Атеросклероза
Изтегляне 56 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Инфаркт на миокарда
АтеросклерозаАтеросклерозата /артериосклероза/ представлява общо съдово заболяване на организма, свързано с нарушение на мастната обмяна. То се характеризира с увреждане на големите и средните артерии: Голямата стена задебелява и по вътрешната й страна се образуват атеросклеротични плаки, които стесняват артериалния лумен /просвет/. Атеросклерозата е едно от най-честите и разпространени заболявания. Нейните усложнения са често причина за смърт и инвалидизиране. Атеросклерозата е болест предимно на възрастните хора, но през последно време тя все по-често засяга и лица в зряла и млада възраст. Причините за развитие на болестта са сложни и ненапълно изяснени. Съществува връзка между честотата на атеросклерозата и някои вредни фактори на външната среда /т.н. рискови фактори/. Колкото повече рискови фактори действуват едновременно, толкова вероятността за развитие на атеросклероза е по-голяма. Рисковите фактори се разделят на три групи - метаболитни, ендогенни и екзогенни. От метаболитните фактори най-голямо значение има увеличеното количество на липидите в кръвта. Счита се, че това е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза. Колкото е по-високо съдържанието на липида холестерол в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на артериалната стена. Към ендогенните фактори се отнасят възрастта и полът - атеросклерозата у жени се развива по-късно в сравнение с мъже. Съществува и наследствена обремененост. Много по-често боледуват лица, чийто родители и близки роднини боледуват от атеросклероза. Много хронични заболявания способстват и ускоряват развитието на атеросклероза: хипертонична болест, захарен даибет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра и други. Към екзогенните фактори спадат хранителният режим с консумация на много мазнини от животински произход, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол. В редица случаи екзогенните фактори остават неизяснени. Болестната картина е твърде разнообразна. Преобладават оплаквания от нарушено кръвоснабдяване на жизнено важни органи. При атересклерозата предимно на мозъчните артерии болните се оплакват от шум в ушите, намаление на слуха, главоболие,световъртеж, намаление на паметта, треперене, безсъние, нарушено равновесие в покой и при ходене, често развитие на мозъчен инсулт. При атеросклероза предимно на сърдечните артерии често е налице стенокардия, лесна умора, ритъмно нарушение. Редовно усложнение е настъпване на сърдечен инфаркт. При аортна атеросклероза оплакванията са като при атеросклероза на сърдечните артерии. Твърде често аортната болка е много силна и продължителна. При атеросклероза на бъбречните артерии и тяхните клонове се развива артериална хипертония, понижение на бъбречния кръвоток с настъпване на бъбречна склероза и бъбречна недостатъчност. Характерно усложнение на атеросклерозата е запушване на съда или разкъсване на артериалната стена с последващ инфаркт, кръвоизлив или гангрена. Разпространената атеросклероза протича с оплаквания, съответствуващи на тези при предимна локализация в мозъка, сърцето, бъбреците и от съпътствуващата артериална хипертония. Лечението е консервативно. Назначава се диета бедна на мазнини и то от растителен произход. В храната преобладват белтъчини от млечен произход и въглехидрати, зеленчуци и плодове. Употребата на готварска сол силно се ограничава или изключва. Тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол се забраняват. Назначават се лекарства, които понижават нивото на липидите в кръвта и подобряват кръвооросяването /пирамем, цинаризин, фезам, новфилин, еуфелин, прениламин, дузодрил, липостабил, атеропракт, гевилон, леципек и други/. Лечебният ефект е несигурен и краткотраен. Понастоящем не съществува специфична профилактика.Профилактично значение имат диетичен режим с повече зеленчуци и плодове, белтъчини от млечен произход, умерена употреба на въглехидрати и малко количество мазнини от растителен произход, ограничена употреба на готварска сол. Превантивно значение се отдава на умереното физическо натоварване, климатолечението, забрана на тютюнопушенето и отбягване на злоупотреба с алкохол. Инфаркт на миокардаИнфарктът на миокарда представлява исхемична некроза, т.е. - загиване на част от тъканта на сърдечния мускул поради недостатъчното му снабдяване с кръв и кислород. Миокардният инфаркт е една от най-тежките форми на исхемичната болест на сърцето. Той има голямо социално значение поради високата инвалидност и смъртност, които причинява. Обикновено инфарктът се наблюдава в активната зряла възраст /40-65 г./, но през последното десетилетие в рамките на нарастване на честотата му се установява и зачестява в по-млада възраст. До около 55-60-годишна възраст мъжете боледуват много по-често от инфаркт в сравнение с жените. След 65-годишна възраст заболеваемостта от сърдечен инфаркт у мъжете и жените започва да се изравнява. Съществуват редица рискови фактори, които самостоятелно или в съчетание един с друг причиняват миокарден инфаркт. Поважни от тях са: 1. Възраст. Установено е, че атеросклрозата, исхемичната болест на сърцето и миокардният инфаркт се срещат много по-често в по-напреднала възраст; 2. Психоемоционален стрес, т.е. често психическо и нервно пренапрежение в семейната, битовата и професионалната среда; 3. Артериална хипертония. Нелекуваната артериална хипертония представлява много висок рисков фактор. Почти 34% от инфарктно болните се установява просъществувала артериална хипертония; 4. Захарен диабет. Почти 52% от диабетиците в късните стадии на болестта страдат от исхемична болест на сърцето и сърдечен инфаркт с висока смъртност; 5. Затлъстяване, наднормено тегло, особено в по-младата възраст; 6. Продължително тютюнопушене, особено консумация над 10 цигари дневно в продължение на повече от 20 години; 7. Обездвижване или заседнал начин на живот; 8. Наследствена /фамилна/ обремененост. Съществуват много семейства и фамилии, в които честотата на сърдечния инфаркт е много висока - достига до 68%. Най-характерният болестен признак е силната и продължителна пристъпна стенокардна болка. Тя се локализира зад гръдната кост и е стягаща, притискаща, режеща, разкъсваща, нетърпима. Тя продължава повече от 15 минути и не преминава след прием на нитроглицерин. Най-често болката настъпва в ранните сутрешни часове, но може да се появи по всяко време на денонощието. Тя се разпространява в лявото рамо, по лявата ръка, към лявата плешка, долната челюст. В някои случаи болката се появява в горната част на корема както при остро коремно заболяване, напр. пробив на стомашна или дуоденална язва или остър панкреатит. Макар и по-рядко сърдечният инфаркт може да е безболков /т.н. безболкова форма, която е по-честа у диабетиците/. Типичната инфарктна болка в много случаи е съпроводена от гадене, повръщане, възбуда, уплаха, общо неспокойствие. Артериалното налягане се понижава, а телесната температура слабо се повишава. В хода на миокардния инфаркт настъпват усложнения: 1. Кардиогенен шок със рязко спадане на артериалното налягане и колапс; 2. Остра лявокамерна сърдечна недостатъчност с белодробен оток; 3. Руптура /разкъсване/ на сърдечния мускул в областта на засегнатия участък; 4. Тромбоемболия на белодробната артерия, на аортата и артериите на долните крайници. Тези усложнения са причина за високата инвалидност и смъртност на болните. Лечението на инфаркта се провежда в специализирано интензивно кардиологично заведение. Прилагат се медикаменти за продължително обезболяване, кардиотоници, диуретици, антиаритмични лекарства, кислород. След преминаване на острия период на болестта се провежда рехабилитация в санитарна обстановка. Прогнозата на миокардния инфаркт е сериозна. Въпреки подобрената лекарствена помощ и интензивното ранно лечение смъртността през последните години у нас и в света показва тенденция към нарастване. Това се дължи на по-голямата честота на настъпилите тежки усложнения и по-голямото съчетано дйствие на рискови фактори. Профилактиката се състои в отстраняване на най-важните рискови фактори - емоционален стрес, тютюнопушене. Важна профилактична цел е нормализиране на наднорменото телесно тегло, активното лечение на захарния диабет и артериалната хипертония, повишаване на физическата активност. Преболедувалите от миокарден инфаркт подлежат на системен диспансерен контрол и инструктаж за хигиенно-диетичен режим и домашно-амбулаторно лечение. Каталог: zabol -> hematologicni zabol -> Карцином на хранопровода На латински език: Carcinoma oesophagi. На английски език: Esophageal cancer. Синоними zabol -> Запек при бебето zabol -> Вроден сифилис А50. 3 Късно вродено сифилитично увреждане на очите zabol -> 01 Кои кости влизат в състава на долния крайник и как са свързани те помежду си? hematologicni -> Артериална хипертония Какво е високо кръвно налягане? hematologicni -> Хемофилия На латински език: Haemophilia. На английски език: Hemophilia. Определение hematologicni -> На латински език: anaemia hematologicni -> Артериална xипертония hematologicni -> Заболяване ли е ниското кръвно налягане hematologicni -> Проблемът разширени вени или хронична венозна недостатъчност (хвн)? Изтегляне 56 Kb. Сподели с приятели:
|