Application of imo requirements for seafarers in maritime education and qualification



страница1/2
Дата29.04.2017
Размер470.8 Kb.
#20264
  1   2
Прилагането на изискванията на IMO в морското образование и квалификацията на морските кадри
Александър Цв. Първанов
Изпълнителна агенция "Морска администрация".
APPLICATION OF IMO REQUIREMENTS FOR SEAFARERS IN MARITIME EDUCATION AND QUALIFICATION

Alexander Tsv. Parvanov

Executive Agency “Maritime Administration”

Abstract. The paper elaborates on the milestones of the national policy related to maritime education and training (MET) matters. Attention is paid to the implementation of the requirements of STCW’95 Convention, Regulation 6 concerning seafarers’ competence in the Republic of Bulgaria, legislative acts regarding higher and secondary vocational school education. In search of the best MET practices an exploration of MET studies, conducted in the EU, is provided. A thorough analysis of MET influence on maritime safety is revealed. A focus is given on the application of the ISM Code and its relevance to building safety culture by means of improving seafarers’ competence. The amendments of the revised Merchant shipping code are considered. Due regard is paid to the role of the Maritime administration as the main authority executing control over MET institutions.
Key words: maritime education and training (MET), seafarers’ competence, STCW’95 Convention

1. Въведение:

Развитието на морския транспорт в РБългария е тясно свързано с нейното обществено и икономическо развитие, и географско разположение.

България е сред държавите, притежаващи развит морски флот. С нарастването на флота в експлоатация навлизаха и нови специализирани кораби за превоз на контейнери, Ро-ро, продуктовози, химикаловози и т.н. оборудвани с най-съвременна техника.

Морският транспорт посредством който се извършва превозът на огромни количества суровини и готова продукция играе решаваща роля в международното разделение на труда и активно обслужва процеса на разширено възпроизводство.

Старите кораби отстъпват място на новите. Обясним е интересът на много международни и национални организации към изискванията за подготовка на новите кадри, които ще експлоатират тези кораби.

В доклада на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент от 06.04.2001г., отнасящ се до образованието и наемането на работа на морските лица се посочва, че броят на лицата от страните от Европейския съюз, работещи на кораби, плаващи под флаговете на страните от ЕС тенденциозно намалява, докато броя на лицата от държави извън Европейския съюз, наемани на същите кораби постоянно се увеличава. Този факт показва, че се открива една ниша на трудовия пазар, където нашите български кадри биха могли да заемат съответстващи на образованието си длъжности, конкурирайки кадрите на другите страни извън Европейския съюз.

Логично се прави извода, че недостига на морски кадри би имал отрицателен ефект върху безопасността на корабоплаването, тъй като 80% от инцидентите на море се дължат на човешка грешка, а подготовката на екипажите от трети страни е на по-ниско ниво. Това би довело и до кадрови проблеми и в цяла серия от дейности свързани с водния транспорт, пристанища, корабни компании, администрации, застрахователни компании и др., където опитът на море е предимство или задължително условие за наемане на работа.

За да бъдат оценени високо българските морски специалисти България трябва да докаже, че наистина качеството на морското образование и обучение отговаря на международните изисквания и е на ниво над нивото на много други държави извън ЕС.

По отношение на морското образование и обучение, Европейската комисията обръща внимание на следните мерки, които да подобрят като цяло морската образователна система:


  • да се адаптират образователните програми към новите условия;

  • националните образователни системи да бъдат по-добре синхронизирани;

  • финансовите ресурси да се концентрират в ограничен брой образователни институции;

  • да се подобри подготовката на борда на кораба;

  • да се поощряват курсове за повишаване на квалификацията, както и такива за актуализиране на знанията и уменията;

  • изискванията за кандидатстване за придобиване на различни сертификати да бъдат намалени;

  • свидетелствата за годност, взаимно да се признават от страните членки

  • офицерските длъжности в търговския флот да стават все по достъпни.

Въпреки, че европейските директиви са насочени най-вече към страните от ЕС ние, като страна кандидатстваща за член на съюза сме още по-заинтересувани за тяхното осъществяване.

Обясним е и въпросът, който вълнува тези, които са свързани с морето за перспективите на развитие. За реализацията, придобиването на по-висока квалификация, утвърждаване на международния престиж на българския моряк и подобряване на неговата конкурентоспособност на международния пазар на труда.



  1. Изложение:

Международния регламент в изискванията към морското образование се свежда до спазване нормите на международното морско право, което включва изискванията на ред Конвенции и съглашения, по които Република България е страна. На първо място това е Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците STCW’78/95.

Конвенцията от 1978г. бе първият опит за установяване на глобален минимум професионални стандарти за морски лица. Стандартите по обучението, освидетелствуването и носенето на вахта на офицерите и изпълнителския състав бяха установени преди това от отделните правителства, обикновено без връзка с установената практика в други страни. В резултат на това бяха на лице големи различия в стандартите и процедурите.

Когато Конвенцията влезе в сила, очакваше се нейните изисквания да осигурят компетентността на капитаните, офицерите и изпълнителския състав на всички кораби от далечно плаване и тяхната безопасна експлоатация по време на ефективното носене на вахта. Както при всички IMO Конвенции, тя отрази най-високите практически осъществими стандарти, които глобално биха могли да бъдат съгласувани по време на приемането и.

Но въпреки широкото и общо приемане, в края на 80-те години стана ясно, че Конвенцията не постига изцяло целите си. Вместо това тя постепенно започна да губи правдоподобност с разширяване на приемането и. Главната причина за това изглежда бе липсата на точност в нейните стандарти и най-вече начина по който тълкуването бе оставено на “до удовлетворяване на Администрацията”. Това доведе до широко вариране на интерпретирането на стандартите и много страни не успяха ефективно да администрират и да въведат в сила изискванията на Конвенцията. На свидетелствата STCW’78 не можеше повече да се разчита като на доказателство за компетентност.



  • През 1993г. IMO реши да направи ревизия на Конвенцията и по предложение на Генералния Секретар, г-н У. O’Нийл реши да извърши това при ускорена процедура, използвайки консултанти и други външни експерти. Внимателния преглед установи, че се налага пълна ревизия на анекса към Конвенцията :

  • за да се дефинират изискваните стандарти;

  • да се внесат изисквания за качество на обучението и оценяването;

  • да се осигурят ефективни механизми за осъществяване на мерките на Кодекса, които да позволяват максимална гъвкавост в определянето на функциите на борда на кораба

Това даде възможност поправките да бъдат приети на Конференция, свикана от 26 юни до 07 юли 1995г. в Лондон.

Главните цели на ревизията бяха:



  • да се прехвърлят всички подробни технически изисквания на асоцииран STCW кодекс, Част А, който бе направен да бъде задължителен и също влезе в сила на 01.02.1997г.;

  • да се изяснят изискванията за областите на компетентност, знанията, разбиранията и професионалните навици, методите за доказване на компетентност и критериите за оценка на компетентността на моряците;

  • да се изисква от Администрациите да подържат пряк контрол и да потвърждават квалификациите на тези Капитани, офицери и радио състав, които упълномощават да обслужват техните кораби;

  • да направят страните към Конвенцията отговорни една пред друга чрез IMO за правилното осъществяване на Конвенцията и качеството на техните дейности по обучението и освидетелствуването.

Поправките имат предвид развитието в корабоплаването от 1978 г. включително техническите нововъведения: използването на тренажори за обучение при употребата на радари и средства за автоматична радиолокационна прокладка е направено задължително и са въведени условия за управление (контролиране) на стандартите чрез системи за утвърждаване на качеството.

Ревизираната Конвенция разрешава въвеждането на алтернативно свидетелство (известно също като функционален подход). Това дава възможност на членовете на екипажите да получат обучение и да бъдат освидетелствувани по-скоро за функции по различните дисциплини отколкото да бъдат ограничени до един отдел (като палуба и машинно отделение) през цялата им кариера.

Ревизираната Конвенция има 8 глави. Общите положения се съдържат в Глава 1, а следващите три глави се занимават с капитана и палубното отделение, машинното отделение и радио комуникация, и радио отдел Респективно Глава 5 покрива специалните изисквания по обучението на екипажа на някои типове кораби като танкери, пътнически и ро-ро пътнически кораби. Тези изисквания включват обучение при управление на тълпа, управление в кризисни ситуации и човешко поведение. Глава 6 се занимава с аварии, безопасност, медицинско обслужване и функции при оцеляване. Глава 7 е алтернативно освидетелстване, а Глава 8 – носене на вахта. В последната бяха въведени мерки за предотвратяване на умора.

Кодекса към STCW’78/95 най-общо е в подкрепа на правилата към Конвенцията. Конвенцията съдържа основни изисквания, които са разширени и обяснени в Кодекса. Част А е задължителна и съдържа подсписък с минималния брой стандарти за компетентност в серия от подробни таблици. Част В съдържа препоръчителни насоки.

Една от най-важните поправки засяга ролята на самата IMO при осъществяване на стандартите. Страните по Конвенцията ще трябва да представят пред IMO доклади относно взетите административни мерки за осигуряване на съответствие, курсове по обучение и подготовка, процедури по освидетелстване и други фактори. Тази информация ще се използва от Комитета по морска сигурност, висшия технически орган на IMO за идентифициране на страните, които могат да демонстрират, че са осъществили напълно и изцяло условията на Конвенцията. Оригиналната Конвенция не включваше това изискване и всъщност за първи път IMO е упълномощена да проверява стандартите на страните към коя да е от нейните Конвенции. Страните трябваше да предадат информацията до 01.08.1998г.

След като обсъди всичко представено Комитетът по морска безопасност издаде списък на страните, които могат да провеждат тяхното обучение на море и освидетелстване в съответствие с изискванията на ревизираната Конвенция.

Изводите за страните, които не са в списъка са изложени в писмо от Генералния Секретар към страните на STCW’78/95, в което се казва:

“Следвайки публикацията на списъка, свидетелствата, издадени от страните, които не са включени в списъка, няма да бъдат приети като свидетелства, подлежащи на потвърждение, че притежателите им са били обучени и изпълняват стандартите за компетентност, които се изискват от Конвенцията. Последствие на това ще бъде, че корабите, на които пътуват такива лица могат да претърпят закъснения, които ще им струват скъпо в пристанищата докато инспекторите удостоверяват, че са компетентни да попълнят надлежно екипажите на корабите, а това от своя страна може да доведе до нежелание от страна на чуждите кораби да ангажират за работа такива морски лица. Инциденти от този род ще се отразят евентуално зле върху страните за които става въпрос.”

Поправките от 1995г. към международната Конвенция по стандартите на обучение, освидетелстване и носене на вахта на морските лица (STCW’78/95) влязоха в сила на 01.02.1997г. Поправките представляват в същност цялостно пренаписване на Конвенцията, която до сега е ратифицирана от 120 страни, чийто общ флот представлява повече от 95% от общия световен флот. Влизането в сила на поправките представлява започване на процес, от който се очаква да има основно въздействие главно върху стандартите по освидетелствуването и обучението през следващите години.

Оперирането на търговското корабоплаване е специализирано и комплексно. Управлява се с изчерпателни правила и конвенции, създадени от международни и национални органи. Въпреки това, правилата, касаещи техническите аспекти на корабоплаването могат да обхванат само част от целите за осигуряване безопасността и предотвратяване замърсяването на околната среда. Последните анализи сочат, че докато за капитана ясно са очертани неговите отговорности за обезпечаване на сигурността на кораба и екипажа, то отговорността за безопасните операции на всеки кораб в най-голяма степен принадлежи на корабособственика или на организация или лице, оторизирано от корабособственика.

Докато статистическите анализи предполагат, че 80% от всички морски инциденти са причинени от човешки грешки истината е, че човешкия фактор има косвена роля във всеки инцидент, включително и там, където структурни или технически пропуски, могат да бъдат непосредствената причина за тях.

Целта на всички корабни компании по света е да се сведат до минимум рискът от човешките грешки, допринасящи пряко или косвено за нещастните случаи или замърсяване на околната среда. Една от задачите е екипажа на кораба да бъде надлежно информиран и екипиран така, че безопасно да изпълнява своите задължения. Решенията взети на брега могат да бъдат също толкова важни, колкото и тези взети в открито море. Тук е необходимо да се осигури всяко действие, засягащо безопасността или предотвратяване на замърсяването взети на което и да е ниво на компанията да се основава на ясно разбиране на последствията му.

Приемането от IMO на ISM Кодекса отражение на желанието за постигате на тази цел от страна на правителствата. ISM Кодекса установява международни стандарти за управление на безопасността и експлоатацията на корабите, посредством установяване на правила за организация на управлението от компаниите във връзка с безопасността и предотвратяване на замърсяването на околната среда, а също така и за внедряването на системата за управление на безопасността (SMS).

Правилата и разпоредбите, управляващи безопасността и защитата на околната среда се развиват във времето във взаимосвързани етапи, всеки от които има отношение към днешната корабна индустрия. Най-ранният и основен етап е концентриране усилията да се търси виновен за инциденти свързани с наранявания на членове на екипажа, щети по корабите или товарите и замърсяване на околната среда. Това създава култура на наказанията, където основна тема е да се идентифицира и в последствие да се разпредели вината между отговорните лица, като най-често това е последното лице във веригата от събития. Залегналият в основата принцип е, че страха от наказание влияе върху компаниите и върху поведението на отделния индивид, така че безопасността да е издигната в приоритет.

Вторият етап включва регулиране на безопасността посредством предписания, където на индустрията са дадени набор от правила и разпоредби, които да се спазват. Например спазването на изискванията на различните конвенции: SOLAS’74, MARPOL’73/78, COLREG’72, LOAD LINE’66 и STCW’78/95 осигурява основата на външна регулаторна рамка за международното корабоплаване. Това ниво е напредък по сравнение с първото тъй като е замислено да атакува известните критични точки преди да е настъпил инцидента. Това води до култура на съответствие с външните правила. Въпреки това приложението им не е достатъчно защото правилата трябва да обезпечават начина за постигане на безопасността и не бива да са крайни сами по себе си.

Третия и най-висок етап е създаването на култура за само регулиране на безопасността, където правилата са излизат извън установяване на външно наложени критерии за съответствие както е във втората фаза. Това трето ниво се концентрира върху вътрешното управление и организиране на безопасността и насърчава отделните предприятия и компании да установят целите за безопасно изпълнение. Само регулирането също така набляга върху необходимостта всяка компания и личност да бъдат по-скоро отговорни за действията си, предприети за подобряване на безопасността, отколкото да ги възприемат като наложени от вън.

Съгласно проучването на Tecn Econ, ISM Кодекса е всеобщо оценен като най-дългосрочен регулаторен инструмент за изменения, насочени към подобряване безопасността на световното корабоплаване. Изискванията му включват ефективно функциониране на назначени лица (DPA) в система за безопасно управление на кораба (SMS), чиито функции са да осигурят безопасната експлоатация на всеки кораб и връзката между компанията и намиращите се на борда на кораба лица, да докладват, анализират и следят за инцидентите на борда на кораба и нещастните случаи, да извършват вътрешни ревизии за оценка на ефективността на системите, управляващи безопасността в компанията.

Част 6 на кодекса е свързана с ресурсите и персонала и предвижда Капитана да бъде надлежно квалифициран и напълно запознат със SMS, екипажът на кораба да притежава необходимата квалификация и компетентност, новопостъпващите членове на екипажа да имат подготовка по безопасност и всички членове да са запознати със SMS, да разбират и прилагат адекватно съответните правила и да са способни да комуникират ефективно в рамките на системата. Да бъдат установени процедури за идентифициране на нуждите от обучение по SMS и прочее.

Световния морски университет в Малмьо – WMU (Швеция) е предприел съгласувана акция по въпросите на морското образование и обучение, където няколко проучвания, оглавявани от четири работни групи, някои от които разглеждат националните морски образователни системи (МЕТ) особено в контекста на ревизираната Конвенция STCW’95 (МЕTHAR). Въпреки че на този етап не е възможно да се даде оценка на промените в курса съдържащ се в Конвенцията и ISM Кодекса поради необходимостта от време за адаптация на националните МET системи, но са идентифицирани възможните методи за внедряване на учебни програми и курсове от научните работници на университета в Малмьо. Горе упоменатото изследване показва, че институциите, които първи идентифицират новите изисквания са преди всичко тези на образователната система и морската администрация, също така и морските образователни заведения. Други важни страни са отделните корабособственици, асоциации на корабособственици, профсъюзите и асоциации на капитани, офицери и механици. В почти всички случаи прилагането на изискванията се осъществява посредством написани процедури и / или организирани от бордове с представители на няколко от заинтересованите страни. Анализа на методите и страните, участващи в прилагането на ISM кодекса и STCW в националните МЕТ системи показва, че процедурната ориентация свежда до минимум възможностите от субективна преценка и съдейства за избягването на причините за инциденти на море.

Горе упоменатите процедури на ISM Code са разработени и напълно внедрени от БМФ в СУБК и действат ефективно от 1995г.

Оторизираните от Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА) – ВВМУ, ТУ, БМКЦ, ПГКК - във Варна, ССУМОР – в Бургас и ТРКК в Русе при съставяне на учебните програми са използвали предписанията на Конвенция STCW’78/95 и изискванията на ISM кодекса по отношение на компетентността на морските лица както и задължителните национални изисквания изложени в Наредба №6 за компетентност на морските лица Република България (НКМЛ №6). При провеждането на специална подготовка се ползват препоръчителните IMO моделни курсове. Във учебните програми са заложени задължителния минимум часове.

Мащабното проучване на Европейския съюз METHAR – схеми за хармонизиране на морското образование и подготовка на моряците в страните-членки на ЕС показаха, че различията в образователните процедури на отделните страни-членки постоянно ще създават различия в образователните програми. Разглеждайки този аргумент трябва се има предвид, че изследователите от WMU търсят потенциална хармонизация в националните МЕТ. Целта на това изследване е да се определят приоритетите на страните-членки и да се докаже, че разликите, получени в резултат на различното разбиране и прилагане на процедурите не е проблем там, където резултатите на МЕТ са добре обучени и квалифицирани морските лица съответстващи на новите изисквания. Освен това разликите в процедурите не предполагат автоматично, че резултатите също са различни. Това може да се докаже и с изискването на член 2 към Директива 94/58/EC на Съвета на ЕС към страните-членки да отговарят за мерките, необходими за осигуряване на обучение и сертифициране на капитаните, офицерите и изпълнителския състав съгласно Конвенцията, което ще доведе до обединение и хармонизиране на националните МЕТ. Този анализ обяснява факта, че независимо от различията на българската МЕТ система с образователните системи на страните-членки, нашите резултати по отношение на квалификацията на морски кадри са високи и прави българските моряци конкурентноспособни на международния трудов пазар

Основен нормативен документ, третиращ въпросите на търговското корабоплаване в България е “Кодекса на търговското корабоплаване”. Приет е през 1970г. като “Кодекс на търговското мореплаване” и е влязъл в сила от 01.01.1970г., като от същата дата отменя “Указа за търговското корабоплаване” от 1954г. по отношение на морските превози. До въвеждането му у нас, такъв кодекс имат само Франция, СССР, Германия и Полша.

С приемането му дейността на морската администрация при Министерство на транспорта и съобщенията се урежда със закон. На базата на Кодекса за търговско мореплаване и международните конвенции на ИМО, свързани с безопасността на корабоплаването, предшественика на ИАМА - Държавната инспекция по корабоплаване разработва нормативна база, която става основа на законността в корабоплаването по отношението на сигурността.

По-късно Кодекса претърпява някои промени. Последните допълнения и изменения на кодекса са обнародвани в ДВ бр.113 от 03.12.2002г. Той е преименуван в “Кодекс на търговското корабоплаване” (КТК), като по този начин отменя окончателно “Указа за търговско корабоплаване” от 1953г., тъй като урежда и правоотношенията възникващи при осъществяване на търговски превози и по вътрешните води на РБългария т.е. р.Дунав.

Другата съществена разлика е отчитане на положенията, влизащи в сила с приемането на РБългария в Европейския съюз и произтичащите от това последствия.

“Кодекса на търговско корабоплаване” най-общо урежда обществените отношения в РБългария, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българска принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозни документи, правата и задълженията на капитана и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.

В Глава V на кодекса се разглеждат задълженията и правомощията на капитана и екипажа. В Чл.87, ал. 1 се казва, че екипажът на българските кораби се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица притежаващи съответна правоспособност съгласно Наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от Министерството на транспорта и съобщенията. Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция “Морска администрация” при условия и ред, определени в наредбата. Комплектоването на екипажа се извършва с български граждани. Екипажът може да се комплектова и от квалифицирани чуждестранни морски лица – граждани на страни – членки на Европейския съюз, които притежават свидетелство за правоспособност, издадено в съответствие с STCW’78/95 или с препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.

Чрез КТК административната власт за обезпечаване сигурността на корабоплаването се осъществява от Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА) при Министерството на транспорта и съобщенията. Тя е орган на държавната власт и упражнява надзор за спазване на законите, указите, правилниците и другите нормативни документи, както и разпоредбите на международните конвенции, съглашения и други, ратифицирани от РБългария относно обезпечаване сигурността на корабоплаването.

С чл. 88а на Кодекса е определено, задължението на Изпълнителна агенция “Морска администрация” да извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица съгласно изискванията на наредбата и международните договори, по които РБългария е страна.

Кодекса посочва, че дейността, структурата, организацията и съставът на ИАМА се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет (чл. 360, ал.2).

В КТК са посочени и изискванията за правоспособност към лицата изпълняващи контролни функции в ИАМА по отношение на морското образование и обучение. Съгласно чл.361а за изпълнение на правомощията си по Кодекса изпълнителният директор на ИАМА и директорите на регионалните дирекции – капитани на пристанища, трябва да бъдат морски лица с правоспособност “Капитан далечно плаване”. Съответно и ръководителите на звена, контролиращи навигацията и сигурността на корабоплаването трябва да бъдат морски лица със съответна правоспособност

В КТК подробно са регламентирани контролните функции на ИАМА по отношение осигуряване безопасността на корабоплаването, там сред случаите на разрешения за забрана за отплаване е упоменато и не комплектоването на кораба с правоспособен екипаж (чл. 362а).

Наредба №6 за компетентност на морските лица в РБългария (НКМЛ №6) е основен нормативен документ по въпросите на морското образование и квалификация. Издадена е на основание чл.87 от КТМ. и е обнародвана в ДВ бр.73 от 1999г. В момента се очаква новият и вариант, съобразен с настъпилите промени в КТК и предстоящото присъединяване на РБългария към ЕС.

Изискванията в наредбата по отношение на морското корабоплаване съответстват на STCW’78/95, към която Република България се е присъединила през 1981г. и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS’74) и Протокола към нея от 1978г., ратифициран от РБългария през 1983г., измененията и от 1988г. относно Световната морска система за бедствие и безопасност, както и на Резолюция А.481(ХІІ) от 19.11.1981г. на Международната морска организация на ООН.

Изискванията на наредбата по отношение на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Европа, съответстват на Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета по вътрешните водни пътища към ООН и Дунавската комисия (обн. 1970г. с последни доб. и изм. бр. 30/1990г.) и чл.91 от Указа за търговското корабоплаване на РБългария (обн., ДВ., бр.79 от 1953г.; изм. и доп. последно 1986г.).

С Наредба се определят изискванията към екипажите на българските кораби, свързани с видовете правоспособности и длъжностите, които могат да се заемат с тези правоспособности, изискванията за придобиване на правоспособност, поддържане на квалификацията, специалната и допълнителна подготовка, условията и реда за освидетелстване и регистрация на морските лица, националните стандарти за компетентност на морските лица, както и контролът върху прилагането на тези изисквания, с цел повишаване на безопасността на човешкия живот и опазване на морската и речна среда и имущество на море и река.

На база на придобита правоспособност лицата могат да заемат определена длъжност на борда на кораба. Корабните длъжности се групират в три нива

- управленско ниво – включва лицата, изпълняващи организационни и управленски функции на кораба;

- оперативно ниво – включва лицата, които изпълняват функции, свързани със задълженията на офицер от състава на навигационна и машинна вахта или радио офицер, под ръководството на лице от управленско ниво;

- изпълнителско ниво – включа лицата, които изпълняват определени задължения и задачи под ръководството на офицер от оперативно или управленско ниво.

Функциите, които трябва да изпълняват морските лица за да придобият правоспособност и да заемат определена длъжност на дадено ниво на отговорност, знанията и уменията, които трябва да притежават и начините за доказване и оценяване на същите са отразени в приложение към наредбата. Те съдържат и надвишават минимума от стандарти, изискващ се по Конвенция STCW’78/95.

Условията за придобиване на първоначална или следваща правоспособност са лицата, кандидатстващи за нея да имат навършена 18-годишна възраст, да са медицински годни за работа на море, да имат одобрено образование и отговарят на изискванията на Наредбата.

Морските лица, които ще работят на специални видове кораби – пътнически, ро-ро пътнически кораби, танкери, химикаловози, газовози, кораби със специфични маневрени качества и кораби с дедуейт над 60,000т преминават допълнителна подготовка, съгласно правила V и VІ на STCW’78/95.

Според Наредбата всеки кораб трябва да има екипаж, съставен от морски правоспособни лица, достатъчни за осигуряването на необходимия брой вахти или смени. Всички длъжностни лица на кораба трябва да притежават свидетелства за правоспособност, удостоверяващи компетентността им. Морските правоспособни лица могат да заемат всяка длъжност на кораба за която съгласно Наредбата се изисква равна или по-ниска правоспособност от тази, която лицето притежава.

Лицата придобиват правоспособност на основание на диплом за завършено одобрено образование, предхождаща правоспособност, когато се изисква такава, одобрен плавателен стаж, успешно положен изпит пред комисия на Изпълнителска агенция “Морска администрация” (ДМА) по утвърдена програма, когато се изисква това и свидетелство за здравословна годност, издадено от одобрено медицинско заведение

Видовете корабоводителски офицерски правоспособности за морско корабоплаване са:

а) Капитан далечно плаване,

б) Щурман първа степен,

в) Щурман втора степен,

г) Щурман трета степен,

а за речно корабоплаване:

а) Капитан далечно плаване по вътрешните води на Европа,

б) Щурман първа степен по вътрешните води на Европа,

в) Щурман втора степен по вътрешните води на Европа,

г) Щурман трета степен по вътрешните води на Европа.

Видовете офицерски правоспособности за управление или за обслужване на корабни силови уредби и технически средства са:

а) Корабен механик първа степен,

б) Корабен механик втора степен,

в) Корабен механик трета степен.

Съществуват отделно и правоспосбности за управление или за обслужване на плаващи технически средства, за работа и поддръжка на корабни радиотелеграфни и радиотелефонни станции, правоспособности за работа и поддържане на корабни технически средства за СМСББ.

Завършилите висше образование трябва да преминат шест-месечен стаж, за да получат квалификация “Щурман III степен”, позволяваща им да заемат длъжност “ Трети помощник-капитан” на кораб над 3000 БТ (на корабите с по-нисък бруто тонаж се изискват по-малки степени – Щурман IV или V степен).

Изискванията за придобиване на правоспособност “Щурман трета степен” са:

а) висше образование, специалност “Корабоводене”;

б) плавателен стаж 12 месеца, от които 6 месеца учебна практика и 6 месеца като стажант помощник капитан на кора с големина 500 или повече бруто тона от далечно плаване;

в) представен “Дневник за практическа подготовка”, оценен положително от комисия на ИА“МА” (ДМА).

Придобиването на следващите правоспосбности “Щурман втора степен”, “Щурман първа степен” и “Капитан далечно плаване” се осъществява при същите условия, но съответно след 12 месеца на кораб над 500БТ, 18 и 24 месеца стаж на кораби с бруто тонаж 3000БТ и повече.

Изискванията за придобиване на правоспособност “Корабен механик трета степен” са:

а) висше образование, специалност “Корабни машини и механизми”;

б) плавателен стаж 6 месеца, от които 3 месеца учебна практика и 3 месеца на длъжност стажант-механик на кораби с пропулсивна мощност на корабната силова уредба над 750kW от далечно плаване;

в) представен “Дневник за практическа подготовка”, оценен положително от комисия на ИА“МА” (ДМА).

Придобиването на следващите правоспосбности “Корабен механик втора степен”, и “Корабен механик първа степен” се осъществява при същите условия, но съответно след 24 месеца като четвърти и трети механик, от които 18 на длъжност трети механик; и 24 месеца стаж на кораби с пропулсивна мощност на КСУ над 3000kW.

Подготовката на лицата, кандидатстващи за придобиване на морски правоспособности се извършва в съответните учебни заведения. За тези, които притежават висше образование и правоспособност, и кандидатстват за по-висока, подготовката за явяване на изпит в учебен център не е задължителна. Според направената статистика от ИАМА, обаче е отчетено, че самоподготовката дава по-ниски резултати, поради което препоръчваме курсовете за предварителна подготовка.

Реда за организиране, провеждане и отчитане на резултатите от изпитите за придобиване на правоспособности се определя с процедура, изложена в приложение към Наредбата към чл.21, ал.1. Всяка година в градовете Варна, Бургас, Русе и Лом се провеждат редовни изпитни сесии. Изпитните сесии се организират от съответната Дирекция "Морска администрация", включително съставяне на календарен план, оповестяване на изпитите, осигуряване на работни помещения, кораби и механизми, пособия, помагала, оформяне и водене на документи и др.

Работни помещения, кораби, механизми, пособия и помагала, необходими за провеждането на теоретичните и практическите изпити, се предоставят от корабопритежателните предприятия, ведомства или организации при поискване от изпълнителния директор на ИА "Морска администрация".

В зависимост от броя на кандидатите и правоспособностите, за които ще се провежда изпит, комисиите могат да бъдат една или повече. Изпитната комисия е длъжна непосредствено преди започването на изпита и да провери дали условията за предстоящата работа са нормални; да провери самоличността на кандидатите; да даде указания за начина, по който ще се проведе изпитът, както да обяви правата, задълженията и отговорностите на кандидатите и комисията по време на изпита; да осигури за всеки кандидат спокойна обстановка, за да може той да покаже напълно знанията и уменията си; да провежда изпита на всеки кандидат при минимален състав от 3 члена на комисията; да оценява обективно теоретичните знания и практическите умения на кандидатите.

Изпитът започва с проверка на знанията на кандидатите по правилата за плаване, системите за ограждане на навигационните опасности, пристанищните правила или правилата за техническа експлоатация и опазване на морето от замърсяване. На кандидатите, направили повече от 3 грешки, изпитната сесия по съответната функция се прекратява, като това се отразява в изпитния протокол. При компютърна проверка на знанията минимумът е 80 % верни отговори.

Изпитите се провеждат писмено, а където има възможност устно или практически, като работата на всеки кандидат се оценява минимум от трима оценители. Успешно издържал е кандидатът, получил обща оценка добър 4 или повече по шесто балната система, а не издържал е получилият оценка под добър 4. В дневните протоколи се вписва съответно "издържал" или "не издържал".

Устните изпити се извършват по изпитни билети, в които са включени въпроси от одобрената програма за изпит за съответната правоспособност. Писмените изпити се провеждат чрез тестови казуси, задачи и курсови задания, обхващащи възможния брой въпроси от одобрената програма за изпит за съответната правоспособност. Изпитните билети и задачите за писмените изпити (последните най-малко в 3 варианта) се изготвят от председателя на изпитната комисия и посочени от него специалисти по съответните дисциплини. Съхраняват се от председателя на изпитната комисия в отделни пликове. Непосредствено преди изпита в присъствието на кандидатите произволно посочено от тях лице избира един от пликовете със задачите и го разпечатва. Всички кандидати изготвят отговорите си по задачата от разпечатания плик. Пликът с изпитните билети също се отваря непосредствено преди началото на изпита.

При оценяване знанията и уменията на кандидатите с "добър" членовете на комисията трябва да се убедят, че кандидатът владее материята до степен, която изключва възможността морското лице да причини авария или щети на хора, кораб или товар или да предизвика замърсяване на околната среда при изпълнение на служебни задължения, произтичащи от новата правоспособност, отменено ограничение или потвърдено свидетелство за правоспособност, поради неправилни решения или действия от незнание или неумение. Когато изпитът по дадена функция се състои от две части – писмен и устен, общата оценка е "издържал" само когато и по двете части кандидатът е получил оценка "издържал". Общата оценка на комисията по дадена функция е "издържал", когато 2/3 от членовете й поставят оценка "издържал". Спорни въпроси се решават от председателя на изпитната комисия.

Кандидатът е издържал изпита за придобиване на дадена правоспособност или отмяна на ограничение и получава съответното свидетелство, когато успешно издържи изпитите по всички функции на дадената правоспособност.

Кандидат, получил оценка "не издържал" по една или повече функции на дадена правоспособност, може в рамките на три последователни изпитни сесии да се яви на изпит само по тази/тези функции. За издаване на свидетелството за правоспособност се зачитат издържаните от предните три изпитни сесии функции. Когато същият в три последователни изпитни сесии не е издържал успешно изпитите по всички функции на дадена правоспособност, следва да се яви отново на изпит по всички функции на дадената правоспособност.

Всяка изпитна комисия води Дневен протокол. След приключването на изпита на основание дневните протоколи комисията съставя Протокол в два еднакви екземпляра. Протоколите се представят на Министъра на транспорта и съобщенията за одобрение, след което се съхраняват 50 години, единият в архива на Изпълнителна агенция "Морска администрация" при Министерството на транспорта и съобщенията, а вторият в Дирекцията "Морска администрация", където е проведен изпитът.

Дневните протоколи и всички други писмени документи на кандидатите се събират в отделно дело и съхраняват 2 години в Дирекцията "Морска администрация", където е проведен изпитът.

Други изпитни сесии се насрочват и провеждат при производствена необходимост и искане от корабопритежателно предприятие, ведомство или организация и наличие на повече от 10 души кандидати за една правоспособност, но не по-често от 1 път в годината. Мястото и началото на изпитите по тази алинея се съгласуват с Изпълнителна агенция "Морска администрация" 1 месец преди поисканите дата и място.

Изпити за отменяне на ограничение или преиздаване на потвърждение на свидетелство за правоспособност се провеждат на основание лична молба, подадена до директора на Дирекция "Морска администрация", където кандидатът се води на отчет. Той определя мястото и началото на изпитите в 15-дневен срок.

Изпити за правоспособностите "Щурман пета степен", "Корабен моторист", "Водач на плавателен съд до 20 бруто тона" - по море, "Водач на малък кораб по р. Дунав" и "Капитан вътрешно плаване" се провеждат по график, съгласуван от директора на съответната Дирекция "Морска администрация" и организатора на подготвителния курс.

Протоколите от проведените изпити за отменяне на ограничение или преиздаване на потвърждение на свидетелство за правоспособност и за "Щурман пета степен", "Корабен моторист", "Водач на плавателен съд до 20 бруто тона" - по море, "Водач на малък кораб по р. Дунав" и "Капитан вътрешно плаване" се одобряват от Директора на Дирекция "Инспекционна дейност" и се съхраняват 10 години в архива на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и един в Дирекцията "Морска администрация", където е проведен изпитът.

На основание одобрените протоколи морските лица, успешно положили изпита, се записват в регистрите на ИАМА. След това им се издават свидетелства за правоспособност, отменят се ограничения или се преиздават потвърждения на свидетелства за правоспособност. Свидетелства за правоспособност и потвържденията на свидетелствата се получават от собствениците им в Дирекцията "Морска администрация", където се водят на отчет.

Изпълнителна Дирекция “Морска администрация” (ДМА) води Регистър на морските правоспособни лица на хартиен и електронен носител. В него под отделен номер се вписват личните данни на всяко морско правоспособно лице, както и образованието и квалификацията, която има поредната правоспособност и специалната подготовка, съгласно глава V и VІ Конвенция STCW 78/95.

В поделенията на ИАМА (ДМА) във Варна, Бургас, Русе и Лом се водят моряшки картони, които съдържат номера, под който лицето е вписано в Регистъра на морските правоспособни лица, данни за лицето, кораба, на който то работи в момента – име, бруто тонаж, тип на кораба, пропулсивна мощност на КСУ, обща генераторна мощност, клас на автоматизация и район на плаване на кораба; длъжност, на която лицето е назначено на кораба, ниво на отговорност и функции, дата на постъпване и дата на напускане на кораба, общото прослужено време на кораба, признато за плавателен стаж. При постъпване на длъжност на кораб, морското правоспособно лице представя в служба “Регистрация на морските лица” записка за назначаване незабавно след получаването и, а при напускане на кораба в 7 дневен срок – записка за откомандироване.

Посредством моряшките картони на лицата, независимо от това дали плават на наши или чужди кораби ИАМА отразява "чистия" им плавателен стаж. Тази информация е необходима за подготовка на документите при кандидатстване за следващите степени Към момента в ДМА - Варна, има над 44 600 моряшки картона. От тях 13 400 са архивирани, "собствениците" на другите картони подават заявление, на основата на което им се издават моряшки паспорти. Засега около 8000 души, притежаващи стари паспорти, не са пожелали да ги подновят. Много по-голям е броят на издадените. Например ДМА-Варна от 28 октомври 1999 г. досега е издали около 20 000 моряшки паспорта от новия образец (от тях 34 - на чужденци). Има дни, в които при се издават над 50 паспорта.

Съгласно НКМЛ№6 на морските правоспособни лица се издават свидетелства за правоспособност за работа на море или река по образец. В свидетелството за правоспособност се вписват функциите на компетентност, нивото на отговорност, длъжността на лицето и ограниченията, ако има такива за работа на морски кораби, правата по Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване по Дунава на Комитета по вътрешните водни пътища към ООН и Дунавската комисия за работа на речни кораби, както и ограниченията свързани със изискуемата подготовка за работа на специални видове кораби.

Специалната допълнителна подготовка се удостоверява със свидетелство за специална подготовка, където се вписват учебното заведение, видовете допълнителна подготовка, датата на издаване, както и валидността му.

Свидетелствата за правоспособност се издават от ИАМА (ДМА), а за специална допълнителна подготовка се издават от учебните заведения. Свидетелствата за правоспособност се подписват ат Началника на ИАМА, а потвържденията към тях, свидетелствата за “Водач на плавателен съд до 20БТ по море”, “Водач на малък кораб по р.Дунав”, както и свидетелствата за специална и допълнителна подготовка се заверяват с подпис на Директора на съответната ДМА, където лицето се води на отчет. Всички свидетелства се подпечатват с печата на ИАМА (ДМА) с изображение на държавния герб. Свидетелствата за правоспособност, с изключение на тези за “Водач на плавателен съд до 20БТ по море” и “Водач на малък кораб по р.Дунав” са валидни за срок от пет години от датата, на която е вписана последната правоспособност. Срокът на валидност за следващите пет години се продължава след като притежателят му представи в регионалната ДМА, където се води на отчет, доказателства по отношение на:

- здравословна годност,

- компетентността – със свидетелство за правосопосбност и удостоверение за плавателен стаж за период най-малко 1 година в течение на последните 5 години.

Съгласно КТК контролът по изпълнение на Наредбата е ИАМА (ДМА). При осъществяване на дейността агенцията прилага система за управление на качеството съгласно българското законодателство. На основание член Х - Контрол На Конвенция STCW’78/95 и чл.363, т.8 от КТК, на всеки от пристигащите и заминаващите кораби, независимо от знамето, под което плават, при наличие на обстоятелствата, посочени в Правило І/4 на Конвенция STCW’78/95 и в Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета по вътрешните водни пътища към ООН и Дунавската комисия, се извършва контрол, при който трябва да се установи, че:

1. всички длъжности, вписани в корабното свидетелство за надлежно комплектоване на кораба с екипаж се заемат от лица, притежаващи валидни свидетелства за правоспособност, които съответстват на заеманите от тях длъжности;

2. организацията и установения ред за носене на вахтената служба на кораба са в съответствие с изискванията и принципите за носене на безопасна вахта на мостика и в машинното отделение на път и в пристанище, съгласно глава VІІІ на Конвенция STCW’78/95;

3. капитанът е осигурил годен да изпълнява задълженията си състав на първата вахта при тръгване в рейс и на следващите вахти по разписание, съгласно глава VІІІ на Конвенция STCW’78/95;

4. съществува документирано доказателство, че членовете на екипажа са предварително точно инструктирани и запознати с общите си задължения, както и със задълженията си по общо корабните разписания за тревогите

Съгласно чл.360 на “Кодекса за търговско корабоплаване” дейността на Изпълнителната дирекция “Морска администрация” се определя с Устройствен правилник. Последният е приет 2000г., с изменения от 2003г.

Към функциите на агенцията, в правилника са посочени осигуряване безопасността на корабоплаването в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България, осигуряване на реална връзка между държавата и корабите, плаващи под българско знаме, упражняване на контрол по спазването на условията за безопасност на корабоплаването спрямо български и чужди кораби, подготовката и издаването на свидетелства за правоспособност на морските лица, както и условията на труд и живот на моряците, контрол на трафика в каналите, пристанищата на Република България и другите, определени по съответния ред, райони, осъществяването на търсене и спасяване на бедстващи хора, кораби и самолети, упражняване на контрол по опазване на морската среда и на р. Дунав от замърсяване от кораби. Териториалната компетентност на агенцията се разпростира върху:

1. морските пространства на Република България;

2. акваториите на българските пристанища;

3. вътрешните водни пътища;

4. района за търсене и спасяване, за който отговаря Република България.

Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министър-председателя. Той е орган на изпълнителната власт. Отговаря за организацията и дейността на агенцията. Правомощията му се свеждат до: организиране на изпълнението на наредбите, правилниците, инструкциите и заповедите, издадени по въпросите, отнасящи се до корабоплаването; упражняването на контрол върху българските кораби в предвидените от закона случаи, корабите, посещаващи български пристанища, безопасното корабоплаване в морските пространства и вътрешни водни пътища на Република България, и по въпросите, отнасящи се до опазване на морската и речната среда от замърсяване, както и до предотвратяване, намаляване и ограничаване на замърсяването, произтичащо от корабоплаването. Той организира и ръководи борбата с аварийните разливи в района на Черно море и р. Дунав, за които отговаря Република България, дейностите по търсене и спасяване на море, дейностите по разследване на аварийни случаи в корабоплаването. Осигурява участието в работата на международните организации в областта на корабоплаването, като:

а) организира изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в международните специализирани организации, както и изпълнението на задълженията, произтичащи от международните договори в областта на корабоплаването, по които Република България е страна;

б) подготвя предложения до министъра на транспорта и съобщенията за сключване, присъединяване, ратифициране, денонсиране и изменяне на международни договори и за участие в международни организации;

Разрешава издаването на моряшки паспорти на морските лица.

В изпълнение на своите правомощия издава индивидуални административни актове. Организира събирането, обобщаването и съхраняването на статистическа информация от дейността на агенцията.

Изпълнителният директор организира въвеждането на система за събиране на данните, съдържащи се във водените от агенцията регистри, на електронен носител.

Агенцията участва в работата на Международната морска организация на ООН (IMO), в Икономическата комисия на ООН за Европа, в Международната организация за подвижни далекосъобщения чрез спътници (ИНМАРСАТ) и в други международни организации по въпросите на корабоплаването. Тя изготвя становища по проектите на документи на упоменатите органите и организациите и участва в работните им сесии. Осигурява изпълнението на решенията и препоръките на организациите, отнасящи се до корабоплаването.

Агенцията контролира:

1. българските кораби, с изключение на военните, спазването на изискванията за регистрирането и идентифицирането им, подготовката и издаването на свидетелства за правоспособност на морските лица, комплектуването на корабите с правоспособен екипаж и изпълнението на всички други изисквания към корабопритежателите, предвидени в закона;

2. спазването на условията за безопасност на корабоплаването в акваториите на пристанищата, обработката на опасни и други товари, за които е предвиден специален режим за превоз;

3. режима на корабоплаването в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България;

4. навигационното осигуряване относно безопасността на корабоплаването във вътрешните морски води на Република България;

5. предотвратяването и намаляването на замърсяването на морската среда и на р. Дунав от кораби.

Със Закона за народната просвета (Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991г., с последвали изменения и допълнение, последни от които от 8.10.2002 г., в сила от 8.10.2002 г.) се урежда устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета, която включва училища и обслужващи звена. Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания. Програми, отговарящи на IMO изискванията за обучение на морски лица за правоспособностите “Щурман пета степен” и “Моторист” са залегнали в училищното образование което дават ПГКК “Св.Николай Чудотворец” - Варна, ССУМОР – Бургас и ТРКК – Русе. Училищното образование при нас според степента си се дели на основно и средно, а според съдържанието на подготовката на общо и професионално. В изброените по-горе учебни заведения даваното професионално образование осигурява както усвояването на общообразователния минимум така и придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.

В Морската учебна школа (МУШ) към БМКЦ-АД гр.Варна се извършва също съгласно закона за народната просвета професионално обучение, което осигурява придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания. БМКЦ АД организира и провежда курсове за правоспособностите “Щурман пета степен”, “Корабен моторист” и “Корабен огняр” за лицата които ги придобиват на база на стаж, а също така провежда и курсове за подготовка за работа на специални видове кораби съгласно изискванията на Конвенция STCW’78/95 и общообразователни курсове за корабни готвачи, моряци и корабни камериери.

Средното образование се придобива след завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити, в чиито комисии участват и специалисти от “Морската администрация” и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

Придобиването на професионално образование се удостоверява със:

1. диплома ;

2. свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена професионална подготовка;

3. свидетелство за правоспособност, издава се за професии, упражняването на които изисква правоспособност.

Завършено професионално обучение се удостоверява със:

1. свидетелство по чл. 23, ал. 4 на Закона за народната просвета;

2. свидетелство за професионална квалификация;

3. свидетелство за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност;

4. удостоверение за професионално обучение.

Документите по т. 2, 3, и 4 не дават право за продължаване на образованието.

Училищата са:

1. гимназии - от IХ до ХII клас включително;

2. профилирани гимназии;

3. професионални гимназии - от VIII или IХ клас до ХII или ХIII клас включително;

4. професионални - от VII или VIII клас с продължителност на обучението до три години, от IХ клас - с продължителност на обучението до четири години, и професионални колежи след завършено средно образование - с продължителност на обучението до две години;

Държавната политика в областта на просветата се осъществява от Министерския съвет. Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета. Той упражнява контрол върху дейността на всички видове училища, обслужващи звена и степени на образование. Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета.



Каталог: nauch-forum -> bulmet03 -> dokladi
dokladi -> Морското образование и практика, втория флаг като стъпка за икономически просперитет в началото на XXI век
dokladi -> Applying imo requirements and nato standards in the education process of command cadre for bulgarian naval forces
dokladi -> Ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери
dokladi -> Илчо Г. Томов Български морски квалификационен център
dokladi -> Състояние на учебно-материалната база на ввму “Н. Й. Вапцаров” и потребности за развитието й
dokladi -> Професионална гимназия по корабостроене и корабоплаване
dokladi -> Съпоставителен анализ между броя на морските училища в страните от Европейската общност и България
dokladi -> И квалификацията на кадрите георги Г. Генчев
dokladi -> Прилагане на стандартите на нато и изискванията на Международната морска организация при обучението във ввму ”Никола Йонков Вапцаров”


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница