Силата в името на Исуса (Деяния 3:1-6)

Силата в името на Исуса (Деяния 3:1-6)

Всичко е възможно в името на Исуса. Отец Го е въздигнал, дал Му е сила над всички. В името на Исуса Христа има сила, чрез която може да се преодолее всичко в този свят. Няма друго име под небето дадено за хората, чрез което да можем да искаме спасение. Бих желал да спомена стойността и величието на Това Име. Шест души отишли в дома на един болен, за да се молят. С тях бил един пастор. Когато болният лежал безпомощен на леглото, пастора прочел от листче молитвата, произнасяща се над болни, така тези люде вярвали, че изговарят молитвата с вяра. Болният бил помазан съобразно Яков 5:14 и понеже изцерението не станало мигновено, болният започнал да плаче. Шестимата напуснали стаята не по-малко съкрушени от факта, че състоянието на болния не се променило. Когато били вече вън, единият от тях казал: “Има нещо, което трябва да опитаме!” Отново се върнали и застанали пред леглото. Брата казал: “Нека просим в името на Исуса!” Първоначално не ставало нищо, но те тихо изговаряли името на Исуса. Когато престанали да викат Исус, силата паднала и те видели как Бог започнал да действа, тяхната вяра станала по-силна; радостта се увеличила, те започнали да викат силно името на Исуса. През това време болният сам станал от леглото и се облякъл.

Тайната не е в това, че шест човека са повдигнали погледа си от болния към Исуса, а в това, че всички те са станали съучастници на силата, произтичаща от името на Исуса. О, ако хората използваха силата в името на Исуса, кой знае какви чудеса биха станали! Зная, че в Неговото име, чрез силата, съдържаща се в името Му, имаме достъп до Бога. Погледа на Исус ни изпълва с величие. Хората по целия свят величаят Това име, каква радост е за мен, че мога да Го изговоря! Един ден отидох на близък хълм да се моля. Денят беше чудесен. Преживях присъствието на Бога, Неговата чудесна сила ме изпълни и насити. Тогава си спомних за две момчета от Валис, които дойдоха при нас преди 2 години. Те бяха обикновени момчета, но изпълнени с ревност за Господа. Като видяха действието на Бога, ми казаха: “Няма да се учудим, ако Господ ви доведе при нас, за да изправите нашия Лазар.” След което ми обясниха, че техния ръководител е човек, който през деня работил в калаената мина, а вечер проповядвал. В следствие на претоварване, заболял от туберкулоза, която го поставила на легло. От четири години лежал като безпомощен инвалид и трябвало да бъде хранен. Като стоях така на върха на хълма, повдигнах очи към Господа и получих следното: “Бог позволява да проумеем величието Му, когато сме на върха, а ни изпраща в равнините, за да изпълним задачите си.”

Живият Бог ни избра като Свое наследство и собственост. Той ни подготвя за служението Си, показващо, че служението на Господа е различно от това на човеците. Веднага след това написах картичка на човека, който обслужва този болен, споменавайки, че ще дойда и ще изправя Лазар. Щом пристигнах, ме попита: “Вие ли сте човека, който ще помогне на нашия Лазар да се изправи?” - “Да” - отговорих аз. Тогава той каза: “Заведете този човек до Лазара!” При това отново се обърна към мен с думите: “Като го погледнете, ще се отвърнете. Нищо не може да ви задържи при него.” В действителност от естествена гледна точка всичко, което каза той, беше вярно. Човекът беше само кожа и кости. Като че ли в него нямаше живот. Всичко сочеше към провал. Попитах го: “Искаш ли да величаеш Господа? Знай, хората славят и величаят Господа, при все че стените на Ерихон стоят пред тях. Бог има подобна победа и за теб, но трябва да вярваш!” Аз не успях да раздвижа в него вяра. Той не притежаваше добри частица от нея. При това сам потвърди, че не вярва. Великолепно нещо е да знаеш, че Словото Божие е истинно и не се променя. Не се уповавай на човешки твърдения, Бог може да действа мощно, ако обаче ние постоянстваме в Него, имайки предвид всички човешки страдания. След като се върнах при човека, на когото бях писал картичката, той ме попита: “Сега готов ли сте да си вървите?” Аз обаче не се вълнувам от това, което виждам, а от това, в което вярвам. Едно зная: който вярва, не гледа на обстоятелствата, не внимава за чувствата! Човека, който вярва в Господа, притежава това, в което вярва. Всеки, който е дошъл под петдесетното благословение, приема всичко с усмивка и вяра в Господа. Има нещо в Петдесятното движение, което е различно от всяко движение в света. Тук имаш работа с действието на Бог.

Там, където Божият Дух е в действие, се проявяват и дарбите. Там, където дарбите не се проявяват, е необходимо да се постави под въпрос присъствието на Бога. Положението в това село беше тежко. Като че ли беше невъзможно хората да бъдат доведени до вярата.

“Готов ли сте да си вървите?” - бях попитан, но един мъж и една жена ни поканиха да останем при тях. Казах: “Бих желал да зная колко от вас могат да се молят.” Никой не желаеше да се моли. Попитах дали не бих могъл да събера седем души, с които да се молим за този болен човек. След като казах на домакините: “Вие сте първите двама, ще дойде моят приятел и с мен ставаме четирима. Необходими са още трима.” Аз казах на хората, че до сутринта ще се намерят такива, които ще се молят за изцерението на Лазар. Не е необходимо обаче да се съблюдава човешкото мнение. Щом Бог ти е казал нещо, тогава вярвай.

Казах на домакините, че няма да вечерям. Като си легнах ми се стори, че дявола ме беше налегнал така, сякаш беше събудил всичките ми болести, които навярно Лазар притежаваше. Като се събудих, ме нападна невероятен пристъп на кашлица и слабостта на туберкулозно болен. Въртях се в леглото, търкалях се по пода и виках към Бога. Просех да ме освободи от тези сили на сатана. Виках, за да ме чуят всички в къщата, но ничие спокойствие не бе нарушено. Господ обаче даде победа и аз отново си легнах, бях свободен както никога в живота си, Той ме събуди в 5 часа и ми каза: “Не сядай на трапезата, докато не си служил на Моята трапеза!” В 6 часа Бог ми каза: “Искам да изцеря този човек!”

Скочих, бутнах приятеля ми, който спеше до мен и рекох: “Чу ли? Господ каза, че ще го изцери.” В осем часа нашият домакин каза: “Елате да закусите!” От опит знаех, че поста и молитвата са най-голямата радост и че се проумяват, когато си ръководен от Господа.

Когато пристигнахме в къщата, преброих хората и се оказа, че сме 8 души. Никой не можеше да докаже, че Бог не отговаря на молитвите - Той помага по всяко време, отговаря на всяка молитва. Никога няма да забравя как силата Божия падна върху нас, когато бяхме при болния. О, колко чудно е това! Ние обградихме леглото и си подадохме ръце, като взехме и ръцете на болния. Тогава казах: “Сега няма да се молим, а ще призоваваме името на Исуса.”

Коленичихме и повтаряхме: “Исус, Исус, Исус!” Силата Божия ни повдигаше. Пет пъти тя падна върху нас - болният, обаче остана без да се помръдне. Преди две години пак е идвал някой да се моли за него, но без успех. Като че ли дяволът използваше този неуспех и обезкуражаваше нашия Лазар. Казах му: “Не се грижи за това, което сатана казва, а за това, което Господ казва - Той ще те изцери. Забрави всичко, освен Бога и Исуса. Знай само това, което Те казват!” При това устните на болния започнаха да се движат, сълзите се стичаха като река. Казах му: “Силата Божия е тук. Приеми я!” Той отговори: “Имам горчивина в сърцето, оскърбих Святия Дух. Аз съм безпомощен. Не мога да повдигна ръцете си, не съм в състояние да държа дори лъжица.” Казах: “Покай се и Господ ще чуе молитвата ти!” Той се покая и извика: “О, Господи, изцери ме за Твоя Слава!” След като извика това, силата го грабна и той беше във величието на Бога. Заклех се пред Господ, никога да не преувеличавам тази случка, защото зная, че Бог не обича преувеличението. Когато коленичейки викахме: “Исусе, Исусе, Исусе!” леглото се разлюля заедно с човека в него. На хората, които бяха там казах: “Сега можете да излезете. Бог е тук. Аз няма да му помогна да се облече.” Седнах и наблюдавах човека как стана и се облече сам, а когато той слезе долу изпяхме хвалебствен химн. Помолих го да разкаже какво се е случило. Вестта за изцерението на Лазар се разнасяше бързо. От близо и далеч идваха хора, за да видят и чуят свидетелството му.

Този човек разказа какво е сторил Господ с него. Мнозина се отказаха от греховете си и се покаяха. Всичко това обаче стана в името на Исуса и чрез вяра в Това Свято Име. Да, с вяра, идваща чрез Това Име, Бог даде здраве на болния в наше присъствие.

Петър и Йоан са били безпомощни, необразовани люде и не са посещавали висши учебни заведения. Те обаче получиха великолепното откровение за силата в името на Исуса Христа. Те разпределяха хляба и рибата, които Исус умножаваше. Стояха с Него на масата и Йоан често се вглеждаше в лицето Му. Петър често биваше предупреждаван от Исус, но чрез това Исус показваше любовта си към него. Исус обичаше Петър, твърдоглавия Петър. О, Той обича по един чудесен начин. Аз също бях лекомислен, имах много неконтролируем темперамент, Господ обаче имаше търпение. Тук съм, за да ви кажа, че в Името на Исуса има сила, която може да промени и да изцери всекиго. Ти можеш да получиш това чудно изкупено наследство - спасение, живот и сила само, когато останеш в Него и вярваш в Агнето Божие, в Божия възлюбен Син, върху Който Отец е положил всичките ни грехове. Бедния Петър, бедния Йоан. Те нямаха пари, но имаха вяра, те притежаваха силата на Святия Дух, те имаха Господа.

Ти също можеш да имаш Бог, макар и да не притежаваш нищо в този свят. Дори да си загубил характера си, също можеш да имаш Господа. Видял съм как много лоши хора са били променени чрез силата на Господ. Един ден проповядвах относно името на Исуса. Един човек се беше облегнал на стълб и слушаше. Попитах го: “Болен ли сте?” Той посочи дрехата си. Там видях една кама. Каза, че е тръгнал да убие невярната си съпруга, но след като изслушал проповедта, не можел да направи нито крачка. Помолих го да коленичи и там, на пътя, където хората вървяха насам и натам, един грешник намери Спасителя. Алелуя! Взех го у дома и му дадох нова дреха. В този човек видях нещо, което Бог можеше да използва.

На следващата сутрин той каза: “Бог ми откри Исус.” Дадох му назаем малко пари, не след дълго той си построи малка къщичка. Невярната му съпруга живеела с друг мъж, но той я помоли да се върне и да живее с него. Тя се върна. Там, където е имало омраза и враждебност, всичко бе преобразено чрез любовта. Бог направи от този човек Свой служител. Навсякъде има сила в името на Исуса. Бог може да спаси човека дори и в най-отдалечения ъгъл.

Пред очите ми е събранието, което имахме в Стокхолм и което ще остане завинаги в съзнанието ми. Там имаше дом за болни от неизцерими заболявания. Един болен беше доведен в събранието сакат и цялото му тяло трепереше. Двама души му помогнаха да излезе напред и точно тогава силата на Бога падна върху него. Аз го помазах в името на Исуса.

В същия този момент хвърли патериците и започна да се движи в името на Исуса. Скачаше по стълбите надолу и обикаляше сградата пред очите на хиляди събрани. Всяко нещо е вдъхновение за Господа! Попитаха ме: “Искаш ли да посетиш дома на тези болни?”

Бях заведен до там през почивния си ден. Болните бяха подредени в голям коридор и за един час Господ освободи около двадесет от тях. Името на Исуса е велико.

Петър и Йоан имаха всичко чрез Това Име и имаха вярата да кажат на онзи сакат човек: “В името на Исуса Христа от Назарет, стани и тръгни!” Когато Петър го улови за дясната ръка и го повдигна, нозете и костите му се укрепиха. Той стана, скачаше и славеше Бога в храма. Бог желае да види и теб да вършиш подобни дела.

А как могат да бъдат сторени те? Чрез неговото име и чрез вяра в Него!