Със Закона за висшето образование

Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация. Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.

Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища; полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания; организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя определя и условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет. Министерският съвет утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование; предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища,; утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления; утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и единни държавни изисквания по специалностите от регулираните професии; утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации; представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието и науката, което поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена и откритите от тях специалности.

Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл. 6, ал. 1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър". Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широко профилна подготовка по професионални направления и специалности.;

2. втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър". Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност;

3. трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор". Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

По закона за висшето образование на висшите учебни заведения се извършва акредитацията, с която Националната агенция за оценяване и акредитация признава съответствието на дейността и качеството на обучението във висшето училище с този закон и държавните изисквания.

Основна цел на акредитацията е да стимулира висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на дейността си. Акредитацията дава право на висшето училище да осъществява дейността си и да провежда обучение съобразно получената оценка. Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, институт, филиал и колеж, както и за откриване на специалност.

Акредитацията е институционална и програмна. При институционалната акредитация се установява съответствието на устройството и цялостната дейност на висшето училище и неговите звена с този закон. При програмната акредитация се оценява качеството на обучението във висшето училище по специалности в рамките на отделните професионални направления. Институционалната предхожда програмната акредитация.

Оценяването при акредитация се извършва по четири степенна оценъчна скала, включваща оценките: много добра, добра, задоволителна, незадоволителна. Акредитацията е с валидност 5 години, когато получената оценка е "много добра" или "добра" и с валидност до 3 години при - "задоволителна" оценка. При незадоволителна оценка се отказва акредитация.

В процеса на акредитация се извършват проверки на лабораториите, компютърните и езикови кабинети, учебните полигони и тренажори, учебните кораби за извършване на учебна плавателна практика, разглеждат се възможностите на издателски комплекси и библиотеки към учебното заведение. Посещават се лекции. Провеждат се множество разговори с преподаватели, курсанти и студенти от различни курсове. Организират се и се провеждат анкети с курсанти. Членовете на комисията, която включва и специалисти от Д”МА”-Варна се запознават с учебните програми. Окончателното външно оценяване и акредитация на специалността се извършва по следните критерии:

- Образователни цели на специалността;

- Съответствие на специалността със законите – С постановление №171 от 03.08.1998г. е приета Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Корабни машини и механизми”, а с постановление 172 от 03.08.1998г. – за специалността “Корабоводене” и двете към направление “Корабоплаване”. На завършилите успешно обучението по специалностите се присвоява образователно-квалификационна степен“Магистър” с професионална квалификация “Магистър – инженер”.

- Заявен интерес към специалността – интересът към двете основни специалности “Корабни машини и механизми” и “Корабоводене” е неоспорим и ясно изразен от страна на държавата и фирмите и самите кандидати. Проведените срещи с потребителите на кадри завършили посочените специалности недвусмислено показват, че специалностите са с голямо бъдеще и че по-нататъшното им развитие не подлежи на съмнение. Интересът на обучаемите към специалностите се обуславя от факта, че заплащането на труда им е многократно по-високо от средната работна заплата за страната и реализацията им е гарантирана непосредствено след завършване на обучението;

- Учебно съдържание и неговото усвояване;

- Осигуреност на учебния процес – финансова, с професорски и преподавателски състав; програмно-техническа;

- Научно-изследователска дейност на преподавателите от специалността;

- Реализация на завършилите специалността;

- Приемане на курсанти и студенти по специалността;

- Организация на обучението по специалността;

- Международен и вътрешен авторитет на специалността;

- Академични задължения, права и свободи;

- Устойчивост на качеството на специалността;

Съгласно НКМЛ№6 морското образование се придобива в специализирани учебни заведения, създадени по Закона за висшето или Закона за народната просвета, които имат одобрени от ИАМА (ДМА) учебни програми, материална база, практика и квалификация и преподаватели, което се доказва с валидна диплома за магистър – корабоводител, магистър корабен механик, магистър електроинженер, магистър съобщителна техника и диплома за средно специално образование.

ИАМА или ДМА извършва ежегодно независима оценка на учебните заведения, предоставящи обучение по морските специалности, по отношение изпълнение на програмите, воденето на учебните занятия, квалификацията на преподавателите, оценителите и самия процес на оценка на знанията и уменията на обучаваните. При констатиране на несъответствие в някой от изброените по-горе елементи на учебния процес при независимата оценка на ИАМА (ДМА), не се издават свидетелства за правоспособност на завършилите съответното учебно заведение.

Във Варна акредитираните учебни заведения за провеждане на обучение по специалност “Корабни машини и механизми” с одобрени от ИАМА учебни програми съответстващи на международните изисквания са ВВМУ“Н.Й.Вапцаров” и Технически университет. За специалност “Корабоводене” – само ВВМУ“Н.Й. Вапцаров”. И двете учебни заведения имат добре оборудвани бази за обучение, кабинети и тренажори.

Съгласно системата за качество на ИАМА се извършват проверки на материалната база на учебните заведения и центрове, които включват проверка на състоянието на всички зали и кабинети, технически средства, работилници и машини, които ще се използват по време на изпитите и тяхната обезопасеност съгласно изискванията, състоянието и работоспособността на всички тренажори и симулатори, използвани по време на изпити, осигуреността с необходимите помощни средства и материали.

Преди началото на всяка изпитна сесия инспектори от ИАМА организират проверка на изпитните материали, с цел да удостоверят, че те напълно обхващат областите на компетентност за различните функции и нива и дават възможност за проверка на знанията, разбиранията и професионалните навици на кандидатите в съответствие с националните стандарти посочени в приложение към НКМЛ №6. Резултатите от проверката се отразяват в чек-лист за проверка на материалната база. При необходимост се правят предложения за корекции и допълнения в изпитните материали до председателя на изпитната комисия, който взема решение за промяна и възлага на секретаря на комисията да корегира изпитните материали

Обучението на морските лица задължително е придружено с определен период от практика, която се провежда на борда на кораб под ръководството на квалифицирано лице – инструктор. Съгласно изискванията на НКМЛ№6 времето на учебна практика се признава за плавателен стаж само за придобиване на първа правоспособност или за отменяне на ограничение за заемане на определена длъжност от морското правоспособно лице. Учебната практика се удостоверява с дневник за практическа подготовка, заверен от ръководителя на практиката и капитана или съответно главния механик, по образец и програми, утвърдени от ИАМА (ДМА).

Препоръчителното изискване на IMO бе изпълнено изцяло спрямо нашите преподаватели Почти всички са завършили курс по изискванията на IMO Мdel courses 6.09 и 3.12 “Обучение на морски инструктори и преподаватели, оценяване, изпитване и освидетелстване на морските лица”.

Изискванията поставени от ИАМА в зависимост от нивото на обучаваните са:

1. За изпълнителско ниво – обучението да се води от лица от офицерския състав, притежаващи правоспособност минимум две степени по-висока от тази на обучаваните;

2. За оперативно ниво обучението да се води от лица от офицерския състав с равна или по-висока правоспособност или от лице от управленско ниво;

3. За управленско ниво обучението да се води от лица с правоспособност “Капитан далечно плаване” или “Механик първа степен”, или притежаващи научна степен доцент или доктор, или квалификация инструктор по съответната подготовка.

Съгласно НКМЛ№6, чл. 21, (1) изпитите за придобиване на правоспособност се провеждат в съответствие с Процедурата – приложение към Наредбата. Изпълнителния директор на ИАМА е общ председател на изпитните комисии. Съставът на изпитните комисии се утвърждава от Министъра на транспорта и съобщенията по предложение Изпълнителния директор на ИАМА. Изпитните комисии се съставят от специалисти на ИАМА (ДМА), а при необходимост могат да се привличат и други специалисти, които успешна са завършили IMO моделния кур 3.12 или удовлетворяват изискванията на Раздел А-І/6 и А-І/8 на Конвенция STCW’78/95. Ежегодно до края на месец януари се обявяват времето на изпитните сесии, графика за изпитите и критериите за оценка на кандидатите за отделните правоспособности. Програмите за изпитите се изготвят в съответствие с Националните стандарти за компетентност, посочени в Приложение №1 към Наредбата.

Националните ни стандарти за компетентност са по-високи от минималните изисквания за знанията и уменията на морските лица, изложени в Конвенция STCW’78/95 за работа на морски кораби и от тези, изложени в Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета по вътрешните водни пътища към ООН и Дунавската комисия за работа на речни кораби.

ІІІ. Изводи:

1. Българското морско образование и квалификацията на морските кадри в началото на ХХI век са на едно завидно ниво. Изискванията към квалификацията на българските морски лица са завишени над тези на други морски администрации по света и над минимума определен от международните конвенции. Програмите, които са залегнали в тяхното обучение отговарят на тези изисквания.

2. Нашите моряци плават много повече под чужд, отколкото под български флаг. И в това няма нищо лошо. Намалява процента на безработните, спечелената валута се харчи в България. Трябва да се има предвид, обаче, че пазарът на морските кадри се само регулира На лице са такива фактори като наличието на конкуренция, определени традиции в отделните държави, авторитет, натрупан опит в тези направления и установени взаимовръзки. В световен мащаб "се търсят" над 30 000 капитани. Защо нашите кадри, подготвяни над установените стандарти, да не запълват тази "ниша" на трудовия пазар? Практиката показва, че тече такъв процес - все повече наши капитани и механици плават за чужди корабособственици.

3. Освен като команден състав българи се наемат предимно и за най-ниските изпълнителски длъжности: на пасажерските кораби като камериери, на търговските кораби като фитери, особено, ако са квалифицирани мотористи, както и за особено тежка работа на всякакви кораби, като бластьори например. По-малко се търсят моряци от средния изпълнителски състав, но тези, които вече са се утвърдили и показали в добра светлина, са търсени отново от чужди агенции и компании.

4. Критериите за качество в подготовката на кадрите, които от години поддържаме, са известни на света, нашите командни кадри се търсят на морския пазар, реализират се професионално и отговорно. Едва ли България има друга област, с чието подобно международно признание да се похвали.

5. Не бива обаче да има самоуспокоение, че всичко при нас е на ред и имаме 100% покритие на изискванията. Например полигоните, използвани за обучение не винаги са съоръжени така, както трябва. За полигон на тренировки с плаващи спасителни плотове се използват обикновено плувни басейни! Центровете за подготовка не притежават всички видове спасителни лодки като например “Fast Rescue Boats”, а така също и “Fall-free Life Boats”, катери и т.н.

6. Факт е, че IMO издигна ролята на човешкия фактор в първостепенна и промените на Конвенция STCW’78/95 бяха наложени именно поради промени в човешкия фактор. В САЩ, Русия, Украйна, Полша, Япония, Сингапур, Бангладеш, Китай и повечето държави морското обучение се осъществява в режим, който моделира корабното разписание, при пълна държавна издръжка или на договорна основа чрез платен прием. Изборът е съобразен с националните интереси и сигурността на всяка една страна.

7. Друг момент е запазването на изискванията за висше образование за управленско ниво. Добре е да се осигури сто процентно препокриване на образованието на завършилите обучение за военноморските сили (ВМС), с това на гражданските специалности, с цел тяхната по-бърза интеграция. Тя ще се извършва след освобождаването на лицата от ВМС и придобиване на определен стаж на граждански кораби.

8. България трябва да следва единна морска доктрина за обучение на морските кадри, съобразена с повишаващите се световни изисквания. Ускорено да хармонизира българските системи с МЕТ системите на страните – членки на ЕС. Българските морски специалисти, обучени и възпитани във ВВМУ и другите морски учебни заведения, се оценяват добре в световната морска практика. След пет годишно обучение морските кадрите получават свидетелство за правоспособност, валидно пред морски администрации в света. За високото качество на това обучение свидетелства и присъденият от Международната организация по стандартизация (ISO), сертификат ISO 9002.

9. Утвърждаването на ВВМУ и другите морски учебни заведения като Национална морска академия ще има икономически преимущества – България ще изнася все повече морски кадри. Страната ни има 35 години опит в това направление. Ако законовата уредба стимулира този процес, той ще се развива все по-интензивно.