Аз бях евродепутат за един ден

Животът е низ от върхове и падове. Всяка отделна личност има върхов момент по време на жизнения си път – първата публикувана книга на писател, първата изложена картина на художник, първият издаден албум на певец, първото чедо на една майка... Тези мигове остават неизличими от съзнанието на всеки, имал възможността да се докосне до този паметен момент от израстването си като личност.

Аз успях да се изкача на този „връх” благодарение на програмата „Евроскола”, която ми даде страхотната възможност да се докосна до Европа, до нейния дом, до нейните проблеми и същности – аз бях евродепутат за един ден! От престоя си в сградата на Европейския парламент „Луис Вайс” в Страсбург, Франция придобих реална представа за дълбочината на въпросите, засягащи човечеството, за усилията, които всички тези депутати влагат в работата си, но често остават недооценени от самите нас.

Не смятам да давам рутинни сведения и да описвам Европейския парламент, за това какво представлява и къде се намира... Това би трябвало да е напълно познато на всеки европейски гражданин.

29.04.2010 г. – На тази дата прекрачих прага на Европейския парламент, заедно с останалите ученици и ръководители от моето училище. Всички бяхме изключително развълнувани.

Всичко започна тъй неусетно...

По време на дебатите и дискусиите в пленарната зала осъзнах, че най-важните неща в живота винаги се изричат най-трудно. Изглеждат толкова безгранични, когато са в главата ти, а тръгнеш ли да ги изричаш, се свеждат до съвсем тривиални размери. А тези неща обикновено се намират най-близо до реалността. Може би точно това е причината, поради която изглеждат толкова обичайни и безобидни. Но борбата срещу бедността и социалната изолация, проблемите, свързани с околната среда, измененията в климата, безработицата и т.н. не са никак безобидни.

За мен, най-важният момент от нашето пребиваване беше заключителното заседание, когато всяка от шестте групи изтъкна своите идеи по определена тема, които по-късно бяха поставени на гласуване. Останах с впечатлението, че всеки един проблем може да бъде разрешен, стига да умееш да използваш правилно словесните си заложби. Ето тук се очертава и другата полза от престоя ни в „Луис Вайс” – да бъдеш способен да експонираш мислите си, да отстояваш мнението си, да изразяваш отношението си спрямо всеки проблем (било то негативно или не)... В общи линии, дори и за един ден, да имаш възможността да се възползваш от лидерските си умения.

Всичко свърши тъй неусетно...

До ден днешен помня всяка една подробност от това великолепно пътуване, което ме накара да осъзная, че ние сме бъдещето на света. Осъзнах, че заседавайки в онези големи зали, ще направим света по-добро място за живеене. Ключът е в промяната. А тя минава първо през нас самите. Мисля, че хората, които желаят промяна, не са малко, но не са и много – напълно достатъчни са. Ние сме промяната към разбирателство и доброта. Ние я създаваме. Ще завърша с една българска поговорка: „Една птичка пролет не прави.” Но напротив – песента само на една единствена птичка може да накара дърветата да разцъфтят... И тогава всички птички ще пеят.

Сабрие Ридван Ибрям, 18 години

гр. Кърджали

СОУ”Петко Рачов Славейков”

Посетила Европейския парламент на