Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд



страница2/25
Дата25.10.2017
Размер1.87 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

“Ще му дам помощничка

Уигълсуърд беше изпълнен с голяма любов и вярност към Господа. Често чувахме да казва: “Колко чудесен е Исус!” Той притежаваше огромно сърце за своите съратници и най-вече за бедните и нуждаещите се, за болните и страдащите. Веднъж той каза: “Всичко, което съм, дължа на Господа и на жена си.” О, тя беше много тиха и великолепна! Мария Й. Фатерстоун, помощничката, която Бог му избра, идва от едно добро методистко семейство. Баща й е бил наследник на семейство, забогатяло благодарение продажбата на алкохол. Той обаче, бил убеден, че това е мръсна печалба, от която са погубени много души и не посмял да докосне нищо от тия пари. Дъщерята последвала примера на баща си за правда и святост.

След 17 години Мария, или Поли, както са я наричали, била дадена да изучи изкуството на домакинята. Явно този вид работа е била унизителна за нея. След месец, въпреки всички домашни и фамилни ограничения, избягала от родния си град и отишла в Брадфорд, за да търси щастие и слава. Господ опазил слугинята Си от злото. След като намерила подслон в един дом в Брадфорд, един непознат й казал: “Госпожице Фатерстоун, не е добре да живеете в този дом, тъй като той има лоша слава. Зная едно по-добро жилище за вас” - и я завел в едно уважавано семейство. Една вечер, когато се намирала в центъра на града, взела участие в събрание, което било съпроводено от тромпети и барабани. Армията на спасението е била нещо съвсем ново за онова време. Поли следяла с интерес хората наоколо. След края му, всички марширували по улиците на Брадфорд. Тя си помислила: “Къде ли се събират тия хора?” От дома, в който живеела, знаела, че там, където се събират тия люде, не е добре. Въпреки това била любопитна. Оглеждайки се наляво и надясно, за да не бъде забелязана от някой познат, отишла на това “страшно място”.

Събранието започнало. Интересът й растял, слушайки чистите песни и живите свидетелства на новоповярвалите. Една евангелистка проповядвала Христа с голяма сила. Момичето от галерията копнеело да се запознае с Господа, да бъде умито в Неговата кръв и освободено от греховете. При покана грешниците, търсещи Христа, да преминат напред, Поли минала от галерията към скамейката на покаянието. Първо помолила Господ да опрости греховете й. По-късно свидетелстващата евангелистка коленичила до нея и й помогнала да приеме спасителната вяра в Господа Исуса Христа. След като в сърцето си била убедена, че греховете й са простени, Поли скочила и извикала: “Алелуя, свърши се!”

Уигълсуърд бил по това време младеж и също бил там. Той видял момичето и чул как се моли и вика: “Алелуя”. По-късно той казва: “Като че ли Божието вдъхновение и помазание почиваше още в началото върху й.” Тя била хубава девойка и когато той погледнал обикновеното й облекло, хубавата шапка, я намерил много мила. Скоро след това започнало помежду им сърдечно приятелство. Новоповярвалата била особено старателна и скоро навлязла бързо в духовния живот. Чрез връзката си с офицера от Армията на спасението, тя скоро се запознала и с генерал Бут, който й позволил да работи в Армията без да притежава обичайното за тази цел образование.

Спасението на души имало особено привлекателна сила за Уигълсуърд. Той се отдал с цяло сърце на това дело, в което намерил радост да изрази неугасимата си любов към Бога.

Скоро офицерите от Армията на спасението разбрали, че между тях става “нещо”. В Армията било противно на правилата офицер да се свързва с обикновен войник. За такъв се считал Уигълсуърд, макар че той в действителност дори не бил член на Армията на спасението. Един ден при Поли дошъл майор от Армията и я попитал дали би желала да отиде с него в новата дейност. Тя се съгласила и след няколко часа били в Шотландия.

В първите дни от престоя им, публиката била особено щедра по отношение хвърлянето на развалени яйца и развален зеленчук. Момичетата от Армията трябвало да бъдат смели и устойчиви. Един ден Поли получила синина под окото от някакъв хвърлен портокал. Това обаче не я трогнало. Тя притежавала мил глас и продължавала да пее по улицата. Някои врати и прозорци се отваряли, за да чуят песните и свидетелствата на тези безстрашни млади хора. Дейността им не била напразна. Бог ги благословил чудно.

По време на престоя си в Лайт, Поли се грижела за една новоповярвала, живееща на шестия етаж в жилищен блок. Мъжът й се отнасял с нея като с животно, забранявал й да посещава събранията. Един ден той се върнал от работа и намерил Поли и жена си в молитва. Веднага я заплашил, че ако не престане с молитвите си, ще бъде насилствено изхвърлена навън. И понеже тя продължавала да се моли, той я взел на ръце и я занесъл до стълбището. При всяка стълба надолу тя викала: “Господи, спаси тая душа!” Мъжът лудо проклинал от яд, защото тя се радвала и го молела за милост. На последното стъпало обаче, заедно коленичили и то се превърнало в “скамейката на покаянието”.

Точно там тя го завела към Голготското Агне, чиято кръв очиства всеки от грях.

Един ден Поли била обвинена от висшестоящите офицери, че проявява интерес към един от тамошните войници от Армията на спасението. След като не дала отговор на зададените въпроси, била призвана за съвместна молитва. Сега трябвало да се моли и тя го сторила по следния начин: “Господи, Ти знаеш какво мислят тия човеци, а именно, че съм проявявала интерес към шотландец. Господи, Ти знаеш, че това не е така. Ти знаеш, че не възнамерявам да се женя за шотландец.” След като свършила, всички вече били готови да приключат с разпрата. Поли знаела обаче, че в Брадфорд има един млад човек, когото тя вътрешно обича.

Скоро след това се върнала в Брадфорд и се отдалечила от Армията на спасението. Привързала се към едно общество, начело на което стояла духовно силна жена.

Въпреки това, Поли останала верен приятел на Армията на спасението.

Поли се омъжва за Уигълсуърд на 22 години. Тогава той бил на 23 години. За живота им през следващите години Уигълсуърд казва следното: “Тя беше огромна помощ в духовния ми живот. Тя беше винаги задвижващ елемент към свят живот. Тя забеляза незнанието ми и започна да ме учи да чета и пиша. Тя не се задоволяваше само с това да пиша и чета безупречно. Тя беше човек, който печелеше души. Работех като водопроводчик и й давах смелост да продължи да евангелизира. Особено жалко ми беше за ония части на Брадфорд, където нямаше църкви. Ние започнахме нашата дейност в една малка сграда, която наех под наем. За децата си се молехме още преди да бъдат родени, защото желаехме да принадлежат на Господа. След раждането им се стараех да ги вземаме от малки в събранията. Аз се грижех за тях, докато жена ми проповядваше. Аз не бях проповедник, но винаги бях на скамейката на покайващите се и поучавах душите, търсещи Исуса. Задачата на жена ми беше да хвърля мрежата, а моята беше да я изтегля на брега. Второто е също толкова важно, както първото.”

Разбира се ние сме чели биографии, чиито създатели са балсамирали героите си с много мед. В Соломоновите притчи четем: “Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно.” (Пр. 25:16). В края на краищата, от такива описания човек се отвращава и слага книгата настрана, без да я дочете докрай. С тази книга ние ще се постараем да не ви предложим толкова много “мед”, защото този, за когото пишем, е точно толкова човек, колкото всеки от нас.

В една от годините над Брадфорд паднала истинска зима. Водопроводчици се търсели навсякъде. Дори 2 години след случилото се, е имало много ремонтни работи по тръбопроводи, повредени от бурята. Уигълсуърд и двамата му помощници работели от сутрин до вечер.

В дните на прекомерната работа и на растящо благосъстояние, той все по-рядко посещавал събранията. Сърцето му започнало да изстива за Бога. Колкото обаче то изстивало, толкова повече горяла за Бога жена му. Ревността й да евангелизира и жаждата й за молитвен живот не намалявали. Спокойният, постоянен християнски живот и свидетелствата се противопоставяли на хладината му и това дразнело Уигълсуърд. Една вечер се стигнало до развръзката. Тя се прибирала малко по-късно отколкото било обичайно за след събрание, но щом влязла в къщи, той направил гневна забележка: “Аз съм господарят на този дом и не ти позволявам да се прибираш толкова късно, колкото тази вечер.” Поли отговорила спокойно: “Зная, че си мъжът ми, но господарят ми е Христос!” Това го ядосало толкова, че я изхвърлил през външната врата. Той обаче забравил да затвори вратата от вътрешната страна. Поли заобиколила къщата и усмихвайки се влязла отново. Засмяла се така, че и той се усмихнал.

Така завършила тази история. Ако някои мъже изоставят духовния си живот на заден план, тогава жените им са тъжни през целия ден, даже са ядосани. Това не било валидно за Поли Уигълсуърд. Тя била с радост в сърцето, защото горяла в любовта си към Господа, приготвяла храната в определено време, изпълнена била с хумор и щастие. Така тя успяла да спечели отново мъжа си за Господа, да го върне към първата му любов и ревност.

През месеците на духовната му непостоянност Поли не загубва верността си към Бога. Твърдостта й, дадена от Господа помогнала да предпази от разрушаване духовния им кораб.

Името на Поли Уигълсуърд като човек, печелещ души се носело навсякъде. Често била изпращана да оправя различни дела. Тя евангелизирала там, където другите нямали какво да кажат. В женските събрания била любим говорител. Точно толкова желана е била и в Библейските мъжки събрания. Неуморно и с ревност се справяла буквално с всички духовни дейности. Към всичко това се прибавяла и грижата за домакинството. Двамата били особено гостоприемни. Тя никога не се оплаквала, когато той водел някого за обяд, или покани някого да остане няколко дни да гостува. По време на конференции те имали доста гости у дома си, но никога не е мърморила. Уигълсуърд трябвало веднъж в седмицата да пътува до Лийдс.

В този град той намерил едно събрание, в което се прокрамирало “Божието изцеление”. Там мощно се чувствало присъствието на Бога. Милостта Божия изцерявала болните. Той търсел болни от Брадфорд, плащал им билета до Лийдс, където вярващите се молели за тяхното изцерение. Първоначално той не споделял нищо, защото бил сигурен, че повечето хора по онова време считали изцерението на Бога за фанатизъм. Скоро обаче Поли научила какво прави мъжът й и един ден го придружила. Там се молили за нея и молитвата с вяра я изцерила. От този час нататък тя била убедена в истината за Божието изцерение.

Работата в Брадфорд растяла. Тя трябвало да наема все по-големи зали, докато най-после се настанила в една голяма сграда на ул. “Бауланд”. Тук Поли поставила огромен плакат с надпис на словото: “Аз съм Господ, който изцерява”. Той стоял на стената зад амвона и можел да бъде видян от всекиго. С течение на годините мнозина се убедили, че чрез тези слова са били изцерени. За тази мисия дошъл един брат, когото Бог използвал в служението за изцерение. След една неделна служба, следобед той бил поканен от Уигълсуърд на чаша чай. По време на обикновения обяд, госпожа Уигълсуърд попитала пастора: “Какво ще мислите за човек, който проповядва на другите за изцеление, а самият той взема всеки ден лекарства?” Той отговорил: “Бих казал, че такъв човек няма пълно доверие на Бога.” След обяда Уигълсуърд казал на този брат: “Когато жена ми говори за човека, който проповядва на другите изцерение, а самият той е зависим от лекарствата, имаше предвид мен. От детство страдам от хемороиди и считах за необходимо всеки ден да вземам очистителна сол. Смятах, че това е безболезнено, естествено средство. В противен случай получавах всекидневни кръвотечения. Това можеше да доведе до инфекция. Ако ми вярваш, бих желал да прекратя със солта и да уповавам на Бога за тази болест. С годините тялото ми се пригоди с дозите сол и ако не взема, мога да устоя до сряда. Желаеш ли да стоиш заедно с мен във вяра за тази моя болка?” Братът се съгласил. От тази неделя Уигълсуърд не вземал никаква сол. Кризата дошла в сряда. За известно време той отишъл в банята.

Там, съобразно Яков 5 гл. се помазал с масло. “Господ подейства.” - така го чухме да свидетелства сред обществеността. Той не бил човек с болни нрави и говорел свободно, когато ставало дума за съвсем естествени неща. “От този ден моите вътрешности заработиха както при бебетата. Бог ме изцери цялостно. От този ден всичко функционираше естествено, без да са необходими някакви средства. Аз изпитах милостта Божия.” Поли Уигълсуърд обичала съпруга си достатъчно, за да го кори, когато върши нередности. Това се случвало често.

Повечето мъже не понасят каквато и да е критика от страна на жените си, но Уигълсуърд поемал укорите й с усмивка. Той приел становището на Давид, казано в Псалм 141:5 “Нека ме удари праведният, това ще ми бъде благост, нека ме изобличава, това ще бъде мир на главата ми.” При все, че не дарявал особено внимание на забележките й, няма съмнение, че тези предупреждения са влияли върху оформянето на характера му.

Огромна част от работата на Уигълсуърд била свързана с гостилничарите. Често ремонтирал помпи, нагнетяващи бира от избите към заведенията. Това отвращавало Поли, която всекидневно водела счетоводството. Тя знаела, че работниците получавали безплатно бира, а това имало погубващо влияние. Благодарение на забележките си, тя успяла да му повлияе и след известно време нейният мъж заедно с работниците, се съгласил да не изпълнява никаква работа за гостилничарите. Всичко това довело до огромни финансови загуби, но той се придържал здраво към приетото решение.

В Псалм 127 четем: “Децата са дар Божи”. Господ им подарил пет деца - едно момиче и четири момчета. През 1915 г. Господ прибрал един от синовете им. Уигълсуърд тъжал много дълго за него.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница