Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд



страница14/25
Дата25.10.2017
Размер1.87 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25

Живот на радост

Смит Уигълсуърд обичаше да казва: “Никой не е получил повече от живота, отколкото самият аз. За една минута аз получавам онова, което другите получават за месец.” В радостта си приличаше на младеж. Обичаше да се разхожда в гората, познаваше птиците, техния начин на живот и различаваше песента им. Когато веднъж бяха на разходка, неговият по-голям син каза: “Татко, намерихме едно малко кукувиче недалеч от тук.” Той пожела да го види. Въодушевяваше се, като гледаше как малкото птиче дори и при най-малкия шум отваря човчицата си. Тогава прочиташе Псалм 81:10 “Отвори широко устата си и ще ги изпълня.”

Възклицаваше, когато наблюдаваше цветя, лилии, рози и карамфили.

Джеймс Залтер разказва как веднъж отишъл с него на брега на едно блато: “Дължината на блатото беше няколко мили. Покриваше го великолепна искряща пурпурно червена трева.

Уигълсуърд повдигна рамене, постави ръцете си отзад и каза: “Това е великолепно! Това е живот! Това е здраве!” Един по-възрастен човек се спря и учудено наблюдаваше забележителните му движения. Уигълсуърд каза: “Който живее тук, не умира!” Отговорът беше: “Да, господине, само веднъж...” Тихо ромолящия поток разглеждаше като мил припев на песен. “Желая да остана тук през цялата, цялата нощ.” Държеше се като младеж, ловеше пъстърва, пееше, възклицаваше, надсвирваше се с птиците, с червенушките, квичеше със зайците. Отпуските бяха за него святи дни. Стремеше се към определено спокойствие, но никога не оставяше работата, която обичаше. Дори през почивката печелеше души.

Когато той и съпругата му бяха млади, често пътуваха с велосипеди през Шотландия. В един град се натъкнали на събрание на улицата. За сестра Уигълсуърд това била чудесна възможност да се нареди сред присъстващите и да разкаже радостното си свидетелство за спасението. Ръководителят поканил двамата да гостуват и възникнала една чудесна седмица с поредица от събрания. Вечер проповядвали Словото на Бог, а през деня се катерели по хълмовете. По време на тези разходки из планината, той довел при Бога трима души. Той обичаше Северен Валис. Дори когато беше в напреднала възраст, се изкачи до върха на високия Сноудон и изпълнен с недоумение, наблюдаваше изгрева на слънцето.

Един ден през 1905 г. по време на съживлението във Валис, срещнал огромно множество, което стояло на открито. Те се молели, пеели, свидетелствали. Това събрание нямало директен ръководител. Всеки се молил на Господ, както може. Подобри събрания били без начало и без край. Уигълсуърд се радвал на святата атмосфера. След известно време казал на дъщеря си: “Хайде да похапнем нещо! Ще тръгнем по този път и ще видим къде ще ни изведе.” И тъй, те стигнали до чифлик. Срещнали една селянка и попитали: “Искаме храна, а си нямаме и нищо за пиене.” Селянката се извинила заради вида си и всичко наоколо. Тя стояла твърде малко у дома си, голяма част от времето си прекарала на събранията. У дома се връщала, за да нахрани и издои кравите. Приготвила им чай. Уигълсуърд запитал: “Спасена ли сте?” - “Не - отговорила жената. - Не по начина на Еван Робъртс, тъй като аз съм методистка.”- “Добре - казал Уигълсуърд. - Вие можете да бъдете спасена само чрез Исус Христос.” Той отворил Словото и обяснил пътя към спасението. Така имал радостта да доведе тази душа до Исуса. По обратния път намерил и още две души.

Когато бил в Калифорния обичал да бъде в природозащитния парк на Джозеф Валей. Всяка вечер точно в 21.00 часа там имало фойерверки. Хиляди се събирали и когато последвала команда “огън”, от една височина (над 300 м) изхвърляли горящи дървета, та се образувало нещо като огнен водопад. При тези случаи той викал със силен глас: “Алелуя!” Това стряскало хората в долината. Картината на горящи дървета запалвала Петдесятницата в душата му, а огънят се запечатвал дълбоко в него. Веднъж бил на представление, където представяли “Месия”. Ораторията достигала най-високата си точка с мощното “Алелуя”. Тогава всички станали прави. Когато хорът изпял последната си сричка и последната си нота, Уигълсуърд се изправил и извикал: “Алелуя!”, но така, че цялата зала била пронизана от него. На следващия ден във вестниците било поместено: “През целия си живот не съм чувал такъв глас.” При пътуванията си през много страни, той не пропускаше да види Божиите творения. Особено впечатление му правели огромните водопади, тунелите потоци в Швейцария, или Ниагара. Когато ги наблюдавал, сълзи се стичали по страните му: “Господи, Боже мой, нека Живата Вода в мен да тече като тези водопади!” След Ниагарския водопад обикновено посещаваше Ню Йорк, където провеждаше събрания и от него течаха потоци, подобни на ония, които наблюдаваше. При вида на тези великолепни Божии творения, душата му биваше обновена и той хвалеше и величаеше Господа. Виждал съм го да скача, когато Духът беше на него. Той хвалеше Господа с издигнати ръце, а сълзите се стичаха.

За него всяко място беше Ветил, а всяка група от хора, молитвена армия. Тази радост не го напусна до края на живота. Казваше: “Няма за какво да съжалявам. Няма и нищо, за което да се връщам назад.” Когато за рожден ден, или преди Коледа го питаха какъв подарък желае, отговаряше: “Не желая нищо от този свят. Имам всичко, от което се нуждая.” Скръбта не беше никога малко в живота му. През 1913 г. почина неговата толкова обичана съпруга. Тя служи на Бога до последния си дъх. Връщайки се от богослужение, сърцето й спряло да работи. Имала сърдечно увреждане, но благодарение на служението на Уигълсуърд получи особено помазание. През 1915 почива и най-малкият му син. Смъртта остави дълбока рана в сърцето на Уигълсуърд. От писмата може да се счита, че така той се приближил още повече до Господа, че дейността му за Бога станала още по-мощна, обемна и приятна.


Голямата духовна борба

Във 2 Книга на Царете 23:8-12 се споменават имената, били при Давид: Тахмонецът Йосев-Васвет, който с копието си уби 800 души, Елиазар, който поразяваше филистимците, докато ръката му залепна за меча. Израел се сдоби с много користи. След него беше Сама, като стоеше в една нива с леща, застана и я защитаваше и Господ извърши голямо избавление.

Подобно на тези мъже Уигълсуърд воюваше в борбата за вярата. На общия въпрос как можем да се сдобием с голяма вяра, той отговаряше: “Голямата вяра е резултат от голяма борба. Голямото свидетелство е продукт от голямото изкушение. Големият пример може да дойде само чрез големи изпитания.” Показателен за това е фактът, че най-голямото войнско отличие във всички страни е кръстът за храброст. Той е знаме на голяма борба и победа.” Все още има хора, отричащи факта, че Исус Христос изцерява болни.

Уигълсуърд обаче базираше проповедите си и действията си върху Словото, върху факта, че Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки. На болните и на нуждаещите се казваше: “Аз, Господ Съм твоят Лекар.” Един негов приятел Томас Майеркоуг се изрази така: “Оня, който има преживяване в себе си, е повече от оня, който носи разпра.”

Уигълсуърд беше много твърд по отношение на Божественото изцерение. Господ лично го изцери. Той виждаше и изцерението на хилядите, на които служеше.

Господ позволи в опитността си да премине през много трудности и изкушения, той обаче свидетелстваше: “Господният валяк ме притиска, но никога не ме е свалил и оставил на пода.” В началото на книгата споменахме как Бог го изцели от вътрешни язви, когато като млад ревностен човек се бореше в молитва за изцерение от сериозно страдание на хемороиди.

Мястото от Словото, което Господ му е дал за този случай е: “Още от дните на Йоан Кръстител, Небесното Царство се грабва насила.” Той разбираше това като повик да упражнява една невероятно силна вяра за преодоляване изкушенията в тялото. Молеше се за подтиснатите от дявола, стараеше се да изпълнява поста, споменат в Исая 58, да развързва несправедливите окови, да разхлабва връзките на ярема, да пуска на свобода угнетените...

Отношението му към угнетяваните от дявола не беше както отношение на дете, галещо котенце, а отношение на мъж, който изважда жертвата из устата на дракона. В последните дни на живота си той претърпя три ужасни изкушения. Първото започна преди 15 г. Тогава той беше в невероятна сила на вярата си. Отишъл при един лекар да се прегледа и чул съвета му: “Г-н Уигълсуърд, тук имам рентгенови снимки, показващи състоянието ви, а то е много сериозно. Имате камъни в бъбреците, в една много напреднала форма. Ако послушате съвета ми и се оперирате, ще живеете. По-късно операцията няма да бъде възможна. Това е единственото средство, чрез което можете да се спестите продължителна и изпълнена със страдания болест. При определени обстоятелства тези камъни могат да причинят смъртта Ви. Позволете ми да се обадя в болницата и да поръчам легло за Вас.” Гледайки загриженото лице на лекаря, Уигълсуърд отвърнал: “Докторе, Господ, който е направил това тяло може и да го изцери. Докато живея, нож не трябва да минава през него.”

”А какво ще правите с камъните?” - попитал лекарят.

“Господ си има грижата за това.” - бил отговорът.

“Ако Той те изцери, бих желал да видя това.”

”Ще Ви уведомя” - отговорил Уигълсуърд и си отишъл. Ден и нощ страдал, като при това болките растели. На определено място оставяли съд, за да го използва при уриниране.

Един ден имал необичайни болки и когато дъщеря му отишла да изхвърли съда, забелязала в него сива сол. В нея имало нещо подобно на черупка от орех с много ъгли. Отделянето на подобни парчета от бъбреците причинява страшни болки. Когато му показали парчето сол, той казал: “Това е началото на краят. Господ ме оперира.”

Трябваше да минат много години в огромни болки, докато бъде изхвърлен и последния камък. Той показал на лекаря какво е излязло от него. Лекарят потвърдил, че е чудо да се отдели такъв камък от бъбрека. За ония обаче, които знаеха неговата борба, това беше нещо покрусяващо. Той отделяше камъни и всеки негов нерв трепереше от болка. Но той не остави пътя си, а продължи да работи. Един ден стана от леглото, за да предприеме пътуване до остров Ман. Очакваха го няколко болни. Пътят бил много дълъг - три часа с влак и няколко часа с кораб, при зимни условия. Една медицинска сестра, негова роднина, го посрещна и го помоли да си легне. Той не легна, а остана на острова до тогава, докато служеше на болните, до тогава, докато те бяха изцерени. Освен това трябваше да се бори с камъните.

По време на пътуването загубил толкова кръв, че страните му побледнели. Когато се върна, бе необходимо да го завиваме с одеяла, за да го стоплим. По-късно пътува до Швеция и Норвегия. Бил придружаван от зет си. През цялата нощ се е търкалял на пода, за да може да изхвърли камъните. Независимо от това е ставал и се е молил два пъти дневно за болни.

В голямата църква “Филаделфия” службата за болните била невероятно трудна. Накрая пасторът брат Леви Петрус казал, че след обяда са присъствали над 800 души, на вечерната служба над 500 души, за които се е молил. В името на Исуса Христа били изцерени много хора, а по това време Уигълсуърд страдал повече от всички тия, за които се е молил.

Действително той може да каже: “Служих в слабостта на плътта.”

В Швейцария преминаваше като огън през църквите. След служението му последваше съживление, души се спасяваха. Болни от всякакъв вид бяха изцерявани. Огромните зали биваха изпълвани, а хората благославяни. Малцина знаеха, че той преминава през тежки изкушения на тялото. Над всичко това обаче, Уигълсуърд стоеше непоколебим като скала. Когато беше в Америка, се моли за хиляди хора, а изтезанието на плътта му не преставаше. Често зет му и дъщеря му трябваше да го оставят в леглото. Служеше ли в събранията, той страдаше. Понякога слизаше от платформата, търсеше място, където да се освободи и отново се връщаше в събранието. Джеймс Залтер свидетелства: “Тъй като по време на пътуването често трябваше да делим стаята, се учудвах на факта, че независимо от огромните си страдания, беше изпълнен със състрадание към болните. Аз го познавах както никой друг, имах възможността да го опозная, ние споделяхме тайни. Той представляваше желязна направа, имаше воля от стомана и качества, които не биха изневерили при никакви обстоятелства. Носеше страданието си със знанието, че изпълнява целта на Бога и вътрешно в себе си почиташе това. Притежаваше стъкленица, в която събираше камъните, отделящи се от него. Накрая събра няколко стотин камъка. След едно шестгодишно изкушение той излезе от огъня с укрепнала вяра и обновено упование в Господа. Стремеше се да наподобява Йов, чрез когото дявола искаше да триумфира пред Бога. През цялото време на изкушението изразяваше надеждата си чрез думите на Йов: “Защото Той познава съдбата ми и като ме изпита, ще изляза като пречистено злато. В стъпките Му задържам дъха си, наблюдавам пътя Му и не се отклоних.”

През 1937 год. Уигълсуърд посети Южна Африка. Често казваше, че това е било най-трудното, изпълнено с най-много изпитания пътуване през целия му живот. Още когато напускаше Англия, не се чувстваше добре - при качването на кораба имаше огромни болки. През цялото пътуване по море страдал от подагра, причиняваща болки и възпрепятстваща движенията му. Независимо от пречките, тези пътувания бяха богато благословени, а резултатите от това негово служение да спасява души, стоят пред очите ми и до днес. Един човек, който бил благословен, четейки неговата книга, купил голяма кола и го придружавал по време на пътуването в Южна Африка. Зет му и дъщеря му също го придружавали на това пътуване. Една вечер след особено тежка служба, той затворил вратата на стаята и признал на брат Залтер, че е получил херния. Предполагаше, че това е станало при качване и слизане от колата. По време на служението си той скачаше от високи платформи, а това без съмнение е нещо опасно за един 78 годишен човек. Събранията се провеждаха в големи зали, пътувахме хиляди мили по лоши и опасни пътища. Навсякъде се молеше за болните, независимо от това дали са черни или бели. Хранеше се с храна, с която не беше свикнал, печеше се на слънце и никога не се щадеше. Това е тайната, за която Бог го крепеше. През есента на 1944 настъпиха тежки години за тялото му. Тогава той беше на 85 години. Съобразно обичая си стоеше в парка близо до жилището си. Като се прибираше у дома, забелязахме как лицето му беше изкривено и, че половината от тялото му е безчувствена. Той се усмихваше, но явно говорните му органи бяха засегнати. Нахраниха го и го поставиха в леглото. През остатъка от деня не беше в съзнание. Вечерта синът му повика лекар, който беше посъветвал да се оперира. Уигълсуърд помоли да го оставят сам. Лекарят установи слънчев удар. След два дни се възстанови, изправи се. На два пъти падна, олюляваше се, но при все това вървеше. Роднините му полагаха грижи за него през цялата зима. На следващата година беше докоснат в духа и тялото.

Започна да пише писма и излизаше както обикновено. През това време Господ му обясни по особен начин Римляни 8:11 “И ако във вас живее Духа на Тогова, който е възкресил Исуса от мъртвите, ще съживи и вашата смърт чрез Духа Си, който обитава във вас.”

Писмата и говоренето му бяха в Духа на това свидетелство. Той беше подмладен и засвидетелства изцерението си. На Великден отново зае мястото си като председател на Пестонската конференция. Едвам изчака да свърши песента след откриване на събранието, за да засвидетелства. Римляни 8:11 беше текстът през всичките му събрания. Отново можехме да чуем неговите мъдри, изпълнени с упование слова: “Не знаех, че съм имал и тяло...”

Той си остана в това състояние на духовен и физически блясък до края на живота си. Достигна 87 годишна възраст. Години преди това един негов приятел каза, че Уигълсуърд се е молил на Бога да му даде още 15 години живот. Господ му ги подари до последната седмица. Това бяха години, през които Бог чрез Словото Си и чудесата, свидетелстваше за Себе Си в различни страни на Европа, Южна Африка и САЩ.

Уигълсуърд почина в деня на погребението на един свой приятел, като преди това се моли за една болна от рак жена. Връщайки се от погребението, което водил зет му, се осведомил за състоянието на болната. Когато му съобщили, че е малко по-добре, въздъхнал дълбоко и тази въздишка на състрадание съкратила сърцето му. Брадата паднала на гърдите му и без видима болка, той отиде при Господа, Когото обичаше от цялото си сърце.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница