Аспарух Красенов Камбуров приложение на метода wartk в съвременните 2d и 3d сеизмични проучвания за търсене на нефт и газ


ГЛАВА 3 - Изследване на възможностите за приложение на метода WARTK в Северна Африка



страница2/3
Дата01.03.2017
Размер0.61 Mb.
#15980
ТипАвтореферат
1   2   3
ГЛАВА 3 - Изследване на възможностите за приложение на метода WARTK в Северна Африка

3.1. Въведение

В трета глава от дисертацията е направен анализ на възможностите за приложение на метода WARTK за геодезическо осигуряване на 2D и 3D сеизмични проучвания в района на Северна Африка. Основната цел на анализа е доказване на предимствата на този нов метод пред класическите ГНСС методи, използвани в момента. Включени са следните три задачи:



  • Изследване на приложението на класически ГНСС методи в 2D и 3D сеизмични проучвания за търсене на нефт и газ;

  • Определяне на местоположение чрез метода WARTK - верификационен експеримент с използване на диференциални йоносферни корекции;

  • Съпоставка на класическите ГНСС методи с WARTK.

3.2. Изследване на приложението на класически ГНСС методи в 2D и 3D сеизмични проучвания за търсене на нефт и газ

3.2.1. Въведение

Изследването има за цел извеждане на основните недостатъци, характерни за приложението на класически ГНСС методи в сеизмичните проучвания за търсене на нефт и газ. Изследването е извършено на базата на критериите за независимост, оперативност и точност, постигани по класическите методи.

3.2.2. Метод за провеждане



Методът на изследването представлява анализ на геодезическите дейности в четири сеизмични проучвания:

  • 2D проучване в концесия „Враца – Запад“, гр. Монтана, 2005 г.

  • 3D проучване в концесия „Бутан“, с. Бутан, 2006 г.

  • 3D проучване в концесия „Baguel”, Тунис, 2008 г.

  • 3D проучване в концесия „Блок 12“, Камбоджа, 2008 г.

Методите са подредени съгласно реда на тяхното теоретично представяне в Глава 2: първо са тези с използване на единична референтна станция, следвани от мрежовите ГНСС методи.

3.2.2.1. С единична референтна станция

3.2.2.1.1. Статичен относителен метод за създаване на геодезическа основа

  1. Изходна постановка

Анализирана е технологията на геодезическото производство в извършеното през 2005 г. 2-D сеизмично проучване в района на гр. Монтана, Северна България. Проучването има за цел изясняване на регионалната геология в района на контакта между Мизийската платформа и Предбалканската зона.

  1. Технология на геодезическите работи

За трасиране и измерване на точките от двата сеизмични профила e използван RTK метод от единични референтни станции. Същите са част от новоизградена геодезическа основа (ГО). За нейното създаване и привързване е избран статичния относителен метод, поради наличието на качествена и удобна за района на работа опорна геодезическа мрежа – държавната GPS мрежа на България (в състоянието ѝ към края на 2005 г.).

  1. Анализ на приложението

Анализът на работата в конкретното сеизмично проучване показва следните основни недостатъци:

  • провеждане на твърде обстойна полева рекогносцировка за установяване на удобни опорни геодезически точки и планиране на подходящи местоположения на станциите от ГО, поради ограничените изисквания за дължина на базисните вектори при статичните измервания.

  • в процеса на работа се установи, че много от точките от Държавната GPS мрежа, предоставени от АГКК, липсват;

  • извършване на продължителни сесии от статични ГНСС измервания за определяне на точките от ГО;

  • необходимост от поне два ГНСС приемника за извършване на относителните измервания;

  • усложнена организация на работата - транспорт и логистика, свързани с ежедневното обхождане на точките за разполагане на оборудването, както и необходимост от допълнителен персонал за охрана на референтните ГНСС устройства;

  • отделяне на ресурс – време, софтуер и хардуер, за последваща обработка на резултатите;

  1. Изводи

На избраните за анализ критерии за независимост, оперативност и точност, статичният относителен метод с единична референтна станция отговаря по следния начин:

  • независимост: методът е твърде зависим от наличието и качеството на съществуващи опорни геодезически мрежи;

  • оперативност: методът се характеризира с твърде голяма продължителност на ГНСС наблюденията; методът не осигурява работа в реално време – следователно невъзможност за трасиране на точките по ГНСС способ;

  • точност: при правилно прилагане и подходящо оборудване методът осигурява достатъчно висока точност.

3.2.2.1.2. Кинематичен метод в реално време (RTK)

  1. Изходна постановка

Класическият RTK метод с единична референтна станция е основно използваният в геодезическото осигуряване на сеизмични проучвания метод за трасиране и измерване на профили. Тук е изследвана технологията на работа по този метод в три отделни сеизмични проекта, различаващи се по своите мащаби на проучване и избраната схема на наблюдение: 2D сеизмично проучване „Враца-Запад“, 3D сеизмично проучване „Бутан“ и 3D сеизмично проучване „Baguel

  1. Технология на геодезическите работи

По отношение на основните параметри и ред на работа няма съществена разлика между използваните в 2-D и 3-D проучвания RTK методи с единична референтна станция.

  • в двата типа проучвания се използват собствени референтни ГНСС станции в точки от предварително създадена ГО;

  • изискванията към точността на измерените сеизмични точки е еднаква – 20 cm;

  • трасировъчно-измервателните работи се извършват чрез двучестотни подвижни ГНСС приемници, с използване на RTK корекции, предавани чрез радиомодеми от референтните станции.

По-съществена разлика в организацията и провеждането на геодезическото производство в 2-D и 3-D проучванията произтича от обема на необходимата за извършване геодезическа работа.

  1. Анализ на приложението

Анализът на проведените геодезически работи в трите проучвания позволява да се изведат следните основни недостатъци на RTK метода:

  • ограничение в отдалечеността на подвижните приемници до 10 km от референтните станции на ГО. Над тази граница точността бързо деградира и излиза извън зададените в техническите задания стойности;

  • предаването на RTK корекции, извършвано от радиомодемите в референтните станции по ултракъси вълни, е твърде чувствително към промени в топографията. При поява на дори незначителни препятствия по линията на разпространение на корекционния поток – дюни, хълмове, сгради, гори и пр., приемането им в подвижните приемници се затруднява, което налага разполагане на допълнително оборудване – ретранслатори, или преместване на референтния ГНСС приемник в нова станция;

  • необходимост от поне два ГНСС приемника за осигуряване на относителните измервания в собствената референтна станция;

  • затруднена организация на работата - транспорт и логистика, свързана с ежедневното посещение и разполагане на референтната ГНСС апаратура и необходимостта от охраняването ѝ.

  1. Изводи

На избраните за анализ критерии за независимост, оперативност и точност, методът RTK с единична референтна станция отговаря по следния начин:

  • независимост: приложението на метода е ограничено на разстояния до 10 km от референтните станции на ГО;

  • оперативност: методът осигурява успешно изискването за работа в реално време, необходима за трасиране на точките от сеизмичните профили;

  • точност:на разстояние до 10 km от референтните станции методът осигурява достатъчна точност.

3.2.2.1.3. Кинематичен метод с последваща обработка (PPK)

  1. Изходна постановка

В определени условия в сеизмичните изследвания се прилага и кинематичния метод с последваща обработка (PPK). В този раздел е описано приложението на PPK в част от 3-D сеизмично проучване “Бутан“.

  1. Технология на геодезическите работи

Работата по метода протича в следния ред:

  • инсталиране на референтна ГНСС станция и настройване за работа в режим PPK;

  • инициализация на приемника – фиксирането на цикличните параметри изисква първоначален период от 8-минутни наблюдения към поне 6 видими спътника (според фабричните настройки на използваното оборудване);

  • трасиране на проектното положение на точките чрез стоманен кабел, при допустимо отклонение 50 cm;

  • ГНСС измервания в режим “Topopoint”- в три епохи от по пет секунди на всяка от точките;

  • последваща обработка на резултатите.

  1. Анализ на приложението

По точността на резултатите и производителността на работа, които осигурява, методът PPK се доближава до RTK измерванията. Сравнен с него, методът PPK има следните основни недостатъци:

  • необходимост от продължително време (6-8 минути) за първоначална статична инициализация;

  • лесна загуба на инициализация при преминаване покрай дори незначителни препятствия и необходимост от повторна такава;

  • необходимост от последваща обработка на измерванията;

  • невъзможност за точно трасиране на проектното положение на точките (допустимо отклонение до 50 cm), поради използваният за целта автономен ГНСС режим, осигуряващ метрова точност. На места се наложи трасиране с калибриран стоманен кабел.

  1. Изводи

На избраните за анализ критерии за независимост, оперативност и точност, методът PPK с единична референтна станция отговаря по следния начин:

  • независимост: методът изисква наличие на референтна ГНСС станция, работеща в статичен режим; фиксиране на цикличните параметри е възможно на разстояние до 10 km от тези станции;

  • оперативност: методът не осигурява работа в реално време, следователно невъзможност за трасиране по ГНСС способ;

  • точност:на разстояние до 10 km от референтните станции методът осигурява достатъчна точност.

В сравнение с RTK, този метод осигурява значително по-ниска дневна производителност. Въпреки достатъчната точност, която осигурява, приложението му за геодезически работи в сеизмичните проучвания е препоръчително само при липса на алтернативни методи.

3.2.2.2. Методи с използване на мрежова инфраструктура

3.2.2.2.1. Статичен относителен метод с данни от пасивни перманентни станции

  1. Изходна постановка

През 2008 г. в района на Централен Тунис, в концесионен блок „Baguel“, е извършено 3-D сеизмично проучване с възложител – нефтената компания „PerencoTunisia“ и подизпълнител – геофизичната компания „PGS Onshore“ Ltd.Поради липсата на съществуващи опорни геодезически мрежи в района на работа, изходната геодезическа основа е привързана към пасивните перманентни станции от мрежите на IGS и EUREF, разположени в съседство на проучвания район.

  1. Технология на геодезическите работи

Методът беше приложен при спазване на следния приблизителен ред на работа:

  • планиране на ГО с достатъчна гъстота, необходима за геодезическо осигуряване на проучваната площ;

  • извършване на денонощни ГНСС наблюдения в две точки от планираната ГО, избрани за изходни;

  • изпращане на данните в RINEX формат до службите AUSPOS и SOPAC, предлагащи безплатна автоматизирана онлайн обработка на ГНСС наблюдения, които обработват съвместно с предварителни ефемериди от глобалните и регионални мрежи от пасивни перманентни станции. За конкретната обработка бяха използвани станциите от мрежите IGS и EUREF, разположени на разстояния от съотв. 650 km (CAGZ, о-в Сицилия) и 400 km (LAMP, о-в Лампедуза).

  • използване на получените изходни точки за разширяване и привързване на цялата ГО;

  1. Анализ на приложението

Анализът на проведените геодезически работи в това проучване позволява да се изведат следните основни недостатъци на метода:

  • необходимост от обработка на базисни вектори с дължина от порядъка на няколкостотин километра, възможно единствено с използването на прецизни данни за орбитите и часовниците на спътниците и употреба на научноизследователски софтуер;

  • забавяне в създаването на ГО поради технологичното време, необходимо за изчисляване на прецизни орбитни данни от мрежовите сървъри;

  • при автоматизираната компютърна обработка на статичните измервания, извършвана от службите AUSPOS и SOPAC, съществува риск от неправилно прилагане на йоносферни и тропосферни модели за райони на работа, подложени на повишена слънчева активност (напр. пустинните части на Северна Африка); в конкретното проучване проблем от такова естество се появи в данните, обработени от AUSPOS, което наложи допълнително изпращане на RINEX файлове и обработка до получаване на задоволителна точност на базисните вектори (Приложение 3).

  • необходимост от достъп до интернет за изтегляне на прецизни ефемериди или изпращането на файловете с измервания до съответните служби за онлайн обработка.

  1. Изводи

На избраните за анализ критерии за независимост, оперативност и точност, мрежовият метод с използване на прецизни ефемериди от пасивни перманентни станции отговаря по следния начин:

  • независимост: методът е независим от наличието на съществуващи опорни геодезически мрежи в района на работа; методът е твърде зависим от качеството на автоматизираната обработка на ГНСС измерванията, извършвана от предлагащите подобни услуги служби; изпълнението на този метод е зависим и от наличието на комуникационна инфраструктура в района на проучването, поради необходимостта от обмен на данни по интернет със сървърите на тези служби;

  • оперативност: методът не осигурява работа в реално време;

  • точност: при правилно прилагане и обработка на измерванията методът осигурява достатъчна точност за създаване на точки от ГО;

Съгласно посочените резултати може да се направи извода, че освен като възможност за допълване на метода на статичните относителни ГНСС измервания в условия на съществуваща опорна геодезическа мрежа, методът на статичните относителни ГНСС измервания с използване на данни от перманентни станции е успешно приложим за изграждане на ГО и при липса на такава. Възможностите и високата точност, които осигурява използването на прецизни данни за спътниковите орбити и часовници, както и независимостта на ГНСС измерванията от наличието на съществуваща опорна мрежа обуславят оптималното приложение на този метод за създаване на ГО в слаборазвити и труднодостъпни пустинни райони.

3.2.2.2.2. RTK с активни перманентни станции (VRS)

  1. Изходна постановка

Описаните в предишните раздели трасировъчно-снимачни геодезически работи се извършват основно по RTK методи с използване на специално създадени за целта единични станции. Организацията на измерванията никак не е проста и се налага координираното действие на един или повече екипа от специалисти, използването на допълнителен помощен персонал за транспортиране, следене на работата и охрана на референтната станция. Посочените затруднения може да се преодолеят в значителна степен ако се използват ГНСС инфраструктурни мрежи.

  1. Технология на геодезическите работи

За осъществяване на експеримента е избрана площадка, намираща се в най-горната част на района “Слатински редут” в София. На различни места в рамките на площадката са избрани и означени с геодезически пирони 7 точки.За осъществяване на експеримента са приложени кинематични методи за определяне на точки в реално време (RTK) в две разновидности – с единични и мрежа от активни референтни станции. Използвани са две подвижни ГНСС конфигурации:

  • приемник Trimble R8 GNSS;

  • приемник TopconHiper;

Измерванията с подвижния приемник Trimble R8 GNSS са извършени само с референтни данни, предоставени от “NAVITEQ”, по три начина с различна продължителност. Измерванията с подвижния приемник TopconHiper са извършени както с потребителски, така и с инфраструктурни референтни данни.

  1. Анализ на резултатите

Анализът на резултатитее насочен към намирането на отговори на следните въпроси:

  • в каква степен продължителността на измерванията влияе върху резултатите, получени с помощта на ГНСС инфраструктурни мрежи;

  • значителна ли е разликата между резултатите (в т.ч. тяхната точност), получени с потребителски и инфраструктурни референтни станции;

  • различават ли се резултатите, получени с различни типове потребителска апаратура.

  • Влияние на продължителността на измерванията

Ако се съпоставят резултатите от измерванията с изходните координати на т. 9225 се вижда, че в почти всички случаи продължителността на измерванията е определяща единствено за точността по височина.

Извод: Продължителността на измерванията в реално време не е толкова съществен фактор колкото е геометричната обусловеност на решението. Известно е, че същото твърдение е в сила и при бързите методи, осъществявани с помощта на потребителски референтни станции. Продължителността на RTK определенията с помощта на ГНСС инфраструктура влияе върху качеството на резултатите по начина, типичен за класическия RTK метод, и се определя по същите правила.

  • Потребителски срещу инфраструктурни референтни станции

Съпоставката с изходните координати на т. 9225 дава известно основание да се търси систематична разлика единствено по положение. При това обаче, разликата е в едни и същи граници както в случаите на използване на потребителска референтна станция, така и при работа с мрежата “NAVITEQ”.

Извод: Произходът на референтните данни не води до отклонения извън типичните за метода стойности на грешките. Точността на резултатите, получени с ГНСС инфраструктура в реално време е напълно съпоставима с тази на класическите RTK определения в реално време.

  • Сравнение между потребителската апаратура (Trimble vs. Topcon)

По резултатите от съпоставката на координатите на т. 9225, определени по време на експеримента с техните изходни стойности не може еднозначно да се прецени кой от двата вида ГНСС апаратура води до получаването на по-достоверни резултати. Отклоненията са в рамките на типичните за метода грешки.

Извод: Разликата между резултатите, получавани с различни видове ГНСС апаратура се абсорбира от грешките на прилаганите методи за определяне на точки. Типът на потребителската апаратура не оказва значим ефект върху точността на получаваните резултати, тъй като на преден план излизат специфичните за метода RTK грешки.

  1. Изводи

Анализът на резултатите позволяват да се направят следните изводи относно приложението на мрежови и единични RTK методи:

  • независимост: мрежовият и единичният RTK метод са независими от вида на използваната ГНСС апаратура – получените резултати от двата типа ГНСС приемници са сходни;

  • оперативност: мрежовият RTK метод осигурява еднаква оперативност с RTK метода с единична референтна станция;

  • точност: мрежовият и единичният RTK метод осигуряват еднаква точност;

Приложението на ГНСС инфраструктура осигурява точността на съответния метод - статичен или кинематичен, за определяне на положението на точки с помощта на единични референтни станции, а предимствата му се състоят преди всичко в по-високата ефективност и удобство на полевите работи.

3.2.2.2.3. Със станции за мониторинг и геостационарни спътници

  1. Изходна постановка

В тази точка е показано приложението на диференциалните корекции от системата OmniSTAR за осигуряване на геодезическите работи в реално време в 2-D сеизмично проучване в Камбоджа.

  1. Технология на геодезическите работи

Изборът на метода OmniSTAR е обусловен от факта, че за района на проучването липсват съществуващи изходни опорни точки или инфраструктурна ГНСС мрежа от активни станции, а условията на терена - преобладаващо равнинен, покрит с джунгли и обширни минни полета, не позволяват изграждането на ГО с удобно разположени ГНСС референтни станции (Приложение 5). Използвана е диференциалната услуга OmniSTAR XP, осигуряваща точност по положение до 20 cm.

  1. Анализ на приложението

Прилагането на диференциални корекции от системата OmniSTAR за 2-D проучването в „Блок 12“, Камбоджа, показа следните недостатъци:

  • Необходимост от продължително време - над 15 min, - за първоначална инициализация до необходимата в сеизмичните проучвания дециметрова точност;

  • Лесна загуба на инициализация от налични препятствия в околната среда (сложен терен, дървета и т.н.) и необходимо повторно изчакване за достигане до необходимите стойности;

  • Неоптимално използване на наличната ГНСС апаратура, тъй като по-голямата част от ГНСС приемниците в геодезическия отдел (Приложение 5) не поддържат кодирания формат на диференциалните XP корекции;

  • Необходимост от абонаментно заплащане към компанията OmniSTAR;

  1. Изводи

Приложението на метода OmniSTAR XP в „Блок 12“, Камбоджа, позволява да се направят следните изводи за неговата функционалност:

  • независимост: методът осигурява висока независимост на ГНСС измерванията – диференциалните корекции на този метод са налични на разстояния до 1000 km от най-близките станции за мониторинг на системата; методът е твърде зависим от вида на използваната ГНСС апаратура, тъй като диференциалните корекции се излъчват в кодиран формат, поддържан само от определени ГНСС устройства;

  • оперативност: методът осигурява оперативност на измерванията в реално време, но само след твърде продължителен период на първоначална инициализация, необходим преди началото на всяка сесия;

  • точност: след постигане на инициализация, методът осигурява достатъчна за сеизмичните проучвания точност.

3.2.3. Заключение

В условията на Северна Африка, където се намират някои от най-богатите залежи на нефт и газ, приложението на описаните дотук геодезически методи е особено затруднено, най-вече поради отдалечеността, липсата на телекомуникационна и друга инфраструктура, както и изостаналото от геодезическа гледна точка развитие на много от районите. Съществен затрудняващ приложението фактор се явяват и обширните пустинни терени и екстремалните атмосферни условия.

Високата перспективност на този район, но затрудненото прилагане на съществуващите ГНСС методи в условията там, налага търсене на нови геодезически методи. Методите трябва да осигуряват независимост на ГНСС измерванията (подобно на статичните методи), трябва да бъдат оперативни в реално време (както RTK) и трябва да бъдат високоточни като тях.

3.3. Изследване на функционалността на метода WARTK

3.3.1. Въведение

В този раздел еса представени резултати, получени отверификационен експеримент за изследване на алгоритъма за определяне на местоположение по метода WARTK чрез фиксиране на циклични параметри в кинематичен режим за две станции от мрежата EUREF, разположени на разстояние над 100 km една от друга. Целта на експеримента е изследване на функционалността на метода WARTK и верификация на резултатите, получени по време на експеримента BELLKIN,проведен от създателите на метода WARTK през 1999 г.

3.3.2. Фиксиране на циклични параметри в кинематичен режим между референтни станции



3.3.2.1. Изходна постановка

Базирайки се на експеримента BELLKIN’99, изследването на докторанта се състои в анализ на възможността за фиксиране на циклични параметри в кинематичен режим между две перманентни ГНСС станции от мрежата EUREF – BELL и EBRE, намиращи се на територията на Испания, с използване на диференциални корекции, създадени чрез йоносферен томографски модел на gAGE/UPC.



3.3.2.1.1. Използвани изходни данни

  • RINEX файлове с наблюдения в EUREF станциите EBRE и BELL, проведени на 23.03.1999 г.;

  • Файлове с радиоефемериди и прецизни орбитни данни за същата дата;

  • Йоносферни STEC корекции, предоставени от gAGE (Приложение 6.4);

3.3.2.1.2. Използван софтуер

  • GCAT – програма за обработка и анализ на кодови и фазови ГНСС измервания.

  • kalman – Калманов филтър за определяне на неизвестните параметри в уравненията на измерванията;

  • ambisolv – програма за фиксиране на циклични параметри по различни линейни комбинации;

  • скриптове за форматиране и преобразуване на ГНСС измерванията.

Обработката на данните и получаването на резултатите с описания софтуер е извършено в среда на Linux, реализация Ubuntu 8.04. Допълнително са използвани някои стандартни функции и команди от програмния език gawk, поддържан от командния ред (терминала) на Ubuntu. Графичните материали са създадени с приложението Gnuplot.

3.3.2.2. Задачи на експеримента

  • Оценка на точността на плаващото и фиксираното решение, чрез сравнение на известните и получените по кинематичен начин координати за референтна станция BELL (третирана от калмановия филтър като подвижна), определени с използването на фиксирани или плаващи стойности на тяснолентовия цикличен параметър BC и йоносферни корекции от томографски модел;

  • Оценка на влиянието на йоносферната рефракция между станции EBRE и BELL, чрез сравнение на известните и получените по кинематичен начин координати за референтна станция BELL (третирана от калмановия филтър като подвижна), определени със и без използването на йоносферни корекции от томографския модел;

  • Сравнение на получените резултати с резултатите от експеримента BELLKIN’99, получени от gAGE/UPC.

3.3.2.3. Метод за провеждане на експеримента

3.3.2.3.1. Определяне на елементите от матрицата на коефициентите на уравненията на измерванията чрез програмата GCAT

Входящи данни - RINEX файлове с наблюденията от станцииBELL и EBRE

Резултат - файл с елементите на матрицата на коефициентите.

3.3.2.3.2. Определяне на плаващите стойности на цикличните параметри  чрез програмата kalman

Входящи данни - файла с елементите на матрицата на коефициентите, определен в предишната точка; конфигурационен файл, моделиращ стохастичното поведение на координатите на определяемата точка;

Резултат - файлове, съдържащи линейните отклонения по трите оси на търсената точка спрямо предварително известните ѝ координати, както и плаващите циклични параметри за всеки спътник, за всяка отделна епоха.

3.3.2.3.3. Фиксиране на цикличните параметри  чрез програмата ambisolv

Входящи данни - файл с двойните фазови разлики по различните линейни комбинации за базов спътник 21 и станциите BELL и EBRE; файл с йоносферните корекции STEC, получени от йоносферен томографски модел на gAGE/UPC; файл с плаващите стойности на , получени от обработката с Калмановия филтър

Резултат - файл, съдържащ двойните разлики на фиксираните стойности на . Тези стойности се въвеждат обратно във файла с уравненията на измерванията за получаване на коригираните стойности на елементите на базисния вектор и атмосферните закъснения.Файлът с коригираните стойност се въвежда отново в Калмановия филтъри се обработва по алгоритъма за кодови измервания (т.е. плаващият цикличен параметър в уравненията на измерванията се изпуска), в резултат на което се получават крайните координатни разлики между известните и изчислените координати на определяемата точка.

3.3.2.4. Анализ на резултатите

Крайният резултат от експеримента е графичен сравнителен анализ между резултатите, получени със и без използването на йоносферни STEC корекции, по всяка от трите координатни оси. Графиките показват координатните разлики между получените резултати от Калмановия филтър и предварително известните координати на станция BELL.



3.3.2.5. Изводи

Резултатите за фиксираното решение от трите графики са сходни с публикуваните в [10] резултати от експеримента BELLKIN’99. Анализът на графиките показва, че получените резултати са съпоставими като точност с реалните експериментални резултати на gAGE/UPC. Съпоставката обхваща еднакъв период от време. Както се вижда от получените графики, времето за инициализация под 10 cm и по трите оси, необходимо на Калмановия филтър, е приблизително 13 min. За сравнение, времето за инициализация в експеримента BELLKIN e значително по-кратко, което може да се обясни с опростения софтуер, използван от докторанта. Независимо от това резултатите показват успешно фиксиране на циклични параметри на големи разстояния (над 100 km) с използване на йоносферни корекции в реално време.

3.3.3. Заключение

Проведеното изследване с йоносферни STEC корекции потвърди качествените показатели на метода WARTK, получени в рамките на експеримента BELLKIN’99.



Каталог: docs -> N Juri
N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята
N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство"
N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд
N Juri -> 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство
N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли"
N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница