Празникът се отбелязва с благодарствен молебен, с откриването на барелефи на Марин Дринов и на Иван Евстратиев Гешов, както и с тържествен концерт в Народния театър "Иван Вазов"
Снимка: Econ.bg
Оцени статията
> Разпечатай
@ Изпрати
Ключови думи:140-годишнина, БАН
Българската академия на науките (БАН) отбелязва днес 140-годишнината от създаването си с благодарствен молебен, с откриването на барелефи на Марин Дринов и на Иван Евстратиев Гешов, както и с тържествен концерт в Народния театър "Иван Вазов". Това съобщи пресцентърът на БАН, цитиран от БНР.
Молебенът започна в храма "Св. Александър Невски" и беше отслужен от Русенския митрополит Неофит и от главния секретар на Светия синод епископ
Наум. След това пред официалния вход на централната сграда на БАН бяха открити барелефи на първия председател на Българското книжовно дружество (БКД), което се преобразува в БАН - проф. Марин Дринов, и на Иван Евстратиев Гешов - дългогодишен председател и дарител на БКД.
Пред централния вход на БАН бяха открити барелефи на проф. Марин Дринов и Иван Евстратиев Гешов. Снимка: БАН
Довечера в Народния театър ще започне тържественият концерт за годишнината на академията.
БАН се основава като Българско книжовно дружество от Общо събрание, състояло се от 26 до 30 септември 1869 г. в Браила, Румъния. В учредяването участват представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Гюргево, Кишинев, Белград, Виена и Одеса. Участниците приемат устав и избират за първи председател на БКД Марин Дринов. С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено в София. През март 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките.
БАН отбелязва 140-годишнината
12 Октомври 2009 | 11:33 | PR Kernel | Новини
БАН отбелязва днес 140-годишнината от създаването си с благодарствен молебен, с откриването на барелефи на Марин Дринов и на Иван Евстратиев Гешов, както и с тържествен концерт в Народния театър "Иван Вазов".
Молебенът ще започне в 10 ч. в храма "Св. Александър Невски" и ще бъде отслужен от Русенския митрополит Неофит и от главния секретар на Светия синод епископ Наум.
В 11 ч. пред официалния вход на централната сграда на БАН ще бъдат открити барелефи на първия председател на Българското книжовно дружество, което се преобразува в БАН - проф. Марин Дринов, и на Иван Евстратиев Гешов - дългогодишен председател и дарител на БКД.
Също днес от 17 ч. в Народния театър ще започне тържествен концерт за годишнината на академията. На него са поканени президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова, както и учени от БАН, съобщи акад. Съботинов.
Той каза, че БАН ще организира и редица съпътстващи изложби за юбилея. Сред тях е експозицията "140 години БАН", която може да бъде видяна във фоайето на академията от 6 до 16 октомври. На нея ще бъдат представени експонати, книги, постери от всички научни звена на БАН. В Народния театър от днес до 24 октомври ще бъде представена изложбата с постери, наречена "По-важни дати от историята на БАН".
години от основаването на БАН
На 12 октомври се навършват 140 години от основаването /1869/ в Браила на Българското
книжовно дружество (БКД) /от 6 март 1911 г. - Българска академия на науките.
БАН е създадена като Българско книжовно дружество (БКД) от Общо събрание, проведено на 12 октомври 1869 г. (26 до 30 септември 1869 г. ст. ст. ) в гр. Браила, Румъния. Приет е първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство, което се състои от Настоятелство и действителни членове. За председател на Настоятелството е избран Николай Ценов. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва. С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено в София. На 6 март 1911 г. БКД се преименува в
Българска академия на науките. С решение на Общото събрание от 29 юни 1984 г. за Ден на БАН е определен 12 октомври - денят на създаването на Българското книжовно дружество в Браила. /БГНЕС
Най-старата институция у нас отпразнува своя юбилей. Преди 140 години на този ден са положени основите на Българската академия на науките. На днешния празник президентът Георги Първанов подчерта значимостта от развитие на науката за българската идентичност и отправи упрек към политиците, че рядко се възползват от капацитета на българските учени.
Стълбът на просвещението, науката и българската идентичност. Така най-кратко могат да бъдат описани 140 години история.
Акад. Никола Съботинов – председател на БАН: "Нека припомня, че именно в Българската академия на науките започна развитието на ядрената физика и в последствие ядрената енергетиката, оптоелектрониката и лазарната техника."
Над 50 на сто от научната продукция у нас се произвежда от академията. И тази тенденция трябва да се запази, дори да се увеличи въпреки кризата, заяви президентът Георги Първанов
Георги Първанов – президент на Република България: "Трябва да се пречупи тенденцията в България на науката да се гледа като на непроизводителен консуматор на бюджетни средства. Съзнавам, че е оптимистично в условията на криза, така необходимото устойчиво ежегодно нарастване на относителния дял от БВП, заделян за наука, така както повелява Лисабонското стратегия, но не бива да се допуска и тяхното ограничаване."
Правителството подари за рождения ден на академията 50 нови апартамента за младите учени.
На 12 октомври се навършват 140 години от основаването /1869/ в Браила на Българското
книжовно дружество (БКД) /от 6 март 1911 г. - Българска академия на науките.
БАН е създадена като Българско книжовно дружество (БКД) от Общо събрание, проведено на 12 октомври 1869 г. (26 до 30 септември 1869 г. ст. ст. ) в гр. Браила, Румъния. Приет е първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство, което се състои от Настоятелство и действителни членове. За председател на Настоятелството е избран Николай Ценов. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва. С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено в София. На 6 март 1911 г. БКД се преименува в
Българска академия на науките. С решение на Общото събрание от 29 юни 1984 г. за Ден на БАН е определен 12 октомври - денят на създаването на Българското книжовно дружество в Браила. /БГНЕС
БАН е една от най-старите институции на Балканския полуостров.
140 години Българска академия на науките
На 12.10.2009 г Българската академия на науките (БАН) навършва 140 години от основаването си. БАН е една от най-старите институции на Балканския полуостров. Основана още през далечната 1869 г. като Българско книжовно дружество в Браила, Румъния. Първият председател на Българското книжовно дружество става Марин Дринов. С идването на Освобождението през 1878 г. БКД се премества в новата българска столица София. Днес БАН е най-големият научно изследователски център в България и е уважаван и търсен партньор в т.ч. и от бизнеса. БАН е един от основните символи на българската нация и българската интелигенция - огнище на българския дух и талант. Интересното е, че Васил Левски е сред първите дарители на БАН, което се вижда от дадена му разписка. След 500 години освобождението на България от турско робство ще е исторически факт, но делото на Левски ще е живо и ще се помни не само с Освобождението, но и с неговия скромен принос за подпомагане на българската наука.
Днес се навършват 140 години от основаването на Българската Академия на Науките http://www.bas.bg/ Честито на всички съфорумци, на всички четящи този форум, и най-много на работещите в БАН - с пожелание за успехи Благодаря им, че ги има все оше - научните работници на България http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/10/1 ... -ban.79089
lila
Честваме 140 години БАН
12 октомври 2009 12:12
София /КРОСС/ Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /стар стил / - 11 октомври /нов стил/ 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /стар стил/ - 12 октомври /нов стил/ 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации.
Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица" в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си". По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската книжнина", която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание". Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина". Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага - Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий" със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност". До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди. В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения", както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - „учения мир въобще". В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще", както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!"
/ДК/
140 години Българска академия на науките
12 Октомври 2009
БАН се основава като Българско книжовно дружество от Общо събрание през 1869 г. в Браила, Румъния
Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации.
БАН
Драган Цанков
Константин Петкович
Митрополит Натанаил
Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”.
По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание”. Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация.
Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина”. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов.
Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”. До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила.
По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди. В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов.
Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - „учения мир въобще”.
В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!”
По материали от: А р н а у д о в, М. Българското книжовно дружество в Браила. С., 1966 г.
П а с к а л е в а, В. Българскотокнижовно дружество в Браила (1869-
1876 г.). – В: История на Българскатаакадемия на науките 1869-1969. С., 1971, 3-28
БАН ще отбележи днес 140-годишнината от създаването си с благодарствен молебен, с откриването на барелефи на Марин Дринов и на Иван Евстратиев Гешов, както и с тържествен концерт в Народния театър "Иван Вазов".
Молебенът ще започне в 10 ч. в храма "Св. Александър Невски" и ще бъде отслужен от Русенския митрополит Неофит и от главния секретар на Светия синод епископ Наум.
В 11 ч. пред официалния вход на централната сграда на БАН ще бъдат открити барелефи на първия председател на Българското книжовно дружество, което се преобразува в БАН - проф. Марин Дринов, и на Иван Евстратиев Гешов - дългогодишен председател и дарител на БКД.
Също днес от 17 ч. в Народния театър ще започне тържествен концерт за годишнината на академията. На него са поканени президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова, както и учени от БАН, съобщи акад. Съботинов.
Той каза, че БАН ще организира и редица съпътстващи изложби за юбилея. Сред тях е експозицията "140 години БАН", която може да бъде видяна във фоайето на академията от 6 до 16 октомври. На нея ще бъдат представени експонати, книги, постери от всички научни звена на БАН. В Народния театър от днес до 24 октомври ще 12.10.2009 / 08:35
140 години БАН
Българската академия на науките отбелязва днес 140-годишнината от създаването си с благодарствен молебен, с откриването на барелефи на Марин Дринов и на Иван Евстратиев Гешов, както и с тържествен концерт в Народния театър "Иван Вазов".
По този повод гост в студиото на „Денят започва" беше проф. Атанас Атанасов - зам.-председател на БАН: „Tова е една забележителна дата в историята на академията. Бих казал в историята на науката в България, тъй като Българската академия е най-старата академична институция, създадена през 1869 г."
БАН е основана като Българско книжовно дружество от Общо събрание, състояло се от 26 до 30 септември 1869 г. в Браила, Румъния.
В учредяването участват представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Гюргево, Кишинев, Белград, Виена и Одеса. Участниците приемат устав и избират за първи председател на БКД Марин Дринов.
С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено в София. През март 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките.
Днес във фоайето на сградата се открива изложбата "140 години Българска академия на науките".
Експозицията представя част от научната дейност на БАН през последните години и ролята на академията като национална институция.
Вижте още интересни факти във видеоматериала.
бъде представена изложбата с постери, наречена "По-важни дати от историята на БАН".
На 12 октомври се навършват 140 години от основаването /1869/ в Браила на Българското
София /
