Applying imo requirements and nato standards in the education process of command cadre for bulgarian naval forces

Keywords: education, NATO standards, IMO requirements, Bulgarian Navy

1. ВЪВЕДЕНИЕ.

Вниманието на обществеността и ръководните фактори в държавата на всички етапи от нейното развитие винаги е било фокусирано към оценката на военно-политическото и социално-икономическото състояние в регионален и глобален мащаб. В резултат на извършваните анализи е изграждана държавната стратегия на страната за постигане на обществен консенсус за геополитическата и геоикономическата ориентация на държавата, като в международен план силно развитие получиха механизмите за предотвратяване и регулиране на възникнали конфликти. Все по-реална става необходимостта от нарастване на доверието в международните институции, разбирането на ролята на международните договори и ангажименти.

На фона на сложната динамика на обществено-политическите процеси и отношения в държавата и в света се решава въпросът за военното и военноморското образование. Този въпрос и преди е стоял на дневен ред пред българския политически елит, за което свидетелстват историческите достижения на военноморските специалисти и признанието им от международната морска общественост.

Един от най-важните елементи на ВС на всяка страна е тяхната боеготовност като пряко следствие от обучението и подготовката на личния състав. С една дума това са интелектуалният потенциал и практическата подготовка на войската. Основната сфера за създаването и увеличаване на интелектуалния потенциал са образователните институции – военни и граждански, вътрешни и международни, както и заемането на длъжности, където българския офицер може да получи задължителните и единствено по този начин достъпни практически знания и опит. Не е пресилено да се посочи, че няма такава държава, която да е в състояние да поддържа такъв “модел” на висша образователна система, която да дава съвършени и максимално високи нива на обучение във всички области на ВС. Очевидно е, че в този процес трябва да се включат както държавно-образователния потенциал и възможности, така и прекия контакт с културата, опита и постиженията на другите държави, особено онези намерили място в международни споразумения и конвенции. В тази връзка два въпроса са от особена важност за военноморските специалисти:

1. Прилагане изискванията на IMO към кадрите на ВМС;

2. Достигане на стандартите на НАТО в процеса на обучение на специалистите за ВМС.
2. ИЗЛОЖЕНИЕ.

Международната морска организация (IMO) полага усилия за унифициране на изискванията за безопасно плаване и опазване на околната среда към целия световен флот. През последното десетилетие бяха приети редица изменения и допълнения към основните конвенции на IMO, като Конвенцията за опазване на човешкия живот по море SOLAS, Конвенцията за опазване на морската среда MARPOL и Конвенцията за подготовка, сертифициране и носене на вахта по море STCW-78/95, които поставят нови изисквания към подготовката на морските кадри.

Активните международни контакти на Р България в областта на прилагането на нормативните изисквания към световното корабоплаване на базата на законодателната инициатива на IМО по въпросите на подготовката, дипломирането на морските кадри насочени към успешната и безопасна експлоатация на корабите чрез ефективно носене на вахтата и гарантиране сигурността на дейностите на море и опазване на околната среда, както и завишаването на гражданския контрол и принципа на прозрачност в работата на ВМС в световен мащаб, налага да се търсят пътища за удачно съвместяване на изискванията на Международната организация по стандартизация(ISO) серия 9000-9004 и IMO с нормативно-правните разпоредби на нейните конвенции SOLAS – 74 (гл. IX),ISMCODE, Конвенция STCW-78/95.

Тъй като Р България е страна по международните договори, след ратификацията им, съгласно Конституцията на страната трябва приоритетно да изпълнява изискванията пред нормите на националното законодателство, при това следва да се намери онзи разумен подход при прилагането на конвенциите по корабоплаването, който максимално да издига авторитета на военните моряци. Изхождайки от тази позиция, независимо че точка 3 от Конвенцията за безопасност на корабоплаването STCW-95 няма пряка връзка с военноморските кораби по отношение на сертифицирането, ни задължава да осигурим на екипажите подходящо обучение.

Страните членки на НАТО, от 1998 година работят за максимално съответствие на подготовката на военноморските специалисти по тези изисквания, заложени в конвенцията, независимо че военноморските кораби служат за защита националните интереси в морските пространства и имат специален статут, като търсят пътища за прилагане и следене изпълнението на изискванията й на борда на корабите.

Друг факт, работещ в полза на изравняване на изискванията към военноморските и специалистите от търговските кораби е, че корабите плават в едни и същи води, а от там изискванията на конвенциите трябва да бъдат същите и във военноморските програми за обучение и подготовка за носене на вахта, следователно и контрола на предложените образователни стандарти трябва да бъде еднакъв .

Третото направление, което задължително се налага в полза на прилагане на еднакви критерии за подготовка е момента на реорганизация на ВМС в епохата на редуциране на въоръжените сили в световен мащаб. Търсенето на пътища за реализиране на тези хора в гражданския флот изисква адаптирането на Военноморската образователна система и за бъдещите нужди на гражданското корабоплаване.

Внесените поправки в STCW-78/95 през 1995 год. доведоха до някои ограничения за страните при възникване на конфликти или правни проблеми между военни и граждански кораби в едни и същи води (особено международни). Това задължително налага изискването военните екипажи в максимална степен да са подготвени и да отговарят на заложеното в конвенцията. При правни проблеми военния кораб също е юридически субект, който попада под ударите на международното законодателство. Това е още една причина в програмите на ВВМУ за обучение да са залегнали общозадължителните изисквания. Те трябва да намерят място при разработването на новите квалификационни характеристики за курсантите във ВМС. За целта специалистите от Главния щаб на Военноморските сили ще преразгледат сегашната програма за обучение и ще направят предложение за необходимите промени в положителна насока. Освен промените в квалификационните характеристики трябва да се разгледа и концепцията за подготовка и преподготовка на офицерите от ВМС на корабна служба както и на тези, чиято дейност е свързана с корабите. Целесъобразно е да се оценят препоръчителните програми за примерни курсове в STCW-78/95, като заложеното в тях или част от него бъде включено в програмите за преподготовка на плавателния състав от ВМС.

Като са имали предвид последствията на няколко морски инцидента и съдебните решения по тях, ръководните органи на НАТО предлагат на ръководствата на Военноморските сили от страните на Алианса да се премине към задължително сертифициране на вахтените офицери по:

• 
  медицинска пригодност;
  
• 
  оказване на първа медицинска помощ;
  
• 
  противопожарна безопасност;
  
• 
  GMDSS;
  
• 
  за работа на мостика;
  
• 
  подготовка на навигационни симулатори и препоръчват издаването на два нови сертификата за военноморските специалисти:
  

• 
  за работа на оперативно ниво;
  
• 
  за работа на управленческо ниво,
  

За изпълнение на сертифицирането в Алианса са създадени шест нови центъра в различни страни. От тях може да се възползва и Р България. Независимо от това, проблемът се решава приоритетно на национално ниво. В този смисъл трябва да бъдат и новите тенденции в подготовката на корабните и дивизионните специалисти, като се използват възможностите на ВВМУ.

Казаното дотук подсказва, че не само като бъдещи членове на НАТО, а и като държава със завоюван морски авторитет, трябва в пълна степен да се стремим нашите офицери да получат обучение и подготовка на операторско и управленческо ниво.

ВВМУ като национален център за морско образование е в състояние да посрещне това предизвикателство и да осигури изпълнението на тази важна задача. Крайна цел в този процес трябва да бъде достигане на минималните изисквания към военноморските офицери, включващ специална подготовка на три тренажора: радиолокационен тренажор, на системата за автоматизирана радиолокационна прокладка (ARPA) и система за свръзка, бедствия и безопасност (GMDSS).

За офицера от ВМС е нужно:

• 
  да може уверено да действа при аварийни ситуации на море, в пристанища, при търсене и спасяване;
  
• 
  да е в състояние да поддържа кораба в мореходно състояние, да контролира и знае превантивните мерки за предотвратяване на пожари;
  
• 
  да е запознат със законите по предотвратяване замърсяването на морската среда и мерките за провеждане на екологична защита;
  
• 
  да може да използва спасителните средства и да прилага първа медицинска помощ при злополуки и заболявания, типични за корабните условия;
  
• 
  да знае изискванията на международното морско и хуманитарно право, както и използването на средствата за свръзка за осигуряване безопасността на кораба.
  

Разбирането, че обучението и подготовката трябва да следват съвременните тенденции, за да се постигне оперативна готовност на силите е основата, която подчертава, че инвестициите в обучението ще продължават да фокусират върху боеготовността, подобряване на качеството на бойната подготовка при ограничен ресурс от време за осигуряване на ВМС с подготвен личен състав.

Превръщането на цивилните граждани в натренирани и подготвени войни е продължителен процес на натрупване на знания, вписан във времето на служебната кариера, който се маркира от приема на курсантите във ВУЗ до уволнението им след 20-30 г. военна служба. Този процес трябва да бъде добре управляван и координиран и да бъде пряко обвързан с прогнозиране развитието на кадровите военнослужещи.

По време на срещата на Обединената група по обучението на видовете въоръжени сили в НАТО през 1998 г. е дискутирана необходимостта от създаване на Доктрина за съвместна политика по индивидуална подготовка. В нея ръководството на НАТО препоръчва дефинирането на някои минимални критерии за обучение и подготовка, при операции по чл. 5 и извън чл. 5 от устава на НАТО. Тъй като индивидуалната подготовка е все още задължение на страните, предложено е да се оформят ключовите моменти(точки, пунктове) за съответствие и да се разработят листи със съответствия. Предвидено е системният подход към обучението да стане основа за определяне на стандартите при създаване на нови курсове в НАТО и за ревизиране на съществуващите. Чрез конфликта между изграждане на наръчника за Политиката в образованието и подготовката в НАТО и съществуващата национална отговорност за индивидуалната подготовка се оформят лимитиращите фактори за цялостната концепция. Като резултат, национални представители след съгласуване с органите по националната стратегия за обучение са разработили необходимите(допустимите) за всички изисквания, които трябва да покриват курсовете разработени от НАТО за НАТО или от страните за НАТО. Тъй като няма всеобщо съгласие за единна стандартизирана политика за обучение и подготовка в НАТО, това е наложило практиката за достигане на минималните изисквания за оперативна съвместимост при изпълнение на общи задачи.

Активното развитие на международните контакти във военноморската област, усилията за пълноправно членство в НАТО след получената покана, активното и последователно участие на ВМС в инициативата “Партньорство за мир”(ПзМ) и в многостранното и двустранно военноморско сътрудничество се явяват съществени позитивни фактори, налагащи специфични изисквания към подготовката на командирите, щабовете и силите, заделени за участие в операции по поддържане на мира, операции различни от война и за изпълнение на Целите за партньорство. С цел повишаването на оперативната съвместимост и възможностите за участие в операции по линия на ПзМ, ВМС на Р България са съсредоточили усилията си за изпълнение на 15 Цели по партньорство, които налагат използването и прилагането на една голяма част от оперативните и тактически концепции и стандарти на НАТО.

Достигане стандартите на НАТО

България недвусмислено обяви пронатовската си ориентация, което налага както преструктурирането на ВС, така и на Военно-образователната система. Към момента можем да опишем процеса в армията с древната китайска мъдрост “Единственото постоянно нещо е промяната”. След 1992 г. се получиха първите предложения за обучение на Запад и запознаване със западната ценностна култура и система на образование.

С включване в програмата “Партньорство за мир” се очерта необходимостта от съвместимост на манталитета между нашите и чуждите военноморски специалисти, а оттам и достигане на минималните стандарти за оперативна съвместимост между ВМС на Р България и страните-членки на НАТО. В целите за партньорство бяха поставени конкретни задачи и стандарти, които ВМС на Р България трябва да постигнат в познаването на структурите на НАТО, Доктрината на НАТО, участие в мироопазващи операции, стратегическо планиране, тактика на използване на силите, управление на личния състав и процедури за вземане на решения, запознаването с международната правна практика и опазването на околната среда.

За достигане на тези цели офицерът от ВМС е необходимо да притежава съответно:

• 
  Щабна подготовка, изразяваща се в познаване на структурите и процедурите по планиране на операции за действие в кризисни ситуации, борба срещу тероризма, операции по поддържане на мира и ембаргови операции;
  
• 
  специална подготовка по ръководство и управление на силите в хода на тези операции.
  

Наред с националните ръководни документи, ВМС на Република България организират подготовката на щабовете и на силите на базата на: “Военна политика на НАТО за операции в отговор на кризи (не по Чл. 5) – МС327/2”, публикацията на НАТО AJP 3.4.1. “Операции по поддържане на мира” и в съответствие със серията документи “EXTAC”, които са извадка от тактическите публикации на НАТО, касаещи действията на военноморските сили на страните-членки на Алианса.

Характерът на ОПМ, в които ще участват подразделения от ВС на
Р България е преобладаващо коалиционен. От това следва извода, че независимо коя страна ще е водеща при провеждането на операцията или коя международна организация ще предостави егидата си, ОПМ ще се планират, провеждат и ръководят съгласно концепциите, доктрините и ръководните документи на НАТО за планиране, провеждане и ръководене на операциите в отговор на криза, които са приети като стандарти както от страните-партньори по ПзМ, така и от другите страни, предоставящи миротворчески и мироопазващи контингенти.

Силите за ОПМ от ВМС на Р България, като правило, ще участват във военноморския компонент на Многонационално съвместно оперативно съединение (CJTF). Този компонент ще взаимодейства с компонентите на останалите видове въоръжени сили за реализиране на мандата, с който е създадено оперативното съединение. При тези условия действията на море ще бъдат планирани и провеждани преди всичко с цел поддръжка на сухопътния и военновъздушния компонент. Но, от друга страна, трайното стабилизиране на обстановката и създаването на условия за реализирането на мисията на операцията зависи от интегрирането на военноморския компонент и пълноценното използване на неговите уникални възможности.

В най-общ смисъл, военноморският компонент е в състояние да осигури интегрирана защита на силите си, да играе сдържаща роля със своето присъствие, да извършва патрулиране и осветяване на обстановка в обширни райони, да съсредоточи значителни сили в международни води в близост до района на операцията без да предизвика дипломатически усложнения, да установи и осигури морските комуникации и да извърши морски десант. Тези възможности дават значително преимущество на командващия обединеното оперативно съединение в хода на ОПМ при избора му на варианти за действие.

Военноморският компонент е в състояние да играе важна роля във всички фази на ОПМ: планиране на операцията, развръщане на силите, провеждане на операцията и изтегляне на силите след изпълнението на мисията. През всички тези фази се очаква да се действа в крайбрежни райони, т.е. в условия в който българските ВМС са водели дълги години своята подготовка и имат натрупан опит. От друга страна, действията в крайбрежните райони изискват в най-висока степен осъществяването на взаимодействие между всички видове въоръжени сили, участващи в операцията, и създаването на обединено командване (CJTF). Взаимодействие е наложително при планирането, осветяването на обстановката, оперативните оценки, огневата и логистична поддръжка.

ВМС са много подходящи за доставяне на хуманитарна помощ, осигурена от ООН или друга международна организация при природни бедствия или други кризи.

Редица операции по поддържането на мира могат да са приоритет на ВМС благодарение на техните уникални възможности и изхождайки от постановките на международното морско право:

- защита свободата на корабоплаване;

- контрол за наложени ограничения за риболов и забрани за търговия (EEZ);

- борба с пиратството, международния тероризъм и контрабандизъм;

- прекъсване на търговията с наркотици, оръжие и миграцията по море;

- контрол на корабоплаването, включително спазване на наложени санкции и ембарго;

- мерки за защита на морето от замърсяване.

Успешното планиране, провеждане и поддръжка на операциите изисква ясно разбиране и широко прилагане на “Доктрината за съвместните обединени сили” на НАТО (AJP-01(A)), което е особено важно при провеждане на операции от съвместни, многонационални или коалиционни сили. Главна цел на Доктрината е предоставяне на завършен документ по отношение на планирането, провеждането и поддръжката на операциите. Въпреки, че Доктрината е насочена главно за използване от сили на НАТО, тя е еднакво приложима при провеждане на операции от коалиции на НАТО и страни извън Алианса в рамките на многонационални съвместни оперативни сили.

За по-добро разбиране на манталитета на новите ни съюзници съвременният офицер от ВМС трябва да бъде запознат и с:

• 
  Доктрината на НАТО за използване на морски обединени сили.
  

Въпреки, че AJP–1 (A) е предназначена главно за прилагане от силите на НАТО, тя също така може да бъде използвана за многонационални операции, извън формалните структури на съюза, главно на оперативно ниво и като документ за справки на всички нива.

Опитът от сътрудничеството със страните от алианса закономерно ни насочва към засилване на логистичната подготовка за осигуряване на корабите на море и военноморските формирования.

Въпросите, свързани с използването на Въоръжените сили в операции по поддържане на мира и в борбата с тероризма, придобиват все по-голямо значение в последно време. Актуалността им се определя най-вече от непрекъснато изменящата се обстановка в глобален мащаб, променените възгледи за войната и мира, и отправената покана към нашата страна за членство в НАТО.

Намаляването на опасността от водене на продължителни и мащабни войни и в същото време наличието на значителен брой рискове и заплахи за мира и сигурността в отделни региони на света, включително за държавите от Черноморския регион и на Балканския полуостров, поставят нови задачи пред Въоръжените сили на Р България и нейните Военноморски сили в частност.

Република България открито заяви своята амбиция да се превърне в гарант за мира и сигурността в един взривоопасен район от земното кълбо.

Това повишава неимоверно много ролята и мястото на българските Въоръжени сили и нейните ВМС за изпълнение на поетите отговорности. Ето защо подготовката на ВМС за участие в операции по поддържане на мира и борба с тероризма се превръща в първостепенна задача.

Основна цел на логистичната поддръжка на силите, участващи в ОПМ и борба с тероризма е непрекъснато, пълно и своевременно удовлетворяване на потребностите на тези сили с всички видове материални средства, осигуряване на безаварийната експлоатация, ремонт и възстановяване на ВиТ, медицинско осигуряване и битово осигуряване на личния състав.

Усвояването принципите на логистичната поддръжка на участващите сили в ОПМ и борбата с тероризма се осъществява при спазване на следните по-важни принципи, които са формулирани и в “Принципи и политика за логистична поддръжка на страните-членки на НАТО” – МС 319/1, а именно:

• 
  приоритетност – логистичната поддръжка е насочена към осигуряване изпълнението на задачите именно от тези най-боеготови в момента сили;
  
• 
  отговорност – не само на осигуряващите логистичната поддръжка органи, но и на командирите на участващите сили от всички нива;
  
• 
  взаимодействие – с логистичните органи на другите видове Въоръжени сили и на различни нива;
  
• 
  достатъчност – осигуряване на необходимите материални средства във всеки един момент;
  
• 
  гъвкавост – възможност за маневриране със сили и средства;
  
• 
  простота на вариантите за поддръжка;
  
• 
  многовариантност на поддръжката – наличие на резервни варианти за поддръжка;
  
• 
  навременност – осигуряване на нужната поддръжка в точното време;
  
• 
  икономичност – избор на варианта с минимален разход на средства и ангажиране на личен състав.
  

• 
  MC-319/1 – “Принципи и политики на НАТО за логистична поддръжка”;
  
• 
  ALP-11 – “Съюзнически публикации по логистиката”;
  
• 
  AJP-4.5 – “Доктрина и процедури за съвместна съюзническа поддръжка от страната-домакин”;
  
• 
  МС-334/1 – “Принципи и политики на НАТО за планиране на логистична поддръжка от страната-домакин”.
  

В изпълнение на целта за нормална оперативна комуникация е необходимо езиковата подготовка да достигане изискванията на STANAG – 6001.

Във връзка с изискването на STANAG-6001 командният и редовният състав на БА да усъвършенства езиковите си умения по английски език, за сътрудничество със сили на НАТО в ПЗМ операции под ръководството на НАТО или с щабове на НАТО, е необходимо:

• 
  Към края на 2003 г. да се осигури целия личен, планиран да участва в щабове на НАТО или други многонационални щабове и щабният личен състав от МО, ГЩ и щабовете на видовете въоръжени сили, които рутинно са ангажирани с въпроси на НАТО, да има езикови умения по английски език, най-реално,както следва :
  

• 
  офицери – 3-3-3-3;
  

• 
  старшини – 3-3-2-2.
  

• 
  Към същия момент и личният състав от корабния състав и корабните дивизиони при ПЗМ операции под ръководството на НАТО, трябва да е придобил езикови умения за :
  

• 
  офицери – 3-3-3-2;
  
• 
  старшини – 2-2-2-1;
  
• 
  матроският състав предвиден да действа в тактическите, свързочни системи и мрежи на НАТО – 3-3-2-1.
  

За достигане на целите по езиковата подготовка в БА е разработена Стратегия за обучение по английски език през периода до 2005 г. Тези цели могат да се постигнат чрез решаване на следните непосредствени задачи от БА и ВУЗ:

• 
  осигуряване на стабилна и гъвкава система на обучение и проверка на знанията на личния състав и формированията;
  
• 
  постигане на максимална ефективност в обучението по английски език на цивилен и военен състав, прогнозиран за развитие в системата на МО и БА;
  
• 
  въвеждане на ефективни форми за поддръжка на знанията и самостоятелна работа и обучение на личния състав;
  
• 
  включване в програмите за двустранно сътрудничество за обучение на личния състав в това число и преподаватели от ВУЗ.
  

През последните години в системата за обучение се включиха и граждански организации, които поеха началните нива на подготовка. Досега същите се справят с променлив успех с поставената задача, поради невъзможността да се налага ефективно качествен контрол над обучаващите организации.

За да бъдат взаимообвързани интересите на БА и на личния състав са разработени мерки за повишаване отговорностите на двете страни като:

• 
  определяне на длъжностите в МО и БА със задължително владеене на английски език;
  
• 
  осигуряване приоритетно обучение на определения личен състав
  
• 
  усъвършенстване на системата за проверка нивото на владеене на езиковата подготовка;
  
• 
  определяне на широк кръг от кадри, които са прогнозирани да заемат длъжностите;
  
• 
  въвеждане на критериите за владеене на английски език в длъжностните характеристики и заемането на длъжностите да става само от кандидати отговарящи на изискванията за владеене на английски език.
  

За успешно използване на ВМС при различни видове операции по море ВВМУ трябва да дава необходимия минимум по усвояване принципите на международното право, международното морско право и хуманитарното право при гражданско – военните отношения.

Информационната епоха, в която живеем, е необходим баланс между академичното и специализираното образование, между хуманитарната и техническа подготовка на бъдещите командири от ВМС. Все по-важно става да готвим лидери, които да познават на по-високо ниво процесите на реформи, да притежават абстрактно мислене и широка хуманитарна подготовка. Дисциплини като: поведенчески науки и лидерство, въведение в научното изследване на човешкото поведение, социология и антропология, етика и морал, придобиват все по-важно място във военното образование. Ако ръководителят или мениджърът са хора, които действат правилно, лидерите са хора, които правят ефикасното и необходимото, имат поглед и оценка за предстоящите събития. Това е особено актуално в несигурността и непредсказуемостта на реалния свят. Технологичният прогрес понастоящем изпреварва първоначалната образователна фаза от подготовката на военноморските специалисти. Това оказва значително влияние върху качеството и актуалността на бъдещите офицери. Променят се начини и средства, тактики и стратегии и затова е необходимо бъдещите офицери да могат да обработват, анализират и оценяват безпрецедентно количество информация. Умението да се организира информацията и в синтезиран вид да се обобщава е необходимост, която ще става все по-актуална за всички етапи от офицерската кариера.

Основен принцип в подготовката на бъдещите офицери е приемането и разбирането на цивилния контрол над въоръжените сили. В тази насока на първо място трябва да се наблегне върху възпитанието на такива качества като честност, другарство, кураж, физическа и психологическа издръжливост и преданост. Готовността за саможертва е в името на националните идеали и защита на ценностната система. Западни експерти изтъкват, че след повече от 45 годишно успешно развитие на НАТО няма военен, който да се подготвя за саможертва в името на НАТО или обща европейска сигурност. Бъдещите командири трябва да умеят да поемат отговорност, да амбицират колектива и при необходимост да защитят националните си идеали и ценности.

Военнослужещите са подчинени на демократично избрани политически власти, но предаността и лоялността им е ориентирана към по-стабилни институции и символи. Българските военни моряци полагат клетва в името на Република България, да служат честно на народа си, да защитават целостта и независимостта на Отечеството си.

Друго важно изискване в подготовката, възпитанието и обучението на курсантите е свързано с новите задачи и мисии като мироопазване, хуманитарни операции и операции различни от война. Всичко това налага интензивно взаимодействие с цивилните власти и увеличена политическа роля на военнослужещите. Учебните програми трябва да стимулират създаване на дълбоко познание по фундаменталните проблеми на човешките права, законодателството и международното хуманитарно право. Професионалното техническо обучение може да доведе до отчуждаване от обществото. Ето защо обучението по хуманитарни дисциплини като философия, етика, логика, политически науки, международна икономика и право е жизнено важно за формирането на бъдещите командири от ВМС. Тясната специализация на курсантите не бива да доминира цялостната подготовка. Всички те са бъдещи лидери, които трябва да умеят да мотивират и организират хора. За това няма готови рецепти. Теоретичната подготовка по анализиране на модели в човешкото поведение (с което се занимава експерименталната психология) трябва да се комбинира с реални ситуации от войнския живот и службата на кораба. Професионализацията на ВМС изисква от нас все по-ефективни и точни решения за амбициране и мотивиране на военнослужещите. Личния пример на офицера, неговата култура и уважението му към човешките права на индивидите са предпоставка за успех при изпълнение на новите (асиметрични) задачи на нашето време, изграждане на авторитет на военната система изобщо. Традиционното уважение на българският народ към войската и флота трябва да се подплати с личното обаяние и качества на всеки отделен офицер.

Реформите и промените във военно-образователната система би следвало да водят към формирането на новия тип български морски офицер, лидер сред подчинените си и в обществото, експерт по техниката, но и с широка хуманитарна подготовка, патриот и радетел за националната морска идея. Опитът от ВМС на страните членки на НАТО показва, че всеки уважава, цени и възпитава на първо място националните си ценности и идеали. Обществото очаква от своите военни, от своя флот патриотизъм и продължаване на традициите. Това би могло да заеме достойно място в цялостния процес на обучение на курсантите и офицерите да не е само лекционен материал от академичните програми.

Отправената към Р България покана за присъединяване към структурите на НАТО поставя пред Военноморските сили нови предизвикателства. Бъдейки членове на НАТО, ние трябва да имаме готовност за участие в операции по поддържане на мира, операции по налагане на мир и др. операции, които НАТО провежда с мандат от ООН. Отчитайки, спецификата на Военноморските сили като вид Въоръжени сили, командирът на кораба трябва да бъде подготвен и самостоятелно да взема законосъобразни решения при изпълнение на поставената му задача. В тази връзка следва да бъде обърнато подобаващо внимание на изучаването на нормите на Международното хуманитарно право. Това важи както за курсантите, така и за офицерите, които са на курсове в Центъра за следдипломна квалификация и слушатели във ВА "Г.С. Раковски". Фактът, че през последните две години бяха издадени две министерски заповеди, с които се разпорежда да се създаде организация за изучаване и внедряване в обучението на принципите на Международното хуманитарно право и да бъдат обсъдени и при необходимост подобрени примерните учебни програми за обучение, говори за голямото значение което Министерството на отбраната отделя на тази дисциплина. Особено внимание трябва да бъде обърнато на изучаването на правните норми при въоръжен конфликт на море, които са залегнали в наръчника “Сан Ремо”. Тази част от Международното хуманитарно право трябва да се изучава в четвърти или пети курс за курсантите и да бъде включена в програмите на курсовите за подготовка на офицерите в ЦСДК.

От голямо значение е и правната подготовка на офицерите. В последните години с изграждането Р България като правова държава нейното значение нараства. В своята управленска дейност командирите от различни степени трябва добре да познават и прилагат ЗОВС, Правилника за кадрова служба и редица други нормативни документи. ВВМУ е мястото, където курсантите следва да изучават основните институти на гражданското и наказателното право и да се запознаят с гражданския и наказателен процес и в последствие те да им послужат като основа за развитие на правната им култура.

Дисциплината “Международно морско право” трябва да осигури подготовката на курсантите според изискванията на “IMO”. В програмата трябва да бъде отчетена спецификата на подготовката на курсантите за военния флот.

На последно място, но не и по важност, са и въпросите по екологична подготовка и опазване на околната среда.

Изхождайки от новите реалности в света, както и от приоритетното осигуряване на националната сигурност, следват да се отчитат и винаги да се имат в предвид проблемите, които биха създали природните бедствия и нарушаването на екологическото равновесие в околната среда. Това определя и екологическата безопасност, като една от сферите на проявление на националната сигурност.

Военноморските сили на РБ, като част от обществото, са длъжни да осъществяват многостранната си дейност, като опазват околната среда и съхраняват природните дадености и наследените културни ценности.

Опазването на околната среда в мирно време следва да бъде неотделима част от ежедневната дейност на ВМС.

Екологичната защита и опазването на околната среда във ВМС се разглеждат, като комплекс от правни, икономически, научно-теоретически и организационно-технически мероприятия, осъществявани от ВМС в мирно и военно време, насочени към опазване и възстановяване на околната среда в процеса на военната дейност и осигуряване решаването на задачите от войските и силите в условия на въздействие на екологически неблагоприятни антропогенни и природни фактори.

Целта на екологическата защита и опазване на околната среда е постигането на екологическа безопасност на военната дейност и защитата на населението, личния състав, въоръжението и военната техника в условия на въздействие на екологически неблагоприятни фактори.

Изхождайки от това и във връзка с изпълнението на “План за действие за членство в НАТО” бяха разработени документи регламентиращи екологическата защита и опазването на околната среда в съединенията и частите на БА.

Тези документи са: “Концепцията за екологическа защита и опазване на околната среда в БА” и “Методическото пособие за организация на екологическата защита и опазване на околната среда в съединенията и частите на БА”.С разработените документи ВМС на РБ ще се приобщят към политиката и действията на държавата в областта на опазването на околната среда.Те са съвместими с възприетите възгледи, практики и процедури от страните членки на ЕС и армиите от НАТО.

Във всички ВВУЗ дисциплината “Ядрена, химическа и биологическа защита” се трансформира в “Ядрена, химическа, биологическа защита и екология”. В тематичния разчет по “ЯХБЗ и Е” на ВМС допълнително бе включена темата”Екология и екологическа защита”.

Чрез поддържане на корабите във висока техническа готовност и експлоатация на корабните технически средства, се създават най-благоприятни условия за опазване здравето на военнослужещите и без опасност от увреждане на морската среда.В този смисъл важна част от подготовката на командните кадри по екология и опазване на околната среда е познаването на “Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби” (MARPOL - 1973-1978) с оглед своевременно предотвратяване на замърсяването с вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива.

Политиката на ВМС за опазване на околната среда се реализира чрез:

• 
  Организиране на изпълнението на всички законови разпоредби за осигуряване на екологично чиста околна среда при експлоатацията и бойната подготовка на силите;
  
• 
  Оценка на вероятното екологично въздействие на планираните мероприятия по подготовка на силите;
  
• 
  Повишаване на познанията по екологичните въпроси и развиване на практически навици в личния състав за опазване на околната среда;
  
• 
  Даване на публичност за дейността на ВМС по въпросите на опазване на околната среда;
  
• 
  Осъществяване на взаимодействие с национални екологични организации и с участие в международни прояви.
  

3. ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ.

Военноморското училище, като основен център за подготовка на морски кадри за България, осигурява качествена подготовка на бъдещите офицери от ВМС в светлината на присъединяването ни към НАТО. В резултат на опита натрупан в продължение на повече от век, ВВМУ е изградило няколко важни традиции, които определят неговия облик в световното морско образование: обучение на морски начин на живот; интегрирано обучение на командни кадри за ВМС и гражданското обучение на командни кадри за ВМС и гражданското корабоплаване; единство на теоретическото обучение и практическата подготовка; център на морското образование в България; стриктно спазване на международните стандарти за изискванията на новото време. ВВМУ е насочило своите усилия за привеждане на учебните планове и програми в състояние адекватно да отразяват приетите стандарти и процедури в страните от Алианса. В резултат на работата на създадената работна група за въвеждане на съюзните публикации, стандартизационни споразумения в учебния процес, са разработени и се изучават теми, свързани с прилагането на някои военни стандарти, прилагането на които допринася съществено за изпълнение на Целите по партньорство на ВМС. Като пример може да се посочи, че във Факултет “Инженерен” в различни учебни дисциплини са предвидени и заложени за изучаване теми, свързани с изпълнението на част от целите по партньорство, като PG M 4271 “Зареждане в пристанище”, PG M 4272 “Попълване на запасите на море” и PG M 4273 “Вертикално дозареждане на море”. Предвидени са за разглеждане и изучаване характерни особености при прилагането на различни Стандартизационни документи.

Със заповед на началника на Главния щаб на ВМС е обявена и се изпълнява “Програма за подготовка на офицерите от ВМС по документите за оперативно-тактическа съвместимост и управление с военноморските структури на НАТО” в която се регламентира и необходимата предварителна подготовка и на курсантите от военните класни отделения.

Създадената във ВВМУ организация, позволява успешното изпълнение на задачите за обучение на кадрите за ВМС в посока на осигуряване на оперативната съвместимост на ВМС на Р България с флотите на страните-членки на НАТО.

В тази насока допълнителната подготовка на курсантите с изискванията на конвенцията на IMO, както и запознаване и изучаване на стандартите и публикациите на НАТО е много навременна. Тя ще допринесе за безопасната експлоатация на корабите, а така също за постигане на оперативна съвместимост и пълноценно участие на кораби и личен състав от ВМС в мироопазващи, ембаргови, хуманитарни и спасително-издирвателни операции и учения по инициативата Партньорство за мир и за своевременното интегриране в структурите на НАТО.