Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика



страница6/10
Дата22.07.2016
Размер1.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

САФО

ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО


Сафо и Сапфо" (около \/II-VI век пр.н. е.) е старогръцка лирическа поетеса от Ерезос (или Митилена) на остров Лесбос, видна представителка на соловата лирика. Около името и живота й по-късно са създадени (от комедиог-рафите) много легенди (например за нещастната й любов към Фаон). По време на политическите размирици в отечеството й е принудена да го напусне поради аристократичния си произход и да се засели в Сицилия. Завърнала се отново в Митилена, събира около себе си благородни девойки (религиозно общество, служещо на Афродита), които напътства в поезията, музиката и танца до задо-мяването им. На тях посвещава и част от стихотворенията си.

Поезията на Сафо, събрана в девет книги (по броя на музите), включва любовна лирика, епиталамии, химни, а според антични свидетелства и елегии, епиграми и ямби. Творбите на Сафо са написани на еолийски диалект в различни метрични форми, най-известната от които е тъй наречената сапфическа строфа (I). В тях се долавя фолклорно влияние, не липсвай дидактичният елемент, присъщ на старогръцката лирика. В древността Сафо е почитана като десета муза, а Катул и Хораций й подражават. До нас наред с многото фрагменти са достигнали цялостно само две нейни стихотворения."

Бележка на съставителя: Сапфическата строфа се състои от три единадесетосрични стиха и заключителен стих от пет срички, наречен по името на бог Адонис "адонисов стих".

АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА. Енциклопедичен справочник, ст. На Райка Николова, ... стр. 160.

За живота на Сафо знаем много малко. Тя е била

нещо като учителка по лирика. Около нея се е събирал цветът на младите лесбоски поетеси, които са я обичали страстно, както и тя тях. Знаем още, че тя е от богат и знатен род, че е изгубила всичко и се е скитала като бежанка по чужбина, най-много в Сицилия. Всевъзможни легенди са вървели за нейната разпуснатост: но те не са нищо друго, освен злобни, низки клевети, подхранвани нея винно от собствените й стихове: не са могли току-тъй лесно да разберат и простят бакалите в живота, как така ще може да бъде чиста една жена, която тъй открито тъй пламенно и верно пее любовта.

Тя е писала ту по първично свое вдъхновение, ту по поръчка: за сватби, рождения; възпявала е брака и любовта, Всякъде със същата прелест. Но всичко е изчезнало, за жалост, безследно: от девет книги стихове за нас са останали само три стихотворения, от които едното само изглежда да е цяло, именно химнът на Афродита. В другото се рисуват любовните мъки, а в третото тя дава съвети на разпуснатия си брат. Все пак и в запазените откъслеци личи силата на нейния изказ: естествен, тънък, проникващ в сърцето неусетно. Тя е била царицата на любовната песен... Пък и в откъслеците, каквото можем да изчепкаме оттук-оттам, тя блести. „Копнея и горя. Любов ме мьчи, покосва ми краката туй сладко-горчиВо (гликипикрон) непобедимо чудовище".

Любов брули душата ми; тъй вятърът в гората кърти дъбовете". Своята мила тя нарича „от всички звезди най-хубава"; „нощта непрогледна на твоите черни очи". Нав-сякъде нейната любов - щастлива или нещастна - оживява цялата природа: „Изгряла пълна месечина и се спряла над рида... "* „Звездите скриват сяйно лице от хубава месечина, кога тя сребърно грейне над цялата земя... "24 Целият остров се е надпреварвал да поръчва на ней сватбени песни. От тях са останали съвсем малко, но пак можем да видими с какво присърдие и вдъхновение тя е изпълнявала своята задача.

Едно нейно стихотворение би могло да има за заглавие „На моята дъщеря". „Цъфнало ми е хубаво момиче; то е мойто златно цвете'грей си тихо в нежна прелест; мойта сладка Клаиса - не я давам ни за Лидия, ни за целий богат Лесбос." На основание на горния откъслек мнозина мислят, че Сафо е била омъжена. Мен ми се вижда съвсем невероятно. Такова събитие би направило силно впечатление на една душа като Сафината; радост или разочарование биха заговорили, не бихме останали съвсем без следи за него. Сигурно това малко стихотворение ще да е било поръчано за някой младенец. Ако можехме по такива знаци да заключаваме, че тя е била омъжена, още с по-голямо право бихме могли да сторим това по един откъслек от една епиталамия (брачна песен): „Моминство, моминство, къде отиде и ме остави? Няма да се върна, няма да се върна вече при тебе."

И друг един по-важен въпрос е занимавал тия, които са се интересували от Сафо: всички нейни стихотворения са отправени към моми или жени, ни едно - до мъж. И от останалите ясно се вижда това. Дали тя действително е била влюбена в някоя жена? Това предположение за тогавашните условия в Гърция би било възможно, още повече за остров Лесбос, гдето жената е съставлявала една доста самостоятелна част от обществото. Но за една Сафо това ми се вижда невероятно. Запазените откъслеци, по които заключаваме това, ще да са или части от отделни поеми, в които мъже и жени се репликират с любовни обяснения и излияния, или пък тя самата е нарочно дала такъв изглед на работите си. Една мома с такава деликатна душа като Сафината, надали се би пресрамила току-тъй голо да изказва най-интимните си чувстваспрямо един мъж, още повече, когато се знае, че тя е имала много млади ученички из по-добри семейства. Уверена, че самото естество на нейните стихове ще изрази нейния огън, тя безгрижно се е поддала на това изкушение да задоволи и общество, и своя срам чрез едно невинно прикриване на оня, към когото се отнасяли песните й, под името на някоя мома или жена. Тя знае, туй няма съвсем да попречи на поезията й. После, твърде е възможно нейните песни да са били изпълнявани от нейните ученички за упражнение. И не ще да е било дотам прилично да се турят в устата на млади, невинни момичета такива ярки страстни любовни изрази, отправени към мъже.

Докато е могла да живее в отечеството си, Сафо е била почитана и от жени, и от мъже като мила домашна богиня. Тя е била истинска наставница на жените в родния

си град. Строга и нежна. Всякога ги е подбуждала тя към сериозна работа, целта на човешкия живот, и всякога им е напомняла да помислят малко и затова, което дава бла-жена вечност. С остри, люти думи е бодяла всички, които са се предавали само на мимолетна суетност: „Кога умреш, ще легнеш в гроба; нивга за теб не ще си спомни някое сърце; ти не отиде да береш свещени рози (образование); кога те земя погълне, ще се скиташ безславно с другите сенки в ада, сама ти сянка и сега."26

АЛ. БАЛАБАНОВ, Студии. Статии. Пътеписи. Писма, II том, с. 182-185

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница