Ариел, 2672 година, 8ма година от управлението на император Саймън 4ти



страница2/6
Дата25.07.2016
Размер1.45 Mb.
#6219
1   2   3   4   5   6
Време”. Започваш с 0 единици време. Имаш краен срок да се оправиш с местните проблеми – 500 часа или грубо казано, три седмици. Всяка единица време отговаря на 1 час. Не се подвеждай, само на пръв поглед времето изглежда достатъчно за всичко. Не се бави излишно, защото не знаеш, как ще се промени тактическата ситуация след време.

Втората графа, на която трябва да обърнеш внимание е тази с личните ти данни. Героя ти има общо-взето следните характеристики:


Физика – определяща като цяло физическите способности на героя ти. Нещо в което Джонатан няма проблеми, като бивш десантчик – започваш с Физика 6.
Психика – отразява като цяло умствените способности на героя – възможността да различава лъжи, да ги прилага, бързината на мислене и т.н. Джонатан започва с 4 в тази статистика – малко над средното.
Ръкопашен Бой – отразява способността на героя да убие някого с голи ръце или хладно оръжие. Като бивш десантчик, Джонатан и тук има висока оценка - 5
Стрелба – колко си точен с пистолета? Е, тази статистика показва точно това. Отново поради десантното си обучение, Джонатан започва като много над средния индивид – с 6 стрелба.
Пилотиране – способността да се управляват малки и не толкова малки кораби и превозни средства. Определено не е любимата дисциплина на нашия герой, който почва с 3 точки на това си умение.
Оцеляване – оцеляването на непозната планета в непозната среда, проучване какво може и какво не може да се яде и други подобни. Няма смисъл да посочваме, че нашия герой е добър в това си умение – 5 точки за начало.
Инженер – поправката на електроника и хакването на ключалки не е в кръвта на десантните войски – 1 точка.
Почваш с много високи показатели на тези характеристики, а имаш и допълнително възможност да разпределиш между тях още 4 точки, както ти харесва, само спазвайки правилото, че не може да имаш характеристика с оценка над 7.

Под тези характеристики се намират два доста важни показателя – Здраве и Разум. Едното отразява физическото ти състояние, другото – менталното ти такова. Внимавай, ако някоя от тези статистики достигне нула (а те ще се променят, повярвай ми) героят ти е мъртъв или луд и играта приключва. Гадно, но вселената крие много опасности. Здравето ти е равно на 4 пъти оценката ти за Физика, Разумът ти – на 4 пъти оценката ти за Психика.

В личния дневник на героя ти остана един-единствен необяснен показател – Броня. Бронята намалява със стойността си всички понесени от героя ти щети. Т.е. ако имаш 3 точки Броня и понесеш 7 точки щети, ще намалиш Здравето си само с 4 точки. Поради тази причина, когато се биеш с няколко противника на веднъж, щетите на всеки от тях ще бъдат дадени отделени с точка и запетая – Губиш 5; 3; 8 точки здраве – означава, че си понесъл общо 16 точки щета, но тъй като са три атаки, ще извадиш от нея три пъти бронята си.

На кратко за оръжията и битките. Не се налага да научиш някакви пространствени правила, за да се биеш с противниците си. Стигне ли се до битка ще ти се предлагат избори, какво да предприемеш, като може и да има подсказки за това кое-колко трудно е.

Ще трябва да правиш проверки за някои от горните показатели. Всеки път това ще е записано като Направи проверка за (Показателя Х). В такъв случай, просто мяташ зарче. Събираш стойностите на зарчето и умението си и следваш указанията. Героя ти е доста способен, така че няма да ти е лесно да умреш.

За сега това е всичко, което трябва да знаеш за системата. Ако ти се занимава с проучване на ариелци, техните обичаи, управление и култура – мини на 53. Ако вече си чел 53 епизод или не ти се занимава – мини на 57


57.

Огледах офицерския си състав и реших, че макар и в малцинство, капитана от Дипломатическия Корпус е прав. Започнех ли с атака, никога нямаше да постигна мир. На всичкото отгоре просто нямах ресурсите, за да бъда сигурен в успеха си, а картинката беше доста по-голяма. Изправих се, поех си дъх и им съобщих новината:

- Капитан Лил, пригответе совалката си за път. На първо време ще опитаме с дипломация.

Естествено, това разбуни духовете. Изчаках първоначалната възбуда да отмине и вдигнах ръка успокоително. След това отделих няколко минути да оборвам аргументите против. После отделих още няколко. Накрая ми писна – губехме ценно време в спорове, дали да нападаме или да се защитаваме.

- Офицери! – изкрещях, надвиквайки каращите се Ли и Ритер. – Решението ми е взето! Предлагам да се съсредоточите върху самата задача, вместо да мрънкате като цивилен комитет!

Рядко прибягвах до викане и налагане на волята си чрез спуснатата ми от нищото власт. Но някой път се налагаше да я използвам. Знаех, че няма да им хареса, но дипломацията беше най-разумния подход. Нямах достатъчно кораби, нямах достатъчно пехота, нямах логистическа поддръжка от Империума… Поне можех да опитам да ги вразумя.

- Сър, ако позволите да попитам – намеси се капитан фон Сийлем – Все пак, сър, може би не трябва да отхвърляте възможността за разузнаване. Дори да успеят някак си да засекат катера ми, това не може да повлияе лошо на преговорите. Особено, ако отидете на тях с “Константин”.

- Лейтенант, обяснете ми, защо да губя предимството на изненадата, показвайки най-силния си кораб на мирни преговори. – отвърнах троснато.

- Капитане, лейтенант – намеси се капитан Лил – отиването на мирни преговори с боен кораб е очевидна обида, освен ако не искате да действате от позицията на силата. А тогава е добре да имате значителна огнева мощ, концентрирана в едно място.

- Във всеки случай, решението ми е взето. – отсякох.

Издадох последните заповеди, разпределих задълженията и се насочих към каютата си, за да се подготвя за дипломацията.

Ако поне един от кодовете Р1, Р2 или Р3 е равен на 10 – мини на 68

Ако не отговаряш на това условие, но имаш тези кодове – мини на 64

Ако изобщо нямаш тези кодове се озоваваш на 60


58.

Запазен за бъдещи разклонения.


59.

Изпънах се в парадна стойка мирно и отдадох рязко чест, докато стюардът ни представяше:

- Лейди Елинор, капитан трети ранг Джонатан Грифин. Капитане, Лейди Елинор а-Хрийн, посланичка на система Ариел.

- Свободната Република на Ариел, младежо – поправи го със студен глас тя. Явно играта започваше. И топката беше в мен.

Трябваше ли да й напомня, че Свободната Република не беше просто сбирщина от бунтовници, отхвърлили властта на Империума? – мини на 89.

Или може би трябваше учтиво да й напомня, че моята страна не признава републиката й? – мини на 92


60

По пътя към каютата ми ме настигна Ли. Шумът от стъпките й ме предупреди за идването й, преди гласът й, но реших да не обърна внимание.

- Грифин! – подвикна ми тя. Нямах голям избор – трябваше да спра. – Грифин, десантчик такъв, не се ли научи, че нормалните хора нямаме двуметрова крачка!

- Отивам да се подготвя за преговорите, Ли. – отвърнах, докато я чаках да си поеме дъх артистично. Сякаш тялото й не можеше да издържи един малък крос. – Не ми е работа да се съобразявам с крачката на другите. А и представи си, вървях сам.

- Остави оправданията. – тя махна с ръка – Кажи сега, защо аз не се подготвям за излитане?

Знаех си, че липсата на разузнаване ще предизвика този проблем. Ли беше един от най-добрите пилоти в Академията, но това не значеше, че е безгрешна или непобедима. Не, всъщност като пилот беше безгрешна, но навика й да не се подчинява на заповедите и да губи от погледа си стратегическата обстановка я правеше леко рисков разузнавач. Какво все пак трябваше да отвърна:

“Не искам да лъжа ариелци. Опитвам е да постигна мир…” – мини на 73

“Не искам да рискувам да разберат, че имаме бойни сили” – мини на 79

“Трябва ми някой опитен, който да може да контролира хаоса, докато ме няма и това си ти” – мини на 83
61.

Е1-1

- Не исках да започвам с темата, но след като вие я повдигнахте… Как смятате да оправдаете безпричинната атака срещу гарнизона на Империума? Имаме сигурни сведения, че повече от три хиляди имперски военослужещи, не малка част от тях изцяло технически персонал, са убити от вашите цивилни сили. Списъка на ранените е невъзможен за съставяне!

- Те защитаваха един диктатор!

- Те защитаваха собствения си живот! – отвърнах рязко. – Бунта ви нямаше да бъде отбелязан от Империума, ако не решихте, че нямате нужда от нас. Дори тогава може би щяхме да си затворим очите, но вие решихте да избивате с нищо не заслужилия го военен персонал в системата!

- Не малко ариелци загинаха!

- Избити от силите на последния губернатор, а не от Имперските Войски!

- Имперските ви войски не си мръднаха пръста да защитят цивилните!

- В крайна сметка, мадам, какво точно искате? Да се месим или да не се месим във вътрешната ви политика?

Тя ме изгледа тъпо, после изсумтя. Реших, че е добре да успокоя духовете.

Мини на 98.


62.

Малко по-късно…

Тихия шум на дипломатическата совалка ме отпускаше и се наложи да се боря със съня, четейки дипломатическите инструкции в “Наръчника”. Тази книжка беше писана от самия Коморин и кратко точно и ясно обясняваше протоколите, процедурите и всичките рутинни и не толкова рутинни задачи с които трябваше един капитан да се бори. Много полезно четиво. В случая ми оказваше безценна помощ, посочвайки ми как да се държа на срещата и какво да не правя в никакъв случай.

Научих и няколко приятни номера – специалната парадна униформа беше задължителна. Реално това беше униформата носена от официалната стража на Императора и не се различаваше с нищо от нормалната офицерска униформа… с изключение на факта, че беше изцяло изградена от нано-роботи. На практика си беше Умен Костюм с възможности за херметизация и солидна устойчивост на физически и енергийни атаки. Всяка дипломатическа совалка имаше по три такива. Бяха адски скъпи, но бяха спасявали живота на не един дипломат. До някъде се ядосах, че взех собствената си парадна униформа, но по-добре с излишен пълнител, отколкото без.

Освен това имах право да нося едно открито оръжие, като Коморин настойчиво препоръчваше парадна сабя или кинжал. “Да стреляш в собствения си кораб не е особено умно, а всеки, който не се е бил с Драл’тек подценява силата на хладните оръжия от адамантин”. Препасах сабята и прибрах останалата си екипировка в скритите отделения на парадния костюм – малък плазмен пистолет в кобур в десния ботуш, аптечка в левия, компас, запалка и дори една граната. Можех да оцелея около две седмици в пустиня само на енергийните хапчета в аптечката и после да влезна направо на прием в случай рождения ден на Императора, да танцувам и пия цяла нощ и да се оттегля с финес. И да изкарам цяла седмица на легло, в момента, в който организма ми сдаде багажа от стимулантите. Полезно нещо са стимулантите на моменти.

Освен това научих, че дипломатическата совалка, макари и беззъба, не е като да е беззащитна. Щитовете й бяха адски силни – можеха да поемат почти толкова огън, колкото тези на лек крайцер, а в специални отделения из офицерските каюти имаше доста скрити енергийни оръжия. Най-приятното скрито оръжие беше малкия зашеметител, вграден в самата маса, на която трябваше да се водят преговорите. Хитро.

Освен това запълних времето си с преглеждане на характеристики на какво ли не. Изтребителя в задната част на кораба, който наистина се оказа “Сърп 43” (можеш да ги видиш на епизод 58) – един от малкото тежки изтребители, в които можех да се вместя. Накрая, след като изчетох всичко полезно, нагласих био-чипа си да ме събуди след час и ударих една бърза дрямка.

Мини на 75
63.

Е1+5

- Защото няма невинна страна. Веднъж, след като е загинал първия имперски военослужещ от вашите ръце, гарнизона не е имал друг избор, освен да ви се противопостави. Хората ви са се водили от гнева, а не от разума в касапницата, която е последвала, но и това не е извинение. Нека се опитаме да разрешим нещата по мирен път.

Елинор а-Хрийн ме изгледа продължително, после кимна. Насочихме се към масата за преговори и се настанихме на нея. Кимнах на стюарда, който наля питиета и после се оттегли.

Мини на 100.


64.

По пътя към каютата ми ме настигна Ли. Шумът от стъпките й ме предупреди за идването й, преди гласът й, но реших да не обърна внимание.

- Грифин! – подвикна ми тя. Нямах голям избор – трябваше да спра. – Джонатан Грифин, капитан 3ти ранг, ще ти скъсам ушите!

Изгледах я изненадано. Какво искаше да каже? Наистина беше бясна – лицето й беше почервеняло от яд. Чудех се, какво съм я ядосал толкова.

- Копеле, такова, защо ме оставяш тук? – видя шашнатия ми поглед и пордължи малко по-спокойно – Джонатан, аз съм най-добрия пилот в това оправдание за боен флот, с който разполагаш! Тогава защо, в името на Имперските орехи, изпращаш други, а не мен на разузнавателните мисии? Не ме мислиш за достатъчно добра ли?

А сега де. Признавам, че Ли беше един от най-добрите пилоти в Академията, но това не значеше, че е безгрешна или непобедима. Не, всъщност като пилот беше безгрешна, но навика й да не се подчинява на заповедите и да губи от погледа си стратегическата обстановка я правеше леко рисков разузнавач. Какво все пак трябваше да отвърна:

Какво трябваше да отговоря?

“Трябва ми някой опитен, който да може да контролира хаоса, докато ме няма и това си ти” – мини на 83

“Не ставаш за разузнавач! – мини на 88.
65.

- Може би, Империумът ще се съгласи на компромис. – провлачих замислено.

- Компромис? – попита ме тя.

- Да, компромис. Ясно е, че не можем просто да се правим, че нищо не се е случило. Но, ако се разберем за прилични репарации и включването ви в Империума отново, мисля, че всички ще са доволни.

- Включването ни отново в Имприума? – изражението й се смени на иронично такова. – Едва ли.

- Връщането ви е неизбежно. Аз бих ви препоръчал да го направите, докато можете да диктувате правилата в известна степен, а не смазани след визитата на някоя флотилия. Ето, предлагам ви да си запазите устройството на република, а губернаторът и да има повече военна власт, отколкото цивилна. Колкото да се грижи за плащането на данъците и защитата ви от нападения.



Тя се замисли за кратко. Колко ти е Е1?

Ако е положителен – мини на 76

Ако е отрицателен – попадаш на 70.
66.

E1+5

Станах и се приближих към посланичката, докато стюардът ни представяше:

- Лейди Елинор, Капитан трети ранг Джонатан Грифин, капитане, Лейди Елинор а-Хрийн, посланичка на система Ариел.

Поех възможно най-галантно ръката й и я целунах по устав. Или както там се наричаше кодекса за държание на дипломатите.

- Милейди, за мен е чест.

- Останах с впечатлението, сър, че сте военен капитан, а не дипломат.

“Войниците на Империума са всестранно развити личности” – мини на 78.

“Това не би било извинение да се държа некултурно” – мини на 83.


67.

К1+10

- Боя се, че щетите, които нанесохте на Империума, ще изискват репарации. – започнах. – Може би… може би тридесет милиарда кредита ще са достатъчни.

- Ариел не може да си ги позволи. Ще унищожите икономиката ни. Дори и да ги изплащаме в продължение на години. – отвърна ми Елинор.

- Нямате толкова пари?

- Бюджета на правителството едва ли ще надмине десет милиарда годишно.

- Тогава нека да е в ресурси! – стигнах до най-важната част – Суровини и хора.

- Хора? – изгледа ме тя изненадано.

- Да, шест хиляди доброволеца за попълване на имперския флот и още двадесет хиляди за попълване на легионите. До приключване на кризата по Външния фронт ще доставяте целия си добив на тербий, итрий и иридий на половин цена. По-късно цените може да се уточнят в малки граници от чиновниците.

- Мисля, че условията ви са тежки, капитан Грифин. – отвърна ми тя с тъжен поглед.

- Милейди, това е един от най-добрите варианти, повярвайте ми. А Империума е склонен да забрави всичко, ако получи човешка сила и ресурси.

- Съгласна съм, не мога да се надявам да ни се размине без икономически санкции.

- До тук добре, милейди. Но има един друг въпрос, който силно притеснява Империума. – подхванах най-болезнената за мен тема.

Тя се отпусна и ме погледна изпитателно. Усещах, че е по-добър играч от мен, но нямаше военната мощ, за да ме надиграе спокойно. Малко й съчувствах – и тя като мен беше просто пионка в голямата игра. Може би важна пионка, но все пак пионка. А нейния играч беше абсолютен аматьор.

- Искате да кажете, че има нещо, което вълнува силно Вас, капитане.

- Така е, милейди, в конкретния случай моите чувства и тези на Империума вървят ръка за ръка. – отвърнах спокойно.

- Добре, кажете какво желаете. Какво още искате от нас?

- Пленниците ще бъдат освободени на мига, а военните съоръжения предадени в техни ръце, още преди пристигането на допълнителните имперски сили. Тази точка не търпи обсъждане, милейди. Пленниците няма да бъдат освобождавани с откуп, фрегатите и бойните станции няма да бъдат откупувани или търгувани, а и определено няма да бъдат оставени във вашите ръце. – това беше. Костеливия орех не бяха пленниците – ариелци нямаше за какво да ги държат, но проблемът бяха военните съоръжения – кораби, бази, станции. На практика Империума щеше да окупира системата. И по очите на събеседничката си разбрах, че и тя го осъзнава. Погледът й стана стоманен.

- Тогава и ние имаме едно условие. Мъничко и лесно за изпълнение. – отвърна ми тя. – Следващия губернатор на Ариел ще бъде издигнат от нас самите, а не спуснат ни от Империума.

Шашнах се. По принцип това не беше невъзможно – официално Империума отчиташе настроенията на планетата, преди да избере губернатора. Всъщност имаше повече от пет вида титли за висшия управител на една система – губернатор, президент, канцлер, консул и още няколко по-редки – като според маниера на издигането се слагаше и нужната титла. Проблемът беше, че Ариел беше бунтовнически свят. Такива отстъпки бяха нечувани. Имах властта да ги приема, но не мислех, че кариерата ми ще го понесе, дори с протекцията на Коморин.

Дал ида жертвам кариерата си и да приема – мини на 90.

Или да откажа, ясно осъзнавайки, че това е смъртта на дипломацията – мини на 94.
68.

Бързо събрах каквото мога в мешката си, взех парадната си униформа (все още в пластмасовия й калъф и тръгнах по най-краткия път към хангара. Прехвърлянето в дипломатическата совалка беше лесно – “Константин” се бе скачил с нея за отрицателно време, което ме накара да изпитам гордост – имах способни офицери. Преди да тръгна няколко пъти проверих, дали съм дал всички нужни заповеди, после тръгнах към шлюза.

Ако си пратил Ли на разузнаване - мини на 81

Ако ли не – озоваваш се на 72


69.

- Империумът е склонен да прости в името на общото благо. Вие имате нужда от нас, а и ние от вас.

- Имате нужда от ресурсите ни, не от нас. Не мислете, че не го осъзнаваме!

- Милейди, може би трябва да се замислите, дали Империума не е най-добрия избор в ситуацията.

- Нямаме нужда от военната ви диктатура! – отвърна разпалено тя.

“Не само че имате, ами и ще молите за нея” – на 80.

“Империумът е единствената ви защита” – на 86
70.

- Връщането ни в Империума ще бъде само и единствено през труповете ни. – отвърна ми рязко тя.

- Милейди, не разсъждавате трезво. Това е единствения ви разумен път!

- Капитане, не ви вярвам – отвърна ми тя – Нито на вас, нито на прословутия ви Империум, трижди проклет да е.

- Милейди, предизвикването на Империума си има цена. – добавих спокойно.

- Склонни сме да я платим на бойното поле. – погледът й бе студен. Къде изчезна мекия поглед от началото на срещата? Или и той бе лъжа?

- Склонни сте да загинете. – отвърнах.

- Ако се налага.

- И не искате да размислите? – опитах още веднъж.

- Определено не. – отсече тя.

- Боя се, че преговорите ни ще са безсмислени. – въздъхнах.

- За вас, може би – промърмори тя и после от никъде, в ръката й се появи пистолет.

Мини на 85.
71.

Е1+7

- Милейди, мисля, че подценявате врага ни. – казах. – Нека седнем и ще ви разкажа за тях.

Настанихме се на масата. Забелязах, че лейди а-Хрейн седи п овсички правила на изкуството… или поне по начина, по който ги представят по филмите.

– Нямате си ни най-малка идея, какво е да водиш война с противник, който разполага с неограничено количество жива сила. – започнах разказа си - Нямаме си дори най-малка идея, каква е числеността им. Знаем само, че се възпроизвеждат със светкавична скорост. Практически не се влияят от радиационните лъчения, нямат централна нервна система, така че за да ги убиеш трябва да ги направиш на решето, молейки се да засегнеш поне една двойка жизнено важни органи. Войниците им са по-тъпи и от Делфийска медуза, но офицерите са умни, колкото всеки един офицер завършил Академията. Ползват само гигантски кораби-майки и малки атакуващи изтребители. И винаги, винаги, без нито едно изключение превръщат окупираната от тях планета в пустош. Не знаем целта им, не знаем защо извършват такъв мащабен геноцид… В името на Императора, от как започна войната имаме хиляди часове техни разговори, но още не можем да проумеем езика им!

- Господи… - посланичката ме гледаше втрещено. Повечето хора нямаха достъп до тази информация – какъв беше смисъла? Само да ги отчайваме ли? – Никой не ги казва тези неща.

- Това не е всичко. – продължих. – Никога не сме вземали победа срещу тях. Нито веднъж. – видях я как се кани да ме прекъсне и побързах да уточня. – О, вземали сме временно предимството, отблъсквали сме ги, но те се връщат. И се връщат. И се връщат. Докато най-накрая с чистата си маса не сравнят всичко със земята. Нямат милост в себе си, нямат страх, само жажда за убийство. Разкъсват всичко наред, без да правят разлика между добитък, войник, жена или дете.

Отпих от питието си и се облегнах назад в стола си.

- Разбирате ли, във всички заобикалящи ни извънземни раси, откриваме нещо човешко. Някакви общи черти. Каквито и да са. Тук не откриваме нищо. Дори не знаем името им. Поредните демони.

- Демони? Демоните не са ли раса отблъсната преди два века?

- Са! Но името подхожда прекрасно и на тези насекоми. Всъщност, според учените ни устройството им не е като на насекоми. Но не било и като на обикновени гръбначни. Не бих казал, че ме интересува особено. Всички трябва да изгорят. Империума може да прави само това – да евакуира колониите и да ги превръща в огнен ад. Веднъж стъпят ли на планетата нямат разкарване. Практически е невъзможно.

- Господи, наистина ужасен противник… Ако не ме заблуждавате, капитане.

- Милейди воювал съм с тях. Не ви заблуждавам, просто ви рисувам най-обща картинка. – отвърнах. – И точно за това ми се иска да приключим тук възможно най-бързо. Човечеството не може да си позволи вътрешни проблеми.

- Щом е така, нека преминем към същинските преговори, капитане.

Мини на 100


72.

За кратко се надявах, да видя Мей на тръгване, но после осъзнах, че най-вероятно ми е толкова бясна, че не иска да ме вижда. Усмихнах се и тръгнах по въздушния ръкав, свързващ двата кораба. Получих няколко пожелания за успех, включително и от Ритер, макар последното да беше сякаш повече по задължение. Въздъхнах и се качих на дипломатическия кораб. Действието започваше…

Мини на 62
73.

- Виж, не искам да лъжа ариелци. Искам да съм с чиста съвест, като им кажа, че не мисля за военно решение на проблема, а за мирно. Не мислиш ли, че ще е доста двулично от моя страна?

- Двуличието е добро нещо, да знаеш – отвърна ми тя. После се приближи по-близко до мен, погледна ме с кафявите си очи и изражение на ритнато кученце и започна да ме увещава – Хайде де Джони, пусни ме да отида да видя какво имат тези идиоти. Моля те. Малко промъкване ще ми дойде добре, не съм се разкършвала от доста време. Не искам да се занимавам с гадни спорове с консервативния ти офицерски състав.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница