са се подигравали на Кир, че докато ги превземе, ще остарее, и за да изразят високомерието и гордостта си, се отдават на безгрижие и веселие.

Опияненият ум на Валтасар по някое време се сеща и за израилевия Бог, за това как дядо му е разпратил преди време прокламация, описвайки общуването си с този непознат за царството Бог. Все още са пресни спомените за съня, за огнената пещ, за странното умопомрачение на Навуходоносор, което след седем години го напуска и той се завръща на престола с кротък и смирен дух. Как е гледал Валтасар на тези свидетелства? Безразлично. Не само той, но и цялата вавилонска върхушка не са им обърнали сериозно внимание. След смъртта на Навуходоносор други проблеми - политически, икономически, завоевателни - вълнуват вавилонската дворцова администрация. Вижда се, че по времето на Валтасар Даниил не е вече в двореца. Царят не изпитва особена нужда от неговите съвети. И сега той решава дръзко да поругае израилевия Бог, като пие заедно с приближените си от свещените му съдове. Пиршеството става още по-разпалено и бурно. Вавилонците пият от свещените съдове и хвалят ли, хвалят своите медни, железни, златни, сребърни и дървени богове. В този миг обаче "се появяват пръстите на човешка ръка, които пишат срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат. Лично царят вижда тази част от ръката, която пише" (5 ст.). "Тогава изгледът му се измени и мислите му го смутиха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха и коленете му се удряха едно о друго." (6 ст.) Ръката изчезва. На стената обаче остават огнени знаци. Трябва някой да ги разчете. И събитията отново се повтарят. Изреждат се всички мъдреци, но нищо не могат да кажат - писмеността е непозната за тях. Царят е толкова смутен и уплашен, че има опасност да изпадне в умопомрачение. Тогава се намесва царицата. От историята е известно, че това е Нитокрис - жената на Набонид. "Има човек в царството ти - казва тя, - в когото е духът на светите богове и в дните на дядо ти в него се намериха светлина, разум и мъдрост." (11 ст.) Даниил е повикан. Макар и развълнуван, Валтасар не спестява нападките срещу еврейския Бог и Неговия народ. "Ти ли си оня Даниил, който е от пленените юдеи, които дядо ми, царят, доведе от Юдея?" (13 ст.) Валтасар много добре познава Даниил, но иска да изтъкне, че въпреки своите пророчески умения той стои по-долу от всеки вавилонец.


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница