Балистика на гладкоцевното ловно оръжие



страница1/3
Дата01.02.2018
Размер456.32 Kb.
#52350
  1   2   3
 

БАЛИСТИКА НА ГЛАДКОЦЕВНОТО ЛОВНО ОРЪЖИЕ

 

А.Джамбазов



 

 

ПРЕДГОВОР

 

С увеличаването броя на посегателствата върху личното имущество на гражданите и безсилието на държавата да се справи със ситуацията, все по-често хората вземат мерки за самостоятелно опазване на имотите си от хайдушките набези. Въоръжени най-често със самоделни или закупени от битаците турски ловни пушки, не само законни ловци бранят малкото им останало имущество от поредния набег. В резултат на това зачестяват и случаите на постъпили сигнали за простреляни лица от медицинските центрове. Същевременно от седалищните части на някой наш мургав сънародник лекарите вадят съчми, а криминалистите са вдигнати на крак работейки по горещи следи за разкриване на опит за убийство от неизвестен извършител. Обикновенно в тези случаи подадената от „пострадалия” информация е непълна и неточна, или умишлено изопачена, поради опитите му да прикрие престъпните си намерения, а наличните свидетели (обикновенно съучастници на пострадалия или на извършителя) не се посочват или се укриват. Оставяки настрана емоциите и моралната страна, в подобна ситуация се налага служителите да опазват законността (независимо от несъвършенствата на законите), хвърляки всички сили по разкриване на престъплението. Затова е от голямо значение специалистите по криминалистически изследвания ( или Бог знае как ще бъдат наречени в поредния НПК ) да познават добре техническите характеристики на различните оръжия и боеприпаси, както и възможностите за определяне на основните балистически параметри.



В изложението и най-вече в описателната част съм използвал предимно едноименната книга на Кръстьо Петров, като съм се постарал да осъвременя наличните и допълня повече материали от авторитетни чужди и най-вече руски автори, както и технически данни от производителите и търговците на ловно оръжие и амуниции от актуални рекламни каталози.

 

СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО НА ЛОВНИТЕ ПАТРОНИ

 

Ловния патрон е съставен от много компоненти и об­хваща в себе си: ловна гилза, ловни капсули, ловни барути, лов­ни тапи, капачки, ловни сачми, ловни куршуми.



наковалня хартиено дъно капачка



мет.чашка барут тапа сачми

I. ЛОВНИ ГИЛЗИ. Те са съставени от:

а/ метална чашка, която се изработва от помесинго-вана или томпакована метална лента с различни размери: 12 кал. високи чашки, които имат височина 14мм и диаметър 21,20мм. 16 кал. ниски чашки - височина 11мм и диаметър 20,6мм.

6/ външна цветна обвивка, която се нарича „супериор" и се изработва с вносен материал от ОНД и Италия.

в/ шпули - произвеждат се от вносна натронова хар­тия, вътрешна шпула /хартиено дъно/ - от същия материал с бял или черен цвят.

От 1976 година в България ловните гилзи се произвеждат с вносна инсталация във фирма „Арсенал" гр. Казанлък. Клиши­рането им се извършва след изработването на гилзите. До 1976 г. тази операция се е извършвала в/у листове в захарните заводи на гр. Горна Оряховица, Пловдив, Павликени.

За да бъде в крак с модните тенденции в производст­вото на ловни патрони, фирма .Арсенал" закупи италианска линия за пластмасови гилзи и произвежда патрони на светов­но равнище.

За зареждане в домашни условия се използват хар­тиени, пластмасови и, като изключение, бронзови гилзи. Про­извеждат се с дължини 65, 67.5, 70 и 76 мм. Последните изс­ледвания сочат, че на характера на горенето на барута, а от тук и на характеристиката на боя на оръжието, влияят такива конструктивни особености на гилзата като: мате­риала на корпуса, формата на вътрешната шпула, дебели­ната на стените на гилзата, вида на завиването на ръба, наличие на повреди. Поради тези причини при снарядяването на стреляни гилзи се препоръчва да се подбират на партии с такъв разчет, че всички гилзи да бъдат от един производи­тел, един срок на изготвяне и с еднакво количество произве­дени по рано изстрели. Даже гилзи от една партида, но с раз­лично произведени по-рано изстрели, дават различни балистични характеристики.

II. КАПСУЛИ. Болшинството от патроните в България сa снарядени с капсули тип „жевело". Възпламеняващия със­тав на съвременните капсули се приготвя от материали не оставящи компоненти, предизвикващи корозия на цевите след изстрел. В САЩ за удобство при снарядяването на кап­сулите в домашни условия, същите се произвеждат с извес­тно дулно стеснение в най-долния край.

1. Капсул-възпламенител „Жевело" 1 - обвивка; 2 - наковалня; 3 - калпаче; 4 - кръстче; 5 - ударен състав



 

2. Капсул-възпламенител с централен бои 1 - калпаче; 2 - кръстче; 3 - ударен състав



Капсула-възпламенител се използва основно за възпламе­няване барутния заряд на патрона. От капсула се иска на­деждно да възпламенява барутния заряд, плътно да се държи в капсулното гнездо, да не се пробива целия от иглата на оръжието, да не изскача от гнездото на гилзата от наляга­нето на барутните газове при изстрел, да не допуща пропуск на барутните газове към патронния упор.

За снарядяването на капсулите се използва специална група взривни вещества /иницииращи/, които сами са доста чувствителни към удар, триене и възпламеняване от искра или пламък.

Едно от първите иницииращи вещества, което е ста­нало известно, е гърмящия живак, който се използва в някои видове капсули и сега.

Чистия гърмящ живак е непригоден за снарядяване на капсули. Взривното разлагане при него протича много бързо, но с отделянето на малко количество газообразни продукти и ниска температура; лъча на огъня от него е недостатъчно интензивен. Затова като правило ударния състав се състои от чувствително към удар иницииращо взривно вещество, окислител и гориво. Чувствителния състав към удар зависи от компонентите и тяхното взаимодействие, степента на тяхното раздробяване и притискане, при който състава се запресова в капсула. В ударния състав могат да бъдат до­бавени вещества, понижаващи или повишаващи чувствител­ността, с също така способни да увеличават лъча на пла­мъка.

Възпламеняващата .способност на капсула, която обез­печава безотказно и надеждно действие на барутния заряд, зависи от рецептурите на ударния състав, неговата ма-са.налягането при пресоването на състава и от величината на началния импулс /удар/.

Макар и ударния състав на капсула да е чувствителен към удар, неговото надеждно сработване се получава само тогава, когато повърхността на състава е плътно притис­ната към наковалнята на капсула. Ако наковалнята е малка по височина или капсула е запресован в гилзата по такъв на­чин, че ударния състав не докосва наковалнята, е възможна засечка. При повторен удар по капсула, който е имал засечка.

изстрел може да се възпроизведе, защото калпачето на кап­сула от предишния удар се е деформирало или пък е влязло по-дълбоко в гнездото на гилзата и ударния състав при това е бил притиснат към наковалнята. Засечка може да се получи и тогава, когато се вкарва капсула в гилзата и наковалнята повече от допустимото е влязла в ударния състав и го е раз­рушила. Патрон, който е дал засечка, не трябва да се счита за безопасен.

На надеждното сработване на капсула влияе също та­ка дължината и формата на иглата на оръжието.

Сигурното закрепване на капсула в гнездото на гилзата се осигурява от поставянето с известно усилие, поради то­ва, че чашката на гилзата и капсула са изготвени от различни материали.

Следва да се отбележи, че продуктите от разлагането на ударния състав, изготвен от гърмящ живак, оказват вредно действие на вътрешната повърхност на каналите на цеви­те. От продуктите на разлагането на барута и ударния със­тав последния оказва по-голямо въздействие. При изгарянето на ударния състав се получават газообразни и твърди прод­укти.

Най-голямо действие оказват последните, защото те частично се полепват по стените на канала на цевта във вид на шлак. Разстопеният шлак се споява със стоманата, от което последната става лесно топима, а разтопените частици се отнасят от барутните газове, т.е. протича еро­зия. Ето защо е така важно да се чисти оръжието колкото се може по-бързо след приключването на лова.

Посочените недостатъци на ударния състав са прин­удили производителите да заменят тези вредни компоненти с други - некорозиращи. В момента в България се произвежда капсул „Жевело-Н" с некорозиращ ударен състав:

1. Оловен двуокис

2. Бариев нитрат

3. ТНРС „Тринитрорезорцин - свинца" кристален

4. Тетрацен

5. ПАМ-3 „Прах от алуминиево-магнезиева смес"

ТНРС се явява като иницииращо вещество, тетрацен като катализатор, ПАМ-3 - горяща смес. Количеството на ударния състав за тези капсули е 8.038 - 0,044 гр.

Капсула-възпламенител „Жевело-Н" се състои от възпла­менителен състав, медна обвивка.медна наковалня, медно кал­паче, кръгче от тънка цветна хартия, която е парафирана и е запресована под налягане. Повърхността на обвивката и калпачето се покрива с лак. Капсулите „Жевело" и „Жевело-Н" се отличават само по състава на ударния състав. Капсул „Жевело" има корозираща смес, състояща се от:

1.Гърмящ живак

2. Двуантимонов трисулфид
3. Калиев хлорид

Чувствителността на капсулите с гърмящ живак и не-корозиращ ударен състав е еднаква.

Възпламеняването на барутния заряд не протича мигно­вено, а в течение на известно време от удара на иглата върху капсула до придвижването на снаряда - това време е 0,00053 - 0.001 сек. За да се възпламени барутния заряд, е не­обходимо същия да бъде нагрят до определена температура. Този процес протича толкова по-бързо, колкото е по-силен въз­пламеняващия импулс. Бездимният барут се възпламенява по-трудно и за него са необходими капсули с по-високи възпла­меняващи способности - „Жевело".

Капсула, която има недостатъчна възпламеняваща спо­собност, може да стане причина за забавен изстрел, който представлява голяма опасност поради това, че ловеца може преждевременно да отвори оръжието и да се травмира. Ос­вен това, вследствие намаляване скоростта на горене на барута, точката на максималното налягане на барутните га­зове ще се измести напред по канала на цевта, където сте­ните са по-тънки. Това може да доведе до раздуване или раз­късване на цевите. Нормативно техническата документация за капсулите-възпламенители „Жевело" изисква запресовката им в гилзите да бъде плътна; равнината на дъното на капсула да бъде наравно с равнината на дъното на гилзата. При това е допустимо потапяне на капсула до 0.4мм. Не се допуща кап­сула да изпъква над дъното на гилзата. Обаче вкарването на капсула до 0,4мм навътре в гнездото може да стане причина за засечка при тези оръжия, които имат късо излизане на иг­лата или сравнително слаба пружина. Затова за оптимална дълбочина на потапяне на капсула следва да се приема 0,2мм. Минималната енергия на иглата, която обезпечава безотказ­но действие на капсула за „Жевело" е 0,03 кгм.

Понякога, по време на изстрела, капсула частично изс­кача от гилзата. Това явление е отрицателно, защото довеж­да до пропускане на барутни газове между капсула и леглото на капсула, за което свидетелствуват следи от ръжда и яз­вички във вид на колелце около отвора на иглата.

Възпламеняването на барутния заряд от капсула е га­рантирано при температури на обкръжаващата среда от -50 до +50°С. Срокът на съхранение на капсула „Жевело-Н" в херметическа опаковка е 6 години от деня на производство­то. Срокът на съхранение на капсула „Жевело" с ударен със­тав гърмящ живак е 3 години.

Освен капсулите „Жевело" за ловни цели се произвежда капсул „Винчестер", разпространен на запад. Технологично той е много no-издържан от „Жевело" и се състои само от 2 части и е с много по-голям диаметър - 7,90 мм.

III. БАРУТ. Това е вещество, което акумулира огромно ко­личество енергия и я отдава при възпламеняване.

Натискането на спусъка привежда в действие ударния механизъм на оръжието, иглата с удар възпламенява капсула, а от неговия пламък започва да гори барута, който служи като твърдо гориво за разлика от течното и газообразното при двигателите с вътрешно горене. Бездимният барут гори сравнително бавно и почти не образува твърди частици, а температурата му на горене е 2400 С. При изгарянето на 1 кг бездимен барут се образуват 900 л газообразни продукти. Бездимният барут е химическо съединение и по състав бива пироксилинов и нитроглицеринов. Първият се получава чрез об­работката на пироксилина с летлив разтворител, например смес от спирт и етер, а вторият - чрез обработка на пи­роксилина с трудно летливия разтворител нитроглицерин. И в двата случая бездимният барут е колоидна маса, която се приготвя във форма на зрънца, ромбчета.шайбички и др. с жилатирана или нежилатирана повърхност. В България се произ­вежда пироксилинов барут във фирма „Арсенал", повърхност­та на който е нежилатирана. Предимствата на бездимния барут се изразяват в липса на дим при изстрел, по-голяма про­бивна сила на заряда и поносим откат.

Образувалите се при изгарянето барутни газове се стремят да се разширят и заемат колкото може по-голям обем. Това се способствува и от високата температура на горене на барута, защото нагряването на газовете на всеки 275°С увеличава техния обем със 100%. В камерата на горене в много кратък срок от време се образува много високо на­лягане /при димния барут 400-450 кг/кв.см, а при бездимния -500-550 кг/кв.см/.

Барутните газове налягат на всички страни равномер­но и търсят изход и го намират там, където срещат най-малко съпротивление - тапите и снаряда, притиснат с ка­пачка на дулото на патрона.

Под действието на еластичните барутни газове се преодолява съпротивлението на завивката на патрона и сна­ряда се движи с нарастваща скорост. В хода на движението на снаряда по канала на цевта се увеличава обема на задс-нарядното пространство и макар горенето на барута да продължава, въпреки това налягането в канала на цевта бързо пада и при дулната част то достига до 45 - 50 кг/кв.см.

Както посочих по-горе, сега за снарядяването на лов­ните патрони се използува бездимен барут. Но в периода след Втората световна война в САЩ, Великобритания, Шве­ция и др. страни са се провеждали изследвания на някои во­енни барути, с цел използуването им за снарядяване на ловни патрони.

В следващия период е започнал процес на създаване на специални бездимни барути за различни сачми и различни ка­либри. В сегашно време почти всяка известна фирма произ­вежда барут в 3 - 4 вида, различаващи се по скоростта на горене. Барута се произвежда от различните фирми по раз­лични технологични процеси и различни по химически състав; по тази причина на ловците и специалистите им е трудно да вникнат сами в този проблем. Но при ясните и твърди ин­струкции, които издават фирмите, такова разнообразие от барути дава възможност най-добре да се използуват инди­видуалните качества на всеки от тях. Така че за 12кал. бързо горящия барут се препоръчва за олекотени полеви заряди и за стендова стрелба; нормално горящите - за полеви лов с нормален заряд; бавно горящите - за усилените и тежки сач­мени снаряди тип „Магнум".

Да се различи по външен вид бързо горящия барут от бавно горящия е практически невъзможно.Това се извършва с помощта на сложни прибори. Но стрелящият лесно може да почувствува на себе си несъответствието на използваното количество барут. Така например при използуването на бързо горящ барут с тежък снаряд при оръжие 12 кал. , стрелеца ще почувствува силно отката и ще се получи голямо разсей­ване на сачмения сноп. При използуването на бавно горящи барути с лек снаряд барута може напълно да не изгори, от­ката ще бъде слаб, сачмите не ще получат необходимата начална скорост, групирането на сачмите нараства, но се намаля рязко поразяващия ефект на сачмите.

Освен по скоростта на горене, бездимният барут се различава и по относителното тегло и обема. По тези пока­затели бездимните барути са много индивидуални. Някои от тях ще дават по-голямо налягане при силното притискане от тапите по време на пълненето на патрона. Други пък, обрат­но, не дават на заряда необходимата начална скорост, ако не бъдат притиснати с определени усилия. Едни барути да­ват рязко покачване на налягането при незначително добавя­не теглото на барута или сачмите, а други дават бавен ръст на налягането при увеличаване теглото на барута и сачмите до определен размер.

Много барути повишават налягането с покачването на температурата на въздуха, но има барути, които в големи температурни разлики не дават отклонения. За съжаление, за тези барути в пресата нищо конкретно не се съобщава и те се използуват само за заводско зареждане на патрони, които се използуват в тропически условия.

Любопитно е да се отбележи, че от проведените изс­ледвания е установено, че използуваната енергия на барута е в пределите на 20 до 30%. Увеличаването на теглото на снаряда с 1гр. дава увеличаване на налягането за 12 кал. от 5,5 до 15 кг/кв.см. В резултат на силно уплътняване на бару­тния заряд в патроните с бездимен барут, налягането може да се повиши до 30-40%. Увеличения заряд при бездимния барут

с 0.05 гр. довежда до увеличаване на налягането с 15-17 кг/кв.см и увеличава началната скорост с 5 м/сек. Увеличаването на теглото на снаряда с 1 гр. намаля началната скорост 3,3 м/сек.

IV. ТАПИ. Независимо от широкото внедряване на плас­тмасовите монолитни тапи при снарядяването на патрони­те в заводски условия, за домашното им зареждане все още се използуват следните компоненти: капачка над барута от плътен, но не твърд картон с дебелина 1-2 мм, една парафи­рана по краищата тапа от текстилно-хартиени отпадъци с дебелина 16-18 мм, тапи - амортизатори и тапи - запълни-тели /леки, меки и не парафирани/, които се слагат върху па­рафираната тапа; изготвени от сух филц. Тези тапи се сла­гат, за да регулират необходимата височина на запълване на гилзата и за нейното правилно завиване. Назначението на ос­новната тапа е да на допуска пропуск на барутните газове към сачмения заряд, т.е. да обезпечи обтюрацията.

В патрона, стълба от тапите изпълнява освен посоче­ното и ролята на амортисьор, като смегчава възприеманото като удар въздействие на барутните газове по сачмите в самото начало на движението им, а също така огромните инерционни натоварвания при движението на снаряда в ка­нала на цевта, което намаля деформацията на отделните сачмички; равномерно придава налягането на барутните га­зове на стълба от сачми, като при това обезпечава съхра­няването на първоначалната им форма при движението в ка­нала на цевта; оказва достатъчно съпротивление на въздействието на барутните газове от началото на движе­ние на снаряда до излитането му извън пределите на цевта; при следващия изстрел снема нагара от стените на канала на цевта от предшевствуващия изстрел.

Допълнителната тапа в патрона може да бъде една или няколко, в зависимост от подбраното количество барут и сачми. Препоръчва се при снарядяването на патрона в стъл-бчето от тапи количеството им да бъде няколко тънки до­пълнителни тапи, отколкото една висока.

Диаметрите на тапите, както на основните, така и на допълнителните, е еднакъв, като съответствува на диа­метъра на ловните канали.

Тапите трябва да имат цилиндрическа форма, а осно­ванията им да са паралелни. Не трябва да се използуват та­пи, които са конически, изпъкнали, вдлъбнати, нецилиндрически и с непаралелни основания. Материала, от който са напра­вени тапите, не трябва да съдържа твърди частици, драс­кащи повърхността на канала на цевта, метал, стъкло, пясък и др.

Страничната повърхност на основните филцови тапи се парафинират на дълбочина не повече от 3 мм. Парафини-рането от всички страни е недопустимо, защото при тези условия тапата губи своята еластичност и при изстрел по­вишава налягането на барутните газове, от което пък се уве­личава отката, а това може да доведе даже и до раздуване на цевите, особено когато има по-голямо дулно стесняване.

Тапите трябва да осигуряват пожаробезопасност - да не горят от барутните газове и да не тлеят след изстрела.

Теглото на основната тапа не трябва да превишава 2,5 гр; допълнителната - 1,5 гр.

Предназначението на картонената капачка над бару­та е да предпази от парафиниране от основната тапа бар­ута и прилепване на горния слой барут за тапата. Капачката освен това изключва възможността от проникване на бару­тните газове при изстрел през материала на тапата в сач­мите. Предназначението на капачката за сачмите е да при­държа в патрона сачмите. Капачката за барута се прави от по-плътен материал, а капачката за сачмите - от мек трош-лив материал. Това се прави с цел бързото разпадане на сач­мената капачка, за да не пречи на движението на сачмения заряд

При поставянето на тапите в патрона е недопустимо те да се дотикват с помощта на чук. Това увеличава при­тискането на барутния заряд и повишава налягането в цев­та при изстрел.

В последно време сачмените капачки се използуват все по-рядко при снарядяването на заводските патрони. Пласт­масовите и хартиените гилзи се препоръчва да се завиват на „звезда". Капачка над сачмите се използува при снарядя­ването на патрони с дремки, при използуването на къси гилзи,



 

когато обема на всички компоненти на патрона не позволява да се завие патрона на „звезда", а също така и при бронзо­вите гилзи.Използуването на сачмена капачка намалява качес­твото на сачмения сноп, но това намаление е така незначи­телно, че това може да се установи само при прецизна стрелкова-стендова стрелба. Затварянето на „звезда" е по-популярно основно поради това, че този процес по-леко е из­пълним на автоматическите линии в масовото производство на заводите-производители.

 

РАЗМЕР НА ТАПИТЕ И КАПАЧКИТЕ

 

Ка­ли­бър

Диаметър на гилзата - мм

Диаметър на тапите - мм

Диаме­тър на капачки­те

Дебелина на капачките

 

книжни


метали­чески

основна

допълни­телна

 


за сачми

за барут

12

18,9±0.25

19,9±0.25

14x0,5 120,5

10+0,5 ~8±0.5

18,6±0,2 19,5

1±0.25

1,5±0,25

16

17^x0.25

18,4+0,25

13±0,5 11 СО .5

9±0,5 7С0.5

17,1±0,2 18,0

1+0.25

1,5+0,25

20

15,9±0.25

16,9x0,25

13x0,5 11 ±0,5

9±0,5 7±0.5

15.6±0,2 16,5

1x0.25

1,5±0,25

 

Забележка: В числителя - за книжните гилзи; 6 знаменателя -за металическите.

 

Г Калибър на оръжието

32

28

20

16

12

10

 

 

 

 

 

 

 

Максимално налягане на [газовете kg/см2

1150

1100

1050

1000

950

900











































 

Някои западни фирми, като „Ротфаел" - Германия, изпол­зуват различно оцветяване на гилзите за различните размери сачми: 2,5мм - зелени; Змм - сини; 3,5мм - червени; 4мм- жълти.

Някои фирми произвеждат пластмасови капачки за сач­мите. От долната страна на тези капачки се правят дълбоки нарези във формата на „звезда". Такава капачка добре държи сачмите, но в момента на изстрела тя се разпада на части по нарезите, с което практически ликвидира вредното вли­яние на капачката на сачмения сноп.

Основното изискване за качеството на затварянето на гилзата е равномерна дълбочина на завиването и праве­нето на „звездата", което също трябва да бъде равномерно с извесно 1,5 - 1,2 мм завиване на листчетата на звездата навътре към сачмите за по-добро задържане и предпазване от изместване на сачмите при сътресения.

V. САЧМИ. Сачмите представляват оловни топчета с различен диаметър и служат в качеството си на насипен сна­ряд за гладкоцевното оръжие. Всяка сачмичка сама по себе си е малко куршумче, което поразява целта при изстрел. Сач­мите от хубаво качество имат блестяща, гладка след гра-фитиране, тъмна повърхност, правилна овална форма и ед­накъв диаметър, съответствуващ на номера и диаметъра по стандарта.

Високото качество на сачмите се счита едно от най-главното условие за успешна стрелба на дистанция по-голяма от 30 м. Всяко отклонение на формата на сачмата от овала, драскотините на повърхността й довеждат до бързо загуб­ване плътността на сачмения сноп. Препоръчително е да се избират сачми със строго окръжна форма, с гладка и блес­тяща повърхност. Даже най-обикновеното окисляване на по­върхността на сачмите довежда до снижаване на групира­нето на сачмите. При сравнението на блестящи и окислени сачми от един номер и еднаква твърдост /разстояние 35 м, тегло на сачмите 32 гр, сачми N1:6 твърди, със стреляни 10 патрона/ серията с гладки сачми показва средна групира-ност 82%, а матовите /окислените/ всичко на всичко 68%.

В момента на изстрела чистите оловни сачми силно се деформират и това довежда до снижаване плътността на сачмения сноп. За да се предаде на сачмите по-голяма твър­дост към оловото в момента на топенето му се добавя от 2 до 3,5% антимон. Произвеждат се също така и помеднени никелирани сачми. Поради това, че процеса на помедняване и никелиране е сложен, помеднените и никелирани сачми са значително по-скъпи от другите сачми с добавка на антимон.

За обезпечаване овалността на сачмите при леенето им в стопения метал от олово и антимон се добавя незна­чително количество арсен - около 1%. Когато сачмите се про­извеждат чрез щамповане, необходимостта от добавяне на арсен отпада.

Понастоящем съществуват два основни стандарта за размерите на сачмите - в метрическа и в стара, англо-сак-сонска система за измерване. В метрическата система един номер от сачмите се различава от другия по диаметъра с 0,25 мм. А при английската система - с 0.01 инча, т.е. с 0,254 мм. Обаче отделните страни /Турция, Италия, Швеция/ не се придържат към тези системи. В тези страни размерите на номерата на сачмите са установени на основание на ста­рите традиции. В България е възприета стандартизация, ко­ято започва със сачми 1М:1, имащи диаметър 4,00 мм. Диаме­търът намалява за всеки номер с 025 мм, като стига до 0,75 мм за сачми 1М:14. Използват се и тъй наречените нулеви но­мера, които са по-големи и нарастват с 0,25 мм за всеки но­мер, докато достигнат до 13/0 с размер 8,55 мм. Сачмите с номера над 6/0 /шест нули/, т.е. с диаметър над 5.5 мм, се наричат още дремки. В България се изработват и зареж­дат патрони със сачми до 14: 6/0 с диаметър 5,5 мм. От 6/0 нагоре размера на сачмите не е вече през 0,25 мм, а е както следва:

 

 











































































































































































 

Дремки се наричат оловни сачми с диаметър от 5,5 до 11 мм, използвани за снарядяване на патрони за гладкоцевните оръжия и за стрелба по средни животни - вълк, сърна, дива свиня, чакал/ на разстояние до 35 - 50 м, много рядко и по-далеч. Дремките се приготвят само от чисто олово с твърдост 3 кгс/мм2 и добавка на антимон 0,2 - 1,5%, или оловно-арсенова сплав 0,1 - 1,5%.



Обикновено стрелбата с цилиндрически цеви се счита удовлетворителна при процент на попадение 40-50%. Ако се използува тънък хартиен или пластмасов контей­нер, в който да се поставят дремките, може да се увеличи процента на попадение с 12 - 15%.



 

Особеността на препоръките за снарядяването на патроните със сачми в чужбина се явява строгата стандар­тизация на теглото на сачмите. Във връзка с това, че тази стандартизация е започната във Великобритания, а след то­ва в САЩ, тя се изразява в части от унцията. Един снаряд от сачми се различава от друг снаряд във всеки калибър по тегло на 1/8 или 1/4 унция /3,54 гр или 7,08 гр/



Затова патрони кал. 12 във Великобритания се снарядяват със сачми: 28,34 гр; 30,12 гр; 31,89 гр; 35,44 гр, а в САЩ - 28,34 гр; 31,89 гр; 35,44 гр; 38,98 гр; 42,52 гр;46,06 гр; 53,1 гр. По тази стандартизация във Великобритания и САЩ са положени основите на теоретическите и практически изследвания.

 

Ако снаряда от сачми обезпечава нормална плътност на сачмения сноп за попадане в целта на 4-5 сачмички на раз­стояние 35 м, то за да се съхрани това попадение на разс­тояние 40 м, теглото на снаряда трябва да се увеличи с 3-3,5 гр. При увеличаване на разстояние до 45 м, за да се съхрани попадението от 4-5 сачмички, ще е необходимо увеличение още с 35 - 7,0 гр, в зависимост от дулното стеснение /шока/. А за да се съхрани поражението на дистанция 50 м, ще е не­обходимо не само увеличаване на сачмения снаряд, но и пре­минаване към цев с голямо шоково стеснение. На практика стрелбата на такова разстояние е неефективна, защото надеждно поражение като правило не е възможно.



От материалите по експерименталните изследвания на Селиванов и Теребилов би могла да се определи дистанцията на изстрела според диаметъра на разсейване на сачмите в областта на попадение.

 



 

Радиус на зоната на надеждно поразяване от съчмите – R50 в см, според дистанцията на стрелба в метри

 

Установените стандарти на сачмения снаряд в чужби­на се съблюдават много точно. Това е свързано и с това, че в много страни ловците и състезателите е прието да броят



количеството на сачмите в снаряда. Знаейки теглото на сна­ряда и количеството на сачмите за всеки номер, ловеца бързо и правилно определя назначението и възможностите на всеки патрон, а по сачмения сноп определя пределно-допустимата дистанция за стрелба с оръжието, с което разполага.

В САЩ и Великобритания в ловните патрони заводско производство при средните номера на сачмите разликата в броя на сачмите не трябва да превишава 2%, а при спор­тните патрони - 1%.

В Германия се допуша разлика по теглото не повече от 0,5 гр.

За да се следи прецизно тази мярка на теглото при ав­томатичното пълнене се добавят половини размери сачми към основния номер сачми и при това се смята, че това подоб­рява изтичането на сачмите по каналите на дозаторите.

Освен това се предполага, че при добавянето на по­ловин номер сачми от нормално заредените подобрява пора­жението на целта при стрелба от оръжие с голям шок на цев­та.

Регулировката на поражението на сачмите се извърш­ва с изменение теглото на барутния заряд, подбора на типа барут, подбора на другите компоненти на патрона и при то­ва теглото на сачмения снаряд не се изменя.

В редица страни от света ловуването със сачми по-големи от N1:2 е забранено със закон и такива номера сачми като 1/0 не се произвеждат. В Индия и другите страни от британското общество ловуването със сачми по-големи от N:2 е забранено.

Забраната на ловуването с едрите номера е продик­тувано от проведените в различни страни 8 света изслед­вания за причината за гибелта на ранените животни. При то­ва е доказано, че едрите номера сачми дават най-голямо количество наранявания, при което животното умира извън досега на ловеца.

Както вече отбелязах, колкото са по-леки сачмите, тол­кова повече те се деформират при изстрела. При стрелба на големи разстояния това довежда до бързо намаляване плътността на сачмения сноп. При стрелба на къси разсто­яния, напротив, това осигурява по-голяма площ на поражение и намалява количеството на пропуските. Затова за обикно­вения лов е изгодно използването на леки сачми. Като способ за разсейване на сачмения снаряд при стрелба на къси раз­стояния в някои страни се препоръчват сачми с кубическа или дискова форма.

Западната фирма за патрони .Легия" произвежда пат­рони тип .Диспърсънт", които са заредени с кубически сачми с повишена твърдост. Този снаряд е идеален за близък обст­рел и осигурява равномерно разпределение на сачмите с по­разяващ ефект до 20 м, идентично на това, което се получава при овални сачми до 30 м. В гъста пресечена местност този патрон увеличава шансовете за попадение.

Обозначаването на калибъра при гладкоцевното оръжие посочва количеството сферични куршуми, които съответствуват на диаметъра на канала на цевта и могат да се от­леят от един английски фунт чисто олово - 454 гр.

При гладкоцевното оръжие за определяне на калибъра се измерва диаметъра на канала на цевта в дулния срез, а ако цевта има choke /свиване - англ./, към резултата на измер­ването се добавя размера на .choke": При свиване N: 1 - 0,25 мм

N: 2 - 0,50 мм

N: 3 - 0,75 мм

N: 4 - 1,00 мм

N: 5 - 1,25 мм

При това трябва да се има предвид това, че понякога фактическият калибър на оръжието не съответствува на но­миналния калибър, макар и в резултат на износване на цевта.

 

 

На родния пазар, най-популярни и достъпни си остават произведените в завод „Арсенал” ловни патрони. В долната таблица са отбелязани по-важните балистически качества на тези патрони.



 

VI. КУРШУМИ ЗА ГЛАДКОЦЕВНИТЕ ОРЪЖИЯ. Куршумите представляват монолитен снаряд с различна форма и конс­трукция. Служат за поразяване на едър дивеч. На къси разс­тояния /50 - 70 м/ тази задача е добре изпълнима с обикновено гладкоцевно оръжие.



 



а-сферичeн; б-Бреннеке; в-Якан; г-турбинен тип; д-парадокс

 

 



ТАБЛИЦА ЗА ВЪНШНОБАЛИСТИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУРШУМИТЕ 12 КАЛИБЪР

 

 


Необходимо е да дам някои пояснения по правилното произнасяне и конструктивните особености на куршумите.

Куршум “Якан", а не „Жакан", защото името на изобре­тателя е ЯКАНИС. Както „Бренике", така и „Якан" по своята повърхност имат центриращи скосени ребра, способствуващи центрирането на куршума в каналите на цевите с раз­лични номера и доброто им преминаване в дулните стеснения до 1 мм включително. Освен това, тези ребра предават връщателно движение на куршума в цевта и във въздушното пространство, което способствува по-добрата стабил­ност по време на полета и по-добро поразяване на целта.

Куршумите система Штендебах тип „Идеал" имат от­вън три водещи пояса и направляващи ребра по дължина, а по оста на куршума има отвор с няколко винтообразно раз­положени лопатки. Струята въздух, преминаваща по осевия канал на куршума и лопатките, които предават въртеливо движение на куршума около оста и повишават неговата устойчивост при полета.

Куршума, конструиран от руския инженер - ловец А. Майер, е двойнотурбинен. Има осев канал с няколко косо разпо­ложени лопатки и външни скосени ребра лопатки. Ъгъла на вън­шните и вътрешни ребра е съгласуван, които служат за центровка на куршума в канала на цевта и предаване на връщателно движение.

Всички куршуми със специална форма задоволително по­разяват на дистанция до 70 м.

Куршумите тип „Майер" осигуряват отличен бой и доб­ра пробивна способност на дистанция 100 и даже 150 м.

Във Франция в годините на Втората световна война за стрелба с гладкоцевно ловно оръжие е бил изработен куршум, известен понастоящем под името „Блондо". Той се е използувал от бойците на френската съпротива за изваж­дане от строя техниката на противника. Пробивната спо­собност на куршума е достатъчна за повреждане блока на автомобилните двигатели.

 

Чертеж на куршум „Блондо"

В сегашно време куршума е получил широко разпрост­ранение в чужбина и ОНД. Във Франция куршума при заводски условия се изработва от 1950 г. Куршумът се приготвя на струг и по конструктивна форма прилича на макара за конци. Стабилизацията на куршума се осигурява за сметка на ае-родинамическия ефект, който се създава от обтековащата предна част на куршума струя въздух, което помага на ци­линдричната повърхност на опашната част на куршума.

 

Какво е необходимо да се знае, за да се снаряди патрон с куршум и да се получи прицелна стрелба с него. Преди това трябва да се даде определение , какво е качествено снаря-ден патрон с куршум за гладкоцевно оръжие. Той трябва да отговаря на следните условия:



 

1. Налягането в канала на цевта трябва да бъде в мо­мента на изстрела не повече от 700 кгс/см2.

2. При стрелба на 50 м точката на прицелването и точ­ката на попадението трябва на съвпада.

3. Енергията на куршума не трябва да бъде числено по-малко от 0,7 от теглото на животното, което се предполага, че ще се обстрелва.

4. Скоростта на куршума при попадане в животното не трябва да бъде по-малка от 150 м/с.

5. Разсейването при стрелба до 50 м не трябва да бъде повече от 10 см.

 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница