Асамблея „Знаме на мира в културната политика на България Константина Сталева

в културната политика на България

Константина Сталева

Животът и политическата дейност на Людмила Живкова имат важно значение за развитието на културните процеси през 70-те и началото на 80-те години на XX век. Огромни са нейните заслуги в областта на външната политика и международното сътрудничество. Чрез културата и културната дейност тя проправя път за развитието на политическите, икономическите и научно-техническите отношения и връзки. „Разведряването” започнало през 70-те години, свързано с Европейското съвещание за сигурност и сътрудничество, създава още по-добри възможности за развитие на контактите на България със западноевропейските страни и спомага за разгръщане на културните процеси в страната. Определящ обаче е фактът, че Людмила е дъщеря на първия човек в партията и държавата Тодор Живков. Именно това придава особена значимост на нейните инициативи, които са много амбициозни и изискват огромни средства. Нейното определящо въздействие върху тези процеси се дължи на постовете, които тя заема – член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура. „Мащабните” културни мероприятия в национален и международен план, многобройните прояви и тяхното финансово обезпечаване водят до водещото място на културата в държавната система. Културната политика и големите инвестиции в нея дават възможност за навлизане на материалните и духовните идеи, които придават и по-голямо значение на индивида и ролята му в обществените структури. Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величина¹. Обградила се с видни български интелектуалци, Л. Живкова се стреми да подчертае древния характер и големите постижения на българската култура.

Една от големите и успешни инициативи на Л. Живкова е Международната детска асамблея „Знаме на мира”, която е едно от уникалните събития в културния живот на България. Движението се характеризира с опита за преодоляване на националните граници и тези на СИВ, на Варшавския договор в общуването между народите по пътя на културни и духовни контакти. В центъра на проекта се поставя една хуманна цел, а именно пробуждане и стимулиране на творческото начало у децата, които от най-ранна възраст трябва да се насочат към много по-дълбок и смислен живот. Повод за създаване на асамблеята е фактът, че ООН обявява 1979 г. за международна година на детето. Решението на Людмила Живкова е да реализира идеите си за разгръщане на творческите сили на младото поколение, а България да се превърне в домакин на международната проява. „Тук трябва да бъде и международен парк с цветя, които децата от цял свят ще донесат. Мисля, че след 10-20 години това място ще бъде духовният център на София”² - това са думите на Людмила Живкова, отнасящи се до бъдещата асамблея, изречени пред Богомил Райнов. Международната асамблея „Знаме на мира” възниква като идея и се заражда като мероприятие в края на 70-те години. Ако разсъждаваме конкретно-исторически би следвало да уточним, че това е период на мирно съвместно съществуване между държавите в Европа и политическо разведряване в духа на заключителния акт от съвещанието в Хелзинки. Именно в тези години се чувстват най-добре положителните промени в международните отношения, включително и в международното културно сътрудничество. Ето защо може да се предполага, че в най-общ политически план Международната асамблея „Знаме на мира” може да се разглежда като рожба на разведряването. А духът на Заключителния акт от Хелзинки създава необходимия международен климат на доверие и сътрудничество, който се оказва благоприятна основа за развитието на асамблеята и прерастването й в международно движение³.

В обществен план целите на движението са насочени главно в две насоки: към международното сътрудничество, мир и разбирателство и към изграждането на социално-педагогическа система за стимулиране и развитие на творческите способности на всички деца у нас⁴. Още с встъпването във високите нива на управление на културата в началото на 70-те години Живкова въвежда постепенно и последователно във вътрешната и външната политика на България естетика, национални естетични програми и все по-обхватни мероприятия и инициативи, свързани с националната история, но и с непознати на широката публика философски идеи⁵. Нейните възгледи са силно повлияни от теософското учение, а позициите й във властта позволяват да приложи своята философия и на практика. Крайната цел на Живкова е хармонично и всестранно развитие на личността. Ето защо по-голяма част от културната й политика е в тази посока. Според Живкова изграждането на такава личност трябва да започне от най-ранна детска възраст и да се доразвива във времето. Тези й възгледи са в основата на създадената от нея Международна асамблея „Знаме на мира”, която трябва да пробуди творческото начало у децата и да ги насочи от най-ранна възраст към много по-смислен живот. Следващата стъпка за усъвършенстване трябва да бъде Експериментално училище, което да съчетава образователния процес с интензивна работа по естетическото възпитание на децата от ранна възраст до последната година на обучението. Училището трябва да бъде основа на бъдещ образователно-културен комплекс, който да съчетава научната и образователната дейност в културната сфера. Стремежът на Живкова е насочен към изграждането на национален духовен център, който да установи контакт с други подобни центрове по света и заедно да работят за еволюцията на човечеството. Малка част от тези замисли намират реализация, поради невъзможността на обществото и управляващите да вникнат в същността им, но въпреки това основите са поставени с асамблеята „Знаме на мира”.

Не е случаен и девизът на асамблеята „Единство, творчество, красота”, който е заимстван от Николай Рьорих във връзка с международното споразумение, осигуряващо закрилата на художествените паметници в случай на военен конфликт. Този девиз носи в себе си необходимостта от пробуждане на потенциалните творчески сили на човека, от духовно обновление и трансформация на съзнанието му, от съзнателно насочване на неговата воля и труд в единствено вярната насока – да се устреми към прекрасния свят на откривателството, да се превърне в творец⁶.

Още в началната фаза на обсъждане на инициативата Живкова обяснява, че намерението не е просто да се организира поредното мероприятие за „защита на мира и утвърждаване процесите на разоръжаване”. Понятието „мир” за Живкова означава възможност за хората „да се развиват по законите на красотата, непрекъснато да разгръщат своите сили и способности, да се развиват хармонично, изобщо да се утвърди този безпределен път на развитие и еволюцията на човека”. Че дъщерята на Т. Живков има по-далечен прицел, свързан с утвърждаването на мястото и ролята на България в световните културни процеси, подсказва предложението, направено още в началната фаза на обсъждане на идеята за асамблеята. То предвижда българските деца да се обърнат с „призив-възвание” към децата от цял свят, като апелират за мир и подчертаят ролята на изкуството и културата за изграждането на човека като творческа личност. Всъщност, това е призивът на самата Людмила, но тя си дава сметка, че ако той излезе от ръководения от нея Комитет, „другите страни ще кажат, че България излиза с политическа акция”, а от децата „ще прозвучи по-естествено”⁷.

Наред с утвърждаването на движението „Знаме на мира”, като традиция с огромен международен авторитет се заражда и осъществява идеята за построяването на паметник, символизиращ стремежа на децата от цял свят да живеят и да се развиват под законите на красотата⁸. Символ на асамблеята става откритият на 25 август 1979 г. в полите на Витоша монумент „Знаме на мира”⁹. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. Основният архитектурен акцент на този паметник са четири вертикални пилона, високи по 37 м., ориентирани към четирите посоки на света и спираловидна композиция от два полуринга на различни нива с камбани. В горния край на четирите пилона е оформена пространствена сфера, представляваща света. В нея спираловидно са разположени седем камбани, символ на седемте световни континента. Камбаните са с общо тегло 12 тона¹⁰. При откриване на монумента там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти.

Заключителният международен етап на асамблеята е от 15 до 25 август 1979 г. и е една от най-големите инициативи в Годината на детето под патронажа на Генералния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу. През десетте августовски дни София и нейните изложбени зали, театри и телевизия са в ръцете на световната детска република. Необичаен е този фестивал, необичайни са и основните му принципи – никакви конкурси, никаква борба за призови места. „Десет дни, в които пропагандата отсъства или поне не се натрапва, в които действително ставаш част от едно общество – живо, креативно, свободно, толерантно”¹¹ – спомня си Георги Тошев, един от дванадесетте участника, които съставят т. нар. детски щаб на асамблеята. В асамблеята участват общо 1 100 българчета и 1 321 деца от 77 страни¹², като още осем страни изпращат произведения на изкуството. Събирането на толкова деца, както и разнообразните им творчески прояви сами по себе си са нещо изключително. България по естествен начин се превръща в притегателен център за детското творчество в планетарен мащаб. В словото си при откриването на асамблеята Л. Живкова призовава децата към „единство, творчество и красота” в името на мира.

Отчет на тази първа асамблея Людмила Живкова прави два месеца по-късно пред общото събрание на ООН в Ню Йорк, където е приета от Курт Валдхайм – генерален секретар на ООН. Както отчетите, представени в ООН, така и речта й пред Общото събрание съдържат в най-обща, обтекаема форма истинските материални проблеми на детството у нас¹³. Живкова настоява да се разработи програма за превръщане на монумента в „планетарен символ на единството, мира и красотата, обединяващи човечеството” и дори да се предложи на ЮНЕСКО да го обяви за световен културен паметник. Съвсем ясно прозират мащабните намерения и големите очаквания от асамблеята¹⁴.

Международният отзвук от асамблеята действително е много силен и допринася за позитивния образ на България. Приветствия изпращат 29 държавни глави. Провеждането й се отразява от 90 акредитирани журналисти от 22 страни – до тогава нито едно събитие в България не е предизвиквало подобен медиен интерес. В чуждестранния печат излизат над 200 статии и съобщения, в които определено надделява тонът на съпричастие и висока оценка за инициативата¹⁵. До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България.

Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация на 30 август 1990 година българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира”, като прекъсва международните контакти и закрива координационния му блок в София – Център „Знаме на мира”.

През 1990 година в нова, значително различаваща се обстановка се създава Фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира”, като неправителствена организация – продължител на идеите на „Знаме на мира”. Неин председател става дъщерята на Людмила Живкова – Евгения Живкова. През 2002 г. се възстановява детската асамблея „Знаме на мира”. Тогава в комплекса „Камбаните” се поставя нова камбана, подарена от папа Йоан Павел II при посещението му в България. Същата година представители на фондация „Людмила Живкова” и Атлантическия клуб в България поставят мемориална камбана на комплекса под наслов „НАТО в служба на мира”. Няколко години по-късно и Израел подарява камбана и така общо броят на камбаните, представляващи отделна страна, става 91¹⁶.