Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа



Дата24.04.2017
Размер116.02 Kb.
#19879
Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“

в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие.

Култура Хаманджия в Добруджа
Тодор Димов (Добрич)

„Колелото на времето се върти... Годините и вековете идват и си отиват оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в митове, а често и митовете отдавна са забравени...“

Робърт Джордан. Колелото на времето, книга 1.
В началото е редно да кажа какво този доклад е и какво не би трябвало да бъде. Не искам да представям темата като казионно учебникарско съчинение за древността или евтино рекламно послание. Вместо това, надявам се да успея да покажа археологическите открития в района на Дуранкулашкото езеро от последните 40 години, като подходя към тях обективно, добросъвестно и без да ги преекспонирам. По такъв начин, мисля, те ще бъдат оценени по достойнство от аудиторията.

Затова е и мотото след заглавието, което взех от широко известния фентъзи-епос „Колелото на времето“ от Робърт Джордан. Неговите мисли сполучливо прилягат на дълбоката древност, особено на времената преди появата на писмеността. И наистина: най-древните обитатели на Западното Черноморие и Долния Дунав; най-старата каменна архитектура в Континентална Европа; най-големият праисторически некропол в света; първото металургично обработено злато; седем хилядолетия европейска култура... Звучи наистина интригуващо! А по-интересно е, че това е част от праисторическото развитие на западния бряг на Черно море, голямата река Дунав и днешна Добруджа. Всичко се е състояло преди повече от 7 000 години в района на Дуранкулашкото езеро.

През далечната 1974 г. в Североизточна България е проведена международна експедиция. В нея участват светила на археологическата наука от България, Германия, Русия и Румъния. Тази част на страната (с изключение на Шуменския край) тогава не е била изследвана в праисторически план. Археолозите посещават и Големия остров в Дуранкулашкото езеро и намират там, казано на техния професионален език, „повърхностен подемен археологически материал“ от праисторическо време. Откритите артефакти са причина през 1976 г. на Острова да започнат археологически разкопки под ръководството на известния праисторик проф. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при Българската академия на науките.

Североизточната част на Балканския полуостров (днешна Североизточна България и Югоизточната Румъния) влизат в съвременното понятие Добруджа (Табл. І). Тази територия има специфична геоморфология и равнинен релеф и климат, които екологично я приобщават към Южноруските и Украинските степи. Това обстоятелство е белязало нейното културно развитие през праисторическата епоха. От една страна този район е бил в постоянна (никога и от нищо непрекъсвана) връзка със степите; от друга – по долината на река Дунав са осъществявани контакти с Централна Европа; от трета – той винаги е изпитвал влияние на Южните Балкани, Егея и Средиземноморието. Географското разположение, Черно море и големите реки предопределят ролята му на контактна зона между тези територии в икономически и културно-исторически аспект през праисторическата епоха.

Сравнително късното заселване на Долния Дунав, Добруджа и Западното Черноморие от неолитния човек е обусловено от по-суровите природни, екологични, климатични и топографски дадености в тази част на Полуострова. От тях е зависела практикуваната от него произвеждаща икономика – земеделие и животновъдство. Към края на средния неолит увеличаването на населението в неолитизираните вече части на праисторическия обитаем свят породило необходимост от „колонизация” на все още незаселени територии, т.е. подходящи за неолитното произвеждащо стопанство земи. Тогава в Добруджа се появили първите уседнали, неолитизирани вече човешки общности. Разбираемо, това било възможно само на места, където съществували подходящи условия – крайбрежните лимани и долините на по-големите реки, където имало достатъчно количество прясна вода за задоволяване на жизнените, битовите и стопанските нужди на праисторическия човек.

Геоморфологическите изследвания показват, че морското ниво тогава е било по-ниско от днешното, а лиманите били устия на реки, водещи началото си от карстови извори и завършващи в земи, които днес са далече навътре в морето, под водата. Днешният шелф е бил най-ниска и по тази причина обилно овлажнявана част на сушата в този регион. Равните пространства на високото Добруджанско плато предоставяли добри възможности за лов, а близо до морския бряг, около езерата и край сегашните суходолия били местата използвани за земеделие, животновъдство и риболов. Това предопределя локални особености на праисторическата икономика, а и на културната характеристика на неолитните обитатели на Добруджа, Западното Черноморие и Долния Дунав.

Геологично тази част на Балканския полуостров се състои от сарматски седименти, льосова покривка и най-отгоре дебелият между 0,80 и 1,60 м. чернозем. Надморската ѝ височина варира от 0 до 450 м. На много места черноморският бряг е изпъстрен по цялото си протежение от езера и блата, подхранвани от карстови извори или дунавски води, които са били източници на прясна вода, а и са обитавани от съответната флора и фауна.

Във физико-географско отношение Добруджа представлява широко, нарязано от каньоновидни суходолия плато, таксономично разделено на три части: Дунавски бряг, Централно Добруджанско плато и Добруджанско Черноморско крайбрежие. През палеозойската ера1 областта е била силно нагънат планински масив. През мезозоя2 и терциера3 се образуват почти хоризонталните пластове на дебелата мизийска плоча, която в района на Добруджанския черноморски бряг се състои от силно окарстени сарматски варовици.4 През плейстоцен в цялата Дунавска равнина се извършва льосонавяването. Този процес е омекотил палеозойския пресечен планински релеф и му е придал по-заоблен и по-равнинен характер.

Дълбоката Черноморска падина се образувала от сравнително бързи тектонски движения на земната кора, протекли на етапи и най-силно проявили се преди около 25 милиона години. Особено интензивно е геологичното й развитие през последните 2 милиона години. По време на заледяванията (глациали) тя се превръщала в голямо пресноводно езеро и обратно – през междуледниковите периоди (интерглациали) възстановявала връзката си със Световния океан (Фиг. 1). В условията на тези регресии и трансгресии сегашният шелф многократно бил осушаван по време на ледниковите периоди, когато морското равнище е било по-ниско от съвременното със стойности: –90, –120 и даже –170 метра (Фиг. 2). Важна особеност на водите на Черно море е наличието на дълбоководен сероводороден слой, който лежи на дълбочина от 130 до 200 и повече метра. Това е уникален природен феномен, който рязко го отличава от другите морски и океански акватории на Земята и има отношение към археологията в тази част от Европейския континент.

На този фон представям резултатите от археологическите разкопки на големия праисторически комплекс открит на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (Фиг. 3). Това е селищната могила на Големия остров (Фиг. 4, 5), къснонеолитното селище Дуранкулак-Блатница и праисторическия некропол на западния бряг на езерото, и някои по-късни обекти. Дебелината на културния пласт на могилата е 3,50 до 4,00 м. В него стратиграфски са разграничени осем строителни нива. Долните две от тях принадлежат на носителите на последните две фази от развитието на култура Хаманджия, а над тях следват четири хоризонта на култура Варна. На западния бряг на езерото изследвахме по-старо (къснонеолитно) селище. Откритите в него находки позволиха типологично да разграничим дълго търсената от археолозите първа фаза на култура Хаманджия, която нарекох БЛАТНИЦА по старото име на днешното село Дуранкулак. Земеделско-скотовъдното население на Добруджа от това време взема участие в по-късните исторически промени, довели до появата на големите културни блокове през късната каменно-медна епоха в тази част на Югоизточна Европа.



Археологически комплекс Дуранкулшко езеро – от 1976 г. насам на Големия остров в западната част на езерото се провеждат разкопки на селищна могила от каменно-медната епоха (Фиг. 6). На това място бяха открити останки от най-старата каменна архитектура в Континентална Европа (Фиг. 7, 8).

Три години по-късно на западния бряг на Дуранкулашкото езеро открихме къснонеолитно селище от вкопани в жълтия льос землянки. Археологическите материали позволиха типологично да разграничим дълго търсената от изследователите най-стара фаза на културата Хаманджия – най-древното, установено с методите на археологията население в земите на Западното Черноморие и Долния Дунав (Фиг. 9).

На юг от това селище през 1979 г. бяха намерени и първите праисторически гробове. Започнаха разкопките на най-големия праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от началото на късния неолит (първа фаза Блатница на култура Хаманджия) до края на енеолита (последната, трета фаза на култура Варна), а и други (темпорално по-късни) находки и съоръжения (Фиг. 10). Оформилият се по такъв начин комплекс „Дуранкулашко езеро” сега има значение на хронологичен и културен „еталон” за района на Добруджа, Западното Черноморие и Долния Дунав (Табл. ІІ). Археологическата му характеристика е следната:

1. Неолитно селище Дуранкулак-Блатница – втора половина на VІ хилядолетие пр.Хр. Изследвани са три землянки, оставени от най-старите, практикуващи произвеждаща икономика обитатели на Добруджа – с други думи най-древното уседнало население на областта (Фиг. 11, 11a, 11b).

2. Праисторически некропол – функционирал непрекъснато близо хилядолетие и половина. Откритите в него 1 204 гроба от новокаменната (Фиг. 12) и каменно-медната епоха (Фиг. 13) го правят най-голямото праисторическо явление от този характер в света (Фиг. 14). Придобити бяха много нови данни за появата на медната металургия, търговските контакти на общностите, обитаващи Западното Черноморие с днешните Украйна, Молдова, Средния Дунав и други по-отдалечени територии, както и погребалните практики (Фиг. 15) и култовите представи на праисторическия човек (Фиг. 16). В гробовете бяха открити богати погребални дарове – глинени съдове, идолна пластика (Фиг. 17, 18), каменни, кремъчни, костени и медни сечива (Фиг. 19, 20, 21), накити от злато (Фиг. 22), мед (Фиг. 23), малахит, халцедон, спондилус, денталиум (Фиг. 24) и други.

3. Тракийско селище от ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. – късна бронзова и ранножелязна епоха, култура Кослоджени и Бабадаг І. Засега единствен изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война (Фиг. 25).

4. Светилище на тракийската Велика богиня-майка Кибела (края на ІV–І в. пр. Хр.). То е било изградено в карстова пещера на Големия остров в началото на елинистическата епоха (Фиг. 26). По време на разкопките беше открита оброчна плоча на богинята (Фиг. 27) и други находки от този период: два старогръцки чернофирнисови кантароса, амфорна тара и дръжки с печати (Фиг. 28).

5. Античен некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (ІІІ в. пр. Хр.–ІV в. сл. Хр.). Открити са 41 гробни съоръжения с различна типология, архитектура и културна определеност. Между тях подчертан интерес представляват съоръженията от катакомбен тип, характерни за погребалните практики на северно разположената скито-сарматска племенна общност, както и гробове от римско време.

6. Старобългарско селище от ІХ–ХІ в. сл. Хр. Селището е изследвано на цялата му площ. То представя най-горния строителен хоризонт на селищната могила „Големият остров“. Открити над 240 жилища, някои от които с кръгла юртообразна форма и архитектура. Част от сградите са укрепени, консервирани и експонирани на открито.

7. Старобългарски некропол на западния бряг на езерото (втората половина на ІХ–началото на ХІ в. сл. Хр.). Принадлежи на обитателите на селището на Големия остров и е разположен на западния бряг на езерото. Изследвани са 282 гроба, а на острова (около християнска църква в централната част на селището и по южния му склон) – други 27. Мъртвите са били полагани в правоъгълни камери от варовикови плочи. Има и редки езически реликти – обикновено гробни ями с неустойчива ориентация.

8. Селищна могила Големия остров в Дуранкулашкото езеро – обитавана непрекъснато през цялата каменно-медна епоха (V хил. пр. Хр.) и в по-късно време. Седемте строителни нива на могилата показват една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, намерила своя апогей в еволюцията на културата Варна (Фиг. 29). Тази могила засега е единствения изцяло разкопан многослоен археологически обект от енеолитната епоха в района на Западното Черноморие (Фиг. 30, 31).

У древните човешки общества важна роля в отношенията между хората са играели родствените структури и са възниквали представи за починалите в ролята на посредници между света на живите и този на свръхестественото. По този начин некрополите се превръщат в сакрално място, където чрез посредничеството на починалите предци се осъществява връзката с въображаемия „друг свят”, в който те продължават живота си и към който принадлежат космическите и планетарните повтарящи се явления – оттук почитането на Слънцето, Луната и останалите природни стихии. Символичните погребения (кенотафи) в некрополите от каменно-медната епоха също са свързани с култа към предците (Фиг. 32). Така в погребалните практики от изследваните праисторически некрополи прозират елементите на установени вече култови (религиозни) представи, в които се очертават тенденции на изразена обществена диференциация и някаква йерархия на свръхестествените сили, а и на ритуалите извършвани в тяхна чест.

Предметите от злато, мед, кремък, камък, керамика и други – тяхното количество, технология на изработка и естетика – предполагат наличие на производствени центрове. Откриването на металургията и металообработката са изисквали специални знания и умения. Това обуславя появата на първите занаятчии – ковачите, които вероятно са предавали знанията си по родова линия. Защото владеенето на особени, „тайни” технологии за превръщане парчето руда в сечиво, украшение или някакъв друг предмет предполага и висок обществен престиж, с който ще са се ползвали майсторите-ковачи породен от умението им да използват природните стихии вода и огън, както и сложни за времето си технологии.

Впечатляващите находки от мед и злато потвърждават разбирането за появили се тогава в земите на Западното Черноморие добре организирани общности, стоящи високо над родово-общинната структура и стоящи на прага на ранната държава и възникването на писменост. Появява се нова, непозната преди това обществено-икономическа организация. Унификацията на материалната и духовната култура, търговските контакти и икономически възход обуславят културно-историческото влияние, което тя е оказвала далече на североизток и запад. Енеолитизацията на Европа демонстрира постепенно проникване на тази най-стара в света металургия към северните, средните и западни части на континента.

Накрая няколко думи и за достъпните на праисторическия човек суровини. Много е писано за най-често използваните от тях – камък, кремък, кост, рог, дърво, животински кожи, вълна, стъблата или влакната на някои растения. Не стои така въпроса с други ресурси, появата и използването на които е изисквало „откриване” и различна по съдържание преднамерена човешка дейност за експлоатацията им – отначало случайно, а с течение на времето – и усвояването им като необходими и полезни. Очевидно печената вар, керамиката, някои минерали, рудите и металите са съществена част от онези природни ресурси, които човекът е откривал в рамките на продължителен период от време и които той е променял за нуждите си по отношение на форма, физични, химични, технологични, а и естетически свойства и качества. Важно техническо достижение е било контролираното използване на огъня – една задължителна предпоставка за осъществяване на успешни технологии. Много неорганични материи (варовик, глина, руди и самородни метали) в огъня претърпяват необратими промени на цвят, твърдост, якост и други качества, постоянната проява на които е била забелязвана от хората и са правени опити за прилагането им в практиката.

Едно е сигурно: рудодобивът и металургията са революционен импулс в развитието на праисторическото човечество. С това се слага началото на разделението на труда и появата на занаятите. В най-високо развитите части на праисторическия свят се наблюдава задълбочаваща се социално-икономическа диференциация, както и поява на жреческо-царска власт. В края на V хил. пр. Хр. на такъв етап са се намирали обитателите на района около Варненския лиман и Дуранкулашкото езеро. Резултатите от изследванията на най-старата металургия позволяват изводи и за появата на цивилизацията, изразено в консолидацията на големите културни блокове през късната каменно-медна епоха и първите признаци за възникването на писменост около 1500-2000 години преди цивилизациите в Месопотамия и Египет.




1 Палеозойска ера – третата ера от началото на геологичната история на Земята с продължителност около 350 млн. години (543-248 млн. години). Дели се на шест геологични периода.

2 Мезозойска ера – четвъртата ера от геологичната история на Земята. Появили се влечуги с гигантски размери, птици и първите бозайници.

3 Терциер – третата геологична епоха – начален период на неозойската ера. Появили се широколистни дървета и бозайниците.

4 Карст – разядени от природните води варовикови скали, каверни или пещери.

Каталог: Dokladi -> Text -> 2016
2016 -> Древната традиция в българските обичаи, празници и бит Павел Серафимов (Амстердам)
2016 -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
Text -> Доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в обхвата на управление на Басейнова дирекция Западнобеломорски район
2016 -> Перко херой петко Атанасов (София)
2016 -> Егологията като лично изживяна история проф д-р Ерика Лазарова (бан) „Паметта е майка на музите”
2016 -> За иконата на Св. Богородица Строга Светлозар Рулински (Русе)
2016 -> Харалд Харман и „Загадката на Дунавската цивилизация“ Светлозар Попов (Варна)
2016 -> И още, и още за „radetzky”(1851 г.) инж. Николай Генчев (гр. Русе)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница