Багрина кларк новата земя – обител на радостта



страница6/16
Дата22.07.2016
Размер3.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

АЗ, ЙЕШУА, ПРОДЪЛЖАВАМ

ДА СЪМ С ТЕБ
Мой земни приятелю, ти, който премина през тази Планета многократно, който живя на нея заедно с Мен и отново си тук, искам да знаеш, че никога не съм те напускал. Няма значение в каква форма съм присъствал и присъствам. Преди да бъда в земно тяло, бях Висша енергийна същност, част от едно Велико Съзнание. Като Космически Пратеник на Христовото Съзнание приех да се въплътя на тази прекрасна Планета като Учител на Любовта. След като физически напуснах Земята, продължих да бъда Посветен в тяло от Светлина, Учител на Любовта. Не ти казах случайно: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Докато бях Йешуа (това е арамейското ми име), моята мисия беше да от­ключа човешкото сърце. Там е заключена Любовта. През изминалите 2000 години не съм на­пускал твоето сърце. Там съм и сега чрез енергията на Христовото Съзнание. Отново с надеж­да ти казвам: „Си­не мой, дай ми сърцето си!“ Не съм спирал да работя в него, за да можеш да се освободиш от нежеланите чувства и да продължиш еволюцията си.

Продължавам да съм в пряка връзка със Земята и с всички земни хора като работник в Духовното Правителство на Планетата. Ръководител съм на енергията на Шести Лъч – Лъча на Идеализма и Отдаването. Той доминира на Земята през последните 2000 години и е в съчетание с Втори Лъч, който е изразител на Любовта. Тази епоха е преход от съзнанието на егото към съзнанието на Любовта. Няма нещо по-велико от това една цивилизация да бъде зав­ладяна от Любовта и тя да стане основният принцип и двигател в живота, да бъде тъканта на Единното. Сега вие сте призвани да осъществите този преход и да издигнете човешката еволюция. И аз участвам с цялата Светлина и Любов, Енергията на Христос, в този Велик Пре­ход от егоизъм към Любов.

Поискайте да усетите Христовата Енергия в сърцата си и ще се почувствате приобщени към Христовото Съзнание. Потопени в това Съзнание, ще изпитате необходимост Братството да стане символ на живота, ще поискате да се свър­жете със Земята и да ù отдадете своята Лю­бов и грижа. Моля ви, никога да не забравяте, че тя е живо интелигентно същество, което ви отглежда с цялата си Любов безусловно. Настоящият, земният планетен Логос (Управител) е Санат Кумара, могъща Космическа Същност, която обгръща с енергията си цялата Пла­нета. Заедно със Земята, сте потопени в неговата енергия от Светлина, Любов и съдействие за приемане на новите енергии. Сега, заедно с Планетата си, вие преминавате през трансформация, която ви променя. Завръща се женската енергия, която бяхте пренебрегнали. Това е пре­красно! Мекота, хармония, толерантност и Любов ще проникнат в земния живот и постепенно ще го завладеят. Такава беше целта на моето въплъщение като Йешуа – чрез Любовта да облагородя живота ви. Чрез мен действаше могъщата енергия на Христовото Съзнание. Идвах от друго, по-високо измерение. Надявах се да успея да отворя прозорец към него и земното човешко съзнание да се повдигне.

Планетата ви има памет за едни други времена на Хармония и Любов, на живот в Златна епоха, когато човечеството не беше загубило връзката с Божествената си същност. За съжаление то се отклони от Светлината и потъна в атомната структура. Така напълно прекъсна връзката си със своя Висш Аз и пое по инволюционен път. След Златните епохи на възход и Светлина, на разцвет на духовността и творческите възможности, за човечеството беше пред­видена още по-разгърната духовност и издигане към тънките сфери. Обратът дойде от желанието на известна част от хората чрез отворените си възможности да властват над събратята си. Това породи конфронтацията. Тя разруши хармонията и това позволи на тъмните енергии да се включат в живота на хората. Те внесоха насилие, гняв, завист и особено егоизъм. Енергията на егоизма е най-силният противник на хармонията. Когато преобладава егои­змът, винаги настъпва инволюционен процес. Той се задълбочаваше и това доведе до изкривено разбиране за Бога и Неговата Същност.

Преди това хората знаеха, че са част от Бога и живеят в Бога. Извън Бога не съществува нищо. Той не е нещо външно. Хората бяха изразители на Божията Същност. С навлизането на тъмните енергии, дуалността стана отчетлива – светлина-мрак, добро-зло, истина-лъжа, правда-несправед­ли­вост, богатство-бедност, господари и роби и тъй нататък. Животът все повече се превръщаше в борба за оцеляване – духовно и физическо. Имаше групи от хора, които с големи усилия продължаваха да бъдат носители на Светлината и на Духовността, но все повече ставаха хората, които бяха завладени от страха за оцеляването си. Така тъмната енергия от­клони хората от Златната епоха, която отново им принадлежеше в бъдещето.

И настанаха дълги, да не кажем безбройни, години на мрак, на страх и войни. От мрака се появиха новите „духовни“ служители, които внесоха догмите и канона и впримчиха в тях човечеството. Появи се страшният, гневлив и отмъстителен бог, от който хората трябваше да се страхуват. И те наистина се страхуваха, че ако не спазват това, което изискваха от тях тъмните „божии“ служители, Бог ще ги низвергне и ще ги накаже. А наказанията се увеличаваха.

Така Богочовекът стана роб на тъмните енергии и на техните служители. Подчертавам, че Бого­човекът от създаването си има свободна воля. Той затова е Богочовек – защото има избор да живее и да се развива по начините, които САМ избере. Създателите уважават човешкия избор. Те оставиха земния човек да избере пътя си. Тъй като масовото съзнание играе решаваща роля за развитието на дадена цивилизация, процесът на инволюция с всички грозни и низши прояви се задълбочаваше.

В крайна сметка, и инволюцията има предел. Висшите Светли Йерархии, Създателите, решиха, че отново трябва да бъде пробудено Божественото в земния човек, преди той окончателно да загуби възможността да тръгне отново в еволюционния път. В тъмните плътни слоеве трябваше да навлезе Светлина, която да пробуди духовния заряд, вложен в земните хора.

Бидейки в тъмнина, в постоянна грубост и кон­фронтация, хората предизвикаха включването на Закона за кармата и започнаха да се въртят в кръг в неговото колело. Чрез връщането си отново и отново на Земята и чрез страданието, което сами бяха предизвикали, те бяха принудени да осъзнават неправилните си мисли, чувства, действия и вярвания в поредица от земни животи, изпълнени с теж­ки изпитания. Осъзнаването на смисъла на стра­данието трябваше да ги изведе от повторението на греш­ките.

Божественият атом, вграден във всеки човек, беше зарит дълбоко и почти изключен от функцията си. Беше нужна Светлина, беше нуж­на Светла енергия с по-висока честота, която да проникне в човешкото съзнание и Богочовекът да излезе от комата. Той беше изпаднал точно в кома и съществуваше само на равнището на физическото тяло. Това водеше цивилизацията към явна гибел.

Духовната същност на Богочовека, Душата, тряб­ваше да се пробуди. Това можеше да стане са­мо ако бъде огрята от външен източник с по-силна Светлина и по-висока вибрация. Душата трябваше да бъде стресната и разтърсена, за да си спомни коя е и каква е нейната роля в земния човешки жи­­вот. Това можеше да се направи от силна Духовна енергия от високо измерение. Но тази енергия трябваше да има носител, който да се въ­плъти на Земята. И аз, Йешуа (това име ме изразяваше като човек от плът и кръв като всички човеци), познат като Иисус, приех да стана носител на Спасителната Енергия, Христовата Енергия. Христос, Спасителят, е енергия от много Светлина. Тя е с по-висока вибрация от планетарната и от тази на земните хора. Аз приех да бъда проводник и носител на Христовата Енергия. Бях подготвян дъл­го за това във високите Духовни зони. Знаех какво точно трябва да се случи на Земята чрез Христовата Енергия. Трябваше да се приложи космическият закон: ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ! Той трябваше отново да бъде внедрен на Земята и Христова­та Енергия постепен­но да започне да резонира с Божествената същ­ност на човека и тя да се пробуди.

В плътността, в която бяха слезли земните хора, това беше почти непосилна задача. Аз идвах от друг свят, в който нямаше кармични обременености, конфронтация и тъмна енергия. Мой основен инструмент за пробуждане на Ду­ша­та беше Словото. Получавах това Слово от Божествените светове. В него беше Спасителна­та Енергия, Христовата Енергия. Тя пред­ставляваше и представлява Висше Съзнание, Христово Съзнание, чиито основни изразители са Светлината и Любовта. Христовото Съзнание е носител на вездесъщата Божественост, от която са произлезли Духът и Душата. Те са от един Източник и имат еднаква честота. Този факт трябваше да предизвика резонанс в човеш­ките души, да ги разбуди за еволюционния процес.

Аз, земният човек Иисус, бях носител и проводник на могъщата Христовата Енергия. За съ­жаление хората в Юдея ме приемаха като водач, спасител, който ще ги поведе на въстание срещу Рим. Това беше много погрешно разбиране. Бях се въплътил на Земята, за да променя света чрез Любовта и Словото. Моят меч беше Словото. И като ме приеха като Иисус Спасителя, в техните умове станах Иисус Христос. Продължавам да бъда такъв в масовото съзнание и сега. Всъщност, тогава и сега, всички човеци носят, макар и неосъзнато, Христос в себе си – Божествената Енергия, изразена чрез Любов, Светлина и желание за Братство.

Сега, когато не съм в плът на Земята, тази Божествена Енергия не се е оттеглила – тя присъства на Земята и е жива във всеки човек чрез Душата и чрез Любовта в Сърцето. Христовото Съзнание е Любов, Светлина и Братство. Тъй като бях подранил и човечеството не беше готово да откликне съзнателно на Христовата Енергия, станах причина за вълнения. Тъмната енергия логично даваше отпор на Светлината. Това, което успях да сторя, е да хвърля камък в блатото и да предизвикам повърхностни вълни. Остана невидимо посяването на семето на Христовото Съзнание, което 2000 години се вкоренява и покълва. Процесът продължава повече от 2000 години. Време е вече семето да изкласи в тази нова и различна епоха.

Когато се употребява терминът „Христово Съзнание“, не бива да се разбира, че той има отношение само към хората, които изповядват религията, наречена „християнство“. Идва времето, когато семето, което хвърлих чрез Словото, ще бъде осветено от Истината и ще се разбере неговият истински смисъл, който е безкрайно отдалечен от религията и нейните проповедници.

Нищо във Вселената не се загубва. Моето ИСТИННО СЛОВО е записано дословно в Акашовите записи. Там има филми и наближава времето да ги видите и да чуете Моето Истинно Слово. Вие, осъзнато или не, живеете в Христовото Съзнание, защото Духовете и Душите ви са носители на Божествената Христова Енергия. Сега вече е времето да проявите Христовата си същност, като отключите Христовата Светлина и заживеете чрез Христовата Любов.

Моята Спасителна Енергия не се е загубила. Само трябва да я събудите и да я проявите в живота. Същността на Христовото Съзнание се изразява чрез проявлението на Светлината и на Любовта. Новата епоха на Водолея трябва да изтрие грешките на миналото и да отключи вратата към следващата Златна епоха на земното човечество. Енергията на Христовото Съзнание вече повиши вибрацията на Планетата ви. Тя преминава през трансформация и вибрира в четвъртото измерение. Доста хора направиха същото заедно с нея. Погрешните мисловни модели остават в третото измерение. Нещата могат да се случат – Христовото Съзнание вече може да се внедри трайно на Планетата ви, ако вие съзнателно станете изразители на Светлината и на Безусловната Любов!
Обичам ви.

Йешуа ( познат като Иисус )

СЪЩНОСТТА НА ИИСУС ХРИСТОС

ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Под думата „Христос“ се разбира една Велика Идея, Божественото Начало в човека, което спасява, носи Светлина.

Иисус Христос, това е символ на Любовта. Христос спасява хората само по този начин, като ги свързва с Любовта. Христос изразява Словото на Любовта. Христос преди 2000 години е бил човек на Любовта.

Когато Христос дойде на Земята, Той имаше за цел да пробуди човешката душа и да я освободи от всички тия лоши условия, които я спъваха в туй пробуждане. Именно за това дойде Христос на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние на­ричаме възкресение. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова Светлина. Христос донесе тази Светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е радостта.

Всичко се заключава в това, да бъдем Синове Божии. Под думата човек или Син на Отца се разби­ра само онзи, който има в себе си развито свръх­съзнание. Сега ние се готвим за Синове, но още не сме Синове Божии. Ако сме Синове, ние нямаше да правим такива грехове. Когато Христос говори за бъдещето, за свършека на света, Той подраз­бира, че за в бъдеще ще дойде една нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. Всеки човек, който закъснее в своето развитие, става лош.

Защо дойде Христос на Земята? – Да направи връзка между човешката душа и Бога. Христос показа на хората, как трябва да живеят. Той е границата, при която човешкото съз­нание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието ние наричаме „просветление на душата“. Христос е пътят на ду­ши­те към Бога.

Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи – да се отречете от себе си. Какво разбирате под думата себе си? Това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверие, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от ба­ща си и от майка си и възлюбете тогава Истината и Доброто. Казано е да­же да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в ма­настирите има изкушения.

За да можем да разберем това Учение, трябва да разберем Учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? – Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? – Учението за Божествената Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това Учение, спасен ще бъде“.

Христос не дойде на Земята, за да покаже на хо­рата, че те трябва да страдат. Той дойде на Земята да накара хората да вярват в Любовта, в живота и да възстановят връзката си с Бога.

Има два закона, по които човек върви: законът на Христос – законът на Любовта, и старият закон. Христовият закон подмладява и възкресява човека, а старият закон прави човека още по-стар, от­кол­кото е в действителност.

Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих“. Следователно, Христос дойде на Зе­мята да изяви Божията Любов.

И Христос като дойде на Земята, след Него дой­де и другия Ученик Отгоре. Кой беше този Ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христос и двамата за­поч­наха да проповядват. Такъв е законът на Земята. Казва се в Писанието: „Ще по­ложа Духа Си върху Него“.

Христос се пожертва и нищо не загуби. Не само че нищо не загуби, но придоби най-голе­ми­те блага в света. Той придоби Любовта на чо­веш­ките души.

Когато Христос дойде на Земята, Той имаше предвид една велика цел, а именно: Той искаше хо­рата да познаят Бога.

Христос дойде на Земята да извърши волята Бо­жия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога.

И казва Христос: „Всички, които се обявяват про­тив Мене, т.е. против Любовта, те са крадци и разбойници“.

Българите мислят, че един човек може да съз­да­­де известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? – Не. Христовото Учение е Божествено. Значи, Бог призова хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, от Бога е до­шъл. Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те.

Христос казва за Себе Си: „Аз и Отец ми едно сме. Той казва още: „Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята“. – За какво употреби Христос тази власт? – За да сложи ред и порядък в света, да донесе мира на Земята. Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството.

Ето, две хиляди години изминаха след Христа, но хората още не Го познават. Въпреки това Христос със Своето войнство – възвишени, на­пред­нали души – и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противополож­ната ложа, която иска да унищожи света.

Христос казва: „Аз Съм Виделината на света. Дойдох между хората, за да се явят техните дела.“

Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма да се измени. Сам Хрис­­тос е казал: „Много неща има да ви кажа, но не сте готови да носите“. И още: „Когато Син Человечески дойде втори път на Земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, да схванат онази Велика Истина, която ще им говори?“ Той никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по Любов на Бога.

Днес се говори за Христа, за християнството, но питам: Какво е било християнството в своя първоначален период? Какъв е бил Христос и как е проповядвал? Христос ходел скромно облечен, със сандали на краката си. Как стана тогава, че Неговите избраници днес служат на Бога с мантии и с корони на глава? На времето си Христос е работил без заплата. Как се нареди днес, Неговите избраници да получават такива големи заплати? Аз се чудя на всичко това. Ако разгледате резултатите от сегашното християнство, ще разберете, че има не­що криво в неговите методи. И наистина, стремежи­те на християните са прави, желанията им – съ­що, но методите, които те прилагат, са криви. Вслед­ствие на кривите методи християнството не постигна това, което можеше да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните тряб­ва да коригират своите методи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съ­ществуването на Бога. Задачата на християнството беше да създаде връзка между всички души, да растат, да се развиват, да се освободят от ограниче­нията и от робството на греха. Другата главна задача на християнството беше да повдигне жената.

Аз не препоръчвам на хората религиозен жи­вот. Под „религиозен живот“ разбирам външната страна. А когато говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно по същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако цялото внимание на човека е погълнато от външната, обредната страна, по­губ­ва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се интересу­ва само от външните форми, образува се едно вът­­решно бълникане – човек става недоволен от себе си.

Туй, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Христос дойде в съвременната култура, Той ще се чуди на „гениалността“ на хората – че от то­ва, което той не е говорил, те са построили много работи, а от това, което е говорил, не са построили нищо. В приложение животът не се е изразил. Има нещо, което не е изпълнено, а трябва да се изпълни. Омразата и безверието създават отрицателни мисли, а понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и резултатите не са сполучливи.

Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христос днес оценяват. Хиляди църкви има съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито и престъпления да се вършат днес, все в Негово име се вършат! Той все мълчи… Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже е умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата.

Ние трябва да изучаваме Христовото Учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа, дух съобразно нашата възраст.

Христовото Учение в света е Учение за повдигане на човешката душа. Ние не трябва да разбираме Христос само като един реформатор. Като реформатор Той е направил не само чисто външно преобразование, Христос е внесъл нов Принцип в самата тъкан на света, едно ново съзнание. Христос е внесъл братството в света. В този смисъл, именно, Христос се отличава от всички. Християните се отличават с братство. Той казва: „Един е вашият Отец, а всички вие сте братя“. А днес ние сме турили тия принципи на заден план, на заден план сме турили Бога, на заден план сме турили братството и искаме да получим крайните резултати. Кои са те? Да се оправи светът! Как ще се спаси светът? Светът се нуждае от една възвишена Любов, светът се нуждае от възвишени чувства, светът се нуждае от благородни постъпки!

Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лич­ни желания. Поддържайте в себе си само Божествените желания. Те имат отношение както към ва­шата душа, така и към душите на вашите ближни.

Всички Учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали образец на хората как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, което Той имаше, Той го даде, Той даде един образец. Той даде все опитани неща. Той казваше: „Това, на което съм научен, това и на вас говоря“. Ако светът би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на сто от всички мъчнотии биха изчезнали.

Спасението не е механичен процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка с Христос, с Първия Човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христос, на Първия Човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.

Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в се­бе си. Тази Христова Църква не седи в тия църкви, които ние имаме, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. Под ду­мата „Христос“ ние под­разбираме цялото човечест­во, сложено в едно тяло. Всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всич­ки Ангели събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната Му страна, а всички божества, съ­брани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виж­даме Христа. Според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога.

Когато говорим за Христос, всякога трябва да разбирате първия образ в света, първородния, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род.

Казано е, че Христос ще дойде от облаците, при­дружен с Ангели. Това значи, че Христос ще дойде в умовете и в сърцата на хората като Светлина. Ангелите, които ще Го придружават, представ­ляват Мъдростта и Любовта, с които ще бъде изпълнен. Христос ще дойде само за онези, които имат знание и Светлина, да разберат законите на разумната природа. За онези разумни, съзнателни души, които се стре­мят към Бога, които искат да знаят, какви трябва да бъдат отношенията им към Бога, е дошъл вече Христос. Христос живее в настоящето, в онова, което е родено от Любовта. Мнозина се запитват, какво трябва да правят, докато дойде Христос на Земята. Ще работят, да се приготвят.

Всеки ден, всеки момент Христос слиза на Земята, но малцина съзнават това. Важно е, какво ще намери Христос между хората. Той но­си блага на човечеството, но какво ще получи в замяна на това? Той носи свобода и мир, но как ще ги използват хората? Преди да разберат и оценят свободата и мира, хората трябва да оценят светлината, въздуха, водата и хляба, които Христос изобилно дава. Който не разбира смисъла на светлината, въз­духа, водата и хляба, казва, че вярва в Христос. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за Себе Си: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Той е дал и два ве­лики закона: Любов към Бога и Любов към ближния.

А „Дървото на живота“ – то е Христос. Когато проникне във вас тази велика мисъл за Христос – не отвлечената мисъл, че Христос седи от дясната страна на Отца, но Христос – силата, която е проник­нала цялата наша Земя, и когато тази струя проникне във всички същества от малки до големи, тогава ще настъпи спасението. Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, Която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява; тя прониква във всяка една ръка, която твори. Туй е Христос!

Когато Христос умрял, станало тъмно, хората по­чувствали тази тъмнота и Писанието казва, че Христос влязъл в ада и проповядвал това Учение там и всички, които Го послушали, излезли из ада и дошли на Земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос? Бяхте, но сте забравили. И какво ви каза Христос, когато слезе там да ви извади от тъмнотата? „Идете и не грешете вече“, защото ще раждате, черни деца, ще идват страдания след страдания. И понеже Христос е на Земята, Той е решил да избави човечеството и ще го избави. Няма в света някоя сила, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила.

Христос със Своето Учение иска да покаже основните закони, чрез които да изменим реда на нещата. Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението.

Христос е дошъл, Той хлопа на всички сърца: „Лю­бов!“ Това е Христос – туй съзнание вътре. Но вие не можете да познаете правилата Христови, до­като не познаете, какво нещо е Божествената Лю­бов. Любовта, това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух; тя е, която е сътворила света. Затова е така, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всички зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.

Как да намерим Христос? Ама че онова тихо шеп­нене, което често пъти имате, какво е то? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не Го слушате. Когато Христос ви говори, вие ще усетите това нещо под лъжичката, близо до сърцето и идва отвътре на вашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствате, че налягането идва откъм слепите очи, това идва от ниската сфера, която иска да яде и пие – не е духовна. Божественият глас идва и от горната част на главата, от центъра на носа и от лъжичката.

Като казвам Христос, разбирам човека, Който има непреодолима Любов към човечеството, Който е намерил доброто, благото в живата природа и всичко туй иска да го предаде на другите тъй, както го е намерил за Себе Си. Това е целта на Христос. И следователно, ние, съвременните хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христово Учение и сме сложили вътре в него неща, които не са верни.

Сега ние трябва да разберем Христа, този разу­мен Принцип, Който носи живот в Себе си. Трябва да разберем свободата, която Христос носи. И при то­ва Христос носи Любов, едно още по-висше състоя­ние. Христос носи Мъдрост и Зна­ние. Той е про­явление на Бога. Когато говоря за Христос, аз подразбирам онзи велик, вечен Принцип, който се изявява.

И Христос каза на Мойсей и Илия: Докато не нав­лезе онова велико Учение на Великата Божия Лю­бов, светът няма да се преобрази“. И следовател­но, Той каза:Аз трябва да пострадам, значи, тази Любов, която е в Мене, Аз трябва да я дам на света, да влезе в човешките души и да започнат хо­рата да живеят с Божествената Любов“. Като каз­ал Христос това на старозаветните пророци, Неговото лице станало светло като Слънцето.

Има едно Божествено Начало, с Което ние сме свързани. Туй Начало ние го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в Което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече“.

Културата започва само с живота, а първият под­тик към културата, това е Любовта. И Христос като влезе в света, даде култура на сегашните хора, но те, като започнаха да се усъмняват в Любовта, културата започна да замира.

Христос е проявление на Бога, Той е Любов. Той ще дойде като една вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората и тази Светлина ще привлече всички хора около себе си. Това е истинското схващане. Той казва: Като отида при Отца Си, ще привлека всички при Себе Си“. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живот, проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот.

Питам: В коя църква се намира днес Христос? Где се намира Той? Ако ми кажете в коя църк­ва е, аз съм първият, който ще отида да по­приказвам с Него. Доколкото знам, Христос не е в никоя църква. Божията Любов седи извън всич­ки църкви. Църквата, това е Христовата църква, а главата на тази църква е само Христос.

Кой е Христос? Не историческият Христос и не Христос на плътта, а Христос, в Когото обитаваше Божият Дух, Духът на Любовта! Чрез този Дух на Любовта всичко можем да на­правим.

И Христос е един такъв велик извор! Велик из­вор е Той, Който изтича от Бога. Този Христос някои от вас вече сте го намерили, слушайте Го, приложете Учението Му. Аз не казвам, че не познавате Христос, но казвам, че вие още не сте приложили Учението на вашия Учител. 2000 хиляди години откак е дошъл, не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото Учение. Вие сте казали: „Учителю, почакай малко“. 2000 години все сте отлагали. И понеже идва последният цикъл на този живот, Христос ще каже: „Затварям училището“. Тогава?

Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. И Христос, Който идва на Земята, казва: „Не е този пътят, по който може да се угоди на Бога“.

„Ако думите Ми, казва Христос, пребъдват във вас…“ Но кой Христос? Не думите на Христа преди две хиляди години, а на Христос, Който сега ви говори. Мислите ли, че ако се беше изправил сега Христос пред вас, другояче щеше да говори? Той е казал: „Думите, които Аз ви говоря, не са Мои“. И аз ви казвам същото.

Христос дава едно правило: Само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен.

Какво Учение донесе Христос? Във времето, когато Христос се яви на Земята, светът имаше нужда от една трезва философия. Христос се яви в ед­на епоха на насилие. Светът минаваше през една голяма криза и трябваше тази криза да се спре. Или другояче казано: в невидимия свят и страданията на Христа не са само Негови стра­дания, а ед­на жертва, която цялото Небе прави. Целият ра­зу­мен свят, Бог, Който е създал света, Той прави та­зи жертва. Тя е колективна жертва. Сега ние раз­бираме частично страданията на Христа. Има нещо велико в Неговото страдание.

Христос дойде на Земята, когато светът беше пъ­лен с езически идеи. Въпреки това, Той проповяд­ваше Словото Божие, проповядваше Любовта, с единственото желание да освободи човешките умове от заблужденията, да внесе Светлина в тях, да ги просвети.

Условията, при които Христос дойде на Земята, бяха неблагоприятни, защото Сатурн царуваше то­гава. Сатурн не можа да запази Христос, не благо­приятстваше и за Учението Му. Обаче, от времето на Христос досега условията са изменени вече. Се­га настава нова епоха на Земята – най-краси­ва­та епоха, която се състои от малки и големи периоди. Тя е епохата на Слънцето – зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи в себе си благоприятни условия за постижения.

Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траурът. Всички свещеници и проповедници на Христовото Учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос и днес. Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете дали е възкръснал, или не. Възкръснал е Христос и живее между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсякъде. С нея работи Христос и оправя обърканите работи на хората.

Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? – Като Син Человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим.

Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос. Не е имало случай, когато човек да е в отчаяние, в безизходица, болен от тежка болест, да се е обърнал към този велик Дух за помощ и да не му е помогнато. Христос може да помага само на онзи, който има правилно отношение към Него.

Едно трябва да се знае: има Ангели, които слизат на Земята или да изправят някоя своя погрешка, или с някаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дой­де на Земята да изплати едно свое задължение, т.е. да изправи една своя погрешка. В какво седи погрешката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да бъде дадена свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята и да плати полицата, която беше подписал.

Когато дойде на Земята, Христос знаеше мно­­го закони, но и Той не можа да се освободи от скръбта. Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Христос имаше и физически страдания. Той беше облечен в плът, на която физическите страдания са присъщи, но съ­щевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го е изпратила на Земята да извърши една велика работа. Същият закон се отнася и до вас. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзка с Бога да преодолявате. Вие можете да преодолеете! Христос изгуби ли нещо от това, което имаше в Себе Си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цел Той трябваше да дойде в света, между хората, да разработи и приложи Своето Учение.

И тъй Христос, Този живият Христос, вашият Христос, днес ви призовава към Любов, Мъдрост и Истина, да осветите Неговия велик закон и като го приложите, да Го прославите, че като видят хората делата ви, да прославят Отца вашего – не Мене, а Отца, Който е горе на Небето.

Много хора четат Евангелието, цитират Хрис­товите думи, а някои се осмеляват да ги изопачават. Те твърдят с голяма увереност неща, за които малко знаят. Откъде са получили тези сведения? Чули ли са какво е говорил Христос? Ще кажат, че направо нищо не са чули, но им е предадено от Апос­толите. Помнете: има доказателства за това, което е писал Христос. Има една архива, в която се пази Великата Свещена книга с думите и притчите на Христос, написани със златни букви. Всички посветени ученици от Божествената Школа четат от Великото Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христос са напечатани в та­зи велика книга, дума по дума, както днес се произ­вежда всяка дума пред микрофона.

Това, което днес християните проповядват, е сянка на онова, което навремето си Христос е проповядвал. Ако днес дойде Христос на Земята, сам ще се чуди, как са могли хората да изопачат Учението Му. Нима Той не донесе най-великото Учение на света? Приложи ли се това Учение? Христовото Учение и до днес още не е приложено. Защо? Хората не са готови още за това Учение.

Всички, които се наричат християни, трябва да приложат Учението на Христа в живота си. Не желаят ли да го приложат, колкото и пъти да идва Христос на Земята, Учението Му ще остане неприложимо.

Често слушате да се говори за Христовата религия. Христос не донесе религия. Той донесе едно велико, Божествено Учение, което може да се приложи на Земята. Новото Учение е за Земята, а не за Небето. Христос показа на хората, как могат да живеят по Божествен начин според законите на материалния свят. Има смисъл човек да носи в себе си по едно от качествата на Христос, но не и по едно парченце от светия кръст.



Христовото Учение е дълбоко мистично Учение. То може да се разбере и приложи само от мистика. Това Учение изисква вътрешно приложение, вътрешни опити.

Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“. Обаче за разбирането на този Път, на тази Истина и на този Живот, необходими са знания. Под думата Истина Христос разбира не всички методи, чрез които животът може да се реализира. Значи, Пътят води към Истината, а Истината – към Живота. Без Път човек не може да намери Истината, не може да намери Живота. Христос е искал да каже, Че Сам Той е в този Път, в тази Истина и в този Живот. Който е познал Христос, той лесно се ориентира в живота. Пътят му е осветен от Божественото Слънце. Който не е познал Хрис­тос, пътят му е затворен. Мнозина се страхуват, безпокоят се, как могат да следват Христовия път. Няма нищо страшно в този път.

Христос е казал: „Който Ме люби, ще опази Моите заповеди“. По това ще познаете човека, дали Христовото Слово живее в него, или не. Онези, които не са спазили Христовия Закон, чакат Христос втори път да дойде на Земята. И да дойде Христос на Земята, те няма да Го познаят. Защо трябва да чакате идването на Христос по време и пространство, когато Той всеки момент може да влезе във вашите умове и сърца? Едно топло чувство в сърцето ви и една светла мисъл в ума ви не са нищо друго, освен идването на Христос у вас. Христос живее във всеки човек, в душата на когото Любовта работи и в ума на когото новата мисъл прониква. На чие сърце и на чий ум Христос не е похлопал? Няма човек в света, когото Христос да не е посетил, но малцина са Го приели.

Бог пожела да покаже на хората, как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христос на Земята с голям кредит. Христос казва: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа на Онзи, Който ме е пратил на Земята“. „Аз дойдох между хората да им дам живот, и то преизобилно“. Новият живот, който Христос до­несе на човечеството, представлява капиталът, с който хората могат да изплатят старите си дългове.

Христос казва: „Аз Съм Виделината на света“. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. Той донесе Любовта, но днес още хората не я разбират и не я прилагат. Едно се иска от всеки човек: да приложи Любовта в своя живот. Кой човек може да приложи Христовия морал? Само онзи, който има Любов в себе си.

Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате. Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е Глава. В себе си тъй ще кажете: Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е Глава. Туй Бяло Братство или този Бо­жествен свят се е проявил в лицето на Христос, но не тъй както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и Той е вършил. Защото, ако нямате Неговия стремеж, не можете да извикате Духа на Христос. И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази велика Любов, Коя­то и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли какво непреодолима Любов имаше в сърцето на Христос?

Бог говори на хората по три начина. Когато им говори по закона на Истината, Той им дава методи, по които могат да работят при всеки даден случай. Когато им говори чрез закона на Мъдростта, Той им показва образите, които те трябва да ре­­ализират в себе си. В това отношение Христос е съвършен образ. Всъщност, Хрис­тос е Словото, а Гла­ва на Христос е Бог.

Окултната наука твърди, че Христос, в Когото вяр­вате днес, е толкоз повдигнат, че като дойде втори път, кракът му едва ще достигне астралния свят. Той там ще стъпи, а в умствения свят ще се яви. Значи, във физическия свят ще видят само сянката на Христос. Писанието казва, че хората ще видят Христос само в облаците. Той няма да дойде на Земята, няма условия за това.

Господ не може да премахне страданията, които ние сами сме предизвикали. Той казва: „Нека се върнат към вас!“ Туй, което ние сме създали, то се притегля към нас. Туй дете, което си родил, то няма да отиде да живее при другите, то ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, такова ще дойде. Тъй седи животът. Животът, който Бог ни е дал, е един отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, то се дължи на ред причини или във физическия свят, или в духовния свят, или в Божествения свят, или пък на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат. Ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които вече идват. Вяра трябва! След големите страдания ще дойде Царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде това? Когато стане.

Едно трябва да помните: Христос дойде в света да научи хората да познават Бога и да Му служат, а не да придобиват богатства и щастие. Хрис­тос е един Принцип! Поставете Христос вът­ре във вашите сърца. Да дойдете във връзка с Хрис­тос, като Принцип на Любовта. Да се свържете с Христос, като един Извор, Който постоянно блика.

Щом разберете Божия закон, вие ще научите ис­тинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете име­­то на Христос, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете, коя е била основната мисъл, която е заставила Христос да дойде на Земята. Само по този начин ще разберете значението на думата Христос. Господ е с много имена. В еврейския език Той е с 34 – 35 имена. А пък когато призоваваме Христос като Иисус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. А под сегашното си име Христос, Той е Син Божи.

Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се про­­буди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот!

Аз не ви говоря за историческия Христос, но за То­зи живия Христос, Който е във вас. Този Христос е Духът, и когато Го разберете, ще Го ви­дите във всеки човек. Докато търсите Христос само в един човек, никога няма да Го намерите. Христос пред­ставлява всички Синове Бо­жии, на които от душите и сърцата блика живот и любов.

И тъй, сега Христос, Любовта на Христос е първата Причина, която иде да сложи ред и порядък. Сега Христос, Бог ви се изявява отвътре.

Че какво е Христос? – ХРИСТОС, ТОВА Е ЛЮ­БОВ­­ТА В СВЕТА. Има ли Любов между хората, има и Христос; няма ли Любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и Свобода, има Христос; няма ли Истина и Свобода, няма Христос; има ли Прав­да и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тия неща, няма и Христос.



Христовото Учение ще се приложи в новата култура, която идва вече. Христос дойде в света и донесе Учението на Любовта, което включва едновременната работа на ума и на сърцето, и на волята. Христос внесе трите добри рода в света, по пътя на които трябва да вървят всички хора.

Има три пътя, които можете да следвате – пъ­тят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това е Тесният път на Живота. Христос казва: „Малцина са, които ходят в тесния път“. Обаче всички могат да ходят в пътя на Лю­бовта. Ако не можете да ходите в пътя на Мъдростта, влезте в пътя на Любовта. Ако не можете да влезете в този път, влезте в пътя на Истината.

Днес Христос се явява чрез всеки добър човек, който изпълнява волята Божия. Добрият човек е израз на разумната воля на Бога. Всеки от вас, който иска да изпълни волята Божия, както и волята на Христа, той е Негов изразител.

Христос представлява разумния Принцип, Който превръща злото в добро; учениците Му представляват хората, а майката Христова – съединителната връзка между духовния и физическия свят.



Висшето, т.е. Божественото в човека, това е Христос, Когото всеки момент разпъваме. Докато Христос е у вас, превръщайте черното в бяло, злото в добро, загубата в печалба.

Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата.

Който приеме Христос в себе си, ще стане ве­лик човек.

ВСЪЩНОСТ, КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХРИС­ТОС? ТОЙ Е ВИСШЕТО, БОЖЕСТВЕНО НАЧАЛО В ЧОВЕ­КА.

ХРИСТОС, ТОВА Е ПРОЯВЕНИЯТ БОГ. ЕДИН Е ТОЙ, КОЙТО СЕ ПРОЯВЯВА ВЪВ ВСИЧКИ НАРО­ДИ – ИЕХОВА.11

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница