Астрална проекция

        Наличието на астрално тяло е най-добре застъпеният и най-задълбочено обоснованият елемент в окултното учение. Човешкото астрално тяло (популярно, но неправилно наричано “душа” или “дух”) е носител на чувствата и желанията, и е точно копие на физическото. Изградено е от астрална субстанция, която е много по-тънка от физическата материя. В будно съзнание двете тела са съединени и проникват едно в друго. Когато обаче човек заспи или припадне, центърът на съзнанието се пренася от физическия мозък в по-горния носител – астралния му двойник, и астралното тяло се отделя от физическото. Астралната проекция протича спонтанно.

        Съществува и умишлено отделяне, при което човек целенасочено премества съзнанието си в астралното тяло след съответно максимално обездвижване на физическото. За успеха на подобен експеримент е необходимо наличието на значителни психични сили. Особен случай представлява направляваната от хипнотизатора проекция на астралното тяло на хипнотизирания. Общо за всички случаи е наличието на кратък период на пълно безсъзнание при разделянето на двете тела.

        Степента на съзнателност в астралното тяло, функциониращо вече в неговия собствен свят – астралния, е различна за отделните хора и зависи от степента на духовното им развитие, и от окултните им познания. Липсата на такива познания и практически умения обяснява затрудненото пренасяне на спомена за астралните преживявания във физическия мозък при обратния процес – връщането на астралното тяло при физическото и повторното им сливане. Дошлият в съзнание необучен човек трудно може да разграничи тези преживявания от обикновените съновидения (ако изобщо си спомня какво е сънувал).

        В мига на заспиване физическото тяло е в пълен покой, обикновено в хоризонтално положение. Физиологическите процеси са забавени, мускулите – отпуснати. Неподвижността е необходимо условие за извършване на проекцията и същевременно предизвиква подобно състояние в самото астрално тяло – т.нар. “астрална вцепененост”. Тя започва от момента, в който астралното тяло се отделя от физическото, издигайки се над него на 1-1,5 м. На тази височина то бива автоматично приведено от хоризонтално във вертикално положение. Изправянето на астралното тяло може да стане не непосредствено над физическото, а на известно разстояние от него и когато е напълно изправено, вцепенеността изчезва. По същото време обикновено се възвръща и съзнанието. Вероятна причина за краткия период на пълно безсъзнание е стремежът на подсъзнанието (или може би свръхсъзнанието), направляващо отделянето и изправянето на астралното тяло, да спести на човека съпровождащите процеса неприятни усещания на треперене и люлеене. Установено е, че най-благоприятната поза за астрална проекция е лежането по гръб, следвано от лежане на дясната страна. В редки случаи отделянето се осъществява в седнало или изправено положение и хоризонталното движение на астралното тяло се елиминира.

        Астралното тяло е свързано с физическото (по-точно с етерния му двойник) чрез т.нар. “астрален кабел”. Той представлява белезникав разтеглив шнур от астрална субстанция, съединяващ физическия продълговат мозък със съответния астрален орган. В него действа особена магнетична сила на привличане. Колкото по-малко е разстоянието между двете тела, толкова по-дебел е астралният кабел и толкова по-голямо е притеглянето, т.е. толкова по-трудно е да се задържи астралното тяло извън физическото. При минимално раздалечаване диаметърът на кабела е максимален и възлиза на около 1 см. Той намалява пропорционално на увеличаването на разстоянието между телата, докато достигне дебелината на обикновен конец. Тази стойност се запазва и след по-нататъшно разтегляне на астралния кабел. От мястото на непосредственото отделяне до мястото на достигане на най-малък диаметър на кабела силата на привличане е активна, а самият той изглежда жив и пулсиращ. По тази причина това разстояние се нарича жизнен обсег на астралния кабел. Обсегът варира от 2 до 5 м в зависимост от общото здравословно състояние на организма. Добрата телесна кондиция обуславя по-бавното изтъняване на астралния кабел, респективно по-големия му жизнен обсег, и обратно. Извън жизнения обсег на кабела астралното тяло е свободно и може безпрепятствено да пътува из астралния свят – поне на онова негово ниво, което съвпада с повърхността на земята.

        Да се преодолее притеглящата сила не е лесно и единственият начин за това е да се употреби съзнателната воля. В този смисъл е желателно преди заспиване човек твърдо да реши да се измъкне извън жизнения обсег на астралния кабел. Още по-добре е да пожелае да извърши нещо полезно за съществата, които евентуално ще срещне в астралния свят, тъй като това ще допринесе за неговото духовно издигане. Препоръчително е също да се изгради мислено около астралното тяло защитна обвивка от най-гъстата астрална субстанция (съответстваща приблизително на твърдото агрегатно състояние на физическата материя), която да го предпазва от вредни астрални влияния. Колкото и да се отдалечава от физическото, астралното тяло не може да се “изгуби”, защото при първия признак на събуждане на физическото тяло под- или свръхсъзнанието предизвиква мигновено връщане на астралното и съединяване на двете.