Август 2005 Г. I. Кризисни точки в евразия и африка през месеца

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

Джон Гаранг става вицепрезидент в съответствие с подписания през януари т. г. окончателен мирен договор, поставящ край на 21-годишната война между населения предимно с християни и анимити юг и ислямската централна власт. За него президентът на Уганда Йовери Мусевени казва: Той бе един от най-прозорливите и остроумни революционни мислители и патриоти в историята на Африка.

По време на дългогодишния кървав конфликт, лишил от живот около 1,5 млн. души, Гаранг ръководи с твърда ръка SPLM, хвърляйки зад решетките и убивайки всеки, който му застава на пътя. Въпреки многочислените вътрешни противоречия, той успява да предпази бунтовническата организация от разпадане.

За приемник на Гаранг е определен неговият заместник в SPLM Салва Киир, което по думите на хартумския кореспондент на Би Би Си Джон Фишер означава, че бившите бунтовници запазват курса, който провеждат дълги години. Киир става заместник на Гаранг през 1987 г. и ръководи военните операции на движението, докато неговият лидер пътува, търсейки подкрепа за воденето на гражданската война. Сега Киир остава единственият жив от основателите на SPLM.

За три седмици над 30 000 афганистански бежанци са подпомогнати от бежанската агенция на ООН в Северен Вазиристан, за да се репатрират от пакистанската гранична територия, известна като “земи, населени с племена”, информират от службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Това става след като в края на юни с цел подобряване на сигурността в граничната провинция пакистанските власти взимат решение да ликвидират намиращите се там около 30 бежански лагери. По данни на местни източници в района на земите на племената живеят над 330 000 афганистанци, които са настанени в бежанските лагери или са се включили в местните общности.

Междувременно наблюдателите констатират, че с наближаването на парламентарните избори, които ще се проведат през септември, се активизират нападенията на талибаните в южните части на Афганистан, особено в провинциите Урузган и Кунар. Обект на нападенията са главно проправителствените духовници и представителите на централната и местната власт, също на американските въоръжени сили. В отделни инциденти цел на нападенията са и кандидати в предстоящите избори. Съобщава се за акция на американските и афганистанските военни подразделения в провинция Забул, където се провеждат серия операции срещу бойци, считани за лоялни на бившата талибанска власт. Според местния полицейски командир Гулам Рашул Ака, цитиран от агенциа Франс Прес, при акцията, след продължителна престрелка, са убити осем талибански бойци.
Алжир

ОБЯВЕН Е РЕФЕРЕНДУМ ЗА НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ

Алжирският президент Абделазис Бутефлика насрочи за 29 септември референдум за национално помирение, съобщава Би Би Си. Агенцията информира за неговия призив към алжирските жители да се отправят към урните и да изразят своето мнение за предлаганата частична амнистия на ислямистките екстремисти. По думите на президента гласуването ще бъде “прозрачно, демократично и честно”. Според него референдумът “категорично ще затвори страницата на политическата криза, предизвикана от борбата на бунтовниците”. Бутефлика обаче добавя, че от амнистията следва да бъдат изключени обвиняваните за кланетата, терористичните нападения и отвличанията.

Предлаганата амнистия предвижда отпадане на обвиненията срещу бунтовниците, които са сложили оръжията си след 13 януари 2000 г., когато влиза в действие актът на гражданско помирение. Хартата за помирението, която трябва да се приеме с референдума, също обхваща и възстановяването на правата на ислямистите, които са загубили своята работа по време на събитията през 90-те години на миналия век. В същото време обаче Бутефлика изрично подчертава, че на тези, които са провеждали “политика на псевдоджихад срещу нацията и институциите” няма да бъде позволено да влезнат в политиката. По неговите думи семействата на загиналите в сблъсъците ще получат компенсации.

Наблюдателите припомнят, че от 1992 г., когато преди предстоящата изборна победа на ислямистката партия военните насилствено взимат властта, в страната са убити около 150 000 души. Президентът Бутефлика проявява своята първа инициатива към национално помирение още с встъпването си на власт за първи мандат през 1999 г. Насилията и до сега не са прекратени напълно, но през последните години се отбелязва значително намаление на нападенията. Анализаторите отбелязват, че първоначално се е очаквало настоящата амнистия да обхване всички бунтовници, но сега това се преосмисля по отношение Салафистката група за молитва и борба, която поема отговорността за убийството преди месец на двамата алжирски дипломати в Ирак.

Френските власти депортираха радикален алжирски духовник за проповеди, извършени в джамия в североизточен Париж, с които се призовава към свещена война (джихад). 35-годишният Реда Амеруд е натоварен на кораб в Марсилия и върнат в Алжир, съобщава агенция Франс Прес. Наблюдателите припомнят, че братът на Амеруд - Абдерахман Амеруд, през май е затворен за седем години, тъй като е помогнал на двама тунизийци през 2001 г. да убият афганистански полеви командир.

По повод експулсирането информационната агенция цитира министъра на вътрешните работи на Франция Николас Саркози, който съобщава, че депортирането е извършено без инциденти, а до началото на септември предстои да бъдат екстрадирани още 10 радикални ислямисти. От началото на годината Франция е експулсирала няколко мюсюлмани, между които и един имам. Наблюдателите припомнят направеното по-рано през юли изказване на Саркози при неговото посещение в Мадрид. Той казва следното: “Франция няма да толерира радикалната проповед, която под претекст, че се извършва на място за молитви, призовава към омраза и убийство. Тези, които действат по този начин системно ще бъдат обект на процедура на експулсиране.”
Армения и Нагорни Карабах

ВОЕННИЯТ МИНИСТЪР ПРЕДЛАГА КОМПРОМИС ЗА РЕШАВАНЕ НА КАРАБАХСКИЯ КОНФЛИКТ

На среща на младежи от Армения и самообявилата се Нагорнокарабахска република арменският министър на отбраната Серж Саркисян изтъква, че единственият път за решаване на конфликта е чрез компромиса, информира в. “Ноян Тапан”. Той счита обаче, че трябва да се решат три основни условия преди арменските части да се изтеглят от азербайджанската територия, заобикаляща Нагорнокарабахската република. Според него първо - в никакво мирно споразумение не може Нагорни Карабах да се постави под азербайзжанска власт, второ - републиката не може да съществува като анклав и на трето място – следва да се създадат гаранции за сигурност и да се ликвидира враждебността.

От бежанската агенция на ООН информират, че представители на ВКБООН, на Европейската комисия и на пет страни-донори са завършили мисия за запознаване със състоянието на 6 000 етнически мианмари от етническата група рохингя, които се намират в положение на екстремен риск и живеят в плачевни условия. Мисията се е запознала с етническите мианмари, които са се установили върху приливните наносни площи на река Текнаф в областта Коксис Базар, формиращи границата с Мианмар (бивша Бирма). Те са изключително уязвими от високите сезонни приливи, наводненията и циклоните по време на сезона на мусоните. От миналата година международната общност призовава бангладешкото правителство да премести етническата група, но отзвук не е получен.

В началото на 90-те години на миналия век над 250 000 рохингя преминават в Бангладеш, където голяма част от тях отиват в 20 бежански лагери. Досега около 236 000 от тях са репатрирани, но около 20 500, регистрирани като бежанци, продължават да живеят в останалите два управлявани от правителството бежански лагери в областта Коксис Базар при много тежки условия. Бангладешките власти не позволяват каквато и да е дейност на тези бежанци извън лагерите и единственото решение за тях е репатрирането в Мианмар. Тази година само 90 бежанци са се завърнали в родината въпреки увеличените помощи от ВКБООН.

Индия

КАШМИРСКИТЕ СЕПАРАТИСТИ АКТИВИЗИРАТ ДЕЙСТВИЯТА СИ

След започването на преговорите между Индия и Пакистан кашмирските сепаратисти са активизирали акциите си, отбелязва агенция Франс Прес, позовавайки се на местни източници. За месец в престрелки около кашмирската лятна столица Сринагар в южните области Пунч и Дода, както и в северните области Купуара и Раджури в сблъсъци с ислямистките бойци са загинали няколко десетки души. Отговорност за нападенията поемат въоръжените групировки Ал Мансуриан и Джамиат-ул-Муджахидин.

Междувременно агенция Ройтерс оповести, че притежаващите ядрено оръжие Индия и Пакистан са предприели серия от стъпки за намаляване на риска от конфликт между тях, включително и препотвърждаването на приетата през 2003 г. военна линия на прекратяване на огъня, която разделя хималайската територия на Кашмир.
Ирак

ПРОЕКТЪТ НА НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ Е ПРИЕТ ВЪПРЕКИ ОСТРИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Иракските власти приеха проекта на новата конституция след остри противоречия, които доведоха до нейното 13-дневно закъснение, въпреки че сунитите все още е отхвърлят и наричат “незаконен” документ. По думите на Хале ал-Атях, член на Консултативния комитет за нейното изработване, “нейното подписване означава прогрес и демокрация в Ирак”. Тя обаче според наблюдателите създава напрежение между отделните партии и определено не задоволява не само някои членове на комитета, но се отхвърля и от религиозни лидери и местни общности. В изявленията си при нейното представяне в парламента сунитските парламентаристи категорично се противопоставят, докато шиитските и кюрдските лидери приветстват нейното приемане на референдума, предвиден за 15 октомври. Сунитските членове на Консултативния комитет Арабската лига САЩ и международните организации да се намесят и не допуснат документът да се предложи на обществото. Основните пунктове, които са атакувани от сунитите са федерализма, правата на жените и ислямското законодателство. Според говорителят на сунитската парламентарна фракция Хаджим ал-Хасани “документът е пълен с религия и дава малка защита на правата на жените, а залегналия в него федерализъм само ще раздели страната и ще направи по-голяма разликата между бедни и богати”. Според него ислямизацията на етнически разделената страна няма да я направи обединена.

Международните наблюдатели отчитат желанието на кюрдите в северната част на страната за автономия, както и стремежите на шиитите в южната част на страната да отделят района и установят ислямска власт. Според някои от тях съществува реална опасност от разделянето на страната и даже избухване на гражданска война.

От американското командване информират, че увеличеният военен контингент, който действа до референдума за конституцията ще бъде запазен и през декември, когато в съответствие с нея ще бъдат проведени избори.

Генералният директор на Бюрото по въпросите на убежището и на чуждите имигранти (BAFIA) Ахмад Хосейни, цитиран от информационната агенция на ислямската република ИРНА, оповести, че Иран няма да удължава споразумението си със Службата на ВКБООН и Афганистан за доброволното репатриране на афганистанските бежанци. Сегашното споразумение, чието удължаване бе подписано на 28 юни, ще действа до края на иранската календарна година, която изтича през март 2006 г. Според Хосейни “ако афганистанците, които в момента живеят в Иран, не се включат в настоящата програма за доброволно репатриране и не се завърнат у дома, те ще трябва да напуснат Иран през следващата година, тъй като ще бъдат подложени на определени ограничения”. Той прибавя, че Иран ще осигури помощ на завърналите се в родината, като допълва, че се очаква афганистанското правителство да построи 20 нови селища за връщащите се.

В основата на настоящото споразумение, популярно под името Смесената програма, е залегнал принципът на доброволното репатриране, като наред с това се осигурят помощ и улеснения за осъществяване на процеса, включително транспортиране, медицински грижи и митнически привилегии. Информационната агенция обаче подчертава, че спрямо афганистанските бежанци, които са останали в Иран след изтичането на програмата , ще бъдат приложени някои финансови мерки. Те не само ще трябва да заплащат за обучението на техните деца в училище, но ще си поемат както местните данъци, така и разходите по репатрирането. Сред мерките, които иранското правителство предприема за подтикване на афганистанските бежанци да се завръщат, е и забраната те да пребивават в някои ирански провинции.

От своя страна служителят на ВКБООН по международните въпроси и обществената информация Шафак Пави, също цитиран от ИРНА, заявява, че не е запознат с изявлението на Хосейни и се надява Иран да удължи тристранното споразумение, за да улесни завръщането на афганистанските бежанци в родината.

В момента в Иран има около 950 000 афганистански бежанци, което е най-ниското равнище на техния брой през последните 20 години. В пиковите моменти на кризата в Афганистан те надхвърлят 3 милиона. Около 60 на сто от бежанската популация пребивава в страната повече от 15 години. За разлика от другите бежански популации в региона повечето афганистанци в Иран не живеят в бежански лагери, а напълно са се интегрирали като членове на обществото.

През тази година ВКБООН очаква в Афганистан от Иран да се завърнат доброволно около 200 000 бежанци. От началото на Смесената програма, което е през 2002 г., в Афганистан от Иран доброволно са се завърнали около 1,3 милиона афганистанци – 780 000 с помощта на ВКБООН и около 520 000 самостоятелно.

Иранската правосъдна администрация признава, че в затворите се прилагат мъчения, съобщава Би Би Си. Информационната агенция цитира разпространен преди седем месеца доклад, получил широк отзвук в иранските медии. В него се констатира, че охраната в затворите не спазва закона, който забранява използването на мъчения, че се поставят превръзки на очите на задържаните и ги бият. Инспекторите, изработили доклада, обаче не са били допуснати до неофициалните центрове за задържане, които са под властта на революционните гвардейци.

В медийната полемика се е включила и носителката на нобелова награда адвокатката Ширин Ебади, която заявява, че не и било разрешено да се срещне със своя клиент, най-известния затворник в Иран - журналиста Акбар Ганджи. Тя има сведения, че след близо двумесечен отказ да поема храна, здравословното състояние на Ганджи се влошава. Междувременно местни източници съобщават за извършеното на улицата убийството на съдията Хасан Могадас. Той ръководи през 2001 г. процеса срещу Ганджи и му издава шестгодишна присъда. Вината на журналиста е, че обвинява консервативната власт в убийства на дисиденти и интелектуалци.
ИРАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО СТАВА КОНСЕРВАТИВНО

Известният като хардлайнер новоизбран ирански президент Махмуд Ахмадинеджад представи в парламента своя кабинет, информира Би Би Си. На ключовите постове той поставя свои съмишленици консерватори. Постът министър на външните работи заема Манушехру Мотаки, бивш посланик в Япония и Турция, който категорично застава зад иранската ядрена програма и защитава движението за подкрепа на преработката на урана. Министър на вътрешните работи става хардлайнерът Мустафа Пурмохамади, бивш зам.-шеф на службата за сигурност. Службата за сигурност ще оглавява ислямският духовник Голам Хусеин Мохсени Еджехей, който много от местните журналисти считат за заплаха за свободата на медиите. Единствено министърът на пътищата и транспорта от старото правителство запазва поста си. Според наблюдателите съставът на новото правителство потвърждава, че скоро Иран ще промени умерената политика на бившия президент Мохамед Хатами, който управляваше страната през последните осем години.

Говорейки на пресконференция в малтийската столица Валета в средата на юли британският върховен комисар Винсент Фин заяви, че предложението на Малта, направено от нейния външен министър Мишел Френдо, някои от бежанците в страната да бъдат презаселени в други страни-членки на Европейския съюз с цел разпределение на “товара”, няма да бъде прието от Великобритания. Великобритания в момента председателства ЕС за шестмесечен ротационен период.

Фин заявява следното: “Ние подробно се запознахме с вашето искане, но естеството на разпределението на “товара” е крайно затрудняващо. Доколкото това засяга нелегалната миграция, ние подкрепяме усилията не само да се намали броят на нелегалните мигранти, но и да се преодолеят основните причини за това явление.” Според него предложенията за презаселване на бежанците следва да се уреждат на двустранна основа.

Няколко дни преди изявлението на Фин посланиците на страните-членки на ЕС в Малта са получили документ, изработен от малтийското външно министерство, в който се говори за застрашително влияние на притока на бежанци върху опазването на здравето на населението, трудовата заетост и пазара на труда, социалните служби, вътрешната сигурност и обществения ред на острова. По твърденията на министерството Малта е “великодушна” по отношение на търсещите убежище и има “най-висока относителна степен на тяхното приемане в сравнение с другите страни-членки на ЕС”, когато се прилага Конвенцията за предоставяне на убежище или се дава хуманитарна закрила. В подписания от Френдо документ се твърди, че ако основните членове на ЕС приемат дори “относително малък брой” бежанци, потърсили закрила в Малта, това ще окаже изключително полезно влияние върху острова. Той изразява надежда, че ще намери разбиране в партньорите и те ще окажат помощ, тъй като независимо, че всички страни-членки на ЕС имат подобни проблеми, на острова положението е най-тежко. Припомня се неблагоприятният опит от близкото минало, когато е имало значителен поток на бежанци по време на конфликтите в бивша Югославия, но страните-членки на ЕС са дали убежище на незначителна част от тях и непрекъснато са отхвърляли предложенията за разпределение на “товара”. Отбелязва се, че когато става дума за “обща солидарност” при приема на търсещите убежище страните-членки не проявяват охота към използване на одобрените фондове за облекчаване на “товара” на засегнатите страни.

Коментирайки искането на Малта, анализаторите отбелязват, че едва след години на тежки преговори Съветът на Европа приема на 20 юли 2001 г. Директива за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток на бежанци и мерки, осигуряващи баланс на действията на страните-членки при приемането на такива лица, както и на последствията от тези действия. Задействането на механизма на Директивата обаче става само, ако Съветът с квалифицирано мнозинство реши, че в действителност е налице масов приток на бежанци. По всяка вероятност Малта няма да убеди партньорите си за вземане на такова решение, твърдейки, че от 2002 г. досега има 3 000 “нелегални мигранти” (често търсещите убежище се считат за “нелегални имигранти”, тъй като те пристигат на острова без разрешение) в сравнение с 420 000 пристигнали за същия период в Италия и 615 000 – в Германия.

Ако съветът констатира съществуването на масов поток, помощта, която страните-членки ще окажат, е от Бежанския фонд на ЕС. Едва след това Съветът ще реши доколко да призове страните-членки “в духа на солидарността на общността” да обявят своя “капацитет” да приемат бежанци.

На своя среща в Евиан ле Бан вътрешните министри на т. нар. страни от Г-5 (петте най-големи “стари” страни-членки на ЕС) приеха предложението на Испания за общи операции за експулсиране по въздуха на нередовните мигранти/търсещите убежище, получили отказ. Те също са се споразумели за

Създаването на общи морски патрули в Средиземно море, които да предотвратяват пристигането на нередовни мигранти/търсещи убежище.

Една от основните цели на общите операции е намаляването на разходите на принудителното репатриране, тъй като в един чартърен полет от няколко страни на Г-5 ще се превозват до родината им мигранти/получили отказ, родом от една или от съседни страни. На пресконференция след срещата на министрите италианският вътрешен министър Джузепе Писану подчертава, че “остават дни до извършването на първата такава операция”.

Друга важна цел на това решение е да се отправи категорично послание към нелегалните мигранти, че ако се опитват да живеят без разрешение в Западна Европа, те ще бъдат експулсирани. Средствата за масова информация цитират френския вътрешен министър Никола Саркози, който задава риторичния въпрос: “Ако някой без (валидни) документи е арестуван и се държи (в страната), какво означава това? Това обезценява усилията за създаване на закони, наредби и нормативни документи. В нашите страни могат да влизат само лица с (валидни) документи, а другите, които нямат право да пребивават в съответствие с нашите закони, трябва да бъдат върнати обратно.”

Органите в страните на ЕС често се сблъскват с невъзможност да получат необходимите документи за експулсиране, за да върнат обратно нередовните мигранти/получилите отказ искащи убежище, повечето от които не притежават какъвто и да е идентификационен документ. След срещата вътрешните министри на държавите от Г-5 изрично подчертават, че страните на произход, които проявяват нежелание да сътрудничат и не издават документи за експулсирането на техните мигранти ще получават и по-малък брой визи за гражданите си. Разбира се тези ограничения се адресират към бедните страни с малко или никакво политическо влияние. Според английския вътрешен министър Чарлз Кларк при прилагането на тази мярка следва да се отчитат историческите и политическите обстоятелства за всяка страна. Той отхвърля автоматичното прилагане на санкциите.

На срещата министрите са обсъдили доколко да се хармонизира нормативната уредба на страните за правото на членовете на семействата да се събират с цел борба с нарушенията на системата чрез извършване на фиктивни бракове. Разгледани са проблемите на общото използване на биометричната база данни на пръстовите отпечатъци, както и установяването на идентификационни проверки във влаковете и на автомагистралите между изтока и запада, когато новите страни-членки на ЕС от Източна и Централна Европа станат част от шенгенската територия, която е без вътрешни граници. Министрите са изявили желанието си да ускорят въвеждането на биометричните визи с дигитална фотография и със записани отпечатъци на всичките десет пръста на приносителя. С цел намаляване броя на чужденците, които пребивават нелегално на шенгенската територия, се предвиждат в бъдеще да се правят проверки. До края на 2006 г. тези проверки ще бъдат интегрирани в Международната визова система (VIS).
ГРУПА ОТ 40 АФГАНИСТАНСКИ БЕЖАНЦИ СА ПЪРВИТЕ, ЕКСПУЛСИРАНИ ПРИ СЪВМЕСТНА ОПЕРАЦИЯ ОТ Г-5

В края на юли са репатрирани първите 40 афганистанци в съответствие с решението на страните от Г-5 за извършване на съвместни операции от практически съображения и от гледна точка пестене на средства. В операцията са включени 15 афганистанци от Великобритания и 25 от Франция. Това е втората англо-френска операция за експулсиране на афганистанци – първата е извършена на 19 май 2003 г., когато 35 афганистанци (5 от Франция и 30 от Великобритания) са натоварени принудително на чартърен самолет за Афганистан. След това, под влиянието на правозащитните организации, отчитащи нарастването на несигурността преди общите избори, насрочени за 18 септември 2005 г., друга такава операция по репатриране е отменена.

Коментирайки експулсирането френският вътрешен министър Никола Саркози заявява, че това е “отлична" англо-френска операция, която е ”предупреждение към кандидатите за нелегална миграция и организаторите на каналите и безсрамните експлоататори на нелегалните мигранти”. Според него тази първа операция създава повече впечатление, че се експулсират “икономически мигранти”, а не търсещи убежище, получили отказ. Той обаче подчертава, че експулсирането е извършено след “изучаване на ситуацията, в което са взели участие афганистанското посолство в Париж и френското посолство в Кабул, за да се гарантира, че тези лица няма да бъдат преследвани след завръщането си”.
ГЕРМАНИЯ:

РЕКОРДНО НАМАЛЕНИЕ НА БРОЯ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ

В края на юли федералният вътрешен министър на Германия Ото Шили оповести, че през първата половина на годината са регистрирани само 14 428 молби за убежище, което е с 22,8% по-малко от същия период на миналата година и с 14,8% - в сравнение с второто полугодие на 2004 г. По повод предстоящите през септември общи избори той изтъква, че за времето откакто е поел поста през 1998 г., годишният брой на подадените молби е спаднал от 100 421 на 34 560 през 2004 г. Шили обяснява рязкото намаляване на търсещите убежище главно с два фактора. От една страна правителството на Германия полага големи усилия за подобряване сигурността в кризисните райони, а от друга страна се води непрекъсната борба срещу “недостоверните” молби за убежище и се пристъпва към бързо експулсиране на лицата, получили отказ на молбите.

През шестмесечието са разгледани молбите на 24 600 търсещи убежище, но бежански статут е даден само на 250 души, което представлява едва 1%. Други 5,1% (1 244) са получили т. нар. “малко убижище”, а други 1,3% (310) не са признати за бежанци, но са получили разрешение за временно пребиваване, тъй като завръщането им в момента в родината би ги поставило в положение, което противоречи на Конвенцията на ООН против мъченията и на Европейската конвенция за човешките права.
НОРВЕГИЯ:

ИРАКЧАНИН ОБЯВЯВА МАЙКА СИ ЗА СЪПРУГА ПРЕТЕНДИРАЙКИ, ЧЕ ИСКА СЪБИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

Ежедневникът “Ромерикес Блад” публикува подробности по случая на иракчанин, който, търсейки убежище, е получил разрешение за пребиваване на хуманитарна основа. Той успява да се събере със своята майка и двамата си братя, твърдейки, че тя е негова жена, а братята му са нейни деца от предишен брак. И четиримата се заселват в Лилестра, където фалшивото съжителство продължава няколко години докато в местната полиция не възникват подозрения, главно поради очевидната възрастова разлика между мъжа и неговата “съпруга”, която явно изглежда много по-стара, отколкото се твърди. Иракчанинът претендира, че е на 33 г., а тя на 44. След като не може да се убеди в това, полицията на областта Ромерике иска разрешение от съда за провеждане на ДНК-тест, който в крайна сметка показва, че двамата са майка и син, а другите членове на семейството са негови братя. Двамата – майка и син, са обвинени в даване на фалшива информация, с което нарушават имиграционния закон. Ако получат максимална присъда, те ще прекарат в затвора две години и след това ще бъдат експулсирани от Норвегия.

Съгласно едно изследване на Европейската федерация за изчезнали и сексуално експлоатирани деца и организацията Детски фокус, направено по искане на белгийския министър на социалната интеграция Кристиян Дюпон, едно на всеки четири непридружени деца, търсещи убежище, изчезва без да има следа за него. По искане на министъра организацията Детски Фокус изследва профила и съответните тенденции при общо 683 непълнолетни, които са потърсили убежище в Белгия от 2003 г. до 1 септември 2004 г. Повечето от изчезванията стават в рамките на три месеца след подаването на молбата за убежище, а в около 40% от случаите бежанците предварително са се подготвяли да изчезнат. Три от всеки четири изчезнали са момчета и половината от тях са 17-годишни.

Почти всичките 683 деца са насочени към приемателните центрове, но 15% от тях въобще не са пристигнали там. Около 60% от непълнолетните напускат центровете след известно време. По думите на Дюпон властите предприемат някои важни мерки за подобряване на закрилата на непълнолетните бежанци, които са без придружител. На първо място се увеличава броят на местата за тях в приемателните центрове. Законодателно е въведено назначаването на наставник на малолетния бежанец.
ПАКИСТАНСКИ БЕЖАНЦИ СА ОБВИНЕНИ В ЕКСТРЕМИЗЪМ И ИЗНОС НА ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА

Прокуратурата в Антверпен отказва всякакви коментари по повод изказването на служителя на местния клон на Службата за социална помощ CPAS Марко Лаененс, който твърди, че няколко десетки членове на пакистанската общност са ислямистки екстремисти. От своето пристигане и поискване на убежище в Белгия те получават финансова помощ от CPAS.

По думите на Лаененс за 60-70 пакистанци не е много сигурно, че са крайни ислямисти, но за 20-30 е почти сигурно. Според него те поддържат трафика на дрога, имат връзка с терористичната мрежа и често пътуват до своята страна, въпреки че твърдят, че животът им там е застрашен. Лаененс счита, че ежегодно пакистанските бежанци извършват трансфер зад граница на стотици хиляди евро до подозрителни получатели.
ШВЕЦИЯ:

УЗБЕКИСТАНЦИ ПОЛУЧАВАТ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВРЕМЕНЕН ПРЕСТОЙ

По повод искането на убежище от узбекистанска фамилия шведските власти взимат решение разглеждайки два казуса. При първия решението е да се даде разрешение за временен престой, тъй като детето на семейството страда от депресия. Вторият казус е свързан със ситуацията в Узбекистан в момента. Правителството решава всички узбекистанци, търсещи убежище, които нямат основание да получат защита чрез даване на бежански статут или чрез получаване на съответна закрила по хуманитарни причини (водещи до разрешение за постоянен престой) ще получат разрешение за временен престой. Не се определя продължителността на престоя. В момента Бордът за бежанските молби е разрешил престой на узбекистанец до 1 ноември 2006 г. Предвижда се преди тази дата да бъде направена нова оценка на ситуацията в Узбекистан.

В края на юли камерунецът Фернанд Менга, който е получил отказ на убежище след обжалване на заповедта за експулсиране, постига нейното анулиране. Административният съд в Страсбург анулира заповедта за екстрадиране на префектурата на Долен Райн на основата на “доказано желание за интеграция”. Според съда префектът е “допуснал крещяща грешка при оценката на ситуацията на г-н Менга, когато е издал заповедта за експулсиране”.

Фернанд Менга влиза във Франция с виза през 2002 г. и подава молба за политическо убежище, която след близо две години е отхвърлена. Междувременно още през май 2002 г. той постъпва на работа като прислужник в тенисклуб в Страсбург. При изслушването в съда много свидетели твърдят, че освен добрата работа в тенисклуба, г-н Менга се изявява и като добър футболист и деен член на енорията Свети Бернард в Страсбург, както и активен участник в проявите на местната общност. Наред с всичко това Административният съд е взел предвид, че през 2002 г. и 2004 г. неговите родители са починали и той няма близки хора в родината.
ШВЕЙЦАРИЯ:

ПО-МАЛКО ЧУЖДЕНЦИ ТЪРСЯТ УБЕЖИЩЕ

Швейцарските власти отбелязват рязко намаление на търсещите убежище в страната. През първото шестмесечие техният брой е 4 672 души, което е с 44% по-малко от същия период на миналата година (8 408 души). Сред тях на първо място са гражданите от сегашната Република Югославия, следвани от турците и сомалийците. През същия период Швейцария са напуснали доброволно или принудително 8 138 лица, получили отказ на убежище, от които 3 551 са репатрирани по въздуха, включително 136 с полицейски екскорт.

1. Актуална политическа обстановка в Бангладеш – библ. № 69/01.08.2005 г.; вх. № 1905/01.08.2005 г.

2. Бангладеш, като сигурна страна на произход - библ. № 69/01.08.2005 г.; вх. № 1905/01.08.2005 г.

3. Актуална политическа обстановка в Чечения - библ. № 70/04.08.2005 г.; вх. № 1931/04.08.2005 г.

4. Основание за предоставяне на закрила на чеченци в Европа - библ. № 70/04.08.2005 г.; вх. № 1931/04.08.2005 г.

5. Актуална политическа обстановка в Танзания - библ. № 71/05.08.2005 г.; вх. № 1935/05.08.2005 г.

6. Наличие на рискови групи в Чечения - библ. № 71/05.08.2005 г.; вх. № 1935/05.08.2005 г.

7. Актуална обстановка в Ливан и състоянието на опазването на човешките права - библ. № 72/08.08.2005 г.; вх. № 1940/08.08.2005 г.

8. Имало ли е избори за главен министър на индийския щат Харяна през февруари т. г., кандидатът на коя партия ги е спечелил, неговото име и имената на кандидата за главен министър на Индийската народна партия (BJP) - библ. № 73/09.08.2005 г.; вх. № 1972/09.08.2005 г.

9. Проведени ли са митинги на кюрди в турския град Батман на 1 и 18 май 2005 г., как са протекли и какъв е поводът за тях? - библ. № 74/24.08.2005 г.; вх. № 2073/24.08.2005 г.

10. Актуална обстановка в Узбекистан - библ. № 76/29.08.2005 г.; вх. № 2102/28.08.2005 г.

11. Наличие на регионални проблеми между малцинствата в Узбекистан - библ. № 76/29.08.2005 г.; вх. № 2102/28.08.2005 г.

12. Опазване на гражданските права и свободи в Узбекистан - библ. № 76/29.08.2005 г.; вх. № 2102/28.08.2005 г.

13. Състояние на човешките права в Руската федерация - библ. № 77/30.08.2005 г.; вх. № 2108/30.08.2005 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ”