Аристотел “Атинската полития”
Изтегляне 0.75 Mb.
|
ХLШ. Прочее, такива били разпоредбите относно вписването на гражданите и относно ефебите. И въобще всичките висши длъжности се определят чрез избор по жребий освен тамия на военната хазна и длъжностите на разпоредителя на средствата, определяни за обществените празници, и на отговорника по водоснабдяването. Те се избират чрез гласуване с вдигане на ръка и изпълняват своите задължения от едни Панатенеи до следващите Панатенеи. Чрез гласуване с вдигане на ръка се определят и всички военни длъжности. 2. Съветът се избира чрез жребий и се състои от петстотин членове - по петдесет от всяка фила. Всяка от филите поема пританството по реда, определен чрез жребий, като първите четири ръководят по тридесет и шест дена всяка, а следващите шест - по тридесет и пет дена всяка, понеже атиняни пресмятали дните по лунния календар. 3. Пританите се хранят заедно в Толоса, за което получават средства от полиса, те имат задължението да свикват Съвета и еклесиата: Съветът бил свикван всеки ден с изключение на почивните и празничните дни, а еклесиатът - четири пъти за времето на всяка притания. Пританите оповестяват предварително въпросите за разглеждане в Съвета, дневния ред и мястото на заседанията. 4. Те оповестяват предварително и заседанията на еклесиата, едно от които, така нареченото главно, има за цел да обяви чрез гласуване с вдигане на ръка дали длъжностните лица са изпълнявали своите задължения добросъвестно, да разгледа въпросите, свързани с изхранването и сигурността на страната, в този ден се внасят исангелии, четат се описи на отнети имущества, молби за придобиване на наследство, както и молбите на дъщерите наследници, за да могат всички да узнаят, ако някое имущество е останало безстопанствено. 5. По време на шестата притания освен гореказаните въпроси пританите могат да внасят за гласуване с вдигане на ръка предложения за остракизиране, които еклесиатът да одобри или да не одобри; да подлагат на гласуване обвиненията срещу сикофанти от атиняни и от метеки - до три на брой за всяка от тези групи, а така също и обвиненията към ония, които не са изпълнили задълженията си към демоса. 6. Насрочва се отделно заседание за просителите, на което всеки желаещ да говори пред еклесиата, независимо по личен или обществен въпрос, трябва да положи върху жер-твената плоча маслинова клонка в знак на молба. По време на останалите две заседания на еклесиата се разглеждат всякакви други дела, като според закона трябвало да се обсъждат три дела относно храмовете, три - свързани с пратеници и посланици, и три - относно свещените обреди. Понякога се случва да се вземат решения и без предварително гласуване. Пратениците и посланиците първи трябва да се представят на пританите и на тях преносителите връчват писмата. ХLIV. Епистатът на пританите бива избиран чрез жребий. Той изпълнява тази длъжност в продължение на едно денонощие, като един и същи човек няма право да я изпълнява повече време или пък да я заема два пъти. Той съхранява ключовете от храмовете, където се намират съкровището, архивите и печатът на страната. Той е задължен да бъде в Толоса заедно с една трета от пританите, която той определя. 2. И когато пританите свикват заседание на Съвета или на еклесиата, епистатът избира чрез жребий девет проедри - по един от всяка фила, с изключение на филата, от която понастоящем са избрани пританите. А проедрите от своя страна избират епистат на проедрите и приемат програмата за деня. 3. Щом я получат, те се грижат за реда по време на заседанията, обявяват въпросите за обсъждане, следят резултатите от гласуванията, разглеждат всякакви други въпроси и решават кога да бъдат закривани заседанията. Никой няма право да бъде епистат повече от веднъж годишно, а проедър - веднъж по времето на всяка притания. 4. Изборите за стратези, хипархи и за останалите военни длъжности се провеждат в еклесиата според волята на демоса. Тези избори се провеждат от пританите, които действат след шестата притания, ако за тях има благоприятно предзнаменование. Но и за това е необходимо предварително гласуване в Съвета. ХLV. Някога Съветът имал правомощията да налага глоба и да осъжда на затвор или на смърт. Но когато веднъж Съветът предал Лизимах на палача, Евмелидот дема Алопека го освободил, като заявил, че никой гражданин не може да бъде убиван без присъда. Случаят бил разгледан в съда и Лизимах бил оправдан, заради което получил прозвището „човекът, който се спаси от барабана”, а демосът отнел на Съвета правомощията да налага глоба, смъртно наказание или затвор. Демосът постановил следния закон: всички присъди и глоби, определени от Съвета, да се внасят в съда от тесмотетите и само гласуваното от съдиите решение да бъде окончателно. 2. Съветът подлага на проверка дейността на повечето висши служители и особено на ония, които се разпореждат с паричните средства, но неговото решение не е окончателно и може да бъде обжалвано в съда. Всеки обикновен гражданин има правото да предяви обвинение срещу ония служители, които са нарушили законите, но и те от своя страна имат право да обжалват в съда евентуалната присъда на Съвета. 3. Съветът подлага на докимасия кандидатите за членове на Съвета през следващата година, както и деветте архонти. Преди Съветът имал право да отхвърля окончателно кандидатите, но сега те имат право на последно обжалване в съда. 4. Прочее, това са случаите, при които Съветът бил лишен от пълна власт. Но той внася в еклесиата своите доклади и не било позволено да се подлага на гласуване нищо, което не е предварително гласувано и което не е било вписано от пританите в дневния ред; по силата на това всеки, който внесе предложение, без да спази тези условия, може да бъде обвинен в нарушение на законите. ХLV1. Съветът поема поддръжката на триерите, корабните съоръжения и доковете, строителството на нови триери или тетрери, като демосът гласува с вдигане на ръка кой от двата вида да бъде изработен, осигурява необходимите съоръжения и построява докове. Строителите на корабите се избират също от демоса чрез гласуване с вдигане на ръка. Ако членовете на Съвета не предадат всичко това в готов вид на следващия Съвет, се лишават от правото на възнаграждение, защото то се получава при новия Съвет. За направата на триерите Съветът избира измежду своя състав десет корабостроители. 2. Накрая, Съветът съблюдава и за всички обществени сгради и ако прецени, че някой постъпва противозаконно, прави изложение пред еклесиата и ако бъде признат за виновен, делото се предава на съда. ХLVII. Съветът управлява повечето обществени работи съвместно с останалите висши служители. На първо място това са тамиите на Атина, десет на брой и избирани чрез жребий - по един от всяка фила; всеки тамия според закона на Солон трябва да е от съсловието на пентакосиомедим-ните - защото законът все още бил в сила, - а избираният чрез жребий заема длъжността дори да е съвсем беден. Тамиите приемат статуята на Атина и /изображенията/ на Нике, свещените украшения и съкровището в присъствието на Съвета. 2. Чрез жребий биват избирани и десет полети - по един за всяка фила. Те събират всички наеми, устройват търговете за разработка на рудниците заедно с военния тамия и с разпоредителите на средствата за обществените празници на заседанията на Съвета, обявяват на наемателите, избрани от Съвета с вдигане на ръка, както разработените рудници, обявени за разпродажба за срок от три години, така и договорените /за пръв път/ -за срок от десет години. Те продават на търг и имуществата на всички осъдени от Ареопага или от останалите съдилища, ако деветте архонти потвърдят това. Полетите предоставят на Съвета избелени плочици с вписаните наеми и данъци, събрани за една година, имената на наемателите, както и цената, която предлагат. 3. Освен това в десет списъка записват имената на ония, които трябва да плащат по време на всяка притания, отделно - имената на тези, които трябва да плащат три пъти годишно, като се изготвя списък за всеки платеж, и отделно - имената на тези, които трябва да платят по време на деветата притания. Те съставят списък на отнетите имоти и сградите, одобрени за продажба от съда, защото и тези търгове били устройвани от полетите. Стойността на сградите се изплаща в срок от пет години, а на имотите - в срок от десет години, като тези платежи стават по време на деветата притания. 4. Царят също внася /в Съвета/ наемите от владенията на храмовете, изписани върху избелени плочици. Тези владения се наемат за срок от десет години, като наемът се изплаща по време на деветата притания; затова най-много пари се събират по време на тази притания. 5. И така, в Съвета се внасят списъците, съставени според срока на платежа, и се съхраняват от държавния роб. Щом изтече срокът на платежа, робът изнася от архитрава онези списъци, в които на този ден трябва да бъдат внесени и зачеркнати сумите за изплащане, и предава тези списъци на аподектите. А другите списъци се пазят отделно, за да не бъдат зачеркнати преди определения срок. ХLVШ. Аподектите са десет на брой, избрани чрез жребий - по един от всяка фила. Щом получат списъците, те отбелязват внесените суми в присъствието на Съвета, в сградата на Съвета, а после отново ги предават на държавния роб. По този начин, ако някой закъснее с платежа, бива отбелязан като длъжник и трябва да заплати двойно сумата, която дължи, в противен случай бива затворен. За всичко това Съветът е напълно овластен според законите. 2. И така, в първия ден аподектите приемат списъците и ги разпределят между длъжностните лица, а на следващия докладват за това разпределение, изписано върху дъсчица, в Съвета и предлагат на неговите членове да се изкажат дали някой от тях знае за противозаконна постъпка при разпределянето, независимо дали е висш служител или обикновен гражданин. Ако се окаже така, аподектите подлагат на гласуване обвинението. 3. Членовете на Съвета избират чрез жребий измежду себе си десет логисти, които да следят за отчетността на висшите служители по време на всяка притания. 4. По-нататък, избират чрез жребий и десет евтини - по един от фила, както и по двама помощници към всеки от тях, те били задължени да участват, когато всяка фила заседавала на площада около статуята на своя епоним. Ако някой гражданин пожелае в течение на трите дена след отчета пред Съвета да предяви обвинение (по дело с частен или обществен характер) към вече проверен служител, той написва върху избелена дъсчица своето име, името на този, когото обвинява, нарушението и предлаганото от него наказание, след което я предава на евтина 5. Щом евтинът получи дъсчицата, той я подлага на проверка и ако е съгласен с обвинението, предава делото на съдиите по деми, ако е от частен характер, които имат задължението да внесат /в съда/ споровете между филите, а - на тесмотетите, ако е от обществен характер. От своя страна тесмотетите, щом се запознаят с делото, го връщат обратно в съда и последващата присъда на съдиите е окончателна. ХLIХ. Съветът се заема и с проверката на конете и ако се окаже, че някой конник притежава добър кон, а се грижи лошо за него, бива наказван с глоба, съответна на издръжката на коня; а конете, които не се подчиняват на господарите си и не могат да застават мирно, биват дамгосвани с клеймо във формата на кръг и биват смятани за негодни. Съветът подлага на проверка и предния отряд от конницата и ако някой от участващите в нея бъде отхвърлен чрез гласуване с вдигане на ръка, трябва да слезе от коня. Съветът подлага също на проверка и пешаците, които сядали зад конниците по време на битка, и ако някой бъде оценен като неподходящ, престава да получава възнаграждение. 2. Конниците биват зачислявани от десетте съставители на списъци, избирани от еклесиата чрез гласуване с вдигане на ръка. Те предоставят списъка на хипархите и филархите, които от своя страна го внасят в Съвета, където се разпечатва таблицата с имената на / действащите/ конници и биват отписвани имената на отпреди записаните, които са заявили под клетва, че не са в състояние поради здравословни причини да бъдат конници. После Съветът призовава ново зачислените конници и ако някой от тях заяви под клетва, че не може поради здравословни или имуществени причини да служи като конник, бива освободен, а за останалите членовете на Съвета гласуват чрез вдигане на ръка дали са годни да бъдат конници или не. Ако потвърдят, че са годни, ги вписват в таблицата, а ако не са - ги освобождават. 3. Някога Съветът одобрявал плановете и празничния пеплос за статуята на Богинята, но сега това се решава от съда, избран чрез жребий, понеже явно членовете на Съвета били пристрастни в решенията си. По същия начин Съветът заедно с военния тамия съблюдават украсяването на статуята на Нике и за наградите на състезанията по време на Панатенеите. 4. Освен това Съветът подлага на проверка и инвалидите, понеже съществувал закон, който повелявал следното: всички ония, които имат имущество, възлизащо на по-малко от три мини, и са негодни да работят поради своите телесни недъзи, да бъдат проверявани от Съвета, след което да получават по два обола дневно за прехрана от държавната хазна. Инвалидите разполагат със собствен тамия, избиран чрез жребий. По подобен начин Съветът разпределя между висшите служители всички задължения. L. Прочее, това са правомощията на Съвета. Освен това биват избирани чрез жребий десет човека, които поемат поддръжката на храмовете и които получават по тридесет мини от аподектите, за да поддържат храмовете, които най-много се нуждаят от това. 2. По-нататък, биват избирани и десет астиноми, от които петима служат в Пирея, а петима - в Атина. Те следят жените, свирещи на флейта, цитра и китара, да не получават повече от две драхми, и когато има повече на брой желаещи да наемат една и съща свирачка, астиномите хвърлят жребий и който от желаещите спечели, той я наема. Освен това имат грижата да следят уличните чистачи да не изхвърлят нечистотиите на разстояние по-малко от десет стадия от градските стени, да забраняват: преграждането на градските улици със строежи, строителството на балкони над улиците, прокарването на висящи отводнителни тръби, изтичащи на улиците, и поставянето на прозорци, които да гледат към улицата. Астиномите имат и задължението да прибират мъртъвците от улиците с помощта на обществени служители, които били под тяхно разпореждане. LI. Чрез жребий биват избирани и десет агораноми, пет за Пирея и пет за Атина. Законите им отреждат да се грижат всички стоки, които се продават, да бъдат неподправени и без примеси. 2. Избират се чрез жребий и десет метрономи, пет - за Атина, и пет - за Пирея, които се грижат всички мерки и теглилки да бъдат използвани правилно от търговците. 3. Има и десет ситофилакси, избрани чрез жребий: пет - за Пирея и пет - за Атина, а понастоящем двадесет - за Атина и петнадесет - за Пирея. Най-напред, те имат грижата хлябът да се продава добросъвестно на пазара, после - мелничарите да продават ечемиченото брашно спрямо цената на ечемика и хлебарите да продават пшеничния хляб, спрямо цената на пшеницата и според необходимото тегло, определено от тях самите, понеже законът повелявал те да определят мерките. 4. Чрез жребий биват избирани също така десет надзиратели на търговските пристанища, които са задължени да наблюдават търговията и да изискват от търговците да доставят за Атина две трети от всеки товар жито, предназначени за житния пазар. LII. Чрез жребий биват избирани и Единадесетте, които поемат надзора на затворниците. Единадесетте издават смъртните присъди на хванатите на местопрестъплението крадци, ловците на роби и грабителите, които признават вината си. При положение, че я отричат, Единадесетте внасят случая в съда, ако бъдат оправдани - биват освобождавани, ако бъдат осъдени - биват предавани за изпълнение на смъртната присъда. Единадесетте внасят в съда и описите на отнетите имоти и сгради и ако съдът реши, че са обществена собственост, те биват предавани на полетите. Накрая, Единадесетте внасят и тайните обвинителни донесения, понеже са натоварени и с тези задължения, макар някои от тия донесения да били внасяни и от тесмотетите. 2. Чрез жребий биват избирани и пет вносители- по един на две фили, които имат задължението да внасят делата, които трябвало да бъдат разглеждани в срок от един месец. А такива били делата за зестра - в случаите, когато трябва да бъде върната, а не се връща, делата за взети назаем пари с лихва една драхма, които не се връщат, делата за взети назаем средства за търговия. Следват делата за оскърбление, за разногласие между членовете на дружество, делата, свързани с благотворителна дейност, с търговия на роби и впрегатен добитък, и делата, свързани с триерархията и банките. 3. Такива са делата, внасяни от докладчиците за разглеждане в едномесечен срок. Аподектите пък разглеждат делата, възбудени от откупвачите на данъци и против тях, като при делата за сума до десет драхми решението на аподектите е окончателно, а делата, при които сумата е над десет драхми, се внасят в съда, за да бъдат разгледани в едномесечен срок. LIII. Чрез жребий биват избирани и Четиридесетте - по четирима от всяка фила, които разглеждат всякакви други дела. Първоначално били тридесет и отсъждали, обикаляйки демите, но после - по времето на олигархията на Тридесетте, броят им се увеличил на четиридесет. 2. Те издават окончателни решения за делата до десет драхми, а делата за суми, надвишаващи десет драхми, се предоставят на диететите. Те се заемат с делото и ако не успеят да помирят страните, издават решение, ако то се приеме и от двете страни, делото се смята за приключено. Но ако едната страна обжалва решението, диететите поставят в две отделни сандъчета - едно за ищеца и едно за ответника - свидетелските показания, предложенията и извадки от законите, подпечатват ги, прилагат своето решение и сандъчетата биват предавани на четиримата съдии от филата на ответника. 3. Те, щом получат делото, го внасят в съда, състоящ се от двеста и един членове, за дела, при които сумата е до хиляда драхми, а делата за сума над хиляда драхми се внасят в съда, състоящ се от четиристотин и един членове. Когато се разглеждат дела, е забранено позоваването на други извадки от законите, на други свидетелски показания и предложения освен тези, които са поставени в сандъчетата от диететите. 4. Диетети могат да бъдат гражданите, навършили шестдесет години, което се потвърждава от хронологията на архонтите и епонимите. Понеже има десет епоними на филите и четиридесет и два епоними на годните за военна служба. Някога ефебите били вписвани върху избелени плочици, като на първо място било записвано името на архонта, по чието време са вписани, и епонима на диететите от предната година, а днес ефебите биват вписвани на медна колона, поставяна пред сградата на Съвета, близо до статуите на епонимите. 5. Четиридесетте избират, последната колона, разпределят делата между записаните на нея граждани и чрез жребий определят делата, които всеки от тях ще решава, като е задължително всеки да разгледа делата, които е получил по жребий. Понеже законът повелявал всеки гражданин, навършил необходимата възраст, да изпълни задълженията си на диетет, ако не го направи, бива лишен от граждански права, освен ако не е натоварен с друга длъжност през тази година или ако е извън страната - това са единствените случаи, в които гражданите са освободени от задълженията на диетети. 6. Ако някой реши, че е бил несправедливо осъден от диетет, има право на исангелия пред съвета на диететите и ако този диетет бъде признат за виновен, бива лишен според закона от граждански права, но и той има право на обжалване. 7. Епонимите биват използвани и по време на военните походи, а когато става набирането на годните за военна служба, се обявява от кой архонт и епохим до кой архонт и епоним трябва да се явят задължително гражданите. LIV. Чрез жребий биват избирани и следните служители: петима надзиратели на пътищата, които имат задълженията да ги поддържат с помощта на десет обществени работници. 2. Също така десет логисти и десет синигори към тях, пред които всички, заемали държавна служба, са длъжни да се отчитат. Логистите са единствените, които проверяват сметководните книжа на отговорните служители и внасят в съда делата по отчетността. Ако те изобличат някого в разхищение, съдиите го осъждат за кражба, а липсващата сума трябва да се възстанови в десетократен размер; ако открият, че някой е взел подкуп и съдиите го признаят за виновен, сумата, която трябва да се плати, се определя според взетия подкуп, но в десетократен размер; а ако уличат някого в нарушение на закона, преценяват нарушението и в случай, че плащането става преди деветата притания, осъденият плаща само отсъдената сума, а ако не - плаща двойно. Само десетократното плащане не се удвоява. 3. Чрез жребий бива избиран и така нареченият секретар „по притания”, който завежда документите, съхранява утвърдените разпоредби, отговаря със своя подпис за всички останали книжа и присъства на заседанията на Съвета. Някога той бил избиран чрез гласуване с вдигане на ръка измежду най-прославените и достойни граждани, защото името му стояло записано върху колоните, които обявявали условията за съюзничество и гласуванията за даване на граждански права и званието проксен. А сега длъжността на секретаря се определя чрез жребий. 4. Чрез жребий бива избиран още един секретар „по законите”, той присъства на заседанията на Съвета и също отговаря със своя подпис за всички закони. 5. Демосът чрез гласуване с вдигане на ръка избира втори секретар, който да прочита пред еклесиата и пред Съвета различните разпоредби и решения, неговите пълномощия включват само това. 6. Чрез жребий биват избирани и десет хиеропои - за така наречените „изкупителни жертвоприношения”, които те извършват според пророчествата на оракула, а когато трябва да се постигне благоприятно знамение, извършват жертвоприношенията заедно с гадателите. 7. Чрез жребий биват избирани и други десет хиеропои - така наречените „годишници”, те извършват някои жертвоприношения и ръководят празненствата, които стават на всеки пет години, с изключение на Панатенеите. А тези празненства са следните: едно в Делос (там се осъществява и друго празненство на всеки седем години), второ - Бравронии, трето - Хераклеи, четвърто - Елевзинии, и пето - Панатенеи. И никое от тях не съвпада с друго. Към тях се прибавят от времето на архонта Кефисофонт и Хефестиите. 8. Чрез жребий биват избирани архонтът на Саламин, демархът на Пирея, които организират и на двете места Дионисии и назначават хореги. В Саламин името на архонта се записва в официалните книжа. LV. И така висшите служители биват избирани чрез жребий, а по-горе упоменахме техните правомощия. Колкото до така наречените девет архонти, вече бе казано по какъв начин ставало тяхното назначаване. В днешно време биват избирани чрез жребий шестте тесмотети и техните секретари, архонтът, царят и полемархът - по един от всяка фила, поред. 2. Всички биват подложени на докимасия в Съвета на петстотинте с изключение на секретаря, който се подлага на докимасия само в съда, както и останалите служители (понеже всички: и избраните чрез жребий, и избраните чрез гласуване с вдигане на ръка, заемат длъжността си едва след докимасията). Но деветте архонти биват подлагани на докимасия първо в Съвета, а после - и в съда. Някога онези, които не били одобрени от Съвета, не можели да встъпят в длъжност, но понастоящем е разрешено последно обжалване в съда, който взема окончателното решение. 3. Когато се провежда докимасията, най-напред задават на кандидата следните въпроси: „Кой е твоят баща и от кой дем е, кой е бащата на твоя баща, коя е майка ти, кой е бащата на твоята майка и от кой дем е?” После го питат дали почита Аполон, Отечествен бог и Зевс, Домашен бог и къде държи техните жертвеници, после - дали родът му има гробница и къде е тя, после - дали се отнася добре към родителите си, дали плаща данъците си и дали е отбил военната си служба. Щом бъдат отправени тези въпроси, /председателят/ казва: „Посочи свидетели, които да потвърдят това.” 4. Щом свидетелите се явят, председателят пита: „Иска ли някой да предяви обвинение срещу този човек?” И като се яви такъв, председателят дава думата и на обвинението, и на защитата, след което Съветът чрез гласуване с вдигане на ръка, а съдът чрез гласуване с хвърляне на „камъчета” издават решение. Ако обаче не се яви обвинител, гласуването се провежда веднага. В по-ранни времена само един съдия хвърлял „камъчета”, а сега всички съдии са задължени да гласуват за кандидатите, за да имат възможност съдиите да отхвърлят кандидата, който, макар и недостоен, е успял да застави обвинителите да мълчат. 5. После избраниците се упътват към жертвената плоча, върху която са положени вътрешностите на жертвените животни, където и диететите, щом положат клетва, обявяват решенията си, и свидетелите, щом положат клетва, дават показанията си. Избраните служители се качват върху плочата и полагат клетва да управляват справедливо и според законите, да не приемат подкупи, а ако вземат подкуп, трябва да издигнат златна статуя. После поемат към Акропола, където полагат същата клетва, а после встъпват в длъжност. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|