Аристотел “Атинската полития”



страница5/5
Дата07.05.2018
Размер0.75 Mb.
#67811
1   2   3   4   5

LVI. Архонтът, царят и полемархът си избират по двама помощници, които също биват подлагани на докимасия в съда, преди да поемат задълженията си, а след приключване на дейността си трябва да предадат своя отчет. 2. Архонтът веднага след встъпването си в длъжност опове­стява най-напред, че всеки гражданин има правото да запази имуществото, придобито преди встъпването на ар­хонта в длъжност до края на неговото управление. 3. После архонтът определя трима хореги измежду най-богатите атиняни за състезанието по написване на трагедия, а някога определял и петима за написване на комедия, но сега това избиране се прави от филите. По-нататък, приема хорегите, определени от филите за Дионисиите, сиреч за мъжкия и момчешкия хор. За Дионисиите определят по един хорег за всяка фила, а за Таргелиите - по един на две фили, като всяка фила предлага хореги поред. По молба на хорега архонтът провежда размяна на имуществата и дава ход на възраженията в съда, ако се окаже, че посоченото лице е изпълнявало по-рано тази литургия или че няма право да я изпълнява, понеже изпълнява друга, чийто срок още не е изтекъл, или понеже не е навършил необходимата възраст, понеже хорегът на момчешкия хор например трябва да е навършил четиридесет години. Архонтът определя и хорегите в Делос, и архетеора за кораба с тридесет весла, който отвежда младежите на острова. 4. Архонтът организира две шествия: първото, което се провежда в чест на Асклепий, през тия дни мистетите си седят в къщи, и второто - по време на големите Дионисии, които ръководи заедно с епимелетите - по-рано те били избирани чрез гласуване с вдигане на ръка от демоса и били десет на брой (те заплащали разноските за шествието от собствените си средства), а сега биват избирани чрез жребий по един от всяка фила, като им се предоставят сто мини за подготовка. 5. Архонтът устройва и шествието по време на Таргелиите, и шествието в чест на Зевс Спа­сителя. Той устройва и състезания по време на Дионисиите и Таргелиите. Това са празненствата, които ръководи архонтът. 6. Той разглежда и дела с частен и обществен характер, след което ги внася в съда, такива дела например са: за лошо отношение към родителите (всеки гражданин имал право да възбуди такова дело, без да му бъде наложена глоба), за лошо отношение към сираци (тези дела се възбуждат срещу настойниците им), за лошо отношение към дъщеря наследница (тези дела се възбуждат срещу настойниците и съпрузите), за лошо управление на имот на сирак (тези дела се възбуждат също срещу настойниците), дела за умопомрачение (когато някой гражданин обвинява друг, че поради загуба на разсъдъка си разсипва своето имущество), за избор на попечители (ако някой гражданин не иска делба на общ имот), за определяне на настойник, за спорове относно настойничество, за дела по повод предоставяне на изложение за имущество, където настойникът сам се е определил като такъв, за кражби относно наследства и дъщери наследници. 7. Архонтът взима под свое попечителство сираците, дъщерите наследници и жените, които след смъртта на съпрузите си твърдят, че са бременни. Освен това има право да налага на престъпилите закона наказания или да ги предава на съда. Той има правомощието да дава под наем имотите на сираците и дъщерите наследници, докато навършат четиринадесет години , като взима от наемателите обезпечение. Ако настойниците не предоставят средствата за издръжка на децата, той ги принуждава да ги дадат.

LVII. Такива са задълженията на архонта. Царят преди всичко ръководи Мистериите с помощта на /четиримата/ епимелети, които демосът избира чрез гласуване с вдигане на ръка - двама от атиняни, един - от рода на Евмолпидите, и един - от рода на Кериките. После ръководи Епиленейските Дионисии, които включват шествие и състезание. И така царят и епимелетите устройват съвместно шествието, царят сам устройва състезанието, както и всички състезания по надбягване с факли. С една дума, ръководи всички традиционни жертвоприношения. 2. Той има правомощието да разглежда делата за светотатство и споровете за получаване на жреческа длъжност. Той разрешава всички спорове между родовете и жреците, които се отнасят до при­вилегиите. Разглежда и всички дела за убийство и той обявява на обвиняемите, че са лишени от закрилата на закона. 3. А в Ареопага се разглеждат делата за предумишлено убийство или нараняване, делата за отровителство, когато отровата е причинила смърт, и делата за подпалвачество. Само такива дела разглежда Ареопагът. А делата за непредумишлено убийство, за опит за убийство, за убийство на роб, метек или чужденец се разглеждат от съда в Паладий. В случаите, когато някой признае, че е извършил убийство, но твърди, че е имал право на това според законите, например, когато залови извършителя на местопрестъплението при прелюбодейство, когато убие някого по време на война или по време на състезание, делата се разглеждат от съда в Делфиний. В случай, че някой гражданин, осъден на изгнание заради убийство и е получил опрощение, но отново е обвинен в убийство или нараняване, делото се разглежда в светилището фреато. 4. Обвиняемият се защитава от кораб, пуснал котва край брега. Всички дела по убийство, освен ония, които подлежат на Ареопага, се разглеждат от избра­ните чрез жребий…., като царят ги ръководи, а съдът заседава на свещено място и на открито. Когато царят отсъжда, снема венеца от главата си. Обвиняемият няма право на достъп в светилището и даже на площада до деня на съда, когато влиза в светилището, за да говори в своя защита. В случаите, когато ищецът не познава извършителя на убийството, той възбужда дело срещу причинителя на смърт въобще. Царят и царете на филите разглеждат тия дела, независимо дали за виновни ще бъдат счетени неодушевени предмети или живи същества.

LVIII. Полемархът ръководи жертвоприношението в чест на Артемида, богинята на лова, и на Ениалий, организира траурни състезания и извършва погребално жертвоприношение в чест на падналите в бой воини, както и в чест на Хармодий и Аристогитон. 2. Той разглежда делата с частен характер, отнасящи се до метеките, изотелите и проксените. Щом получи делата, той ги разделя на десет части и ги разпределя по жребий на всяка фила, а съдиите от съответната фила ги предават на диететите за решение. 3. Полемархът самолично внася за разглеждане в съда делата срещу освободени роби, загубили своя простат, делата за наследства и дъщери наследници на метеките. Въобще полемархът има спрямо метеките такива правомощия, каквито архонтът спрямо гражданите.

LIX. Тесмотетите са упълномощени, най-напред, да определят и да обявяват дните, в които ще заседават съдилищата, след което предават тази програма на техните членове, които действат според указанията на тесмотетите. 2. Те внасят в съда исангелиите, обявени пред еклесиата, делата, свързани с предварителното гласуване, предварителните обвинения, произнесени от еклесиата, както и всички с обществен характер дела за беззаконие, за непригодност на даден закон, за противозаконни деяния на проедрите и на епистатите и за отчетността на стратезите.

3. Тесмотетите разглеждат и делата, за които се предвижда налагане на глоба, а такива са: делата за незаконно придобиване на граждански права и за подкупничество, ако някой чрез подкуп успее да отхвърли горното обвинение; за сикофантия, за вземане на подкуп, за измама при вписване в списъка на длъжниците, за лъжесвидетелство, за не вписване в списъка на длъжниците, за умишлено не отписване от списъка на длъжниците и за прелюбодейство.



4. Те ръководят докимасията за всички висши длъжности, внасят за разглеждане делата на отхвърлените кандидати за демоти и присъдите, произнесени от Съвета. 5. Освен това разглеждат и делата с частен характер, свързани с търговията и рудниците, както и делата срещу роби, обвинени в оскърбление спрямо свободни граждани. Те разпределят между архонтите чрез жребий делата както с частен, така и с обществен характер. 6. Те утвърждават сключените между градовете договори и разглеждат делата, свързани с тези договори, и делата за лъжесвидетелство пред Ареопага. 7. Избирането на съдиите се извършва чрез жребий от деветте архонти, към които е присъединен като десети секретарят на тесмотетите, и всеки от тях определя съдиите за своята фила.

LX. Такава е дейността на деветте архонти. Чрез жребий биват избирани и десет атлотети, по един от всяка фила. Щом бъдат подложени на докимасия, изпълняват тази длъжност четири години, като организират шествието по време на Панатенеите, състезанието по музика, състезанието по гимнастика, конното надбягване, заемат се с изработката на пеплоса, заедно със Съвета приготвят амфорите и раздават на атлетите дървено масло. 2. А то било приготвяно от свещените маслинови дървета, като архонтът го събира от собствениците на имотите, в които растат тези дървета, от всяко дърво по една и половина котила. По-рано полисът продавал реколтата и ако някой изкоренявал или отсичал свещена маслина, бивал съден от Ареопага, ако бъдел признат за виновен, наказанието било смърт. Но откакто собствениците доставят дървеното масло, законът, макар и да съществува все още, вече не е в сила, а количеството се определя от големината на имота, а не от броя на дърветата. 3. И така, щом архонтът събере произведеното през годината на управлението си дървено масло, той го предоставя на тамиите в Акропола и няма право да влиза в Ареопага, преди да предаде на тамиите цялото количество. А тамиите го пазят в Акропола до започването на Панатенеите, после след измерване го предават на атлотетите, които го връчват на победителите в състезанията. Наградата на победителите в състезанията по музика е пари и златни предмети, на победителите във военните упражнения - щитове, а на победителите от атлетическите състезания и от конните надбягвания - дървено масло.

LXI. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани и всички военни служители в полиса, включително и десетте стратези, които по-рано били избирани по един от всяка фила, а сега - измежду всички атиняни. Гражданите чрез гласуване с вдигане на ръка ги разпределят така: един стратег за хоплитите, който ги ръководи по време на поход, един - за страната, който поема нейната охрана, а в случай, че започне война в пределите на страната, ръководи военните действия; двама стратези за Пирея - един в Мунихия и един в Акте, които поемат цялата охрана на Пирея. Следва стратегът на симориите, той съставя списъка на триерархите, урежда размяната на имущества помежду им и внася за разглеждане в съда техните спорове. Останалите стратези биват назначавани според обстоятелствата. 2. По време на всяка притания се провежда гласуване с вдигане на ръка, за да отсъдят гражданите дали стратезите изпълняват добросъвестно задълженията си. Ако някой от тях не бъде одобрен, го предават на съда и ако бъде признат за виновен, се определя наказанието, което трябва да изтърпи, или глобата, която трябва да плати. Ако бъде оправдан, продължава да изпълнява своите задължения. Докато са на власт, стратезите имат пълното право да затварят нарушителите на дисциплината, да гонят от войската и да налагат глоба, но обикновено те не налагат глоби.

3. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани десет таксиархи, по един от всяка фила, които ръководят филите и назначават лохаги.

4. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани двама хипархи измежду всички атиняни, които поемат командването на конниците, като на всеки пет фили се пада по един хипарх. Те имат спрямо конниците такива правомощия, каквито стратезите спрямо хоплитите. Те също биват подложени на предварително гласуване.

5. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани десет филархи, по един от всяка фила, които поемат командването на конниците от своята фила, както таксиархите - на хоплитите.

6. Чрез гласуване с вдигане на ръка бива избиран и хипархът на Лемнос, който поема командването на конниците в Лемнос.

7. Чрез гласуване с вдигане на ръка биват избирани и тамиите на триерите „Парал” и „Амон”.



LXII. По-рано висшите длъжности, включително и деветте архонти, се разделяли на: избраните чрез жребий от всяка фила и на избраните в храма на Тезей от демите, но понеже демите започнали да продават тези служби, в днешно време всички те биват избирани чрез жребий от всяка фила, с изключение на членовете на Съвета и стражите, чийто избор е предоставен на демите. 2. Възнаграждение получават: членовете на еклесиата - по една драхма за обикновените заседания и девет обола - за главното, съдиите получават по три обола, членовете на Съвета - по пет обола за всяко заседание, на пританите се дава допълнително по един обол за храна. Деветте архонти получават за храна по четири обола, но са длъжни да издържат своя вестител и своя флейтист, а архонтьт на Саламин получава по една драхма дневно. Атлотетите обядват в Пританея през месеца Хекатомбеон, когато се провеждат Панатенеите, започвайки от четвъртия ден на месеца. Амфиктионите в Делос получават по една драхма дневно от хазната на Делос. А всички висши служители, изпратени в Самос, Скирос, Лемнос и Имброс, получават пари за прехрана. 3. Позволено е многократното заемане на военните служби, за разлика от всички останали, от които никоя не може да се заема два пъти, само член на Съвета можело да се става два пъти.

LХШ. Деветте архонти избират чрез жребий съдебните заседатели от деветте фили, а секретарят на тесмотетите

- от десетата фила. 2. За залите на съда водят десет входа



- по един за всяка фила, има двадесет помещения за гласуване - по две за всяка фила, сто сандъчета- по десет за всяка фила, /десет/ допълнителни сандъчета, в които се пускат плочиците с имената на избраните съдии, и две урни. На всеки вход се поставят жезли според броя на съдиите, а във всяка урна се пускат жълъди - на брой колкото жезлите, а върху жълъдите се изписват буквите от азбуката - от единадесетата („Л”) до тридесетата, според това колко съдилища ще бъдат образувани. 3. Право да бъдат съдии имали гражданите, навършили тридесет години, ако не дължат данъци и ако не са лишени от граждански права. Ако някой, който няма право, е станал съдия, тогава бива обвинен и предаван в съда, ако бъде признат за виновен, съдиите определят наказанието или глобата, която трябва да заплати. Ако е наложена глоба, обвиняемият влиза в затвора, докато изплати не само стария дълг, заради който е бил обвинен, но и наложената от съда глоба. 4. Всеки съдия притежава чемширова плочица, върху която са изписани неговото собствено и бащино име, името на неговия дем и една от /първите десет/ букви на азбуката до „К”, понеже съдиите са разделени във всяка фила на десет групи, с приблизително равен брой за всяка буква. 5. Щом тесмотетът определи по жребий буквите, с които трябва да се обозначат съдилищата, съдебният служител ги взима и поставя на всяко съдилище падналата му се по жребий буква.

LXIV. Десетте сандъчета с обозначените до „К” букви се поставят пред входа, определен за всяка фила. Щом всеки от съдиите пусне своята плочица в сандъчето, върху което е изписана същата буква, която е и на плочицата му, съдебният служител разтърсва сандъчетата, а тесмотетът изважда от всяко сандъче по една плочица. 2. Първият избран по жребий се нарича емпект, той има задължението да разпределя плочиците от всяко сандъче в продупчена дъска, на която са изписани същите букви, изписани и на сандъчетата. Той бива избиран чрез жребий, за да не се допусне злоупотреба, която би била възможна, ако винаги един и същ човек върши това. Във всяко от изборните помещения има по пет такива дъски. 3. Архонтът пуска зарове в урните и определя чрез жребий съдиите за всяка фила във всички изборни помещения. Заровете са медни: бели и черни на цвят, броят на белите зарове се определя според броя на съдиите, които трябва да бъдат избрани, като на пет плочици се пада един бял зар, същото се прави и с черните зарове. Глашатаят обявява избраните съдии по реда на изважданите зарове, като между избраните съдии е включен и емпектът. 4. Щом чуе името си, съдията изважда жълъд от урната, който поднася така, че да се вижда изписаната буква, и го показва първо на председателстващия архонт, а той щом види буквата, пуска плочицата на съдията в сандъчето с изписана същата буква, както на жълъда, за да участва съдията в съдилището, отредено му по жребий, а не в което би искал. По този начин е невъзможно събирането на съдии в състав по тяхно желание. 5. Около архонта се поставят толкова на брой сандъчета, колкото съдилища трябва да бъдат образувани, като върху всяко е изписана буквата, изтеглена чрез жребий.

LXV. Избраният съдия показва отново жълъда на съдебния служител и чак тогава може да премине оградата и да влезе /в съда/. А служителят му дава жезъл с цвета на съдилището, обозначено с буквата, изписана и върху жълъда, така той е задължен да заседава в съдилището, което му е отредено по жребий. А ако поиска да участва в някое друго - бива разпознат по цвета на жезъла. 2. Понеже архитравът на всяко съдилище е оцветен различно. Щом получи жезъла, съдията влиза в съдилището с цвета на неговия жезъл и с буквата на жълъда му. Когато влиза, получава един „симбол” от избрания чрез жребий за тази цел служител. 3. После съдиите с жълъда и жезъла в ръце заемат местата си в съда, а емпектите връщат плочиците на ония, които не са били избрани. 4. Обществените роби от всяка фила предават сандъчетата - по едно на всяко съдилище, в което са сложени имената на членовете на филата, които ще участват в съда. Те предават сандъчетата на избраните чрез жребий съдии - пет на брой за всяко съдилище, които да раздадат /плочиците/ на техните при­тежатели. Плочиците се използват от тези съдии при раздаването на възнагражденията.

LXVI. Щом съдилищата съберат своя състав, в първото от тях се поставят две урни и медни зарове /два вида/: едните имат цветовете на съдилищата, а върху другите са изписани имената на архонтите. Двама избрани чрез жребий тесмотети хвърлят поотделно заровете: в едната урна -заровете с цветовете на съдилищата, в другата - с имената на архонтите /председатели/. Първият изтеглен чрез жребий архонт бива обявен от съдебния глашатай за председател на първата съдебна комисия, вторият - за втората, и така нататък, за да не знае предварително архонтът на кое съдилище ще бъде председател, а да участва в онова, което му е отредено по жребий. 2. Щом съдиите се съберат и заемат местата си в съответните съдилища, архонтът председател изтегля от всяко сандъче по една плочица, върху която са изписани десет имена - по едно от всяка фила, и ги пуска в друго, празно сандъче. Първите петима, избрани чрез жребий, отговарят: един - за клепсидрата, а другите четирима - за изборните „камъчета”, та по този начин да не може да бъде подкупен нито отговорникът на клепсидрата, нито разпределителите на изборните „камъ­чета” и да не се допусне злоупотреба. 3. Останалите петима, които не били избрани, получават от председателите списъка, който определя по какъв ред и на кое място всяка от филите ще получи възнаграждението си, щом приключи съдът. Това се прави, за да могат съдиите да получат парите си в различно време и на малки групи, та да се избегнат безредиците при натрупването на много хора на едно място.

LXVII. След това председателите обявяват делата за разглеждане: с частен характер (обикновено се разглеждат по четири дела), като двете страни полагат клетва да говорят по същество, и с обществен характер (обикновено се разглежда само едно). 2. /В съда/ се поставят клепсидри, които се пълнят с вода и според нейното количество се определя времетраенето на произнасяните речи. За делата над пет хиляди драхми клепсидрите се пълнят с десет хои и с три хои - за втора реч, за делата до пет хиляди драхми

- седем хои и две - за втора реч, за дела до хиляда драхми



- пет хои и две - за втора реч, шест хои - при спорове за правоспособност, като при тях не се разрешава втора реч. 3. Съдията, избран за отговорник на клепсидрата, спира водата, когато секретарят трябва да прочете закон, свидетелски показания или друг подобен текст. Но когато делото се провежда в продължение на цял ден, съдията не спира водата, а налива равно количество вода и за обвинението и за защитата. 4. Часовете на деня се определят приблизително спрямо продължителността на дните от месеца Посейдон… По времето, когато дните са по-кратки…. 5 …за да получават и двете страни: обвинението и защитата, еднакво количество вода, били предоставени два съда. Денят се разделя /на три части/…всички дела, които водят до затвор, смърт, заточение, лишаване от граждански права или отнемане на имуществото.

LXVIII. Повечето от съдилищата се състоят от петстотин и един съдии. За делата от обществен характер… които трябва да се разгледат от /хиляда съдии/, се събират /два съдебни състава/ в Хелиея, а когато /трябва да се разгледат/ от хиляда и петстотин съдии, се събират три / съдебни състава/. 2. Изборните „камъчета” представлявали кръгли медни пластинки с тръбичка по средата, едната половина от тях били продупчени, а другата - цели. Избраните чрез жребий съдии, които отговарят за гласуването, след приключване на съдебното дело дават на всеки от съдиите по две пластинки: една - продупчена, и една -цяла, в присъствието на двете спорещи страни, за да не може никоя от тях да получи две цели или две продупчени пластинки. После натовареният с това задължение съдия взима обратно „симболите”, като в замяна всеки съдия, който е гласувал, получава бронзов „симбол” с буквата „Г-ама”, който ще предаде, за да получи възнаграждението си от три обола. Това се прави, за да гласуват всички и никой няма право да получи „симбола”, ако не е гласувал. 3. В съда са поставени две амфори: едната - бронзова, а другата - дървена, разделени така, че никой да не пуска скришом изборни „камъчета”. В тях съдиите пускат „камъчетата”, като бронзовата има решаващо значение, а дървената не се взима предвид. Бронзовата амфора е покрита и е оставен такъв процеп, който да пропуска само едно изборно „камъче”, та да не може един и същ съдия да пусне две. 4. Когато съдиите решат, че трябва да проведат гласуване, съдебният глашатай пита първо дали двете страни по делото ще оспорват свидетелските показания, понеже било забранено оспорването, щом съдиите започнат гласуването. След това обявява: „продупченото „камъче” е за първия, произнесъл реч, а не продупченото - за втория”. После съдията взима едновременно изборните „камъчета” от поставката на светилника, като се старае да прокара тръби­чката на „камъчето”, без да е видно от двете страни по делото нито продупченото, нито цялото „камъче”, и пуска „камъчето” с решаващо значение в бронзовата амфора, а другото - в дървената.

LXIX. Щом всички съдии гласуват, съдебните служители взимат амфората с решаващо значение и я изсипват върху дъската с толкова дупки, колкото са и изборните „камъчета”, така че да бъдат видни и продупчените, и целите „камъчета” от двете страни по делото, както и да бъдат лесно преброени. Съдиите, избрани да отговарят за изборните „камъчета”, ги преброяват, като поставят на една страна продупчените, на другата - целите, а съдебният глашатай обявява техния брой, като продупчените са за ищеца, а целите - за ответника. Която от страните събере повече „камъчета”, печели делото, а ако броят им е равен, печели подсъдимият. 2. Ако се наложи, съдиите отсъждат наново, като гласуват по същия начин: връщат „симбола” и получават обратно жезъла. А времето, определено за реч на всяка от двете страни, се измерва с една хоя вода. Щом съдиите изпълнят своите задължения според закона, получават възнаграждението си по реда и на мястото, които са им отредени по жребий.

ОТКЪСИ ОТ ПЪРВА ЧАСТ НА

АТИНСКАТА ПОЛИТИЯ”



1.

Аполон - Отечествен бог, бог на Пития, едно от многобройните имена на Аполон. Всички атиняни му отдават почести като отечествен бог още от времето на Йон, понеже той обединява Атика, както твърди Аристотел, и оттогава атиняни започнали да се наричат Йонийци, а Аполон бива назован Отечествен.

(Харпократион, вж. д. )

2.

Тезей бил първият, който застанал на страната на мнозинството и свалил единовластието, разказва Аристотел, което явно се потвърждава и от Омир в “Списък на корабите” (“Илиада”, II, 547) и който нарича демос само атиняни.

(Плутарх, “Тезей”, XXV)

3.

Генети: В древността, преди Клистен да направи разделението по фили, атиняни били разделени на земеделци и занаятчии, които образували четири фили. Всяка от тях се разделяла на три части, наречени „фатрии” и тритии. А от тях всяка била съставена от тридесет рода и всеки род наброявал тридесет мъже, причислени към родовете и наречени генети, като измежду тях били определяни чрез жребий своеобразните жречески длъжности във всеки род, такива били поеманите от Евмолпидите, Кериките и Етеобутадите, както упоменава Аристотел в „Атинската по-липшя”: „Атиняни били разделени на четири фили, подобно годишните времена, всяка фила била разделена на три части, та общият им брой да бъде дванадесет - колкото са месеците в годината. Те се наричали тритии и фатрии. фатрията се състояла от тридесет рода, както дните в месеца, а родът - от тридесет мъже.”

(Патмийски лексикон, изд. Сакелионос, вж. д. )



4.

Аристотел казва, че гражданството на Атина било разделено на земеделци и занаятчии, които образували четири фили. Всяка фила била разделена на три части, наречени тритии и фратрии. Всяко от тези подразделения включвало тридесет рода, а всеки род се състоял от тридесет мъже. Тъкмо тези мъже, които образували родовете, били наричани генети.

(Схолии на Платон, “Аксиох”, 371 D)

5.

Трития: Тритията е една трета част от филата, понеже всяка фила е разделена на три части, наричани тритии, племена и фатрии, както упоменава Аристотел в своята „Атинска полития”.

(Харпократион, )



6.

Аристотел разказва, че Тезей, пристигайки на оглед в Скирос, вероятно поради роднинството на Егей (с Ликомед) бил блъснат от скалите от цар Ликомед, който се уплашил, че Тезей иска да завладее острова. След Персийските войни атиняни пренесли оттам останките му според предска­занието на оракула и ги погребали (в Атика).

(Схолии в “Иполит”, Еврипид, Ватикански кодекс)

ЕПИТОМА НА ХЕРАКЛИД

НА “АТИНСКАТА ПОЛИТИЯ”

1. Първоначално атиняни имали царска власт, а след преселението на Йон за първи път се нарекли Йонийци.

Пандион, който се възкачил на престола след Ерехтей, разделил властта между синовете си, но (сред атиняни) не преставали раздорите.

Тезей излязъл с обръщение към атиняни, обединил ги и им дал равни права.

Пристигайки в Скирос, бил блъснат от Ликомед, който се уплашил, че Тезей ще завладее острова. По-късно, след Персийските войни, атиняни пренесли тленните му останки.

Оттук насетне атиняни престанали да избират царе от рода на Кодридите, понеже те се отдавали на разкош и разпуснатост. Но един от Кодридите - Хипомен, в желанието си да отхвърли злословията извършил следното: когато хванал дъщеря си Леймона в прелюбодействие, той убил любовника й, като го привързал към колесницата си, а дъщеря си - към коня, докато умряла.

2. Привържениците на Килон, които потърсили убежище в светилището на Богинята след обвинението в опит за установяване на тирания, били убити от привържениците на Мегакъл. (Атиняни) прогонили убийците като све-тотатци (I).

3. Солон постановил закони за атиняни и отменил дълговете - така наречената сейсахтея (VI).

Но понеже мнозина му досаждали относно новите закони, той отпътувал за Египет (XI 1).

4. Пизистрат умрял от старост, след като бил тиран тридесет и три години (XVII). Хипарх, син на Пизистрат, бил лекомислен, влюбчив и поклонник на музите. Тетал бил по-млад от него и дързък (XVIII 1, 2).

Понеже не успели да го убият по времето, когато бил тиран, убили брат му Хипарх (XVIII 3).

Хипий управлявал като жесток тиран (XIX 1).

И той внесъл закона за остракизиране, който бил насочен срещу ония, които искали да установят тирания. Между остракизираните били Ксантип и Аристид (XXII).

5. Темистокъл и Аристид (XXII 2). Ареопагът имал тогава голяма власт (XXII 1).

6. Ефиалт… (XXV).

(Кимон) позволявал на всеки, който пожелае, да събира плодове от неговите владения и така осигурявал прехраната на мнозина (XXVII 3).

7. Клеон, взимайки властта в свои ръце, объркал по­литическата уредба. Още по-лошо постъпили неговите при­емници, които внесли беззаконие и погубили не по-малко от хиляда и петстотин души (XXV 4). След свалянето им от власт управлението поемат Тразибул и Ринон - човек достоен и честен… (XXXVIII).

8. /Астиномите/ имат също задължението да се грижат за улиците, като не позволяват на гражданите да ги преграждат със строежи и да градят балкони над тях (L 2).

По същия начин те избират Единадесетте, които поемат надзора на затворниците (LII 1).

Съществуват още и девет архонти, /от които/ шест тесмотети (LV 1), които след докимасията полагат клетва, че ще служат справедливо и няма да приемат подкупи, в противен случай трябва да издигнат златна статуя (LV 5).



Царят ръководи провеждането на жертвоприношенията (LVII 1), а /полемархът/ ръководи военните дела (LVIII 1).

* Аристотел. Атинската полития. Превод от старогръцки: Цветана Панициду; Харалампи Паницидис. Редактор: Цветан Старейшински. С.: “Христо Ботев”, 1993. Електронна обработка: Димитър Мирчев (Магистърска програма “Антична култура и литература”), С., 2004.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница