Ариел, 2672 година, 8ма година от управлението на император Саймън 4ти

Ако все пак решиш да я пратиш – мини на 54.

Ако й обясниш, че не искаш да рискуваш да я хванат – мини на 79.
74.

- Империумът желае вашата пълна капитулация, мадам. Снемане на оръжието и реформа, която е по вкуса на бъдещия ви губернатор. Всички военни престъпления извършени от ваши сили ще понесат тежката ръка на военния съд, ще изплатите репарации за унищожените станции и фрегати, както и за убитите им екипажи.

- С две думи искате да се върнем обратно в миналото. – очите й станаха студени.

- Да. Това е единствения ви път. Империума ще ви владее по един или друг начин. Изберете безкръвния такъв.

- Това е невъзможно, твърде много невинни ариелци проляха кръвта си заради вашите войници.

- Има една древна поговорка от Земята… “Да би мирно седяло, не би чудо видяло,”. Ако не се бяхте увлекли в свалянето на губернатора си и правехте разлика между униформите на колониалните войски и имперските поделения… тогава всичко щеше да е наред. Но не, вие решихте да премахнете Империума със сила. Това си има цена мадам!

- Склонни сме да я платим на бойното поле.

- Склонни сте да загинете.

- Ако се налага.

- И не искате да размислите? – опитах още веднъж.

- Определено не. – отсече тя.

- Боя се, че преговорите ни ще са безсмислени. – въздъхнах.

- За вас, може би – промърмори тя и после от никъде, в ръката й се появи пистолет.

Мини на 85.

Ариелци все пак пратиха дипломат в отговор на съобщенията ни. Срещата трябваше да се състои около един от спътниците на Ариел 6. На бързо прегледах тактическата обстановка, отбелязвайки на ум плътната атмосфера на спътника и необичайно високата му температура. Следващите няколко часа фрегатите патрулиращи около двете колонии щяха да са от другата страна на звездата и съответно в пълна невъзможност да направят под-пространствен скок и да се появят неканени.

- Сър – кмуникатора на китката ми се обади. Беше Лил. – Сър, получаваме приветствие от яхтата “Ястреб”, искат разрешение за скачване.

- Какво показват сензорите? – чудех се, дали не ме очакват десетина командоса в пълно бойно въоръжение на тази яхта.

- Само три форми на живот, сър. Пилот, навигатор и пътник.

- Добре, разрешете им да се скачат. Нека стюарда ви посрещне посланика.

Мина известно време – скачването на два кораба не беше лесна работа, още повече, че пилотът на яхтата май си нямаше и идея, какво прави, ако съдя по откъслечните ругатни от пилота на Лил, които достигаха до мен по комуникатора. Най-накрая шлюзовете се допряха, въздушния ръкав ги обхвана и посланика се качи на дипломатическата совалка.

Вратата на заседателната зала се отвори и стюардът въведе вътре висока и стройна жена, на не повече от тридесет години. Бързо се изправих, за да я посрещна, оглеждайки я внимателно. Беше висока – поне метър и седемдесет, с дълга черна коса и издължено лице. Беше облечена в типичната, едва ли не униформена официална рокля на ариелци – на практика, корсет преминаващ в пола сцепена от ляво. Според носещата я дама, корсета и цепката можеше да разкриват доста или почти нищо от фигурата й. С чисто естетическо задоволство забелязах, че стоящата пред мен жена има хубави крака. За малко да наруша протокола и да се подсмихна доволно.

И така, как трябваше да я поздравя?

По всички правила на дипломатическото изкуство, които успях да назубря през последния час – на 66

Или простичко по военно му – на 59.
76.

Елинор аХрейн се замисли за секунда, после отговори:

- Мисля, че ако поработим още малко над условията, може и да постигнем търсения ефект, капитане.

- Радвам се да го чуя, милейди.

- И аз ще се радвам, ако успеем да постигнем консенсус.

Кимнах и отпих от чашата си. Ами сега? Имаше няколко важни въпроса, които не търпяха никакво отлагане.

Трябваше да питам за пленниците – на 87.

Или за ресурсите и как добра репарация би било следващата година най-важните три да бъдат безплатни – на 67

Или просто да попитам, какво желаят ариелци? – на 82
77.

К1+15

- Милейди, това е тежко условие, което Империума ще приеме… ако ни задоволи размера на репарациите, които ще платите. – отвърнах, усмихвайки се. Може би щяха да изберат икономическия прогрес пред собствения управник?

- Назовете цената си, капитане. Вярвам, че сте разумен човек и не ще искате невъзможното. – усмивка озари лицето й. Не ми харесваше развоя на преговорите, но какво да се прави.

- Петдесет милиарда кредита финансови репарации и десет хиляди доброволци за флота и петдесет хиляди за легионите.

- Искате невъзможното! – рязко ми отвърна тя. Видя промяната в изражението ми и добави бързо - Нямаме толкова пари! Бюджета ни едва достига десет милиарда годишно. Просто не можем да платим и да съществуваме, разбирате ли?

- Да. Но можете да доставите доброволците?

- Мисля, че няма да имаме проблем с това. Имаме достатъчно луди глави.

- Тогава, до приключване на кризата по Външния фронт ще доставяте целия си добив на тербий, итрий и иридий на една трета от нормалната цена. По-късно цените може да се уточнят в малки граници от чиновниците, но в тези рамки.

- Искате ужасно много. – очите й бяха загубили блясъка си, усмивката й бе изчезнала.

- Повярвайте ми, и повече можеше да поискаме. Това е цената, на която ще си спестим нови кръвопролития.

- Прав сте, разбира се. – тя въздъхна. – Ако свалите човешката цена на шест хиляди за флота и тридесет хиляди за легионите… Ариел ще приеме смирено условията ви.

Мини на 97.

- Войниците на Империума сме всестранно развити личности, милейди.

- Интересно, аз останах с впечатлението, че ви обучават в изтребването на цивилни протестанти. – отвърна ми хапливо тя.

- Милейди, Империумът не се занимава с цивилни протести. – отвърнах спокойно – Империумът се намесва само, когато цивилните протести преминат във въоръжени престрелки. Нашата работа е да пазим човечеството, а не да го избиваме.

- Можете да напомните това на капитан Сикоров, който реши, че е добра идея да открие огън по тълпата пред Губернаторския дворец. О, извинете, не бихте могли. Той е мъртъв.

- Когато тълпата напада имперски офицери, те имат право да се защитават, милейди. Нима, ако някой ви атакува, не бихте били в правото си да се защитите?

- С магнитен автомат срещу невъоръжени цивилни?

- Сама казахте, че това не му е помогнало особено. – отвърнах със стоманена нотка в гласа си. Познавах Сикоров. Не беше лош човек, но беше малко твърде обсебен от устава и правилата, за да усети кога трябва да зареже всичко и да бяга.

Все пак удара под кръста си бе явен. Трябваше ли да се опитам да го върна, изваждайки темата за непредизвиканото нападение над имперския гарнизон в системата – на 61.

Или беше най-добре да се опитам да върна нещата в спокойните им релси – мини на 98.

- Не искам да рискувам Ариелци да разберат, че сме тук…

Признавам, че не очаквах последствията от тези прости думички. По принцип рефлексите ми ме предупредиха за шамара, но тъй като в коридора нямаше никой, реших да не го спра, а да го поема. После съжалих – бях забравил, колко сила може да вложи в един шамар това малко петдесет килограмово човече.

- Знаеш ли, това се води нападение над по-висш офицер… - казах, докато разтривах челюстта си.

- Тъп, тъп, тъп, тъп…. Десантчик! – избухна тя – Нищо не рискуваш, глупако! Или си забравил как пилотирам? Мислиш ли, че някакви тъпи цивилни могат да ме засекат? Тъпак си, Джони и тъпак ще си останеш! Занимавай си се с десантни операции, корабни битки и стратегия. Но остави летенето на тия, които разбират…

Е, можех да я пусна да лети – на 54.

А можеш и просто да зарежа разговора и да я оставя да се ядосва – щеше да й мине след малко – мини на 68.
80.

Е1-5

- Милейди, не само, че имате нужда от Империума, а дори ще се молите за защитата ни, когато дойде поредния пиратски рейд или някой от съседите ви реши, че сте ценна придобивка за собственото му царство.

- Можем да е защитаваме и сами!

- С четири очукани, остарели фрегати и няколко пригодени цивилни кораба? Моля ви се. Един имперски крайцер ще ви помете като есенни листа.

- И защо тогава не пристигате с този крайцер?

- Защото се мъчим да пазим човечеството от много по-голяма заплаха!

- Ха!

Май беше време да успокоя ситуацията – мини на 98.

- Ей, големия, да не си удариш главата в тавана! – спря ме познат глас. Кой друг, ако не вездесъщата Мей Ли. Обърнах се с крива усмивка. Нямах против да фамилиарничи с мен – беше ми приятно да се отърся от протокола, но просто си представях приказките в офицерския ресторант. Не че не бих… но това е друга тема. – Щеше да си тръгнеш, без да кажеш “чао”.

- Всъщност, не успях да те намеря. – отвърнах. Кимнах към летателния й костюм и добавих – Виждам защо. Ще заминаваш веднага, а?

- Естествено! – отвърна тя. – Ще отида и ще се върна, преди да си се усетил. Младото капитанче е предупредил Ариелци за пратеничеството ти, така че скоро ще са на нокти и е по-добре да ви изпреваря.

- На успешен път, тогава, капитан Мей Ли! – отдадох и чест с усмивка. – Дано никой не те свали този път. Казах ти, че няма да те измъквам отново.

- Гледай аз да не ти измъквам задника от кашата, грамадо. – отвърна ми тя. После бръкна в джоба си и ми подаде нещо, приличаше на малко пакетче от плат с връвчица на него. – Вземи. В рода ми правим такива за приятелите, като отиват на опасна мисия. Смята се, че предпазва от демони.

- Мей, не отивам в ада. Отивам само на дипломатически преговори. Не е учтиво да се убиват дипломати. А и не забравяй, че съм труден за убиване.

- Това е така, Джони, но не мога да се оттърва от лошите предчувствия. – Тя протегна още повече ръката си – Хайде, вземи го. За да ми угодиш, дето се вика.

Въздъхнах и се усмихнах. Нека бъде нейното. Прибрах късметчето в джоба си и й отдадох чест. Този път тя отвърна по устав и аз минах краткия въздушен ръкав между двата кораба. Последното нещо от вътрешността на “Константин”, което видях, беше загриженото изражение на Ли – застанала в пилотския си костюм и с шлем под мишница, но загрижена. Сякаш не тя, а аз отивах зад противниковите линии.

А кой знае, може би наистина ме дебнеше нещо лошо?

Мини на 62
82.

- Какво желае системата ви, милейди. Империумът има разумни искания. Но какво искате вие, без какво няма да сключите мир? – това ме интересуваше най-много. Може би не беше най-умния начин за започване на договарянето, но поне щеше да ми даде идея, дали да продължа.

- Искаме само едно нещо, за да се върнем в Империума, капитане – отвърна ми тя. – И то е следващия ни губернатор да е ариелец!

Шашнах се. По принцип това не беше невъзможно – официално Империума отчиташе настроенията на планетата, преди да избере губернатора. Всъщност имаше повече от пет вида титли за висшия управител на една система – губернатор, президент, канцлер, консул и още няколко по-редки – като според маниера на издигането се слагаше и нужната титла. Проблемът беше, че Ариел беше бунтовнически свят. Такива отстъпки бяха нечувани. Имах властта да ги приема, но не мислех, че кариерата ми ще го понесе, дори с протекцията на Коморин.

Можех да откажа директно – мини на 94.

А можех и да се опитам да наложа тежки условия за примирието – мини на 77

- Нима това би извинило лошите маниери на дипломатическа среща?

- Едва ли. – отвърна тя. – Жалко, че всички офицери на Империума ви не притежават такъв тънък усет за разликата между война и мир. Като капитан Сикоров, например, който реши, че да се стреля с автоматично оръжие по тълпата е оригинална идея.

- Всеки има право да се защитава, милейди. – отвърнах спокойно. Малко ме заболя – познавах Сикоров и той не беше лош човек, но имаше навика да следва устава точка по точка. Не беше осъзнал, кога трябва да се оттегли.

- Но срещу цивилни! Невъоръжени цивилни! – изведнъж настъпи тя.

- Сама отбелязахте, колко му е помогнало това. – отвърнах със стоманена нотка в гласа си. Пропуснах да спомена, че налитащ ти с кирка сто килограмов миньор трудно минава за невъоръжен цивилен.

Все пак удара под кръста си бе явен. Трябваше ли да се опитам да го върна, изваждайки темата за непредизвиканото нападение над имперския гарнизон в системата – на 61.

Или беше най-добре да се опитам да върна нещата в спокойните им релси – мини на 98.

- Ли, трябваш ми тук. Все някой трябва да ръководи цялата тази лудница, а ако комндващия и заместника му се изнесат по едно и също време ще е лошо за дисциплината.

- Джони, не ме оставяй с тия сухари! – възкликна Мей. – Моля те. С часове ще трябва да чета скучни доклади, да решавам злободневните им проблеми и да им напомням, че има мъжки и женски тоалетни. Много по-забавно ще е да ме оставиш да хвърля един поглед на защитата на Ариел 4 или на станцията й. О, дори до Ариел 8 бих отишла, за да видя има ли нещо, което можем да използваме. Хайде де, Джони…

Мей отново ми прилагаше номерът с погледа на ритнато кутре. Проблемът ми беше, че й се получаваше.

Можех все пак да й разреша да отиде – мини на 54

Или да се измъкна, казвайки и, че не искам да рискувам да я засекат – мини на 79.

85.

- Милейди, какво значи това? – попитах спокойно. Не се притеснявах от нея, можех да я зашеметя за секунда.

- Значи, че вече сте пленник, капитане. Официално сме във война, нали така?

- Хитра сте, милейди, но нима смеете да ме заплашвате на мой кораб? Не мислите ли, че малко преигравате? – наклоних глава. Какво си мислеше тази, че може да ме победи ли?

- О, и за това съм се погрижила! – ръката й извади някакво устройство от пазвата й. – Добре, че дипломатите не ги претърсват, а? Нима мислехте, че няма да съм подсигурена срещу всички възможни изходи?

- А нима мислите, че аз не съм? – попитах спокойно. – Това е импулсен предавател. Еднократно изпраща импулс през под-пространството. Дадохте знак за нещо. Най-вероятно атака.

- Да, скоро ще бъдете в карцер в столицата! – очите й блестяха с фанатичен гняв.

Тъкмо се канех да отговоря, когато комуникатора ми изпищя и показа притесненото лице на капитан Лил.

- Сър, имаме проблем. Три ариелски совалки се появиха от под-пространството и искат да се предадем. С тях има и три изтребителя, сър. Какви са заповедите ви? – гласът на младия капитан трепереше. От яд или от страх? Най-вероятно и от двете.

- Пусни щитовете и загрей двигателите, Лил, нямат нищо с което могат да ни ударят. Познаваш способностите на кораба си, не се притеснявай от тези глупаци. Също така, започни приготовления за откачане на яхтата на Лейди Елинор и запечатай мостика. Грифин, край.

- Нима смятате да се биете със силите ни? – изгледа ме учудено посланичката.

- Не, смятам да им избягам. Нямате нищо, което може да ни уязви фатално. А вие ще дойдете с мен, като заложник. Обещавам ви, че отдавна във флота не се ползват разпити с мъчение, но имаме навика да използваме силни наркотици. Не вредят на нищо друго, освен на честта ви.

- Аз държа пистолета! Ако не отмените заповедите си, ще ви убия и после ще продължа да режа кораба ви на парчета.

- И ще се самоубиете? – вдигнах вежда

- Животът ми не е важен, важна е каузата, на която служа! Отменете заповедите си, веднага!

- Не се и надявайте. – отпих от чашата си. Стюардът се бе изнесъл, което беше добре. Надявах се да е на мостика при Лил.

- Ако не го направите до три, сте мъртъв. Едно!

Изгледах я. Не можеше да е сериозна.

- Две.

Мамка му, беше. Не се притеснявах за живота си – костюма ми щеше да ме предпази доста добре дори и от лазерен лъч, но все пак…

Или да я зашеметя с вградения зашеметител – мини на 93

- Нима мислите, че четирите ви бракувани фрегати, с аматьорски екипаж ще могат да се изправят срещу опасностите на галактиката? Моля ви се.

- Свършиха ни добра работа срещу вас!

- При съотношение на силите над осем към едно, една единствена имперска фрегата стопи половината ви флот и повреди другата половина. Моля ви се. Нека бъдем реалисти – ако Империумът искаше да ви унищожи, можеше да го направи с един единствен крайцер. – махнах с ръка пренебрежително.

- А защо не го направи?

- Поради доста по-важните задачи за същите тези крайцери. Като например войната на Външния фронт.

- Нима могъщия Империум не може да се справи с някакви извънземни? – тя ме изгледа с престорена изненада.

- Милейди, моля се никога да не изпитате, какво всъщност е да ви нападнат тези полу-разумни буболечки

- Може би, ако военните не бяхте такива маниаци на тема сигурност, колониите нямаше да се чудят, защо се вдига толкова шум около едни насекоми. И защо великите ви сили не могат да победят!

- Намеквате, че Империума е слаб? – вече си изпусках нервите.

- Всъщност да! – отвърна ми тя рязко.

Може би трябваше да успокоя топката – мини на 98.

Беше добра идея да й опиша какво значи да срещнеш в битка прословутите Нашественици – мини на 71

А може би трябваше да я науча на страх от военната мощ на Империума – на 95.

- Милейди, най-важното нещо за Империума е да получи всичките си военнослужещи обратно. Както и всичките си станции, кораби и бази. По този въпрос не може да има спорове и договаряне. Това е неотменимо условие.

- И ние имаме едно неотменимо условие, капитане. – отвърна ми лейди Елинор.

- Стига да е разумно, не виждам проблеми. – усмихнах се.

- О, то е съвсем малко. Просто искаме следващия губернатор да е ариелец.

Шашнах се. По принцип това не беше невъзможно – официално Империума отчиташе настроенията на планетата, преди да избере губернатора. Всъщност имаше повече от пет вида титли за висшия управител на една система – губернатор, президент, канцлер, консул и още няколко по-редки – като според маниера на издигането се слагаше и нужната титла. Проблемът беше, че Ариел беше бунтовнически свят. Такива отстъпки бяха нечувани. Имах властта да ги приема, но не мислех, че кариерата ми ще го понесе, дори с протекцията на Коморин.

Можех да откажа веднага и то с право – мини на 94.

А можех и да се опитам, поне да се пазаря като луд за репарациите – мини на 77.

- Да, Ли, може да си най-добрия пилот наоколо, но жестоката истина е, че ставаш за разузнавач толкова, колкото и аз. Никога не можеш да спреш с нормалното, винаги трябва да покажеш, че си добра и че те бива повече от останалите. Ще направиш някоя глупост, ще те разкрият и ще провалиш всичко.

Не очаквах реакцията й. Очаквах да избухне, да ме удари, но не и да замълчи. Не и да ме изгледа като най-нисшото създание на този свят. Може би по-лошото в ситуацията бе, че тя наистина не каза нищо. Само кимна, отдаде чест перфектно по устав и си тръгна с маршова стъпка.

Не исках да ядосвам и обиждам Ли, но този път щеше да й мине. Не можех да рискувам всичко. Въздъхнах тъжно и влезнах в каютата си. Ли можеше да почака. Ариел беше на първо място.

Мини на 68.
89.

Е1-10.

- Мислех, че Империумът не се интересува от вътрешното управление на системите.

- Интересът ни се събужда много активно, когато губим войници от нищо непредизвикани враждебни действия! – отсякох.

- Вашите войници първи откриха огън!

- След като вашите хора ги нападнаха с всичко което можаха да намерят!

- Ако наистина сте толкова убеден в правотата си, капитане, защо тогава сте тук? Не трябва л ида сте начело на флот, който да отмъсти за тяхната смърт?

“Защото няма невинна страна в случая” – мини на 63.

“Защото Империумът е милостив!” – мини на 69

Замислих се за момент, мъчейки се да се сетя начин, по който да се измъкна от условието, но нямаше как. Ариелци щяха да постигнат своето, каквото и да се опитам да направя. Трябваше да им поискам по-високи репарации, докато имах възможност, но сега вече беше късно – назовах цената, Елинор назова тяхната. Изборът беше това или война. Нима можех да избера войната? Можех л ида поема на плещите си половин милион мъртъвци? Не. По-добре завинаги да си остана командващ на бази като тези на Калигула, но не мислех, че мога да убия с една дума толкова невинни.

- Империумът приема условията ви, милейди, ако вие приемете нашите.

- Ние също приемаме вашите условия.

Вдигнахме тост по случай приключването на основните преговори.

Мини на 97.

Да, наистина нямаше намерение да отстъпи. Време беше да се раздвижа.

Рязко се извъртях странично, отмествайки се от пътя на лазерния лъч. Стар лаф на учителя ми по бойни изкуства беше, че не можеш да си по-бърз от куршум, но от противниковия пръст – можеш. Същото се получи и сега – лейди а-Хрийн натисна спусъка по рефлекс, според мен, но не уцели нищо. В следващия миг замахнах рязко с дяната си ръка и избих лазера от ръката й. Оръжието падна на масата, където аз го вдигнах и прибрах, докато тя разтриваше китките си и ме гледаше злобно.

- Милейди, казах ви, че съм подготвен. Нима не си личи, че съм бивш десантчик? – изпразних чашата си на един дъх и се облегнах назад. По леката вибрация на кораба усещах, че Лил загрява двигателите за под-пространствен скок. Въздъхнах и зачаках да се приберем на “Константин” – вече нямаше надежда да се размине мащабната война.

И в този момент, кораба се разтресе. Очите ми се отклониха към комуникатора ми, за да проследят какво ни бе ударило и за миг изпуснах а-Хрийн от погледа си. Грешка.

Дамата извади от корсажа си дълъг нож и се опита да ме изкорми. За частица от секундата си помислих, къде ли е тренирала – движенията й не бяха като на цивилен. Но, вместо да разсъждавам над това, просто пренебрегнах ножа и й светнах един в лицето. Благородничката изгуби съзнание на момента и рухна върху масата.

Мини на 104
92.

Е1+2

- С цялото ми уважение, мадам, това предстои да се изясни. – намесих се спокойно.

- От вас? – погледна ме тя иронично.

- Всъщност да. Имам пълни правомощия да реша проблема с каквито средства намеря за нужно. Империумът има нужда от Ариел и Ариел има нужда от Империумът.

- Нямаме нужда от военната ви диктатура! – отвърна разпалено тя.

“Не само че имате, ами и ще молите за нея” – на 80.

“Империумът е единствената ви защита” – на 86
93.

Въздъхнах и активирах скрития зашеметител. А-Хрийн подбели очи и тръгна да пада на земята, но все пак успя да натисне спусъка за кратко. Лъчът ме удари в гърдите и макар униформата ми да ме предпази до голяма степен, все пак усетих как гръдните ми мускули биват изгорени от температурата.

Докато мажех раната си с малко крем против изгаряния, усещах лекото трептене на корпуса, което показваше, че двигателите загряват за под-пространствен скок. Усмихнах се криво – щеше да се наложи да разпитвам Елинор, а после да атакувам проклетите бунтовници.

А може би нямаше да се добера до “Константин”? Нещо разтърси силно кораба ни. Усещането беше като от ракетно попадение.

Мини на 104

За малко да скоча на крака от яд. Нима си мислеха, че ще им дадем възможността да се бунтуват отново? Глупаци!

- Милейди, това е неприемливо условие за Империума. Такова нещо се дава като награда, а вие не сте я заслужили с нищо. Честта ми не ми позволява да приема условията ви. Съжалявам, но ако не сте склонни да отстъпите, преговорите приключват тук и сега.

- Разбирам. И не сте склонен да преобмислите нещата?

- Не! – отвърнах твърдо. – Може би вие сте склонна?

- Определено не.

- Боя се, че преговорите се оказаха безсмислени.

- За вас, може би – отвърна ми тя. И после, сякаш от самия въздух, в ръката й се появи пистолет.

Мини на 85.
95.

Е1+2

Изпуснах си нервите, провокиран от неверието й.

- Милейди, не разбирате ли, че ви правя проклета услуга, предлагайки тези преговори? Не разбирате ли, че за Империума сте просто една муха, която може да бъде смачкана по всяко време! Как може да не виждате бъдещето си? Нима не го изпитахте на собствен гръб по време на самия бунт? Една фрегата. Една единствена фрегата, срещу вашите пет и още тридесетина по-малки съда. Империума загуби една фрегата. Вие загубихте половината си флот. Какво ще направите срещу две фрегати? Ами срещу три? Четири!? Крайцер?

Дипломатката пред мен ме гледаше с широко отворени очи. Явно не бе очаквала такава реакция.

- Как да ви обясня, милейди, че военната ви сила е нищо за Империума. Че сте малки и незначителни, като бебе, което се кани да се бие със слон. В погледа ви виждам, че не ми вярвате. Нека ви дам пример. Заповядайте, седнете, нека не стоим прави. – седнахме и стюарда, хладнокръвно запазил покерджйиското си лице наля питиета. – Мадам, какво чухте за Бунта в система Ороса?

- Някаква имперска част, заедно с местните се вдигнала на бунт, подкрепена от търговския консорциум на планетата. Империума води почти едногодишна война, преди да ги покори, накрая извършвайки най-големия геноцид на столетието, превръщайки планетата в огнен ад с бомбите си. От тогава насам Ороса е като знаме за всички борци за свобода.

- Имате ли си идея за силите на оросианците? – попитах, вече по-спокоен.

- Не, знае се, че всеки обича да казва, че е победил по-силен противник. Не съм им обръщала внимание.

- А е трябвало. Вие и цялата ви демократична клика. Бях там в самото начало, при първата битка, която всъщност реши съдбата на бунта.

- Участвал сте в Клането на Ороса? – ахна тя.

- Не, само в Клането край Филерос. – въздъхнах.

- Не съм го чувала.

- Не бихте могли. Официалното име е Битката край Филерос. Където 8ми Флот срещна флота на бунтовниците. Срещу нас стояха тринадесет бойни крайцера, над шейсет фрегати и около четвърт милион малки съдове. В края на битката три бунтовнически крайцера успяха да избягат, заедно с осем фрегати и около хиляда малки съда – катери, изтребители, совалки. Всичко останало беше унищожено от 8ми флот. Империума загуби два крайцера и пет фрегати.

- Лесно е с числено превъзходство. – изсумтя пренебрежително тя.

- Милейди, исках да ви посоча унищожителната сила на цял имперски флот. Империума пренарежда силите си, пращайки цели флотилии към Външния фронт. Колко трудно ще им бъде, да минат и да избършат републиката ви от лицето на галактиката?

Тя ме погледна стъписано. В името на имперските Орехи, нима наистина не се бяха замислили, какво ги чака?

- Мирът е по-важен за вас, отколкото за нас, милейди. – добавих. – Предлагам да обсъдим възможностите ви да спасите нещо от цялата ситуация.

Тя кимна безмълвно. Е, поне се надявам да ме беше послушала. Пък било то и съвсем за кратко.

Мини на 100
96.

К1+20

- Милейди, искате твърде много от Империума. Осъзнавате, че ще трябва да понесете последиците на това си искане? – отговорих замислено.

- Готови сме да понесем условията ви. Готови сме и да воюваме с вас, ако се налага. Кажете си цената, капитане!

- Петдесет милиарда кредита финансови репарации и десет хиляди доброволци за флота и петдесет хиляди за легионите. Всичките ви сили се разоръжават, станциите, корабите и базите се връщат в имперски ръце, всички пленници се освобождават на мига.

- Искате невъзможното! – рязко ми отвърна тя. Видя промяната в изражението ми и добави бързо - Нямаме толкова пари! Бюджета ни едва достига десет милиарда годишно. Просто не можем да платим и да съществуваме, разбирате ли?

- Да. Но можете да доставите доброволците и да се разоръжите?

- Мисля, че няма да имаме проблем с това. Имаме достатъчно луди глави, но тях с удоволствие ще ви ги предадем за войници. Ще постигнем компромис някак си.

- Тогава, до приключване на кризата по Външния фронт ще доставяте целия си добив на тербий, итрий и иридий на една трета от нормалната цена. По-късно цените може да се уточнят в малки граници от чиновниците, но в тези рамки.

- Искате ужасно много. – очите й бяха загубили блясъка си, усмивката й бе изчезнала.

- Повярвайте ми, и повече можеше да поискаме. Това е цената, на която ще си спестим нови кръвопролития.

- Прав сте, разбира се. – тя въздъхна. – Нима имаме избор? Получаваме каквото искаме и даваме неизбежното. Ариел приема смирено условията ви.

Мини на 97.

Прекарахме известно време в уточняване на подробностите, после лейди Елинор отиде в яхтата си, за да проведе нужните разговори и да уреди подробностите. Договорът се изготвяше в момента от младия капитан Лил. Аз се бях изтегнал в каютата си и отпивах бавно от бутилката си с бира. Много неща на куп се събраха – трябваше ми малко спокойствие. Чипа ми вече е претоварваше от емоциите, които бе блокирал и трябваше да ги освободя.

Не че легнах да рева. Не съм от плачещите хора. Просто лежах и гледах в една точка, пиейки бира след бира. По някоето време се усмихнах на иронията на съдбата и извиках образа на “Непобедим” на видео стената.

- Е, приятели, явно че не сме били късметлии. Ви бяхте анихилирани, а аз анихилирах кариерата си. Чудя се, дали Ли ще успее да избегне лошия късмет?

Полежах още малко и тъкмо се унасях в сън, когато изведнъж кораба се разтресе рязко и алармените сирени запищяха.

- Лил, какво в името на Императора става? – изкрещях по комуникатора на китката си.

- Сър, атакуват ни! Проклетите ариелци ни атакуват! Дипломатическия кораб! – гласът на младежа трепереше от яд, а може би и от страх? Дали беше влизал в битка до сега? Едва ли.

- Лил, щитове на максимум, загрей двигателите и да се омитаме от тук! – изпсувах ядно – Ще им го натъпча обратно в гърлото това нападение!

- Сър, яхтата все още е скачена с нас. А лейди Елинор… ами, тя още е тук! На нашия кораб!

- Лил, запечатай мостика, аз ще се оправя с нея. Един заложник ще ни е добре, освен това ще я разпитаме. И взриви проклетите връзки с яхтата! Действай! – прекъснах връзката и извадих зашеметителя си – нямаше нужда да ползвам нещо друго върху “гостенката” ни.

Мини на епизод 200.
98.

Поех си дълбоко дъх няколко пъти. Не беше това начина. Не трябваше да влизам в спорове с посланичката, а трябваше да обмислим нещата като зрели хора.

- Милейди, извинявам се за поведението си. Предлагам и двамата да се успокоим и да седнем да обсъдим възможностите на тези преговори.

- Прав сте, капитане – отвърна ми тя – Нека видим, можем ли да постигнем консенсус.

Настанихме се на масата и стюарда ни наля напитки. Истинската игра тепърва започваше…

Мини на 100.

- Не бихте посмяла! – отсякох.

- Три! – изкрещя тя и за моя най-голяма изненада дръпна спусъка. Нямах достатъчно време, че да се опитам да се отклоня от прицела й – лъча ме порази право в гърдите и успя да пробие през униформата ми. Изстенах от болка и повече по рефлекс, отколкото съзнателно се задвижих рязко – едната ми ръка отби пистолета на страни, а другата се заби в лицето на благородничката. Не се наложи да удрям втори път – тя веднага подбели очи и припадна.

Докато мажех раната си с малко крем против изгаряния, усещах лекото трептене на корпуса, което показваше, че двигателите загряват за под-пространствен скок. Усмихнах се криво – щеше да се наложи да разпитвам Елинор, а после да атакувам проклетите бунтовници.

А може би нямаше да се добера до “Константин”? Нещо разтърси силно кораба ни. Усещането беше като от ракетно попадение.

Отбележи си загубата на 6 точки Здраве.

Мини на 104

100.

- Простете любопитството ми, милейди, но съм длъжен да попитам, с какви правомощия разполагате. Трябва да знам до колко точно обвързващо е всяко решение, до което стигнем тук. – започнах разговора с въпросът, който ме притесняваше най-много.

- С две думи, всяко решение тук ще е предпоследно. – отвърнах кисело.

- Нима вашите пълномощия са по-големи? – едната й вежда се изви в явен признак на изненада.

- Пълни. Мога да сключа какъвто поискам договор с вас. И той ще бъде спазен. Стига да върна в действие търговския обмен на планетата ви, за да могат корабостроителниците на Марс да строят повече кораби.

- Тогава всичко е лесно – усмихна се тя – Империума признава републиката ни и стоките тръгват отново.

- А хилядите загинали ще бъдат забравени? – изръмжах – Милейди, аз съм капитан от флота. Няма да позволя бунтът ви да бъде безнаказан прецедент.

- Тогава, примирието ще е проблемно. – отвърна ми тя най-спокойно. – Но какво желаете вие, капитане? Какви са условията ви?

Можех да претендирам за пълна капитулация на ариелци, със съответните последици за лидерите, военен съд за престъпниците и общо взето, това което би се случило на една победена държава. – мини на 74

Можех и да претендирам за нещо по-леко, примерно за признаване на републиката, като имперски васал (каквито бяха повечето планети), солидни репарации за загиналите и пълно разоръжаване на силите им. – мини на 65
101.

И1+1.

Завоят ми не беше достатъчно рязък и не успях да прихвана първата совалка както трябва. Ракетата ми излетя по нейна посока, но малкото данни, които компютърът й бе получил позволиха на противниковия пилот да успее да й избяга, примамвайки я в един носещ се в пространството метеорит. Не ме питайте, какво правеше там проклетата скала. Просто си беше там. Случват се такива неща в космическите битки.

Втората совалка обаче нямаше такъв късмет. Когато завоя ми свърши (и по времето, в което колегата й бягаше от ракетата ми) се озовахме практически очи в очи. Лазерът му ме улучи веднъж, но пък за сметка на това, моята ракета нямаше как да изпусне. Облак от горящи газове се появи за кратко и после от совалката останаха само няколко летящи парчета.

Отбележи си, че губиш 8 точки Щит.

Ако все още имах ракети можех да направя втори опит срещу спасилия се по чудо – мини на 109.

А ако бяха свършили (или не исках да ги хабя) можех и да се опитам да го премахна по стария начин – с лазери и оръдие – мини на 114.
102.

Игнорирайки неспирните й протести, напъхах лейди Елинор в десантното отделение на изтребителя и я завързах с коланите на едната седалка. В съседното кресло имаше десантен скафандър. Потупах го, молейки се да не ми се наложи да го ползвам – не ми се искаше положението ми да се прецака до там, че да трябва да се бия с тежковъоръжен противник.

Мини на 108
103.

Откоса ми пропусна кабината и общо взето не доведе до нищо полезно. Изругах ядно, и рязко промених траекторията си, за да не мина пред самите дула на совалката. Чак, тогава, пилота на третия кораб се размърда – завърташе се срещу мен с идеята да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да стрелям с лазерите си по кабината му – мини на 159

Или просто да му пусна една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието по него – практически нямаше шанс да изпусна – мини на 107.
104.

- Лил, какво ни удари, по дяволите? – изкрещях по комуникатора.

- Сър, двете совалки се оттеглиха и ги замени тежък десантен катер. Това беше едно от магнитните му торпеда. – Лил ме изгледа разтревожен – Сър, моля ви, замислете се дали да не се оттеглите с изтребителя.

- Сърповете не са способни на под-пространствени скокове, Лил. Но мога да направя друго, мога да отвлека вниманието им от вас.

- Сър, не мога да го позволя! Вие сте главнокомандващия на цялата ни флотилия!

- Аз съм военен, момченце! – отвърнах студено – Ще излезна от товарното отделение, ще покажа на Катера, че не сме без зъби и ще се прибера навреме за скока, бъди спокоен.

- Сър, разбирам желанието ви, но устава е ясен. Наша работа е да служим като щит за оттеглянето ви! – Лил беше придобил странно изражение.

- Нямате оръжия, значи нямате с какво да ме прикривате! – извиках му.

- Но можем да ви скрием, сър. Моля ви сър, нека си свършим работата. Обещавам да не правим глупави геройства. В момента в който се измъкнете ще скочим към “Константин”. Риска да ни ударят точно преди скока е малък, но не искам да рискувам с вас на борда.

- Лил, ти си идиот. Гледай да не те взривят и приготви проклетия изтребител най-сетне. - превключих на канала на пилота му и заговорих с най-властния си тон – Лейтенант, не отговаряйте. В момента в който ви дам сигнал извършвате скока. Без възражения. Иначе се кълна, че ще ви пратя на военен съд, нищо че сте цивилни.

Прекъснах рязко връзката и влетях в каютата си. Плочите със заповедите ми лежаха разпръснати по бюрото ми. Нямах време да ги крия, така че просто ги награбих и ги хвърлих в дезинтегратора, който веднага ги превърна в пепел. Имах копия на всичко по-важно в каютата на “Константин”. Грабнах мешката си и се върнах при посланичката, която бе започнала да се събужда.

Дали не беше най-разумно да я зашеметя отново, колкото и грубо да звучеше това – мини на 111

Или беше по-добре да не го правя – мини на 116
105

Колко е Код И1?

1 или повече – мини на 161.

0 – попадаш на 163.
106

И1+1

Дадох пълна мощност на двигателите и се плъзнах странично покрай корпуса на дипломатическата совалка. Трите противникови кораба се показаха пред мен като на длан. Сега идваше рисковия момент – не знаех защитните им способности и щеше да се наложи да заложа на шанса, що се отнася до атаката – лазери, оръдие или ракети.

Първата совалка влезна в мерника ми – явно екипажите на ариелци още не бяха осъзнали, че съм опасност. Пръстите ми докоснаха спусъците. Но къде и с какво?

Можех просто да й пусна една ракета и да забравя – зачеркни една ракета и мини на 113

Можех да се опитам да я атакувам с лазерите си, целейки се в пилотската кабина (на 122) или двигателите (на 136) й, залагайки на факта, че това са преработени цивилни совалки – не би трябвало да имат силни щитове.

А можех просто да пусна един откос от оръдието към кабината, залагайки на точността си и факта, че кабината е уязвима на физически атаки? – мини на 145

Изстрелях един откос от оръдието си право в кабината на противника си. За секунда се замислих над иронията – при всички напреднали технологии, ние още се замеряхме с камъни. Е, начина на запращането им по противника беше различен, но в крайна сметка си оставаше замеряне с камъни.

Металните осколки направиха целия кокпит на… най-точното определение ще да е метално-биологична кайма. За мое съжаление, лазерите са по-бързи от осколките – усетих, как целия ми щит премигва, когато противниковия изстрел го порази.

Отбележи си, че губиш 8 точки Щит.

Мини на 117

Включих всички системи на изтребителя и подготвих двигателя. По принцип се намирах в най-обикновено товарно отделение и не можех да излетя направо – трябваше да изчакам вратите да се отворят и изкуствената гравитация да бъде изключена. Чак когато това се случи, можех с леки подбутвания от навигационните двигатели да излезна извън кораба. В момента, в който се измъкнах през тесния отвор можех да разпъна крилата на кораба си и да включа двата главни двигателя. Радара ми веднага се изпълни с информация – засичах ясно трите совалки и катера. Виж, идея си нямам, къде бяха изчезнали изтребителите.

Включих прицелната система и освободих предпазителите на оръжията. Моментът на истината наближаваше. Не бях управлявал нищо по-малко от катер в реална космическа битка от повече от десет години, което малко ме притесняваше, но пък се надявах годините тренировка преди това да наклонят везните в моя полза.

Мини на 120

Спуснах се след совалката и бързо я прихванах. Противникът ми нямаше никакъв шанс. Ракетата се отдели от гнездото си под кораба ми и се изстреля светкавично напред. След малко облак от горящ газ беляза последното място на совалката. Време беше да се справя с истинската опасност – катера. Мини на 123.

Завих възможно най-рязко и в момента, в който първия противник попадна в мерника ми, пуснах ракетата, която излетя по негова посока, но малкото данни, които компютърът й бе получил позволиха на пилота да успее да й избяга, примамвайки я в един носещ се в пространството метеорит. Не ме питайте, какво правеше там проклетата скала. Просто си беше там. Случват се такива неща в космическите битки.

Това, което ме посрами, обаче не беше този пропуск. Беше факта, че не успях да уцеля и втората совалка, въпреки, че се озовахме “очи в очи”. Трябва да призная на противника си, че успя да ме разсее с неспирен обстрел и вместо да стрелям, преминах в отбранителни маневри. Когато най-накрая успях да се откача от обстрела и да се насоча като хората, ръката ми трепна! И по закона на Мърфи успях да прихвана същия гаден астероид, зад който се спаси първата совалка. Поне този път астероида се пръсна на парчета. Гадни каманаци!

Нямах много време. Трябваше бързо да избера, какво да предприема.

Можех просто да се спусна по втората совалка с надеждата да я сваля с ракета (ако имах останали де) – мини на 126.

Можех да пробвам същото, но с първата совалка – мини на 134.

А можех и да се опитам да ги довърша с лазерите и оръдието си – мини на 152.

Извадих малкия си зашеметител и изстрелях един заряд в тялото на а-Хрийн. Въздъхнах, представяйки си, какъв главобол щеше да я мъчи като се събуди, но по-добре така, отколкото да ми се пречка.

Метнах я на рамо и отидох в товарния отсек на дипломатическата совалка. Усмихнах се на гледката на изтребителя вътре – най-универсалния кораб в своя клас. Отворих люка на десантното отделение и поставих Елинор в една от седалките. Едно интересно предимство на десантното отделение беше, че ставаше и за карцер, ако се направят една-две настройки. Гостенката ми можеше да се надява на шанс за бягство, но едва ли щеше да го получи.

В съседното кресло имаше десантен скафандър. Потупах го, молейки се да не ми се наложи да го ползвам – не ми се искаше положението ми да се прецака до там, че да трябва да се бия с тежковъоръжен противник.

Затворих люка на десантното отделение и се настаних в пилотската кабина. Ли с право ме подиграваше за пилотските ми умения – в сравнение с нейните наистина бяха едно голямо нищо, но все пак бях дипломиран офицер. Мобилизираните ариелци нямаше да са получили такова добро обучение. А и би трябвало корабите им да са по-слаби от моя, но не исках да се обзалагам. Не би трябвало нищо да може да се обърка, нали?

Мини на 124

Металните осколки се забиха във визьорите на совалката, убивайки всички вътре и превръщайки кабината й във въртоп от метални парчета. Траекторията ми ме отведе на едва няколко десетки метра от кораба и имах възможността да видя с очите си, какво бях причинил. Не беше красива гледка. Още един противник долу. Чак, тогава, пилота на третия кораб се размърда – завърташе се срещу мен с явната идея да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да стрелям с лазерите си по кабината му – мини на 159

Или просто да му пусна една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието и по него – при това положение трудно можех да пропусна – мини на 107.

113

Освободих ракетата и се отделих от линията, минавайки “под” експлозията. Една совалка долу, още две на линия. Пилотите на другите две совалки сигурно още бяха в шок, защото вместо да правят маневри, стояха на едно място. Усмихнах се злобно – лошо за тях. Втората совалка веднага падна в прицела ми.

Можех и нея да отнеса с една ракета – мини на 151.

Или да пробвам да уцеля двигателите й (143) или кабината (140) с лазерите си?

Можех и да се опитам да оцеля кабината с оръдието си – мини на 155.
114

И1 – 1

Започна се преследване. Признавам, че не съм велик пилот. Преследването никога не ми е било в силата, но пък, совалката беше по-тежка от кораба ми и съответно доста по-тромава. И все пак…

Уязвимите за ракети места по един катер не са много – оръжейните установки, командния център и двигателите. Въпросът беше, къде да опитам да ударя?

Оръжейните установки бяха повече от лесна цел, но нито имах достатъчно ракети за всичките, нито щях да нанеса кой-знае какви щети на катера. Все пак бяха валиден избор – имаше шанс едно на милион да задействам верижна декомпресия и катера да се повреди сериозно… но шанса беше нищожен. (на 235)

Двигателите бяха най-уязвимата част на корабите като цяло. Без двигатели няма нищо – няма гравитация, навигация, енергия. Проблемът в цялата история бе във простия факт, че военните конструктори не са тъпаци – двигателите бяха най-защитената част от един кораб. Щеше да е много трудно, но едно попадение на точното място можеше да ми спечели битката. Все пак, щяха да ми трябват две ракети. (на 245)

Реших, че да те зашеметят два пъти поред не е приятно и с въздишка метнах на рамо разсънващата се посланичка. Може би щеше да се опита да създава проблеми, но пък не вярвах да е способна да ме пребори.

Докато стигна до товарния отсек на совалката пленничката ми вече се бе отърсила от унеса и не пропускаше да коментира грубото ми държание. Правех се на глух – повечето жени мрънкат, като ги вдигнеш на рамо. По-добре това, отколкото да я зашеметя, нали така?

Въпросът беше, какво да направя след това – да я напъхам в десантния отсек на изтребителя и да я заключа там – на 102

Или да се опитам още веднъж да я убедя да спре нападението – на 118
117.

Провери си Б1.

Ако е равен на 0 – мини на 123

Ако е равен на 1 – отиди на 131

Ако е равен на 2 – попадаш на 147
118.

Е1+3

Свалих посланичката от рамото си възможно най-внимателно и веднага заговорих:

- Милейди, това е последния ви шанс да спрете това безумие! Наредете на хората ви да се оттеглят, преди последствията да са излезли извън контрол!

- Капитане, освен невъзпитан, вие сте и идиот! – отвърна ми злостно тя – Вече ви заявих – никаква капитулация! Можем да сключим мир само ако Ариел е свободна от проклетата ви военна диктатура!

- Заслепени сте! – отвърнах й – Всичките ви сили не са достатъчни дори да одраскат Империума! Наблюдавал съм битки от типа “Свобода или смърт!” Завършват винаги трагично!

- Но имената на героите се помнят с векове!

- А децата остават без родители! Ако изобщо оцелеят! Вразумете се, докато е време!

- Никога не ще склоним глави пред вас! Никога! – изкрещя в лицето ми тя.

Въздъхнах и я вкарах в десантния отсек на изтребителя ми, въпреки протестите й. Не че задачата ми беше лесна, но пък някой път да си голям и силен е адски полезно.

- Вярвайте ми, милейди, като казвам, че е за ваше добро – заявих, привързвайки я с коланите на едната седалка. – Щом се махнем от тук ще имам възможност да се опитам да ви убедя в правотата си. Макар да се боя, че ще трябва да причиня няколко доста лоши неща на атакуващите ни сили.

Свърших с коланите и изключих от съзнанието си фанатичната й тирада в стил “Колко е демоничен Империума”. В съседното кресло имаше десантен скафандър. Потупах го, молейки се да не ми се наложи да го ползвам – не ми се искаше положението ми да се прецака до там, че да трябва да се бия с тежковъоръжен противник.

Мини на 108.

Изненадах дори себе си с превъзходните си умения. Още щом завърших завъртането си успях да прихвана едната совалка. Малко рисково изстрелях ракета по нея и се насочих към партньорът й, който вече беше почнал да маневрира, за да ме пресрещне. Практически се насочих челно към него и му пуснах ракета. Не очаквах да улуча и в двата случая. Но улучих.

Две кълба от горящи за кратко газове се появиха в полезрението ми. Не издържах и изкрещях от радост. Виж, от десантното отделение се чуха няколко коментара, колко жесток съм бил, но ги подминах. Не аз бях атакувал дипломатически кораб, нали така?

Мини на 123.

Време е да погледнеш частта от дневника, озаглавена “Сърп”. Там има няколко статистики, които те интересуват силно, в следващите епизоди. На първо място са оценките на самия изтребител – Маневреност, Скорост и Броня. Общо взето значат точно това, което се досещаш – колко маневрен и бърз е изтребителя ти (не особено) и колко добре е защитен от атаки (Броня)(доста добре, всъщност).

Под тях е графата Щит – колко точки енергийни щети можеш да понесеш, преди щита ти да рухне и да отнасяш пораженията директно по Състоянието си.

Под тях е графата “Състояние”. Състоянието е на практика живота на кораба ти. Колкото повече щети понасяш, толкова повече отслабва самия кораб. Точно под самата оценка е даден модификатора й - какви точки прибавяш при проверките си в битка. Т.е. ако кораба ти е на 30 точки състояние (което е максималното) при всяко хвърляне ще си прибавяш 1 точка към общия резултат. Ако е на 6 точки състояние, ще изваждаш по 3 точки на всяко хвърляне.

Всички понесени щети се вадят директно от точките Състояние на кораба ти!

Отдолу са графите за оръжията – лазери, магнитно оръдие, ракети и бомби.

Лазерите са адски силно оръжие и са идеални за поразяване на кораби, проблемът е, че щитовете ги абсорбират напълно, макар и с някакъв лимит. Общо взето една лазерна атака спокойно може да разруши кораб, който е загубил щита си. Друг проблем на лазерите ти е, че са вградени в кабината ти, покривайки много малък ъгъл на стрелба.

Магнитното оръдие изстрелва парчета метал по противниковия кораб. Практически безполезно срещу по-тежки съдове, поради високата им броня, но пък компенсира с факта, че е най-добрия начин за сваляне на леки изтребители. А и е монтирано на въртяща се стойка, което му дава огромно покритие. Още един минус е, че можеш да го ползваш само 12 пъти, след което край – няма да имаш с какво да стреляш.

Имаш ракети Търсач 22. Силни и опасни, способни да свалят без проблеми по-малките съдове и да уязвят значително и по-тежките такива.

Имаш и ядрени бомби модел А1. Огромна поразяваща сила, но много малък обсег и абсолютно неефективни срещу малки кораби. Обикновено те са основното оръжие с което изтребителите вредят на големите класове кораби – фрегати и крайцери, както и на наземни цели.

Отбелязвай си всяко използване на ракета и бомба или стрелба с магнитното оръдие. Мунициите свършват все някога. Лазерите нямат такъв проблем.

Проверка за Маневреност или Скорост се прави като събереш показателя на изтребителя си, прибавиш оценката си за Пилотиране и към тях добавиш зарче. Естествено към крайния резултат се прибавя и модификатора от Състоянието, както обяснихме вече. Проверките в текста са записани в курсив.

Понасянето на щети от лазерен или плазмен обстрел са отбелязани, като Губиш Х точки Щит. Това значи, че вадиш тези щети от щита си, най-напред. Ако щитът ти падне до нула, започваш да вадиш директно от състоянието си, приспадайки от щетите Бронята си. За по-ясно ще дам пример: Ако понесеш 44 щета, докато имаш 25 щит, 3 броня и 30 състояние, ще изгубиш целия си щит и ще понесеш 44 – 25 = 19 Щета, от които Бронята ще абсорбира 3 точки, значи състоянието ти ще спадне с 16 точки.

Ако понасяш физически щети, те ще са отбелязани като Понасяш Х точки Щети. Тези щети се намалят от бронята на кораба ти и после се изваждат от състоянието му. Примерно, понасяш 12 точки Щети, докато имаш 3 Броня и 22 Състояние. Ще намалиш Щетите с 3 (12 – 3 = 9) и чак тогава ще намалиш Състоянието си (което ще стане 22 – 9 = 13).

Сега, въоръжен със знанията си за правилата и с ясната представа, че на бойното поле има три совалки и един катер с които трябва да се справиш (а и три изтребителя може да се появят от никъде) избери модела на кораба си:
Тежък изтребител-бомбардировач клас Сърп.

Разработка: Поради силната уязвимост на десантните поделения от противникови кораби от среден клас (совалки и катери) и уязвимостта на спускателните капсули на противников огън, Генералния Щаб възлага на Марсианските Инженери задачата да разработят изтребител удобен за използване при десантни операции. 12 различни модела “Сърп” биват изкарани, като резултат. Всеки с точно определена функция. С времето моделите биват подменяни с по-модерни и по-модерни. В момента на въоръжение са три модела на изтребителя:

Предназначение: Атака върху кораби от по-висок клас, най-вече совалки и катери, както и тактически удари по наземни защити.

Екипаж: 1 пилот.

Транспортни възможности: 3 десантчика в пълно въоръжение

Въоръжение:

2 броя носови лазери Л22.

1 Магнитно оръдие МГ4К

4 ракети “Търсач”.

2 ядрени бомби А1.

Маневреност: 5

Скорост: 4

Броня: 5

Предназначение: Изтребително-десантни функции, предимно справяне с противникови кораби от среден клас.

Екипаж: 1 пилот.

Транспортни възможности: 2 десантчика в пълно въоръжение

Въоръжение:

2 броя носови лазери Л22.

1 Магнитно оръдие МГ4К

6 ракети “Търсач”.

2 ядрени бомби А1.

Маневреност: 4

Скорост: 5

Броня: 3

Предназначение: Първоначално разработен за десантна дейност, но тежката му броня и щит го правят изключително ефективен срещу кораби от среден клас.

Екипаж: 1 пилот.

Транспортни възможности: 4 десантчика в пълно въоръжение

Въоръжение:

2 броя носови лазери Л22.

1 Магнитно оръдие МГ4К

4 ракети “Търсач”.

2 ядрени бомби А1.

Маневреност: 4

Скорост: 3

Броня: 8

Изтребителя определено отстъпва на по-леките си и по-маневрени съперници като лекия “Авалон” и тежкия “Косач 12”, но за разлика от тях има пълната способност да се справи с по-висш клас кораби сам-самичък.

Мини на 130, за да пробваш да сриташ няколко ариелски четирибуквия.

121.

Не се справих особено добре с отбягването – на няколко пъти щитът ми просветна в червено, индикирайки, че е понесъл щети. Все пак, най-накрая успях да набера скорост и да обърна кораба си, така че да “погледна” преследвача. Инерцията ми ме носеше назад с прилична скорост, а противника ми попадаше точно в мерника на лазерите. Лошо за него.

Натиснах спусъка и изпарих кабината му. Чувствах се добре, пускайки двигателите и насочвайки се обратно към дипломатическата совалка.

Извади си 22 точки Щит.

Мини на 123.

Бях прав – нямаха щитове. Натиснах спусъка и почти в същия момент видях как кабината се изпари. Нямаше продълговат лъч, като по холо-видеото, само лек проблясък и кабината вече не съществуваше. До някъде съжалявах противниците си – липсата на щитове ги правеше уникално уязвими. Къде бяха тръгнали изобщо.

Прелетях “под” неуправляемата вече совалка и проверих другите две. Пилотите им сигурно още бяха в шок, защото вместо да правят маневри, стояха на едно място. Усмихнах се злобно – лошо за тях. Втората совалка веднага падна в прицела ми и остана без кабина. Чак, тогава, пилота на третата се размърда. Веднага забелязах, че не става дума за същия модел совалка, така че може би същата тактика нямаше да е ефективна? Най-малкото последния ми противник се завърташе срещу мен с идеята да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да потретя лазерния обстрел – мини на 159

Или просто да му пусна една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието по него – при това положение трудно можех да пропусна – мини на 107.

Едва включих двигателите и чух шум от десантния отсек. Лейди а-Хрийн се бе свестила! Какво имаше в кръвта си тази жена? Обикновен човек не би трябвало да се съвзема толкова бързо! Като се замислих обаче, осъзнах, че както Империума може да подобрява военнослужещите си, така и цивилните можеха. Всъщност повечето военни технологии бяха разработени от цивилни компании. Въздъхнах отчаяно и включих интеркома:

- Милейди, поздравявам ви за прекрасното ви физическо състояние. Повечето хора не биха се свестили толкова бързо.

- Грубиян! – отвърна ми гласа й – Настоявам да ме освободите незабавно! Аз съм благородничка и посланик на Свободната република! Нямате право…

- И вие нямате право да нападате дипломатически кораби, но забелязвам, че го правите. Вашите хора нарушиха първи правилата. Сега се боя, че е време за отговор.

Не обърнах внимание на отговорът й. Време беше да отлитам - мини на 108.

Съвсем леко отклоних мерника в страни и не уцелих самата кабина. Парчетата метал изстреляни от оръдието ми оставиха сериозни драскотини по корпуса на совалката, но нищо сериозно, за жалост. Изругах ядно и чух веселото възклицание на пленницата ми по интеркома. Нямах време за втори откос, тъй като вече преминавах “под” първата совалка и в прицела ми попадна втората.

Можех нея да я отнеса с една ракета за по-сигурно – мини на 151.

Или да пробвам да уцеля двигателите й (143) или кабината (140) с лазерите си?

Можех и да пак да опитам да уцеля кабината с оръдието си, макар че този път щеше да е по-трудно – мини на 155.
126.

Б1-1.

Най-правилното решение за всеки, който има да хаби ракети. Противникът ми беше пред мен, другарят му далече. Използвах възможността да се спусна срещу него и да го прихвана сигурно. Ракетата изстрелях почти от упор. Нямаше как да пропусна. Малкото огнено кълбо от горящи газове бе наградата ми.

Въпросът пред мен сега бе как да се разправя с другия?

С ракета – мини на 109

Или да го приближа за лазерна престрелка – мини на 114
127.

Б2 = 150

Рязък завой смени траекторията ми, така че да използвам дипломатическата совалка като щит, преди да погна катера. Най-после имах време да обърна внимание, какъв е и да измисля стратегията си.

Катера беше стар модел “Водно конче”. Стар или не, Империума все още ги държеше на въоръжение и ги ползваше масово. Бяха ефективни, лесни за поддръжка и евтини. Имаше и добра новина – макар и изправен срещу прекрасен кораб, знаех, че има някакъв минус. Беше почти невъзможно да няма – Империума продаваше старите си кораби на частни лица само ако имат някакви неизгодни за поправяне дефекти, а катерите от клас “Водно конче” не се оставяха на склад. Корабът срещу мен имаше слабо място. Номерът беше да го открия.

Във всеки случай трябваше да преценя началната си тактика бързо:

Можех да се опитам да оближа корпуса на противника с двигателите си, опитвайки се да нанеса сигурен удар с атомна бомба. Рискът беше, че щях да съм лесна мишена за всичките му оръжейни системи. Все пак, всичко можеше да свърши за секунди – мини на 105

Можех и да опитам да го обсипя с ракети, ако имах останали такива. Приятна идея, но не знаех дали по мен нямаше да пуснат няколко ракети в отговор, а и ако бронята на катера беше достатъчно дебела, можеше да се проваля красиво… или да го превърна в кълбо от скрап – мини на 115

А можех и да се опитам да намеря слабото му място, държейки се на безопасно разстояние от него – на 132.
128.

Б1=0.

Рязко ускорих, избягвайки на косъм няколко от изстрелите на противника ми (макар и самия аз да не ги виждах, компютъра на кораба чертаеше траекториите им, за по-ясна представа на пилота за случващото се) и направих нещо подобно на лупинг (в космоса е много по-лесно, отколкото в атмосферата) и се озовах отново зад совалката. С удоволствие натиснах спусъка и изпарих част от двигателите й. За секунда може би корабите ни бяха свързани с бял лъч, после противника ми се разцепи в жестока декомпресия.

Край на совалките. Време за катера. Мини на 123.
129.

Спуснах се стремително към последната оцеляла совалка. Пилотът й отдавна се бе измъкнал от шока и сега се мъчеше да прави защитни маневри. Не беше особено лош, но не беше и военен. Въпросът беше, колко ще се занимавам с него?

Можех просто да му пусна една ракета – мини на 109.

А можех и да се вкопча в старото традиционно преследване между кораби – мини на 114.

Прецених набързо разположението на силите – все още бях скрит от радарите им зад корпуса на дипломатическата совалка, но това нямаше да е за дълго – Катера се завърташе около нея и скоро щеше да ме засече. Въпросът беше изцяло в това, на къде да се насоча първо – совалките или катера?

Ако решиш, че совалките са първата ти мишена – мини на 106

Ако смяташ първо да се разправиш с най-голямата мишена – катера – мини на 127.

Нямах време за колебания – трябваше или да се върна и да унищожа последната совалка или да се надявам, че тя няма да ми е проблем и да атакувам катера?

Ако решиш да атакуваш совалката мини на 129

Ако решиш, че катера е по-важен – мини на 127

Направих възможно най-бързо широк кръг около катера извън обсега на оръдията му, оставяйки скенерите на изтребителя да ми стоварят количествата си различна информация.

Парчетата метал излетяха от оръдието ми и се впиха в самата кабина на совалката. Въпреки усилията на програмисти и инженери, все още не бе измислен кораб от нисък клас, който да няма нужда от визьори. Дори високите класове притежаваха такива, макар и да ги криеха по време на битка. Понякога имаш нужда от пряка видимост. Това обаче беше и най-уязвимата част от кораба. Чак съжалих екипажа – да умреш от декомпресия не е никак приятно.

Прелетях “под” неуправляемата вече совалка и проверих другите две. Пилотите им сигурно още бяха в шок, защото вместо да правят маневри, стояха на едно място. Усмихнах се злобно – лошо за тях.

Можех нея да я отнеса с една ракета за по-сигурно – мини на 151.

Или да пробвам да уцеля двигателите й (143) или кабината (140) с лазерите си?

Можех и да пак да опитам да уцеля кабината с оръдието си, макар че този път щеше да е по-трудно – мини на 155.

Не знам какво ме подтикна да взема такова тъпо решение. О, да, противника който избрах беше лесна мишена, но колегата му ми дишаше във врата!!! Все пак се постарах да прихвана целта си, докато се мъчех да не позволявам на преследващата ме совалка да ме порази с лазерното си оръдие.

135.

Търпението и ракетите ми бяха около нулата, като числени стойности, така че не издържах и с възможно най-силна злоба изключих прицелващия механизъм на ракетите и започнах да се приближавам в лазерен обсег.

Бях прав – нямаха щитове. Натиснах спусъка и почти в същия момент видях как совалката избухна – явно бях ударил реактора. Нямаше продълговат лъч, като по холо-видеото, само лек проблясък и последвалата експлозия. До някъде съжалявах противниците си – липсата на щитове ги правеше уникално уязвими. Къде бяха тръгнали изобщо.

Прелетях “под” кълбото отпадъци (да, в космоса огъня изчезваше бързо) и проверих другите две. Пилотите им сигурно още бяха в шок, защото вместо да правят маневри, стояха на едно място. Усмихнах се злобно – лошо за тях. Втората совалка веднага падна в прицела ми и последва съдбата на другарчето си. Чак, тогава, пилота на третата се размърда. Веднага забелязах, че не става дума за същия модел совалка, така че може би същата тактика нямаше да е ефективна? Най-малкото последния ми противник се завърташе срещу мен с идеята да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да потретя лазерния обстрел – мини на 159

Или просто да му пусна една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието по него – при това положение трудно можех да пропусна – мини на 107.

Спуснах се като хищна птица срещу по-близката совалка и практически я разрязах на две с лазерните си лъчи. Декомпресията й не бе особено впечатляваща, но ми даде прикритие от втората совалка, за достатъчно дълго време, че да обърна и да направя същото нещо на противника си. Осъзнавах, че съм прегрял леко лазерите, но си струваше – разправих се с проблема бързо и ефективно, с умение, което вярвах и Ли би похвалила.

Гордо премини на 123.
138.

Б1=0

В известен смисъл съжалявах пилота на совалката – ситуацията просто не беше на негова страна. Без проблем го прихванах задържах спусъка за цяла секунда. За известно време, корабите ни бяха свързани от бял лъч светлина, после неговия се разкъса от жестока декомпресия. Нямах повече работа с дребни риби.

Мини на 123.
139.

Въпреки, общо взето идиотското си тактическо решение, все пак успях да се прицеля (на цената на едно-две попадения в щита ми от страна на преследващата ме совалка) и да пусна ракетата, която прихвана целта си и се спусна като някакъв хищник. Мишената ми избухна в малко огнено кълбо от горящи газове, а аз елегантно завих около нея и излезнах на линия с преследвача си.

Може би трябва и на него да му пусна една ракета – мини на 109.

Или да се впусна в престрелка – мини на 114.
140.

Б1-1; С1=3.

Превключих на лазерите и стрелях няколко пъти по двигателите на совалката. Веднага ми се изясни, че нямаха щитове. Лазерите ми срязаха кабината на две. Е, един враг по-малко. Чак, сега, пилота на третата се размърда. Веднага забелязах, че не става дума за същия модел совалка, така че може би същата тактика нямаше да е ефективна? Най-малкото последния ми противник се завърташе срещу мен с идеята да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да повторя лазерния обстрел – мини на 159

Или да му пусна една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието по него – при това положение трудно можех да пропусна – мини на 107.
141.

Б1-1

Спуснах се като хищна птица срещу по-близката совалка и практически я разрязах на две с лазерните си лъчи. Декомпресията й не бе особено впечатляваща, но достатъчна, за да ме разсее. Кървавочервеното премигване на щита на изтребителя ми беше твърде ясен знак, за факта, че съм под як обстрел.

Може би трябваше да се завъртя веднага около оста на кораба си и да се опитам да атакувам гонещата ме совалка – мини на 146.

Или трябваше да използвам току-що унищожения му колега за прикритие и тогава да го атакувам – мини на 149.

Със умение, стил и честно казано чист висш пилотаж отбягнах почти всичко – лазерни лъчове, плазмени заряди, осколки от магнитни оръдия и се плъзнах почти по самия корпус на кораба, което ми позволи да избягам от ракетата. Освободих предпазителя на ядреното оръжие и натиснах спусъка.

Превключих на лазерите и стрелях няколко пъти по двигателите на совалката. Веднага ми се изясниха две неща. Първо, нямаха щитове. И второ, явно уцелих реактора, защото цялата совалка се превърна в оранжево кълбо. Е, един враг по-малко. Чак, сега, пилота на третата се размърда. Веднага забелязах, че не става дума за същия модел совалка, така че може би същата тактика нямаше да е ефективна? Най-малкото последния ми противник се завърташе срещу мен с идеята да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да повторя лазерния обстрел – мини на 159

Или да му пусна една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието по него – при това положение трудно можех да пропусна – мини на 107.
144.

И1+1

Две совалки на куп, трудно щеше да е, но пък по-добре с ракети, отколкото с лазери и оръдие. Нямаше нужда да се спускам. Трябваше само да се прицеля в момента, в който се обърна…

Да уцелиш нещо с оръдието не е точно лесна работа, по принцип, но в случая не би трябвало да имам проблем.

Я събери оценката си за Пилотиране с резултата на едно зарче и виж колко е резултата (не забравяй да си прибавиш +1 от Състоянието на изтребителя).

Под 8 – мини на 125.

Ако сбора е 8 или повече – мини на 133.
146.

И1+1

Направих грешка – подцених противника си. Подцених най-вече маневреността на кораба му. Тъкмо заставах на позиция за стрелба, когато совалката изведнъж почти напълно спря. При моята скорост, бързо се оказах в позицията на преследван. Изпсувах ядно, докато се мъчех да отбягвам противника.

Изпсувах ядно, бях пропилял предимството на изненадата, пропускайки глупашки две от трите совалки. Изборите ми бяха няколко, но не бяха и особено приятни.

Можех да се спусна срещу катера, оставяйки совалките зад гърба си – мини на 127.

Можех и да се опитам да се разправя със совалките по добрия стар начин – с лазерите и оръдието си – мини на 152.

Или просто да се опитам да им пусна по ракета – мини на 144.
148.

И1+1

Е, днес не ми беше ден.

Като за начало се провалих доста прилично в отбягването на преследвача си. Щитът ми тревожно примигна няколко пъти с различен интензитет, според това колко силно го бяха уцелили. Нямах чак толкова як щит, че да го жертвам толкова лесно.

Всички тези неща обаче ме разсеяха достатъчно, за да прихвана за пореден път скала, а не совалка! Пълен ужас! Този метеорит просто ми беше запазена марка. Лошото е, че се излагах под коментарен съпровод от страна на пленницата ми, която не пропускаше да отбележи колко съм влюбен в скалите… Мамка му.

Да настоявам ли да поваля совалката пред мен с ракета – мини на 153.

Или да я подгоня с лазерите? – мини на 135.

Настъпих газта до дупка и щом стигнах разпадащия се колега на преследвача си изключих тягата и натоварих системата си за маневриране до краен предел, за да се завъртя плавно около останките и да се озова с нос насочен право към противника си. Натиснах спусъка и го обсипах с осколки от оръдието ми. Кабината на совалката се превърна в кървава баня, а после се пръсна от декомпресията. Оставих я да профучи край мен и се насочих обратно към основния си проблем – катера.

Мини на 123.
150.

След като сканирах целия катер се завъртях покрай дипломатическата совалка, за да си дам време за анализ. Макар да попих информацията от скенерите с помощта на чипа си, не успях да открия слаби места, които да използвам. Май трябваше да се върна към старите принципи – директна атака.

Можех да опитам да го бомбардирам с атомни бомби – мини на 105

Или да го атакувам с ракетите си, ако имах такива – мини на 115.

Прихванах втората совалка и изстрелях ракетата. В конкретната ситуация този изстрел си беше като изстрел от упор – дори да се беше осъзнал, пилота на совалката нямаше как да реагира – кратка експлозия и множество летящи отломки бяха всичко, което остана от противника ми. Чак, тогава, пилота на третия кораб се размърда – завърташе се срещу мен с идеята да ме обстрелва.

Бързо трябваше да реша – да стрелям с лазерите си по кабината му – мини на 159

Или просто да му пусна и на него една ракета – мини на 164

От друга страна, можех и просто да изпразня един откос от оръдието по него – при това положение трудно можех да пропусна – мини на 107.
152.

И1+1

Нямаше време за колебание. Завих рязко и се спуснах право към раздвижилите се совалки. Мислех да ги унищожа с продължителен лазерен обстрел, независимо имат или не щитове.

Коригирах леко траекторията си и натиснах спусъка. Ракетата се отдели от гнездото си и подгони совалката. Не мина много време и кълбо от пламъци зае мястото й в космоса. А след кълбото остана само скрап.

С красива маневра завих покрай експлозията и на огневата ми линия попадна втората совалка. Със злобна усмивка се насочих към нея и…

… й пуснах една ракета – мини на 109.

… я погнах по добрия стар начин – с лазерите и оръдието – мини на 114.
154.

За всяка пусната бомба, намали код Б2 с 60.

Ако Б2 стане 0 или по-малко, мини на 180.

Ако Б2 е поне 1 – мини на 157.
155.

Да уцелиш нещо с оръдието не е точно лесна работа, по принцип.

Я събери оценката си за Пилотиране с резултата на едно зарче и виж колко е резултата (не забравяй да си прибавиш +1 от Състоянието на изтребителя).

Под 10 – мини на 103.

Ако сбора е 10 или повече – мини на 112.
156.

Дадох пълна газ и заобиколих дипломатическия кораб, подвеждайки противника ми да ме преследва. С усмивка използвах простия факт, че корабът ми е по-бърз от неговия и му излязох в гръб. Пилота пред мен не беше чак толкова тъп и се отдалечи от кораба на Лил. Последвах го с намерението да свършвам цялата история.

Отдалечих се рязко от корпуса на катера, а космическото пространство наоколо бе осветено от ослепително бяло. Неприятната част за мен беше, че катера е още цял, дори след бомбардировката ми. Изругах ядно – практически най-добрия ми шанс да го поразя бе отишъл на халос. Имах малко време, през което да обмисля следващия си ход – да ти гръмне ядрена бомба над главата си е неприятно, та катера бе леко зает със себе си, че да ме гони – но не достатъчно.

Атаките на катера ме уязвиха твърде силно. Системите почнаха да се изключват една по една. Нямаше какво да направя вече – всичко бе пропиляно. Надявах се Лил да скочи на време и да се измъкне. Надявах се Мей Ли, която щеше да поеме командването да не наложи геноцид над планетата… надявах се на много неща, за краткото време, което ми оставаше, преди корабът ми да се разцепи на две половини и да излетя в черния космос…

КРАЙ!

Можеш да опиташ отново от 58, връщайки стойностите на Б1 и Б2 към началните им състояния – Б2 = 150 и Б1 = 3. Или да започнеш от 1.

Натиснах спусъка и за разлика от обикновено го задържах достатъчно дълго, за да се забележи за стотна от секундата лъч бяла светлина, който свързваше двата кораба. Явно, че совалката имаше някакъв щит. Най-вероятно обикновен анти-радиационен такъв. Безполезен срещу тежките ми лазери. Профучах под декомпресиращата се совалка. Един долу…

Мини на 117.
160

Б1=0

Веднага прозрях плана на бягащия ми ариелец – искаше да ме привлече към катера. На пръв поглед безсмислено, защото екипажът му сигурно още се мъчеше да овладее пораженията от бомбардировката ми. Но освен ако не бях поразил някак реактора (а ако бях щеше да има доста голяма експлозия), автоматичните баражни системи щяха да ме обсипят с плазмени заряди.

“Ще ти се” помислих си, подавайки максимална енергия на изтребителя си. Настигнах го на половината път и го ударих с лазерите в двигателя. Совалката продължи да се носи към катера с всичка сила, но вече просто като астероид. Реално капитана на катера нямаше какво друго да направи, освен да ми свърши работата. С удоволствие наблюдавах, как плазмените оръдия на катера я изпепеляват. Стори ми се, че пилота успя да катапултира, но не бях сигурен. Това, което не ми хареса бе, че видях, как едното лазерно оръдие се завърта към мен на стойката си.

Нямаше да се прибера в момента, явно. Трябваше да се справя с проклетия катер.

Мини на 183.

161.