Багрина кларк новата земя – обител на радостта

Задължително е да напиша за Доктор Кати, защото спомените с времето избледняват, а написаното остава. Спомени ще има в сърцата и в умовете на безброй хора, които са се докоснали до Доктор Кати!

Запознах се с нея по странен начин. След продължите­лен грип щитовидната ми жлеза започна да ме задуша­ва. В разговор моя позната изведнъж реши да ми говори за проблемите си с щитовидната жлеза. Каза ми, че се лекува при специална докторка, без лекарства. Даде ми телефон. Аз отлагах обаждането и тогава сънувах, че съм на терасата в къща от детството ми. На терасата се появи жена на възраст, облечена в черно, прошарена, с вдигната коса. Тя чевръсто ходеше напред-назад и аз я следвах. В един момент се спря, погледна ме сериозно и посегна с поривист жест към гърлото ми (там се намира жлезата ). Казах ù, че затова съм дошла. „Знам, само че не­що се бяхме разсеяли“, отговори ми тя строго. Когато се събудих, помнех ясно съня и си помислих: „Отново сън за олигофрени!“

Не трябваше повече да отлагам. Обадих ù се и се появих на кухненския праг на стара къща. Там беше жената от съня – Доктор Кати. Аристократичното ù по­тек­ло отчетливо си личеше. Независимо от възрастта (някъде около 70-те) младостта не беше я напуснала. По народност беше немкиня, но всъщност беше гражданин на света. Тъй като принадлежеше към организацията „Лекари без граници“, беше работила в безброй опасни райони, познаваше хора от много нации, говореше шест езика.

Живееше в квартал „Бенковски“. Имаше голям двор с цветя, дървета и зеленчук, отглеждаше ги сама. Имаше кучета, котки и кокошки и безбройна върволица от пациенти. Беше си избрала това място заради тишината, при­родата и възможността да има градина, в която да работи. Кварталът е обиталище на много щъркели. Това е знак, че е запазена чистотата на природата. Те се връщаха всяка пролет в старите си гнезда и отглеждаха новото поколение. Бяха съществена част от това място – очаквани с радост и изпращани с тъга.

Доктор Кати постоянно правеше ремонти на къща­та със собствените си ръце. Приемаше ни в малката кух­нич­ка в домашен уют, без строгата атмосфера на лекарски­те кабинети. Правеше го в края на всеки божи ден, след уморителната работа в болницата. Седеше на малко столче и обикновено в скута ù блаженстваше някое коте или куче – който успееше да се вреди.

„Лекари без граници“ я бяха довели в България преди 15 години. Говореше чист български – с жаргона и по­го­ворките. Само по отделни думи можеше да се усети, че българският не ù е матерен. Имаше няколко специалнос­ти, една от които хирургия. Продължаваше да я практикува. Когато преценеше, че се налага операция, събираше помощи, за да наеме операционна зала, а операциите правеше безплатно. Оставаше неотлъчно до оперираните пациентите 24 или 48 часа. Това бяха дните, в които не ни приемаше в дома си, също и на големите ре­ли­гиозни празници.

Доктор Кати не признаваше хапчетата. Който искаше да се лекува при нея, трябваше да забрави за всякакви лекарства. По изключение предписваше медикамент от аптеката, и то не повече от една опаковка. Основният ù метод за лечение се състоеше в туширането на щитовидната жлеза. Бъркаше в гърлото с тампон, напоен с йод, и чрез на­тиск върху ларинкса тушираше жлезата. А тя, „мръсни­ца­та“, според израза на Доктор Кати, беше причина за голяма част от здравословните ни беди. Едно толкова дребно нещице (от 15 до 50 грама) дирижира безброй, и то много важ­ни, процеси в тялото ни. Житейските ни горчивини, страхове, тревоги, изпитания и нескончаемият стрес рефлектират там, в петата чакра, чакрата на комуникациите. Кати ни казваше, че почти няма българин без проблеми в щитовидната жлеза, а който още няма, ще ги има след време. Жестокостта на трудния български живот и грубите взаимоотношения ги поема тази невероятна жлеза с вътрешна секреция. Нейните хормони влияят на имунната система, на обмяната на веществата, на централната и вегетативната нервна система, на репродукцията, на израстването на организма.

При доктор Кати идваха хора с всякакви проблеми. Бивахме свидетели как някой, дошъл куцайки, си отиваше с нормална походка. Оправяше ръце, крака, гръбнаци. Постигаше това чрез акупресура и невероятната енергия, която притежаваше. Често само като се загледаше в болното място на някой, по-късно той установяваше, че болката е изчезнала. Случваше се, след като прегледа дадени изследвания, да каже, че диагнозата или изследването не са верни. Когато идваше нов човек, тя се вглеждаше много внимателно в него и вече знаеше диагнозата. Нямаше такса. Разказвах на няколко ендокринолози за метода на Доктор Кати ( правех го нарочно, за да видя реакцията им) и те ме гледаха изумено. Никой не се заинтересува за метода, но всички ме попитаха колко пари ни взима!

Разбрах, че тя вижда в тялото и в аурата. Така знаеше всичко за всеки от нас – кои сме и какви сме. Когато установеше излъчване на негативни енергии, благоразположението ù изчезваше. Казваше на този човек да не идва повече. И да не дава Господ да попаднеш в обсега на нейния гняв! Можеше да бъде безкрайно мила и благоразположена, но и викането ù можеше да се чуе до центъра на „Бенковски“. Излизащите предаваха информация на идващите какво да очакват. Беше безцеремонна към онези, които бяха небрежни към здравето си и не идваха редовно. Веднъж, когато бяхме останали сами, ù казах, че ми е ясно, че има разширено съзнание и вижда навътре. Не го демонстрираше, но тогава ми отговори: „Абсолютно“. Доктор Кати не беше само нашият лекар. Тя участваше в житейските ни проблеми и търсеше начини да ни помогне за разрешаването им, включително и със средства. Понякога получаваше ясни прозрения и ги споделяше, но отричаше ясновидството си.

Живееше със съпруга си Пиер, който я беше следвал по света. (Той напусна същата година Земята преди нея.) Имаха собствени деца и бяха осиновили още шест! Отгледани и изучени, те бяха пръснати по света и, доколкото знам, повечето бяха лекари. Семейството ù беше пръснато по света, но Кати имаше българско семейство. Много хора се обръщаха към нея с „майко“, защото с години бяха получавали помощ и подкрепа и ù отвръщаха със същото. Когато се събираха повече почивни дни, се организираха пътувания. Веднъж, когато бяха отишли на морето, докато другите се забавлявали на плажа, тя оставала в квартирата и им готвела. Потребността да си полезен на другите и да им се раздаваш, беше нейна същност.

Огромната ù любов към децата беше пословична. Водеха много деца, поразени от антибиотици и погрешни диагнози. Щом се появеше дете, тя грейваше. Притежаваше невероятно умение да контактува с тях и успяваше да ги накара да отворят уста за процедурата. Винаги имаше приготвени подаръчета и бонбонки. Беше кръстница на онези, чиито майки бяха заченали с нейна помощ, а те бяха много.

А грижите и любовта ù към животните – неописуемо! Топчо, най-глезеното и галено куче на света, било блъснато от кола и цялото натрошено. Доктор Кати го шинирала, грижила се с месеци за него и не беше останала и следа от премеждието му. След като беше получил толкова грижа и любов, Топчо беше безкрайно любвеобилен и се радваше на всички. Един ден заварихме ново малко коте, което се събираше на дланта на Кати. То порасна в скута ù. И като беше толкова малко, тя го кръсти Цвъцко. Казвах ù, че това ще стане култов котарак и му виках Бегемонт, но тя пак му викаше Цвъцко. Любовта прави чудеса – Цвъцко-Бегемонт стана най-прекрасното котище, което съм виждала. Кати ни разказваше, че веднъж в двора се появила таралежка с малки таралежчета. Като чуели чукането по канчето с храната, таралежката се обръщала, казвала нещо на таралежчетата и те тръгвали след нея към храната. Пролетно време котараците се връщаха с дълбоки рани от битките и Кати зашиваше раните им и ги лекуваше до пълно оздравяване.

Щитовидната жлеза наподобява прахосмукачка. Обира от тялото боклука. С туширането Доктор Кати го изваждаше (понякога на тампона се залепваха големи червеи, съжалявам) и жлезата започваше да изпълнява добре функциите си. Когато се изчистеше, отивахме в отпуска. Едни си отиваха, а друга се завръщаха. Постоянно имаше въртележка може би от по 200 души. Уморена и огорчена от безобразията, на които беше свидетел в болниците (споделяше ги с нас с дълбока болка), тя не преставаше да изпълнява лекарската клетва и всеки божи ден да служи. В една от отпуските си я сънувах. Обадих ù се да и разкажа съня и тя ми каза, че тези, които сме в отпуска, ни обикаля нощем, астрално, за да види как сме.

Беше дълбоко религиозна, католичка. Независимо от потеклото ù, е била пратена да учи при монахините кармелитки (затова я бях сънувала в черни дрехи). Строгост, дисциплина и служене – с това са известни тези училища. Бяха я научили да избягва гордостта и всякаква показност. Единствено трябваше да служи! На разни места по света беше срещала Посветени и Мъдреци. Разказваше ни за такива паметни срещи, които бяха оставили дълбок отпечатък в Душата ù. Религиозността не я беше направила тесногръда догматичка. Интересуваше се от съвременната езотерична литература. Подарявах ù такива книги и тя ги изчиташе нощем. Веднъж ù подарих Молитвеника на Учителя Петър Дънов. На другия ден ми каза, че го е прочела целия през нощта, погледна ме с благодарност и каза: „Много ценна книга “.

Доктор Кати имаше дарба за рисуване. Първоначално се е готвила за художествена академия, но по-късно надделял интересът ù към биологията и химията. За Коледа и Великден (незнайно как успяваше) рисуваше по 200 картички и за всеки имаше и рисувано яйце от нейните кокошки. За рождения и именния ù ден къщата беше отрупвана с цветя и подаръци. Ходеше се на кръчма – тя обичаше веселбите и умееше да се весели.

Страхувахме се, че някой ден ще напусне България, но не и Земята. Изглеждаше нереално тя да не продължи да съществува и във физическо тяло. Оперираха я от тумор в главата. Малко след като се беше прибрала от болницата, отново приемаше пациенти! Последва втора операция – явно, изтерзаното ù тяло вече отказваше такъв интензивен живот и престана да ù служи.

Прекрасна Кати, тия, които те обичаме, сме безброй и сме по цялата Земя! Знаем, че твоето светло съществуване продължава и ти пак ще ни посещаваш!

Учителя

Първоизточникът вибрира с най-високата честота и се изразява с най-блестящата Бяла Светлина. Неговите Идеи са най-висшите духовни концепции. Те са безбройни и продължават да се излъчват и днес и ще продължават да се излъчват във Вечността. В тях се съдържат Универсалната Истина, Универсалната Мъдрост, Универсалната Лю­­бов и Първичната Светлина. Това са абсолютни­те постулати, върху които се градят Божествените йерархии и Божествените светове.

Съзидателният процес се разгръща, след като дадена Абсолютна Идея бъде излъчена. Всяка Абсолютна Идея постепенно отключва Божествените концепции, които съдържа. Те са ос­новите на Божествените светове. Така Абсолютът е техен източ­ник и Творец. Той е най-висо­ката инстанция, а Бо­жествените светове са Му подвластни и са втората висша инстанция.

Това са Духовни светове. Те вибрират с най-ви­со­ката честота и са изразени чрез Първичната бяла светлина. В тях не съществуват форми, каквито познавате във вашия свят. Не съществуват отделни цветове и различни тонове. Бялата Светлина съ­държа всички цветове и техните нюанси, както има и един основен тон, със­тавен от всички тонове и обертонове. Божествените светове са неизразими чрез човешките представи, образи и думи.

Бялата Светлина съдържа Абсолютните Идеи, Абсолютната Красота, Абсолютното Слово, Абсолют­ната Любов и концепциите за сътворяване на Божествените светове. Те са неизменна Светлина и Любов и пребъдват във Вечността. Промените и преобразуванията, които стават в по-ниските светове, не влияят на тези най-висши сфери от неизменна Светлина и Любов. Наричаме ги условно „сфери“, но всъщност те са висши енергии, които отразяват същ­ността на Абсолюта, който е Висшият Енергиен Закон, чрез който се отключва съзиданието.

Вашият Бог е енергиен закон, който е произтекъл от Абсолюта. Божествените Идеи са концентрирана енергия, която се съдържа в Първоизвора. (Абсолют, Първоизточник и Първоизвор са понятия, идентични по съдържание.) Те дават указанията за процесите, чрез които да бъдат градени Божествените светове. Общо, можем да наречем тези про­цеси Добро­творство, творене на Добро. Добро­творството винаги ще остава основен процес във всеки свят. То е, което крепи равновесието и опазва световете от разрушение. Ако разрушителните процеси вземат превес в даден свят, той загива. Съ­щото се случва и с хората. Величието и красотата на световете са израз единствено и само на Доб­ротворството.

Световете, в чието лого основната концепция е Добротворството, са висши светове. Те са изразители единствено на Божествената същност и съзидателност. Във вашия свят това е сложно за разбиране. Звучи отвлечено, но ролята на Добротворството е решаваща за оцеляването и за развитието му. Ако приемем, че материалните светове, в които се намирате сега, са в процес на възвръщане на равновесието, основна причина за това е повишеният брой хора, които осъзнават могъщото значение на Доб­ро­творството.

Вие се връщате там, откъдето сте излезли. Това е продължителен и сложен процес. Той се базира на Добротворството. Основната идея на Абсолюта е Добротворството да присъства във всеки свят независимо колко е забавена неговата вибрация. Когато Добротворството се издигне до критичната маса, вибрацията се повишава и това предизвиква преминаването на дадения свят в по-горно измерение. Надяваме се, че все повече хора на Земята разбират това и по тази причина Планетата ви ще просъществува и ще смени измерението си.

Нашето пожелание е във всеки от вас да над­делява Добротворството. Ако е така, ще се разделите с тревогите, с болестите и с горчивините, които обикновено ви съпътстват. Мислете във всяка ситуация как да създавате Добро.

Щом се събудите сутрин, кажете си, че този ден ще направите поне едно Добро. Така пос­тепенно ще станете постоянни Добротворци!

ВЕЧНОСТТА
Вечността е едно от най-трудните понятия, които хората се опитват да разберат. Няма начало и няма край; няма време и няма пространство. Една безмерна Бяла Светлина, с неограничен енергиен потенциал. Тя съдържа всичко в себе си – вечните Енергийни закони, вечната Любов, вечната Мъдрост, вечната Истина, вечната Красота, вечното Съ­­зи­дание. И в тази безмерност бушуват необозрими по своето разнообразие процеси, които са дълбоко взаимосвързани. Чрез тях Божествените Идеи се реализират многостранно, търпят развитие, разши­рение и качествени промени, които стават база за създаване на нови видове енергийни процеси. Визираме енергийни процеси, които текат в първите две висши зони. Те съдържат само духовни измерения и представят Вечността на Духа.

Знам, че възкликвате: „Кажи нещо конкретно!“ Земният човек винаги иска нещо конкретно, но в необятието на Бялата Светлина липсва конкретика. Вечната Енергия, вечната Любов, вечната Мъд­рост, вечната Истина и вечната Красота са постулати – нямат форми и измерения. Ако би било възможно същество от материалните вселени да пребивава във висшия свят на Бялата Светлина, то би изпитало непознати състояния на блаженство чрез всичките си клетки, без да може да определи кое го предизвиква. Това би било състояние на цялостно сливане с Бялата Светлина и изчезване на формите и сетивата, чувство на разтваряне в Светлината, както би се разтворила захарта във водата.

Какво точно е Вечността? Няма определение от човешка гледна точка за Вечността. Тя е нещо недосегаемо, нещо неразгадаемо, неосезаемо и в също­то време най-истински съществуващото нещо. Вечността е неизбродимата сцена, на която присъст­ва и се случва всичко от всички вселени, от всички Идеи на Абсолюта. Странно е, но във Вечността всичко винаги присъства. Нищо не може да се изгуби или да излезе от Вечността, защото в ней­ната безграничност можеш единствено винаги да бъдеш – независимо в каква зона, свят, форма и енер­гия се изразяваш. Вечността и безпределността са свободата ДА БЪДЕШ, да бъдеш безкрайно, винаги да бъдеш.

Човешкият живот, макар да се изразява в нисковибрационните зони, които са далеч от Бялата Светлина, е част от Вечността и безпределността. Вечността и безпределността са обител и на човека. Една от основните Идеи на Абсолюта е всичко да обитава във Вечността и в безпределността. Той, Абсолютът, не може да изгуби Сам Себе Си никога, нито да се абстрахира от Вечността – тя е една от Неговите основни същности.

Когато земният човек напусне материалната си обвивка и духовната му същност навлезе в Духовните светове, тогава той получава онова блажено състояние на разтваряне в Светлината. И разделяйки се с формата си, се слива с безплътието на Вечността. Тогава той усеща същността на Вечността – става част от нея, загубва спомените си, страховете си, грижите си и егоистичната си любов.

Човекът е един от изразите на Вечността. Той винаги е бил и ще бъде в тази Вечност независимо от формата и вида на енергията си в различните зони на безпределността, ще бъде една от реализираните Идеи на Абсолюта.

ВИСШАТА БОЖЕСТВЕНА ВОЛЯ
Както правилно схванахте, разделихме Абсолюта от Бога. Абсолютът (Първоизточникът, Първоизворът) е онази Първична Вечна Енергия, в която се съдържа всичко и от която произтича всичко. От нея произлизат Божествените енергии и Божествените закони, чрез които се съзидават Божествените зони и светове. Те се съдържат в Първичната Бяла Светлина. Там материята и формите не съществуват – всичко е енергия с най-високата възможна вибрация. Това са съвършените изяви на Абсолюта. Не можем да употребим думи като зони, области и светове, защото във вашите представи те са свързани с пространство, посоки и време.

В онези висши обиталища от енергии на Абсолюта всичко е свързано единствено и само с Първичния Дух, който е продукт на Абсолюта. Там са висшите Духовни Идеи и съвършената хармония; там е неограниченият потенциал от възможности за съзидание. Това е един безбрежен океан от вечна Светлина, Хармония и Красота – империя на из­вечния Първичен Дух, Властелинът, призван да тво­ри Божествените светове.

Идеите на Абсолюта се внедряват в Бялата Свет­лина и в Първичния Дух. Светлината и Духът са посланици на Абсолюта. Те са пълномощниците, които трябва да проявят енергийните закони, съществуващи в латентно състояние в Абсолюта и да активират съзиданието на Божествените светове. Енергийните закони, според които се творят Божествените светове, определяме като Бог. Те изразяват Божествената Воля. В нейните обиталища също не съществуват форми, пространства и време. Там е лабораторията, в която се създават концепциите въз основа на Абсолютните Идеи.

Божествената Воля активира творческите процеси. И там времето не съществува, но ако трябва да определим с това понятие продължителността на тези творчески процеси, отново ще се върнем към Вечността – те могат да продъл­жат вечно. Божествената Воля задвижва ве­рижни енергийни ре­акции с безкрайно действие. Красотата, Любовта, Му­зиката, Мъдростта, Истината, Спокойствието и Хармонията са извечни енергийни състояния, които се проектират във вселените при тяхното създаване.

Виделината е проекция на Първичната Бяла Светлина. Божествената Воля е катализаторът за от­ключване на латентните Идеи и Енергии на Абсолюта. Чрез нея започва проявлението на световете. Божествената Воля може да се сравни с изпълнителната власт, а Първичният Дух – със законо­дателната. Изпълнителите, чрез които твори Божествената Воля, са Висшите Йерар­хии. Чрез тях Тя дава вибрационните характеристики на енергийните закони. Можем да сравним Божествената Воля с основен закон, към който има множество под­закони.

Дадена Божествена Идея е основен закон. Той има общ характер – съдържа същността на идеята. Цялостната разработка, как да бъде реализиран конкретен съзидателен процес, неговият работен проект, са енергийните подзакони, техните параграфи, алинеи и тъй нататък. Това са специфични вибрационни характеристики, които творят и създават нюансите на фор­мите, образите в световете и техните безбройни възможности за преобразуване. Колкото по-детайлно се разгръщат процесите на съзидание, толкова по-ясно изразена става Божествената Воля. Присъствието на Божествеността не отслабва, когато Идеята се детайлизира. Под контрола на Божествената Воля остават всички процеси, докато трае тяхното разширение и преобразуване. „Влакът“ на Абсолюта се задвижва чрез Божествената Воля, която изпълнява ролята на локомотива.

Божествената Воля пронизва открай докрай Небитието и Битието – от най-високата до най-ниската вибрация. Тя пронизва и всяка ваша клетка и ù задава програмата, по която да работи безотказно. Отклоненията от Божествената Воля са друга тема. Вашето съществуване от първоначалното ви излизане от Духа и до днес е плод на Божествената Воля. Когато вибрирате в синхрон с нея, вие сте в потока на благополучието и вървите обратно към Първоизточника, към Дома.

Божествената Воля винаги е благосклонна към вас. Тя ви насочва към Добротворството, но не ви принуждава да правите едно или друго. Наличието на свободната ви воля е акт на Божествената Воля. Когато сте объркани и обезверени, кажете си: „Искам да съм в хармония с Божествената воля“.
ПЪРВИТЕ СЛЪНЦА
Слънцата в необятния Всемир са безброй. Те са като работниците пионери, които поставят основите на нов град, преди да са дошли останалите строители. Вие знаете, че Слънцата са звезди, които след време угасват и изстиват и това предизвиква загиване на планетните им системи и цивилизациите на тях. Разбира се, от човешка гледна точка това става в необозримо време. В общи линии така се случва, но преди това има дълга предистория. Има съвсем друг вид Слънца, които нямат нищо общо с тези от материалните вселени. Първите Слънца са обособена Бяла Светлина, която по Божията Воля започва да вибрира с различна честота от общата. Тя наподобява остров от Светлина в Светлината. В този остров се проявяват енергии, които до този момент са били в латентно състояние. Така се обособяват Първичните Слън­­ца. Те остават в зоната на Бялата Светлина, но са като пулсиращи острови от Светлина. Впоследствие Първичните Слънца започват да отделят енергийни топки, които стават нови Слънца. Бихме оприличили този процес на пъпкуването при нисшите организми. Постепенно така се образуват много Първични Слънца, които заживяват свой живот, но остават носители на всички потенциални качества на Първичната Бяла Светлина. Тяхното предназначение е да бъдат изпълнители на Божията Во­ля. Те са призвани да отворят конкретни енергийни вериги. Всяко от тези слънца получава определена програма и активира различна енер­гийна верига. Духовният потенциал на всяко Пър­вично Слънце е огромен и разностранен. Те са ядрата, чрез които се разгръщат Духовните светове, които изразяват същността на Първичния Дух.

Първоначално така започва реализацията на Идеите на Абсолюта, без да говорим за време и как­вито и да било мерни единици. Светлина, покой, кра­сота, безмерност и вечност са съществували в на­чалото на началата, съществуват и сега. С обособяването на Първичните Слънца това не се проме­­­ня. Те постепенно заживяват свой живот, но Бя­ла­та Светлина не намалява, макар че процесът на отделяне на още и още Първични Слънца да е непрестанен. В потенциала на Абсолюта е Той да акти­ви­ра постоянно Бяла Светлина, а тя – Първични Слън­ца. Всяко Първично Слънце поради специфич­ната си енергийна верига оформя своя характеристика. Тя е носител на видове енергии, които образуват нови енергийни конфигурации. По този начин всяко Първично Слънце все повече се разли­ча­ва от общата първоначална характеристика на Слън­цата, като придобива нови качества и възмож­ности за преобразуване.

Така идеалните, условно казано, светове стават все по-разнообразни и разгръщат потенциала на Аб­солюта. Те подготвят внедряването на Неговите Идеи в новите Духовни зони. Смисълът на тези про­цеси е Абсолютът да се самоизразява и себепоз­нава все повече. В тези начални етапи на активация всичко е в сферата на Духа и на Идеалите на Абсолюта. Първичните Слънца стават техни изразители.

Цялостната картина би могла да се оприличи на градина, която е засята с безброй цветни семена, които са още в пръстта, но от един момент нататък градината започва да се изпълва с нови и но­ви цветя. Те произлизат от една обща основа, защото са обединени от семейството на цветята, но са различни по форма, цвят и аромат. Техните семена попадат в нови пространства и градината се уголемява, променят се цветните конфигурации, съчетанията от аромати – все повече красота и ве­ли­колепие. Природата изразява себе си чрез все по-богати съчетания, а те създават още нови съчетания от красота. В това е скрита голяма енергия, която не личи на повърхността.