Б и б л и я Стар завет

02O 13 18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

02O 13 19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

02O 13 20 И като тръгнаха от Сикхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

02O 13 21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

02O 13 22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнания стълб нощем.

02O 14 1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

02O 14 2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

02O 14 3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

02O 14 4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Гспод. И израилтяните сториха така.

02O 14 5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

02O 14 6 Затова, Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

02O 14 7 взе шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началниците над всичките.

02O 14 8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

02O 14 9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

02O 14 10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

02O 14 11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да измрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

02O 14 12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

02O 14 13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

02O 14 14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

02O 14 15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

02O 14 16 А ти дигни жезъла си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

02O 14 17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

02O 14 18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

02O 14 19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

02O 14 20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближаваха до другите през цялата нощ.

02O 14 21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се разделиха.

02O 14 22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

02O 14 23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

02O 14 24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

02O 14 25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

02O 14 26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

02O 14 27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бяха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

02O 14 28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

02O 14 29 А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

02O 14 30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

02O 14 31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

02O 15 1 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

02O 15 2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

02O 15 3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

02O 15 4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

02O 15 5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

02O 15 6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

02O 15 7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

02O 15 8 От духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.

02O 15 9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

02O 15 10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

02O 15 11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

02O 15 12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

02O 15 13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

02O 15 14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

02O 15 15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

02O 15 16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

02O 15 17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

02O 15 18 Господ ще царува до вечни векове.

02O 15 19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.

02O 15 20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

02O 15 21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

02O 15 22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.

02O 15 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера*).

02O 15 24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

02O 15 25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:

02O 15 26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

02O 15 27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

02O 16 1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

02O 16 2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

02O 16 3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

02O 16 4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

02O 16 5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

02O 16 6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

02O 16 7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

02O 16 8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

02O 16 9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.

02O 16 10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.

02O 16 11 И Господ говори на Моисея, казвайки:

02O 16 12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

02O 16 13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.

02O 16 14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.

02O 16 15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

02O 16 16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.

02O 16 17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.

02O 16 18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

02O 16 19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.

02O 16 20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.

02O 16 21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.

02O 16 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

02O 16 23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.

02O 16 24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

02O 16 25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

02O 16 26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.

02O 16 27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

02O 16 28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

02O 16 29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

02O 16 30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

02O 16 31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна;* тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.

02O 16 32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.

02O 16 33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.

02O 16 34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.

02O 16 35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

02O 16 36 А гоморът е една десета от ефата.

02O 17 1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

02O 17 2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?

02O 17 3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

02O 17 4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

02O 17 5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

02O 17 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

02O 17 7 И нараче мястото Маса*, и Мерива+, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

02O 17 8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.

02O 17 9 А Моисей каза на Исуса Навиева: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божият жезъл в ръката си.

02O 17 10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

02O 17 11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си Амалик надвиваше.

02O 17 12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.

02O 17 13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.

02O 17 14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.

02O 17 15 И Моисей издигна там олтар, който нараче Иеова Нисий**,

02O 17 16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

02O 18 1 И като чу Мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил а Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

02O 18 2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

02O 18 3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом++, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

02O 18 4 на другия името бе Елиезер§, защото беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

02O 18 5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

02O 18 6 и извести на Моисея: Аз, тъстът ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

02O 18 7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

02O 18 8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

02O 18 9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

02O 18 10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

02O 18 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, той стана по-горен от тях.

02O 18 12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

02O 18 13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

02O 18 14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

02O 18 15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

02O 18 16 Когато имат дело дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

02O 18 17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

02O 18 18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

02O 18 19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

02O 18 20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

02O 18 21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

02O 18 22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.

02O 18 23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

02O 18 24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

02O 18 25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

02O 18 26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

02O 18 27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

02O 19 1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

02O 19 2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

02O 19 3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планинета и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

02O 19 4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

02O 19 5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

02O 19 6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

02O 19 7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

02O 19 8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

02O 19 9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

02O 19 10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

02O 19 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще излезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

02O 19 12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

02O 19 13 обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

02O 19 14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете, а те изпраха дрехите си.

02O 19 15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

02O 19 16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

02O 19 17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

02O 19 18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

02O 19 19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

02O 19 20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

02O 19 21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

02O 19 22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

02O 19 23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, Защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

02O 19 24 Но Господ ме каза: Иди, слез, после да се качиш, ти и Аарон с тебе; свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

02O 19 25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

02O 20 1 Тогава Бог изговори всички тия думи , като каза:

02O 20 2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

02O 20 3 Да нямаш други богове освен мене.

02O 20 4 Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

02O 20 5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

02O 20 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

02O 20 7 Не изговаряйте напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.