Атестацията се осъществява от 7-членна атестационна комисия. Един от тях е председател и един секретар. Съставът на атестационната комисия се избира от нс на ибеи-бан с мандат от 3 години

1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.1. Цел на атестацията

Атестацията има за цел да установи и оцени равнището на извършваната дейност (научноизследователска, приложна, учебно-образователна, административно-организационна и експертна) от учените на ИБЕИ-БАН (хабилитирани и нехабилитирани) за определен период от време. Атестацията е средство, на основата, на чийто резултати органите за управление на ИБЕИ-БАН преценява капацитета на всеки учен и неговите възможности да изпълнява мисията и задачите на института.

1.2. Атестационна комисия (АК)

Атестацията се осъществява от 7-членна атестационна комисия. Един от тях е председател и един - секретар. Съставът на атестационната комисия се избира от НС на ИБЕИ-БАН с мандат от 3 години. Една атестационна комисия може да проведе само едно атестиране и членовете й могат да имат максимум 2 последователни мандата. След приключване на работата си, атестационната комисия представя резултатите и документацията от оценяването се съхранява в архива на ИБЕИ-БАН.

1.3. Процедура на оценяване

1.3.1. Определяне на учените за оценяване

Учените се разделят в 2 групи:

- Хабилитирани учени (доценти и професори);

- Нехабилитирани учени (главни асистенти, асистенти и специалисти с научна степен).

На оценяване задължително се подлагат всички учени на безсрочен трудов договор (професори, доценти и гл. асистенти). По преценка на НС на ИБЕИ-БАН на оценяване могат да се подложат и учени на срочен трудов договор. Не подлежат на атестация хабилитирани учени, работили под две години в ИБЕИ и гл. асистенти, работили под една година в ИБЕИ.

Атестационната процедура се осъществява отделно по групи учени.

1.4. Срокове.

Всички срокове в настоящите правила се изчисляват в месеци. За един месец се приема и период от съответния календарен месец не по-къс от 14 дни. В случаите, когато периодът на отчитаната дейност не е пълна година, точките се отчитат като дроб със стойност х/12, където х е броят признати месеци за годината, съгласно горното правило.

Срокът на оценяване обхваща периода от дейността на съответния учен, като не се отчитат дейности, отчетени при предходната атестация. За тези, постъпили по-късно, се взема предвид реалното време на тяхната дейност, като се използва коригиращия коефицент по т. 1.5 от настоящите указания.

Оценяваната дейност през 3-годишния период може да бъде извършвана не само в ИБЕИ, но и в други СНЗ на Академията, както и в други звена извън Академията. Атестирането е синхронизирано с годишните отчети. В материалите се включват само дейности, които не са включвани в предходната атестация.

Срокът за извършване на атестацията от атестационната комисия не е по-дълъг от два месеца. Обжалването на оценките на атестационната комисия се прави в 7-дневен срок от съобщаване на резултатите от атестирането. Атестационната комисия е длъжна да се произнесе по жалбата в 7-дневен срок от постъпването й.

1.5. Коригиращ коефицент

Оценката се отнася към момента на оценяването, но се основава на дейността на учения през атестационния период. В случай, че през част от атестационния период ученият не е извършвал научна дейност по уважителни причини (продължително боледуване, майчинство, постъпил на работа след началото на атестационния период и др.) се извършва корекция, за да се постави при равни условия с останалите учени. Тук се отнасят и случаите, когато се извършва дълготрайна подготовка на експеримент, планиран в съответен изследователски проект на ИБЕИ, през което време не се получават изследователски резултати. Ако атестационната комисия прецени, че има доказано прекъсване или извършената дейност е с по-къс от общия срок на атестация, тя умножава получените в атестационната карта точки с коефицент за корекция n/(n-x), където n е общият брой календарни месеци през атестационния период, а x е броят месеци на отсъствието. Стойността на променливата х в горната формула се определя от атестационната комисия на базата на подадено от атестирания заявление, съдържащо доказателства за продължителността на прекъсването на научната дейност и причините за това. Ако атестираният прецени, може и да не подава такова заявление. В случай, че такова заявление бъде подадено, ученият не трябва да отчита резултати от дейности, извършени през прекъсването. Атестационната комисия преценява верността на заявлението и определя коефицента за корекция.

Не се разглеждат като уважителни причини за прекъсване на научната дейност платен годишен отпуск, трудов договор на непълен работен ден и други подобни причини, предполагащи продължаваща творческа дейност. Оценката на неплатения отпуск е свързана с това дали е отчетена научна дейност, извършена по време на отпуска.

1.6. Оповестяване на резултатите от атестирането

Въз основа на резултатите от атестирането се формират таблици (отделно за хабилитирани учени и отделно за нехабилитирани учени), в които подлежащите на атестиране се подреждат по низходящ ред на получените атестационни точки. За всяка от двете групи (хабилитирани и нехабилитирани) се изчислява средната стойност на атестационните точки. Във всяка от двете групи се формират по три подгрупи по броя на точките, като разграничителните прагове се определят на основата на средната стойност на точките плюс минус 1/3 от тази стойност. Атестационните таблици се оповестяват едновременно на всички учени от института на информационни табла, по електронната поща или на вътрешната информационна интернет страница. Те не се оповестяват на публичната интернет страница на института.

2. БАЗИСЕН МОДЕЛ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

2.1. Съдържание

Базисният модел за оценяване включва:

- Основни дейности, под-дейности и основен брой показатели за всяка дейност;

- Оценъчни точки за всеки показател (за единица дейност или резултат);

- Форма на базисна атестационна карта, в която се описват дейностите и показателите, както и сбора на оценъчните точки, които се набират за оценявания период;

- Методически указания за дефиниране на определени дейности и показатели с оглед унифицираното им възприемане от оценяващите органи.

2.2. Атестационна карта

Формулярът за атестационна карта е приет от НС на ИБЕИ (Приложение 1) и се попълва за всеки от определените за оценяване учени. Срокът за подавене на атестационните карти в АК се определя от Научния съвет. .

2.2.1. Области на оценяване

Оценяването обхваща 5 области от дейности:

- Научно-изследователска

- Научно-приложна

- Учебно-образователна

- Научно-организационна

- Експертна

Тези дейности са разделени на под-дейности, описани във формуляра на атестационна карта.

2.2.2. Показатели за оценяване

Във всяка област на дейности са формулирани различен брой показатели, с които се покрива съответната дейност. Показателите се отнасят за единица дейност (резултат).

Показателите се отнасят до факти, които подлежат на проверка. Не се използват за показатели субективни оценки (мнения на ръководители, решения на секции и т.н.). Избягват се показатели, които биха отчели повторно дадена дейност.

2.3. Определяне на оценъчните точки по отделните показатели

За всеки показател са дадени оценъчни точки, които се приписват за единица дейност или резултат от дейността. Тези точки са определени, като са взети предвид мястото и значимостта на съответната дейност в общата структура на дейността на оценяваното лице за 3-годишен период. Стойността на точките за всеки показател е приета от НС на ИБЕИ и включена във формуляра на атестационната карта.

4. 
   Определяне на общия сбор на точките за оценяваното лице.
   

За всяка дейност се изготвя междинен сбор, който се вписва в съответната редица на Атестационната карта. Сумира се общият брой от петте вида дейности, за да се получи общия брой точки за оценяваното лице. Ако е необходимо, общият брой точки се умножава с коригиращия коефицент (съгласно т. 1.5).

Така получените стойности в обобщаващата таблица се оповестяват на всички учени, като от този момент започва да тече срокът от 7 работни дни за обжалване пред АК на оценки от атестирането.

2.5. Начин на попълване

Всеки учен, подлежащ на атестация, сам попълва колона А на атестационната карта. Ученият прилага по показатели подробна писмена информация и доказателства, подкрепящи и описващи посочените дейности и показатели в картата, които са неразделна част от нея. Доказателство за цитации и публикации са пълните библиографски списъци. АК преценява дали да приема предоставената информация и доказателства или да поиска тя да бъде допълнена и уточнена. Признават се и се оценяват онези дейности (резултати), които имат отношение към работата на учения като служител на ИБЕИ. В останалите случаи АК преценява дали съответните дейности могат да бъдат отчетени при оценката.

Ако АК поиска допълнителни данни за отчетените в картата дейности и те не й бъдат представени в дадения от нея срок, с мотивирано писмено решение тя има право да коригира точките в атестационната карта.

Ако АК констатира, че ученият е отчел неизвършени или несъществуващи дейности, за да завиши своята оценка, както и ако при проверка се установи, че в представените за оценяване трудове има заимствани текстове от други автори без цитиране, АК предлага дисквалифициране на учения. В този случай решението на АК трябва да е писмено и подкрепено с подробни мотиви и доказателства. Решение по доклада се взема от НС на ИБЕИ.

3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ

За целите на атестирането понятията, използвани в атестационната карта, се разбират както следва:

Под “монография” се разбира научна публикация, в която са отразени и обобщени по изчерпателен начин резултатите, включитено и оригинални, от изследване на определен научен проблем. Монографията е обект на рецензиране, публикувана е в издание, което притежава ISBN или ISSN и е с обем над 60 страници.

“Статия”е публикувано през атестационния период изследване в списание или сборник, които притежават ISSN.

„Кратко съобщение” е публикация, която се определя като кратко съобщение, изследователска бележка или с друга подобна квалификация (различна от научна статия) от списанието, в което e публикувана.

Забележка 1: Допуска се отчитане на приети за печат монографии или статии, при условие че те задължително са придружени с писмени доказателства за това от съответния издател или редколегия.

Под „цитиране без автоцитиране”се разбира, че нито един от съавторите на цитиращата публикация или патент не е автор или съавтор и на цитираната публикация или патент. Цитиращата публикация трябва да се е появила през атестационния период, като няма ограничения за времето за цитираната публикация.

Под „научен форум” се разбира научен конгрес, симпозиум, научна конференция, работна среща (workshop), мултиколоквиум и др.

Под “международен научен форум” се разбира научно мероприятие с международен програмен комитет (повече от половината членове са от чужбина) и международно участие, независимо от мястото на провеждането му.

“Доклад” е съобщение, представено на научен форум.

“Пленарен доклад” („поканен доклад”) е доклад с основополагащ за научен форум характер, който обикновено е възложен за изнасяне от организаторите.

“Постер” е табло (изображение), предназначено за непосредствено възприемане на научен форум, което съдържа графични изображения, снимки, текст и др. с информационна цел.

“Научен проект” е оригинално изследване на значим проблем с определен срок за изпълнение, включено в научно-изследователския план на ИБЕИ.

В 1.5.1 „Дялово участие на оценявания в получените средства за дейностите по т. 1.4.1-1.4.4” и в 2.7.1 ”Дялово участие на оценявания в получените средства за дейностите по раздел 2” се отчитат само договори, за които има постъпили доклади от ръководителите им за дяловото участие на всички участници в договора (независимо от местоработата им) и за размера на получените траншове и датите на получаването им.

„Съставител на научен сборник” е съставителят (редактор в смисъла на „invited editor” за книжка от научно списание), който може да не участва лично с написване на глава (или глави) в сборника. Ако ученият участва със собствена публикация в сборника, тя се приравнява и в съответния показател като публикация.

Изнесените лекции и проведените упражнения се удостоверяват със съответните доказателства (копие от договор с висшето училище, учебен план, изготвени отчети за изработените часове, хонорарни листове и т.н.), а за лекциите в чужбина – покана или еквивалентен документ.

Ако учебната дейност е различна от лекции или упражнения, то тя се приравнява на упражнения. Не се отчитат отделно дейности, като подготовка на курс, създаване и предоставяне на студенти (в интернет или на хартиен или магнитен носител) на учебни записки, тестови и изпитни материали и т.н., както и провеждане на съответните изпити.

Учебниците и учебните помагала по показатели 3.1.3-3.1.4 трябва да притежават ISBN, да имат поне един рецензент и да са препоръчани в програмата за обучение по съответните дисциплини във ВУ или ЦО-БАН.

Отчитат се учебници и учебни помагала, отпечатани през атестационния период. Повторни издания, излезли от печат през атестационния период, се включват с коефициент 0.5.

Изпитните комисии по показател 3.1.9 са различни от изпитите по показатели 3.1.1-3.1.2. Участието в тях се удостоверява със съответна заповед.

При ръководство на докторанти, дипломанти и др. по показатели 3.2.2-3.2.4, се отчита тази част от периода на обучение, попадаща в атестационния период.

Защитата на докторанти по показател 3.2.1 трябва да се е състояла през атестационния период, като е възможно обучението да се е състояло изцяло или частично преди него.

Под научно-организационна дейност се има предвид участието в различни органи на управление в БАН и СНЗ, както и в различни съвети комитети и комисии и други в управлението на научни учреждения, организации, ВУ и редакционни колегии (съвети) или на международни и национални научни форуми.

Ако учен отчете дейност по време на атестационния период, която не се обхваща от показателите, тогава, по преценка на АК, за нея се формулира приравнен показател. Оценъчните точки за него се определят чрез приравняване към някой от базисните показатели.

В показател 4.4.1 на атестационната карта се включват дейности като национално контактно лице по рамкова програма на ЕС, а в 4.4.2 – член на програмен комитет по рамкова програма на ЕС.

В показател 4.5.2 се включват дейности като член на комитет на Европейската научна фондация, а в 4.5.1 – председател (член) на СНС към ВАК, на научна комисия към ВАК, на президиума на ВАК, съответно в НАОА и други.

Отчитането на експертната дейност е допустимо тогава, когато ученият явно е поканен или предложен да осъществява съответната експертна дейност в качеството му на учен от БАН, притежаващ съответната квалификация, опит и компетентност, а не само в личното му качество. Тук е важно по какъв начин се афишира това и какъв е неговият ефект за БАН.

4. ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АТЕСТАЦИЯТА

Резултатите от атестирането се използват от Директора и Научния съвет на ИБЕИ като основа за кадрови решения (обявяване на конкурси, назначения на ръководни длъжности, членство в колективни органи за управление, съкращения и др.) и при определяне на индивидуалните работни заплати.

Настоящите методически указания и формуляр на атестационна карта са приети от НС на ИБЕИ-БАН на 24.04.2012 г. и влизат в сила от датата на приемането им.