Бадминтонът – неплажен вид спорт

недей търси ти само почести и слава!

Труди се за Доброто със Любов!

Иван Филипов

Ако кажеш на десет непознати, че бадминтонът е олимпийски вид спорт, то петима от тях ще се учудят че е олимпийски, а другите петима, че е вид спорт. Въпреки това обаче според данни на Международния олимпийски комитет, по време на Олимпиадата в Атланта най-много телевизионни зрители в света са гледали именно състезанията по бадминтон. Получава се парадокс - на обикновения зрител този вид спорт явно е интересен, а в средствата за масова информация за него практически нищо не се чува.

Целта на нашето изложение е да се опитаме да разберем, с какво именно този вид спорт така привлича зрителя.

Трябва да отбележим, че мнозина се запознават с бадминтона и по-точно с това, което смятат за бадминтон, като с весело развлечение по време на почивка сред природата, чиято цел е колкото се може по-дълго да задържиш перцето във въздуха. Истинският бадминтон е толкова динамичен, че може да стопи килограм или два за час, час и половина, а от спортиста се изисква цял комплект качества като издръжливост, висока техника на ударите и тактическа подготовка. Съответно в сравнение с плажния вариант се изменя и целта на играта- на площадка с размер повече от 5 m ширина и 13 m дължина ( приблизително 2 пъти по-малка от волейболната ) всеки от играчите се опитва да удари така, че съперникът да не може да отбие перцето, като при това площадката е разделена от мрежа с височина 1,55 метра. Ще посочим няколко интересни факта, които ще ни дадат възможност по- добре да разберем бадминтона като вид спорт:

• 
  Ако сумираме придвижванията във всички посоки за един мач бадминтонистът навърта до 6 km, а на височина километър;
  
• 
  Бадминтонът е най-бързият ракетъчен вид спорт: скоростта на перцето може да достигне 327 km в час;
  
• 
  Размяната на удари в мач на майстори достига 0,7 удара в секунда;
  
• 
  Максималното количество удари зафиксирани в мач – 19725;
  
• 
  Бадминтонът влиза в тройката на най-тежките по физическо натоварване видове спорт;
  
• 
  Най-дълго продължилият мач е 1,16 минути при което перцето е било в игра 37 минути;
  
• 
  Бадминтонистът от висока класа може да играе с пулс 200 и повече удара в минута;
  
• 
  Перцата с пера се състоят от 16 пера: по 8 от лявото и дясно гъше крило, като основата на перото е направена от португалски корк, обвит с тънка кожа. Теглото на перцето е от 4,8 до 5,5 g;
  
• 
  Най- голямото перце може да се види в градския музей в Канзас Сити ( Мисури, САЩ ), то е по-голямо от 5 m на височина и тежи повече от 2 тона;
  
• 
  Бадминтонната струна ( корда ) е сплетена от няколко хиляди микровлакна;
  
• 
  Най- добрите професионални ракети се отливат от титаниева сплав и тежат около 90 грама;
  
• 
  Бадминтонът е една от най-древните игри на земята. Както свидетелстват рисунки на древни амфори, преди 3000 години в Гърция са играли с перце, с ръце и даже с крака. В китайски маноскрипт от 1122 г.пр.н.е. е описана “ цзи дзю ци” – игра с перце с 3-4 гъши пера;
  
• 
  Международната федерация по бадминтон ( IBF ) е била създадена през 1934 г. и сега в нея членуват 147 страни;
  
• 
  Бадминтонът е станал олимпийски вид спорт през 1992 г. и е събрал повече от 1,1 милиарда телевизионни зрители;
  
• 
  На Олимпийските игри в Сидни са взели участие 172 бадминтониста. За времето на игрите те са използвали 8400 перца;
  
• 
  Мъжкият отборен шампионат на света ( Thomas Cup ) е печелен само от три страни- Малайзия, Индонезия и Китай;
  
• 
  В Малайзия има 2,5 милиона играчи, в Англия- 3200 клуба, а в Дания бадминтонът отстъпва по популярност само на футбола;
  
• 
  По данни на световната статистика по бадминтон се увлича всеки 50-ти човек в света [1];
  

Изследванията са проведени от учените на Виенския университет. “ Ефективността” на вида спорт е определяна от такива критерии като интензивна тренировка, безопасност, здраве и влияние на околната среда. В дадената класификация бадминтонът заема 13-то място изпреварвайки тениса с 5 позиции. Особено високи оценки получава бадминтонът в разделите “ координация”, “ гъвкавост”, “безопасност “ и “здраве”. Начело на списъка са триатлон, гребане и лека атлетика. “Кралят на спорта”- футболът според австрийските учени е поставен на 29-то място.

След всички изброени факти някой може да си помисли, че бадминтон играят някакви бягащи “терминатори”, обаче това съвсем не е така. Тялото на бадминтониста трябва да бъде гъвкаво, ударите резки, а краката трябва да притежават взривна сила. Необходима е не груба маса, а много еластични мускули, както във футбола, където с “дървени “ крака топката не може да бъде спряна. Именно затова бадминтонистите играят добре футбол. Също толкова важна е и координацията и пластиката. Ето защо азиатците са толкова силни- те са пластични по природа, достатъчно е да си припомним индийските танци и източните единоборства.

По описание на Алексей Давиденко за индонезиеца Руди Хартоно, наречен “Пеле на бадминтона”, на въпроса: “ Сигурно се занимавате дълго с физическа подготовка?” той спокойно отговорил: “ Тя не ми е нужна, аз не се уморявам по време на игра” [3].

Друг съществен факт е, че бадминтонът не може да мине и без грамотно игрово мислене. Мозъкът трябва да работи не по-малко активно отколкото краката, защото никаква физическа подготовка и даже пластиката на “ Бадминтонния Пеле” няма да помогне на играча.

В заключение може да кажем, че неслучайно в класификацията на видовете спортове свое място сред спортните единоборства заема и бадминтона. Освен за високи спортни резултати и като средство за физическа дееспособност, той все повече се утвърждава и като спорт за рекреация. Способства за физически активен и здравословен начин на живот.

1. 
   Петров, Л. и колектив. Спортове за рекреация. Велико Търново, Бойка, 2004.
   
2. 
   Рибаков, Д., М. Щилман. Основи на спортния бадминтон. МиФ, С., 1987.
   
3. 
   www.badders.com