Б я л а т а п е п е р у д а с т и Х о в е март 1998 г г е н а д и й в е л ч е в за любовта, която не си отива забравих думата, която ме накара да реша да напиша нещо като предговор-пояснение, важно пояснение към тази книга
Изтегляне 216 Kb.
|
| Б Я Л А Т А П Е П Е Р У Д А
с т и х о в е март 1998 г Г Е Н А Д И Й В Е Л Ч Е В ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО НЕ СИ ОТИВА Забравих думата, която ме накара да реша да напиша нещо като предговор-пояснение, важно пояснение към тази книга. При мен нещата тръгват от първата дума, която най-често е цяла мисъл, затворена в една дума и точно затова въпросната дума става много важна , а иначе си е най-обикновена дума от българската реч. Сега я нямам и ще трябва да обясня останалото без това творческо начало историята на “Бялата пеперуда”. Написана е през 1998 г., в една нощ на самия край на февруари или първите дни на март,помня, че бяха 73 стихотворения в ръкописа. Преписах го след седмица или две, или може би след месец и отпаднаха десетина поради това, че не можах да ги разчета. В този смисъл цялата книга е едно състояние и стихотворенията са свързани помежду си времево по съществуване и разбира се по теми. Добре е да се четат едно след друго, така както се чете роман или разказ, за да се възприеме и почувства самата книга. Що се отнася до мен и за мен- разбира се, че харесвам “Бялата пеперуда”- написана на един дъх –чиста лирика по единствения за мен възможен начин, да е истинска моя поезия. ИСТОРИЯ
като вятър през прозореца, студено стана и затворих го. Затворих се сам. СРЕЩИТЕ МИ В ПАРКА С ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ На рамото му има сняг и тази крачка фронтова, която все не може да довърши, за всичко, сякаш знае, че е закъснял-какъв часовник, скъпи Димчо, ти си спрял. ЗИМНА ВЕЧЕР
Любов.
И вечер. Над мен
надвисналите клони
дишат. ДНИ НА ЯВОРОВ След любовта, след любовта не остават небеса и даже мрак, след любовта. Очите ми видяха светлина, без нея като Яворов съм сляп. ДВУКОЛКАТА И студ и мраз и светлина и болка и аз и те и още колко и докога- във таз двуколка. Душата ми е моят бяг по белия сняг, по белия сняг. КАТО ВЪВ ТУРСКО Студено, мрачно, мръсно време, и аз на стихове се грея. Зад мен един далечен дякон, Дяконът се смее. ЧЕРПЯ
Безтревожен мога да понасям капризите на времето. Студено.
Едно кафе на всички за времето студено. С ОЧИ СПОКОЙНИ
в жестока схватка, преди да натежи омразата към всичко, добре е да се видим в огледалото с очи спокойни. Тези очи са по-важни от всичко. БЯЛО И КАФЯВО Мога надолу
и нагоре. Избирам
горното, защото е високо. И трябва много въздух , за да стигна.
А въздух няма. Въздух нямам. Надолу е кафяво. ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА Няма да цъфтят дърветата, тази пролет няма да цъфтят.
Уморени са до смърт. ЧУДО
не, няма те да ме погубят, цигарите са спомен за трева, която много лудо цъфти сега, цъфти в кръвта. УРОК ПО ПОЕЗИЯ
е, че аз съм тук в това стихотворение, което мога и да не завърша. УСЕЩАНЕ
цвете
в мен расте,
скали , стени и камъни разсича. Цветето
моето във мен расте. Небе то няма, а е цвете. БЕЗБОЖНО ХУБАВО
а този лист, на този лист аз те обичам. Ужасно тъжно и ужасно глух Бетовен на пиано свири. СПИРКАТА
Трамваят спрял е отдавна. Никой не минава. Спирката остава. КАТО ТРЕВА Така горчиво
и така самотно
като трева, която
няма НИКОЙ.
ТЪЖНИЯТ ЧОВЕК Аз вървя до теб,
като студен човек,
като снежен човек,
като човек от лед.
Очите ми се смеят. Това не може да го прави човекът от лед.
ТВОРЕЦЪТ НА ПЪТИЩАТА Скъпо, скъпо плащам всичко. Ето, братко, как намирам моята стена, на която бавно пиша скъпо плащам, ПЛАЩАМ ВСИЧКО. СВОБОДЕН РЕЖИМ
Още листи. И като огън ги горя.
Защо ръцете ми са чисти? О, да. Работя със слова. И искам листи. Още листи. Повтарям нечия съдба.
ВЕЧЕ Вече нямам нищо. И е хубаво. Вече съм напълно разорен.
Хубаво е времето навън. ВЧЕРА
аз като играчка и не мога да се събера.
А така не беше вчера.
ПЕТЪК ВЕЧЕР Дъжда изми всички прозорци на душата. И пак е тъмно,
пак е мрак. Къде ли
ходи в тъмнината, изгубената ми душа.
НЯМА ТЕ Аз на бели, бели листи все към теб вървя.
Пътищата ми са чисти. Даже нямам и слова. Ти си в бялата трева. АЗ ВЛИЗАМ Аз влизам в тишината. Тя остана. Всички други покрай нея минават. ТИШИНАТА бяла. ПАУЗАТА
а всъщност аз за сън умирам. Очите ми държат да са отворени, очите ми обичат слънцето, а аз прозорците отворени. Когато спя, когато спя. ЩЕ ЗАСПЯ КАТО ДЕТЕ НА ПОДА Завършвам нещо аз, завършвам нещо, аз преминавам от протеста към завършеното нещо. Като движението на листата към светлината и оттатък. Не ми се повече играе на сляпа баба. Не ми е интересно. ТОПЛИЯТ АПРИЛ
по- летен и от клоните , такива ми ти работи, душа. Рисувам аз със цветни моливи това, което вече не държа. НАДПИСИ
изтича време,
аз няма как
да съм съвременник, когато от мене
времето изтича.
Аз даже не умирам като други. ВСЯКА ЗИМА МЪЛЧАНИЕ. В мълчанието има тишина, която не на нас, на други е необходима. Аз виждам тишината всяка зима. ШИРОКИТЕ ЛИСТА НА СЛЪНЧОГЛЕДА Обида. Обидени
ръцете ми не търсят думи, очите ми почиват в мрака. Денят да си върви. Нощта да ме почака. СНИМКА НА ПЕЙЗАЖА Бяла зима. Бяла нощ. Аз съм някъде накрая. НАДПИС
Вече съм паметник на думите. Мога да ти проговоря, като просяк. ИСКРА
трябваше да има едно
стихотворение. Спестих си го. Такива са ми всичките спестявания. БЯЛА ПАМЕТ Загубих, всичко изгоря, във паметта ми няма никой. Навънка бяла пролетта стои, а в паметта ми няма никой. ЦЯЛАТА ПРИРОДА Обичам думата
рисувам. Аз рисувам думи. Рисувам
говор. И рисувам хора. Това са
моите рисунки.
Но за да ги нарисувам Ми е нужна цялата природа.
ЦВЕТНИЦА Топъл вятър, топъл вятър гони сенките в тревата и в листата топъл вятър
с цветовете на дъгата. От кога не съм те виждал топъл вятър на земята. ВКУСЪТ НА ТРЕВАТА Искам да си тръгна като вол по пътя и да паса трева, трева.
ЧУВСТВО И няма, няма друго. Над всичко
друго тишина.
Душата ми със
мене се разхожда, по-точно води ме, държи ме под ръка. ТИШИНА
с която
аз през зимата
се движих, се скъса и сега ръждясвам под дъжда, под нацъфтелите дървета и слънчевата тишина. ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА Момичето, което държи на мен и вярва в мен като в небето, е в този прах на градския пейзаж, където аз през зимата го срещнах. До мен то долетя като снежинка светла от небето, момичето, което. ГЕОМЕТРИЯ НА ЛЮБОВТА
Прощална зима. Нищо тука не стои насила.
Земното притегляне го взима.
СПОМЕН Прозорецът към тебе е затворен. Нещо не се вижда. Пада сняг. ГЕТОТО
в което днес живея, ти си изходът във телената мрежа. От другата страна сме просто двама, които само хоризонта ги затваря. ТЪГА
да се устроим някак в този свят, който не е за нас. Той няма да е вечен. Ще го убие голямата тъга, човече.
ЗАМИСЛИХ СЕ За стълбата на дните, която все върви нагоре и става Еверест
самотен, за мойте стъпки длани
рамене и рани
на моя Еверест
самотен. ДИАГНОЗА
зима, аз треперя и се свивам, нося ниската температура и не мога да сънувам, даже пролетта, която виждам. Простуден съм, очевидно силно. ТРЕВОГА
Слънце зад прозореца. Чаят топъл е, на пода
сянката ми със светлината си говори. Там на пода съм природен. ПЛАМЪЧЕ НА ВЯТЪРА На думите им е студено без теб, стоят самотно върху листа, а ти си толкоз близко, толкоз близко. Думите ми искат невъзможното от мен, да ти видят очите. Аз стоя над тях замислен. ЗНАК
е най-човешкото във този свят. Аз си го представям като длан. Живея аз под този знак. ПРОСТО ТАКА
ще намерят над мене звезди,
когато умра.
Аз няма да си отида просто така.
БЯЛАТА ПЕПЕРУДА Тихата ми лудост, да съм влюбен ще премине, ще премине тази сутрин по тревата и по люляците сини, аз ще мога да я видя как ме гледа присмехулно, след това-ще си отиде. Без да маха –не е нужно. Аз ще пуша излекуван и лицето си ще скрия в длани-като бяла пеперуда. Дланите не ги лекуват. АВЕ МАРИЯ
преживях. Всичко, всичко, казах аз. МОДЕРНА БАЛАДА
толкова
неща на този свят. А ето, че ги няма, няма. Отнесла ги е мътната вода. А бялата още не е дошла, или е била само някаква реклама. АВТОПОРТРЕТ
длан,
цигара, устни
и дълги пръсти, дълги пръсти- портрета на един поет. Не е опасен като чувства. Опасен е, когато мисли, без рамки и не окачен- не може никъде да виси, така си пише- откачен.
РАЗЛОМ Между нас със теб остана, дъще моя, да тъжим за мама. СОЦИАЛНА ТЕРАПИЯ Някой ни изнесе времето пред скоби, извън душите ни,
извън телата ни, сега на себе си говорим
и всичко е спокойно, и всички сме покойници. РАЗБРАХ ЗАЩО ПИША ТАЗИ КНИГА Където е народа ми, там съм и аз. Аз съм със народа си в отвъдния свят. РОМАН
за хляб, дните ни горят, без номера, в тази страна, където не се казва Бухенвалд. СНЯГ
Като сутрешния сняг. Другото е зад гъба ми. Другото е само свят. АЗ КАЗВАМ Приятелю, аз казвам, че е топло във целия човешки космос.
СЪДЪРЖАННИЕ
Каталог: images -> knigi-docs images -> 1 среща: 2 среща: 3 images -> Дата Място knigi-docs -> Американска мечта да нападнат Багдат knigi-docs -> Направено в българия българия е хубава страна knigi-docs -> С в я т б е з и м е с т и Х о в е Изтегляне 216 Kb. Сподели с приятели:
|