Всички следващи в тази глава изцерения ни бяха дадени от брат Залтер

Всички следващи в тази глава изцерения ни бяха дадени от брат Залтер

Често при започване на събранията, Уигълсуърд казваше: “За да ви покажа, че Господ е сред нас и че Неговата сила да изцерява е налице, ще прочетем Деяния на апостолите, а именно, че Исус вършеше знамения, а също и поучаваше. Делата Му обаче бяха преди проповедта. Всяка проповед на Исуса беше съпроводена от чудеса. Този пример трябва да следваме и ние. И в това голямо събрание, аз се моля за всеки, който се изправи независимо от каква болест е болен и Бог ще даде изцерение.”

Сърцата ни трепереха, когато чувахме тези смели слова, защото знаехме, че сред нас се намират болни от рак, наркомани, хора в колички, много тежки и трагични случаи от всякакъв вид. Тайно в себе си се надявахме, че ще стане някой по-леко болен. При една такава възможност един беден сакат човек се опита да се изправи на нозе, краката му бяха изкривени и той носеше две патерици. Брат Уигълсуърд го видя и попита: “Е, какво става с теб?” След като случаят му беше разяснен, той каза: “Всичко е наред, сега ще се молим за теб.”

Цялото събрание застана като един човек в молитва. След това Смит се обърна към човека с думите: “Хвърли сега патериците и ела при мен.” Човекът изчака един миг, след което хвърли патериците на пода и тръгна напред. “Върви! Върви!” - викаше Уигълсуърд. Човекът тръгна. “Тичай!” - заповяда Уигълсуърд. За учудване и за голяма радост на всички проповедници и за наше голямо облекчение, човекът послуша и беше изцерен.

Проповедта му в Швеция относно Божественото изцерение и Водното кръщение подбуди лекари и някои църковни служители така, че написаха писмо до правителството. Като резултат от това, на Уигълсуърд беше забранено да докосва и да полага ръце на болни на обществени места. Един ден той проповядваше в един парк, където вероятно имаше събрани около 20 000 души. Там бяха представители на властта, които искаха да се уверят дали Уигълсуърд спазва забраната. Той беше свикнал с различни ситуации. Помоли болните да станат, ако са в състояние да сторят това или да покажат по някакъв начин, че са в нужда и той ще се моли за тях. След това каза: “Положете сега сами ръка върху себе си и аз ще се моля и Господ ще ви изцери.” Болните положиха ръце на болните места и се молиха с простичката молитва на вярата. При това бяха изцерени стотици. Така не наруши изискванията на закона. През последните си дни се стараеше да използва този обикновен метод. Когато стоеше пред голямо събрание, знаеше, че ако се моли за всеки поотделно, тогава ще са му необходими часове.

Така в парка в Стокхолм, Швеция се роди това, което той наричаше “изцерение на едро”. Всъщност този начин на служение му беше принудително наложен от шведските власти. Със сигурност обаче можем да кажем, че така бяха изцерени стотици и то завинаги.

В един голям град, където в продължение на един месец ние имахме по две служби дневно, Уигълсуърд практикуваше този начин на служение, тъй като хората бяха много. Пред платформата стоеше човек, вперил очи в проповедника и сякаш се стараеше да произнесе онова, което се говореше там. От 40 години той беше глух. Когато Уигълсуърд предложи изцерението да стане по новия споменат вече начин, глухият започна да маха с тояжката си по един фантастичен начин, хукна и напусна събранието. На вечерното събрание се върна и засвидетелства: “В продължение на 40 години бях глух и тази сутрин, когато пасторът се молеше за болните, нещо щракна в главата ми. В ушите ми настъпи шум, подобен на взрив и затова напуснах събранието. Когато бях навън, чух гласа на проповедника.” По време на следващите събрания той сядаше в най-отдалечения ъгъл, на последните места. Радостта му беше неописуема и желаеше всички да чуят за изцерението му.

В същото събрание присъстваше и един ветеран от войната, чийто гръбнак беше увреден от изстрел. Той също беше изцяло изцерен. Трима души бяха изцерени от рак. Едно малко момче бе поставено върху една маса. Единият му крак беше с 5 см по-къс от другия. Бащата на детето го повдигна и детето засвидетелства пред цялото събрание: “Когато пасторът каза на хората, всеки да раздвижи болните си нозе или ръце, тогава прострях крака си и той стана толкова дълъг, колкото другия.” Това чудо беше видяно от над 1500 души. По време на същото събрание една жена стана и рече: “Аз бях тежко болна на легло. От дълго време съм в ръцете на лекарите, страдам от бъбреци, имам камъни в жлъчката и хронична язва.” Тя също се изправи по време на поканата за изцерение и след молитвата беше изцерена. Стотици бяха благословени, изцерени и освободени чрез молитва. И при все, че тези изцерения се бяха случили преди 20 години, тези преживявания се бяха запазили. Междувременно през ноември 1947 г. в Лос Анжелис една жена стана и засвидетелства, че е била изцерена на това събрание.

В един от големите градове на САЩ, Аризона имахме редица събрания в един парк, където се лекуваха туберкулозно болни. Новината за събранията се разпространяваше много бързо. Хората идваха от далеко, за да вземат участие в тези събрания. Имаше болни и бедни хора от всички слоеве, хора с белодробни заболявания в различен стадий. И тук Уигълсуърд използва така нареченото “изцерение на едро”. Една млада жена, при която болестта беше в напреднал стадий се изправи при поканата. “Тичай!” - извика Уигълсуърд към нея. В следствие на напрежението, тя едва дишаше. “Аз ще се моля за вас, след като обиколите сградата.” Той се моли за нея, след което изкрещя: “Тичай! Тичай! Тичай!” Тя обаче отвърна: “Но, аз не мога да тичам. Та аз не мога да стоя права.” - “Не се оправдавай! Прави това, което ти казвам!” Тя обаче не желаеше да се помръдне от мястото си. Той й помогна, но тя се вкопчи в него. Той я принуди да тича. Накрая тя тичаше без усилие около голямата зала. По-късно след като я видяхме отново, бе напълно здрава.

На една друга жена от същото събрание той каза да тича. И когато се противеше, той я бутна леко. Тя се улови за него и двамата хукнаха. Няколко пъти обиколиха сградата. Краката на тази жена бяха обхванати преди това от ишиаса и почти не можеха да се движат. Бог обаче я освободи така, че през следващите дни тя вървеше пеша без да използва трамвая. Беше толкова радостна, че може да си служи вече с нозете си! Един ден една жена от гр. Леодс, Англия чакала автобуса, а до нея стояла една монахиня. Повели разговор и установили, че са вярващи. Жената споделила как синът й има болки в палеца и че трябва да влезе в болницата. “Не правете това - казала монахинята. - Там може да му отрежат пръста. Ще ви дам един адрес, където ще се молят за него и той ще оздравее.” Междувременно автобусът дошъл. При все, че монахинята не пътувала в посоката, в която отивала жената, се качила в автобуса, за да довършат разговора. Жената казала: “Аз съм болна, имам рак на гърдата.” Сестрата извадила една книжка, на която било записано името на Уигълсуърд. “Пишете на този човек и ще получите отговор.” Предложила монахинята. След като свършила работата си за Господа, тя слязла на една спирка. Болната жена писала на Уигълсуърд. Ние я посетихме и разбрахме, че ракът е в напреднал стадий. Молихме се за нея, но трябваше да си вървим, тъй като ни предстояха още 40 км. Бог изцери жената и даде сила в тялото й. И понеже се почувствала добре, започнала да чисти и подрежда къщата си. Като освобождавала шкафа си, намерила една Библия. Отваряйки я, очите й попаднали на текст, подчертан с червено мастило. “Здравето ти ще се укрепва.” Тя самата била подчертала това място преди 12 години и до сега не е претендирала за това Божие обещание. Така вярата й беше укрепена. Словото и преживяното се изпълниха! Изминаха години от тогава и тя нямаше вече нищо общо с рака.

В Деяния на апостолите 19:12 четем: “При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла до толкоз, щото когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.” В стотици случаи на брат Уигълсуърд бяха изпращани кърпички и чудесата ставаха. Получаваха се стотици писма, свидетелстващи за чудесата. Могат да се напишат томове, които няма да съдържат нищо друго освен отговора на тези случаи. По този начин бяха изцерени различни болести. Пушачи се отказваха от тютюна, към Христа се възвръщаха изгубени синове и дъщери, събираха се разделени семейства. Особено интересен случай представлява една жена, която написа върху кърпичката си страданието, за което се молихме. Тя беше болна от рак. След като получила кърпичката си, я поставила върху възглавницата си, казвайки си, че ще я използва в присъствието на съпруга и семейството. И докато кърпичката лежала там, почувствала действието на Бога и била изцяло изцерена. Смит Уигълсуърд обясняваше, че зад всичко това стоят методите на Йехова, че Той е Изцерителя. Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки!

Не винаги всичко протичаше по един и същи начин. Във всички случаи, обаче той разчиташе на водителството на Святия Дух. По време на служба, в едно голямо събрание, му се сторило, че действията на една дама са необичайни. Тя паднала на пода. Уигълсуърд й заповядал да стане. Тя обаче паднала отново на пода. Някои от стоящите се опитали да го коригират. Никой повече не погледнал към нея. Когато станала, на пода лежал огромен тумор - ето това бил отговорът. Често методът му на работа е бил неправилно третиран и погрешно разглеждан. Уигълсуърд винаги стоеше твърдо пред Бога, а пред човеците - с открити очи, в свята откровеност. Критиката не го вълнуваше. Той казваше: “Не ме вълнува това, което виждам или чувам, а това, в което вярвам.” Наказваше се - това беше негово всекидневно преживяване. Сълзи течаха от очите му, когато служеше на страдащите. Колко нежно се отнасяше с децата и със старците! Той щурмуваше небето чрез молитви, грабваше сърцата. За него не съществуваше разлика в расите. Черни, червени, кафяви, жълти, всички търсеха служението му и всички бяха благословени чрез молитвите и дара му.

В служението не съществуваха класови различия. Той можеше остро и решително да съветва, когато някой идваше при него с личните си неща. В един град работи в продължение на месец с по три събрания дневно. Бог действаше сред хората. Имаше изцерения от всякакъв вид, но най-добри бяха изцеренията на душите. Един ден пасторът, който беше организирал залата и ръководеше събранията, каза: “В града ни има една госпожа, която е тежко болна. Имам чувството, че ако бъде изцерена, това ще направи голямо впечатление на останалите. Брат Уигълсуърд, ще я посетите ли?” Той каза, че е особено ангажиран - трябва да води по три служби дневно, да се моли за болните, за тия, които искат духовно кръщение и че няма много свободно време. Пасторът настояваше, подчертавайки положението на съпруга на тази госпожа в града, а още и впечатлението, което би направило подобно изцерение. “Добре - каза Уигълсиърд. - Кога е най-удобно да я посетим?” Споразумяха се вечерта преди служба, по пътя да я посетят. Поради високото положение на тази госпожа, брат Уигълсуърд беше придружаван от водещия пастор и неговия помощник. Ние се доближихме до вратата, камбанката звънна и бяхме въведени в почти дворцова стая. От там ни поведоха в една още по-голяма спалня. Както в източните дворци, като на трон стоеше богато облечена госпожа, лежеше в легло с всички цветове на дъгата, с много възглавници. Смит Уигълсуър стоеше и се оглеждаше. “Е, добре сте се подредили.” - “Какво?” - попита жената. - “Добре сте се подредили казах.” Тя обаче започна да се кара, докато прегракна. “Виждам, че не сте готова за мен. Довиждане.” Отвърна Уигълсуърд. Излезе от къщата и се качи в чакащата го кола. Опитахме се да му обясним, че се държи грубо с жената. “Зная си работата” - каза той.

Проповедниците останаха за известно време в стаята, опитвайки се да се усмихнат. Когато излязохме навън, помолиха отново Уигълсуърд да се върне и да се помоли за нея. “Не - каза той - тя не е готова за мен. Да вървим на служба.” Поради случая бяхме с много наранени души, но той дори да беше забелязал това, не казваше нищо. По време на службата върху проповедта се изля мощно помазание. На следващата сутрин имахме служба. Божият Дух мило ни следваше. Накрая на проповедта брат Уигълсуърд покани всички, които желаят да дойдат при Бога да излязат напред. “Ако направиш крачка напред, ще бъдеш благословен, ще получиш повече, а ако дойдеш на подиума, ще се молим за теб и Бог ще покрие нуждите, ще ти помогне” - каза той. Цялото събрание се придвижи напред. Знатната госпожа, за която стана дума по-рано, беше най-отпред и легна на пода. Тя се покая. Божията милост я изцери и тя предаде живота си на Господа. Сега тя беше една каеща се жена, извинявайки се много за случая. Ние разбрахме, че сме сгрешили с преценките си. Бог чудно водеше брат Уигълсуърд.

Когато на 28 ноември 1947 г. бях в храма Ветил в Лос Анжелис, ми разказаха следните подробности. Един човек сподели: “Роден съм в Норвегия, където преди 22 години слушах брат Уигълсуърд. Тогава бях на смъртен одър, страдах от туберкулоза. Чрез неговата молитва Бог ме изцери и не след дълго напълнях с 25 фунта. После дойдохме в Чикаго. Жена ми също страдаше от белодробни заболявания. Три години постоянно плюеше кръв. Заведох я в едно събрание, където служеше брат Уигълсуърд. След като той се моли за нея, тя беше освободена от болестта. Преди да я заведа там, бяхме при лекаря, който каза: “Жена ти е бременна и сигурно ще загине заедно с детето.” Майката и детето оцеляха. По-късно имахме още две деца. Всичките са силни и здрави. След събранието при нас дойдоха баща, майка, две големи дъщери и един син. За да бъдат на това събрание, изминали 190 км. Писали на брат Уигълсуърд да се моли върху една кърпичка. Бащата страдал от вътрешни язви, а синът имал огромен израстък на врата. След като положили кърпичката на болното място, болките престанали. При сина нещо се разчупило във врата и отокът изчезнал. Мъжът каза:

“Ние нямаме друга възможност да благодарим на вашия Уигълсуърд, затова дойдохме тук, за да Ви благодарим и да благодарим на Бога за служението.”

В същото събрание дойде един друг човека, който каза: “Имах възможност да бъда с брат Уигълсуърд един цял ден в Англия. Ние общувахме в дома му, в Брадфорд. Следобеда ни поведе в близкия парк, където седнахме и си говорихме. Не след дълго дойдоха двама души, после дойдоха още двама и той се молеше за изцерението им. Той беше толкова зает, че аз и приятелят ми решихме да направим една малка разходка. Когато се върнахме, го намерихме на колене заедно с друг един човек. През цялото време той се молеше и проповядваше. Желаеше Господ да помогне и на другите. Смит Уигълсуърд не даваше място на дявола. За някои е човек на крайностите, дори прекалено груб. От следната случка можем да разберем за отношението му спрямо сатана. Един ден, докато чакал автобуса, на спирката дошло куче и започнало да се умилква около една жена, която била господарката му. Вероятно е бързала и не забелязала как кучето я последвало. Навела се, започнала да го милва и да му говори: “Сега, миличко, трябва да си вървиш у дома.” Но то сякаш се прилепяло все повече към нея. Още веднъж тя го подканила: “Време е вече да вървиш към дома, миличък.” Животното обаче въртяло опашка, не искало да знае. Автобусът се приближавал, в отчаянието си тя не знаела какво да направи, ритнала с крак кучето и казала: “Веднага в къщи!” То не очаквало такова отношение. Подвило опашка и хукнало обратно, колкото му държат краката. “Така трябва да се отнасяме и с дявола” - казал Уигълсуърд толкова силно, че да го чуят всички чакащи наоколо.

Едно друго събрание описа брат Джеймс Х. Тейлър от Вест Роксборт - САЩ. Считам, че свидетелството ми ще бъде взето под внимание и че ще бъде ценно, тъй като по време на случилото се чудо стояхме на втория ред. Малко преди да започне събранието, видяхме едно момиче, опиращо се върху две патерици. Беше придружавано от един мъж и една жена. Краката и ходилото му бяха изцяло изкривени. От кръста надолу беше безчувствено. Направиха място, за да може да седне на първия ред. Когато го поканиха за покаяние, с помощта на придружителите то се опита да излезе напред. Уигълсуърд я видя и каза: “Остани там, където си.” След като се помоли за другите, той се обърна към момичето.

Вече му бяха казали, че никога няма да може да ходи, тъй като мускулите на краката не го държаха. Той положи ръка върху нея, помоли се и извика: “В името на Исуса, ходи!” Погледна момичето и каза: “Сигурно се страхуваш?” - “Да” - отговори то. “Няма причина за страх. Ти си изцерена. Ходи!” Слава на Бога, момичето тръгна, първоначално като малко дете, което се учеше да върви. След това обиколи два пъти платформата. Слава на Бога!

Когато напускахме залата, видяхме патериците, стоящи на мястото й. Навън видяхме момичето отново - разговаряше на тротоара с две приятелки. Слава на Бога във висините и на земята, защото Той изцерява тия, които вярват в Него! Жената, която придружаваше момичето, беше майка му, мъжът - чичо му. Той плачеше като дете, когато видя изцерението. На вечерната служба свидетелства, как момичето е изкачило стълбата у дома без ничия помощ. Майката също била изцерена - имала е тумор на гърдата. Чудни неща преживяхме в това събрание. Друг брат засвидетелства, че е бил изцерен от рак, от който е бил болен почти 2 години. Един беден човек каза, че лекарите били вдигнали ръце - нозете му били осакатени. Беше изцерен напълно и два пъти обиколи залата. Когато попитаха колко човека са били изцерени, станаха най-малко 200. Великолепно! Какво друго да кажа? Слава на Бога!