Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд

Предизвикателят

Има един влак, който пътува всекидневно от Чикаго до Калифорния и се нарича “Предизвикателят”. Това е най-подходящото име за Смит Уигълсуърд.

Той се стараеше да започне проповедите си с въпроса: “Ти готов ли си? За какво? Да вярваш в Исуса? Да видиш какво има Господ за теб? Готов ли си да приемеш Божия план за теб?” Уигълсуърд беше винаги готов. Павел изпратил писмо до централата на римския цар, в което обяснил: “Готов съм да проповядвам Евангелието на ония, които са в Рим.” (Рим. 1:15). Уигълсуърд предприе пътуване до Рим и беше готов да проповядва.

На улицата срещнал един брат италианец, който го бил слушал вече в Калифорния. Там той се чувствал особено радостен, че може да проповядва. По-късно заедно с брат и сестра Салдо отново посетил Рим с цел евангелизация. Те посетили катакомбите.

Придружавани били от млад английско говорящ проповедник. Той сякаш забравил останалата част от гостите и се прилепил към Уигълсуърд - бил особено впечатлен от това, което виждал и чувал. Всеки от посетителите бил снабден с дебела свещ, за да може да осветява пътя си. Пасторът се обърнал към него: “Навярно сте католик? Трябва да сте католик.” - “Аз съм католик, но не от римокатолическата църква.”

Проповедникът продължил своята проповед. Дошло времето да се изкачат по стълбите и да напуснат катакомбите. В този момент Уигълсуърд използвал възможността да каже нещо на проповедника: “Вие ще станете добър християнин, ако бъдете спасен. Коленичете на пода и аз ще се моля за Вас, ще помоля Господ да ви спаси.” Пасторът особено се развълнувал - река от сълзи потекла по страните му. Уигълсуърд положил ръка върху главата на този човек и се помолил Бог да спаси душата му. Проповедникът целувал горещо ръцете му. Уигълсуърд се освободил доста трудно от прегръдките му.

В Кардиор (Валдес) била организирана конференция, на която се събрала внушителна група от религиозни водачи. Тема на конференцията била: “Единство и Единомислие”. Подчертана била необходимостта от Святия Дух и от изцерението. И както е прието при подобни събирания, всички говорители се опитвали с отбрани думи и старание без да обидят някого да достигнат до темата. Всичко вървяло добре, а организаторът сияел от радост.

Един човек от събранието станал и с изказването си смутил всички: “Тези хора тук говорят за най-доброто, което Бог е приготвил към тях. Чувствам неудобство, ако не стана и не попитам преживял ли е всеки от вас мощното кръщение в Святия Дух, както в дните на апостолите и във времето на Петдесятница?” Този човек бил Уигълсуърд - той се изправил, свалил връхната си дреха и излязъл напред по риза. Започнал да разказва: “Когато бях на осем години бях спасен при методистите. Малко по-късно бях конфирмант във Висшата английска църква. Основите на Библейското учение получих при “Отворените братя”. Марширувах заедно с кръвните и огнени радетели от Армията на спасението и се научих да провеждам събрания на открито, да спасявам души. Бях благословен, изцерен и получих чисто сърце. След това чрез вяра получих и даровете на Святия Дух, за които се молих десет дни. През 1907 в Съндерланд преживях описаното в Деяния на Апостолите 2:4. Святият Дух дойде върху мен и аз говорих нови езици, както това стана в Горницата. Прилагам свидетелството си като съответствие на Словото Божие. Господ ми даде Святия Дух, както стори това в самото начало. В Деянията на Апостолите става дума за говорене на нови езици. Това е придружаващо свидетелство за изпълнението и изливането на Святия Дух и аз вярвам, че Бог не е променил методите Си на работа.” Събранието било изпълнено с много обтегната атмосфера. Председателят на събранието побързал да приключи.

Смит Уигълсуърд представил предпоставките. Той чувствал, че петдесятното свидетелство има стойност, че човек трябва да се държи за него, да се бори за доброто - една борба за благородното свидетелство на Петдесятница. Считал, че преживяното този ден не трябва да се продава за една паница леща. Засвидетелствувал без страх, че говоренето на нови езици, което Духът дава, е съпътствуващо събитие. Той непрекъснато напомняше: “Бъди готов! Докато се мотаеш и търсиш възможности по пътя си, може да е късно за теб. Не трябва да се подготвяш, а трябва да живееш в готовност.”

Когато бил в Америка за първи път чул, че има лагер в Казарета, Северна Каролина, където се провеждали събрания. С радост се съгласил и той да вземе участие. На първата вечерна служба говорили много проповедници, един брат се обърнал скептично към него: “Вие сте наред. Готов ли сте?” Уигълсуърд се усмихнал и казал: “Винаги!” Свалил връхната си дреха и без много да говори завладял събранието със свидетелството си. От този ден нататък го помолили да ръководи събранията сутрин и вечер. За него говорили: “Този човек има особено свидетелство за вярата и ние желаем да го слушаме.” След Конференцията той бил канен в различни градове на Калифорния. Смит Уигълсуърд подканял слушателите си: “Всички, които вярват в молитвата, нека вдигнат ръка. Всички, които вярват в силата на молитвата, нека вдигнат двете си ръце. Искайте това, което желаят сърцата ви!”

В началото този метод бил приет със смесени чувства. Някои го приемали, други възразявали. Но като цяло това довело до голямо благословение. В консервативна Англия често упрекваха неговия начин на молитва. Той беше сигурен, че действува както светиите от първата църква, издигали винаги смело гласа си към Господ. Това издигане на ръце не е откритие на Уигълсуърд. Описано е още в първата глава на Библията. Авраам е правил това. А в последната книга четем, че и ангелите са правили същото. Мойсей, Аарон, Давид, Еремия, Езекия - всички те са издигали ръце към Господа. Издигането на ръце е разликата между победители и победени. Мойсей също издига ръката си при победата на амаличаните. В Посланието към евреите четем: “Издигнете нагоре уморените си ръце!”, а в Псалм 134, псалмистът заповядва на всички Божии слуги: “Издигнете ръце в святост и хвалете Йехова!” В І Тим. 2:8 четем: “И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце святи, а не гневни и препирливи!” И Ездра хвали Йехова, великия Бог и цялото множество отговори: Амин. Амин. И при това издигнаха ръцете си, поклониха се и наведоха лицето си до земята.”

Виждате, че така можем да следваме Библията. Често накрая на събранието той молеше слушателите: “Кой желае да дойде по-близо до Бога? Кой желае да приеме едно особено благословение? Всеки, който е гладен, гладен за Господа, нека се изправи. Всеки, който гледа сериозно на Господа да излезе напред. Дори да направиш крачка напред, това ще означава, че ти желаеш това. Ако дойдеш напред, ще се молим за теб и Господ ще те срещне.” Хората изблизаха напред. Тогава той ги окуражаваше с думите: “Кой желае да издигне ръцете си и да моли Господ за своите нужди? А сега благодари на Господ! Отново моли Господ за него! Благодари отново!” Това упражняване във вяра даде стотици отговори, мнозина биваха кръстени със Святия Дух още щом издигнеха ръцете си. В тия събрания за кратко време той достигна онова, до което някои проповедници достигаха за години. Той учеше, че определената вяра предизвиква определени преживявания. Той показваше на слушателите как да преодоляват трудностите и пречките по пътя към целта. Наставленията му бяха много мили: “Моли се за онова, което желаеш! Приеми от Господа! Благодари на Господа! Дори и да си се молил седем пъти за едно и също нещо, то шест пъти молбите са били изпълнени с неверие.”

Една неделя Уигълсуърд бил в чужд град. Търсел място да се моли и изведнъж видял къща, в която се събирали от Армията на спасението. За едно известно време стоял спокоен, както всички останали. После обаче сторил подобно на това, което псалмистът казва: “Докато чаках, огън излезе от езика ми.” Огън излязъл и от неговата уста. Накрая на събранието го обкръжили и запитали: “Колко бързо се раздвижва Духът ти? Къде е тайната за това?” Отговорът му ги стреснал: “С удоволствие ще споделя с вас. Ако Духът не се движи в мен, тогава аз Го задвижвам.” Несъмнено начинът на изразяване при него изглежда необработен. Често го слушахме да казва: “Щом започна с вяра в естественото, Божият Дух идва и ме благославя. Започвам с естественото, но завършвам със свръхестественото.”

За Уигълсуърд може да се каже, че е невероятен, оригинален, безграничен. Той беше твърде откровен и прозрачен, за да бъде повтарян. За ония, опитващите се да подражават на стила му, се оказваше, че това е нещо невъзможно. За тях той беше неподходящ, както беше неподходящо оръжието на Саул - за Давид, както пръта на Елиас - за Геезия, както страшното преживяване на седемте сина на Силва, които се опитаха да изгонват демони.

Открояваше се с още нещо. Ревностно и решително той защитаваше вярата. Знаеше, че е по-добре да умреш вярващ, отколкото да живееш в съмнения. Ако някой свидетелсваше, че е изцерен, смесвайки Бога с медицината, такива свидетелства не одобряваше. Петър искаше да построи три шатри, но сигурно щяха да останат две, защото Исус щеше да си отиде.