Глава трета – Бога на превъзходството

Глава трета – Бога на превъзходството

Бог е Бог на превъзходството и през целия Стар и Нов завет ние сме изправени пред този принцип. За мен това е тайния печат на Божията автентичност. Както ДНК-то в човека, което определя неговата индивидуалност. ДНК теста може да потвърди идентичността на човек изяснявайки всяка несигурност. Бог има един неизменен и непогрешим код наречен Неговото превъзходство. Притчи ни казва, че превъзходните неща са тройни.

Апостол Павел ни казва, че е бил занесен до третото небе, където е Трона. (Аз лично вярвам, че естественото творение е първото небе. Второто небе е едно по-високо, невидимо измерение, от където оперират началствата и властите.)

Това тройно превъзходство е показано също и в патриарсите. Бог е Богът на Авраам, на Исаак и на Яков. Това тройно превъзходство на Бог е навсякъде из творението Му и във взаимоотношенията Му с хората. Цялото Божие Слово е изпълнено с този код. Тука давам само няколко примера, които ни показват, че Бог е оставил печата Си и образа Си навсякъде из творението. Това е уверение на истина и автентичност. Ние винаги трябва да търсим този код във всяко учение и особено доктрина.

Ето един списък на още няколко примера за триединство:

• 
  Той е Пътя, Истината и Живота
  
• 
  Неговото спасение е чрез Смърт, Погребение и Възкресение
  
• 
  Служението Му е на Пророк, Свещеник и Цар
  
• 
  Остават тези трите: Вяра, Надежда и Любов
  
• 
  Защото Твое е Царството, Силата и Славата
  
• 
  Неговото семе произвежда 30, 60 и 100-кратно
  
• 
  Той е, беше и идва
  

Следователно числото три ни говори за съвършенството на превъзходството. Ето няколко примера за това:

• 
  Исус възкръсна от смъртта на третия ден.
  
• 
  Царството е като квас замесен в три мери тесто.
  
• 
  Исус изпрати послание до Ирод относно тройната природа на Своето служение.
  

„А Той им каза: „Идете, кажете на тази лисица: ‘Ето, изгонвам демони и изцелявам днес, утре и на третия ден трябва да свърша.’“ – Лука 13:32

• 
  Бог каза на Исус Навин бъдете готови днес и утре, защото не третия ден те ще прекосят Йордан.
  
• 
  Мойсей каза на фараон: „пусни ни да отидем за три дни в пустинята, за да служим на нашия Бог“.
  
• 
  Когато Мойсей се качи на планината, Бог каза, че Той ще слезе на третия ден.
  
• 
  Авраам ходи три дни до планината, за да принесе Исаак в жертва.
  

Третия ден е повече от просто едно буквално число, той е част от Божието превъзходство.

• 
  Бог освободи Своите хора от Египет, където те бяха малки деца държащи се като роби;¹⁶
  
• 
  Той ги преведе през пустинята. Там Той ги оформи в синове;
  
• 
  После ги въведе в обещаната земя, където те станаха бащи.
  

Не само, че това беше пътуване от три етапа от Египет до Обещаната земя, но те също така развиха своята идентичност от роби в зрели бащи. Апостол Йоан също пише в своето послание за това израстване в светиите:

• 
  Пасхата в първия месец, сочещ към спасението чрез Неговата жертва;
  
• 
  Празника на Петдесятницата в третия месец, сочещ към осиновяване чрез изпълването със Святия Дух;
  
• 
  Празника Шатроразпъване в седмия месец, сочещ към зрялост, и пълнотата на узрялата жътва.
  

Тези празници показват духовната миграция на Божиите хора от малки деца към бащи.

Исторически първата Пасха беше пазена в Египет през първия месец. Първата Петдесятница, пет дни след тръгването им от Египет на третия месец, беше в пустинята на планината Синай.¹⁷ Първия празник на Шатроразпъването беше проведен в Обещаната земя.

Лично, в нашето духовно пътуване ние трябва да преживеем собствената си Пасха, където срещаме Исус, Пасхалното Агне. Този празник е началото на нашето духовно пътуване. Без лична Пасха в живота ни, ние сме забити в робство. Втория празник, Петдесятница, е където сме кръстени от Христос в Святия Дух. После трябва да се придвижим в пълнотата на образа и ръста на Христос, според модела на празника Шатроразпъване. Ние трябва да направим това пътуване в личния си живот и да пораснем и узреем в Христос.

Тази истина също така има общо приложение за Църквата на земята. Църквата трябва също да се придвижи към пълнотата на жътвата, изразена чрез празника Шатроразпъване. Има зрялост, която лежи отвъд преживяването на Петдесятница. Тя е това, за което Павел говори:
„докато всички ние стигнем до единство на вярата и познаването на Божия Син, до съвършено мъжество, до мярката на ръста на пълнотата на Христос;“ – Ефесяни 4:13-14
Петдесятница никога не е възнамерявано да бъде последния празник. Но е една врата за пълнотата на Божия план за нас. Историческия празник Петдесятница беше преживян в пустинята. Той им даде сила да издържат трудностите и ги ръководеше към обещаната земя. Голяма част от църквата днес лагерува при единия или и двата първи два празника, но не е склонна да приеме или дори да признае празника на Шатроразпъването. Точно както историческия Израел, нашата липса на разбиране на Божия развиващ се план, забавя прогреса ни към наследяването на Обещанието и празнуването на последния празник на пълнотата.

Трябва да помним, че обещаната земя не е символ на небето, а по-скоро е нашето наследство на земята, все още окупирано от врага. Имаше гиганти и крепости, които трябваше да бъдат преместени в земята на Обещанието. Обещанието трябваше да бъде завладяно. Мнозина са станали самодоволни в пустинята, чакайки Бог да снабдява за тях чрез знамения и чудеса, вместо да вземат лична отговорност в завладяването на обещанието.

Израел бяха готови да преминат реката Йордан към Обещаната земя в седмия месец след изхода им. Това щеше да им позволи да имат първия празник на Шатроразпъването в обещаната земя, според инструкцията на Господа. Но липсата им на вяра и влечение към пустинята и Египет ги остави в пустинята още 40 години.

Ако не разберем превъзходството на Божия план, мислейки си, че пустинята е крайната ни дестинация, ние постоянно ще търсим начин да избягаме, вместо да гледаме към завладяване на Обещаната земя и почивката.

• 
  Външния двор;
  
• 
  Святото място;
  
• 
  Светая Светих.
  

Тази Скиния е сянка и образ на Исус Христос, разпънатото Агне и обиталището на Татко.¹⁸

Във външния двор откриваме следното:

• 
  Вратата във външния двор представлява Исус като единствената врата.
  
• 
  Медния олтар представлява Кръста, където Кръвта се проля за нашето опрощение.
  
• 
  Медния умивалник със своята очистваща вода представлява Кръщението.
  

Външния двор представлява празника Пасха. Тук Исус е вратата, през която влизаме. Това е направено възможно чрез Неговата смърт, погребение и възкресение. А в кръщението ние се идентифицираме с Него в Неговото завършено дело. Във Външния двор, ние откриваме Исус като Спасител.

Минавайки през Външния двор вие влизате във втория двор – Святото място.

В Святото място откриваме следното:

• 
  Светилника на южната страна, представляващ Христос като Помазаника, посред Църквата и Светлината на света.
  
• 
  Масата с присъствения хляб на северната страна, представляващи Христос като хляба ба живота, прясната Манна от Татко.
  
• 
  Златния олтар за тамян пред завесата, представляващ Христос, сърцето на Татко. Това е картина на Христос, Който е приятния аромат, благоуханната жертва на хвала и поклонение пред Бог.
  

Святото място представлява празника Петдесятница, където Той е кръстителя в Святия Дух. В Святото място ние познаваме Исус като Христос, помазаният.

Веднъж годишно първосвещеника е влизал в Светая светих, зад завесата. В Светая светих се е помещавал ковчега на завета. Този Ковчег на завета имал солиден златен капак, наречен Умилостивилището, а в ковчега имало три предмета:

• 
  Една златна стомна пълна с Манна.
  
• 
  Жезъла на Аарон, който напъпи и роди плод за една нощ.
  
• 
  Закона, написан на две каменни плочи.
  

Тук Той е Хляба от Небето, Помазания жезъл, който напъпи и вечното Слово и Закон на Бога. В Светая светих, Исус е Цар и Господ, Който управлява завинаги.

Светая светих представлява последния празник на Шатроразпъването в седмия месец. Израел можеха да празнуват този празник само когато влязоха в обещаната земя. На този празник хората излизаха от жилищата си и живееха в палатки под отворено небе.

Затова Мойсеевата скиния е картина на Исус, обиталището на Татко. В Него спасението на Бог прогресира от Външния двор, където Исус е Спасител, към Святото място, където Христос е Помазаника, към Светая светих, където Той е Цар и Господ на всичко. Бог винаги се движи от слава към слава.

Горните примери за прогресивната природа на Божието превъзходство са много важни, когато разглеждаме изучаването на нещата от последното време. Бог винаги прогресира своите цели от слава към по-голяма слава.

Исус ни каза, че Божието Царство е като пълното подквасване на три мери тесто. Кваса си проправя път прогресивно през всичките три мерки докато напълно закваси цялата маса.

Кръста е само началото на Неговото управление. Тук Данаиловата скала, Христос, удря образа в краката. Оттук нататък Царството е установено и расте прогресивно, за да стане планина, но накрая ще изпълни земята. Това Царство е с една постоянно растяща природа и няма да бъде абортирано.¹⁹ То няма нужда да се спасява чрез някаква форма на бягане, но носи в себе си Божието Семе, което ще произведе славна жътва на синове.²⁰ Христос управлява и царува от Кръста до края. Врагът е поразен.²¹ Небесата и земята са законното притежание на Христос Исус и на Неговата невяста.²²
Божието превъзходство ще надделее.