Апостол на вярата за божия човек смит вайглесворт (уигълзуърд)

По време на служение беше предаден чек със значителна сума. Той се осведомил относно дарителя. Беше уверен, че няма изисквания относно дарението. Парите изпрати на християнска мисия. По-късно обаче Вайглесворт установи, че в живота на дарителя има нещо, което не одобряваше. Той върна на части от сумата, тъй като заплатата му не позволяваше цялото връщане. Ненавиждаше прахосничеството и се задоволяваше с това, което има. По време на войната, когато заплатите бяха ниски, а цените високи, разбереше ли, че храната на масата е много скъпа, не я докосваше. Той беше много строг спрямо себе си, а спрямо други-те и особено за делото Божие - особено щедър. Стараеше се да не пръска пари, като подчерта-ваше, че те не бива да стоят над Господа, а са само наши слуги. Дълбоко замислен казваше: “Умният човек не дава всеки грош за нищо. Това прави глупакът.” При завършване на една евангелизация му беше предадена значителна сума. И какво мислите, че направи? Тези пари бяха предадени на двама мисионери, за които чул, че се нуждаят, за да започнат дейността си. Често постъпваше по такъв начин. Години наред постъпленията от продажбата на книгата “Растящата вяра” предоставяше за мисионери. Получаваше писма от всякъде с молба за по-мощ и на никого не отказа, а помагаше до колкото беше във възможностите му. Имаше и та-кива, които злоупотребяваха с щедростта, използвайки средствата за други цели. Често пъту-ваше до Австралия и Нова Зеландия. На връщане веднъж премина през Америка и Бог изля Духа Си по един особен начин. Докато беше в Австралия летяха от Щатите телеграма след телеграма. Той прекъсна работата си и се запъти натам. Пътуването траеше три седмици. Църквата, която го канеше, бе обещала да заплати обратния билет към Англия. По време на тези събрания се получиха огромни помощи, продаваха проповедите на Вайглесворт, а от стенографиите събраха доста пари за Библейското училище. Когато обаче дойде краят, ръко-водителите го помолиха да се откаже от парите за билета. При все че беше в нужда, напусна този град, по-беден от преди, но и по-богат, благодарение на придобитата опитност. На онова място в Америка, той служи по-късно три месеца. Ръководителите на църквата искаха да го задържат. Предлагали му огромна сума. Вайглесворт казал: “Каквото Бог пожела, това сторих. Сега нито пари, нито каквото и да е в този свят може да ме задържи тук. Имам небесен мир и той ми е по-мил и сладък, отколкото всичко останало. Съберете стареите на църквата, бих желал да се помоля още веднъж за тях.” Помолил се по следния начин: “Усмивката от небе-сата има по-голяма стойност от милионите долари. Една минута под Божието помазание е по-ценна от всичко в този свят. С какво мога да заплатя всичко това?”

Вайглесворт имал много богати приятели по целия свят. Той обаче не бил техен роб. Ако е бил алчен човек, би могъл да бъде много богат. Обичаше да казва: “Парите се получа-ват само за определен период от време.” Жената на един производител на бира, милионер, би-ла болна. Най-добрите специалисти не са могли да й помогнат. Той чул за Вайглесворт и обе-щал значителна сума, ако същият посети дома му. Смит обаче отказал. Много други родители, чиито деца били обременени душевно и телесно, изпращали телеграми със следното съдър-жание: “Ела колкото е възможно по-бързо! Парите нямат значение!” На такива повиквания не обръщал внимание, но не желаеше да направи нищо вън от волята на Бога.

Познаваше силата на парите, а когато правеше плановете си за пътуването и служението си, те не играеха никаква роля. Знаеше, че когато човек постави Бог на първо място, Той ще отвори, ще предостави източника Си на разположение. По всяко време имаше Слово в сърцето си: “Върши добро и раздавай на другите! Бог обича тези жертви.”

Веднъж ме посети у дома, а по онова време ние бяхме финансово много зле. Забеляза, че костюмът ми е овехтял. Взе мен и жена ми под ръка и отидохме в града, където ми купи един костюм, а на жена ми подари рокля. Вътре в себе си беше особено развълнуван, че могъл да помогне на двама бедни люде, отиде в един тъмен ъгъл на магазина и там избърса сълзите от очите си.

Използваше всяка възможност да задвижи хората към доброволна жертва. На една кон-ференция в Лондон каза: “Днес имам рожден ден. Зная, че ме обичате и че желаете да ми направите подарък. Вие, сестри, имате нови дрехи и не е необходимо скоро да си купувате нови, същото касае и братята. Нека сега жертваме за мисионерите по целия свят. Нека тази рождествена жертва бъде за слава Божия. Така бяха събрани много пари.

За него беше по-блажено да даваш, отколкото да вземаш. Един приятел от Мелбърн, Австралия писа: “Никога няма да забравя конференцията в Сундерланд през 1908 г. Беше събрана жертва за мисионерите. Когато беше съобщено, че са били събрани 70 фута, някои изръкопляскаха. Вайглесворт беше разочарован, за него тази жертва беше малка. Той се изправи и със сълзи на очи каза: “Преживяхме Петдесятница, а успяхме да съберем едва 70 фута.” На следващата конференция се събраха 1300 фута.

Живот на радост
Смит Вайглесворт обичаше да казва: “Никой не е получил повече от живота, отколкото самият аз. За една минута аз получавам онова, което другите получават за месец.” В радостта си приличаше на младеж. Обичаше да се разхожда в гората, познаваше птиците, техния начин на живот и различаваше песента им. Когато веднъж бяха на разходка, неговият по-голям син каза: “Татко, намерихме едно малко кукувиче недалеч от тук.” Той пожела да го види. Въодушевяваше се, като гледаше как малкото птиче дори и при най-малкия шум отваря човчицата си. Тогава прочиташе Псалм 81:10 “Отвори широко устата си и ще ги изпълня.”

Възклицаваше, когато наблюдаваше цветя, лилии, рози и карамфили.

Джеймс Залтер разказва как веднъж отишъл с него на брега на едно блато: “Дължината на блатото беше няколко мили. Покриваше го великолепна искряща пурпурно-червена трева.

Вайглесворт повдигна рамене, постави ръцете си отзад и каза: “Това е великолепно! Това е живот! Това е здраве!” Един по-възрастен човек се спря и учудено наблюдаваше забележителните му движения. Вайглесворт каза: “Който живее тук, не умира!” Отговорът беше: “Да, господине, само веднъж...” Тихо ромолящия поток разглеждаше като мил припев на песен. “Желая да остана тук през цялата, цялата нощ.” Държеше се като младеж, ловеше пъстърва, пееше, възклицаваше, надсвирваше се с птиците, с червенушките, квичеше със зайците. Отпуските бяха за него святи дни. Стремеше се към определено спокойствие, но никога не оставяше работата, която обичаше. Дори през почивката печелеше души.

Когато той и съпругата му бяха млади, често пътуваха с велосипеди през Шотландия. В един град се натъкнали на събрание на улицата. За сестра Вайглесворт това била чудесна възможност да се нареди сред присъстващите и да разкаже радостното си свидетелство за спасението. Ръководителят поканил двамата да гостуват и възникнала една чудесна седмица с поредица от събрания. Вечер проповядвали Словото на Бог, а през деня се катерели по хълмовете. По време на тези разходки из планината, той довел при Бога трима души. Той обичаше Северен Валис. Дори когато беше в напреднала възраст, се изкачи до върха на високия Сноудон и изпълнен с недоумение, наблюдаваше изгрева на слънцето.

Един ден през 1905 г. по време на съживлението във Валис, срещнал огромно множество, което стояло на открито. Те се молели, пеели, свидетелствали. Това събрание нямало директен ръководител. Всеки се молил на Господ, както може. Подобри събрания били без начало и без край. Вайглесворт се радвал на святата атмосфера. След известно време казал на дъщеря си: “Хайде да похапнем нещо! Ще тръгнем по този път и ще видим къде ще ни изведе.” И тъй, те стигнали до чифлик. Срещнали една селянка и попитали: “Искаме храна, а си нямаме и нищо за пиене.” Селянката се извинила заради вида си и всичко наоколо. Тя стояла твърде малко у дома си, голяма част от времето си прекарала на събранията. У дома се връщала, за да нахрани и издои кравите. Приготвила им чай. Вайглесворт запитал: “Спасена ли сте?” - “Не - отговорила жената. - Не по начина на Еван Робъртс, тъй като аз съм методистка.”- “Добре - казал Вайглесворт. - Вие можете да бъдете спасена само чрез Исус Христос.” Той отворил Словото и обяснил пътя към спасението. Така имал радостта да доведе тази душа до Исуса. По обратния път намерил и още две души.

Когато бил в Калифорния обичал да бъде в природозащитния парк на Джозеф Валей. Всяка вечер точно в 21.00 часа там имало фойерверки. Хиляди се събирали и когато послед-вала команда “огън”, от една височина (над 300 м) изхвърляли горящи дървета, та се образу-вало нещо като огнен водопад. При тези случаи той викал със силен глас: “Алилуя!” Това стряскало хората в долината. Картината на горящи дървета запалвала Петдесятницата в душата му, а огънят се запечатвал дълбоко в него. Веднъж бил на представление, където представяли “Месия”. Ораторията достигала най-високата си точка с мощното “Алилуя”. Тогава всички станали прави. Когато хорът изпял последната си сричка и последната си нота, Вайглесворт се изправил и извикал: “Алилуя!”, но така, че цялата зала била пронизана от него. На следващия ден във вестниците било поместено: “През целия си живот не съм чувал такъв глас.” При пътуванията си през много страни, той не пропускаше да види Божиите творения. Особено впечатление му правели огромните водопади, тунелите-потоци в Швейцария, или Ниагара. Когато ги наблюдавал, сълзи се стичали по страните му: “Господи, Боже мой, нека Живата Вода в мен да тече като тези водопади!” След Ниагарския водопад обикновено посещаваше Ню Йорк, където провеждаше събрания и от него течаха потоци, подобни на ония, които наблюдаваше. При вида на тези великолепни Божии творения, душата му биваше обновена и той хвалеше и величаеше Господа. Виждал съм го да скача, когато Духът беше на него. Той хвалеше Господа с издигнати ръце, а сълзите се стичаха.

За него всяко място беше Ветил, а всяка група от хора, молитвена армия. Тази радост не го напусна до края на живота. Казваше: “Няма за какво да съжалявам. Няма и нищо, за което да се връщам назад.” Когато за рожден ден, или преди Коледа го питаха какъв подарък желае, отговаряше: “Не желая нищо от този свят. Имам всичко, от което се нуждая.” Скръбта не беше никога малко в живота му. През 1913 г. почина неговата толкова обичана съпруга. Тя служи на Бога до последния си дъх. Връщайки се от богослужение, сърцето й спряло да работи. Имала сърдечно увреждане, но благодарение на служението на Вайглесворт получи особено помазание. През 1915 почива и най-малкият му син. Смъртта остави дълбока рана в сърцето на Вайглесворт. От писмата може да се счита, че така той се приближил още повече до Господа, че дейността му за Бога станала още по-мощна, обемна и приятна.

Подобно на тези мъже Вайглесворт воюваше в борбата за вярата. На общия въпрос как можем да се сдобием с голяма вяра, той отговаряше: “Голямата вяра е резултат от голяма борба. Голямото свидетелство е продукт от голямото изкушение. Големият пример може да дойде само чрез големи изпитания.” Показателен за това е фактът, че най-голямото войнско отличие във всички страни е кръстът за храброст. Той е знаме на голяма борба и победа.” Все още има хора, отричащи факта, че Исус Христос изцерява болни.

Вайглесворт обаче базираше проповедите си и действията си върху Словото, върху факта, че Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки. На болните и на нуждаещите се казваше: “Аз, Господ Съм твоят Лекар.” Един негов приятел Томас Майеркоуг се изрази така: “Оня, който има преживяване в себе си, е повече от оня, който носи разпра.”

Вайглесворт беше много твърд по отношение на Божественото изцерение. Господ лично го изцери. Той виждаше и изцерението на хилядите, на които служеше.

Господ позволи в опитността си да премине през много трудности и изкушения, той обаче свидетелстваше: “Господният валяк ме притиска, но никога не ме е свалил и оставил на пода.” В началото на книгата споменахме как Бог го изцели от вътрешни язви, когато като млад ревностен човек се бореше в молитва за изцерение от сериозно страдание на хемороиди.

Мястото от Словото, което Господ му е дал за този случай е: “Още от дните на Йоан Кръстител, Небесното Царство се грабва насила.” Той разбираше това като повик да упражнява една невероятно силна вяра за преодоляване изкушенията в тялото. Молеше се за подтиснатите от дявола, стараеше се да изпълнява поста, споменат в Исая 58, да развръзва несправедливите окови, да разхлабва връзките на ярема, да пуска на свобода угнетените...

Отношението му към угнетяванете от дявола не беше както отношение на дете, галещо котенце, а отношение на мъж, който изважда жертвата из устата на дракона. В последните дни на живота си той претърпя три ужасни изкущения. Първото започна преди 15 г. Тогава той беше в невероятна сила на вярата си. Отишъл при един лекар да се прегледа и чул съвета му: “Г-н Вайглесворт, тук имам рентгенови снимки, показващи състоянието ви, а то е много сериозно. Имате камъни в бъбреците, в една много напреднала форма. Ако послушате съвета ми и се оперирате, ще живеете. По-късно операцията няма да бъде възможна. Това е единственото средство, чрез което можете да се спестите продължителна и изпълнена със страдания болест. При определени обстоятелства тези камъни могат да причинят смъртта Ви. Позволете ми да се обадя в болницата и да поръчам легло за Вас.” Гледайки загриженото лице на лекаря, Вайглесворт отвърнал: “Докторе, Господ, който е направил това тяло може и да го изцери. Докато живея, нож не трябва да минава през него.”

”А какво ще правите с камъните?” - попитал лекарят.

“Господ си има грижата за това.” - бил отговорът.

“Ако Той те изцери, бих желал да видя това.”

”Ще Ви уведомя” - отговорил Вайглесворт и си отишъл. Ден и нощ страдал, като при това болките растели. На определено място оставяли съд, за да го използва при уриниране.

Един ден имал необичайни болки и когато дъщеря му отишла да изхвърли съда, забелязала в него сива сол. В нея имало нещо подобно на черупка от орех с много ъгли. Отделянето на подобни парчета от бъбреците причинява страшни болки. Когато му показали парчето сол, той казал: “Това е началото на краят. Господ ме оперира.”

Трябваше да минат много години в огромни болки, докато бъде изхвърлен и последния камък. Той показал на лекаря какво е излязло от него. Лекарят потвърдил, че е чудо да се отдели такъв камък от бъбрека. За ония обаче, които знаеха неговата борба, това беше нещо покрусяващо. Той отделяше камъни и всеки негов нерв трепереше от болка. Но той не остави пътя си, а продължи да работи. Един ден стана от леглото, за да предприеме пътуване до остров Ман. Очакваха го няколко болни. Пътят бил много дълъг - три часа с влак и няколко часа с кораб, при зимни условия. Една медицинска сестра, негова роднина, го посрещна и го помоли да си легне. Той не легна, а остана на острова до тогава, докато служеше на болните, до тогава, докато те бяха изцерени. Освен това трябваше да се бори с камъните.

По време на пътуването загубил толкова кръв, че страните му побледнели. Когато се върна, бе необходимо да го завиваме с одеала, за да го стоплим. По-късно пътува до Швеция и Норвегия. Бил придружаван от зет си. През цялата нощ се е търкалял на пода, за да може да изхвърли камъните. Независимо от това е ставал и се е молил два пъти дневно за болни.

В голямата църква “Филаделфия” службата за болните била невероятно трудна. Накрая пасторът брат Леви Петрус казал, че след обяда са присъствали над 800 души, на вечерната служба над 500 души, за които се е молил. В името на Исуса Христа били изцерени много хора, а по това време Вайглесворт страдал повече от всички тия, за които се е молил.

Действително той може да каже: “Служих в слабостта на плътта.”

В Швейцария преминаваше като огън през църквите. След служението му последваше съживление, души се спасяваха. Болни от всякакъв вид бяха изцерявани. Огромните зали би-ваха изпълвани, а хората благославяни. Малцина знаеха, че той преминава през тежки изку-шения на тялото. Над всичко това обаче, Вайглесворт стоеше непоколебим като скала. Когато беше в Америка, се моли за хиляди хора, а изтезанието на плътта му не преставаше. Често зет му и дъщеря му трябваше да го оставят в леглото. Служеше ли в събранията, той страдаше. Понякога слизаше от платформата, търсеше място, където да се освободи и отново се връща-ше в събранието. Джеймс Залтер свидетелства: “Тъй като по време на пътуването често тряб-ваше да делим стаята, се учудвах на факта, че независимо от огромните си страдания, беше изпълнен със състрадание към болните. Аз го познавах както никой друг, имах възможността да го опозная, ние споделяхме тайни. Той представляваше желязна направа, имаше воля от стомана и качества, които не биха изневерили при никакви обстоятелства. Носеше страдание-то си със знанието, че изпълнява целта на Бога и вътрешно в себе си почиташе това. Прите-жаваше стъкленица, в която събираше камъните, отделящи се от него. Накрая събра няколко стотин камъка. След едно шестгодишно изкушение той излезе от огъня с укрепнала вяра и обновено упование в Господа. Стремеше се да наподобява Йов, чрез когото дявола искаше да триумфира пред Бога. През цялото време на изкушението изразяваше надеждата си чрез ду-мите на Йов: “Защото Той познава съдбата ми и като ме изпита, ще изляза като пречистено злато. В стъпките Му задържам дъха си, наблюдавам пътя Му и не се отклоних.”

През 1937 год. Вайглесворт посети Южна Африка. Често казваше, че това е било най-трудното, изпълнено с най-много изпитания пътуване през целия му живот. Още когато на-пускаше Англия, не се чувстваше добре - при качването на кораба имаше огромни болки. През цялото пътуване по море страдал от подагра, причиняваща болки и възпрепятстваща движенията му. Независимо от пречките, тези пътувания бяха богато благословени, а резул-татите от това негово служение да спасява души, стоят пред очите ми и до днес. Един човек, който бил благословен, четейки неговата книга, купил голяма кола и го придружавал по вре-ме на пътуването в Южна Африка. Зет му и дъщеря му също го придружавали на това пъту-ване. Една вечер след особено тежка служба, той затворил вратата на стаята и признал на брат Залтер, че е получил херния. Предполагаше, че това е станало при качване и слизане от колата. По време на служението си той скачаше от високи платформи, а това без съмнение е нещо опасно за един 78 годишен човек. Събранията се провеждаха в големи зали, пътувахме хиляди мили по лоши и опасни пътища. Навсякъде се молеше за болните, независимо от това дали са черни или бели. Хранеше се с храна, с която не беше свикнал, печеше се на слънце и никога не се щадеше. Това е тайната, за която Бог го крепеше. През есента на 1944 настъпиха тежки години за тялото му. Тогава той беше на 85 години. Съобразно обичая си стоеше в пар-ка близо до жилището си. Като се прибираше у дома, забелязахме как лицето му беше изкривено и, че половината от тялото му е безчувствена. Той се усмихваше, но явно говорни-те му органи бяха засегнати. Нахраниха го и го поставиха в леглото. През остатъка от деня не беше в съзнание. Вечерта синът му повика лекар, който беше посъветвал да се оперира. Вайг-лесворт помоли да го оставят сам. Лекарят установи слънчев удар. След два дни се възстано-ви, изправи се. На два пъти падна, олюляваше се, но при все това вървеше. Роднините му по-лагаха грижи за него през цялата зима. На следващата година беше докоснат в духа и тялото.

Започна да пише писма и излизаше както обикновено. През това време Господ му обясни по особен начин Римляни 8:11 “И ако във вас живее Духа на Тогова, който е възкресил Исуса от мъртвите, ще съживи и вашата смърт чрез Духа Си, който обитава във вас.”

Писмата и говоренето му бяха в Духа на това свидетелство. Той беше подмладен и зас-видетелства изцерението си. На Великден отново зае мястото си като председател на Пестон-ската конференция. Едвам изчака да свърши песента след откриване на събранието, за да зас-видетелства. Римляни 8:11 беше текстът през всичките му събрания. Отново можехме да чуем неговите мъдри, изпълнени с упование слова: “Не знаех, че съм имал и тяло...”

Той си остана в това състояние на духовен и физически блясък до края на живота си. Достигна 87 годишна възраст. Години преди това един негов приятел каза, че Вайглесворт се е молил на Бога да му даде още 15 години живот. Господ му ги подари до последната седмица. Това бяха години, през които Бог чрез Словото Си и чудесата, свидетелстваше за Себе Си в различни страни на Европа, Южна Африка и САЩ.

Вайглесворт почина в деня на погребението на един свой приятел, като преди това се моли за една болна от рак жена. Връщайки се от погребението, което водил зет му, се осведомил за състоянието на болната. Когато му съобщили, че е малко по-добре, въздъхнал дълбоко и тази въздишка на състрадание съкратила сърцето му. Брадата паднала на гърдите му и без видима болка, той отиде при Господа, Когото обичаше от цялото си сърце.

Не можем да посрещнем успешно нуждите на деня, не можем да покоряваме царства, не можем да постигнем справедливост или да укротим силата на сатана, ако не сме изпълнени постоянно със Святия Дух. Ние четем, че в ранната църква хората са били верни на учението на апостолите, на разчупването на хляба, на молитвите. И за нас е много важно да останем верни на тези неща. Дълги години имах съжителства с така наречените Плимудски братя. Те спазват точно Словото, спазват водното кръщение, не пренебрегват чупенето на хляба и го извършват всяка неделя. Тези хора имат сякаш всичко, освен огън. Наистина притежават дървото, само гдето им липсва огънят. Ако биха го имали, дърветата щяха да се разгорят. Понеже им липсва пламъкът на Святия Дух, в техните събрания липсва Животът.

Един млад мъж, който посещавал техните събрания, приел водното кръщение и Святият Дух го възнаградил с голямо красноречие. Но когато неговите братя чули как говори, излезли извън кожата си. Отишли при баща му и казали: “Трябва да дръпнеш сина си настрана и да му кажеш да престане.” Те не искали да бъде смутен скучния ред и тон на техните събирания. Бащата се обърнал към сина си и му рекъл: “Сине мой, от 20 години до сега не съм чул такова нещо. Ние стигнахме до нашата истина, имаме си твърди правила и не желаем нищо ново, не искаме новото.” Синът отговорил: “Ако такива са волята и планът на Бога, ще бъда послушен, но на мен ми се струва, че не е така.” Когато двамата след това са тръгнали с каруцата за вкъщи, изведнъж конят спрял мирно и неподвижно и не е могъл да върви по-нататък, колелата на каруцата започнали да приплъзват на едно място. Бащата дръпнал юздите, но конят не помръдвал от мястото си. Сега бащата попитал: “Какво смяташ, че се случи?” Синът отговорил: “Ние заседнахме и боксуваме на едно място. Да пази Бог църквата да не заседне и да боксува!” Бог иска да имаме пълно разбиране на духовните дарби, да се стремим сериозно към тях, да се стараем да стъпим на плодотворния път към тях.

Трябва да молим Бог за тези дарове. Много сериозно нещо е да имаш духовно кръщение и въпреки това да заседнеш. Трагедия е, тъжно е ако някой чувства извисеното положение на кръщението само няколко дни. Трябва да бъдем готови да дадем всичко, за да приемем откровението на Божествената истина и силата на Духа. Само това би задоволило Бога.

Един млад руснак прие Святия Дух и получи голяма сила от Всевишния. Тайнството на неговата сила беше в постоянното очакване на Бога. Когато Святият Дух изпълни руснака, започна да му изглежда, че всяко дишане се превръща в молитва. Познавам един мъж, който беше изпълнен със Святия Дух и който проповядваше само, когато знаеше, че е помазан със силата на Бог. Веднъж беше поканен да говори пред събрание на методисти. Събранието трябваше да бъде открито, Святият Дух каза на този човек: “Иди в църквата, Аз ще дойда после!” Църквата беше препълнена, а очакваният гост го нямаше. Пасторът на методистите започна да се безпокои и изпрати дъщеря си да види защо госта не се появява. Когато отиде до вратата на стаята му, тя го чу да казва три пъти на висок глас: “Не искам да отида!”

Момичето се върна при баща си и му каза, как чула госта да казва три пъти, че не искал да отиде в методистката църква. Но щом най-после той влезе в църквата и започна да проповядва, силата на Бога се откри по необичаен начин. След това пасторът го попита: “Защо си казал на дъщеря ми, че няма да дойдеш?” Той отговорил: “Зная кога съм изпълнен със Святия Дух. Аз съм обикновен човек и казвам на Бога, че не мога да тръгна да проповядвам, без Бог да ми изпрати от Своя Дух. И едва когато бях изпълнен и преизпълнен със Святия Дух, тогава се отправих към събранието.”

О, да! Има сила, благословение, сигурност и спокойствие в присъствието на Святия Дух. Можеш да доловиш Неговото присъствие и да знаеш, че Той е с тебе. Не трябва да пропуснеш нито час, без да чувстваш Неговото присъствие. Щом върху тебе почива Неговата сила, няма да имаш неуспехи. Ще имаш поглед върху всички неща.

“Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха” (12:2). Сега е времето за прошка на езичниците. Когато евреите пренебрегваха благословиите на Бога, Той ги разпръсна и присади неверниците на маслиненото дърво, откъдето евреите се разпръснаха. Нали никога преди това Бог не беше покровителствал народ, който още “не беше народ”. Той присади неверниците, за да изпълни намерението, евангелието да бъде проповядвано пред всички народи, да бъде приеман Святия Дух. “Затова ви уведомявам, че никой, който говори с Божия Дух, не казва: да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святия Дух!” Много зли, много измамни духове има напоследък, които искат да отнемат господството и мястото на Исус. Мнозина отварят врата на тези демони и на модерните течения в теологията, теософията, християнските науки и други. Лошите култове отричат основните истини на Словото Божие. Всички те отричат вечните мъки и наказанието, както и Божествеността на Исус Христос.

Никога няма да видиш, че някой, който е изпаднал в заблуждение, иска кръщение в Святия Дух. И нито един убеден вярващ, член на римокатолическата църква няма да иска да получи Святия Дух. Католиците поставят Мария на мястото на Святия Дух.

Покажи ми един единствен католик, който наистина да знае, че е спасен. Никой не може да знае дали е спасен, щом стъпва на грешна основа. Говори с някой католик и ще видиш, че той не знае какво е новорождение. Той не може и да знае. По-нататък: ти няма да намериш такъв свидетел на Йехова, който да е кръстен със Святия Дух, защото те не признават Христос като личен Спасител. Знай, нито една църква не може да бъде кръстена със Святия Дух, щом тя не поставя Исус Христос над всичко, ако Той не стои в центъра.