Архипастирско послание по случай въведение на пресвета богородица – ден на православната християнска младеж и семейство

/Кондак на празника, гл. 4/

В деня сме на светлия празник Bъведение на Пресвета Богородица, на който възпоменаваме онова велико събитие станало преди повече от 2000 години, когато една девица на име Мариам бе въведена в Соломоновия храм т.е. посветена на Бога от своите свети и праведни родители Йоаким и Ана. Тази девица Господ избра за своя невеста, избра чистата й утроба, за да се въплъти и спаси всички нас. На този ден ние празнуваме и нашето посвещение като християни, защото и ние сме въведени в храма чрез тайнствата Кръщение и Миропомазване и приобщени в тялото Христово(1Кор 12:27) чрез св. Евхаристия. А какво е всъщност храмът? Това е място на Божието присъствие, място където Бог и човек се срещат и ако човек пожелае, то неговото сърце може да стане храм, в който да заживее Живият Бог(ср.Откр. 3:21). Днешният празник ни кара още да осъзнаем какво означава нашето посвещение като християни и ни се разкрива тайната за човека като икона-образ на Бога. Също така ние празнуваме и деня на християнското семейство и младеж и същевременно свидетелстваме, че християнският брак е чудо на земята.

В днешния разединен и раздробен свят, бракът е мястото, където двама души, благодарение на това, че са се обикнали един друг, трябва да започнат осъществяването на единен живот и да станат една личност (ср. Мат 19:5). Бракът е и тайнство, а без тайнствата светът не може да съществува, тъй като те са животворни действия, които изхождат от Бога и водят към Него. Без тях човешкият живот става труден, нерадостен и невъзможен.

Доказателство за това е, че днес вярващи и невярващи са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите така и на децата. Мнозина са загрижени за разединеността на семейството, безпризорните деца, абортите и безрадостния семеен живот, който е повсеместно явление. Това е така, защото изначалният идеал за брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават чисто практичен характер. Други встъпват в брак заради егоизма и ползата. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите й. Но най-страшното е, че днес всичко това поражда отхвърлянето на брака и превръщането му в модерно съжителство, без ангажименти и трайност.

Православното разбиране обаче е, че бракът и семейството са радост и дар. То е място където преобразяваме тленния живот в живот в Христос, егоистичните си желания в отношения на жертвена любов и общение дори и отвъд смъртта. Така семейството се преобразява в единство и образ на вечния живот и съществува като непрестанно богослужение .

Чрез днешния празник Църквата иска да ни открие и какво е любовта, да ни разкрие че тя животвори брака и ни се дава свише от самия Бог. Децата са следствие от любовта и също са дар от Бога. Заради това трябва да бъдат представени и подготвяни в храма, да бъдат възпитавани и образовани в Христовата любов. Защото тя е нужна на всички нас, за да претърпим бурите в този живот, да акостираме и тръгнем във вечния.

Семейството трябва да изживее живота си във взаимна любов, т.е в преодоляване на индивидуалната изолираност, в разширяване границите на личността в саможертва и подготовка за вечния живот.

Тази жертвена любов ни е разкрил и нашият Господ Иисус Христос, Който претърпя смърт кръстна за своята Църква (ср.Еф.5:25-27). Заради това светата Православна църква призовава всеки мъж и жена да вярват в любовта, да вярват един в друг с такава сила, че да свидетелстват каквото и да им струва това, че истинската любов, която иде от Бога може да победи всичко.

Днес пред съвременното християнско семейство съществуват много предизвикателства, на които ние трябва да отговорим със съборния глас на Църквата. Няма от какво да се страхуваме. За нас Господ Иисус Христос казва, че сме светлината на света. Нека да я разпръснем навсякъде, нека се молим един за друг, за вярващи и невярващи, и да излеем Божията любов, извираща от нашите християнски семейства върху целия свят. Ние знаем, че сме немощни и че не можем да превърнем света в рай на земята, но знаем със сигурност, че можем да попречим той да се превърне в ад и именно това е нашата мисия.

Призоваваме над всички Вас, Вашите домове и чеда Божието благословение и оставаме Ваш в Христа усърден молитствувател,

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ