Най-важното е Исус да бъде признат като Господ

Дарбите са различни, но Духът е същият. Всяко свидетелство на Духа е предназначено да донесе полза. Щом в някое събрание Святият Дух действа и там са били ужасно измъчвани, те са вярвали в дарбите, на пророчествата, но са употребявали тези дарби без силата на Свя-тия Дух. Ние трябва да внимаваме за Святия Дух, за да може да ни покаже кога и как да се задейсват тези дарове, които не могат да бъдат употребени без силата на Святия Дух. Аз не зная по-лошо от това хората да се осмеляват да се възползват от дарбите без силата на Духа. Никога не прави това! Бог да те предпази от такова действие. Щом човек е изпълнен със Святия Дух, духовните дарове могат да се проявят без той да е наясно, че ги притежава.

Аз бях на много места, за да помагам и установих, че при помазанието на Святия Дух, в средите на вярващите се извършват чудни неща, щом Господ Бог ги е спуснал. Всеки, който е изпълнен с Бога и с Неговия Дух, може всеки момент да очаква, че някой от деветте дарове ще се изяви в него, без той да знае, че го притежава. Понякога считам, че би било по-добре по всяко време да си изпълнен със Святия Дух и да виждаш свидетелства и чудеса, без да имаш чувството или съзнанието, че притежаваш някой дар. Щом си приел някой духовен дар и ако той е благословен, знай, че ти не бива никога и при никакви условия да го ползваш без силата на Бога. Трябва да е върху теб сила, която дава тласък, за да се прояви дарът. Някои употребяват пророчеството без да бъдат докоснати от Святия Дух, оперират с пророчеството, но носят с това само разруха и бъркотия, разделят и убиват сърца, носят смут и объркване в църковната общност. Даровете трябва да се изявяват само под силата на Святия Дух.

Господ ще разреши да бъдеш много опиянен от Неговото присъствие, но ти трябва да бъдеш много трезв сред хората. Много ми се приятни хора, изпълнени със Святия Дух, както онези 120 души в деня на Петдесятница, но не обичам да гледам хора, опиянени не където трябва. Не малки трудности ни създава някой, който е въодушевен в събранието и дойдат хора, които не знаят за какво става дума тук. Ако прогонваш тези хора, тогава те не гледат към Бога, а към тебе. Те осъждат тогава всичко, защото ти не си се опомнил, когато трябва.

Апостол Павел пише: “Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас” (ІІ Кор. 5:13). Ти можеш да бъдеш извън себе си, дори да преминеш границата и да се опияниш, от опиянение дори да подскачаш, но това трябва да става, когато му е времето. Много неща са уместни и са приятни за гледане, щом обаче са в Святия Дух. Много неща изглеждат глупави и са си глупави, щом ти си заобиколен от хора, които не са в Духа. Ние трябва да внимаваме да не проявяваме някое свое духовно възнасяне за сметка на хора, които са в неведение за нашите дела.

Искаш ли да прекараш хубави часове, тогава гледай духовната атмосфера да е пригодена за това, всички хора да са еднакво готови и тогава благословението ще бъде действително.

Хубаво е да се стремим към най-добрите духовни дарове, но трябва да признаем, че най-важното е сами да бъдем изпълнени със Святия Дух. Никога няма да имаш затруднения с хора, които са изпълнени със Святия Дух, но ще имаш затруднения с хора, които се пъчат, че притежават дарби, но не им е дадена силата от Бога. Господ не иска да ни липсват някои дарове, но иска да ни вижда изпълнени по всяко време със Святия Дух, и Самият Той да се проявява чрез даровете. Когато единствената цел е да се прослави Бога, тогава можем да гледаме и да очакваме от Него справедливи дарове. Да се прославя Бога е много по-важно, отколкото да се обожествяват даровете. За всеки дар е необходим Святият Дух.

Трябва да признаваме и да очакваме цялото Триединство, защото даровете са различни, но Духът е Един и Същ; служенията са различни, но Господ е Един и Същ; свидетелствата са различни, но Бог е Един и Същ. Разбираш ли какво би означавало, ако Триединният Бог се разкрие в Своето Триединство на нашите събрания?

Наблюдавай големия котел на локомотива, когато е препълнен с пара. Щом локомоти-вът е спрял и изпуска малко пара, изглежда, че всичко ще се пръсне. Така е понякога и със светците. Те започват да викат, но не за духовно извисяване. Но тръгне ли локомотивът, тога-ва парата действува според предназначението си и тегли редицата вагони след локомотива.

Прекрасно е да си изпълнен със Силата на Святия Дух, да Му служиш, като изпълняваш Неговите намерения и цели. Нашите устни могат да произнасят Божествени цитати и сърцата ни могат да бъдат изпълнени с радост, но това става благодарение на дадената ни от Святия Дух сила, която се проявява в нас, за да слави Исус Христос. И щом твоята вяра в Него се оживи и освежи, тогава от тебе, от твоята същност текат потоци от Жива Вода. Святият Дух ще извира от тебе като голяма река и хиляди ще бъдат благословени, защото ти си каналът, по който тече Той. Най-важното, първото нещо в нашия живот е да внимаваме да бъдем постоянно изпълнени със Святия Дух. Нищо не е по-противно на Господ от това да бъдем нехайни спрямо Неговия Дух. Бог ни заповяда да бъдем пълни със Святия Дух.

Господ иска да ни вижда да крачим напред, защото не е хубаво, ако постоянно връщаме мислите си към миналото. Трябва да бързаме напред към по-високо ниво на усъвършенстване, където да се осмелим да вярваме в Бога. Той ни декларира, че след като Святият Дух дойде върху нас, ние ще придобием сила. Вярвам, че можем да почувстваме като лавина силата върху нас, само ако имаме очи за нея. Бог ни постави в положение, в което очаква от нас да вземем участие в Неговото последно откровение, че Христос е в нас, и ни казва какво точно означава това. Ние можем да бъдем напълно съпричастни с Христос, ако бъдем преизпълнени със Святия Дух. Само чувството, че сме приети за откровения на по-високо ниво, може да ни донесе защита, че няма да изпаднем в някогашното си старо положение.

Причината, поради която толкова подчертавам важността на преизпълването със Святия Дух, е следната: искам да те откъсна от всички човешки планове и мисли, да те откарам в цялостното откровение на Господ Исус Христос. Искаш ли спокойствие? То е в Исус. Искаш ли да бъдеш защитен от всичко, което в тези последни дни дяволът иска, за да обърка Божиите деца и да ги прелъсти? Приеми и остани непрекъснато изпълнен със Святия Дух, тогава Той ще ти покаже, че всичко, което ти трябва по всяко време, е нашият Господ.

Особено искам да подчертая важността на духовното служение и на духовното откро-вение, които ни се дават, за да бъдат полезни за всеки. Доколкото ти сам се оставиш на Гос-подния Дух, дотолкова Той има власт над твоя разум, над твоето сърце, над твоя глас. Святи-ят Дух има властта да ти покаже лицето на Христа, да ти Го представи така, че да Го славиш и то по начин, по който ти не би могъл да го сториш без силата на Духа.

Никога не казвай кога си изпълнен със Святия Дух, а действай! Ти си длъжен да действаш. Когато хората казват, че “трябва” да направят това или онова, тогава то не иде от Святия Дух, а от техния собствен дух, който ги тласна да вършат безполезни и незначителни неща. Мнозина смущават събранието, като крещят. Ако наистина идват и “трябва” да крещят, нека си потърсят някоя изба. Крещенето не може да предизвика възвишено чувство.

Мисля, че ако Святият Дух е над тебе и те предизвиква да говориш, както е редно, това ще предизвика у теб и слушателите възвишено чувство. Събранието няма да се провали, ако ти престанеш да крещиш, като следваш собствения си дух. Кой проваля молитвеното събрание? Този, който започва с Духа и завършва с плътта. Няма нищо по-мило от молитвата, но молитвеното събрание може да се провали щом следваш своя собствен си дух, ако Божият Дух е престанал да действа. Понякога, когато се връщаме от събрание, казваме: “Прекрасна беше проповедта, но пасторът да беше привършил само половин час по-рано!”

Научи се да познаваш кога приключва помазанието на Духа. Тялото ти е храм на Святия Дух и Той изпълва този храм не за прослава на човека, а за прослава на Бога. Ти нямаш право да се отклоняваш от Словото, или по своя воля да го допълваш.

Нека разгледаме въпроса и от другата страна. Бог определя продължителността на събранието и ти не бива да полагаш ръка върху делото на Духа, иначе това ще те доведе до някои затруднения. Но бъди готов да простиш на новопокръстените души, ако те попрекалят. Не си ли спомняш, че и ти някога като тях попрекаляваше, когато в началото се потапяше в пълноводието на духовния живот? Но сега си станал прекалено “трезв”.

Жалко е, че мнозина от нас станаха прекалено трезви и вече не се вълнуват така, както някога. Трябва да молим Бог да ни даде мъдрост, да не ограничаваме Духа или силата на Бога, при проявяването им в нашите събрания. Искаш ли да имаш църква, изпълнена с живот? Тя трябва да е изпълнена с откровението на Духа. Иначе никой няма да влезе в нея.

Трябва да молиш Бог да не ни позволява да наблюдаваме духовните неща от гледна точка на делничното. Проповедници, загубили помазанието си, трябва най-напред да се покаят, да се помирят с Бога, за да получат отново помазание. Ние не можем да бъдем употребени, щом сме загубили помазанието на Духа. Ако си изпълнен с Божията милост, няма да съдиш веднага всеки в църквата, а ще се доверяваш всекиму каквото и да става; ще имаш сърце, което вярва на всичко, дори и ако са се случили някои лоши неща, вярваш, че Святият Дух ръководи всичко и внимаваш дали се прославя само Исус и се извършват откровения на души, които имат нужда да опознаят Бога.

Господ иска да ни види доверчиви и радостни. Ние трябва да признаем подобието си на Исус и да вярваме, че Бог, Всемогъщият бди над всичко. Алилуя!

Всяка част от нашето тяло трябва да бъде пречистена и осветена, за да действа в хармония със Святия Дух. Моите очи бяха осветени от деня, в който прочетох притчата какво казва Бог за намигването с очи (Пр. 6:13; 10:10). Никога повече не съм намигвал. Считам, че очите ми трябва да бъдат така пречистени, че винаги да бъдат готови за употреба от Господа. Духът Господен ще вложи в нас състрадание към другите души, четящо се в нашите очи.

Бог никога не променя реда на нещата, а редът е такъв: най-напред е материалното и след това идва духовното. Например ако започнеш да се молиш, първата дума може да бъде за материалното, втората може би ще бъде в силата на Духа. Ти започваш, но Бог завършва. Ти започваш да говориш, а Духът определя изказването, това, което Той иска да оповести.

Хиляди се стремяха към прекрасните благословения, но не можаха да ги получат, защото не пожелаха да прекрачат извън естественото, да се доверят на Господа, да повярват, че Той може да ги вземе в сферата на свръхестественото. Щом приемеш Святия Дух, получаваш и Божествен дар, в който са всички дарове на Духа. Бъди сигурен, ти няма да започнеш преди да си се отдал на Бога и да си изпълнен с Духа. Ако нашите действия са предизвикани от страх, ако ние сме отдадени на страха, тогава се предаваме в ръцете на сатана. Той шепти: “Това всичко е твоя собственост.” Той е лъжец. Аз стигнах до следното убеждение: ако разпалвам Святия Дух, тогава няма да бъда повече нерешителен, да говоря с езика си. Аз ще говоря, а Духът Господен ще ми даде изказанието и неговото тълкувание.

Да приемем, че посетиш събрание на вярата и вярваш, че ще срещнеш там Бог. Но мо-же би тъкмо тогава евангелистът не е в истинска хармония и няма връзка с Бога. Участниците в събранието не получават това, което Бог иска да им даде. Господ знае това. Той знае, че Не-говите деца са гладни. Какво ще се случи? Може би ще вземе най-малките съдове и ще поло-жи в тях Силата Си. Ако те, чедата на Бога, се отдадат на Духа, ще им се развържат езиците, Господ ще им даде изказание и тълкование. Господнята община трябва да търси храна, а Господ ще намери средства да говори с чедата Си. Петдесятниците не могат да се задоволяват с някакво обикновено послание. Те са в съприкосновение с Божествените неща. Те чувстват, ако нещо липсва на събранието, поглеждат към Бог и Той им дава това, което им липсва. Щом сме изпълнени със Святия Дух, ние губим понятие какво притежаваме. Нашето възприятие е така ограничено, че не можем да разберем какво притежаваме. Единственият път да познаеш силата, която ни се дава, е повишената активност, щом служенето и манифестацията на Святия Дух се проявяват чрез нас.

Мислиш ли, че Петър и Йоана знаеха какво притежаваха, когато тръгнаха нагоре към храма, за да се молят? Те бяха ограничени само в намерението си да бъдат приети от Бога. Колкото по-близко отиваме до Бога, толкова по-ясно ни обзема съзнанието за това колко беден е човекът и започваме да викаме към Исуса: “Аз съм недостоен, аз съм нечист!” Но Господ ще ни изпрати Своята Скъпа Кръв, Своите пламтящи въглени и ще бъдем пречистени, облагородени и избрани, за да работим за Него, въоръжени със силата на Неговия Дух.

Бог изпрати изливането на Духа, за да прозрем своята синовност, а това означава: ние сме синове на Бога, мъже на силата, трябва да бъдем подобни на Господа Исуса, да притежаваме силата на синовността, силата, която може да задуши слабостта.

Кръщението с Духа ни прави синове на Бога, въоръжени с дарбите на кръщението. Слава на Бога! Трябва да осъзнаем своето човешко несъвършенство, своята ограниченост, но не бива да ограничаваме Святия Дух, дошъл да живее в нас. Трябва да вярваме, че откакто Святият Дух се спусна над нас, сме наистина синове на Бога, въоръжени с Божествена сила.

Никога не казвай, че ти не можеш да бъдеш такъв. За този, който вярва, всичко е възможно. Потопи се вътре в дълбочината на Духа и вярвай: Бог има всичко за теб и ти можеш да направиш всичко чрез Него! Само чрез Него, Който те прави силен!

Словото на познанието и вярата
“Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание чрез същия Дух” (І Кор. 12:8). Ние още не сме преминали по този път. Мисля, че сатана има много приемливи фрази, които днес са по-примамливи от вчера, но смятам също, че цялостното признаване на силата и великолепието на Бога на тази земя може да срази всяка примамка на сатана. В четвърта глава на Ефесяни се казва, че трябва да се стремим да поддържаме единството с Духа чрез съюза си с мира, защото това е едно тяло и един Дух, един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог и Отец за нас всички. Кръщението трябва да ни обедини в едно цяло. Павел ни казва в І-во Коринтяни 12 и 13 глава, че чрез Духа сме кръстени всички в едно тяло и сме проникнати от един Дух.

Божествен промисъл е, че говорим еднакво. Имаме цялостно откровение на Духа и виждаме еднакво. Павел попита коринтяните дали Христос е делим. Щом Святият Дух има пълен контрол, тогава Христос никога не се е делил, Неговото тяло не е делимо. Деленията и разделенията са продукт на телесния дух. Много е важно, че откриването на Словото на знанието заема постоянно централно място в нас. Откровението на Божиите тайни ни е дадено чрез Духа. Затова трябва да притежаваме свръхестественото Слово на знание, за да споделим с другите нещата, които ни открива Святия Дух. Той ни открива Христос в цялото Негово великолепие и ни Го показва от началото до края на Святото Писание.

Това е Святото Писание, което ни прави умни и щастливи, което ни открива висините на небесното царство и цялата Божествена воля. Има хиляди хора, които четат и изследват Словото Божие, но това за тях не е нещо обновяващо. Без Духа, Библията представлява набор от мъртви букви. Словото Божие никога не може да ни обнови и направи силни без Духа.

Словата, които говореше Христос, не бяха мъртви думи, а Дух и Живот. Божествена промисъл е, че Живото Слово, Словото на Истината, Словото на Бога, Свръхестественото Слово на знанието трябва да излиза от нас посредством Силата на Божия Дух. Святият Дух е Този, Който придвижва изказванията на нашите устни и откровенията на всички Божии промисли. Чедото Божие трябва да жадува за Словото и не трябва да знае и познава нищо друго, освен Словото - Исус. “Човек живее не само от хляба, а от всяка дума, която иде от устата на Бог.” Тъй като ние се изхранваме от Словото и размишляваме за посланието, което се съдържа в Него, Святият Дух може да оживи всичко, което чувстваме и чрез нас да предизвика Словото на знанието, което също ще ни изпълни със сила и живот така, както Духът Божий се спусна над светиите и им даде вдъхновеното Писание.

В началото Бог вдъхна живот на Писанието, а чрез същия Дух, Писанието сега трябва да излиза от нас жизнено и живо, мощно и по-остро от двуостър меч.

С даровете на Духа би трябвало да дойдат и плодовете на Духа. С мъдростта ние би трябвало да имаме любов, със знанието - радост, а третият дар - вярата винаги се съпровожда от мира. Вярата винаги е спокойна. Вярата се радва за много неща. Здравето иде чрез вяра, чрез милост и е Дар Божий. Ние биваме носени от силата Божия чрез вярата. Бог дава вяра и никой не може да я отнеме. Чрез нея имаме сила да навлизаме в най-трудните неща на Бога.

Има три нива на вярата: спасяваща вяра, което е Дар Божий, вяра в Исуса Христа и Дара на вярата. Спомнете си думите от 26-та глава в Деяния, които Господ Исус каза на Павел - че трябва да отиде при езичниците и “да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, от властта на сатана към Бога и да приемат прощение на греховете чрез вяра в Мене”. О, тази прекрасна вяра в Господ Исус!

Твоята вяра има край, има някаква крайна точка. Колко често стигах до тази точка, когато трябваше да кажа на Господа: “Употребих цялата вяра, която имам.” Тогава Той положи върху мен Своята Собствена вяра. Един от нашите работници ми каза по Коледа: “Никога протмонето ми не е било по-празно, отколкото е сега.” Аз отговорих: “Прославяй Бога! Точно сега си пред входа на Божиите богатства.” Едва щом сме в края на нашите богатства, можем да навлезем в богатствата на Бога. Едва когато вече нищо нямаме, можем да притежаваме всичко. Господ винаги ще те срещне, щом ходиш в пътя на вярата.

Веднъж бях в Ирландия, отидох до една къща и казах на жената, която дойде на врата-та: “Тук ли е брат Валес?” Тя отговори: “О, той замина за Бангор, но Бог те изпрати при мен. Трябваш ми. Влез.” Каза ми, че мъжът й бил дякон в църквата в Пресбург. Тя самата приела кръщението докато била член на същата църква, но приела кръщението не като Божий Дар. Хората от църквата казали на мъжа й: “Това не може да продължи така. Не те искаме повече за дякон в нашата църква и жена ти не е повече желана при нас.” Мъжът се ядосал, бил огор-чен и домът, който някога бил мирен, бил обзет от зъл дух. Най-накрая напуснал дома без да остави на жена си никакви пари. Жената ме попита какво трябва да направи. Отдадохме се на молитва и преди още да са минали пет минути, жената беше обхваната мощно от Святия Дух, казах й: “Седни ей там и нека те питам. Често ли си така в Духа?” Тя каза: “Да, че какво бих могла да направя без Святия Дух?” Аз й казах: “Положението е в твоите ръце. Словото на Бог е, че ти си в сила да излекуваш мъжа си! Повярвай на Божествените Слова. Сега най-напред трябва да се молим твоят мъж да се върне тази вечер.” Тя каза: “Зная, че той няма да направи това.” Аз й казах: “Ако двамата сме единни, това ще стане.” Тя каза: “Съгласна съм.” Аз й казах: “Когато се върне в къщи, покажи му всичката мислима любов, дай му разточително всичко. Ако не иска да чуе какво ще му кажеш, остави го да си легне. Положението е в твоите ръце. Падни на колене пред Бога и остави мъжа си на Господа. Навлез навътре във великолепието, както днес навлезе в него. И понеже Святият Дух се моли чрез тебе, ще видиш, че Бог може да изпълни всички желания на сърцето ти.” Месец по-късно видях тази сестра на една конференция. Тя ми разказа, че същата вечер мъжът й се върнал и си легнал, а тя се е молила до пълната победа, а после положила ръце върху него. В момента, когато сторила това, той започнал да вика за милост. Господ го спасил и кръстил със Святия Дух.

Силата на Бог излиза извън нашите мисли. Трудността е в това, че ние нямаме силата на Бог в цялото й откровение, поради ограничените си мисли, но ако отидем по-нататък и дадем място на Бога, тогава няма граници за това, което нашият Безграничен Бог може да направи в отговор на безграничната ни вяра. Вие никога няма да получите нещо, ако не сте в непрекъснат бяг за цялта сила на Бог.

Веднъж, когато в 11 часа се върнах от събрание вкъщи, видях, че жена ми я няма. Попитах къде е. Казаха ми, че отишла при Митчелови. През деня видях Митчел, а знаех, че той е вече в края на живота си. Знаех, че ако Господ не предприеме нещо, Митчел едва ли щеше да доживее до нощта. Мнозина са тези, които се отдават на болестта, а не се отдават на Господ Исус Христос. Бяха ме закарали при една жена, която бе на умиране. Попитах я какво чувство има, а тя ми отговори: “Имам вяра, аз вярвам.” Казах й: “Вие знаете, че нямате вяра; знаете, че умирате. Това, което чувствате не е вяра, а само празни думи.” Има разлика между празните думи и вярата. Видях, че тя беше в ръцете на дявола. Никаква възможност нямаше да остане жива, ако дяволът не бъде прогонен от къщата. Мразя дявола! Извиках силно: “Излез, дяволе! Излез ти, дяволе на смъртта! Заповядвам ти в името на Исус да излезеш!”

Само след минута жената се изправи победоносно на крака. Да се върна пак на случая с брат Митчел. Бързах нагоре към неговата къща. Когато я приближих, чух ужасяващи крясъци и писъци. Вече знаех, че нещо се е случило. Когато на стълбището срещнах госпожа Митчел и попитах какво се е случило, тя отговори: “Мъртъв е. Той умря.” Минах покрай нея, без да кажа нищо, влязох в стаята и веднага видях, че Митчел е наистина мъртъв. Не можах да разбера защо, но веднага започнах да се моля. Жена ми все се страхуваше, че бих могъл да прекаля и да отида далеч. Тя ме хвана и каза: “Нищо не прави. Не виждаш ли, че е мъртъв?” Но аз продължих да се моля. Отидох толкова далеч, че с вярата си трогнах Бог. Вярата ми в Господ Исус ме грабна изцяло, завладя сърцето ми и аз виках: “Той живее! Той живее!” И наистина Той живее и до днес. Има разлика между нашето вярване и вярата на Господ Исус.

Необходима е вярата на Господа Исуса. Вашата вяра може да стигне до мястото на съмнението. Вярата на Христос никога не се люшка. Ако имаш вярата на Христос, всичко е в ред. Ако имаш такава вяра, че да не виждаш нещата каквито изглеждат, ще се увериш как нещата в природата отстъпват място на Духа и как преходното отстъпва място на вечното.

Преди доста години бях на събрание в един лагер в Калифорния, където се случиха велики дела. Дойде един мъж, който беше напълно глух. Молих се за него и знаех, че Бог ще го излекува. После настъпи пробата. Той все искаше да седи на стол до трибуната, да бъде близо до мен, наостряше уши и искаше да улови всичко, което казвам. Дяволът говореше: “Не е излекуван.” Аз обяснявах: “Излекуван е.” Така продължи три седмици. После дойде откровението и той можеше да чува от приблизително 55 метра. Когато се отпушваха ушите му, това беше за него такова преживяване, че искаше да прекъсва събранието и да казва на всеки поотделно, как чува. Той чува прекрасно и до днес. Ако бъдем устойчиви във вярата си, ще видим в цялостното откровение това, което вярваме. Хората ми казват: “Имаш ли дара на вярата?” Обяснявам: “Това е важна дарба, но за нас е още по-важно всяка минута да се приближаваме по-близо до Бога. Когато днес гледам Словото Божие, намирам, че Неговото въздействие върху мен сега е по-голямо от вчера. Това е най-възвишената, най-радостната истина, която Бог уголемява! Няма нищо мъртво, сухо или безплодно в този живот на Духа; Бог ни въздига все по-нагоре и понеже ние все повече сме въвлечени от този Дух, нашата вяра ще се превърне в потребност. Така се изявява дарбата на вярата. Ти виждаш цел и знаеш, че твоята собствена вяра не е нищо в този случай.

Неотдавна бях в Сан Франциско. Седях в трамвая и видях, че на улицата някакъв мла-деж се превиваше от болка. Казах: “Остави ме да сляза!” Забързах натам, където беше момче-то. Превиваше се поради спазми в стомаха. В името на Исуса положих ръце върху стомаха му. Момчето подскочи и ме погледна учудено. То беше изцяло освободено от болките.

Дарбата на вярата беше тази, която се осмели да действа. Когато сме в Духа, Духът Божий предизвиква тази Дарба да действа навсякъде и по всяко време. Когато Духът Божий действа посредством тази дарба в някой човек, тогава Той му дава знание какво иска да направи Бог. Когато човекът с изсъхналата ръка беше в синагогата, Исус накара всички хора да видят какво ще стане. Дарбата на вярата винаги знае резултата. Той каза на човека: “Простри си ръката!” Неговото Слово имаше съзидателна сила, Той не живееше в пътя на спекулациите. Той говореше и тогава стана нещо. В началото Той рече и светът се създаде.

Когато Бог говори днес, тези неща трябва да стават. Той е Син Божий и дойде да ни възвърне синовната обич. Той беше първият плод на възкресението и ни призовава да бъдем първи плодове, същият първи плод, както Той Самият. Това е много важно. Ти не можеш да имаш Дарове само, защото ги пожелаваш по чисто човешки начин. Святият Дух ги разпределя така, както Самият Той иска. Бог не може да довери на всеки Дарби.

Веднъж бях на събрание, в което присъстваха голям брой лекари, известни хора и мно-го свещеници. Това беше конференция и силата на Бога беше паднала върху събранието. Ед-но плахо малко момиче, което чакаше на масата, откри своята душа на Господа, беше изпъл-нено от Святия Дух и започна да говори с езика си. Всички тези големи мъже проточиха вра-тове, погледнаха насреща да видят какво стана и питаха: “Кое е това момиче?” После научиха, че това е слугинята. Никой не я възприе като слугиня. Тези неща са присъдени да бъдат из-вършвани от умни и надарени хора, а малките и плахите деца са тези, които ги приемат!

Не можем да притежаваме вяра, ако постоянно чакаме да бъдем оценявани. Човек, който върви с Бога, не чака да бъде оценяван от човеците. Бог цени човека, чийто дух е съкрушен. Какво мога да направя и да постигна? Толкова много хора желаят да постигнат големи неща и да бъде забелязано. Но всъщност само този, който не иска да бъде забелязан, а да остане скрит може да бъде използван от Бога. Моят Господ Исус никога не казва, че може да направи нещо, Той направо го прави. Когато траурното шествие в град Наин тръгна и синът на вдовицата лежеше в носилката, Той каза: “Стани!” и върна на вдовицата сина й. Той съчувстваше. Ти и аз никога не бихме направили нещо, ако то не е предизвикано от състраданието. Никога няма да можем да отстраним раковото образувание, ако не сме дълбоко напоени от силата на Святия Дух и да предизвикаме чрез себе си състраданието на Христос. Това го усещам във всичко, което моят Господ върши.

Той казваше, че не върши нищо, а някой друг в Него извършва делата. Какво свещено подчинение! Той е само инструмент за прослава на Бога. Стигнахме ли до това ниво, че да се осмелим да протегнем ръка към дарбата? От 13-та глава на І-во Коринтяни се вижда, че когато човек има вяра, с която могат да се преместват планини, а не притежава любов, нищо не го ползва. Ако моята любов в Бога е такава, че отдавам постоянна слава на Бога, само тогава могат да ми се открият Дарбите. Бог иска да бъде открит и иска да открие Славата Си пред угнетените души, защото страхливото сърце не може да има дарба на Духа.