Атанасъ Джавковъ двете напредъ!

Но знаеш ли ти как се подготвят гребците, за да станат издържливи при непосилния 1500 м. спринт? Тогава ела с нас на едно подготвително състезание.

В състезателната лодка има всичко седем души: шест гребци и един инструктор (рулеви). Всеки гребец тук изгубва името си и получава нумер, според мястото, на което гребе. Инструкторът дава командите и другите слушат, защото в лодката съществува един особен водачески принцип, до който се идва без никакви философски доктрини, а с общото желание на тия, които искат да използват морето за укрепване на тялото.

Инструкторът дига ръцете си и командва:

– Готови!

Всеки се е приготвил да втикне ключа, в който после ще легне греблото. Свалянето на ръцете означава дадена команда и всички ключове, с общо тракане, като един са на мястото си. Всеки взема по едно гребло и го намества в ключа. Следва нова команда:

– Изнеси!

С пълно лягане назад греблата се изнасят и при командата „Суши!” застават успоредни на водната повърхност.

Гребците се наместват добре по местата си и вкопчват здраво крака в специални привързани подложки.

Морето в пристанището е тихо. Няколко гемии, параходчета и лодки дремят в огледалните му води. Ветрила, мачти, въжета и синджири се преплитат, и като се отражават, комбинират типичния пристанищен пейзаж, над който шества гордия полет на чайката. Всичко е удавено в синьо. Наклонените лъчи на следобедното слънце се плъзгат по бронзовите тела на гребците. Те тръпнат, стискат греблата и чакат най-главната команда. Тя звучи най-енергично:

– Двете напред!

Да, читателю, така е заглавието на репортажа. Това е най-главният момент. Тогава загребват и двата борда. Телата лягат силно напред и греблата жадно вкусват солената вода. Ръцете и тялото дават здрав напън назад. Извършва се махообразно движение, което се коронясва с един силен тласък, при който лодката се придвижва напред. Това нещо се прави през цялото времетраене на гребането. Гребецът, освен че трябва да бъде издържлив, трябва да върти греблото и да прави пълно кършене на кръста, работа, която и за наблюдателя не се вижда лесна.

Прекосяваме пристанищния басейн и вземаме курс – отсрещния бряг. Бюстът на царя-отец ни следи с гордия си поглед и по бронзовото му лице сякаш пламва задоволство. Та нали неговата мечта беше младежта да навлезе масово в морето!

– Раз... два, раз... два! – дава тон инструкторът. Всички гребат и мълчат. Чува се само ритмичното тракане на ключовете, които монотонно отмерват проста мелодия. С тази мелодия са свикнали гребците. Тя ги унася и по нея се отправят за равномерното потапяне и изваждане. Перките раздират морската гръд и бяла като сняг пяна кипва над тях. Сякаш това е кръвта на морето.

Бургазъ остава като грамадна бяла лента, забулена в леката следобедна мъгла. Гребците дишат дълбоко, лягат напред и назад, веслата се огъват, а по загладените обгорени форми на тялото пулсира напращялата сила. Лъкатушна пот струи по целите тела и те лъщят в последната усмивка на слънцето. Пустият бряг се приближава и нараства. Инструкторът дири вече място за приставане.

Внимание!... На вода!

Всички гребла се поставят във водата и спират хода на лодката.

– По стени! Стига!

Греблата се прибират. Носът на „шесторката” целува бавно пясъчния бряг.

– Отлично гребци! Взехте го за 16 минути.

Това е предостатъчна награда.

Тук е свежо и успокояващо тихо. Причезващото слънце изцежда последните си лъчи във водата и ширнатия пясък.

Чакаме да премине потта, за да се окъпем.

Като заключение, драги приятелю, че морето е най-хубавото поле за каляване и спорт. Днес вече си имаме две морета - Черно и Бяло. Не мислиш ли ти, че подготовката на техните завоеватели не е належаща? И няма ли да се съгласиш, че с раждането на Великобългария се роди и великата мисия на Българския народен морски сговор.