Атомна физика



Дата25.10.2018
Размер36 Kb.
#98913
СПОМЕНИ
ЗА БЕЗОТКАТНИТЕ РЕЗОНАНСНИ ГАМА ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ В
ИСТОРИЯТА НА КАТЕДРА

АТОМНА ФИЗИКА


П. Каменов
ВЪВ ВСИЧКИ СПОМЕНИ ИМА НЕЩО ЛИЧНО – ПРОСТЕТЕ МИ.
ИСКА МИ СЕ ДА БЪДА ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТЪК, ЗАТОВА СПОМЕНАВАМ на късо:


  1. В ГОДИНАТА, КОГАТО ЗАВЪРШИХ НАШИЯ УНИВЕРСИТЕТ (1958) БЕ ОТКРИТ ЕФЕКТА НА МЬОСБАУЕР за което ще говоря, но…



  1. Преди да стана студент случайно ме запознаха със студент по химия на име Цветан Бончев (някъде 1949/50). Цветан ми каза, че неотдавна е създадена катедра АТОМНА ФИЗИКА, където вероятно ще се учи ядрена физика, която и аз и той харесвахме.


  1. За мен последва дълга казарма, следване, учителство, пак казарма и асистент по Обща физика (с ръководител Доц. Раев)- до 1960.




  1. Когато ме назначиха (след мъчителен конкурс) за асистент по Атомна физика в катедрата бяха:

  • Ръководител акад. Хр. Христов

  • Доцент Леон Митрани

  • Асистенти: Невена Василева, Цветан Бончев, Славчо Орманджиев, Лиляна Леви, Стефан Габраков.


Сега ние с Лиляна сме ветерани от катедрата, заедно с Катя Борисова.

Почти всички се втурнахме да работим по Ефекта на Мъосбауер.

Главни причини според мен:




- Неочакванa и невероятна възможност за изследване на естествени ширини на гама-линии с точност по-добра от 10-8 еV. (енергията на гама квантите 10 – 100 КеV, относителна точност по-добра от 10-10).


- Достъпна (евтина) апаратура, която липсва на пазара, но може да се прави от Славчо Оманджиев (той може всичко);

- Източници и абсорбери, които може да прави химикът Цветан Бончев (тогава нямаше продаваеми фабрични източници);

- Специализация на Цветан в Московският Университет (при Проф. Шпинель), където започнали работа по ефекта на Мъосбауер, а Цветан бе работил на бета-спектрометър, който бе построен и тук (вече се изпитваше) в катедрата (Минкова, Митриков).

ПЪРВИ ГАМА - РЕЗОНАНСНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ.

- Разправяха, че вече са правили експеримент с някои от изотопите на волфрама?, но аз не съм участвал в него и не знаех нищо за резултатите.

  • Любим изотоп ни стана Калай-119м с енергията на мьосбауеровия преход (около 24 КеV, средно време на жижот – 26.10-9с) ( във формата на 119SnO2) - позволяваше да се работи при стайна температура и с прости средства (нулева и голяма скорост, чрез обикновен високоговорител вместо спектрометър-вибратор).

  • И се минаха безрезултатни дни и нощи на измервания. Разликата при нулева и максимална скорост не се виждаше. По някога стигаше 1-2%, но трябваше да се получат поне 8 – 15%.

  • Цветан правеше източници и абсорбери, ние мерехме денонощно (за статистика) и смятахме по вярната формула резултатите:

= ((NV-NV0)/NV)100% или

= ((NV-NV0)/NV)100% (1)



И тогава пристигна (поканен от катедрата, чрез Факултета) Професор Владимир Семенович Шпинель, (при когото бе работил Цветан) и разбрахме:

a) Ефективната дебелина на източникът трябва да е много малка, но с голяма площ (За да не се разваля резонансната линия от самопоглъщане);

б) Да се използва много тънък паладиев филтър (за поглъщане на десетина пъти по-високата интензивност на рентгеновото лъчение);

в) По възможност източникът да е произведен скоро (много от ядрата на старите източници са се разпаднали и са станали ефективен резонансен абсорбер). Цветан получаваше радиоактивният 119SnO2 от стар калаен източник.

Последното не бе толкова съществено, защото резултатът бе повече от 10% само след изпълнението на първите две условия.
Много нови и важни резултати:

  1. Изследване на различни калаени киселини; - много автори (включително Георги Данаилов)

  2. Създаване на първият резонансен сцинтилационен детектор – Л. Митрани, Лиляна Леви. По-късно и други резонансни детектори, които достигаха ефективност по-голяма от 250% (формула 1).

  3. Комбинация на М.Е. с бета спектрометър – Ц. Бончев,

Ани Минкова и др. По-късно известната в литературата ДСМС – много дисертации и различни наши и чужди автори.

  1. Стимулирано гама излъчване и възможни гама-лазери – Каменов, Бончев

  2. Мъосбауеров ефект в биологията (прочутите мравки) – (Nature, Times, Франция 1967/68) Ц. Бончев, Илко Василев

  3. Свръх точно измерване на обърнати от самопоглъщане гама линии и лесно и точно определяне на топлинното “червено отместване”, (Манджуков и Манджукова)

  4. Нови калаени съединения и алотропни форми на калая - Бончев и Ст. Пенева.

  5. Откриване на невероятната разлика в коефициентите на безоткатно поглъщане и безоткатно разсейване (Бончев, Русанов и др.) Всичко фундаментално не мога да изброя.


Но и света не стоеше на едно място и правеше различни зашеметяващи експерименти за които ще говоря.

ВРЕМЕННИ ЗАВИСИМОСТИ, ВЗМС):




Каталог: ~ap
~ap -> Програма по дисциплината: стандартен модел на силните и електрослабите взаимодействия
~ap -> Програма по дисциплината: Слаби взаимодеиствия на елементарните частици
~ap -> Програма по дисциплината: Увод във Физиката на eлеменарните частици
~ap -> Програма по дисциплината : Атомна физика и взаимодействие на йонизиращите лъчения с веществото
~ap -> Програма по дисциплината : Експериментална ядрена физика включена в учебния план на специалност: Ядрена техника и енергетика
~ap -> Програма по дисциплината: физика на атомното ядро и елементарните частици
~ap -> Програма по дисциплината : Експериментална ядрена физика включена в учебния план на специалност: Физика, Инж физика
~ap -> Програма по дисциплината: Ядрена електроника (избираема) включена в учебния план на специалност: Физика, Инж. Физика, ятяе
~ap -> Програма по дисциплината: Атомна физика и взаимодействие на йонизиращите лъчения с веществото
~ap -> Програма по дисциплината: физика на атомното ядро и елементарните частици включена в учебния план на специалност


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница