БАЛИСТИКА НА ГЛАДКОЦЕВНОТО ЛОВНО ОРЪЖИЕ
А.Джамбазов
ПРЕДГОВОР
С увеличаването броя на посегателствата върху личното имущество на гражданите и безсилието на държавата да се справи със ситуацията, все по-често хората вземат мерки за самостоятелно опазване на имотите си от хайдушките набези. Въоръжени най-често със самоделни или закупени от битаците турски ловни пушки, не само законни ловци бранят малкото им останало имущество от поредния набег. В резултат на това зачестяват и случаите на постъпили сигнали за простреляни лица от медицинските центрове. Същевременно от седалищните части на някой наш мургав сънародник лекарите вадят съчми, а криминалистите са вдигнати на крак работейки по горещи следи за разкриване на опит за убийство от неизвестен извършител. Обикновенно в тези случаи подадената от „пострадалия” информация е непълна и неточна, или умишлено изопачена, поради опитите му да прикрие престъпните си намерения, а наличните свидетели (обикновенно съучастници на пострадалия или на извършителя) не се посочват или се укриват. Оставяки настрана емоциите и моралната страна, в подобна ситуация се налага служителите да опазват законността (независимо от несъвършенствата на законите), хвърляки всички сили по разкриване на престъплението. Затова е от голямо значение специалистите по криминалистически изследвания ( или Бог знае как ще бъдат наречени в поредния НПК ) да познават добре техническите характеристики на различните оръжия и боеприпаси, както и възможностите за определяне на основните балистически параметри.
В изложението и най-вече в описателната част съм използвал предимно едноименната книга на Кръстьо Петров, като съм се постарал да осъвременя наличните и допълня повече материали от авторитетни чужди и най-вече руски автори, както и технически данни от производителите и търговците на ловно оръжие и амуниции от актуални рекламни каталози.
СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО НА ЛОВНИТЕ ПАТРОНИ
Ловния патрон е съставен от много компоненти и обхваща в себе си: ловна гилза, ловни капсули, ловни барути, ловни тапи, капачки, ловни сачми, ловни куршуми.
наковалня хартиено дъно капачка
мет.чашка барут тапа сачми
I. ЛОВНИ ГИЛЗИ. Те са съставени от:
а/ метална чашка, която се изработва от помесинго-вана или томпакована метална лента с различни размери: 12 кал. високи чашки, които имат височина 14мм и диаметър 21,20мм. 16 кал. ниски чашки - височина 11мм и диаметър 20,6мм.
6/ външна цветна обвивка, която се нарича „супериор" и се изработва с вносен материал от ОНД и Италия.
в/ шпули - произвеждат се от вносна натронова хартия, вътрешна шпула /хартиено дъно/ - от същия материал с бял или черен цвят.
От 1976 година в България ловните гилзи се произвеждат с вносна инсталация във фирма „Арсенал" гр. Казанлък. Клиширането им се извършва след изработването на гилзите. До 1976 г. тази операция се е извършвала в/у листове в захарните заводи на гр. Горна Оряховица, Пловдив, Павликени.
За да бъде в крак с модните тенденции в производството на ловни патрони, фирма .Арсенал" закупи италианска линия за пластмасови гилзи и произвежда патрони на световно равнище.
За зареждане в домашни условия се използват хартиени, пластмасови и, като изключение, бронзови гилзи. Произвеждат се с дължини 65, 67.5, 70 и 76 мм. Последните изследвания сочат, че на характера на горенето на барута, а от тук и на характеристиката на боя на оръжието, влияят такива конструктивни особености на гилзата като: материала на корпуса, формата на вътрешната шпула, дебелината на стените на гилзата, вида на завиването на ръба, наличие на повреди. Поради тези причини при снарядяването на стреляни гилзи се препоръчва да се подбират на партии с такъв разчет, че всички гилзи да бъдат от един производител, един срок на изготвяне и с еднакво количество произведени по рано изстрели. Даже гилзи от една партида, но с различно произведени по-рано изстрели, дават различни балистични характеристики.
II. КАПСУЛИ. Болшинството от патроните в България сa снарядени с капсули тип „жевело". Възпламеняващия състав на съвременните капсули се приготвя от материали не оставящи компоненти, предизвикващи корозия на цевите след изстрел. В САЩ за удобство при снарядяването на капсулите в домашни условия, същите се произвеждат с известно дулно стеснение в най-долния край.
1. Капсул-възпламенител „Жевело" 1 - обвивка; 2 - наковалня; 3 - калпаче; 4 - кръстче; 5 - ударен състав
2. Капсул-възпламенител с централен бои 1 - калпаче; 2 - кръстче; 3 - ударен състав
Капсула-възпламенител се използва основно за възпламеняване барутния заряд на патрона. От капсула се иска надеждно да възпламенява барутния заряд, плътно да се държи в капсулното гнездо, да не се пробива целия от иглата на оръжието, да не изскача от гнездото на гилзата от налягането на барутните газове при изстрел, да не допуща пропуск на барутните газове към патронния упор.
За снарядяването на капсулите се използва специална група взривни вещества /иницииращи/, които сами са доста чувствителни към удар, триене и възпламеняване от искра или пламък.
Едно от първите иницииращи вещества, което е станало известно, е гърмящия живак, който се използва в някои видове капсули и сега.
Чистия гърмящ живак е непригоден за снарядяване на капсули. Взривното разлагане при него протича много бързо, но с отделянето на малко количество газообразни продукти и ниска температура; лъча на огъня от него е недостатъчно интензивен. Затова като правило ударния състав се състои от чувствително към удар иницииращо взривно вещество, окислител и гориво. Чувствителния състав към удар зависи от компонентите и тяхното взаимодействие, степента на тяхното раздробяване и притискане, при който състава се запресова в капсула. В ударния състав могат да бъдат добавени вещества, понижаващи или повишаващи чувствителността, с също така способни да увеличават лъча на пламъка.
Възпламеняващата .способност на капсула, която обезпечава безотказно и надеждно действие на барутния заряд, зависи от рецептурите на ударния състав, неговата ма-са.налягането при пресоването на състава и от величината на началния импулс /удар/.
Макар и ударния състав на капсула да е чувствителен към удар, неговото надеждно сработване се получава само тогава, когато повърхността на състава е плътно притисната към наковалнята на капсула. Ако наковалнята е малка по височина или капсула е запресован в гилзата по такъв начин, че ударния състав не докосва наковалнята, е възможна засечка. При повторен удар по капсула, който е имал засечка.
изстрел може да се възпроизведе, защото калпачето на капсула от предишния удар се е деформирало или пък е влязло по-дълбоко в гнездото на гилзата и ударния състав при това е бил притиснат към наковалнята. Засечка може да се получи и тогава, когато се вкарва капсула в гилзата и наковалнята повече от допустимото е влязла в ударния състав и го е разрушила. Патрон, който е дал засечка, не трябва да се счита за безопасен.
На надеждното сработване на капсула влияе също така дължината и формата на иглата на оръжието.
Сигурното закрепване на капсула в гнездото на гилзата се осигурява от поставянето с известно усилие, поради това, че чашката на гилзата и капсула са изготвени от различни материали.
Следва да се отбележи, че продуктите от разлагането на ударния състав, изготвен от гърмящ живак, оказват вредно действие на вътрешната повърхност на каналите на цевите. От продуктите на разлагането на барута и ударния състав последния оказва по-голямо въздействие. При изгарянето на ударния състав се получават газообразни и твърди продукти.
Най-голямо действие оказват последните, защото те частично се полепват по стените на канала на цевта във вид на шлак. Разстопеният шлак се споява със стоманата, от което последната става лесно топима, а разтопените частици се отнасят от барутните газове, т.е. протича ерозия. Ето защо е така важно да се чисти оръжието колкото се може по-бързо след приключването на лова.
Посочените недостатъци на ударния състав са принудили производителите да заменят тези вредни компоненти с други - некорозиращи. В момента в България се произвежда капсул „Жевело-Н" с некорозиращ ударен състав:
1. Оловен двуокис
2. Бариев нитрат
3. ТНРС „Тринитрорезорцин - свинца" кристален
4. Тетрацен
5. ПАМ-3 „Прах от алуминиево-магнезиева смес"
ТНРС се явява като иницииращо вещество, тетрацен като катализатор, ПАМ-3 - горяща смес. Количеството на ударния състав за тези капсули е 8.038 - 0,044 гр.
Капсула-възпламенител „Жевело-Н" се състои от възпламенителен състав, медна обвивка.медна наковалня, медно калпаче, кръгче от тънка цветна хартия, която е парафирана и е запресована под налягане. Повърхността на обвивката и калпачето се покрива с лак. Капсулите „Жевело" и „Жевело-Н" се отличават само по състава на ударния състав. Капсул „Жевело" има корозираща смес, състояща се от:
1.Гърмящ живак
2. Двуантимонов трисулфид
3. Калиев хлорид
Чувствителността на капсулите с гърмящ живак и не-корозиращ ударен състав е еднаква.
Възпламеняването на барутния заряд не протича мигновено, а в течение на известно време от удара на иглата върху капсула до придвижването на снаряда - това време е 0,00053 - 0.001 сек. За да се възпламени барутния заряд, е необходимо същия да бъде нагрят до определена температура. Този процес протича толкова по-бързо, колкото е по-силен възпламеняващия импулс. Бездимният барут се възпламенява по-трудно и за него са необходими капсули с по-високи възпламеняващи способности - „Жевело".
Капсула, която има недостатъчна възпламеняваща способност, може да стане причина за забавен изстрел, който представлява голяма опасност поради това, че ловеца може преждевременно да отвори оръжието и да се травмира. Освен това, вследствие намаляване скоростта на горене на барута, точката на максималното налягане на барутните газове ще се измести напред по канала на цевта, където стените са по-тънки. Това може да доведе до раздуване или разкъсване на цевите. Нормативно техническата документация за капсулите-възпламенители „Жевело" изисква запресовката им в гилзите да бъде плътна; равнината на дъното на капсула да бъде наравно с равнината на дъното на гилзата. При това е допустимо потапяне на капсула до 0.4мм. Не се допуща капсула да изпъква над дъното на гилзата. Обаче вкарването на капсула до 0,4мм навътре в гнездото може да стане причина за засечка при тези оръжия, които имат късо излизане на иглата или сравнително слаба пружина. Затова за оптимална дълбочина на потапяне на капсула следва да се приема 0,2мм. Минималната енергия на иглата, която обезпечава безотказно действие на капсула за „Жевело" е 0,03 кгм.
Понякога, по време на изстрела, капсула частично изскача от гилзата. Това явление е отрицателно, защото довежда до пропускане на барутни газове между капсула и леглото на капсула, за което свидетелствуват следи от ръжда и язвички във вид на колелце около отвора на иглата.
Възпламеняването на барутния заряд от капсула е гарантирано при температури на обкръжаващата среда от -50 до +50°С. Срокът на съхранение на капсула „Жевело-Н" в херметическа опаковка е 6 години от деня на производството. Срокът на съхранение на капсула „Жевело" с ударен състав гърмящ живак е 3 години.
Освен капсулите „Жевело" за ловни цели се произвежда капсул „Винчестер", разпространен на запад. Технологично той е много no-издържан от „Жевело" и се състои само от 2 части и е с много по-голям диаметър - 7,90 мм.
III. БАРУТ. Това е вещество, което акумулира огромно количество енергия и я отдава при възпламеняване.
Натискането на спусъка привежда в действие ударния механизъм на оръжието, иглата с удар възпламенява капсула, а от неговия пламък започва да гори барута, който служи като твърдо гориво за разлика от течното и газообразното при двигателите с вътрешно горене. Бездимният барут гори сравнително бавно и почти не образува твърди частици, а температурата му на горене е 2400 С. При изгарянето на 1 кг бездимен барут се образуват 900 л газообразни продукти. Бездимният барут е химическо съединение и по състав бива пироксилинов и нитроглицеринов. Първият се получава чрез обработката на пироксилина с летлив разтворител, например смес от спирт и етер, а вторият - чрез обработка на пироксилина с трудно летливия разтворител нитроглицерин. И в двата случая бездимният барут е колоидна маса, която се приготвя във форма на зрънца, ромбчета.шайбички и др. с жилатирана или нежилатирана повърхност. В България се произвежда пироксилинов барут във фирма „Арсенал", повърхността на който е нежилатирана. Предимствата на бездимния барут се изразяват в липса на дим при изстрел, по-голяма пробивна сила на заряда и поносим откат.
Образувалите се при изгарянето барутни газове се стремят да се разширят и заемат колкото може по-голям обем. Това се способствува и от високата температура на горене на барута, защото нагряването на газовете на всеки 275°С увеличава техния обем със 100%. В камерата на горене в много кратък срок от време се образува много високо налягане /при димния барут 400-450 кг/кв.см, а при бездимния -500-550 кг/кв.см/.
Барутните газове налягат на всички страни равномерно и търсят изход и го намират там, където срещат най-малко съпротивление - тапите и снаряда, притиснат с капачка на дулото на патрона.
Под действието на еластичните барутни газове се преодолява съпротивлението на завивката на патрона и снаряда се движи с нарастваща скорост. В хода на движението на снаряда по канала на цевта се увеличава обема на задс-нарядното пространство и макар горенето на барута да продължава, въпреки това налягането в канала на цевта бързо пада и при дулната част то достига до 45 - 50 кг/кв.см.
Както посочих по-горе, сега за снарядяването на ловните патрони се използува бездимен барут. Но в периода след Втората световна война в САЩ, Великобритания, Швеция и др. страни са се провеждали изследвания на някои военни барути, с цел използуването им за снарядяване на ловни патрони.
В следващия период е започнал процес на създаване на специални бездимни барути за различни сачми и различни калибри. В сегашно време почти всяка известна фирма произвежда барут в 3 - 4 вида, различаващи се по скоростта на горене. Барута се произвежда от различните фирми по различни технологични процеси и различни по химически състав; по тази причина на ловците и специалистите им е трудно да вникнат сами в този проблем. Но при ясните и твърди инструкции, които издават фирмите, такова разнообразие от барути дава възможност най-добре да се използуват индивидуалните качества на всеки от тях. Така че за 12кал. бързо горящия барут се препоръчва за олекотени полеви заряди и за стендова стрелба; нормално горящите - за полеви лов с нормален заряд; бавно горящите - за усилените и тежки сачмени снаряди тип „Магнум".
Да се различи по външен вид бързо горящия барут от бавно горящия е практически невъзможно.Това се извършва с помощта на сложни прибори. Но стрелящият лесно може да почувствува на себе си несъответствието на използваното количество барут. Така например при използуването на бързо горящ барут с тежък снаряд при оръжие 12 кал. , стрелеца ще почувствува силно отката и ще се получи голямо разсейване на сачмения сноп. При използуването на бавно горящи барути с лек снаряд барута може напълно да не изгори, отката ще бъде слаб, сачмите не ще получат необходимата начална скорост, групирането на сачмите нараства, но се намаля рязко поразяващия ефект на сачмите.
Освен по скоростта на горене, бездимният барут се различава и по относителното тегло и обема. По тези показатели бездимните барути са много индивидуални. Някои от тях ще дават по-голямо налягане при силното притискане от тапите по време на пълненето на патрона. Други пък, обратно, не дават на заряда необходимата начална скорост, ако не бъдат притиснати с определени усилия. Едни барути дават рязко покачване на налягането при незначително добавяне теглото на барута или сачмите, а други дават бавен ръст на налягането при увеличаване теглото на барута и сачмите до определен размер.
Много барути повишават налягането с покачването на температурата на въздуха, но има барути, които в големи температурни разлики не дават отклонения. За съжаление, за тези барути в пресата нищо конкретно не се съобщава и те се използуват само за заводско зареждане на патрони, които се използуват в тропически условия.
Любопитно е да се отбележи, че от проведените изследвания е установено, че използуваната енергия на барута е в пределите на 20 до 30%. Увеличаването на теглото на снаряда с 1гр. дава увеличаване на налягането за 12 кал. от 5,5 до 15 кг/кв.см. В резултат на силно уплътняване на барутния заряд в патроните с бездимен барут, налягането може да се повиши до 30-40%. Увеличения заряд при бездимния барут
с 0.05 гр. довежда до увеличаване на налягането с 15-17 кг/кв.см и увеличава началната скорост с 5 м/сек. Увеличаването на теглото на снаряда с 1 гр. намаля началната скорост 3,3 м/сек.
IV. ТАПИ. Независимо от широкото внедряване на пластмасовите монолитни тапи при снарядяването на патроните в заводски условия, за домашното им зареждане все още се използуват следните компоненти: капачка над барута от плътен, но не твърд картон с дебелина 1-2 мм, една парафирана по краищата тапа от текстилно-хартиени отпадъци с дебелина 16-18 мм, тапи - амортизатори и тапи - запълни-тели /леки, меки и не парафирани/, които се слагат върху парафираната тапа; изготвени от сух филц. Тези тапи се слагат, за да регулират необходимата височина на запълване на гилзата и за нейното правилно завиване. Назначението на основната тапа е да на допуска пропуск на барутните газове към сачмения заряд, т.е. да обезпечи обтюрацията.
В патрона, стълба от тапите изпълнява освен посоченото и ролята на амортисьор, като смегчава възприеманото като удар въздействие на барутните газове по сачмите в самото начало на движението им, а също така огромните инерционни натоварвания при движението на снаряда в канала на цевта, което намаля деформацията на отделните сачмички; равномерно придава налягането на барутните газове на стълба от сачми, като при това обезпечава съхраняването на първоначалната им форма при движението в канала на цевта; оказва достатъчно съпротивление на въздействието на барутните газове от началото на движение на снаряда до излитането му извън пределите на цевта; при следващия изстрел снема нагара от стените на канала на цевта от предшевствуващия изстрел.
Допълнителната тапа в патрона може да бъде една или няколко, в зависимост от подбраното количество барут и сачми. Препоръчва се при снарядяването на патрона в стъл-бчето от тапи количеството им да бъде няколко тънки допълнителни тапи, отколкото една висока.
Диаметрите на тапите, както на основните, така и на допълнителните, е еднакъв, като съответствува на диаметъра на ловните канали.
Тапите трябва да имат цилиндрическа форма, а основанията им да са паралелни. Не трябва да се използуват тапи, които са конически, изпъкнали, вдлъбнати, нецилиндрически и с непаралелни основания. Материала, от който са направени тапите, не трябва да съдържа твърди частици, драскащи повърхността на канала на цевта, метал, стъкло, пясък и др.
Страничната повърхност на основните филцови тапи се парафинират на дълбочина не повече от 3 мм. Парафини-рането от всички страни е недопустимо, защото при тези условия тапата губи своята еластичност и при изстрел повишава налягането на барутните газове, от което пък се увеличава отката, а това може да доведе даже и до раздуване на цевите, особено когато има по-голямо дулно стесняване.
Тапите трябва да осигуряват пожаробезопасност - да не горят от барутните газове и да не тлеят след изстрела.
Теглото на основната тапа не трябва да превишава 2,5 гр; допълнителната - 1,5 гр.
Предназначението на картонената капачка над барута е да предпази от парафиниране от основната тапа барута и прилепване на горния слой барут за тапата. Капачката освен това изключва възможността от проникване на барутните газове при изстрел през материала на тапата в сачмите. Предназначението на капачката за сачмите е да придържа в патрона сачмите. Капачката за барута се прави от по-плътен материал, а капачката за сачмите - от мек трош-лив материал. Това се прави с цел бързото разпадане на сачмената капачка, за да не пречи на движението на сачмения заряд
При поставянето на тапите в патрона е недопустимо те да се дотикват с помощта на чук. Това увеличава притискането на барутния заряд и повишава налягането в цевта при изстрел.
В последно време сачмените капачки се използуват все по-рядко при снарядяването на заводските патрони. Пластмасовите и хартиените гилзи се препоръчва да се завиват на „звезда". Капачка над сачмите се използува при снарядяването на патрони с дремки, при използуването на къси гилзи,
когато обема на всички компоненти на патрона не позволява да се завие патрона на „звезда", а също така и при бронзовите гилзи.Използуването на сачмена капачка намалява качеството на сачмения сноп, но това намаление е така незначително, че това може да се установи само при прецизна стрелкова-стендова стрелба. Затварянето на „звезда" е по-популярно основно поради това, че този процес по-леко е изпълним на автоматическите линии в масовото производство на заводите-производители.
РАЗМЕР НА ТАПИТЕ И КАПАЧКИТЕ
Калибър
|
Диаметър на гилзата - мм
|
Диаметър на тапите - мм
|
Диаметър на капачките
|
Дебелина на капачките
|
книжни
|
металически
|
основна
|
допълнителна
|
за сачми
|
за барут
|
12
|
18,9±0.25
|
19,9±0.25
|
14x0,5 120,5
|
10+0,5 ~8±0.5
|
18,6±0,2 19,5
|
1±0.25
|
1,5±0,25
|
16
|
17^x0.25
|
18,4+0,25
|
13±0,5 11 СО .5
|
9±0,5 7С0.5
|
17,1±0,2 18,0
|
1+0.25
|
1,5+0,25
|
20
|
15,9±0.25
|
16,9x0,25
|
13x0,5 11 ±0,5
|
9±0,5 7±0.5
|
15.6±0,2 16,5
|
1x0.25
|
1,5±0,25
|
|
Забележка: В числителя - за книжните гилзи; 6 знаменателя -за металическите.
|
Г Калибър на оръжието
|
32
|
28
|
20
|
16
|
12
|
10
|
|
|
|
|
|
|
|
Максимално налягане на [газовете kg/см2
|
1150
|
1100
|
1050
|
1000
|
950
|
900
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Някои западни фирми, като „Ротфаел" - Германия, използуват различно оцветяване на гилзите за различните размери сачми: 2,5мм - зелени; Змм - сини; 3,5мм - червени; 4мм- жълти.
Някои фирми произвеждат пластмасови капачки за сачмите. От долната страна на тези капачки се правят дълбоки нарези във формата на „звезда". Такава капачка добре държи сачмите, но в момента на изстрела тя се разпада на части по нарезите, с което практически ликвидира вредното влияние на капачката на сачмения сноп.
Основното изискване за качеството на затварянето на гилзата е равномерна дълбочина на завиването и правенето на „звездата", което също трябва да бъде равномерно с извесно 1,5 - 1,2 мм завиване на листчетата на звездата навътре към сачмите за по-добро задържане и предпазване от изместване на сачмите при сътресения.
V. САЧМИ. Сачмите представляват оловни топчета с различен диаметър и служат в качеството си на насипен снаряд за гладкоцевното оръжие. Всяка сачмичка сама по себе си е малко куршумче, което поразява целта при изстрел. Сачмите от хубаво качество имат блестяща, гладка след гра-фитиране, тъмна повърхност, правилна овална форма и еднакъв диаметър, съответствуващ на номера и диаметъра по стандарта.
Високото качество на сачмите се счита едно от най-главното условие за успешна стрелба на дистанция по-голяма от 30 м. Всяко отклонение на формата на сачмата от овала, драскотините на повърхността й довеждат до бързо загубване плътността на сачмения сноп. Препоръчително е да се избират сачми със строго окръжна форма, с гладка и блестяща повърхност. Даже най-обикновеното окисляване на повърхността на сачмите довежда до снижаване на групирането на сачмите. При сравнението на блестящи и окислени сачми от един номер и еднаква твърдост /разстояние 35 м, тегло на сачмите 32 гр, сачми N1:6 твърди, със стреляни 10 патрона/ серията с гладки сачми показва средна групира-ност 82%, а матовите /окислените/ всичко на всичко 68%.
В момента на изстрела чистите оловни сачми силно се деформират и това довежда до снижаване плътността на сачмения сноп. За да се предаде на сачмите по-голяма твърдост към оловото в момента на топенето му се добавя от 2 до 3,5% антимон. Произвеждат се също така и помеднени никелирани сачми. Поради това, че процеса на помедняване и никелиране е сложен, помеднените и никелирани сачми са значително по-скъпи от другите сачми с добавка на антимон.
За обезпечаване овалността на сачмите при леенето им в стопения метал от олово и антимон се добавя незначително количество арсен - около 1%. Когато сачмите се произвеждат чрез щамповане, необходимостта от добавяне на арсен отпада.
Понастоящем съществуват два основни стандарта за размерите на сачмите - в метрическа и в стара, англо-сак-сонска система за измерване. В метрическата система един номер от сачмите се различава от другия по диаметъра с 0,25 мм. А при английската система - с 0.01 инча, т.е. с 0,254 мм. Обаче отделните страни /Турция, Италия, Швеция/ не се придържат към тези системи. В тези страни размерите на номерата на сачмите са установени на основание на старите традиции. В България е възприета стандартизация, която започва със сачми 1М:1, имащи диаметър 4,00 мм. Диаметърът намалява за всеки номер с 025 мм, като стига до 0,75 мм за сачми 1М:14. Използват се и тъй наречените нулеви номера, които са по-големи и нарастват с 0,25 мм за всеки номер, докато достигнат до 13/0 с размер 8,55 мм. Сачмите с номера над 6/0 /шест нули/, т.е. с диаметър над 5.5 мм, се наричат още дремки. В България се изработват и зареждат патрони със сачми до 14: 6/0 с диаметър 5,5 мм. От 6/0 нагоре размера на сачмите не е вече през 0,25 мм, а е както следва:
Дремки се наричат оловни сачми с диаметър от 5,5 до 11 мм, използвани за снарядяване на патрони за гладкоцевните оръжия и за стрелба по средни животни - вълк, сърна, дива свиня, чакал/ на разстояние до 35 - 50 м, много рядко и по-далеч. Дремките се приготвят само от чисто олово с твърдост 3 кгс/мм2 и добавка на антимон 0,2 - 1,5%, или оловно-арсенова сплав 0,1 - 1,5%.
Обикновено стрелбата с цилиндрически цеви се счита удовлетворителна при процент на попадение 40-50%. Ако се използува тънък хартиен или пластмасов контейнер, в който да се поставят дремките, може да се увеличи процента на попадение с 12 - 15%.
Особеността на препоръките за снарядяването на патроните със сачми в чужбина се явява строгата стандартизация на теглото на сачмите. Във връзка с това, че тази стандартизация е започната във Великобритания, а след това в САЩ, тя се изразява в части от унцията. Един снаряд от сачми се различава от друг снаряд във всеки калибър по тегло на 1/8 или 1/4 унция /3,54 гр или 7,08 гр/
Затова патрони кал. 12 във Великобритания се снарядяват със сачми: 28,34 гр; 30,12 гр; 31,89 гр; 35,44 гр, а в САЩ - 28,34 гр; 31,89 гр; 35,44 гр; 38,98 гр; 42,52 гр;46,06 гр; 53,1 гр. По тази стандартизация във Великобритания и САЩ са положени основите на теоретическите и практически изследвания.
Ако снаряда от сачми обезпечава нормална плътност на сачмения сноп за попадане в целта на 4-5 сачмички на разстояние 35 м, то за да се съхрани това попадение на разстояние 40 м, теглото на снаряда трябва да се увеличи с 3-3,5 гр. При увеличаване на разстояние до 45 м, за да се съхрани попадението от 4-5 сачмички, ще е необходимо увеличение още с 35 - 7,0 гр, в зависимост от дулното стеснение /шока/. А за да се съхрани поражението на дистанция 50 м, ще е необходимо не само увеличаване на сачмения снаряд, но и преминаване към цев с голямо шоково стеснение. На практика стрелбата на такова разстояние е неефективна, защото надеждно поражение като правило не е възможно.
От материалите по експерименталните изследвания на Селиванов и Теребилов би могла да се определи дистанцията на изстрела според диаметъра на разсейване на сачмите в областта на попадение.
Радиус на зоната на надеждно поразяване от съчмите – R50 в см, според дистанцията на стрелба в метри
Установените стандарти на сачмения снаряд в чужбина се съблюдават много точно. Това е свързано и с това, че в много страни ловците и състезателите е прието да броят
количеството на сачмите в снаряда. Знаейки теглото на снаряда и количеството на сачмите за всеки номер, ловеца бързо и правилно определя назначението и възможностите на всеки патрон, а по сачмения сноп определя пределно-допустимата дистанция за стрелба с оръжието, с което разполага.
В САЩ и Великобритания в ловните патрони заводско производство при средните номера на сачмите разликата в броя на сачмите не трябва да превишава 2%, а при спортните патрони - 1%.
В Германия се допуша разлика по теглото не повече от 0,5 гр.
За да се следи прецизно тази мярка на теглото при автоматичното пълнене се добавят половини размери сачми към основния номер сачми и при това се смята, че това подобрява изтичането на сачмите по каналите на дозаторите.
Освен това се предполага, че при добавянето на половин номер сачми от нормално заредените подобрява поражението на целта при стрелба от оръжие с голям шок на цевта.
Регулировката на поражението на сачмите се извършва с изменение теглото на барутния заряд, подбора на типа барут, подбора на другите компоненти на патрона и при това теглото на сачмения снаряд не се изменя.
В редица страни от света ловуването със сачми по-големи от N1:2 е забранено със закон и такива номера сачми като 1/0 не се произвеждат. В Индия и другите страни от британското общество ловуването със сачми по-големи от N:2 е забранено.
Забраната на ловуването с едрите номера е продиктувано от проведените в различни страни 8 света изследвания за причината за гибелта на ранените животни. При това е доказано, че едрите номера сачми дават най-голямо количество наранявания, при което животното умира извън досега на ловеца.
Както вече отбелязах, колкото са по-леки сачмите, толкова повече те се деформират при изстрела. При стрелба на големи разстояния това довежда до бързо намаляване плътността на сачмения сноп. При стрелба на къси разстояния, напротив, това осигурява по-голяма площ на поражение и намалява количеството на пропуските. Затова за обикновения лов е изгодно използването на леки сачми. Като способ за разсейване на сачмения снаряд при стрелба на къси разстояния в някои страни се препоръчват сачми с кубическа или дискова форма.
Западната фирма за патрони .Легия" произвежда патрони тип .Диспърсънт", които са заредени с кубически сачми с повишена твърдост. Този снаряд е идеален за близък обстрел и осигурява равномерно разпределение на сачмите с поразяващ ефект до 20 м, идентично на това, което се получава при овални сачми до 30 м. В гъста пресечена местност този патрон увеличава шансовете за попадение.
Обозначаването на калибъра при гладкоцевното оръжие посочва количеството сферични куршуми, които съответствуват на диаметъра на канала на цевта и могат да се отлеят от един английски фунт чисто олово - 454 гр.
При гладкоцевното оръжие за определяне на калибъра се измерва диаметъра на канала на цевта в дулния срез, а ако цевта има choke /свиване - англ./, към резултата на измерването се добавя размера на .choke": При свиване N: 1 - 0,25 мм
N: 2 - 0,50 мм
N: 3 - 0,75 мм
N: 4 - 1,00 мм
N: 5 - 1,25 мм
При това трябва да се има предвид това, че понякога фактическият калибър на оръжието не съответствува на номиналния калибър, макар и в резултат на износване на цевта.
На родния пазар, най-популярни и достъпни си остават произведените в завод „Арсенал” ловни патрони. В долната таблица са отбелязани по-важните балистически качества на тези патрони.
VI. КУРШУМИ ЗА ГЛАДКОЦЕВНИТЕ ОРЪЖИЯ. Куршумите представляват монолитен снаряд с различна форма и конструкция. Служат за поразяване на едър дивеч. На къси разстояния /50 - 70 м/ тази задача е добре изпълнима с обикновено гладкоцевно оръжие.
а-сферичeн; б-Бреннеке; в-Якан; г-турбинен тип; д-парадокс
ТАБЛИЦА ЗА ВЪНШНОБАЛИСТИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУРШУМИТЕ 12 КАЛИБЪР
Необходимо е да дам някои пояснения по правилното произнасяне и конструктивните особености на куршумите.
Куршум “Якан", а не „Жакан", защото името на изобретателя е ЯКАНИС. Както „Бренике", така и „Якан" по своята повърхност имат центриращи скосени ребра, способствуващи центрирането на куршума в каналите на цевите с различни номера и доброто им преминаване в дулните стеснения до 1 мм включително. Освен това, тези ребра предават връщателно движение на куршума в цевта и във въздушното пространство, което способствува по-добрата стабилност по време на полета и по-добро поразяване на целта.
Куршумите система Штендебах тип „Идеал" имат отвън три водещи пояса и направляващи ребра по дължина, а по оста на куршума има отвор с няколко винтообразно разположени лопатки. Струята въздух, преминаваща по осевия канал на куршума и лопатките, които предават въртеливо движение на куршума около оста и повишават неговата устойчивост при полета.
Куршума, конструиран от руския инженер - ловец А. Майер, е двойнотурбинен. Има осев канал с няколко косо разположени лопатки и външни скосени ребра лопатки. Ъгъла на външните и вътрешни ребра е съгласуван, които служат за центровка на куршума в канала на цевта и предаване на връщателно движение.
Всички куршуми със специална форма задоволително поразяват на дистанция до 70 м.
Куршумите тип „Майер" осигуряват отличен бой и добра пробивна способност на дистанция 100 и даже 150 м.
Във Франция в годините на Втората световна война за стрелба с гладкоцевно ловно оръжие е бил изработен куршум, известен понастоящем под името „Блондо". Той се е използувал от бойците на френската съпротива за изваждане от строя техниката на противника. Пробивната способност на куршума е достатъчна за повреждане блока на автомобилните двигатели.
Чертеж на куршум „Блондо"
В сегашно време куршума е получил широко разпространение в чужбина и ОНД. Във Франция куршума при заводски условия се изработва от 1950 г. Куршумът се приготвя на струг и по конструктивна форма прилича на макара за конци. Стабилизацията на куршума се осигурява за сметка на ае-родинамическия ефект, който се създава от обтековащата предна част на куршума струя въздух, което помага на цилиндричната повърхност на опашната част на куршума.
Какво е необходимо да се знае, за да се снаряди патрон с куршум и да се получи прицелна стрелба с него. Преди това трябва да се даде определение , какво е качествено снаря-ден патрон с куршум за гладкоцевно оръжие. Той трябва да отговаря на следните условия:
1. Налягането в канала на цевта трябва да бъде в момента на изстрела не повече от 700 кгс/см2.
2. При стрелба на 50 м точката на прицелването и точката на попадението трябва на съвпада.
3. Енергията на куршума не трябва да бъде числено по-малко от 0,7 от теглото на животното, което се предполага, че ще се обстрелва.
4. Скоростта на куршума при попадане в животното не трябва да бъде по-малка от 150 м/с.
5. Разсейването при стрелба до 50 м не трябва да бъде повече от 10 см.
Сподели с приятели: |