Б и б л и я Стар завет

01O 34 10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.

01O 34 11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

01O 34 12 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

01O 34 13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

01O 34 14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

01O 34 15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

01O 34 16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

01O 34 17 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

01O 34 18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

01O 34 19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

01O 34 20 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

01O 34 21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

01O 34 22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

01O 34 23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

01O 34 24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

01O 34 25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

01O 34 26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

01O 34 27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

01O 34 28 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;

01O 34 29 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.

01O 34 30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

01O 34 31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

01O 35 1 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

01O 35 2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

01O 35 3 и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.

01O 35 4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

01O 35 5 След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

01O 35 6 И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

01O 35 7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил*, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

01O 35 8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача+ .

01O 35 9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

01O 35 10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

01O 35 11 Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

01O 35 12 и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

01O 35 13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

01O 35 14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

01O 35 15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

01O 35 16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

01O 35 17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

01O 35 18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони+, а баща му го нарече Вениамин+.

01O 35 19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

01O 35 20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

01O 35 21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

01O 35 22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:

01O 35 23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

01O 35 24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

01O 35 25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

01O 35 26 и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

01O 35 27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

01O 35 28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

01O 35 29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

01O 36 1 Ето потомството на Исава, който е Едом.

01O 36 2 Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

01O 36 3 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

01O 36 4 Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

01O 36 5 А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

01O 36 6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

01O 36 7 Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

01O 36 8 И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

01O 36 9 Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

01O 36 10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада; Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

01O 36 11 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

01O 36 12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.

01O 36 13 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

01O 36 14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

01O 36 15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,

01O 36 16 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

01O 36 17 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

01O 36 18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

01O 36 19 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

01O 36 20 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

01O 36 21 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

01O 36 22 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

01O 36 23 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

01O 36 24 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

01O 36 25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

01O 36 26 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

01O 36 27 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

01O 36 28 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

01O 36 29 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

01O 36 30 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

01O 36 31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.

01O 36 32 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

01O 36 33 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

01O 36 34 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

01O 36 35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

01O 36 36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

01O 36 37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат*.

01O 36 38 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

01O 36 39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

01O 36 40 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

01O 36 41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

01O 36 42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

01O 36 43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според седалищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

01O 37 1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

01O 37 2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

01O 37 3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

01O 37 4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

01O 37 5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

01O 37 6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

01O 37 7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

01O 37 8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

01O 37 9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

01O 37 10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?

01O 37 11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

01O 37 12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

01O 37 13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

01O 37 14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

01O 37 15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

01O 37 16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото .

01O 37 17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

01O 37 18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

01O 37 19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

01O 37 20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

01O 37 21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

01O 37 22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така , за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

01O 37 23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

01O 37 24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

01O 37 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

01O 37 26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

01O 37 27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

01O 37 28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

01O 37 29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

01O 37 30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

01O 37 31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

01O 37 32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

01O 37 33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

01O 37 34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

01O 37 35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

01O 37 36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

01O 38 1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

01O 38 2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

01O 38 3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

01O 38 4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

01O 38 5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

01O 38 6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

01O 38 7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

01O 38 8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

01O 38 9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

01O 38 10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

01O 38 11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

01O 38 12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

01O 38 13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

01O 38 14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.

01O 38 15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

01O 38 16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

01O 38 17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

01O 38 18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.

01O 38 19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

01O 38 20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

01O 38 21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха:Тука не е имало блудница.

01O 38 22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

01O 38 23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

01O 38 24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

01O 38 25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

01O 38 26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

01O 38 27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

01O 38 28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

01O 38 29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес*.

01O 38 30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

01O 39 1 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

01O 39 2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

01O 39 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

01O 39 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

01O 39 5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

01O 39 6 А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

01O 39 7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

01O 39 8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

01O 39 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

01O 39 10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

01O 39 11 А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

01O 39 12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

01O 39 13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

01O 39 14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

01O 39 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

01O 39 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

01O 39 17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

01O 39 18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

01O 39 19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

01O 39 20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

01O 39 21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

01O 39 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

01O 39 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа ; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

01O 40 1 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

01O 40 2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

01O 40 3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.

01O 40 4 А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

01O 40 5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

01O 40 6 И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

01O 40 7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защото изглеждате тъй скръбни днес?

01O 40 8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля?

01O 40 9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

01O 40 10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

01O 40 11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

01O 40 12 И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

01O 40 13 След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

01O 40 14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

01O 40 15 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

01O 40 16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми;

01O 40 17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птици ги ядяха от кошницата на главата ми.

01O 40 18 А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

01O 40 19 След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

01O 40 20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

01O 40 21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

01O 40 22 а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал сънищата им.

01O 40 23 А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

01O 41 1 Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил* .

01O 41 2 ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

01O 41 3 ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.

01O 41 4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

01O 41 5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

01O 41 6 ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

01O 41 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

01O 41 8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

01O 41 9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

01O 41 10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

01O 41 11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

01O 41 12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас , според съновидението му, даде значението.

01O 41 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

01O 41 14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

01O 41 15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

01O 41 16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

01O 41 17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил*.

01O 41 18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

01O 41 19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

01O 41 20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

01O 41 21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

01O 41 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.

01O 41 23 И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

01O 41 24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

01O 41 25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

01O 41 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

01O 41 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

01O 41 28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

01O 41 29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

01O 41 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

01O 41 31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

01O 41 32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава , че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

01O 41 33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

01O 41 34 Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

01O 41 35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.

01O 41 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

01O 41 37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

01O 41 38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

01O 41 39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

01O 41 40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

01O 41 41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.

01O 41 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

01O 41 43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

01O 41 44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

01O 41 45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

01O 41 46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

01O 41 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

01O 41 48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

01O 41 49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

01O 41 50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

01O 41 51 И Иосиф наименува първородния Манасия**, защото си думаше : Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

01O 41 52 А втория наименува Ефрем++, защото си думаше : Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

01O 41 53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

01O 41 54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

01O 41 55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

01O 41 56 (А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

01O 41 57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

01O 42 1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

01O 42 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

01O 42 3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

01O 42 4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

01O 42 5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

01O 42 6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

01O 42 7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

01O 42 8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

01O 42 9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

01O 42 10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

01O 42 11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

01O 42 12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

01O 42 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

01O 42 14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

01O 42 15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

01O 42 16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони.

01O 42 17 И ги постави под стража за три дена.

01O 42 18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

01O 42 19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

01O 42 20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

01O 42 21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

01O 42 22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

01O 42 23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

01O 42 24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

01O 42 25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

01O 42 26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

01O 42 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

01O 42 28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

01O 42 29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

01O 42 30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

01O 42 31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

01O 42 32 дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

01O 42 33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

01O 42 34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

01O 42 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

01O 42 36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

01O 42 37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

01O 42 38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

01O 43 1 А гладът ставаше голям по земята.

01O 43 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

01O 43 3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

01O 43 4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

01O 43 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

01O 43 6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

01O 43 7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

01O 43 8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

01O 43 9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

01O 43 10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

01O 43 11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

01O 43 12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

01O 43 13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.

01O 43 14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.

01O 43 15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

01O 43 16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

01O 43 17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

01O 43 18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

01O 43 19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

01O 43 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

01O 43 21 а на връщане , когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

01O 43 22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

01O 43 23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

01O 43 24 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

01O 43 26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

01O 43 27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?

01O 43 28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

01O 43 29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

01O 43 30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там

01O 43 31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

01O 43 32 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите ,понеже това е гнусота за египтяните.

01O 43 33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

01O 43 34 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

01O 44 1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му*

01O 44 2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

01O 44 3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

01O 44 4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

01O 44 5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

01O 44 6 И човекът ,като ги настигна, каза им тия думи.

01O 44 7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

01O 44 8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

01O 44 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

01O 44 10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

01O 44 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

01O 44 12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

01O 44 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

01O 44 14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

01O 44 15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно*?

01O 44 16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

01O 44 17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

01O 44 18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

01O 44 19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

01O 44 20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

01O 44 21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

01O 44 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

01O 44 23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

01O 44 24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

01O 44 25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

01O 44 26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

01O 44 27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

01O 44 28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

01O 44 29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

01O 44 30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

01O 44 31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

01O 44 32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

01O 44 33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

01O 44 34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

01O 45 1 Тогава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

01O 45 2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

01O 45 3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

01O 45 4 Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

01O 45 5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

01O 45 6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

01O 45 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

01O 45 8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

01O 45 9 Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

01O 45 10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

01O 45 11 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

01O 45 12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

01O 45 13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
01O 45 14 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.

01O 45 15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

01O 45 16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

01O 45 17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

01O 45 18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

01O 45 19 А на тебе заповядвам да им речеш : Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

01O 45 20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

01O 45 21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

01O 45 22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

01O 45 23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

01O 45 24 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

01O 45 25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

01O 45 26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

01O 45 27 Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

01O 45 28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

01O 46 1 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака.

01O 46 2 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.

01O 46 3 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.

01O 46 4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката на очите ти.

01O 46 5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил, за да говорят;

01O 46 6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;

01O 46 7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство.

01O 46 8 А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова;

01O 46 9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;

01O 46 10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка;

01O 46 11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;

01O 46 12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;

01O 46 13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон.

01O 46 14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.

01O 46 15 Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души.

01O 46 16 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;

01O 46 17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.

01O 46 18 Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души.

01O 46 19 А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин;

01O 46 20 И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер;

01O 46 21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Арет.

01O 46 22 Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души.

01O 46 23 А Данови синове: Усим;

01O 46 24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.

01O 46 25 Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души.

01O 46 26 Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;

01O 46 27 и синовете, които се родиха на Иосиф в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

01O 46 28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя.

01O 46 29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му.

01O 46 30 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.

01O 46 31 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;

01O 46 32 а тия човеци, понеже са овчари, и се занимават със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат.

01O 46 33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?

01O 46 34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. Кажете това , за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.

01O 47 1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

01O 47 2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

01O 47 3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

01O 47 4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

01O 47 5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

01O 47 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

01O 47 7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

01O 47 8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото* на годините на живота ти?

01O 47 9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

01O 47 10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

01O 47 11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си,като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

01O 47 12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

01O 47 13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

01O 47 14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.

01O 47 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

01O 47 16 А Иосиф рече: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

01O 47 17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

01O 47 18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

01O 47 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни за него ще ражда . Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

01O 47 20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

01O 47 21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на Египетските предели.

01O 47 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.

01O 47 23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.

01O 47 24 Затова във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

01O 47 25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

01O 47 26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

01O 47 27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

01O 47 28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

01O 47 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

01O 47 30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

01O 47 31 И рече Яков : Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

01O 48 1 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. и той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него .

01O 48 2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

01O 48 3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

01O 48 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от теб : и ще дам тая земя на потомството ти след теб за всегдашно притежание.

01O 48 5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

01O 48 6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.

01O 48 7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя на Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

01O 48 8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

01O 48 9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

01O 48 10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Иосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

01O 48 11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

01O 48 12 И Иосиф, като ги махна от между колената си, поклони се с лицето до земята.

01O 48 13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

01O 48 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

01O 48 15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходеха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

01O 48 16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

01O 48 17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

01O 48 18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

01O 48 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

01O 48 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия!- като постави Ефрема пред Манасия.

01O 48 21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

01O 48 22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

01O 49 1 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -

01O 49 2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

01O 49 3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

01O 49 4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

01O 49 5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.

01O 49 6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя*, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.

01O 49 7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

01O 49 8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.

01O 49 9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?

01O 49 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило+; И нему ще се покоряват племената.

01O 49 11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.

01O 49 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

01O 49 13 Завулон ще обитава край брега на езерото*, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

01O 49 14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;

01O 49 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

01O 49 16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.

01O 49 17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.

01O 49 18 Твоето спасение чаках, Господи.

01O 49 19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

01O 49 20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

01O 49 21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

01O 49 22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.

01O 49 23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;

01O 49 24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -

01O 49 25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага. И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.

01O 49 26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

01O 49 27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

01O 49 28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, което му се падаше .

01O 49 29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.

01O 49 30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.

01O 49 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.

01O 49 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

01O 50 1 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

01O 50 2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

01O 50 3 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

01O 50 4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

01O 50 5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

01O 50 6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

01O 50 7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

01O 50 8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

01O 50 9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

01O 50 10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък* Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

01O 50 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото , което е оттатък* Иордан, се наименува Авел-мисраим+.

01O 50 12 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

01O 50 13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

01O 50 14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

01O 50 15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

01O 50 16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

01O 50 17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

01O 50 18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

01O 50 19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

01O 50 20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

01O 50 21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

01O 50 22 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

01O 50 23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

01O 50 24 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

01O 50 25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

01O 50 26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.