Апостол на вярата за божия човек смит вайглесворт (уигълзуърд)


Тайната за неговата духовна сила



страница6/12
Дата28.02.2018
Размер1.93 Mb.
#59766
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Тайната за неговата духовна сила
Някои могат да запитат - имал ли е Вайглесворт някаква духовна тайна? От къде идва неговата сила? В неговия духовен живот имаше два основни фактора: той разчиташе на Бо-жия Дух, а също и на Божиите обещания. Това са фундаментите за неговата духовна смелост, за неговото постоянство и решителност по време на действие. По един чудесен начин той бе-ше човек на Словото, едновременно с това беше и човек на Духа, което той обясняваше така:

“Библиотеките правят така, че да ви болят главите, Бог създава нови, широки сърца. Ние трябва да притежаваме широки сърца, изпълнени със сладкия дъх на любовта Божия, оповестяваща живота и силата на Господа. Вярата идва от проповедта, а проповедта от Словото Божие, а не от четене на тълкования. Вярата е основата в Словото на Бога. Святият Дух, който дава Словото е Духът на Истината. И когато приемем засятото Слово със старание, то непременно ще роди вяра в сърцата ни, вяра за пролятата кръв на Исуса, вяра в Този, който понесе нашите немощи и който днес носи живота на Словото Божие - живо и мощно. В Неговата съкровищница ще намерим вечен живот. И ако се осмеляваш да вярваш в Този Княз на Живота, ще имаш всичко, от което се нуждаеш. Не съм чел друга книга освен Библията.”

Един критик, който чу това, написа: “Как е възможно да казва, че не е чел друга книга освен Библията, та самият той е издал книга, а именно: “Непрекъснато растящата вяра”, публикувана чрез вестник “Пендакостал Евангел”.

На този добър човек изпратихме следния отговор: “Смит Вайглесворт няма никаква вина, че тази книга се е появила на бял свят. Тя е възникнала по следния начин: през 1923 г. той дойде в Спрингфилд, САЩ, където проповядваше в новосъздадено училище сутрин на учениците, а вечер на всички останали. Тези проповеди записахме и изпратихме на гореспоменатия източник, след което те се появиха под формата на книга. Смит Вайглесворт обаче не ги е чел дори. Ние сме уверени, че Господ чрез тази книга донесе благословение, спасение и изцерение на много души. Езекил също прие Словото Божие: “Отвори устата си и яж това, което ти давам.” Вайглесворт разказва: “И ето видях ръката на Бога, простряна към мен и в нея беше една книжна ролка и Той ми каза: “Сине човешки, яж това, което виждаш, изяж тази ролка хартия и отиди и говори.” Пророкът продължава: “Напълни стомаха си и тялото си с ролката, която ти давам.” Вайглесворт яде от тази ролка и то без прекъсване и тъй той отиде и говори с пълна сила и вяра, които получи от Бога.

Зет му, който често пътуваше с него, казваше: “Той беше главно човек на Библията. Не се чувстваше цялостно, комплектно облечен, ако в джоба му липсваше Библията. Той не само я държеше в себе си, но и я използваше. Докато някои хора, които пътуваха с влак, вземаха в себе си вестници, той четеше Библията. Когато беше на борда на кораб, или край езеро, или в любимия си парк в близост до дома, той носеше Новия Завет. Никога не напускаше масата без да прочете нещо от Библията - тя беше като десерт след всяко хранене. Неговият непре-къснат съвет към младежите беше: “Пълнете главите и сърцата си със Словото. Учете части от Библията наизуст заедно с мястото и стиха от където са, така че да можете да ги използва-те в проповедта или по време на събрания по улиците. Ако правите това, вие сеете семето, което ще израсте чрез Святия Дух. Той може да върне в съзнанието ти това, което си научил някога. Ти трябва да си изпълнен със Словото така, че да се превърнеш в жива част от Еван-гелието, което да може да се чете от всички хора. Вярващите са силни само, когато Словото Божие остане в тях. То е Дух и Живот за тия, които Го приемат с вяра. То оживява всички, които признават Неговата сила. Опознай Библията си! Живей с Нея! Вярвай й и я следвай! Съхранявай Словото в сърцето си! То ще стопли душата ти, тялото ти, ще оживотвори твоя разум и ще те просвети. Словото Божие е съвършено, решително, без грешка, надеждно и не-остаряващо. Отношението ни към Него трябва да е с послушание, а не свързано с принуда.

Щом Библията ти представя нещо, тогава то е така, както е представено. Необходимо е да го приемем и да действаме. Бездействието във вярата е крадец, отнемащ благословенията.



Растежът идва чрез действие и чрез приложение на това, което имаме и знаем. В този живот трябва да се отива от вяра във вяра. Той учеше непрекъснато, че Словото Божие трябва да се следва безусловно. Той винаги повтаряше: “Послушанието е по-добро от жертва. Послушанието за него е нормален плод на вяра. Понеже се осмеляваш да вярваш, действаш в послушание.” Всеки ден намираше време да чете Словото Божие, отиваше встрани от хората, за да бъде сам с Господа. Той имаше един приятел проповедник, който бе много смирен човек. Когато веднъж посети Англия, чрез него дойде една невероятна за времето си степен на Божието присъствие. Проповедта му беше обикновена, без украшения, той обаче създаде една съзнателна връзка с Бога. Много ревностни души потърсиха тайната, чрез която получава сила, но той не пожела да я открие. След като се молиха и Господ даде свобода, те отново го попитаха за тайната на неговия духовен живот. Той каза: “Преди години Божият Дух започна да говори с мен. Аз обаче бях много зает и не обръщах внимание на гласа му. Гласът обаче настояваше, тогава отивах в страни и слушах какво има да ми каже Господ. Това е тайната в моя живот. До ден днешен следвам гласа, сега оставям всичко и всички, за да бъда в Божието присъствие.” Вайглесворт взе като пример този духовен брат и със Словото в ръка, той можеше да се включи към всяко множество и общество.

Един ден той пътувал в купе, където били една майка с болната си дъщеря. Той казал, че в чантата си има лекарство за всяка болка, дори и за безнадеждни случаи. До сега се прилага без отказ, но трябва да са изпълнени някои условия. Той толкова работи наприказвал за това, което имал в чантата, че те помолили накрая за една кутия от лекарството. Тогава отворил чантата, взел Библията и прочел мястото: “Аз, твоят Господ, съм твоят Лекар.”

Помолил ги да вярват в този лечител. След известно време и двете засвидетелствали, че са изцерени. Веднъж в град Кадиф, Южен Вилис се молил за една жена, която била изцерена напълно. Тя дошла на следващото събрание и засвидетелствала какво е направил Господ за нея. Освен това помолила Вайглесворт да й даде няколко трактата. Отговорът бил, че най-добрите трактати относно изцерението, които познавал са в Матей, Марко, Лука и Йоана. Те са изпълнени със силата и действието на Исуса Христа. “Той е същият вчера, днес и до века. По-добро от това не можете да имате.” Веднъж се молил за един болен младеж. След молитвата младежът казал: “Брат, искам да зная едно от обещанията, върху които да се опирам.” Вайглесворт сложил Библията върху пода и му казал: “Качи се върху Нея!” Той се качил и тогава Вайглесворт му обяснил: “Сега ти стоиш върху куп обещания. Вярвай в тях!”

Той беше кръстен в Святия Дух през 1907 година. След този период започва нова ера в живота му. От този момент той сляпо разчита на Святия Дух и се стреми да отдаде всичко от съществуването си. За него дарът говорене на езици беше с невероятна стойност. Много пъти през деня сърцето му беше изпълнено с любов и молитва и то не с оплетения човешки език, а с езика на любовта, с който Бог милостиво го беше дарил. Той знаеше, че говоренето на езици е източник на духовно израстване. Той живееше съобразно Посланието на Юда, стих 20: “А вие, любезни, като назидавате себе си на вашата просветна вяра и се молите в Святия Дух...” На друго място се казва: “По всяко време се молете в Духа.”

Джеймс Залтер казва относно неговия начин на проповед: “Често с помощта на словата той изграждаше Божия олтар и приготвяше всичко за жертвата, а след това Бог изпращаше огъня и запалваше олтара. Той завършваше действието. Вайглесворт изследваше Писанията и се молеше ден и нощ Господ да го запази като работник и да не се срамува при разпределението на Словото на Истината. Божият Дух, помазанието от небето, личността и силата на Святия Дух са тия, които го направиха силен в Господа. Той знаеше това и ревностно пазеше онова, което му беше поверено: “Аз съм нищо без Святия Дух.”

Другата тайна на неговата сила беше съчувствието. Той виждаше, че Христос е източникът на чудесата. Сълзи се стичаха от очите му, когато виждаше душите, унищожени от греха и телата, разядени от болестите. Той гореше чрез ревността си да разруши делата на дявола, той действаше неуморно в продължаване делата на Учителя - да изцерява всички, които са победени от дявола. Един човек, който го е познавал добре написа следното: “Когато пристигнеше пощата и дойдеше времето за отваряне на писмата, ние трябваше да оставим всичко и всеки трябваше да се моли заедно с него над кърпите и дрехите, които болните изпращаха. С тези предмети той се отнасяше сякаш самите хора присъстваха по време на молитвата. Разглеждаше всяка молба и хиляди благодарни люде засвидетелстваха по целия свят неговото свидетелство. Един ден беше донесено дълго писмо, в което се описваха сериозните страдания на една жена. Той познаваше доказателствата на Божественото изцерение и доказа всичко, в което вярваше. Прочете писмото на тази жена един-два пъти и ми каза: “Какво мислиш относно това писмо?” Прочете го още веднъж и най-отдолу написа: “Ако вярвате в това писмо, тогава поставете в него една кърпичка, след което поставете същата върху тялото си и вие ще бъдете изцерена.” След това пусна писмото обратно. Не след дълго получи писмо от тази жена, в което се казваше, че е напълно здрава.



Предизвикателят
Има един влак, който пътува всекидневно от Чикаго до Калифорния и се нарича “Предизвикателят”. Това е най-подходящото име за Смит Вайглесворт.

Той се стараеше да започне проповедите си с въпроса: “Ти готов ли си? За какво? Да вярваш в Исуса? Да видиш какво има Господ за теб? Готов ли си да приемеш Божия план за теб?” Вайглесворт беше винаги готов. Павел изпратил писмо до централата на римския цар, в което обяснил: “Готов съм да проповядвам Евангелието на ония, които са в Рим.” (Римл. 1:15). Вайглесворт предприе пътуване до Рим и беше готов да проповядва.

На улицата срещнал един брат италианец, който го бил слушал вече в Калифорния. Там той се чувствал особено радостен, че може да проповядва. По-късно заедно с брат и сестра Салдо отново посетил Рим с цел евангелизация. Те посетили катакомбите.

Придружавани били от млад английскоговорящ проповедник. Той сякаш забравил останалата част от гостите и се прилепил към Вайглесворт - бил особено впечатлен от това, което виждал и чувал. Всеки от посетителите бил снабден с дебела свещ, за да може да осветява пътя си. Пасторът се обърнал към него: “Навярно сте католик? Трябва да сте католик.” - “Аз съм католик, но не от римо-католическата църква.”

Проповедникът продължил своята проповед. Дошло времето да се изкачат по стълбите и да напуснат катакомбите. В този момент Вайглесворт използвал възможността да каже нещо на проповедника: “Вие ще станете добър християнин, ако бъдете спасен. Коленичете на пода и аз ще се моля за Вас, ще помоля Господ да ви спаси.” Пасторът особено се развълнувал - река от сълзи потекла по страните му. Вайглесворт положил ръка върху главата на този човек и се помолил Бог да спаси душата му. Проповедникът целувал горещо ръцете му. Вайглесворт се освободил доста трудно от прегръдките му.

В Кардиор (Валдес) била организирана конференция, на която се събрала внушителна група от религиозни водачи. Тема на конференцията била: “Единство и Единомислие”. Подчертана била необходимостта от Святия Дух и от изцерението. И както е прието при подобни събирания, всички говорители се опитвали с отбрани думи и старание без да обидят някого да достигнат до темата. Всичко вървяло добре, а организаторът сияел от радост.

Един човек от събранието станал и с изказването си смутил всички: “Тези хора тук говорят за най-доброто, което Бог е приготвил към тях. Чувствам неудобство, ако не стана и не попитам преживял ли е всеки от вас мощното кръщение в Святия Дух, както в дните на апостолите и във времето на Петдесятница?” Този човек бил Вайглесворт - той се изправил, свалил връхната си дреха и излязъл напред по риза. Започнал да разказва: “Когато бях на осем години бях спасен при методистите. Малко по-късно бях конфирмант във Висшата английска църква. Основите на Библейското учение получих при “Отворените братя”. Марширувах заедно с кръвните и огнени радетели от Армията на спасението и се научих да провеждам събрания на открито, да спасявам души. Бях благословен, изцерен и получих чисто сърце. След това чрез вяра получих и даровете на Святия Дух, за които се молих десет дни. През 1907 в Съндерланд преживях описаното в Деяния на Апостолите 2:4. Святият Дух дойде върху мен и аз говорих нови езици, както това стана в Горницата. Прилагам свидетелството си като съответствие на Словото Божие. Господ ми даде Святия Дух, както стори това в самото начало. В Деянията на Апостолите става дума за говорене на нови езици. Това е придружаващо свидетелство за изпълнението и изливането на Святия Дух и аз вярвам, че Бог не е променил методите Си на работа.” Събранието било изпълнено с много обтегната атмосфера. Председателят на събранието побързал да приключи.

Смит Вайглесворт представил предпоставките. Той чувствал, че петдесятното свидетелство има стойност, че човек трябва да се държи за него, да се бори за доброто - една борба за благородното свидетелство на Петдесятница. Считал, че преживяното този ден не трябва да се продава за една паница леща. Засвидетелствувал без страх, че говоренето на нови езици, което Духът дава, е съпътствуващо събитие. Той непрекъснато напомняше: “Бъди готов! Докато се мотаеш и търсиш възможности по пътя си, може да е късно за теб. Не трябва да се подготвяш, а трябва да живееш в готовност.”

Когато бил в Америка за първи път чул, че има лагер в Казарета, Северна Каролина, където се провеждали събрания. С радост се съгласил и той да вземе участие. На първата вечерна служба говорили много проповедници, един брат се обърнал скептично към него: “Вие сте наред. Готов ли сте?” Вайглесворт се усмихнал и казал: “Винаги!” Свалил връхната си дреха и без много да говори завладял събранието със свидетелството си. От този ден нататък го помолили да ръководи събранията сутрин и вечер. За него говорили: “Този човек има особено свидетелство за вярата и ние желаем да го слушаме.” След Конференцията той бил канен в различни градове на Калифорния. Смит Вайглесворт подканял слушателите си: “Всички, които вярват в молитвата, нека вдигнат ръка. Всички, които вярват в силата на молитвата, нека вдигнат двете си ръце. Искайте това, което желаят сърцата ви!”

В началото този метод бил приет със смесени чувства. Някои го приемали, други възра-зявали. Но като цяло това довело до голямо благословение. В консервативна Англия често упрекваха неговия начин на молитва. Той беше сигурен, че действува както светиите от пър-вата църква, издигали винаги смело гласа си към Господ. Това издигане на ръце не е откритие на Вайглесворт. Описано е още в първата глава на Библията. Авраам е правил това. А в пос-ледната книга четем, че и ангелите са правили същото. Мойсей, Аарон, Давид, Еремия, Езе-кия - всички те са издигали ръце към Господа. Издигането на ръце е разликата между победи-тели и победени. Мойсей също издига ръката си при победата на амаличаните. В Посланието към евреите четем: “Издигнете нагоре уморените си ръце!”, а в Псалм 134, псалмистът запо-вядва на всички Божии слуги: “Издигнете ръце в святост и хвалете Йехова!” В І-во Тим. 2:8 четем: “И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце святи, а не гневни и препирливи!” И Ездра хвали Йехова, великия Бог и цялото множество отговори: Амин. Амин. И при това издигнаха ръцете си, поклониха се и наведоха лицето си до земята.”

Виждате, че така можем да следваме Библията. Често накрая на събранието той молеше слушателите: “Кой желае да дойде по-близо до Бога? Кой желае да приеме едно особено бла-гословение? Всеки, който е гладен, гладен за Господа, нека се изправи. Всеки, който гледа сериозно на Господа да излезе напред. Дори да направиш крачка напред, това ще означава, че ти желаеш това. Ако дойдеш напред, ще се молим за теб и Господ ще те срещне.” Хората из-лизаха напред. Тогава той ги окуражаваше с думите: “Кой желае да издигне ръцете си и да моли Господ за своите нужди? А сега благодари на Господ! Отново моли Господ за него! Благодари отново!” Това упражняване във вяра даде стотици отговори, мнозина биваха кръстени със Святия Дух още щом издигнеха ръцете си. В тия събрания за кратко време той достигна онова, до което някои проповедници достигаха за години. Той учеше, че определе-ната вяра предизвиква определени преживявания. Той показваше на слушателите как да прео-доляват трудностите и пречките по пътя към целта. Наставленията му бяха много мили: “Моли се за онова, което желаеш! Приеми от Господа! Благодари на Господа! Дори и да си се молил седем пъти за едно и също нещо, то шест пъти молбите са били изпълнени с неверие.”

Има един типичен негов израз: “Дори и някога да чувстваш нещо или желаеш да по-чувстваш нещо знай, че чувствата са лъжа. Вярата е по-добра от чувствата. Ако имаш вяра, ще имаш и чувства. Когато онази жена, страдаща от кръвотечението се докосна до дрехата на Исус, тя почувства сила, че е освободена от болестта си.” Животът му беше едно единство от молитва и хваление. Всяко негово слово и дело бяха молитва, никога не отлагаше поста и молитвата. Стараеше се да живее живот на упование в Бога, в готовност за всякакво събитие. Словото Божие означаваше за него: “Само вярвай! Само вярвай!” Искрено ценеше факта, че неговата дейност се подкрепяше от молитвена група. В писмата си молеше непрекъснато, да не го забравят в молитва. Проповедникът не трябва да казва на слушателите си какво мисли, а онова, което знае и да предостави самите тях да мислят. Когато започваше да проповядва, водеше мнозина до размисъл. Понякога беше критикуван, че проповядва учения, поставящи пред слушателите сериозни въпроси. Когато използваше думата “смърт”, някои си мислеха, че проповядва празни учения и че смъртта е необходимост. В действителност противниците на това учение имаха сериозни нападки спрямо Вайглесворт. Твърдяха, че според Римляни 8:11 възкресението на Христос може да се преживее в това смъртно тяло.



Той непрекъснато говореше за силата на вярата: “Страхът мълчи, а вярата говори. Ни-кога не изпускайте целта си! ...Ако те оставя, както съм те намерил, аз не съм те довел до Бога. Аз не стоя тук, за да те забавлявам, а за да променя мнението ти. Ти трябва да победиш онова, което не можеш да видиш, да усетиш Божията благост в страната на живите. Вярващият трябва да бъде с добро име. Ние трябва да се отървем от нашата мяра. Мярката Божия е голяма, тя е неизмерима.” Ето и някои твърдения: “Мнозина от нас живеят в равнината на спасението. Можеш ли да чуеш гласа, който те призовава към милост? Да се изкачваш нагоре е изпитание. Излез от равнината, пред нас е Хеврон. Нека приемем неоспоримото ни наследство. Изпълвай се със Святия Дух! Потапяй се в Святия Дух! Потапяй се така, че тъкънта на тялото ти да приеме същността на Духа! ...Служителите от Петдесятната църква са духовни служители, те търсят място за служение, а не място да показват себе си. Те умират в страдания, желаят да се харесат на небесните служители, а не на земните... Необходимо е да се стараем да се сдобием с богат и благороден характер, вместо с голямо име. Заради една песен ти можеш да бъдеш обичан от хората и тази обич да бъде продадена за едно врабче, благородният характер обаче е резултат от дългогодишно възпитание в Бога... Християните не страдат заради бедност, а поради скъперничеството и завистта. Защото липсва радостта от молитвата, от сърца, желаещи добруването на враговете. Хората работят само за себе си, за децата си и за собственото си удоволствие... Мнозина се трудят цял живот, за да гарантират съществуването си, тази нисша, обусловена от времето цел спира и осакатява растежа... Да преминеш от смърт в живот е царствено, правдиво и свято определение на човека... Един живее в затвора на собственото си “АЗ”, друг живее в простор, който може да се ограничи само, ако безкраят и вечността имат граници... Малките души превръщат в идол търсенето и намирането на грешки, големите установяват стойността на душата... Средните хора са отрицателни люде, хората с големи сърца са тия, които създават плюсове, които увеличават, прибавят, умножават... Изпълвай се с живот! Ако нямаш живи-телни сили в себе си, животът навън ще престане... Много от нашите театрални петдесятни организации не са нищо друго, освен една “великолепна” празнота, докато някои спокойни и скромни общества се радват на великолепното Божие присъствие... Ние се докоснахме до важния извор на големия поток, носещ живот в Духа; там в неприкосновеното царство на Бо-жията любов са скритите чудеса, там има нови пътища, изпълнени с тропическа пищност, по които трябва да минем чрез милостта Божия... Изпълвайте се със Святия Дух! Изпълвай се с Духа така, че да няма място за друго нещо! ...А какво е предимството на този живот? Ние мо-жем само да получаваме и съзираме онова, което достига до съзнанието ни... Като не вършим зло, ние предотвратяваме и последствията му. Изпълвайки себе си с присъствието и величие-то на Бога, отнемаме мястото за критиката, която напада, разрушава, както и на горчивината на двуличната навъсеност... Всички можем да говорим за изкушението, но за победата над него могат да говорят само ония, които са я отстояли. Всички победи се печелят в битка. Все-ки ден трябва да се изкачваш нагоре. Ти трябва да се отграничиш от себе си, от всичко в теб, което е нечисто и гнусно... Бог те желае с чисто сърце. Той желае у теб стремежа към святост. Словото Божие не ползва до момента, в който не бъде обединено с вярата на тези, които слу-шат. Бог желае да се изпълваш с Дух! Да Го величаеш през целия си живот, да живееш в Не-говата слава. Големия план на Христос, който Той оповести е служение. Когато достигнеш до този момент да служиш от чиста любов, тогава Божията ръка ще бъде над нас и нищо няма да ни липсва... Две неща се изискват от теб, чрез които ще се сдобиеш с Божиите обещания: ед-ното е чистота, а другото е вяра. Вяра, нажежена с чистота... Бог няма място за хората, гледащи назад. Там, където има единство, там има и благословение. Смелостта е ключът към победата. Съблюдавай това, което вършиш и нека в устните ти не идва нищо, което да руши единството. Живей така, че да помагаш на всекиго, ако искаш да влезеш в съвършенството... Не се страхувай да просиш, защото Господ е на Трона и Той е готов да отговори. Ако живееш с чувствата си, ти винаги ще бъдеш тъжен. Знай, че Бог е издигнал Христос над всяко нещо. Той казва: “Всичко е ваше.” Ние сме наследство и сънародници на Христа!

Една неделя Вайглесворт бил в чужд град. Търсел място да се моли и изведнъж видял къща, в която се събирали от Армията на спасението. За едно известно време стоял спокоен, както всички останали. После обаче сторил подобно на това, което псалмистът казва: “Докато чаках, огън излезе от езика ми.” Огън излязъл и от неговата уста. Накрая на събранието го об-кръжили и запитали: “Колко бързо се раздвижва Духът ти? Къде е тайната за това?” Отгово-рът му ги стреснал: “С удоволствие ще споделя с вас. Ако Духът не се движи в мен, тогава аз Го задвижвам.” Несъмнено начинът на изразяване при него изглежда необработен. Често го слушахме да казва: “Щом започна с вяра в естесвеното, Божият Дух идва и ме благославя. Започвам с естественото, но завършвам със свръхестественото.”

За Вайглесворт може да се каже, че е невероятен, оригинален, безграничен. Той беше твърде откровен и прозрачен, за да бъде повтарян. За ония, опитващите се да подражават на стила му, се оказваше, че това е нещо невъзможно. За тях той беше неподходящ, както беше неподходящо оръжието на Саул - за Давид, както пръта на Елиас - за Геезия, както страшното преживяване на седемте сина на Силва, които се опитаха да изгонват демони.

Открояваше се с още нещо. Ревностно и решително той защитаваше вярата. Знаеше, че е по-добре да умреш вярващ, отколкото да живееш в съмнения. Ако някой свидетелсваше, че е изцерен, смесвайки Бога с медицината, такива свидетелства не одобряваше. Петър искаше да построи три шатри, но сигурно щяха да останат две, защото Исус щеше да си отиде.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница