Августин Блажени : „За работата на монасите”

1. Той отвърждава едно ново отношение към трудовата дейност тоест успява да преодолее нихилистичното(пренебрежителнтото) отношение, има отрицателно отношение към търговията като я причислява към недостойните за човека занятия. Според него „задачата на търговеца е по евтини да купи и по скъпо да продаде с което се ограбват бедните, а това е недопостими от бога”. Има отрицателно мнение към богатството и според него „излишъци могат да се създават но само с едно основно предназначение, да се раздава милостиня”. Не изкючва съществуването на обществена собственост, като я разглежда под наименованието обща собственост. Според него : тя дава възможност за едно по правомерно разпределение на материалните блага в обществото.

1. За разлика от Августин Блажени той дава едно предимство на духовната дейност пред физическата такава и според него тя е обусловена от визши божествени закони.

2. Привърженик е на натрупването на богатството, но това според него трябва да става „в омерени форми” без обаче да конкретизира какво се развива под умерено. Различава 2 вида богатство а именно естествено и изкуствено. Под естественото богатство той разбира, храната, облеклото, а към изкуственото богатство той разбира златните и сребърните монети, а така също ценните книжа и документи. Привърженик е на естественото богатство.

3. Той е основоположника на номиналистичната теория за парите според която господстващата фигура в едно общество може да определя покупателната сила на монетата. От тази теория най-добре се е възползвал Петър първи в Русия.

Богатствата в една страна трябва да бъдат „достояние на народа”, а не на хазната. Той отрича участието на народните маси в управлението на страната и според него „там където народа” участва в управлението на една страна тя е обречена на гибел”.

Той е първият представител в световната история, който се опитва да определи понятието „справедлива цена”. Разглежда я като съставена от 2 елемента. Производствените разходи и „етически оправдана печалба” съобразно съсловното положение на индивида в обществото. Тези 2 елемента са коренно противоположни помежду си, тъй като единия от тях съдържа трудов момент (пр. Разходи), а втората част не трудов момент.

Опитва се да очертае социалнокласовата структура на обществото и я представя като една пирамида в основата на която се намира робството, а на върха на пирамидата поставя бог, а различните други класи разполага на различно разстояние от бога, като най-близко до него поставя духовенството.

Дава едно предимство на частната собственост пред обществената собственост и за него тя е гаранция за напредака в едно общество. Разглежда робството като естествено явление а не като историческо, като опреличава робите като „медоносни пчели”.

Същност на стоковометалическите теории за парите: 1. Господстващата фигура в едно общество може да регулира стоковото обръщение в полза на стокооборота, но не и да определя покупателната сила на монетата. 2. Съотношението между златните и сребърните монети се определя на базата на пазарното съотношение на ст-ст на двата метала злато и сребро. В основата на това съотношение се намира количеството изразходван абстрактен труд за тяхното производство, тоест трудът изобщо като такъв независимо от неговите конкретни форми на проявление. 3. Като изследва свойствата на отделните метали той доказва, че златото и среброто са станали всеобщо разплащателно и покупателно средство на базата на следните основни свойства: 1. Съдържат голяма стойност в малко късче обем. 2. Тегло на метала. 3. Рядко да се среща в природата. 4. Висока степен на делимост на метала.