Б я г а й, м а л к и я, б я г а й !

ПОДПАЛВАЧИТЕ НА АДА

През есента ме посети брат ми Луис, който живееше в Бронкс. Той ме помоли да живея при него. От вестниците беше научил за моите неприятности с полицията.

- Ники, ти си играеш с живота! Това е опасна игра. Един ден ще те убият. Жена ми и аз те молим да дойдеш да живееш при нас.

Аз се изсмях.

- Ти сам не вярваш на това! Никой не го е грижа за мен. Още от самото начало мен никой не ме обича.

- Не е вярно, Ники! - отговори Луис. - Ние всички те обичаме. Франк и Джен и всички.

- Престани! Мен никой не ме обича! Ти лъжеш - и ти не ме обичаш. И Франк - също! И мама и татко не ме обичат!

- Престани най-после - прекъсна ме Луис. - Мама и татко те обичат!

- Така ли? Защо тогава ме изгониха от дома? Можеш ли да обясниш ти, мъдрецо?

- Защото не можеха да се справят с теб. Ти си много буен. Непрекъснато вършиш неща, които не са редни.

- Да, това е вярно, но знаеш ли колко пъти татко е сядал да разговаря с мен? Един единствен път! И тогава ми разказа историята за някаква глупава птица. Веднъж! Това е всичко! Ти няма да ме поучаваш кой ме обича и кой не! Той има време само за себе си.

Луис стана и започна да се разхожда напред-назад.

- Ники, трябва поне веднъж да бъдеш разумен!

- Защо трябва да се преместя при теб? Ще ме пращаш на училище както Франк. Аз тук преуспявам. Имам двеста момчета, които ще направят всичко, което им кажа и 75 момичета, които са готови да дойдат с мен само ако им кимна с глава. Те ми дават всичко. Имам достатъчно пари, за да живея. Дори полицията ме уважава, защото се страхува от мен. Защо да идвам при теб? Бандата е моето семейство. Повече от това не ми е нужно.

Луис стоя до късно през нощта до моето легло и се опитваше да ми обясни, че всичко това един ден ще свърши. Той ми каза, че ако не ме измъчват и убият, един ден ще отида в затвора. Луис беше на мнение, че се нуждая от професия, но аз му казах, че няма нужда да се грижи за мен.

Когато останах сам в стаята, се обади страхът, който така умело се мъчех да прикрия. Лежах на леглото, пих вино, докато се унесох. Тази нощ имах ужасен кошмар. Видях татко, който лежеше окован в някаква дупка. Той имаше зъби на вълк и груба, рунтава козина. Това странно животно виеше ужасно и искаше да се приближи до мен, за да го погаля, но аз се страхувах да не ме ухапе.

След това дойдоха птици, страшно много птици. Лицето на Луис се приближаваше от време на време към мен и аз видях, че той летеше из въздуха на гърба на една от тях. Изведнъж се видях обграден от милиони пляскащи с крила птици. Те разкъсваха тялото и душата ми, искаха да изкълват очите ми. Когато успявах да се освободя за миг от тях, аз виждах как Луис се издигаше към небето на гърба на птицата към някаква далечна, непозната свобода. Събудих се с вик. Така продължи две години. Веднага щом затворех очи, аз виждах татко, вързан в мрака и птиците, които летяха около него. Страхувах се да заспя. Искаше ми се баща ми да дойде в Ню Йорк и да изгони демоните от мен.

Само бандата ми помагаше да не изгубя разсъдъка си. “Мау-Мау” бяха станали част от моя живот. Макар че бяхме достатъчно силни, сключвахме съюз с някоя друга банда. През зимата на 1955 година ни посетиха “Подпалвачите на ада” от Уилямс Бърг и ни помолиха за помощ. Беше вече тъмно. Ние разговаряхме за едно бъдещо нападение над един универсален магазин. В мрака видях трима младежи, които се приближаваха към нас.

- Хей, какво искате? - извиках аз.

Единият от тях отговори:

- Търсим Ники, президента на “Мау-Мау”.

Това можеше да бъде номер, затова отговорих:

- Какво искате от него?

- Ние имаме трудности и искаме да говорим с него.

Все още бях недоверчив.

- Какви трудности?

- Аз съм Уили - каза говорещият. Той беше достатъчно близо, за да го позная. - Аз съм шеф на “Подпалвачите на ада”. Ние се нуждаем от помощ.

Сега се чувствах по-сигурен.

- Каква помощ?

- Чухте ли какво направиха “Фантом лордовете” с нашия Айк? - каза той и показа с глава момчето до себе си.

Историята ми беше позната. Тя беше изнесена във всички вестници. Айк беше на 14 години и живееше на “Кийпстрийт”. Фантом лордовете го нападнали, когато играел с други момчета на улицата. Двете от тях успели да избягат, но Айк бил хванат. Вестниците съобщаваха, че са го вързали и го били, докато изпаднал в безсъзнание. След това полели ръцете му с бензин и го запалили. Така го оставили на улицата, докато един полицейски патрул го открил.

Погледнах момчето. Ръцете му бяха бинтовани до раменете. Лицето му също беше много пострадало. Уили продължи:

- Единствено вие можете да ни помогнете. Дойдохме да се побратимим. Всички се страхуват от “Мау-Мау”. Ние се нуждаем от вашата помощ, за да се справим с “Фантом лордовете”. Искаме да отмъстим за Айк. Ако не направим това, ще ни мислят за страхливци.

Всички банди познаваха нашата слава на побойници. Не за първи път ни молеха за помощ. Аз се радвах на тази слава.

- А ако не ви помогнем?

- Тогава ще загубим територията си. “Фантом лордовете” запалиха вчера една наша аптека.

- Вашият магазин? Добре, моето момче! Тогава ние ще изгорим всички “Фантом лордове”. Утре вечер ще дойда при вас и ние ще можем да поговорим как да се справим с хлапаците.

Същата вечер, когато започна да се стъмва, напуснах моята стая и се отправих към Уилямсбърк. По пътя взех десетина момчета от моята банда. Когато навлязохме в чуждата територия, веднага почувствахме напрежението във въздуха. “Подпалвачите на ада” се страхуваха и бяха се качили на покривите на къщите. Започнаха да ни замерят с камъни и бутилки.

За щастие те се целеха лошо и ние бързо се скрихме в един вход, за да избегнем този поток от камъни и стъкло. Заповядах на моите момчета да чакат, а аз тръгнах по стълбите към покрива. На най-горния етаж намерих стълба, която водеше към един люк. Промъкнах се през него и видях, че момчетата лежат до ръба на покрива и гледат надолу към улицата. Тихо се приближих до двама от тях и ги потупах по рамената. Те изкрещяха от ужас и без малко да паднат от покрива. Гледаха ме с широко отворени очи.

- Кой си ти всъщност? - заекнаха те.

Аз се захилих.

- Здравейте, хлапаци! Аз съм Ники. А вие?

- Кой Ники? - промърмори един от тях.

- Аз съм шефът на “Мау-Мау”. Ние дойдохме да ви помогнем, а вие едва не ни убихте. Къде е вашият шеф? Къде е Уили?

Уили се намираше на съседния покрив. Те ме заведоха при него. Той ми обясни, че искали да отбият нападенията на “Фантом лордовете”, но до сега не са имали успехи. Тази вечер всичко беше спокойно, но никой не знаел кога могат да се появят противниците. Уили носеше револвер, а другите момчета изглеждаха невъоръжени. Изслушах разказа му, а след това изложих моето становище.

- Вие губите, защото се защитавате. Трябва по съвсем друг начин да свършим работата. Трябва да отидем при тях.

Аз замълчах, за да видя какво въздействие ще окажат думите ми. След това продължих:

- И моля, без пистолети!

Тълпата започна да шуми.

- Без пистолети? Тогава “Фантомите” ще ни очистят!

- Ние ще употребим леко оръжие - казах аз и измъкнах своя 50-сантиметров байонет, който бях скрил под шлифера си.

Всички подсвиркваха с одобрение. Обърнах се към Уили:

- Имам нужда от теб и твоите най-добри момчета. Аз ще взема пет от моите. Утре вечер ще отидем на територията на “Лордовете” и ще поприказваме с техния шеф. Те сигурно не биха желали да имат срещу себе си “Мау-Мау”. Аз ще им обясня, че ние сме се побратимили и че ако не ви оставят на мира, ще си теглят последствията. Ще изгорим техния магазин и ще разберат, че не се шегуваме.

Всички започнаха да викат един през друг:

- Точно така! Ще им покажем ние! Ще ги очистим всичките!

Следващият следобед заедно с пет от моите момчета отидохме в аптеката на “Уайт стрийт” на територията на “Подпалвачите”. След събитията на миналата седмица магазинът беше тежко пострадал, но отново бе възстановен. Петима от “Подпалвачите”, между които и Уили ни очакваха там. Поприказвах със собственика и му обясних, че съжаляваме за това, че “Лордовете” са опустошили неговия магазин. Обещах му, че ще се погрижим никой да не го смущава. Накрая му предадох байонета си, за да го съхранява. Беше около пет часа следобед и се смрачаваше. Ние тръгнахме в ситния дъжд, който току-що беше започнал да вали.

Навлязохме в територията на “Фантомите”. Петима от тях стояха в сладкарницата. Ние преградихме входа и те не успяха да се измъкнат. Всички поставиха ръце в джобовете на якетата, като че ли държаха револвери, а аз тръгнах към момчетата, които седяха до тяхната маса.

- Къде е вашият шеф? - попитах аз.

Един широкоплещест младеж с тъмни очила отговори:

- Фреди е нашият бос.

- А кой от вас е Фреди?

Един младеж от групата на около 18 години с къса, черна коса се обади:

- Аз съм, а ти кой си?

Аз стоях пред него с ръце в джобовете. Бях вдигнал яката на шлифера си.

- Аз съм Ники, президента на “Мау-Мау”. Този тук е Уили водачът на “Подпалвачите”. Нашите две банди се побратимиха и ние желаем да се прекъснат всякакви битки.

- О’кей! - каза Фреди. - Седни тук, за да уредим всичко.

Ние отидохме настрана, за да уговорим условията, но в това време един от “Фантомите” напсува Уили. Преди да мога да направя нещо, последният измъкна своя автоматичен нож. Вместо да побегне, “лордът” със светкавичен, силен удар го удари с острието на своя чадър. Върхът проби дрехите на Уили. Тогава един от “Подпалвачите” грабна голям захарен конус и го хвърли по нападателя, като го улучи в рамото.

- Ей, успокойте се! Спрете най-сетне! - извика Фреди, но никой не го послуша. Тогава се обърна към мен и каза:

- Това трябва да направиш ти! Твоите момчета първи нападнаха. В този момент някой ме удари отзад по главата и аз чух звън от счупени стъкла. Една бутилка бе разбила огледалото до мен.

Навън изскърцаха спирачки на полицейска кола с включена сигнална светлина. Двама униформени полицаи скочиха и като оставиха вратите на колата отворени, нахълтаха в сладкарницата с гумените си палки. Като по даден сигнал всички се втурнахме и започнахме да бягаме между тях.

Един от полицаите почти ме беше настигнал, но аз повлякох след себе си една кофа за боклук, която се намираше на тротоара. По този начин спечелих време и успях да избягам. Битката между бандите беше вече неизбежна.

На следващия ден около 100 “Мау-Мау” се събраха на територията на “Подпалвачите”. Уили беше довел около 50 от своите момчета. Тръгнахме заедно по улицата към квартирата на “Фантом лордовете”.

Един “Мау-Мау” - Чарли Кортец през цялата седмица си беше впръсквал хероин и сега се чувстваше обладан от желание за бой. Когато стигнахме магазина, той счупи стъклото на вратата, като хвана един от “Фантомите”, който се опитваше да се измъкне. Чарли замахна с ножа си, но не можа да го улучи и бутна момчето към мен. Аз се засмях и го ударих с водопроводна тръба по главата. То крещеше от болка. Преди да падне на земята, аз го ударих още веднъж и край главата му се събра цяла локва кръв.

- Хайде, момчета! - изкрещя някой. - Да изгорим цялата улица!

Всички се пръснаха. Едни нападнаха аптеката, а други - намиращата се до нея игрална зала. Потокът ме увлече и ме вмъкна в магазина. Все още държах водопроводната тръба и удрях всеки, който се изпречеше на пътя ми. Витрините бяха счупени. Собственикът се мъчеше да се скрие зад тезгяха си. Момчетата бяха загубили всякакъв разсъдък. Някой събори мюзикбокса, друг скочи върху него, а аз го ударих с тръбата и го разбих на парчета. Други се намираха вече зад тезгяха и хвърляха стоката зад лавиците, чупеха стъкла, чаши и чинии. Някой отвори касата на магазина, а други хвърляха “Лордовете” през разбитата витрина на улицата. Изскочих навън. Лицето ми беше цялото в кръв.

Около 50 момчета се бяха мушнали в игралната зала. Те бяха преобърнали масите, счупили билярдните щеки и сега хвърляха топките по витрините на магазините от другата страна на улицата. Няколко момчета скочиха върху паркирала кола и я блъскаха до тогава, докато стана неузнаваема. Всички се смееха и крещяха от въодушевление.

Засвириха сирени и полицейските коли преградиха улицата. Обикновено това беше за момчетата сигнал за бягство, но сега лудостта на разрушението ги беше обхванала така, че никой не обръщаше внимание на полицейските сирени.

Една от патрулните коли се приближи до нас, но полицаите не можаха да отворят вратата, защото бяха заградени от всички страни. Момчетата разбиха фаровете на колата. Един скочи върху покрива, счупи стъклата, ритна сирената и тя се търколи на улицата. Пристигнаха и други полицейски коли. Те се мъчеха да ни обградят, но крещящите, обезумели младежи се спуснаха към тях и разбиха стъклата им. Полицаите бяха объркани и не знаеха какво да предприемат. Насред улицата Чарли се биеше с двама полицаи. Притекох му се на помощ, но чух изстрел и разбрах, че е крайно време да се погрижа за собствената си безопасност. Ние се спуснахме към къщите, тичахме по стълбите, прехвърляхме се по покривите и след няколко минути на улицата вече нямаше никой.

Магазинът беше напълно разрушен. Игралната зала нямаше по-добър вид. В бара на другата страна на улицата бяха счупени стъклата и повечето стъкла бяха строшени, напитките - изчезнали. Някой беше разбил покрива на една от колите и след това през отвора беше налял бензин и я беше запалил. Полицията се опитваше да загаси пожара, но колата още гореше. Всички, освен Чарли Кортец, успяхме да се измъкнем благополучно, без да дадем никакви жертви. Чарли Кортец беше осъден на три години затвор.

След тази случка бандата на “Фантом лордовете” не посмя вече да се появи на територията на “Подпалвачите на ада”!