Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби



страница9/20
Дата23.07.2016
Размер2.81 Mb.
#2409
ТипГлава
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

Пак пророк Даниил, сега вече около деветдесетгодишен, се изправя срещу него, стреснат и уплашен от силата на всемогъщия цар. Отново му обещават награда. Този път тя е една трета от царството, защото двама са на практика царете и Даниил може да бъде най-много трети човек в царството. Какво ли ще каже този мъдър и верен пророк? "Подаръците ти нека останат за тебе и дай на другиго наградите си. Аз ще прочета на царя написаното и ще му яви значението." Даниил му припомня бляскавия възход на неговия дядо, нечутите Божии предупреждения, възгордяването, смаяло небето, и спасителното смирение. "А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това, но си се надигнал против небесния Господ. И донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти...и ти славослави сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а Бога, в чиято ръка е дишането ти и в чиято власт са всичките твои пътища, не прослави. Затова от Него е била изпратена ръката и това писание се написа." (22 и 23 ст.)

Написаното се състояло от четири думи: М'НЕ, М'НЕ, Т'КЕЛ, УПАРСИН. "М'не - преброил е Бог дните на царството ти и го e свършил. Т'кел - претеглен си на везните и се оказа твърде лек. П'рес - раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите." (28 ст.) В кратка редакция думите означават: преброи, премери и раздели.

През това време Кир Велики е пуснал в ход своя гениален план. Научил за предстоящите празненства, той решава да се възползва от пониженото внимание на охраната на градските стени. През нощта отбива течението на минаващата през средата на града река Ефрат в едно отдавна пресушено езеро. Вавилонските войници, улисани в тържествата, не забелязват, че нивото на реката е рязко понижено и вече е лесно да се мине под медните врати на града. Кир се е снабдил и с маскарадни костюми, така че няма никаква видима разлика между войниците му и веселящите се вавилонци. На сутринта градът осъмва с новината, че е превзет от персите. Кир не е имал никакво намерение да убива царя. Но може би повлиян от съня, царят решава да прекара останалата част на нощта не в двореца, а в стая, предназначена за охраната. Той не е бил разпознат от персийските войници и е бил убит. По този начин поразително точно се изпълнява пророчеството на Исая, дадено около двеста години преди тези събития: "Аз Съм, който казвам на бездната: Изсъхни и ще пресуша реките ти. Аз Съм, Който говоря за Кир: Той е пастир Мой и ще изпълни всичките Ми желания...Така говори Господ на помазаника Си Кир, Когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него; за да отворя вратите пред него та портите не ще да се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места; ще разбия медните врати и ще строша железните лодтове, и ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина, и богатства, скрити в скривалища, за да познаеш, че Аз Съм Господ, Който те викам с името ти...Наименувах те, ако и да не Ме познаваш" (Ис.44:27,28;45:1-4).

Така приключва историята на най-бляскавата в света империя - с пир, дързост и смут. В онази нощ Валтасар и неговите големци изпълват мярката на своята вина и на вината на халдейското царство. Божията задържаща ръка вече няма да отблъсква идващото зло. Чрез многобройни прояви Провидението се е опитвало да ги научи да почитат Неговия закон и да се опрат на Неговата личност. Но никой не е обърнал сериозно внимание. "Употребихме много лекове за Вавилон, но не се изцери. Затова оставете го и да отиде всеки в земята си. Бягайте изсред Вавилон, та отървете душата си, за да не погинете в беззаконието му." (Ер.51:9,6)

От тази тайнствено-зловеща история разбираме, че престъпленията и беззаконията имат предел. В живота на всеки човек настъпва решителен миг, когато той определя своята собствена съдба. Това е огнена минута, в която поне веднъж в живота си трябва да застане на Божия страна. Тези съдбоносни мигове поставят в човешките ръце невидимата нишка на съдбата и са Божествена покана за промяна. Но дори и в тези вълнуващи моменти, дори и тогава, когато Божият глас за последен път зове, той пак не се натрапва. Тайнствената ръка, която се явява на стената, не вдига шум. Тя, подобно на съня, тихо се появява и също така тихо изчезва. Отново тишина. Все още присъдата не е произнесена. Все още има някакъв изход за Валтасар. Докато въведат в двореца Даниил, дотогава той може да преживее чувствата на своя дядо, да си спомни неговата съдба и да се покае, да се промени, както е направил Навуходоносор. Секундите изтичат...Промяна обаче няма - само ужас и отчаяние от вида на странната ръка и на огнените букви. Валтасар се уплашва, но не се покайва. Така той запечатва своята вечна участ. Божията преценка е категорична: "Претеглен си на везните и се оказа твърде лек."

13. СВОБОДАТА ДА СЕ ИЗВИСИШ

(коментар върху кн. "Даниил" - 6 глава)


"Видя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат над цялото царство, и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават сатрапите сметка на тях, и така царят да не губи. В това време Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух, и царят намисли да го постави над цялото царство." (1-3 стихове)

Личността на Дарий се появява в края на пета глава. Оттам става ясно, че той е поел управлението на града Вавилон, когато е бил на шестдесет и две години. Историческите свидетелства от онова време са твърде оскъдни и затова все още е проблем неговото идентифициране. Някои тълкуватели приемат, че става въпрос за Астиаг - дядото на Кир. Но по това време той е бил твърде стар. Разполагаме с данни, че около Кир е имало някаква група приближени, наречени киропагове. Историкът Ксенофонт говори за династия Ахемендите. Знае се още, че е имало Кир Велики и Кир Малки. Изглежда заради сплотяването на двата народа - мидяните и персите, Кир формално е предоставил управлението на империята на чистокръвен мидянин, за да не се предизвиква твърде силното, но подчинено на персите Мидийско царство. Най-вероятно това е бил неговият вуйчо Киаксар II, наречен още Дарий. В подкрепа на казаното могат да послужат намерените от онова време монети с образа на някой си Дарий. Но все още историческите свидетелства не са категорични, че Киаксар II е въпросният Дарий от "Даниил" - пета и шеста глави. Така или иначе, за около две години след превземането на Вавилон персийската държава (сега вече империя) формално се ръководела от близък на Кир Велики.

Със светкавична бързина се пръснала мълвата за тайнствената ръка, появила се в късните часове на Валтасаровия пир, и за посланието, което написала. Градът бил превзет, царят по погрешка бил убит - всичко се изпълнило с удивителна точност. Името на Даниил се носело от уста на уста като някаква легенда. Огненият надпис все още стоял на стената, за да го видят Кир, Дарий и техните приближени. Това послание не било адресирано само към Валтасар. То се отнасяло и за тях. Трагичната съдба на Валтасар се оказвала многозначително предупреждение за всеки монарх. Как ли се е чувствал Кир, когато е разбрал, че същият Бог го е извикал по име? Сто и петдесет години преди да се роди и двеста години преди превземането на Вавилон Божията промисъл е предсказала съдбата му и с точност е описала превземането на непревземаемия град. Кир и Дарий са оценили този жест и, както се вижда, са решили да се съобразят със съветите на пророк Даниил. Кир си е давал сметка, че народите се покоряват твърде лесно, но много по-трудно се управляват. Затова първата работа на всеки световен монарх би трябвало да бъде създаване на необходимия ред, който да положи основите на бъдещата империя. Виждаме, че в този сюблимен момент не кой да е, а пророк Даниил, деветдесетгодишният старец, е привлечен в управлението на огромната Персийска империя. Той е поставен над сто и двадесет сатрапи (областни управители) и е на път да стане втория след царя. Това обаче никак няма да се хареса на персийските сановници, на вавилонските висши служители. "Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против този Даниил относно делата на царството, но не можеха да намерят някаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква грешка или вина." Десетки зорки очи са дебнели всяка негова крачка, всяка дума, жест или действие. Но напразно. Даниил е безупречен и верен. Завистта и злобата се оказват неспособни да хвърлят петно върху неговата личност. И след като не могат да открият нещо, което да го компрометира пред Дарий, те решават да противопоставят верността към Бога на верността към царя. Хитър замисъл - точно заради което Даниил е най-много ценен, точно заради това да бъде свален от власт. Имайки предвид, че Вавилон току-що е сменил своя господар и че Персийската империя е все още крехка, сатрапите заедно с двамата поставени над тях князе решават да се възползват от времето на прехода и под предлог, че искат да заздравят устоите на царството, да предложат указ, изискващ в продължение на тридесет дни всеки поданик на царството да се моли и да боготвори единствено персийския монарх. В указа предвиждат и наказание - всеки, който дръзне да "отправи някаква просба към какъвто и да е било бог или човек, освен до царя", да бъде хвърлен на лъвовете (7 стих). Дарий не е разбрал истинската цел на това предложение и поласкан от оказаната му чест, охотно го подписва.

"А Даниил щом се научи, че била подписана забраната, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на коленете си три пъти на ден, молещ се на своя Бог, както правеше това по-напред." (10 стих). Странна постъпка - на пръв поглед дръзка и бунтарска! Какво е спряло Даниил да се затвори в покоите си, да спусне пердетата и никой да не знае на какъв бог се моли? Та той е високопоставен човек в персийското царство и никой, освен царя, не може да му държи сметка! Защо не се е оттеглил от двореца - толкова работа има в огромната империя? Много възможности са стоели пред него и той с лекота би заобиколил поставената уловка. Но не го е направил! Защо? В какво би се провинил, ако избегне конфликта със заповедта? Три причини, обвързани с верността, предизвикват реакцията на Даниил.



Първата се корени във връзката между верността към Бога и човешките навици и привички. Навиците са "втората природа" на човека. Заедно с привичките те оформят динамичния стереотип, а оттам - традиционното поведение в ежедневието. Любовта към Бога не трябва да бъде само възторг, благоговение и сълзи. Тя трябва да стане жизнен принцип, като от сърцето навлезе в разума, в съвестта и във волята; със своя пламък да промени човека - неговата същност, характера, но и външността, поведението му. Ако това не стане, тя е само една емоционална изява, нищо повече. В ранните години на своята младост Даниил е взел две съдбоносни решения: "да не се оскверни" в нищо (спомнете си събитията в първа глава) и да посвети живота си в служба на Бога. Тези две решения осмислят неговия живот и го правят да бъде "човек с изящен дух". На тях е подчинена всяка фибра на душата - всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие. Въпреки че е заложник, Даниил е поставил живота си на принципна основа и не се задоволява само да копнее за доброто и да се възхищава от някакви идеали. Той се е посветил на Бога с цялата си душа. В ежедневието му това се вижда най-добре. Всеки ден той е отделял часове за молитва, четене и песни. Всеки ден по три пъти е падал на колене срещу прозореца, отворен към Ерусалим, без да се срамува от своя произход и от вярата си в единния Бог. Това е било свято време, в което е общувал с Твореца и е хранел своята душа. Както тялото има нужда по два или три пъти на ден да приема определена порция храна, така и човешкият дух се нуждае от живителни сили, идващи от интимното общуване с Бога. Любовта към Бога трябва да бъде поддържана и развивана. В противен случай Неговото посещение в живота ни ще бъде като приливна вълна: ще дойде и ще се оттегли обратно в безкрая. От нас зависи дали ще я задържим, или ще я пуснем да си отиде. Бог дава пламъка, а от нас се изисква да полагаме грижи за поддържането му. Затова Павел пише: "Духа не угасвайте!" (1 Сол.5:19). Ако не се обърне внимание на привичките и навиците, пламъкът на Божия огън може много бързо да бъде угасен. Исус илюстрира това с притчата за сеяча. Небесният сеяч хвърля словото на истината върху различни почви. Някои от семената падат на трънливи места. Те поникват, но бързо спират растежа си, защото тръните ги заглушават, докато постепенно изсъхнат. "Почвата с тръните са онези хора, които слушат словото, но грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и то остава безплодно." (Мат.13:7,22) Грешните навици и привички са онези пиявици, които бавно и неусетно, почти безболезнено изсмукват жизнените сили на обновения дух. Даниил сигурно е имал за пример трагичната съдба на еврейския народ след чудното освобождение от Египет... Пред очите на целия народ се изявиха делата на Божията творческа мощ, разтвориха се морските дълбини, прогони се пустинният мрак, за да вървят през нощта, отвориха се небесните хранилища, за да падат хлебни зърна за храна. Но грешните навици и привички така изсмукаха жизнените сили, че само двама влязоха в обещаната земя... Защото само месец след чудесата народът вече хленчи: "По-добре да бяхме умрели от ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме близо до котлите с месото и ядяхме хляб до ситост!" (Изх.16:3) Господ им дава хляб с уговорката всеки да вземе колкото му е необходимо. Но почти всички грабят двойно повече! Има и друга уговорка: да не оставят хляб за следващия ден. Но по навик доста хора се запасяват - и "червяса, и се разсмърдя". Все ропот, все угаждане на стари навици, докато останат само сухи кости в пустинята. Затова Даниил няма никакво намерение не за тридесет, но дори и за един ден да промени своята нагласа!

Втората причина е уважението, което дължим на Бога. То е външната изява на нашите свети чувства. "Който се отрече от Мен пред хората, и Аз ще се отрека от него пред Отца." (Мат.10:33) Забележете, Исус казва "пред хората", тоест формално, само външно. Това е обида за Бога и Даниил за нищо на света не би го сторил...

ПАЛАЧИ И ЖЕРТВИ
Второто видение на Даниил е нов исторически поглед на събитията от времето на пророка до Второто пришествие. Този път обаче картината е повече от ужасна. Под влияние на "ветровете" (войните) от "голямото море" (народите) излизат четири уродливи чудовища, свирепи и жадни за кръв. Това ли са четирите световни царства, дали на човечеството блясъка на науката и изкуството? Трудно може да ги познаем. Вавилон (605-538 г.пр.Хр.), Мидо-Персия (538-331 г.пр.Хр.), Македония и периодът на елинизма (331-168 г.пр.Хр.) и Рим (168 г.пр.Хр. - 476 г.сл.Хр.) са без привлекателната маска на културата и просперитета. Открита е истинската им същност - властолюбие и жестокост. Оказва се, че всяко следващо царство е много по-жестоко от предишните, а Рим изпитва такова удоволствие от проливането на невинна кръв, че надминава животинските страсти. Дори звярът с железните зъби и медните нокти, пояждащ и тъпчещ народите, бледнее пред империята, избрала да бъде палач, за да господства. Властолюбието и жестокостта достигат своя връх в една почти незабележима политическа сила - "малък рог с очи и уста на човек", пред когото "три от рогата се изкореняват" и той постепенно се променя така, че се превръща в най-жестоката богопротивна сила в човешката история.

Когато светът забрави своя Бог, хората стават или палачи, или жертви: "Според както пасяха, така се и наситиха. Наситиха се и сърцето им се надигна. Затова Ме забравиха. По тази причина станах за тях като лъв, като леопард ще дебна на път, ще ги срещна като мечка, лишена от малките си..." (Откр.13:6,7). Първите три звяра са били донякъде Божии средства за вразумяване на избрания народ. Сто и петдесет години преди времето на Даниил Бог разкрива на евреите отговорността им за развихрянето на злото. Ако те забравят своя Бог (както и направиха), ако заживеят единствено с проблемите на ежедневието, ще трябва непосредствено да се сблъскат с жестокостта и унижението.

Християните на свой ред се срещат със страданието, споделяйки тъжната констатация на Исус: "Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил?" (Лука 12:49).

Жертвите на "малкия рог" обаче са по-щастливи от деградиралите си палачи. Смъртта на верните Божии синове не остава незабелязана от Дарителя на живота. Въпреки това Бог все още "мълчи", за да даде шанс на всяко житно стъбълце да принесе плод. Все още житото и плевелите растат заедно, все още злото е палач, а доброто - жертва.

Но наближава денят, когато доброто ще триумфира, а злото ще бъде окончателно унищожено. Скоро небесният съд ще разреши драстичната намеса на справедливостта в света на човека - житото и плевелите ще бъдат ясно различими.

Разумните ще разберат смисъла на страданието и макар жертви на злото, не ще пожертват верността към пострадалия за тях Бог.

14. СВЕТОВНИТЕ ЦАРСТВА
"В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността му." (1 ст.)

В книгата не е спазен хронологичният принцип. Затова не бива да ни учудва фактът, че седмата глава е посветена на пророчеството, дадена от Бога около 551 г.пр.Хр., тоест дванадесет години преди събитията, описани в шеста глава. Съдържанието е разпределено по тематичен признак в така наречения хиазмотичен вариант. Затова в центъра на нашето внимание ще бъдат отново световните империи, но сега погледнати от друг ъгъл: взаимоотношенията им с Божия народ; тяхната жестокост и неговото страдание.

"Видях в нощното си видение четири небесни ветрове, които избухнаха върху голямото море. И четири големи зверове възлязоха от морето, различни един от друг." (2 и 3 стихове)

Видението започва с картина на бурни стихии, напомнящи за сътворението. Но вместо прекрасен свят, се появяват уродливи чудовища, жадни за кръв и смърт. Трите символа - ветровете, голямото море и зверовете, ще разкрият смисъла на грандиозната картина.



Ветровете или вихрушките в пророческото слово са символ на войни, кръвопролития, страдания и нещастия. "Ще докарам върху Елам четири ветрища от четирите страни на небето и ще ги разпръсна по всичките тия ветрища, та не ще има народ, където да не отидат изпъдените еламци." (Ер.49:36) Изселването на еврейския народ и сполетелите го нещастия също са описани чрез вихрушка: "От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на людете Ми..." (Ер.4:11-13)

Морето или водите са символ на народните маси. "Водите, които си видял,...са народи и люде, и племена, и езици." (Откр.17:15). В поетичния език на Библията също срещаме този символ: "Ти Си, Който успокояваш шума на морето, шума на вълните му и метежа на народите, които живеят по краищата на земята..." (Пс.65:7,8)

Зверовете като символ са обяснени в самата глава: "Тези четири големи зверове са четири царе, които ще се дигнат от земята...Четвъртият звяр ще е четвъртото царство на земята..." (Дан.7:17,23).

Следователно, под звяр трябва да се разбира световно царство, политическа сила, или по-просто казано: империя.

По този начин въведението ни показва, че вследствие на големи военни стълкновения, разразили се върху гъсто населените райони, ще се появят четири големи световни царства.

"Първият звяр приличаше на лъв и имаше крила на орел. Гледах, докато се изскубаха крилата му и стана от земята, и застана на краката си като човек, и му се даде човешко сърце." (4 стих)

Даниил е схванал значението на първите три звяра. Това се вижда от стих 19, където пророкът моли ангела да му даде обяснение само за "четвъртия звяр, който се различава твърде много от останалите". Символиката на първите три чудовища е била пределно ясна. И наистина, кой не би се сетил, че "лъвът с крила на орел" е самият Вавилон. Това са били двата отличителни белега на града Вавилон. Те са били използвани от вавилонското изкуство, за да подчертават мощта и величието на империята.

(Фиг.17)

Улицата на процесиите, през която се е влизало в същинския Вавилон, не била само пищна декорация, но за всеки нашественик се превръща в път към смъртта. Потискащото чувство, което този каменен проход е навявал на завоевателите, се засилвало още повече от около сто и двадесет двуметрови лъва, чиито блестящи пъстроцветни релефи красели стените.



(Фиг.18)

Те сякаш излизали от тях и крачели срещу неприятеля. Величествени и горди пристъпвали там, със зинали уста, в които проблясвали хищни зъби, с бяла и жълта козина, с жълти или червени гриви на светлосиния или тъмносин фон на стените. Лъвът като символ на Вавилон се появява и в библейските пророчества: "Израил е овца, която се скита: лъвове я гониха - първо асирийският цар я изяде, а после вавилонският цар Навуходоносор" (Ер.50:17; Плач.4:19). Орловите крила символично представят бързината и мощта, с която Навуходоносор е завладял тогавашния свят (виж Ез.17:3; Ав.1:8). После настъпва промяна. На чудовището се дава "човешко сърце" и то се облагородява. На какво е символ сърцето? В Библията често се среща изразът "мислеше в сърцето си"( Бит.6:5; Ис.14:13 и др.), което показва, че става дума за емоционално-мисловната дейност на човека. Очевидно пророчеството е отразило обръщането на Навуходоносор към Бога - акт, който е упражнявал своето въздействие до края на империята. Това особено силно се забелязва в поведението на последния цар на Вавилон - Набонид. Открита е неговата молитва за сина му Валтасар: "А в сърцето на Валтасар, моя първороден син, потомък на моето лоно, вложи страха пред твоето възвишено божество, за да не извърши никакви грехове и да получи достатъчно блага от изобилието на живота". Набонид е заповядал да се изровят разрушените светилища и храмове, да се разгадаят и преведат древните ръкописи и надписи. Той е ремонтирал напукалата се от старост стъпаловидна кула в Ур. Принцеса Вел-Шалти-Нанар, сестра на Валтасар, е споделяла археологическите интереси на своя баща. В постройката на един храм в Ур, където тя е управлявала като жрица, е открит истински музей на света. Тя е описала грижливо колекцията си, парче по парче, върху един глинен цилиндър. Но това не довежда до пълна промяна в живота на вавилонското общество и империята е превзета от мидяните и персите, а самият град е обречен от библейското пророчество на разруха и забвение (Виж Ис.13:19-22). Дори чакалите, бухалите и особено камилските птици отдавна са напуснали това място. Могъщият Ефрат също му е обърнал гръб, макар че в неговите води са се отглеждали някога непреклонните стени и високата до небето кула. Той си е намерил ново корито и само силуетът на палмите в далечината показва новото му течение. Само малкото арабско селище "Вавил" пази в името си спомена за гордия град, но и то се намира няколко километра на север от развалините.

"След това видях друг звяр, приличащ на мечка, който се повдигна на едната си страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си. И му казаха: Стани, изяж много месо!" (5 стих)

Идва ред на Мидо-Персия. Тя стои на едната си страна, което много точно подчертава по-силния народностен елемент - персите начело с Кир. "Трите ребра" са трите големи царства, които Мидо-Персия завладява: Лидийското в 547 г.пр.Хр., Вавилонското в 539 г.пр.Хр. и Египетското в 525 г.пр.Хр. Те образуват срещу Кир мощна коалиция, която той с изненадващ удар разбива. Покоряването им обаче е продължителен процес, който бива окончателно завършен от Камбиз, сина на Кир. Изразът "изяж много месо" описва жестокия характер на мидяните и персите. Свидетелството за това са събитията, свързани с раждането на Кир. Дядо му Астиаг е последният силен цар на Мидия. Той сънувал сън, а после още един, в който се казвало, че рожбата на неговата дъщеря ще завладее цялата земя. Уплашен за своя трон, Астиаг започнал непрекъснато да следи дъщеря си. За още по-голяма сигурност я оженил за слабия цар на персите. Но страхът го гонел непрекъснато и когато дошло времето да ражда, той я прибрал в своя дворец с тайното намерение да убие детето, а на нея да каже, че е умряло при раждането. Така и станало. Детето било предадено на близкия съветник на Астиаг Харпак, за да го убие. Той пък от своя страна го дал на един говедар със същото нареждане, като поискал да види трупа. Когато говедарят се прибрал с детето, видял жена си обляна в сълзи. Тя му разказала, че докато отсъствал, родила мъртво дете и може би нямало да има рожба. За да я утеши, говедарят предложил да разменят децата. Така Кир бил спасен. Изминали години. Кир започнал да проявява организаторските си способности. По една случайност това станало известно в двореца. Астиаг започнал да вижда в това дете някои много добре познати му черти. Постепенно истината излязла на бял свят. Астиаг бил толкова ядосан, че не можел да си намери място и решил да даде добър урок на Харпак. Организирал угощение, на което поканил всички висши служители. За Харпак имало блюдо с по-особена храна. Когато съветникът изял ястието си, царят насмешливо го попитал дали е било вкусно приготвеното и после жлъчно му открил, че е ял месото на своя син. Така мидийските царе наказвали онези, които не се подчинявали на заповедите им или не ги изпълняват достатъчно прецизно. Като прибавим към тези истории буйните деяния на сина на Кир, братоубийствата, жестокостите, строгите заповеди, свързани с дворцовите церемонии, небивалия култ към царя, войните, които се водили с голямо ожесточение от приемниците на Кир, наистина Персия е "изяла много месо".


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница