Б а н к о в м е н и д ж м ъ н т 13 клас Етапи в развитието на банковата система в България

През последните десетилетия в практиката се утвърди схващането, че в крайна сметка основната и стратегическа цел на банковия мениджмънт се свежда до максимизиране доходите на собствениците на банката или достигане на дългосрочна възвращаемост на нейните акционери. Най-добрият начин за задоволяване потребностите и интересите на акционерите е чрез съвкупност от определени управленски решения банковите мениджъри да максимизират цената на акциите на банката.

Собственикът на банкова акция всъщност притежава правото да получи в бъдеще парични доходи от нея като продава съответната акция по същество той продава нейните бъдещи доходи. Тъй като покупко-продажбата на банкова акция се извършва в някакъв текущ момент, се налага да се намери сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци от нея. При продажбата на банковата акция продавача има интерес тя да бъде продадена на такава цена, че получените в момента на продажбата пари, вложени в друг актив със същата степен на риск да му осигурят същата норма доходност в бъдеще. Интересът на купувача на банковата акция е аналогичен- той се стреми да я купи на такава цена, че парите, които ще инвестира в нея в даден текущ период да му носят в бъдеще същите доходи каквито би получил от други алтернативни инвестиции със същата степен на риск.

От казаното до сега става ясно, че мениджърите на банката, поставяйки си за основна цел да максимизират цената на банковите акции, следва да вземат управленски решения в две насоки:

-предприемане на действия за стимулиране на печалбите като основен източник за нарастване на очакваните дивиденти на акционерите в бъдеще или рационализиране на своята дивидентна политика

- поддържане на риска в допустими и приемливи за акционерите граници, т.к те имат интерес риска да бъде балансиран, т.е. да съответства на очакваните от тях изменения на доходите . Притежателите на банкови акции биха приели по-високото ниво на риска, само ако то е съпроводено със съответно увеличаване на очакваните бъдещи доходи. Обратното, вероятността от спадане на доходите при същата степен на риск или запазване на същото равнище на доходите, но при по-висок риск, може да доведе до нарастване на изискуемата норма на доходност от страна на акционерите или масова продажба от тяхна страна на съответните акции. В единия или другия случай последицата ще бъде спадане на пазарната цена на акциите и евентуални затруднения на банката при по-нататъшни опити да увеличи собствения си капитал.

1.Анализ на банковата среда

*Анализ на външните фактори, икономическа, политическа, социална, културно-демографска среда

*Анализ на вътрешните фактори, включващи силните и слаби страни на банката. Този анализ често се нарича вътрешна диагностика на банката и в западната практика е известен като “матрица SWOT”;

2.Анализ на пазара и конкуренцията

*Банково сегментиране

*Анализ на конкуренцията;

3.Информационни системи и технологии;

4.Стратегическо планиране;

5.Мисия, цели и стратегия за развитие на банката;

6.Организационна структура;

7.Бюджетиране и контрол;

Основния въпрос, който стои пред банковите мениджъри при управлението на активите се свежда до решаването на дилемата”възвращаемост-риск”. При управлението на своите капитали (ресурси,пасиви)банките са изправени пред друга специфична финансова дилема –разходи(„цена”)-стабилност на капиталите. Докато активните и пасивните операции са свързани помежду си , двете дилеми съществуват в неразривна връзка. Обвързани по между си те намират концентриран израз в една обобщаваща дилема , на която пряко или косвено са подчинени всички страни на банковата дейност-„печалба-ликвидност”. Всъщност дилемата „печалба-ликвидност” очертава двете основни причини, които независимо една от друга, могат да доведат банката до фалит, а именно:първо, тя може да фалира поради загуба на ликвидност, независимо от печалбата си, когато е загубила способността да погасява своите дългове в момента на техните падежи и, второ, възможно е да претърпи крах, независимо от своята ликвидност, когото дълго време не генерира печалби или поради крупни загуби.

РЕГУЛИРАЩИ:

КОНТРОЛНИ:

ОБСЛУЖВАЩИ:

- функционална организационна структура (нарича се още класическа и изисква банката да се раздели според типичните си банкови функции: кредитни сделки, сделки на паричните и капиталовите пазари, управление на имуществото и капитала);

По-важните тенденции и закономерности , присъщи за банковото дело на сегашния етап може да ги разделим в две групи- общи закономерности и тенденции (които засягат банковите системи ката цяло)и частни закономерности( отнасящи се до конкретни изменения на един или други процеси, продукти и услуги).

Към общите закономерности заслужава да се обърне внимание на следните:

- концентрация на банковия капитал-процеси на масови вливания на няколко по-малки банки към една по-голяма или сливания между отделните банки доведе до окрупняване на банковия капитал. В резултат на това във високо развитите банкови системи се наблюдава тенденцията банките като цяло да стават по-малко на брой, но все по-крупни. За да запазят своята конкурентноспособност и ефективност, обективно изискване към съвременните банки е да бъдат много по-големи по размери в сравнение с миналото.

В съответствие със спецификата на конкретната банкова система следва да се установи какви стойности на индекса осигуряват максимална концентрация и нормална конкуренция между банките:

 разрастване ъгъла на предлаганите от банките продукти и услуги- което от своя страна води до твърде голямо усложняване на самия процес по управление на банковия капитал.

 дерегулация на банковото дело –позволява по-голяма свобода при вземане на управленски решения. Либерализацията на нормативните уредби създава условия за провеждането на по-агресивен банков мениджмънт

 засилване остротата на междубанковата конкуренция. В чиято основа стоят различни икономически причини: техническото усъвършенстване, засилване на концентрацията в банковата сфера, постепенното насищане на банковия пазар и разнообразяването на неговата вътрешноотраслова структура, универсализация в банковото дело, либерализирането на държавното регулиране на банковата дейност, разширяването на кръга от клиенти и засилването на техните изисквания и чувствителност към цените и качеството на предлаганите услуги.

От гледна точка на своя обхват конкуренцията на съвременния етап се осъществява:

ﻬ между самите търговски банки, функциониращи в даден регион или страна ﻬ между националните банки и чуждестранните банки, които оперират в дадена страна

ﻬ между търговските банки и т.нар. специализирани финансови кредитни институти- спестовни банки, кредитни асоциации и др.

Изострянето на междубанковата конкуренция слага съществен отпечатък върху характера на мениджмънта най-малко поради това, че днес управлението на банките става далеч по-сложен и обхватен процес за разлика от миналото.

♦постепенно се намаляват различията между универсалните и специализираните банки. През последните години се забелязва изостряне на съперничеството между универсалните и специализираните финансово-кредитни институти. Конкуренцията се простира не само в областта на привличането на ресурси, но засяга и активните операции. Търговските банки се чувстват принудени да диверсифицират своята дейност, увеличавайки дела на краткосрочните и потребителските кредити.Спестовните банки и другите финансово-кредитни институти от своя страна също разширяват заемните си операции, създавайки по-висока степен на универсализация в дейността си. Върху тази основа се очертава тенденция към известно намаляване на различията между универсалните и специализираните банки. Това безспорно се отразява върху техния вътрешен мениджмънт.

♦ изостряне степента на риска в банковата дейност. Според признанията на специалистите във финансовата сфера през последните десетилетия банковия бизнес се превърна в един от най-високорисковите. Изострянето на рисковия характер на банковата дейност не е случайно. Всъщност той е пряко следствие от всички очертани по- горе закономерности и най-вече се дължи на концентрацията на банковия капитал, разрастването на кръга от предлаганите продукти и услуги, дерегулацията и засилването на остротата на конкуренцията.

♦ глобализация на банковото дело. Става въпрос за разширяването сферата на дейност на крупните банки зад пределите на националните граници, съпроводено със създаване на мрежа от чуждестранни филиали, от една страна и, от друга- нарастване броя на чуждестранните банки, функциониращи на територията на дадена страна.

♦ технологична революция, свързана с автоматизирането на банковите операции и навлизането на електроните средства за комуникация с банковите клиенти.

♦ изменения в организационната структура на банките. Финансовите институции стават все по- сложни организации. Разрастването и усложняването на банковата дейност поражда потребността от създаването на нови административни звена и отдели, позволяващи на банковите мениджъри по-ефективно до разпределят, използват и контролират ресурсите на банката.

Освен тези общи закономерности и тенденции се очертават и редица други, частни(специфични) закономерности, които се отнасят до управлението на конкретни процеси, продукти, услуги или отделни страни от дейността на банките. Някои от тях са:

♣ относително намаляване на собствения капитал. В световната банкова практика се очертава трайна тенденция величината на собствения банков капитал да расте абсолютно, но същевременно неговия относителен дял в пасивите постепенно да намалява. Като основни причини за това се изтъкват: бързия растеж на ресурсната база, нарастване на доходоносните активи с по-високи темпове в сравнение с увеличаването на собствения капитал, наличието на специална система за гарантиране на влоговете.

♣ изменение в структурата на привлечените ресурси- делът на влоговете като източник на ресурси относително намалява за сметка на увеличаване ресурсите от паричните и капиталовите пазари. Освен това в структурата на влоговете започват да преобладават срочните влогове, по които се плаща лихва и следователно се увеличават възможностите на банките за ценова конкуренция помежду им.

♣ относително намаляване на първичните резерви в структурата на банковите активи.това се свързва с усъвършенстване на методите за управление на банковата ликвидност, което прави донякъде излишно поддържането на голямо количество недоходоносни ликвидни активи.

♣ относително намаляване дела на кредитния портфейл- кредитните операции и до днес остават една от основните банкови дейности, но поради разрастване кръга на предлаганите продукти и услуги, техния относителен дял бележи тенденция към намаляване.

♣ изменя се структурата на доходите и разходите- лихвените доходи от кредитите все още са основен доход, но поради споменатите промени относително нарастват доходите на инвестиционната дейност, от комисионни и др. нарастват финансовите разходи на банките, особено по обслужването на тези ресурси, които са чувствителни на пазарните изменения на лихвените проценти.

♣ секюритизацията на активите- секюритизацията представлява процес на трансформация на кредити или други активи в ценни книжа, обезпечени с вземанията по тези кредити, които от своя страна банката продава на финансовите пазари.