Аристотел “Атинската полития”
Изтегляне 0.75 Mb.
|
XXIX. Прочее, докато изходът от войната бил неясен, демокрацията била съхранена, но когато след поражението в Сицилия лакедемонци станали могъщи поради съюза си с Персийския цар, атиняни били принудени да сменят демократичната уредба и да установят управлението на Четиристотинте. Тогава Мелобий произнесъл слово преди гласуването, а Питодор от Анафлист съставил писменото предложение и мнозинството граждани го подкрепили, понеже смятали, че Персийският цар ще бъде по-склонен за съюз с тях, ако поверят управлението на олигархията. 2. Предложението на Питодор било следното: „Демосът да избере освен вече съществуващите десет пробули още двадесет - измежду гражданите, навършили четиридесет години, като същите положат клетва, че ще предприемат възможно най-успешните за полиса мерки, които да осигурят сигурността, но се дава възможност и на всеки гражданин да прави предложения, за да се избере най-доброто.” 3. А Клитофонт, който поддържал мнението на Питодор, предложил още: „избраните пробули да подложат на проверка и древните закони, издадени от Клистен, когато установил демокрацията, с цел да се постигне най-доброто”, понеже според него политията при Клистен била не толкова демократична, колкото сходна на тази при Солон. 4. Веднага след избирането си пробулите най-напред предложили пританите да бъдат задължени да подлагат на гласуване всичко, предложено за благото на полиса, след което отменили обвиненията в беззаконие, жалбите срещу архонтите и призовките, като по този начин се давала възможност на всеки атинянин да изказва мнение по разглежданите въпроси, а ако някой си позволявал да налага глоба, да призовава в съда или да завежда дело в съда заради такива предложения, той след извънредно обвинение трябвало да бъде предаван на стратезите, а стратезите от своя страна да го предават на Единадесетте, за да бъде наказан със смърт. 5. Сетне пробулите предложили следната уредба: „държавните приходи да бъдат предназначени само за военни цели, всички длъжностни лица да служат без заплата по време на война, освен деветте архонти и действащите притани, които ще получават по три обола дневно. Цялата политическа власт да бъде предоставяна на ония от атиняните, които са най-способни да служат на държавата със своите лични качества и със своите средства - не по-малко от пет хиляди души, докато продължава войната, като ще имат пълното право да сключват спогодби с когото намерят за необходимо. А от всяка фила се избират по десет човека, навършили четиридесет години, които да съставят списъка на петте хиляди, щом като положат клетва при подобаващото жертвоприношение от отбрани животни.” XXX. Прочее, такива били предложенията на пробулите. Щом били потвърдени, петте хиляди избрали сто човека измежду тях самите, които да определят държавната уредба. Избраниците съставили и огласили следното: „Навършилите тридесет години да бъдат членове на Съвета за една година без заплата. От тях да бъдат излъчвани стратезите, деветте архонти,хиерол1нелюнът\ таксиархите, хипархите, филархите, началниците на крепостите, десетте тамии на свещените съкровища на Богинята и на останалите богове, хелинотамиите и тамиите, които се разпореждат с обществените средства - общо двадесет на брой, десетте хиеропои и десетте попечители. 2. Всички те ще бъдат избирани измежду списък от кандидати, съставен от действащи членове на Съвета - на брой повече от посочените служби, а всички останали длъжности ще се определят чрез жребий, но не от състава на Съвета. Хелинотамиите, които се занимават с паричните въпроси, няма да участват в заседанията на Съвета. 3. В бъдеще ще бъдат свикани четири Съвета, провеждани от граждани на гореспоменатата възраст, като всеки от тях ще заседава по реда, определен чрез жребий, и останалите граждани ще се разпределят към всеки един от Съветите. Стоте членове ще разпределят себе си и останалите на четири възможно най-равни части, след което чрез жребий ще се определи редът и избраните ще заседават за една година в Съвета. 4. Съветът ще определя както начина на изразходване и съхраняване на парите, така и възможно най-добрия начин за решаване на всички останали въпроси, а ако се налага да заседават в разширен състав, всеки от членовете на Съвета има правото да покани един съветник измежду гражданите на горепосочената възраст, а Съветът ще заседава в продължение на пет дни, ако не възникне нужда от повече заседания. 5. Съветът ще се определя чрез жребий от деветте архонти, а петима избрани чрез жребий членове на Съвета ще бъдат преброители, т.е. ще отговарят за гласуването с вдигане на ръка и един от тях ще бъде определян чрез жребий за председател на този ден. Петимата избрани да определят чрез жребий желаещите да се явят пред Съвета, на първо място - по религиозни въпроси, на второ - за възвания към народа, на трето -посланиците, и на четвърто - по всички останали въпроси; а във връзка с военните дела, когато е необходимо, стратезите имат право да внесат за обсъждане в Съвета въпроси, които не са предвидени в дневния ред. 6. Ако някой член не се яви на заседание в определеното време, ще трябва да плаща глоба по една драхма на ден, освен ако не е получил позволение от Съвета да отсъства.” XXXI. Прочее, такава била уредбата, съставена за в бъдеще, а за настоящия момент обявили следното: „Според традицията членовете на Съвета да бъдат четиристотин на брой, по четиридесет от всяка фила, които членовете на филите да избират от предварително посочените кандидати, навършили тридесет години. Тези членове ще разпределят висшите длъжности, ще съставят клетвата, която трябва да бъде положена от тях, ще се занимават със законите, отчетите и с останалите въпроси, за които смятат, че са от общ интерес. 2. Ще прокарват законите, които са поставили във връзка с управлението, като няма да имат право да ги престъпват, изменят или заместват с други. Изборът на стратезите засега да се прави от Петте хиляди, а Съветът, след своето образуване и прегледа на хоплитите, да избере десет граждани и техните секретари и те ще управляват следващата година, имайки абсолютна власт, а ако възникне необходимост, ще се допитват до Съвета. 3. Освен това да бъдат избирани един хипарх и десет филархи, като за в бъдеще това ще бъде правено от Съвета според законите. За останалите висши длъжности, с изключение на членовете на Съвета и на стратезите, ще бъде забранено да бъдат заемани повече от един път. И за в бъдеще разпределението на Четиристотинте на четири части, когато гражданите ще участват с другите атиняни в заседанията на Съвета, ще бъде извършвано от Стоте.” XXXII. Прочее, такава била държавната уредба, съставена от Стоте, избрани от Петте хиляди. Когато това било одобрено от мнозинството с гласуване, предложено от Аристомах, Съветът по времето на архонта Калий бил разпуснат преди изтичане на срока му - на четиринадесети от месеца Таргелион, Четиристотинте встъпили в длъжност на двадесет и втори от същия Таргелион, а Съветът, избран чрез жребий с бобени зърна, трябвало да започне своята работа на четиринадесети Скирофорион. 2. Прочее, така била установена олигархията по времето на архонта Калий, точно сто години след свалянето на тираните, като най-дейна роля изиграли Пизандър, Антифонт и Терамен, мъже от знатен произход, които се отличавали с ум и разсъдливост. 3. Щом била установена гореказаната уредба, Петте хиляди били избрани само на думи, а всъщност Четиристотинте заедно с десет автократори се настанили в сградата на Съвета и поели управлението на полиса. Те изпратили на лакедемонци посланици с предложение да прекратят войната, като всяка от двете страни запази онова, което е завладяла. Но понеже лакедемонци не се съгласили и поставили условие атиняни да се откажат от господството си по море, преговорите били прекратени. XXXIII. Прочее, управлението на Четиристотинте продължило около четири месеца. В продължение на два месеца управлявал Мнезилох, който бил измежду тях по време на архонта Теопомп, който изпълнявал тази длъжност десет месеца. След поражението им в морската битка при Ере-трия: и цяла Евбея, с изключение на Орей, се отцепила от съюза, атиняните били по-недоволни, отколкото от предишното положение (понеже от Евбея имали повече полза, отколкото от Атика), затова разпуснали Четиристотинте и властта била предадена на Петте хиляди от хоплитите, като при това гласували никоя обществена длъжност да не се заплаща. 2. Главна роля за разпускането на Четиристотинте изиграли Аристократ и Терамен, които не били съгласни с техните действия, понеже вършели всичко самостоятелно, без да се съобразяват с Петте хиляди. Явно атиняни били доволни от това управление, макар че се водела война и властта била в ръцете на хоплитите. XXXIV. Прочее, демосът скоро отхвърлил това управление. А през шестата година от разпускането на Четиристотинте, по времето на архонта Калий от Ангела, и след морската битка при Аргинуса най-напред били осъдени чрез гласуване с вдигане на ръка всичките десет стратези, включително и онези, които не участвали в битката или се спасили на чужди кораби, и това станало, понеже хората били разгневени на ония, които ги измамили. После лакедемонци пожелали да се оттеглят от Декелея при условие двете страни да сключат мир, запазвайки владенията си; някои граждани одобрили това, но мнозинството не се съгласило, подлъгано от Клеофонт, който попречил на подписването на мирния договор, като отишъл в еклесиата пиян и облечен в ризница, казвайки, че няма да позволи това, докато лакедемонци не се оттеглят от всички завладени градове. 2. Атиняни не се възползвали от тогавашните обстоятелства, но не след дълго осъзнали грешката си, понеже година по-късно, по времето на архонта Алексий, претърпели поражение в морската битка при река Егос, поради което Лизандър станал господар на полиса и установил властта на Тридесетте по следния начин. 3. С атиняни бил сключен мир, при условие че бъде установено управление като това на предците им, но демократите се опитвали да запазят демокрацията, а благородните - и ония, които участвали в хетериите, и изгнаниците, които се завърнали след сключването на мира - искали олигархия, а онези, които не участвали в никоя хетерия, но не отстъпвали по нищо от другите граждани, искали управление като това на предците. Между тях били Архин, Анит, Клитофонт”, формизий и много други, а начело им застанал Терамен. Но понеже Лизандър се присъединил към олигархите, демосът уплашен се принудил да гласува за олигархията. Писмено предложението било съставено от Драконтид от Афидна. XXXV. Ето по какъв начин била установена властта на Тридесетте по времето на архонта Питодор. Взимайки управлението на полиса в свои ръце, те пренебрегнали решенията, гласувани във връзка с държавната уредба, определили петстотинте членове на Съвета, другите висши длъжности измежду предварително посочените хиляда кандидати и прибавили към тях десетте архонти на Пирея, назначили още единадесет надзиратели на затворите и триста служители с бичове, като управлявали полиса деспотично. 2. И така, като първоначално се отнасяли умерено и сдържано с гражданите и се престрували, че следват управлението на предците, те отменили законите на Ефиалт и Архестратотносно ареопагитите и онези закони на Солон, които били спорни, отнели правото на съдиите да издават окончателни присъди, като твърдели, че по този начин укрепват политията и я предпазват от разногласия. Така например Тридесетте утвърдили закона за даренията, който давал възможност човек напълно свободно да подари имуществото си на когото иска и премахнали излишните спънки, „освен, когато човек е невменяем; загубил разум, поради старост или подведен от жена”, като по този начин се ограничавала дейността на сикофантите. По подобен начин постъпили и по другите въпроси. 3. Такива били първоначалните им действия, те отстранили сикофантите, ония, които в своите речи угодничели на гражданството против неговите интереси, всички злосторници и престъпници, с цел да бъдат доволни от решенията им гражданите, които повярвали, че това е за благото на полиса. 4. Но щом затвърдили властта си, Тридесетте не проявили никакво уважение към гражданите, а, напротив, убивали едни - заради богатството им, други - заради произхода, и трети - заради репутацията им, като така отстранили всички ония, които били заплаха за тях, и присвоили имуществото им; за кратко време Тридесетте погубили не по-малко от хиляда и петстотин души. XXXVI. По такъв начин полисът се разпадал и Терамен, недоволен от станалото, се обърнал към Тридесетте с предложение да престанат с безчинствата си и да предоставят на достойните граждани право да участват в управлението. Първоначално те отказали, но щом гражданството узнало за предложението на Терамен и се настроило доброжелателно към него, те се уплашили да не би той да стане простат на демоса и да свали властта им. Затова избрали три хиляди души от гражданството, на които уж щели да предоставят правото да участват в управлението. 2. Но Терамен отхвърлил и тази мярка, първо: заради желанието им да предоставят участие в управлението само на три хиляди души, сякаш почтените и достойните хора са само толкова, и второ: заради това, че Тридесетте допускат следната несъвместимост: установили власт, опираща се на насилието, но по-слаба от управляваните. Тридесетте не обърнали внимание на думите на Терамен, а за дълго време отлагали огласяването на трите хиляди и съхранявали списъка с избраните, и колчем решавали да ги съобщят, отхвърляли едни от записаните и ги замествали с други. XXXVII. Зимата вече била настъпила, когато Тразибул заедно с изгнаниците се укрепили във фила. Тридесетте загубили похода срещу тях и завръщайки се, решили да изземат оръжията на останалите граждани и да убият Терамен по следния начин. Внесли в Съвета два закона, които да бъдат гласувани чрез вдигане на ръка: единият предоставял пълно право на Тридесетте да убиват всеки гражданин, невключен в списъка на трите хиляди, а другият - забранявал в сегашното управление да участват гражданите, които помагали при събарянето на крепостните стени в Хетиония и са действали против Четиристотинте - учредители на предишната олигархия. Понеже Терамен взел участие и в двете неща, станало възможно да бъде отстранен от управлението и Тридесетте вече имали правото да го убият. 2. След погубването на Терамен било иззето оръжието на всички граждани с изключение на трите хиляди и Тридесетте достигнали още по-голяма степен на ожесточение и измамничество. Изпратили посланици в Лакедемония, които очернили Терамен и поискали помощ. Лакедемонци изпратили хармостата Калибий и войска от около седемстотин души, които щом пристигнали, поели стражата на Акропола. XXXVIII. Жителите от Фила превзели Мунихия, след което провели победоносна битка срещу Тридесетте и техните привърженици. Щом отминала опасността, те се завърнали и заедно с жителите на Атина се събрали на площада, свалили Тридесетте и избрали десет граждани, които били упълномощени да сложат край на войната. Но те, щом получили властта, не направили онова, за което били избрани, а изпратили посланици в Лакедемония, които да искат подкрепа и паричен заем. 2. Но понеже гражданството възнегодувало от действията им, Десетте се уплашили да не бъдат свалени от властта и поискали да ги сплашат, като направили следното. Заловили Демарет, който бил от най-почитаните граждани, убили го и закрепили властта си с помощта на Калибий, намиращите се там пелопонесци и с някои от съсловието на конниците. Понеже главно те измежду всички граждани се противопоставяли на завръщането на изгнаниците от фила. 3. Но когато победителите от Пирея и Мунихия, на чиято страна застанал целият демос, надделели във войната, те свалили Десетте първоначално избрани и избрали други десет, смятани за най-достойни. По време на тяхната власт и благодарение на тяхната помощ и поддръжка било сключено споразумение и демократите се върнали в града. Измежду тях се отличавали Ринон от Пеания и файл от Ахердунт, които преди да дойде Павзаний, започнали преговори с намиращите се в Пирея демократи и заедно с тях подпомогнали завръщането на изгнаниците. 4. Окончателното прекратяване на войната и установяването на мира осъществил Павзаний, цар на лакедемонци, с помощта на десетте посредници, дошли от Лакедемония по негово нареждане. А на Ринон и неговото обкръжение били оказани почести за предаността им към гражданството, понеже макар да започнали дейността си по време на олигархията, те успели да дадат благополучно своя отчет, когато била установена демокрацията, и никой не ги обвинил в нищо; нито от тия, които останали в града, нито от ония, които се завърнали от Пирея, даже Ринон бил избран незабавно за стратег. XXXIX. Помирението се осъществило по време на архонта Евклид при следните уговорки: „ония от атиняни, които желаят да се заселят извън града, да се установят в Елевзина, като ще имат граждански права, пълна свобода, лична независимост и право да ползват доходите от своята собственост. 2. А храмът под надзора на Кериките и Евмолпидите ще бъде за всички според обичаите на предците. Елевзинците няма да имат право да ходят в Атина, нито пък атиняни - да ходят в Елевзина, освен по време на мистериите. Жителите на Елевзина ще внасят от своите приходи в съюзническата хазна наравно с атиняни. 3. Ако някой от заселниците поиска да наеме къща в Елевзина, трябва да се споразумее с нейния собственик, а ако не се споразумеят, всеки от двамата да си избере три длъжностни лица и собственикът ще трябва да се съобрази с предложената от тях цена. Заселниците могат да съжителстват с онези елевзинци, с които биха искали. 4. За ония, които живеят в Атина и биха искали да се изселят, срокът за записване е десет дена след полагането на клетва, а за отпътуване - двадесет дена; за отсъстващите от града ще важат същите условия, но след завръщането им. 5. Никой жител от Елевзина няма право да заема длъжност в Атина, преди да се е записал като неин жител. Съдебните дела за убийство да бъдат разглеждани според древните обичаи в случаите, когато убийството или нараняването е извършено собственоръчно. 6. Никой няма да има право да иска възмездие заради миналото от когото и да било, освен от Тридесетте, Десетте, Единадесетте и от архонтите на Пирея, но дори и от тях няма право, ако те представят отчет. Ония, които са изпълнявали длъжността си в Пирея, да дават отчет пред съда в Пирея, а ония, които са изпълнявали длъжността си в Атина - пред гражданите, които притежавали състояние. Само след изпълнението на тия условия желаещите могат да се изселят. Колкото до парите, взети назаем за войната, всяка от двете страни трябва да върне самостоятелно.” ХL. Щом се осъществило помирението, онези, които воювали на страната на Тридесетте, се изплашили и решили да променят жителството си, но като мнозина други граждани отлагали до последния ден записването си. Архин, като видял големия брой, в желанието си да задържи хората ускорил срока на записването и така мнозина били принудени против волята си да останат, но постепенно се успокоили. 2. Видно е, че Архин е бил умен държавник, което се потвърждава и от това, че обявил за незаконно предложението на Тразибул, според което се давали граждански права на всички завърнали се с него от Пирея, от които някои очевидно били роби, както и от случая, при който един от завърналите се поискал възмездие от свалените от власт, внасяйки в Съвета предложение те да бъдат убивани, но Архин след задържането му убедил Съвета да го убие без съд , заявявайки, че с този пример ще докажат, че искат да спасят демокрацията и да останат верни на своята клетва. Защото, ако този човек бъде оставен на свобода, мнозина биха се окуражили и биха му подражавали, но ако бъде убит, това щяло да послужи за назидание на всички. Както и станало: след смъртта на този човек никой вече не се опитвал да иска възмездие за извършени в миналото неправди. 3. Тъкмо напротив, изглежда, атиняни били управлявани най-добре и законосъобразно, както като цяло, така и спрямо всеки отделен човек, въпреки сполетелите ги в миналото нещастия. Те не само отхвърлили обвиненията срещу тях заради миналото, но и върнали на лакедемонци парите, взети назаем от Тридесетте, макар договорът да изисквал заемът да се върне и от страна на Атина, и от страна на Пирея; ръководени от идеята, че така трябва да бъде поставено началото на взаимното съгласие. А в останалите градове демократите след установяването им на власт не само че се съобразявали единствено със собствените си интереси, но и направили преразпределение на земята. 4 Атиняни сключили още едно споразумение със заселниците в Елевзина на третата година след изселването, по време на архонта Ксененет. ХLІ. Всичко това станало в по-късни времена, а тогава демосът, бидейки господар на положението, установил настоящата държавна уредба по времето на архонта Питодор и се смята, че демосът справедливо е поел управлението, понеже успял да осъществи завръщането си на власт със собствени сили. 2. Това било единадесетото по ред преобразувание в Атинската полития. Първото станало много отдавна и било преселението на хората, предвождани от Йон, които за пръв път се разделят на четири фили и учредяват длъжността на царете на филите. Второто, но първо по характер политическо преобразувание било по времето на Тезей, чието управление се различава незначително от царското. Следват преобразуванията на Дракон, когато за пръв път биват съставени и закони. Третото, след гражданската война, било преобразуванието по времето на Солон и тогава именно се заражда демокрацията. Четвъртото било установяването на тиранията от Пизистрат. Петото било по времето на Клистен, който сваля тиранията и управлението става по-демократично от това при Солон. Шестото преобразувание станало след Персийските войни, когато държавата бива ръководена от Ареопага. Седмото станало с ограничаване правомощията на Ареопага, започнато от Темистокъл и осъществено от Ефиалт, тогава полисът допуска под влияние на демагозите множество грешки заради господството по море. Осмо по ред било учредяването на Съвета на Четиристотинте и след това деветото - възстановяването на демокрацията. Десетото преобразувание било установяването на управлението на Тридесетте и управлението на Десетте. Единадесетото било завръщането на изгнаниците от фила и Пирея, откъдето и започва установяването на сегашната държавна уредба, при която се предоставя повече власт на мнозинството. Понеже тогава демосът, ставайки господар на положението, управлявал чрез гласувания и чрез съдилищата, където бил силен. И понеже правото на издаване на окончателни решения, което преди принадлежало на Съвета, сега принадлежало на демоса. Явно атиняни постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството. 3. Отначало решили да не се заплаща на членовете на еклесиата, но впоследствие, понеже гражданството не се събирало и пританите използвали много хитрини, за да наберат необходимия брой гласове, та да бъде валидно гласуването, пръв Агирий разпоредил заплащането с един обол, после Хераклид от Клазомен, наречен цар - два обола, а после пак Агирий - три обола. ІІ ХLII. Сегашната Атинска полития има следния вид. В управлението участват всички, чиито родители са граждани, а навършилите осемнадесет години се вписват в списъците на демотите. Всеки път, когато става такова записване, демотите, щом положат клетва, гласуват, преценявайки, първо: дали кандидатите са достигнали възрастта, изисквана от закона, ако не са, биват връщани в групата на непълнолетните, второ - дали са свободни и законородени. А когато демотите гласуват за някого, че не е свободен, той има правото да обжалва решението в съда, а демотите избират пет обвинители измежду себе си, и ако съдът реши, че кандидатът няма право да бъде записан, полисът го продава като роб, но ако спечели делото, демотите са задължени да го запишат. 2. После Съветът подлага на докимасия записаните и ако реши, че някой от тях не е навършил осемнадесет години, налага глоба на демотите, които са го записали. Щом ефебите бъдат одобрени, техните бащи се събират по фили и след като положат клетва, избират по трима човека от филите, навършили четиридесет години, за които се смята, че са най-достойни и най-способни да се грижат за ефебите, а от тях демосът избира чрез гласуване с вдигане на ръка по един софронист за всяка фила и един козмет, който се избира измежду всички атиняни и който отговаря за ефебите. 3. Щом те съберат ефебите, най-напред посещават заедно храмовете, а после се отправят към Пирея, където едни от ефебите поемат охраната на Мунихия, а други - на Акте. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани двамата педотриби и учителите, които ги обучават във военно изкуство, да стрелят с лък, да мятат копие и да си служат с катапулт. Всеки от софронистите получава възнаграждение по една драхма дневно, а всеки от ефебите - по четири обола. Всеки софронист получава средствата за ефебите от своята фила, с които осигурява необходимите провизии за всички в общността (понеже се хранят общо по фили) и се грижи за всичко останало. 4. Така минава първата година, а през втората еклесиатът се събира в театъра, където ефебите се представят под строй пред демоса и получават от полиса щитове и копия, за да охраняват страната и да служат като стражи в крепостите. 5. По време на двете години, когато охраняват, те носят хламида и са освободени от всякакви повинности. За да нямат повод да отсъстват, нямат право да се явяват в съда нито като обвинители, нито като обвиняеми, освен по дела за наследство или за дъщери наследници или ако някому се пада да изпълнява жреческа длъжност по произход. След изтичането на двете години ефебите се приравняват с останалите граждани. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|