Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд

В непрекъсната работа

“Работех повече от всички вас - обяснява Павел. При това, обаче бърза да добави - не аз, а милостта Божия, която беше в мене.” В много отношения животът на Уигълсуърд беше подобен на този на апостол Павел - живот, изпълнен с трудности. Той казваше, че всички работи, които върши, са от милост и изпълнени с вяра. Неговата вяра нямаше нищо общо с викове, оплаквания, напрежения, а полагаше ръка и вярваше в Бога, знаейки, че Бог има огромен запас от милост. Да, знаеше, че Божиите обещания са безпогрешни. Вярваше в Святото Писание и че Бог ни е подарил всичко за живота. Полагаше ръка с жива вяра и очакваше големите Божии обещания. В това очакване той беше винаги изпълнен с Божествена сила.

А сега желаем да оставим Уигълсуърд сам да разкаже собствената си история.

Бог ме е благословил по много странен начин. Аз видях с очите си как слепи проглеждаха, видях хора да възкръсват. Всичко, което трябваше да преживея, ме накара да позная, че Бог е велик, че Нему принадлежи славата. Имах възможността да работя в Индия и Цейлон, да видя, че Бог е навсякъде велик и силен. Кулминацията вероятно беше в Коломбо: “О, колко благословен е Господ!” Проповядвах под помазанието на Духа. Събра се голямо множество. Залата беше препълнена до задушаване, силата Божия беше великолепна. Проповедта, която провеждах с помощта на преводач, беше при температура над 50 градуса. Всяка вечер се молех за над 500 болни. Независимо от голямата горещина, майките водеха децата си и понеже въздухът беше толкова потискащ, казвах: “Преди да проповядвам, ще послужа на малките.” Беше великолепно да се наблюдава мълчанието, спокойствието и мира на това събрание, докато се полагаха ръце върху малките. Силата Божия беше там. Сред това множество беше изцерен един сляп човек. Очите му мигновено се отвориха. Аз не мога да проумея как Бог снабдява присъстващите с великолепие, добродетел и доброта, но зная, че Той прави това.

Имаше хиляди, които не можеха да влязат в събранието. Когато излизах навън, хората, които не можеха да влязат в залата, протягаха ръце, докосваха ме и бяха изцерени. Учудвах се на милостта Божия, че всичко това беше възможно. Има нещо, което буди волята Божия да ти каже нещо, да покаже точно теб сред милионите подобни. Вярвам, че Бог държи на това да те срещне по особен начин, ако вярваш в Него. На едно място бях четири дни и хората бяха разочаровани, че не мога да остана по-дълго. Питах ги: “Можете ли да дойдете утре в 8 ч. и да имаме служба?” Те казаха “да”. След това помолих да дойдат всички майки с децата си, защото искам да се моля, както и всички над 70 год. На другия ден в 8 ч. имаше 400 майки с децата си и 150 старци, чакащи изцерение. Хиляди бяха излезнали в ония дни, за да чуят Словото Божие. Вярвам, че 3000 извикаха наведнъж за милост. Това беше велик миг.

Един ден пристигнах около 9.00 часа в Норвегия и казах на преводача си: “Никой не знае, че съм тук. Заведи ме, моля те, да си почина, защото съм уморен.” Ние прекарахме няколко часа на слънце и се върнахме обратно. Приближихме сградата, в която щях да говоря и видях цялата улица в превозни средства от всякакъв вид, същите бяха пълни с болни. Братът, който трябваше да ми превежда, застана на горната стълба на сградата и попита: “Какво ще правим сега? Сградата е пълна с хора.” Съблякох дрехата си, качих се върху една кола и се молих за хората. Улицата беше изпълнена с радостна глъчка. Бог започна да изцерява.

После влязох в залата, Бог изцеряваше и там. Това обаче не беше всичко. Когато се хранехме и бяхме на масата, телефона иззвъня и дойде вестта: “Какво да правим? Залата е пълна отново и хиляди стояха отвън. Полицията не може да се справи с множеството.” Отговорих, че ще дойдем, колкото е възможно по-бързо. Влизайки в залата, имах чувството, че тя никога не е била толкова пълна. Двама полицаи ме хванаха и започнаха да ми проправят път през множеството. Всички стояха плътно като сардели в консерва. Духът Божий беше върху мен.

Започнах да проповядвам. Забравих съдържанието, но си спомням, че темата беше “Ревността за Господа ме изяжда”. Извиках към Господа да ни даде нещо особено, така че това събрание да се отличава от всички. Когато проповядвах чух гласа на Бог: “Помоли се и ще ти дам всяка душа”. Продължих да проповядвам, а Бог повтори: “Помоли се и ще ти дам всяка душа!” Това беше гласът на Бога, но бях твърде бавен, за да проумея. След това гласът дойде отново: “Ако вярваш и се молиш, ще ти дам всяка душа”. Погледнах нагоре и казах: “Много добре, Господи, стори го! Дай ми, моля Те, всяка душа!”

Святият Дух премина над всяка душа, над целия град - никога досега не бях виждал нещо подобно. Навсякъде викаха за милост. Това е и моята представа за Петдесятница. Петдесятница е вярата, че имам сила, получена от Святия Дух. Вярата, че Бог ме е направил съучастник в Божествен порядък, който не може да бъде преодолян от нищо на този свят.

Всъщност Смит Уигълсуърд не принадлежеше към никакво религиозно общество. Неговото изпълнено с любов сърце гореше за всички светии. Ние бяхме с него в различни градове. Той търсеше Армията на спасението и беше сред тях на сутрешните им молитви в 7:00 часа. Често посещаваше Методистката църква. По различни поводи ръководеше събрания за служители от тази църква. Един методистки духовник организира палатка, където той да проповядва. Синът на този духовник бил изцерен чрез службата на брат Уигълсуърд. Той желаеше всички да бъдат благословени чрез това служение. Петдесятните църкви, които в Англия бяха под името на Божиите църкви, канеха Уигълсуърд всяка година по време на конференциите си. Те желаеха по-младите братя да получат вдъхновение от служението му.

Той никога не желаеше да вземе участие в съвещания, където се говореше за сделки и обикновено казваше: “Вие продължавайте, а аз ще се помоля за вас.” Отиваше встрани и се отдаваше на молитва. Той не залагаше на човешката страна в пътуванията си. На новите места не идваше по препоръка, а си извоюваше име чрез служението си. След Първата световна война посети много европейски страни. В Швейцария пристигна като чужд човек, но Бог действуваше чрез силата Си. Цели градове бяха раздвижени за Господа. След това получи покани да посети Швеция. Там имаше много благословени събрания. Когато пристигнахме заедно с него в Нова Зенландия, го очакваше само един човек. После обаче хиляди бяха спасени за Господа, мнозина бяха изцерени и изпълнени със Святия Дух - и всичко това в продължение на няколко месечна служба. Установено е, че от 100 г. насам не е имало такова посещение от Духа. Като резултат от това служение, на едно сутрешно събрание във Вилингтон, при раздаването на Господната трапеза, взеха участие около 2000 души.

Никой не го посрещна и в Коломбо (Цейлон), когато пристигна с кораба. Идването му беше почти незабележимо. Не минаха обаче много дни и ето, цялата област беше обхваната от силата на Бога, туптеше като сърце. Тълпите бяха огромни и всеки искаше да се докосне до него. Тези, които стояха под сянката му, бяха изцерени и благословени. Мълвата се разнесе много бързо. Когато корабът пристигна веднъж на един остров в Тихи Океан, той трябваше да се моли за болните и да проповядва. Беше неуморим в ревността си да помага на нуждаещите се. Когато отиде за първи път в Палестина, беше също непознат. Проповядваше Евангелието и се молеше за болните. Преживя няколко благословени служби върху маслинения хълм. Както през дните на Петдесятницата, мнозина бяха кръстени със Святия Дух. Цялата област беше в движение, дори влакът Ерусалим-Кайро имаше закъснение. Хората идваха на тълпи. По време на пътуването си в Египет, той води сериозни разговори с влиятелни светски люде. Те го бяха поканили на вечеря след пристигането му в Александрия. Във връзка с посещението си в Святата земя, той отбелязваше, смеейки се, че се е считал за първият проповедник от езическа земя, получил жертва от евреите. Да. Господ често го изпращаше на път, било то с влак или кораб. За себе си разказваше: “Веднъж пътувах за Кардиф във Валис. През това пътуване се молих много, купето беше пълно и знаех, че хората в него не бяха вярващи, защото се радваха много на вицовете, които се разказваха. Почувствах възможността да кажа няколко думи за моя Спасител. Щом приближихме една гара, отидох да измия ръцете си, за да мога като пристигна да вляза направо на служба. Тръгнах по коридора, но като се връщах в купето, един човек скочи и каза: “Вие ме помолихте да се освободя от греховете си.” При това падна на колене. След няколко минути мнозина викаха към Бога, докоснати дълбоко в сърцата си. Те питаха: “Кой си ти?” Така чрез действието на Бога имах възможност да свидетелствам и използвах това непрекъснато. Много от този вагон намериха Господа.”

На път за Австралия, Уигълсуърд писа следното: “Сред пътниците свидетелствах непрекъснато за силата на Бога, после установих, че това си заслужаваше. Те споделяха помежду си и така вратата на Словото беше отворена. Едно много богато семейство пътуваше в първа класа. Прислугата им - мъж и жена пътуваше във втора класа. Сутрин и вечер имаше служби, които се водеха от епископа на Бомбай. След една сутрешна служба, дълго разговарях с епископа и той много се заинтересува от моята дейност. Когато свърши вечерното събрание, разбрах, че прислугата на богатото семейство ме търси настойчиво. Господарката била тежко болна. Корабният лекар ми обясни, че е сериозно болна. Слугата разказал за мен и сега тя очакваше да я посетя. Действително беше тежко болна и имаше много познания за християнството. И понеже тя проумя, че знанието не е в състояние да помогне, изпадна в огромен страх. Казах й, че единственото, което зная за християнството е Исус Христос. Молих се за нея, положих ръка, заплаших демоните в името на Исуса. Треската я остави мигновено. Непосредствено след това, тя започна да изследва блаженството в Словото Божие. Стоеше на палубата и се радваше на творенията на Господа, а аз имах удоволствието да говоря с прислугата за Спасението.” Зетят на Уигълсуърд, Джеймс Залтер, писа следното:

Сред хилядите пътуващи за Австралия Уигълсуърд се чувстваше особено самотен. Когато обаче параходът се отдели от кея, той извика няколко пъти “АЛИЛУЯ” и то с такава сила, каквато никой не бе чувал до сега. Спътниците му се уплашиха, а капитанът каза: “Този човек има стоманени дробове.” На същия кораб го помолиха да вземе участие в един концерт. Той пожела да бъде последен в програмата. Пианистката отказа да свири от песнарката. Това не го смути, той изпя сам една песен, чрез която прослави Господа. Концертът се превърна в молитвена служба, много души търсеха спасение. Отменен беше обявеният след програмата танц.

Веднъж обещал на един младеж да му помогне в делото Божие, за което младежът работел в трудна област. Тогава Уигълсуърд беше заедно с дъщеря си и зет си на Тихоокеанското крайбрежие. Там го очакваше и младият брат. За Уигълсуърд не са били важни 500-те долара, които младежът му обещал. Той тръгнал, за да му помогне и защото държал на думата си. Когато отишъл на следобедната служба, там имало само 6 души, а залата била пригодена за 5000 души. Началото не било окуражаващо, но не след дълго залата се изпълнила и този млад човек можел по-късно да започне работата си в създадената вече нова църква.

Уигълсуърд запази ревността си дори и в голямата горещина на тропика, където рояците от мухи и мирисът на болните човешки маси беше непоносим. Неговата ревност се запази и в студена Норвегия и Финландия. Той се молеше непрекъснато за болните. Често му казваха: “Не е възможно да организираш три събрания, никой няма да дойде, а дори и да дойдат, три служби са много за един проповедник.” Независимо от това, държеше на трите събрания. Хората идваха. Така той продължаваше по цял месец. Дори и в големите палатки, където се провеждаха служби при тежки условия, той запази силата си седмица след седмица. Така доказваше Писанието, че Божието иго е сладко. За него беше удоволствие да върши волята Божия. Храната му бе да върши делото Божие. Радостта в Господа го оживотворяваше до края на живота му. В неделята служеше повече, отколкото през останалите дни. Години наред, всяка събота той провеждаше събрания на открито. Същите завършваха с обединяваща молитва. В неделя сутрин обаче, той ставаше рано за неделната служба. През зимните месеци се занимаваше и с отоплението, забърсваше праха от столовете и приготвяше Господната трапеза. След това ръководеше молитвените събрания. В първите години на служението му службите са били ръководени от съпругата му . Съпругата му се е грижела за многото гости, които пълнели къщата им. Вечерната служба в събота е продължавала до късно през нощта - той се молеше и водеше души при Исуса. Уигълсуърд се прибираше късно през нощта. Въпреки това той прекарваше известно време с определени гости и след полунощ.

Уигълсуърови бяха за нас пример за истински духовни родители. Те не само водеха човека до новорождението, грижеха се за него, хранеха го със Словото Божие, но и работеха чрез молитвата, бореха се за всеки така, че да се усъвършенствува в следването на волята Божия в практическия живот. Техният свят живот и Божието влияние бяха подтик за много млади християни. От различни части на света много Божии чада хвалеха Бога за влиянието и благословението, което получиха чрез живота на Уигълсуърд.”

Брат Залтер каза още: “Преди да си отиде от този свят, ние забелязахме нещо у него, което вероятно беше обусловено от старостта му.” Веднъж връщайки се у дома, след една конференция, където работи дълго време, той каза като се молехме: “Не разбирам младите проповедници. На моята възраст аз проповядвам три пъти дневно и то с толкова любов, освен това, се моля с болните, а те след обяд си почиват и ме оставят сам. Ако бях млад, щях да проповядвам цял ден, щях да се моля цяла нощ, щях да търся хора, които са изпълнени със Святия Дух.” Уигълсуърд работеше ден и нощ, той издържаше до залеза на слънцето.”