Авангардистки тенденции през 20-те години

Под авангард разбираме всички онези направления в литературата и изкуството, които се развиват след І-та световна война.

Това са антиреалистични направления, които са израз на дълбоката криза, която настъпва след войната.

Те са израз и на стремежа изкуството да си остане автономно, като се освободи от социалната среда.

Разколебават се християнските идеи на човека. Религията се подлага на преосмисляне – дори и на обезсмисляне. А на мястото на религията идва силната личност – особено ситуален в това отношение е Ницше.

Влияние оказва и теорията на Фрейзър за ролята на митовете, според която и езикът, и поезията дължат произхода и разпространението си на митотворчеството, на мита.

Тази теория е поддържана и от Маркс.

Анри Бергсон определя развитието на авангарда като резултат от тоталното разочарование и разпадането на дотогавашните ценности и представи за света след І-та световна война.

1. 
   експресионизъм
   
2. 
   диаболизъм – късното развитие на експресионизма
   
3. 
   футуризъм
   
4. 
   дадаизъм
   
5. 
   сюрреализъм
   
6. 
   имаженизъм
   

Развитие получава в навечерието и след края на Първата световна война.

По време на войната в направлението се формират две течения:

• 
  прогресивно
  
• 
  авангардистко, което насочва вниманието си към тайнственото, необичайното и изключителното
  

1. 
   Категорично скъсва с идеята на Аристотел за изкуството като подражание
   
2. 
   Философията на Кант – той разделя художественото познание от онтологичното познание. За него изкуството е друга природа. Елементите от действителността се третират по друг начин.
   
3. 
   Шопенхауер – ВОЛЯТА е истинската реалност. В изкуството ВОЛЯТА става ПРЕДСТАВА, която човек СЪЗЕРЦАВА.
   
4. 
   Ницше – прокарва идеите, свързани с АНТИХРИСТА, идеята за ОСВОБОЖДАВАНЕТО.
   
5. 
   Фройд – теорията му, че изкуството НЯМА ОБЕКТИВНА ОСНОВА, защото то е МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРЕДСТАВИ.
   

Онова, което е общо за всички, е, че всички поставят акцента върху СУБЕКТИВНОТО. Истината е постижима само чрез художественото творчество.

6. 
   Анри Бергсон – по пътя на ЛОГИКАТА се познава само ВЪНШНАТА страна на света, а чрез ИНТУИЦИЯТА – вътрешната.
   
7. 
   Хайдегер – той разглежда човешкото съществуване като проява на вътрешния Аз, който е неповторим.
   
8. 
   Идеята на екзистенциалистите, че човек върви към ГИБЕЛ.
   

1. 
   Ключов модел е АПОКАЛИПСИСЪТ
   
2. 
   Екстпресионизмът е ново изкуство, което се бори с всичко старо и профанно. Борави с ГРОТЕСКАТА.
   
3. 
   Експресионизмът извежда вътрешното над външното т.е. нямаме ИЗОБРАЖЕНИЕ, а имаме ИЗРАЗЯВАНЕ. Затова експресионистичното изкуство се разглежда и третира като ВИКАЩО ИЗКУСТВО. ВИКЪТ е символ на експресионизма.
   
4. 
   Характерен е подходът им, който се връща към подхода на изобразителното изкуство – т.е. нещата се представят едно до друго, фиксирани в един миг.
   
5. 
   Характерно е ДИНАМИЗИРАНЕТО на СТИХА: липсват прилагателните, налице е предпочитание към глаголите.
   
6. 
   Характерен за експресионистичното изкуство е ОТКАЗЪТ от ПУНКТУАЦИЯ, което също води до динамизиране на стиха.
   
7. 
   Използват се: повторения, изброявания, хиперболи, предметни метафори, асоциации, многозначни думи, ускорен ритъм
   
8. 
   Силно предпочитание към АНТИТЕЗИТЕ и КОНТРАСТИТЕ. Три са антитезите в това идкуство:
   

• 
  израждащо се – ново
  
• 
  нищожно – велико
  
• 
  отблъскващо – прекрасно
  

9. 
   Характерен за това изкуство е образът на ЧОВЕКА – МАСА.
   

За експресионизъм в България се заговаря от 1919 г., когато Гео Милев започва да издава сп. „Везни”.

Наблюдават се два етапа в развитето на българския експресионизъм:

• 
  етап на предимно превеждани творби
  
• 
  етап на същинския български експресионизъм, който се създава върху основата на фолклора.
  

Характерен за българския експресионизъм е неговата антитрадиционна насоченост и стремеж към откривателство – Гео Милев, Ч. Мутафов и Св. Минев.

Българският експресионизъм се противопоставя и на символизма, и на реализма.

Гео Милев се противопоставя на идеята, че в България има символистична школа, смятайки, че българските символисти са прекалено различни, за да се обединяват.

За поезията на Н. Лилиев Гео Милев казва, че е „формална” и „бездушна”, че нищо не ни казва.

/”Срещу реализма”/

Синоним на названието ДИАБОЛИЗЪМ е САТАНИЗЪМ.

Това направление, в противовес на християнската традиция, променя отношението към Сатаната – възвеличават се бунтовните му пориви.

Началото му поставят група английски писатели – романтици – Байрон, Шели, Кийтс. И под тяхно влияние диаболизмът поражда интерес и в Германия – Хофман, и във Франция – В. Юго, Ж. Санд.

И Лермонтов създава поемата си „Демон” именно под въздействието на идеализирания образ на Сатаната.

Характерно за тях е, че те имат определен поетически арсенал, от който се прави л-ра. За тях като ПЪРВОЕЛЕМЕНТИ на изкуството са ЗВУКОВЕТЕ.

Боравят също и с ЦВЕТОВЕ и с ПРОСТИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФОРМИ, които са първоначалата на изкуството.
У нас идеите на футуризма се проповядват от сп. „Кресчендо” 1922 г., а редактори са Теодор Драганов, Христо Стратев и Гео Милев, а също и от Кирил Кръстев. Издава се в Ямбол. Кирил Кръстев издава статията си „Началото на последното” и самият Кирил Кръстев иска тя да се схваща като манифест на футуризма.

Но у нас – футуризъм НЯМА.

Наименованието идва от френската дума dada – детско конче, любима идея. Понятието всъщност не означава нищо.

Възниква по времето на І-та световна война.

Основано е от поетите Тристан Цара и Хюлзенбек и от художника Арп.

Дадаистите ратуват за едно АБСОЛЮТНО ИЗКУСТВО, което е чуждо на СОЦИАЛНАТА идейност и на ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИ внушения.

Дадаистите отричат СИНТАКСИСА, ПУНКТУАЦИЯТА – не отричат само ЗВУКОВЕТЕ.

Ключовата дума за дадаизма е БУНТ, а ключов образ е образът на ХУЛИГАНА.

Началото поставя Андре Бретон.

Сюрреалистите смятат, че е крайно време да се прави изкуство, като се пренебрегне традицията и се базира на вижданията на съвременния човек.

Сюрреалистите се обръщат към човешкото подсъзнание. Според тях трябва да се изключи контрола на разума, което води до автоматичното писане.

Имат интерес към сънищата.

Белег на тази л-ра: съединяването на РЕАЛИСТИЧНОТО с ЧУДЕСНОТО.

Приемат идеята за БУНТА на дадаистите, но това е бунт, който клони към РЕВОЛЮЦИЯ.
ИМАЖИНИЗЪМ
Имажинистите са л-рна група в бившия СССР начело с Есенин.

Тази група просъществува между 1919 – 1927 г.

Идейно е свързана с л-рната група на английските имажинисти, но това е само косвена връзка.

В СССР имажинизмът възниква като реакция срещу футуризма, който се стреми да постигне РИТЪМА НА СЛОВОТО, а те искат да постигнат и РИТЪМ НА ОБРАЗИТЕ.