Чудеса в Австралия и Нова Зеландия

През пролетта на 1922 г. Вайглесворт посети за първи път Австралия. Представяме ви част от писмото до английския вестник “Конориденс” на госпожица Андрю от гр. Виктория:

“Нашият мил брат имаше в Мелбърн през последния четвъртък едно чудесно събрание. При все, че даде ясно да се разбере как за него е по-добре да види един грешник да се кае и да бъде спасен, отколкото 10000 да бъдат изцерени, той покани тия, които имат болки да излязат напред и да се моли за тях. След като евангелистът се молил за едно 6-годишно момиченце, то било изцерено. Майката викала: “Вижте детето, което преди това не можеше да ходи!”

Изцерен е бил един мъж, който в следствие на ревматизъм и подагра в продължение на 4 години е бил неподвижен. След като победоносно е донесъл на подиума патериците, същият дал мощно свидетелство за силата, която е дошла в тялото му. Той скачал и славел Бога. Още от първата вечер станаха чудесни изцерения. Снощи е била доведена една жена, която от шест и половина години не е могла да се движи. Слава на Бога, тя напуснала количката си и вървяла. Нейният мъж бутал празната количка, докато тя вървяла към дома.

Станаха и много покаяния. На едно събрание излязоха 40 души и приеха Христа като Спасител. Огънят на благословението се лееше. Бог действуваше. Някой може да зададе разумния въпрос: “Доказани ли са тези изцерения?” Пред нас лежат куп свидетелства, които са били писани 15 месеца след посещението на Вайглесворт. Между тях има 18 свидетелства, касаещи особени изцерения, чрез това негово първо пътуване до Австралия.

Ние притежаваме екземпляр от в-к “Аустралия Евангел” от 1 февруари 1927, в който се съдържат 15 свидетелства, станали 5 години преди това. Притежаваме и екземпляр от вест-ник, в който една жена свидетелства, че е била възкресена от клинична смърт. Това свидетел-ство е забележително и бихме желали точно тази жена да разкаже историята си, а именно г-жа В. Е. Бриктил от Виктория: “Приех Исуса Христа за мой личен Спасител и бях новородена на 17 години, след един живот, изпълнен с грях. Това беше една чудесна утрин, в която аз се пробудих със съзнанието, че съм доведена от смъртта към живот, изведена от силата на греха, на сатана, към чудната свобода на чадо Божие. За жалост обаче след 16-месечно служение на Господа, преживях нещастен случай, при който получих сериозни увреждания. Над мен се съветваха четирима лекари и заключиха, че без операция няма да мине. За жалост операцията нямаше необходимият ефект, тя бе началото на моите 14-годишни страдания, които прекарах на легло. По-късно се установи, че туберкулозата по най-ужасен начин е заробила цялата ми същност. Тази страшна болест обхвана тялото ми, причиняваше ми безсъние ден и нощ. Ус-покоявах се само, когато вземах опиати, често обаче и те нямаха никакво действие. Имаше симптоми и за други нарушения. Вътрешните ми органи бяха разядени, последица от това бе-ше безапетитието ми. Не можех да приемам храна, повръщах и малкото, което приемах. Даже понякога беше невъзможна да поема напитки. Лекуваха ме водещи специалисти, но без осо-бен успех. Често заключваха, че краят ми е дошъл и, че не може да се направи нищо. Смърто-носното заболяване се беше разпространило и върху бъбреците ми. Външните белези на забо-ляването се виждаха върху лявото ми рамо, върху бедрото и хълбока. Тези части бяха толкова засегнати, че картината беше отблъскваща. От мен бе останал само скелетът, тежах 42 кг.

След като лекарите ми обясниха, че ще живея 6 седмици, ми се струваше, че смъртта ще бъде край на страданията ми. И когато в началото на февруари 1922 г. чух, че един еванге-лист от Англия ще проповядва в Мелбърн и че чрез неговото служение болните се изцерява-ли, тогава в душата ми просветна искрица надежда. Този евангелист беше Смит Вайглесворт. Когато ми беше казано всичко това, започнах да чувствам силата на вярата в Господа. Аз из-казах желанието този евангелист да дойде у дома ми и да се моли за мен. Щом чух обаче, че е прекалено зает и че не може да дойде у дома, се почувствах обезкуражена, но слава на Бога, вярата ми беше умножена. Попитах родителите си дали не мога да бъда заведена на това събрание. След много молби получих разрешението им. На 16 февруари бях заведена на не-делно събрание. Когато бях там, усетих Божието присъствие и вярата ми беше укрепена. Това беше едно свято време. В края на службата евангелистът се обърна към мен и ми каза: “Сест-ро, вярвам, че Бог ще те изцери. Не се страхувай, вярвай!” Тогава завършиха всички мои бол-ки, моята слабост изчезна, болестите свършиха. Алилуя! Душата ми беше свободна. Станах и хвалих Господа! След като бях посетена от Господа, бързах за в къщи, за да споделя случило-то се с мен. Свидетелството виждаха всички, аз можех да вървя без ничия помощ. Идвайки у дома, почувствах глад, хранех се с лакомство, което не мога да опиша. Домашните ми гледа-ха със загриженост как утолявам глада си, те се страхуваха от възвръщането на предишните симптоми на заболяването ми. След храната, която поех, ми бяха отстранени всички превръз-ки. Установено бе, че Господ изцери не само слабите ми нозе, но язвите, които покриваха тя-лото ми, бяха покрити с бяла детска кожа. Сетивата ми бяха възобновени. Тази нощ аз спах за първи път спокойно, а това беше моят първи истински сън от началото на заболяването.

От тогава до сега са изминали 5 години и Божията ръка ме докосва и понастоящем. Той ме пази и изпълва с Духа Си! Бог ми намери работа на Неговото лозе и чрез Неговата милост успях да спечеля много души за Господа. Съпругът, който ми даде Господ преди 3 години, е също Божий работник. Желанието ми е, чрез свидетелството на живата сила на Господ, да помогна на някои отчаяни души да повярват в Него. Всичко е възможно за този, който вярва! Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки!” (Марко 11:23 и Евреи 13:8).

През 1927 Вайглесворт е бил отново в Австралия и Нова Зеландия. Този път бил прид-ружаван от дъщеря си Алис и зет си Джеймс Залтер. В много градове той прави плодоносна евангелизация. Словото му е било подкрепено с множество знамения. Две свидетелства гово-рят за това, те са се появили в “Аустралия Евангел” на 1 април 1927 г. Госпожица Тод от На-рембург свидетелства: “По време на работа в Сидни, където работя като санитарка, претър-пях тежка катастрофа. В следствие на това ми беше строшена капачката на коляното. Използ-вах най-добре подготвените лекари в Сидни и Орандж, но не успях да намеря лек. За кратко време можех да стана от леглото, обаче трябваше да се върна отново там. Така изминаха 18 месеца. Това беше тежко, мъчително време - след 14 месеца имах нещастието да скъсам мус-кулни влакна на другия крак. Така останах неподвижна на легло за 6 седмици. Болките става-ха понякога непоносими. В действителност бях инвалид и нямаше изгледи да се върна към професията си. Останалите части на тялото ми бяха здрави и ми беше трудно да гледам към бъдещето, като виждах зависимостта си, поради болните си крака. Откакто бях включена в листа на инвалидите живеех, сред хора, които вярваха в Божественото изцерение. Те желаеха да ме убедят в тази Божествена истина. Аз обаче бях сляпа за нея. В действителност Библията разказва за чудни неща, които са се случили в миналото. За мен обаче, това минало не същес-твуваше. Сега понастоящем нещата стояха някак си по-друго. Мнозина говореха за Смит Вайглесворт, аз обаче не се интересувах от него. След като евангелистът започна мисията си, която щеше да трае само 5 дни, брат ми говори с мен и ме убеди в истинността на Божестве-ното изцерение. Тъй като до този момент аз бях против, взех Библията си и подобно на изгу-бения син, заставайки накрая на силите си, аз можах да кажа: “Ще стана и ще отида при моя Отец!” Така, вярваща от много години, сега трябваше да се събудя и то преди да чуя гласа на Бога и преди да бъда помазана. Докато четях Библията, очите ми останаха върху следния текст: “Едно зная - бях сляп и сега виждам.” (Йоан 9:25) Този стих не излезе от главата ми през целия петък и събота, заедно с думите на Бога: “Аз съм Господ и не се променям.”

Тези слова заседнаха здраво в сърцето ми. Още същата вечер аз реших да отида на службата, за да се молят за мен. На единия си крак имах апарат от стомана и кожа, който затваряше капачката на коляното ми и ми причиняваше огромни болки. Другият беше цял в превръзки. С патерици отидох до една кола, тя ме заведе на събранието и въпреки, че имах страшни болки, вярвах, че ще бъда изцерена. След проповедта се реших да пристъпя заедно с тези, за които мисионерът щеше да се моли. Когато евангелистът положи ръце върху мен, почувствах как нещо, наподобяващо водна струя премина под местата, където болката беше голяма. Тръгвайки за дома в никакъв случай не се чувствах по-добре, освен това трябваше да се боря с моите разочарования. По целия път към дома плаках и изливах сърцето си пред Бога, като казвах: “Вярвам, Господи, помогни на моето неверие.” Помогнаха ми да сляза от колата. Направила няколко крачки почувствах, че мога да се движа. И когато достигнах прага, разбрах, че мога да се движа сама. При достигане на прага бях обляна от светъл лъч, уплаших се и извиках: “Слава на Тебе, Господи, аз съм изцерена!” Аз действително бях изцерена, можех да вървя както преди катастрофата. Като видях патериците, казах: “Дайте ги на приятеля, който някога ми услужи с тях. Те не са ми необходими. Алилуя!”

На другата сутрин освободих апарата от крака си и от тогава не се нуждая от него, тъй като съм изцяло изцерена. Два дни по-късно бях кръстена със Святия Дух, съобразно Деяния 2:4. Библията означаваше за мен нещо повече от преди. Сега виждах моя Спасител, виждах Го като кръщаващ ме със Святия Дух, като Този, който скоро ще дойде за Своята невяста.”

Другото свидетелство е от М. Легас Попл от Оранж: “Господ ме води по правия път.” (Битие 24:27). Мисля, че това е най-доброто обяснение за чудното Божие благословение, кое-то можах да преживея преди пет седмици. Желаех да умра! Бедното ми сърце беше болно и при най-малките движения можеше да спре. Шестнадесет седмици лежах на легло. Не чувст-вах нито глад, нито жажда. Само от време на време опитвах една лека супа, която ми носеха и с която засищах глада и жаждата. Исках да умра и да се освободя от тези земни болки.

След като ми разказаха за брат Смит Вайглесворт, попитах дали ще се моли за мен, но вътре в себе си казах “не”. Толкова приятели от всякъде се бяха молили за мен, че не смятах за необходмо да занимавам други хора - всичките ми мисли бяха заети с небесни неща. Аз не знаех какво великолепно благословение е приготвил за мен моят Спасител - тук на земята - преди да стигна преднебесните двери. От два месеца очаквахме брат Вайглесворт. Непрекъснато променяха датата на пристигането. Бяхме решили да нямаме нищо общо с мисията на евангелиста, но както се казва в Словото: “Вашите мисли не са като Моите, вашите пътища не са като Моите.” След като обаче събранията бяха организирани, аз и моята приятелка започнахме да изследваме в Библията дали всичко, което става наоколо е съобразно Словото - много от нещата обаче се потвърдиха. Независимо от мнението си, тя беше ръководена от истината за Бога: “Аз съм Господ и не се променям!” - каза тя, влизайки в стаята - “Реших да отида на събранието и да оставя да положат ръце върху мен.”

През оная вечер я видях с каква мъка достигна до автомобила с помощта на патерици. В себе си почувствах, че тя ще бъде изцерена. Когато вечерта се върна, скачаше по стълбите към моята стая. Подобно на мъжа в Деяния на апостолите скачаше и славеше Господа, като викаше: “Сестро, аз съм изцерена! Тя действително беше изцерена. Това е чудо. Алилуя!

Цяла вечер аз се молих и търсех Господа. В мен дойде мисълта как да се срещна с Гос-пода, Когото обичам от цяло сърце. На следващата сутрин беше последният ден на службите. Аз обаче чаках някой да дойде в стаята ми и да ми каже, че брат Вайглесворт желае да се мо-ли за мен след сутрешното събрание. Никой обаче не дойде. Отчаянието се надигна в сърцето ми. Пет пъти предложих тази моя молитва пред Бога: “Брат Вайглесворт да дойде у дома и да се моли за мен.” Чакането ми се стори страшно. Най-после моята приятелка дойде и със сияе-що лице каза: “Той пристигна!” Погледнах към него. Сякаш Самият Исус влезе в стаята. Евангелистът каза на дъщеря си да положи ръце върху коляното ми, той положи ръка върху главата ми и се помоли като заплаши смъртта, след което попита: “Готова ли си да се изпра-виш?” Казах “да”. Изправих се без да си давам сметка, че няколко минути преди това аз дори не се осмелявах да мръдна. Обсеби ме една мисъл: да се облека и да поздравя моите братя и сестри, с които изучавах Библията. Бях почти готова, когато вратата се отвори и мнозина от тях нахълтаха през нея. Когато ме видяха права и облечена, някои от тях започнаха да плачат от радост, други величаеха Господа, а някои ме прегръщаха. Поисках да ям. Всичко ми беше толкова вкусно. Почувствах се ново създание, изпълнено със Святото присъствие на Бога, съ-будено от сянката на смъртта, приведено към живот, за да Му служа. На следващия ден след моето изцерение бях кръстена със Святия Дух, съобразно Деяния 2:4. И тъй, Господ ме ръко-води всекидневно и всеки час, изпълва ме с неописуема радост и великолепие.

При напускането на събранието попитах една жена: “Ти изцерена ли си?”-”Разбира се”- отговори тя. Изцерени бяха много глухи хора. В един от случаите не беше налице дори тъпанчето, но независимо от това, този човек чуваше. В Лозана имаше един сляпороден човек. Съпругата му страдаше от туберкулоза и се намираше в ужасно състояние. Чула за събранията и попитала мъжа си дали вярва в изцерение чрез Бога. Той й отговорил с насмешка и с явно неверие. Въпреки това двамата дошли на събранието. Бяха изцерени, спасени и кръстени. Лицата им се промениха - преди това жената имала невероятно грозно лице, мъжът постепенно се оправял, като зрението му се възвръщало. Там имаше един човек, който беше глух, при това имаше и херния. Той мислеше, че не може да иска две неща едновременно. Затова помолил първо да бъде освободен от глухотата. Беше изцерен и от двете болести. Голям брой куци хора оставиха патериците. В Говил бяха изцерени 3 души от туберкулоза, между тях беше и едно 19 годишно момиче, което бе на смъртно легло. Бог я благослови чудно и кръсти със Святия Дух. Във Февей имаше един брат на име Цанд. Той жадуваше и гладуваше да научи нещо повече за Бога. Беше от баптистите и каза: “Не съм доволен дори и да съм помазан и кръстен в Духа.” След като изрече това, останалите братя помислиха, че е противник на Бога и му казаха, че трябва да се освободи от тези мисли. “Да, ще сторя това” - каза той. Той дойде и беше кръстен със Святия Дух. Присъстваха младежи, ръководещи евангелизации по улицата. Четирима от тях се качиха на един връх и се молиха. Някои от минаващите светски люде хвърляха камъни по тях. Те влязоха навътре в гората и продължиха да се молят до сутринта. И четиримата бяха кръстени със Святия Дух.

На сутринта имахме конференция. Доведоха човек в количка и от няколко години не можещ да се движи. Неговото изцерение беше подобно на това, което стана някога при Прекрасната порта. Той скачаше и се радваше, отиде у дома си пеш, съпровождан от момчето, бутащо количката му. Един друг човек беше изцерен от нерви. След изцерението отишъл при един лекар, който го посъветвал да се върне и благодари за това, че е изцерен. В Женева дойдоха около 300 души напред и предадоха сърцата си на Господа. По същия този начин Бог благославяше и в немскоезичната част на Швейцария. Чудесно беше действието на Бога в Найхател. Един човек, който преживял чудното кръщение със Святия Дух, повтори цялата проповед на планината. Друг говореше със силата на Духа на италиански и немски.

За посещението си в Швейцария Вайглесворт сподели, че е великолепно да гледа как Божият Дух слиза върху хората, независимо от това, че проповядваше с преводач. Една жена с рак на носа и върху лицето излезе напред, за да се молят за нея. Той я обърна към хората и каза: “Погледнете тук! Утре вечер тя ще бъде отново тук и вие ще видите какво е сторил Бог за нея.” Той се моли за нея. Тя напусна събранието. На следващата вечер дойде отново и всички видяха как ракът беше изчезнал от лицето й, как болното място беше покрито с нова кожа. Друга жена имаше обезобразено лице. Той се моли и за нея. На следващия ден тя дойде с ново лице. Един младеж, който беше дошъл в събранието, за да се подиграва, падна на пода и не можеше да говори. Вайглесворт заповяда на злия дух да излезе от него и той беше освободен. На друго събрание бяха изпратени трима душевно болни, които стояха на първия ред с намерението да създават безредие. Той заповяда в името на Исуса на демоните да пазят тишина. Те повече не се обадиха. Когато беше в Швейцария, при него дойдоха двама полицаи, искащи да го арестуват, тъй като лекувал хората без разрешително. Полицаите отишли при пастора на Петдесятната църква в Годвил, а той им казал: “Г-н Вайглесворт отсъства понастоящем, но преди да го арестувате, бихме желали сами да се убедите в резултатите от неговата служба. Пасторът завел полицаите в най-изоставената част на града при една жена, която поради пиянството си често бивала арестувана и така прекарвала голяма част от годината в затвора. Пасторът казал: “Тази жена дойде в събранието пияна. Независимо от това, Вайглесворт положи ръце върху й, като помоли Господа да я освободи. Тялото й беше унищожено и тя имаше страшни болки. Бог обаче я освободи от пиянството и от болките.”

Тази жена свидетелства пред полицаите: “Бог говори на душата ми и от тогава насам аз нямам никакво желание да пия алкохол.” Чули това, полицаите казаха: “Ние отказваме да прекъснем подобен вид работа. Някой друг трябва да арестува този човек, ние не сме в състояние да сторим това.” Те си отидоха и не се върнаха повече.

Един ден на едно от събранията във Вайшател дойде един зъболекар. Той си казал: “Този човек е мошеник. Проповядва Божествено изцерение, но вероятно е с изкуствени зъби. След събранието ще се кача горе и ще го помоля да си отвори устата. Ако е с изкуствени зъби, ще го изоблича като лъжец.” И тъй, на края на събранието зъболекарят помолил Вайглесворт да си отвори устата, за да види зъбите му. Бил изненадан и по-късно свидетелствал: “Видях зъби, каквито не съм виждал до сега. Вайглесворт вярва в Бога и Той му е запазил всеки зъб. Независимо, че е на 87 години, той притежава всички зъби.” Това помогна на д-р Ланц да повярва в Бога. Няколко години по-късно той каза в Лондон: “През последните три години ние преживяхме великолепни неща в Швейцария.” В немско и френскоговореща Швейцария възникнаха с помощта на Вайглесворт нови църкви. Много от нашите хора преживяха Петдесятното благословение, а именно кръщението със Святия Дух, заедно с последващите ги знаци. За всичко това ние му благодарим най-сърдечно. До преди 2 години на събранието в Берн идваха 15-20 души. Днес имаме голяма църква и хубава сграда. Младежите проповядват по улиците радостни свидетелства, освободени от греховете. Всяка събота вечер в центъра на града има събрание - много хора бяха спасени, изцерени и кръстени със Святия Дух.

Смит Вайглесворт разказва: “На два пъти бях хвърлен в затвора в Швейцария, но слава на Бога, винаги успявах да изляза.” Един офицер признал: “Не намирам вина във Вас. Вие сте голямо благословение за нас в Швейцария.” В полунощ той ми каза: “Можете да си вървите.” “Не - отвърнах аз - ще си отида при едно условие, когато всеки офицер падне на колене и аз ще се моля за вас.”

Една жена от Найшател страдала от дълго време от тумор в бъбреците. Тя ходила при много лекари, никой обаче не можел да й помогне. Отишла в една болница в Берн, където трябвало да бъде оперирана. Лекарите установили 7 тумора и заявили, че не е възможно да я оперират. Чула за събранията и дошла с надеждата да й се помогне. Беше напълно изцерена, а освен това и кръстена със Святия Дух. Тя имаше особена радост, тъй като на събранията присъствува синът й. Той беше спасен и призован от Господа да Му служи. По-късно замина с мисия в Белгийско Конго.”

Една датчанка г-жа Левини, която е била театрална актриса, по-късно става мисионерка. Придружавала Вайглесворт в Дания и Швеция за 3 месеца, и ето нейното свидетелство:

“Беше чудно време, време на посещение отгоре. Осмелявам се да кажа, че стотици приеха Исуса Христа за свой Спасител. Хиляди бяха изцелени от различни заболявания, мнозина се пробудиха за нов живот и приеха Святия Дух, както в дните на Петдесятница. И за всичко това можем да кажем: Слава на нашия Господ и Спасител Исус Христос!

Ето и няколко примера, които видях с очите си! Бих желала да започна с първото събрание. То се състоя в Юребро, Швеция. След дълги години непрекъснато служение на Господа, аз бях много уморена. На втория ден се състоя изцерително събрание.

След проповедта дойдоха хиляди мъже и жени, за да предадат сърцето си на Господа. Ние не бяхме разочаровани. Когато той положи ръце върху мен силата Божия премина по един особен начин през мен. Бях изцяло изцелена. Беше чудесно да наблюдаваш през следващите събрания силата на Бога, преминаваща през хората. Някои вдигаха ръце и викаха: “Аз съм изцелен!” Други падаха на пода. Едно сляпо момиче извика: “Я, колко прозореца има в тази зала?!” По време на трите седмици, през които се проведоха събранията, залата беше препълнена. Много хора бяха изцелени и много спасени. Невероятни бяха събранията, на които се свидетелстваше. Един човек каза: “Бях глух. Помолиха се за мен и Господ ме изцери.” Друг продължи: “Страдах от туберколоза, Господ ме освободи.”

В Сковде за тия, които искаха кръщение в Святия Дух, бяха наели една малка зала. Святият Дух се изля върху търсещите и върху болните. Имаше и един младеж, чието тяло беше обезобразено от греха. Господ се смили над него, Божият Дух се изля върху него. Той изкрещя: “Аз съм изцерен!” След това падна на земята и започна да плаче като малко дете. В същия момент беше спасен. Той също засвидетелства изцелението и спасението си.

В Стокхолм залите се оказваха тесни, за да поемат вярващите. Често се налагаше те да стоят часове навън, за да могат да влязат вътре. Имаше един човек, който беше с патерици, тялото му трепереше. Беше повдигнат върху платформата. Същият беше помазан в името на Исуса Христа и върху него се положиха ръце. Независимо от това, продължаваше да трепери. Той повдигна единия си крак, повдигна и другия, обиколи платформата, а после и сградата. По време на това събрание една жена започна да крещи. Проповедникът й каза да пази тишина. Вместо да стори това, тя скочи върху стола, разпери ръце и извика: “Аз съм изцелена! Имах неизцерим рак в устата, но в това събрание, след като чух Божието Слово, Господ ме спаси и изцели.” Тя изкрещя отново: “Аз съм спасена! Аз съм изцелена от рака!”

Хората плачеха и се смееха от радост. Имаше една жена, която не можеше да ходи. Тя стоеше на стола докато се молеха за нея. Последва я съдбата на стотиците. Беше изцелена и след като се изправи, се огледа учудено, сякаш всичко е сън. Изведнъж се засмя и извика: “Кракът ми е изцелен! Аз съм спасена!” Сълзите течаха като потоци по страните й. Молеха се за нея. Напусна залата спасена и изпълнена с радост.

Един мъж дойде в Осло с такси, в което беше и синът му. И двамата бяха с патерици. Бащата лежал 2 години на легло и не можеше да постави крака си на пода. Той хвърли патериците си и славеше Господа. След като синът видя всичко това, той извика: “Помогнете ми!” Не след дълго баща и син тръгнаха към дома без патерици и без такси.

Всекидневно службите в Копенхаген бяха посещавани от хиляди хора. На сутрешните служби за молитва с болните имаше 200-300 души. Независимо от това, платформата беше заобиколена всяка вечер с болни. Нови и нови души търсеха спасение. Мнозина бяха кръстени със Святия Дух. От Осло Вайглесворт написа писмо, в което описваше множествата тълпящи се към събранията. Хиляди останаха вън от огромната сграда, наета за събранията.

Той каза: “Молих се над 3 часа за болните след като съм проповядвал час и половина. Стотици бяха изцерени. Върху платформата останаха огромен куп патерици, бастуни, тояги и други спомагателни средства. Прилагах дара изцерение на обществено място. Хората както наблюдаваха, възкликваха. Гледката беше великолепна - слепи проглеждаха, куци прохождаха. Наехме зала с 5000 места за сядане и пак казаха, че е малка.”

Един човек, който бил в болницата, помолил за разрешение да посети събранията, но му било отказано. Независимо от това решил да посети събранията, въпреки че лекарите му казали при това: “Ако отидете, няма да се върнете повече.” Човекът отговорил: “Не, няма да се върна.” След молитвата бил цялостно изцерен и захвърлил патериците. Казах ви, че делото Божие е велико. Само вярвайте! За работата си в Швеция, Смит Вайглесворт каза:

“Духът Божий действаше мощно над мен, когато бях в Швеция. Затова, че проповядвах и че се молих за болните, бях арестуван. Лутеранската църква и лекарите бяха срещу мен. Същите са влезли дори при краля с молба да бъда екстрадиран. Двама тайни полицаи ме придружаваха.” Една от прислужниците на краля обаче беше изцерена от заболяване върху крака. Не мога да си спомня дали имаше счупване или изкълчване на ставата. Тя отишла при краля и казала: “Аз бях чудно изцерена чрез служението на този човек. Вие виждате, че сега мога да ходя.” - “Да - отговорил кралят - зная за него. Кажете му да продължава така. Аз не желая екстрадирането му. Ако сам реши да си отиде, може да стори това, но може да дойде отново.” Благодаря на Бога, че не бях изгонен, а напротив - въведен в страната.

Петдесятниците отидоха в полицията и попитаха дали на Петдесятница могат да организират събрание на открито в парка, където мога да говоря. Офицерът отговорил: “Има само една причина, поради която можем да откажем, а тя е, че когато този човек започне да се моли за болните на открито, тогава са ни необходими 30 полицая повече, за да можем да контролираме ситуацията. Ако той ни обещае, че няма да полага ръка върху всеки поотделно, тогава ще ви дадем парка на разположение.” Те дойдоха и ме помолиха за съвет. Аз отвърнах: “Обещайте им, че ще изпълня желанието им.” Знаех, че Бог не е ограничен и че не е необходимо да се полагат ръце. Вярата е големият действуващ фактор. Когато вярвате в Бога, тогава всяко нещо е лесно. Те направиха амвон, от който можех да говоря на хиляди човеци.

Аз се помолих: “Господи, ти познаваш ситуацията. Ти си Господ и владееш всяко положение. Покажи, че можеш да изцеряваш и без полагане на ръце. Покажи това и на мен!”

На хората казах: “Всеки от вас, който желае да почувства изцерителната сила на Господа, да си вдигне ръцете.” Хиляди ръце бяха издигнати и аз извиках към Господа: “О, Господи, покажи ми!” И Той ми показа, че трябва да извикам само един човек, който стоеше върху една скала. Помолих хората да си снемат ръцете, с изключение на тази жена, която стоеше върху скалата. Помолих я да каже болките си. Тя започна да изрежда страданията си.

От главата до петите беше в болки, тя не можеше да се движи. Казах й да си вдигне ръцете, след което се помолих отново: “В името на Исуса Христа забранявам на злото, нека то те напусне и вярвам, че Бог те освобождава!” О, каква радост! Жената започна да скача, да величае Бога. Това беше първият път, в който Бог ми откри колко малко нещо е за Него да изцери някого, че Той изцерява и без да се полагат ръце.

През този ден преброихме повече от сто изцерени, стотици бяха спасени. Нашият Бог е силен. О, колко е чудно, колко е великолепно да бъдем в чудния палат на вярата. Ние имаме велик Бог! Ние имаме един чудесен Исус. Аз вярвам и в Святия Дух!”