Дарове за изцерение и чудеса

Дарове за изцерение и чудеса

Бог ни даде много в тези последни дни, а където е дадено много, много ще бъде искано. “Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее с какво ще се осоли? Тая вече за нищо не струва, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.” Подобна мисъл изказа Христос, когато говореше за лозата: “Който не остане в Мен, ще бъде изхвърлен като суха пръчка в огъня.” Каза още: “Ако останете в Мен и Словото Ми остане във вас, каквото и да попросите, ще ви се даде!” Ние крачим ли заедно с Господа, ако сме обезсолена сол и изсъхнала лоза?

Едно нещо трябва да направим: да забравим какво е под нас, да забравим грешките и благословиите и да посегнем към това, което е пред нас, да протегнем ръка към целта, към съкровището на небесното призвание на Бога в Исуса Христа.

Години наред Господ ме учи да крача напред и ме предпазва от спъване и сковаване.

Когато бях в методистката църква знаех, че съм спасен. Толкова сигурен бях, че всичко си е наред, но Господ каза: “Ела, излез от тази църква!” и аз излязох. Когато бях заедно с така наречените “братя” знаех, че всичко е добре, но Господ извика отново: “Ела, излез!” Тогава отидох в Армията на спасението. В нея имаше живот и навсякъде гореше нейният огън, но после тази Армия се забърка в човешките дела, огънят угасна и Господ извика: “Ела, излез!” И така я напуснах. Тъй напусках три пъти. Мисля, че Петдесятното движение, в което сме ние сега, е най-доброто движение в света, но изглежда, че Господ разполага с нещо още по-добро. Бог не може да употреби никого, който не иска повече от Него, който не е жаден и гладен за Неговата справедливост. Бог ни заповядва да се стремим сериозно към духовните дарби, да се стремим към всичко, което увеличава Неговата слава. Трябва да гледаме как действат Дарбите на лекуването и чудото. Някои мислят, че при нас трябва да се появи дарбата на разпознаване на духовете, заедно с дарбите за лекуване и чудеса, но аз считам, че Бог ни дава откровения, когато се занимаваме с болни. Някои смятат, че притежават дарбата да разпознават, но ако се опитат да приложат тази дарба поне 12 месеца над себе си, тогава няма да искат това разпознаване. Дарбата за разпознаване няма нищо общо с критиката и укора. Бих бил доволен, ако в нашите петдесятни среди се гледа с друга представа към дара на любовта. Дарбите на лекуването са от различно естество. Почти всеки случай е друг.

Никога не съм по-щастлив в Господа отколкото, когато седя на леглото на някой болен. Най-много Божествени откровения получавам, когато се грижа за болния. Тогава Господ открива Своето присъствие. Тогава можеш да установиш състоянието на болния. Знаеш, че трябва да се изпълниш със Святия Дух, за да можеш да действаш при тези условия. Когато хората са болни, те знаят обикновено три Библейски места. Те знаят за тръна в тялото на Павел, за слабия стомах на Тимотей, поради което той иска да пийне малко вино, и че Павел не изоставя никого болен. Мнозина мислят, че имат тръни в тялото си. Главното обаче, е да се установи състоянието на болния. Щом имаш служене в силата на Духа, Той ще ти покаже какво най-много ще помогне на болния и как да се разгори пламъка на неговата вяра.

Когато още упражнявах професията си на тенекеджия, много обичах да се моля за болни. Често ме викаха спешно и понякога нямах време да си измия ръцете дори; с черните си ръце им проповядвах, но сърцето ми гореше от любов. О, сърцето ти трябва да тупти ведно със сърцето на болния, с милостта на Бога трябва да слезеш до дъното на рака - тогава ще се задействат Дарбите на Духа.

Веднъж бях повикан в 10 часа вечерта да се моля за едно младо момиче, на което лекарят вече не можел да помогне. То имаше туберкулоза. Когато го погледнах, разбрах: всичко ще бъде напразно, ако Бог не направи нещо. Обърнах се към майката, към другите деца и казах: “Вървете да спите!” Те не искаха. “Добре, казах аз, взех си палтото и поисках да си вървя. Всички извикаха: “Ако останеш, ще отидем да си легнем!” Знаех, че Бог не върши нищо в атмосфера на човешко състрадание и безверие. Останах. Коленичих пред леглото и се видях лице в лице със смъртта и дявола. Но Господ можеше да промени най-лошите състояния и да доказва, че е Всемогъщ. Започна борбата. Изглеждаше, че небето е затворено.

Молих се от 23 до 3.30 часа сутринта. Видях да изчезва светлината от лицето на страдащото момиче, то си отиваше. Дяволът шептеше: “Ти не успя. Момичето ще умре под твоите ръце.” Казах: “Това не бива да стане, Господи! Ти не ме изпрати тук напразно. Сега е време да откриеш Силата Си!” В ума ми беше онова място в Библията: “мъжете се молят без съмнение”. Смъртта отстъпи. Аз знаех, че Бог е велик и някога разцепи вълните на Червено море, Той е велик и сега. Погледнах към прозореца и в този момент се появи образа на Исус, сякаш милиони лъчи се разпръскваха от Него. Когато Той погледна към умиращото момиче, цветът на лицето му започна да се възвръща, то помръдна и заспа. Събуди се рано сутринта, облече се и седна на пианото. То засвири и запя една прекрасна песен. Майката, братът и сестрата влязоха да слушат. Господ Си свърши работата. Стана чудо. Господ върви заедно с нас по всички трудни пътища. Благодаря Му за такива трудни случаи.

Господ ни избра да Му служим с цялото си сърце. Той иска невестата на Неговото сърце и Дух да бъде с Него и да върши, което Той върши. Тук стана чудо. Дробовете на момичето бяха съсипани, но Господ направи така, че да оздравеят. Кротостта, този плод на духа, трябва да съпровожда дарбата за лекуване. Щом Бог е дал някому Дарба на лекуването, Той трябва да го употреби изпълнен със състрадание. По всяко време трябва да е готов да изрече утешителни слова. Безпомощността и отчаянието на болния могат да бъдат облекчени, ако притежаващият Дарбата на лекуването понесе част от тях. Нашият Господ Исус е пълен със състрадание, каквото и ние трябва да притежаваме, ако искаме да помогнем на страдащите.

Знаем, че има случаи, в които трябва да бъдем сурови. Но тогава няма да се бориш с болната личност, а със самия сатана, който държи дадения болен в плана си. Сърцето ти пак е пълно с любов и милост, но в свещения гняв ти повеляваш на сатана да напусне мястото, което е заел у болния. Значи ти имаш работа не с болния, а със злия дух дотогава, докато той бъде прогонен в името на Господа. Много от болестите биват предизвикани от неочаквани лоши обрати в живота и от други зли неща, защото в такива случаи сатана заема място в човешкото тяло. Тези зли неща трябва да бъдат признати, споделени, да бъдат изповядани. Едва тогава може да се действа в името на Исуса. Виж онова място в І Йоан 4 глава: “По-велик е Оня, който е във вас, от онзи, който е в света.” Проумей, че ти не си този, който си има работа със злото, а Господ е Този, Който е по-велик. Прекрасно е да бъдеш изпълнен с Него! Ти не се осмеляваш да действаш самостоятелно, от себе си, но Този в тебе носи победата - устата ти, мислите ти, цялото ти същество биват обработени от Господа и биват изпълнени от Него. Нека се събудим и вярваме в Бога. Преди Бог да ме докара до това място, Той ме пречупи хиляди пъти. Аз плачех, виках и прекарах много нощи в борба. Докато не бъдеш снизен, не можеш да притежаваш тази кротост и сърдечна милост. Дарбите на лекуването и на чудото не могат да действат чрез нас ако не стоим в Божията сила, която Той дава, ако не стоим във вярата, във вярата дори и тогава, когато вече всичко е направено.

Виждали сме прекрасни откровения за силата на Бога, може да видим и още по-големи. Но не мисли, че Дарбите на Духа ще падат в ръцете ти като зрели ябълки. По определен начин ти ще платиш за всичко, което си получил. Трябва да се стремим към най-големите и най-добрите Дарби на Духа, но и да кажем Амин за това, че Бог ни учи да станем боязливи и употребяеми съдове, чрез които Той Самият може да действа със силата на Святия Дух.