След приемането на духовното кръщение

Когато пътувах за родния си град, във влака дяволът ме попита: “Ще вземеш ли това в Брадфорд?” В този момент нямах нищо друго освен чувствата си, но праведният не живее с чувства, а чрез вяра. За учудване на всички във влака извиках: “Да, ще го взема.” След което една огромна радост изпълни сърцето ми и аз почувствах, че от този момент всичко това ще бъде една огромна борба. Когато се върнах у дома, синовете им казаха: “Татко, говориш ли езици?” - “Да, Георг” - отговорих. “Тогава нека ги чуем!” Аз обаче не можех да кажа нищо, при все, че бях приел дарба за говорене на езици, която е съвсем различна от тази, която ми се даде при кръщението със Святия Дух. говоренето на езици дойде 9 месеца по-късно.Синът ми разбра, че говоренето на езици, което придружава кръщението със Святия Дух, не е дарът езици, споменат в І Кор. 12. Първото нещо, което се дарява е знакът, че Духът е дошъл с Петдесятна сила. Възможно е повече да не е налице белегът езици, докато отново се преживее едно особено показание на Духа. Дарът езици обаче, може да бъде употребяван по всяко време на приемащия го в молитва или упование. Жена ми каза: “Тъй, ти си говорил езици?” - “Да!” - “Добре - каза тя - бих желала да разбереш, че и аз съм кръстена в Духа като теб, но не говоря езици.” Чувствах, че кавгата расте в дома ми. “От 20 години проповядвам - продължи тя - ти си стоял до амвона. Затова в неделя ще проповядваш ти, а аз ще наблюдавам.” Тя удържа на думите си. В неделя седна отзад в залата. До този ден тя беше на амвона. Така започна кавгата в църквата. Преди да прекрача трите стъпъла към амвона, Господ ми даде Словото, намиращо се в Исая 61:1-3 “Духът на Йехова е над мене. Защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките. Пратил ме е да превържа сърцесъкру-шените. Да прогласям освобождение на пленниците и да отварям затвора на вързаните.”

Аз не бях проповедник, но след като проумях думите на Господа към мен, започнах да проповядвам. Не можех да си спомня какво казах, но жена ми беше особено развълнувана. Скамейката, на която седеше тя, заемаше 9 места, а тя се движеше от място на място. Всички наоколо са я чували да казва: “Господи, това не е моят Смит.” Тъкмо обявявах последната песен, когато секретарят на мисията стана и каза: “Искам да имам това, което нашият ръководител е получил.” След това се случи нещо невероятно. Когато искаше да седне на мястото си, не уцели скамейката и падна на пода. Непосредствено след това стана най-големият ми син и каза, че желае да получи същото, което баща му е получил: и той също вместо да седне на мястото си, падна на пода. За кратко време единадесет човека бяха на пода. Невероятно беше, че всички се смееха в Духа. “Когато Господ завръщаше Сионовите пленници, тогава се изпълниха устата им със смях и езикът им с песни.” (Псалм 126:1-2).

Това беше началото на едно голямо изливане на Святия Дух, при което стотици бяха кръстени в Духа и всеки от тях говореше езици, както това им бе дадено. Бог знаеше, че трябва да изляза в света и да прокламирам великолепната истина така, че мнозина да получат кръщението в Святия Дух, както това стана на Петдесятница, да говорят езици, както това им се дава от Духа. Първото повикване, което получих, беше от един фабрикант от Ланкашир, който имаше над 1000 работника. Той ми писа, че е чул, че съм получил Святия Дух, както той се е излял някога и че с удоволствие би се запознал с хора, които са преживели това. “Ако дойдете - ни писа той - ще затварям фабриката всеки следобяд от 13.00 до 23.00 часа и ще можете да имате събрания.” Отговорих на писмото му: “Чувствах се като буре, пълно с барут, което всеки момент ще експлодира. Ще дойда за провеждане на събранията.”

До този момент аз не притежавах способността да проповядвам, но чувах пророчески глас и чувствах силата на Святия Дух, протичаща през мен като електричество. Така заминах за Ланкашир и този човек затвори фабриката. От 13.00 до 23.00 часа с кратки паузи, аз пропо-вядвах. Христос изпълни обещанията Си: “Който повярва в Мен, както това е писано в Сло-вото, реки от Жива Вода ще протичат от тялото му.” Голяма част от работниците в тази фаб-рика бяха спасени. Скоро след това моята мила съпруга беше кръстена със Святия Дух. Тъй двамата пътувахме в различни части на страната и трябваше да отговаряме на много повиква-ния. Където и да отивахме, Господ кръщаваше със Святия Дух.

Веднъж отидохме в малкото градче Шропишир, където трябваше да проповядваме в малка методистка църква. Когато съпругата ми проповядваше, огънят на Святия Дух се изля и мнозина бяха кръстени с Него. Тук обаче, се натъкнахме на опоненти и преследване. Град-чето беше малко, но известно в областта. Мнозина знаеха за съживлението в църквата. На другия ден, след като огънят се изля в църквата, аз влязох в един хранителен магазин. Извед-нъж тримата души, които бяха в магазина, получиха покаяние за греховете си и преди да на-пусна магазина, бяха спасени. След като се движех по улицата нагоре, видях две жени в поле-то, носещи кофи. Извиках към тях: “Спасени ли сте?” Те също бяха обхванати от невероятно-то подбуждане за опрощение на греховете. Оставиха кофите и започнаха да се молят, там, на полето те бяха спасени. Където и да отидех, хората се молеха за опрощение на греховете.

Отидох в една каменоломна, където работеха много мъже. Проповядвах им докато раз-биваха камъни. Върху тези мъже дойде желанието да се молят за опрощение. Греховете на мнозина бяха опростени. На връщане от каменоломната минах покрай един голям хотел. Ко-гато наближих, минаха двама мъже в двуколка. Никога не бях виждал хора с толкова зли ли-ца. Изглеждаха по начина, по който рисуваха дявола по снимките. Когато ме наближиха, за-почнаха да ме обиждат и се опитаха да ме ударят с бича. Почувствах, че това е директно на-падение от ада. Те крещяха така, че собственикът на хотела, жена му и още пет човека изля-зоха от там и насъскаха кучетата срещу мен, при все, че не бях изговорил и дума против тях.

Не се страхувах от нападението и извиках: “В името на Исуса и чрез силата на Святата кръв ви връщам там, откъдето сте дошли.” Те влязоха в хотела. Аз също влязох вътре и им проповядвах Исуса. Там бяха изцерени и спасени много хора. Двадесет години по-късно отново посетих това място. Хората ми разказваха за великолепното посещение на Бога.

От различни части на страната идваха много хора, които молеха при всяка възможност да посетим техните градове и да направим нещо за тях.

Бях получил много телеграми да посетя млад човек, който беше тежко болен. Когато един следобед отидох в чифлика, млада жена ме попита на вратата: “Вие ли сте Вайглесворт? Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но мисля, че дойдохте късно.” Аз й отговорих: “Бог ни-кога не ме е изпращал късно на дадено място.” След това попитах дали мога да видя младия човек. Той лежеше с лице към стената и говореше, че ако го обърнем ще умре и че сърцето му е много слабо. “Добре - казах аз - ще се молим така, щото Господ да те укрепи.” В първите дни на моята дейност се молех и постех много. Знаех, че този случай е над човешките възможности, но аз лежах и се молех цяла вечер. На сутринта станах много рано и отидох накрая на полето да се моля, защото този случай беше голям товар за сърцето ми. Там, в полето, Бог ми даде откровението, че ще има нещо ново в сърцето ми. Отидох в дома и помолих майката да приготви дрехи на сина си, тъй като Бог ще го изцери. В тази част на Англия цари влажен и студен климат. Знаех, че е необходимо преди да облече дрехите си, същите да бъдат стоплени на огъня. Тя обаче не ми вярваше и не подготви дрехите.

Беше неделя сутринта и знаех, че в методистката църква има събрание. Отидох там и бях помолен да водя молитвата. Чрез Словото Божие във всички присъстващи сърца беше събудена вярата, след което се случи нещо особено. Те познаваха по име младежа и казаха: “Матиас не е изцерен.” Това ми показваше, че тяхната вяра можеше да бъде събудена.

Върнах се у дома и попитах: “Подготвихте ли дрехите?” Почувствах как се засрамиха, понеже не бяха направили нищо. Така те взеха дрехите и ги поставиха пред огъня. След това отидох в стаята и разказах на младежа относно видението, което имах. Казах му, че ще се случи нещо, което е съвсем различно от това, което той е преживял до този момент. Казах му още: “Щом положа ръце върху теб, славата Божия ще изпълни пространството така, щото няма да съм в състояние да стоя прав.” Отидох и взех дрехите. Казах на близките му да му обуят чорапите. Защо помолих да му обуят чорапите? Точно това е тайната. Краката му бяха отслабнали. Видях неговата слабост и знаех, че трябва да се случи чудото. След като роднините му го обуха в чорапи, им казах да напуснат стаята. Те затвориха вратата.

Мисля, че това е много важно - да затворят вратата, когато стоиш пред случай като този, защото тогава знаеш, че си сам с Бога. Помолих се и в момента, в който докоснах младежа, силата Божия изпълни пространството и аз паднах на пода. Носът и устата ми докоснаха пода. Лежах в това блаженство близо четвърт час. Матиас викаше в леглото: “Господи, стори това за Твоя слава и Твое хваление!” Леглото се движеше от Силата Божия. Матиас се укрепваше, у него всичко беше подновено - сърцето му, живота му. Аз лежах на пода в това блаженство.

Матис се изправи и започна да се облича. След като се облече, тръгна из стаята - насам, натам, като крещеше: “Изцерен съм за Твоя слава!” Той отвори вратата и извика: “Татко, аз съм изцерен.” Майката и бащата поднаха на пода. Дъщерята, която беше наскоро върната от болницата, беше изцерена в същия ден. Цялото селище беше раздвижено и от този ден започна съживлението. Тук дойдох като непознат, незабележим гост, но когато си тръгвах, хората викаха: “Ела отново и остани за по-дълго време.”

В Брадхам посетих една вярваща, която се беше преселила в този град. В същия момент, когато влязох в къщата, тя ни каза: “Брат ми ще те заведе при един човек, който страда от рак на пикочния мехур.” Отидох с брат й в дома на болния. Далеко от къщата се чуваха охкания-та на този човек. Когато влязохме в стаята, той още охкаше. При това аз разбрах, че нито той, нито жена му са спасени. Попитах: “Спасени ли сте?” - “О, - изпъшка той - ако бях спасен, то мога спокойно да умра.” Показах им пътя към Спасителя и Бог спаси тези хора. Този мъж по-лучи такова откровение за спасението, че беше обхванат от невероятна радост. След като на-пуснах къщата, на 40 метра от нея се чуваше: “АЛИЛУЯ!” Тази промяна не може да се опише. Той вече не беше притесняван от рака. Аз побързах към гарата и се върнах в Брадфорд.

Скоро разбрах, че трябва да оставя земната си професия и да заема мястото, което ми е определил Бог. Прехранвах семейството си чрез работата си като водопроводчик, но често ме вземаха от работното място. Винаги, когато се връщах в Брадфорд, имах огромни загуби. След това настъпи невероятен студ. Ходих при клиентите да обвивам тръбите и да ги защита-вам от студа. Знаех, че след зимата ще имам работа вследствие на спуканите тръби.

Бях поканен на една конференция в Престон. По време на конференцията стана много студено и бях помолен да се върна бързо в Брадфорд, за да извърша ремонти. Ръководителят на конференцията ми каза: “Ти ни помогна много и беше благословение за нас. Бихме се рад-вали ако останеш до края, но ако трябва да си тръгнеш, няма да те спираме.” Тръгнах за дома и установих, че повечето от клиентите ми имаха проблеми със спукани тръби и че междувре-менно бяха намерили други водопроводчици. Една вдовица не могла да намери водопровод-чик, водата беше наводнила къщата й. Съжалих я и ремонтирах освен тръбите, и тавана й. Тя беше благодарна, тъй като беше чакала няколко дни за помощ. Попита ме: “Кажи колко стру-ва всичко.” Отвърнах й, че не желая да ми заплаща. “Това е моята жертва за Господа и това е моята последна работа като водопроводчик.” Един приятел ми каза: “Всички хора, които твърдят, че живеят чрез вяра, изглежда се лъжат, тъй като дрехите им са стари и износени.”

Но аз вярвам, че Бог ще ме благослови, ако остана верен. Обещах на Бога, че сляпо ще Го следвам и поставих едно условие - никога не бива да нося скъсани обувки и скъсани панталони. Казах на Господа: “Ако едно от тези неща се случи, тогава се връщам към дейността си като водопроводчик.” Той никога не забрави да изпълни всички мои нужди. Той позволи виденията и вярата ми да нараснат и направи така, че да бъда търсен от различни части на Англия. Аз бях пионер в Петдесятното служение, бях търсен и вън от Англия. Според документи трябваше да връщам много пари, като че ли нямаше да се размине без съд. Всичките ми дългове бяха платени от един млад човек, чието сърце Бог беше отворил.

Ние ръководехме нашата работа от Брадфорд. Често пътувах и така служех. Бях удивен от посещенията у дома, затова се молех във всяка къща, в която влизах. Навсякъде, където отивах, се спасяваха души, а болните се изцеряваха. Не се срамувах за Евангелието. Постарах се да намеря най-големия пилон и пред мисията направих знаме с дължина 3 м и ширина 1,5 м. Едната страна на знамето беше червена, а другата синя. С бели букви написах: “Аз твоят Бог съм твой Лекар”, а от другата страна написах: “Христос умря за нашите грехове”.

Знамето правеше особено впечатление на минаващите. Бог ме въведе в състояние на непрекъснато нарастваща вяра и направи така, щото да прогледна факта, че Словото Божие е написано, за да ни покаже как да дейсваме според принципите на вярата.

Видях, че Христос е казал: “Когато даваш угощение, покани бедните, куците, сакатите и ще бъдеш блажен, понеже те не могат да ти върнат и наградата ти ще бъде при възкресението на праведните.” Натоварих двама от нашите хора да отидат и да намерят всички нуждаещи се, всички болни, всички страдащи. Дадох им бележка, чрез която ги канех в мисията да бъдат добре нахранени и да получат подслон. След като две семейства от съседите ми се изселиха, ние настанихме тази голяма група нуждаещи се. Този миг не може да се опише. Имаше слепи, куци, старци. Около мисията имаше инвалидни колички, хора с патерици и слепи, които бяха придружавани. Това беше един от добрите дни в живота ми. Аз плаках, плаках и плаках. Причина за това, че плачех, беше страданието, което виждах с очите си, след това плачех от радост за възможността да преживея неща, които никога преди това не съм преживявал.

Първото нещо, което направихме е, че снабдихме всеки с първокачествена храна. След като бяха заситени, ние им предложихме забавление. Разбира се, не каквото светът предлага.

Първият изказал се човек е бил сакат, движещ се с инвалидна количка. Той разказа как е бил изцерен чрез силата Божия. След това се изказа една жена, която имала кръвотечение и била изцерена и то ден преди да бъде оперирана. След това говори един парализиран човек. Той разказа, че е бил изцерен, след като лекарите са се отказали да му помогнат. Час и половина тези бедни, безпомощни хора бяха дълбоко развълнувани и плачеха, понеже бяха чули как Исус изцерява болните. Накрая казах: “Днес ние ще разговаряме, но следващата събота ще имаме друго събрание. Вие днес сте обсебени от болести, от инвалидни колички и отчасти изклеждате като жената, спомената в Евангелието. Вие сте използвали всичко, за да бъдете лекувани от лекари и не сте се почувствали по-добре. Днес вие приехте Исуса, а следващата седмица вие ще бъдете убедени в чудесата, които се извършват в името на Исуса Христа.” Така ние се молихме за тези хора и Бог да ни докосне със Силата Си. През следващата събота те разказваха един след друг как са били изцерени от болестите си.

Тази първа събота няма да я забравя никога. Аз извиках: “Кой желае да бъде изцерен?” Разбира се, че всеки желае да бъде изцерен. Спомням си един особен случай. Извиках една жена в инвалидна количка. Колелото беше счупено и аз трябваше да го ремонтирам на място. Поправих го, но когато трябваше да излезе от помещението, колелото се счупи отново. Казах й: “От сега нататък количката няма да ти трябва.” Бог я изцери. Аз съм свидетел как тя се изкачи по всчки стъпала на жилището си до горе, непрекъснато хвалеща Бога. Имаше и един младеж, който 18 години е бил с епилептични пристъпи. Беше изцяло изцерен. Той не може-ше да се движи без да бъде придружаван. Майка му го доведе в събранието. Господ го срещ-на по чуден начин. След 2 седмици започна работа в една фабрика и носеше пари за дома си.

Друг един случай беше с млад човек, измъчван от зъл дух, както жената от Библията. От този ден този човек биде освободен и то точно така, както жената беше освободена в сина-гогата. Христос каза, че и ние можем да вършим подобни дела ако вярваме. Той изгони не-чистия дух в името на Исуса Христа и всеки хвалеше Господа за чудесата. Друг един забеле-жителен случай беше с момиче, чието тяло от главата до петите беше обковано в тънко желязо. Мястото беше изпълнено с хора и бащата го повдигна. Детето се подаваше от ръка на ръка, докато дойде при мен. Помазах го с масло в името на Исуса Христа: детето крещеше - татко, татко, татко - този вик мина през мен. Следния ден то беше изцерено и освободено.

Сърцата на вярващите бяха съживени от чудесата, които видяха. Една седмица по-късно тези хора станаха свидетели и разказваха какво е сторил Христос за тях.

Сега обаче желаем да продължим неговата лична история.

Веднъж бях в Швеция. Като минавах по улицата, видях един паднал човек. Около него се суетяха хора и казваха, че е мъртъв. Веднага използвах името и силата на Исуса Христа - човекът беше съживен. Господ ми каза, че този човек трябва да свидетелства. Аз го поканих на едно от нашите събрания. Той дойде и говори за освобождението си, разказа за страшните неща, които му е нашепвал дяволът. Когато бях в Цейлон, ме изпратиха на едно място да се моля за една жена. В следствие на раковото си заболяване тя се намираше в унесено състояние. Домът беше пълен с хора, на които проповядвах Исуса. Казах: “Зная, че тази жена ще бъде изцерена и бих желал да се запознаете със силата на моя Бог, който освобождава от греховете, от силата на дявола.” Помолих се за жената. Освобождението й беше великолепно. То направи впечатление на всички в този дом. Това изцерение беше описано дори във вестниците. Жената дойде на събранието и разказа как Господ я изцерил. Христос ни заръча: “Тези знамения ще съпътстват ония, които вярват.” Но какво означава да вярваш? Това означава упование - да приемаме Словото така, както е казано.

Спомням си един ден бях помолен да посетя една умираща жена. Когато влязох в ста-ята, жената лежеше и нямаше повече надежда. Тя страдаше от тумор. Щом като я погледнах, разбрах, че нищо не можеше да се направи, ако Бог не извърши чудо. Слава на Бога, аз знаех, че Той може да направи чудо. Казах на жената: “Знам, че си много болна, но ако желаеш да бъдеш изцерена, дай ми знак. Ако не можеш да си вдигнеш ръката, мръдни пръста си.” Ръка-та й лежеше върху леглото. Тя повдигна пръста си. Казах на приятеля си да се помолим и да я помажем. След като я помазахме, брадата й падна надолу. Приятелят ми каза: “Тя е мъртва.” Погледнах лицето й и казах: “В името на Исуса прогонвам смъртта.” Цялото й тяло започна да се люлее. “В името на Исуса ти заповядвам да вървиш. В името на Исуса ходи!” И тя тръг-на. Приятелят ми излезе и каза на хората, че е видял възкресението на тази жена. Лекарят й дойде да я види. Той каза: “Чух от г-н Фишер, дякона, че сте се възвърнали към живот. Искам да зная дали това е така.” Тя потвърди. “Осмелявате ли се да дойдете в една зала и да дадете свидетелство? Аз ще ви взема с колата си.” - “Ще дойда навсякъде, за да свидетелствам.” Ко-гато дойде в залата, беше много бледа, на лицето и обаче имаше неземен блясък. Тя каза:

“Години наред лежах на смъртен одър. Сега обаче желая да живея за децата си. Спом-ням си, че един човек дойде, за да се молим заедно. Той каза: “Ако не можеш да вдигнеш ръ-ка, мръдни пръста си, щом желаеш да живееш.” Спомням си, че мръднах пръста и от този мо-мент не мога да си спомня нищо, докато бях в присъствието Божие. Видях много хора. По-чувствах, че трябва да разкажа колко беше великолепно. О, чувах невероятни песни и радост. Беше толкова хубаво, но най-красивото нещо беше лицето на Исуса. И точно, когато се чувс-твах най-добре, Господ посочи към мен. Той нищо не каза, но разбрах, че трябва да си вървя.

Чух един човек да казва: “Ходи в името на Исуса!” И ако лекарят ми е тук, бих се радвала да чуя какво ще каже той.” Лекарят се повдигна и се опита да говори, но в началото не можеше да стори това. Устните му трепереха, очите му бяха водни извори. Най-накрая той каза: “От месеци не се молех. Чувствах, че няма надежда и казах на обитателите на дома, че тази жена няма да живее дълго. Разбрах, че е станало чудо и това чудо е в името на Исуса.”

Този лекар писа на своя приятел: “Ако имаш възможност да чуеш Вайглесворт, тогава стори това! Стотици люде в областта ни бяха изцерени.”

Получавах много телеграми и писма да дойда в Лондон, за да се моля за една жена. Подробности не ми бяха дадени. Знаех само, че жената бе в голяма нужда. Когато дойдох в дома й, бащата на страдащата хвана едната ми ръка, другата ми ръка хвана майката и те горко плачеха. След това ме заведоха до балкона и ми показаха леко отворена врата. Двамата на-пуснаха мястото. Влязох през вратата. Никога до сега не бях виждал подобна гледка.

Видях хубава млада жена. Четирима яки мъже я дърпаха на пода, дрехите й бяха разкъсани вследствие на борбата. Когато влязох в помещението, очите й се въртяха насам натам, тя не можеше да говори. Наподобяваше на човека, който като видя Исуса, излезе от гробищата. И като идваше към Него, демоните заговориха: “Ние те познаваме. Ти не можеш да ни изгониш, понеже сме много.” - “Да - казах аз - зная, че вие сте много, но моят Господ Исус Христос ще ви изгони.” Това беше великолепен момент, в който нашият Бог показа милостта Си. Силата на сатана действаше в това момиче така, че тя успя да се освободи от четиримата мъже. Духът Божий обаче действаше също върху нея. Приближих се и я погледнах в лицето. Видях злите сили там. Очите й блестяха с демонична сила. “При все, че сте много, заповядвам ви в името на Исуса да излезете.” В същото време тя започна да повръща. От нея излязоха 37 духа, като всеки един напускайки я, казваше името си. Още същия ден тя беше напълно възстановена. На следващата утрин в 10:00 часа ние стояхме на масата заедно и призовахме Господ на трапезата.

По време на посещението ми в Лос Анджелис, където нашият Вайглесворт провеждал евангелизация в палатка, ми беше разказан следния случай: една вечер, когато проповядвал в палатката, сред предните редове настъпила суматоха. Една жена припаднала: “Съзирам тебе, зли дяволе, ти, който смущаваш събранието ни, излез!” В този момент от всички части на па-латката се чували гласове, които го критикували заради това му изказване. Но впоследствие, няколко дни по-късно, съпругът на припадналата дошъл при Вайглесворт и казал: “Жена ми беше дълго време болна и аз трябваше да я обслужвам. Всяка сутрин трябваше да поднасям закуската й върху табла. Но всичко стана по-друго след онази вечер, когато изгонихте злите духове от нея. На утринта тя ми каза: “Тази сутрин не трябва да ми носиш закуска. Аз съм изцяло изцерена, ще стана сама и ще приготвя закуската.” От тогава прави това всяка сутрин. Без съмнение тя е била обладана от дух на слабост, но от оная вечер, е била освободена от този поробител и сега е свободна.”

По-късно Вайглесворт е бил придружаван от зет си Джеймс Залтер и дъщеря му Алис. Тя поела по-голямата част от кореспонденцията. Така помогнала на мнозина да укрепят вяра-та си. Той разказвал за забележителните знамения в Белгийско Конго, благодарение на Сло-вото. Брат и сестра Залтер разказваха стотици чудеса, които са се извършвали чрез молитвата на Вайглесворт. Подобно на Учителя, той беше човек на делото. В Канзас Сити беше повикан да се моли за една обхваната от бяс жена. След като отива в къщата, демоните от тази жена започнали да го проклинат. Приготвил се да тръгва, жената го придружила до вратата и про-дължила да го проклина. Тогава казал: “Навярно не съм се молил с вяра. По-добре да се върна и да се помоля отново.” Обърнал се и казал със сила и власт: “Казах ви да напуснете жената!” Това е било достатъчно. Жената е била изцяло освободена. Нейният пастор споде-лил по-късно, че след този случай тя не е имала нищо общо повече със злите сили.