Бан отбелязва 140-годишнината
о БАН отбелязва 140-годишнината
- Навигация на страницата:
- Аз said
- Четец said
Аз said: | ||||
септември 24, 2009 Гласове: +0 | ||||
Четец said: | ||||
| ||||
| | ||||
|
| ||||
| | ||||
С Т А Н О В ο Щ Е | ||||
|
на Българска академия на науките | ||||
|
по въпроси, поставени в писмо № 0901 – 38 от 15 май 2007 г. от Министъра на образованието и науката | ||||
|
(Становището е изпратено до МОН с писмо № 04-09-48 от 23 юли 2007 г.) | ||||
|
По въпрос: 1. Кои, според Вас, са петте възможни ясно дефинирани национални приоритета, отчитащи тенденциите за развитие на науката в Европа, в които следва да бъдат концентрирани усилията и ограничените ресурси, с който нашата страна разполага и какви са основанията за определянето им като такива? | ||||
|
Разбирането, че може да се инвестират средства само в няколко ограничени области на науката, е неоснователно. Няма държава в ЕС, която да концентрира всички инвестиции за наука единствено в пет примерно научни области. Това може да се направи евентуално в държава, в която има ясно определени приоритети в индустрията и силно развити предприятия в дадената област, които целенасочено да бъдат извеждани на световния пазар като лидери - както например електрониката във Финландия и Япония, фармацевтичната промишленост в Унгария, автомобилостроенето в Чехия и Румъния и пр. Но и в тези страни държавата поддържа и фундаментални, и приложни изследвания в много научни области, тъй като никога не може да се предскаже коя научна област в кой момент ще бъде необходима и перспективна за развитието на страните в ЕС. Този принцип е изрично подчертан и в Зелената книга за европейското изследователско пространство. | ||||
|
В България не само не са изведени икономически приоритети, но държавата изобщо не е определила отрасли, които да развива целенасочено. Поради това би било не само неразумно, но и невъзможно да се изведат за България приоритетни научни области и само те да бъдат финансирани. Това, което се прави в ЕС, е по-скоро да се стимулират видове дейности във всяка област на науката, които могат да доведат до развитие на науката и до икономически растеж. Например - създаване на нови материали, създаване на ново фундаментално знание, създаване на енергоспестяващи технологии във всеки отрасъл, създаване на стимули за прилагане на научни резултати и иновации от страна на предприятията и пр. | ||||
|
Засега в България се говори за енергетика, транспорт и туризъм, но това (с изключение евентуално на енергетиката) не са отрасли, които при реалното им състояние и характеристики в момента, ще могат да носят ускорено прираст на брутния вътрешен продукт. Това не са и традиционните отрасли, които потребяват наука. Що се отнася до актуалните информационни и комуникационни технологии, не би могло да се правят прогнози, преди да се анализира състоянието на самия бранш - брой производствени предприятия, капацитет за възприемане на български научни продукти от тяхна страна, брой търговски предприятия и пр. Тревожни за България данни са отчетени в службата на Европейската комисия Eurosat в доклада от 2007 г. - едва 16 % от нашите предприятия ползват иновации при 42 % среден процент за ЕС-27. След предприетите от Румъния мерки България остана на последно място в ЕС-27 по брой на иновационните предприятия и по доходи от иновационни предприятия (главно поради това, че нашите иновационни предприятия са почти единствено само в областта на информационните технологии и повече от половината са в областта на услугите и търговията, а не на производството). Предприятията в България правят инвестиции за наука 0,05-0,1 % от общите инвестиции за наука в страната при среден процент средства за наука от предприятията 50-55 % в ЕС-27. | ||||
|
Принципен въпрос е, че преди да се посочат приоритети за науката, трябва да бъде направен подробен и задълбочен анализ на състоянието на българската икономика, на нейната структура, на нейните потребности и възможности да усвоява иновации. Да се очертаят слабите места в българската икономика и тогава да се набелязват мерки за растеж като цяло. Това трябва да стане съвместно с БАН, НЦАН и водещи висши училища, които имат международно призната научна продукция. При такъв подход ще е възможно в кратки срокове БАН и висшите училища да предложат научни области, в които с тяхна помощ ще могат да бъдат развити или създадени иновационни предприятия. Без такъв съвместен анализ обаче всяко извеждане на приоритети в науката малко или повече почива главно на традиционните български научни школи или на случайни представи за евентуално внедряване на научни продукти. БАН е готова да й се възложи координацията за разработването на сериозен национален план за приоритетите в този смисъл. | ||||
|
Забележка: Средствата за научни изследвания наистина са малко — извън заплатите и евентуално електричество, отопление, вода, телефони. и т.н., БАН получава субсидия за изследвания едва 130 000 лв. А висшите училища получават сега — 3,2 млн. лв. по бюджетите им и 6,4 млн. лв. от конкурса за ВУ на фонд "Научни изследвания". Тези следства са изключително недостатъчни и не бива да се раздават по равно. οма показатели, по които се измерва научната продукция и те показват, че с наука реално се занимават не всички висши училища в страната. Необходимо е да се направи подробна оценка за качеството на науката в България и средства да се насочват там, където се произвежда международно призната научна продукция. Едновременно следва да се намерят специфични подходи и средства за засилване на научно-изследователската работа в изоставащите в това отношение висши училища. | ||||
|
Докато това не е направено, може да има в краткосрочен и средносрочен план два подхода в определянето на национални приоритети за науката. | ||||
|
Първият подход е да се следват 6 приоритетни научни области, очертани от Европейската комисия като приоритети за цялата европейска общност и в които България има утвърдени научни школи с международно име: | ||||
|
• Енергетика, възобновяеми етергийни източници и енергийна ефективност; • οзучаване на материята, материалознание и нови материали; • Нови технологии – информационни, комуникационни, нанотехнологии; • Биотехнологии, науки за живота и медицина (Качество на живота); • Аграрни науки и науки за Земята, • οсторическо наследство, обществено развитие и националната идентичност. | ||||
|
Това се обосновава още повече с изискването в Зелената книга на ЕК всички държави да уеднаквят приоритетите и подходите си в науката, като си помагат взаимно за развитието на области, които са приоритетни за даден регион или отделна страна. Към тези 6 приоритети трябва да се добавят същестуващите 5 национални научни програми, определени от Министерския съвет, които никой не е отменил, но които получават сега спорадично финансиране чрез фонд "Научни изследвания" към МОН или изобщо не го получават. | ||||
|
Вторият подход е допълнително към институционалното финансиране на науката да се прибави целева помощ от държавата към видове дейности, така както е записано и в Зелената книга, и в специалната рамка за държавна помощ за науката, приета от Европейската комисия на 22 ноември 2006 г. Трябва да има държавна помощ за: | ||||
|
• укрепване на научните инфраструктури и на кадровия потенциал • осъществяване на научни и иновационни проекти • подготовката на необходими на индустрията висококвалифицирани кадри • покриване на разходите по патентоване и защита на интелектуалната собственост • за предприятия, използващи иновативни технологии и продукти, и създаващи заетост във високо технологични области • за създаване на мониторингови и внедрителски звена в научни организации, ВУ и предприятия • за временно наемане в иновативни предприятия на учени с висока квалификация • за съвместна дейност на колективи от научни организации и висши училища или и на двете структури с предприятия по перспективни теми. | ||||
|
Всякакъв друг подход за насочване на средствата към определен брой конкретни приоритети поставя България извън процесите, които протичат в Европейския съюз и извън препоръките на Лисабонската стратегия за развитие. Европейската комисия в последните две години изрично подчертава изискването държавите членки да уеднаквят стратегиите си за развитие на науката и на икономиката, основана на знанието. | ||||
|
По въпрос: 2. Считате ли, че националната научна система се нуждае от оптимизиране и/или преструктуриране, по какъв начин и в какви срокове би следвало да се осъществи това? | ||||
|
България е единствената държава в ЕС, чиято национална научна система е съществено осакатена и неразумно намалена до под допустимия минимум. С директното унищожаване на стотици отраслови приложни научни институти през 1991 – 1995 г. страната бе лишена от структури за трансмисия между науката и производството, които съществуват във всички държави на ЕС. С това бе унищожена и възможността за бъдещо развитие на конкурентоспособни отрасли в икономиката. | ||||
|
Българската академия на науките като национален център за научни изследвания извърши реформа в периода 1991-1997 г., като намали състава си почти наполовина, а броят на учените в нея остана едва 3700 души. Националният център за аграрни науки (бившата селскостопанска академия) бе също почти наполовина редуциран. | ||||
|
От над 97 хиляди души през 1989 г. в науката и научното обслужване (данни по НСο) същите към 1995 г. намаляват на 30 663 души. Научните работници (т.е. такива с научни степени и звания) от 31 704 души през 1990 г. намаляват през 1995 г. на 25 577 души, а през 2005 г. са 20 874 души (данни на НСο), т.е. ежегодно средно намаление с около 750 души. Следователно от научните работници са останали само около 65% спрямо 1990 г., а от персонала зает с наука и научно обслужване (т.е. работещ научно- изследователска и развойна дейност) спрямо 1989 г. са останали само около 18%. | ||||
|
В същото време науката във висшите училища не бе стимулирана по никакъв начин, а широкото разрастване на университетската система при намаляващ брой преподаватели откъсна допълнително някои от висшите училища от научните дейности. | ||||
|
В резултат на всичко това сега България е на последно място в ЕС по брой на учените спрямо заетите с трудова дейност и съществено изостава в това отношение от всички други страни. По данни на НСο през 2004 г. заетите в отрасъл “Наука” в процент от работещото население в ЕС-25 са 1,32 %, в ЕС-15 са 1,43 %, в приетите преди нас 10 страни членки са 0,77 %, в България са 0,54 %. Т.е. на 1000 заети с трудова дейност в ЕС-25 заетите с наука са 13,2, в ЕС-15 са 14,3, в ЕС-10 са 7,7, а в България са 5,4. А за 2006 г. Eurostat отчита, че у нас на 1000 работещи се падат само 3-ма заети в отрасъл “Наука”. България е на последно място в ЕС и по брой на учените спрямо активното население на възраст от 25 до 64 г. По данни на Eurostat учените като процент от активното население (25-64 г.) в ЕС-25 са 0,46 %, в ЕС-15 са 0,48 %, в Румъния например са 0,34 %, а България е на последно място в ЕС с 0,31 % учени спрямо активното население. Поради изключително ниските заплати, неадекватни на годините квалификация, изследователите в страната продължават да намаляват чрез изтичане на мозъци навън и към други по-високоплатени поприща, не се намират достатъчно млади хора, които да попълват адекватно общността на учените и преподавателите. А до 5 години предстои да се пенсионират една трета от учените и преподавателите. Това, както е отбелязано и в Зелената книга на ЕК, първо снижава компетентността и второ лишава страната от достатъчен кадрови потенциал в науката и образованието. Т.е. свиването на системата у нас предстои неизбежно, ако не се вземат спешни мерки. | ||||
|
Трите големи проблема на научната система в България освен финансирането в момента са остарялата материална база, липсата на развойни звена и недостатъчните научни изследвания във висшите училища. Възраждането на унищожените и разграбени преди 16 години отраслови научни институти сега би изисквало огромни средства и кадрови потенциал, които държавата няма как да намери. | ||||
|
В тази ситуация, когато България е на последно място по всички показатели за наука, трябва да започнем да възприемаме понятието оптимизиране и преструктуриране не като рушене и ново (вече недопустимо) свиване на системата, а като търсене на начин с възможни усилия да възродим каквото е възможно и да се използват и укрепват максимално съществуващите ефективни структури. Всъщност, такива са изискванията и в Зелената книга на ЕК. | ||||
|
Това, което може да се направи стъпка по стъпка, е да започне стимулиране на изграждането на внедрителски звена в научните организации, висшите училища и предприятията чрез приоритетно насочване на проектни средства и на средства от структурните фондове към такава дейност: | ||||
|
• Да продължат с повече средства конкурсите за обновяване на апаратурната база на лабораториите. Да се използват за целта и инфраструктурните структурни фондове на ЕС, като се даде възможност да се кандидатства с проекти за научна инфраструктура. В зелената книга структурните фондове се посочват като важен източник за развиване на научната инфраструктура. България е единствената държава в ЕС, която не предвиди оперативна програма за науката, но въпреки това би могло да се намерят начини част от структурните фондове все пак да се използват за целта (в съвместни усилия с министерствата на икономиката, на труда и социалните грижи, на земеделието и горите и на околната среда и водите). • Да бъдат насърчавани приоритетно проекти за съвместна дейност между научни организации, висши училища и предприятия (чрез договори между тях за двустранни и клъстьрни дейности). • Да бъде насърчавано съвместното поддържане и използване на научни лаборатории в научните организации за обучение на докторанти от висшите училища. • Да бъде променена организацията на дейностите във висшите училища, така че възнаграждението на преподавателите да не зависи само от хорариума часове (360 на година), а да включва задължително занимания с научна дейност с участие на студентите и докторантите. Да се въведе изискване поне 10 % от събраните от студентски такси средства да се инвестират задължително в научна дейност във висшите училища. | ||||
|
По въпрос: 3. Какъв може да бъде реалистичния годишен ръст на средствата за научна дейност, предоставяни от бюджета като процент от БВП? | ||||
|
Трябва да се има предвид, че през 1989 г. за научни изследвания и развитие България е влагала за наука над 2 % от БВП. В момента влага 0,4 % от БВП (от които по най-груби сметки 0.3% са от държавна субсидия, а 0.1 % от собствени приходи) и това означава, че средства в размер 1,6 % от БВП за 17 години са били пренасочени към други сфери. Един сериозен анализ на отраслите и дейностите в държавата би показал къде точно са пренасочени тези средства. При положение, че акцентът на Лисабонската стратегия за развитие на ЕС е създаване на конкурентоспособна икономика, основана на знание, би следвало именно знанието и иновациите да станат приоритет и на България, още повече, че в Закона за насърчаване на научните изследвания е записано - засега на хартия, че научните изследвания в България са стратегически национален приоритет. До момента този приоритет не е подкрепен с нищо от страна на държавата. България е на последно място по инвестиции в науката сред страните на ЕС-27. Това опасно изоставане граничи със срив и трябва постепенно да започне преодоляването му. | ||||
|
Науката е единственият отрасъл, който работи в много тясна връзка с всички останали държави не само в ЕС, но и в света. Това се подчертава десетки пъти в главите на Зелената книга на ЕК. Като такъв отрасъл българската наука няма как да бъде приемана като адекватен партньор извън страната, ако условията за развитие и финансирането й се отличават съществено от тези в другите държави. | ||||
|
Висшите училища у нас получават в субсидиите си по Закона за държавния бюджет през 2007 г. и от т.нар. конкурс за ВУ на фонда "Научни изследвания" около 9 млн. лв. за изследвания. През настоящата 2007 г. БАН може да участва само в общия конкурс за уникална апаратура, а общ, макар и тематичен конкурс за научни проекти за БАН просто няма. БАН получава от субсидии едва 130 000 лв. за изследвания. Тези средства са крайно недостатъчни за развиване на научни изследвания в страната, да не говорим за обновяване на научните инфраструктури. По заплащане на научния труд България е на последно място в ЕС, като заплатите на нашите учени са от 24 до 2 пъти по-ниски от тези в останалите държави от ЕС-25 (средно 13 пъти), а финансовата осигуреност, които се пада на един учен в БАН спрямо сродните научни организации в ЕС за заплата, научна работа, издръжка на лабораториите, е от 30 до 2 пъти по-ниска от тази в другите страни на общността (средно 15 пъти). По данни на Европейската комисия от април 2007 г. средната годишна заплата на учените в ЕС-25 е 37 948 евро, в Швейцария е 82 725 евро, в Чехия например е 19 620 евро, в Унгария е 15 812 евро, в Полша – 11 659 евро, в Румъния – 6286 евро, а България е последна с 3556 евро средна годишна заплата на учените. Каталог: groups -> 16131609 groups -> Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на България дългови пазари groups -> Прессъобщение 17 май 2004 г groups -> Юни 2005 г. No 7 / 2005. усилена търговия с левови дцк groups -> Доларът поскъпва, активизация на междубанковите сделки с usd на валутния и европаричния пазар groups -> Иванка Иванчева (+359 2) 9145 1712 16131609 -> Mercury – Jupiter Meet – 10 December, 18. 30, betahaus, Sofia Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели: 
|
Съдбата на Българската академия на науките (БАН) ще е реалният повод за челен сблъсък Борисов - Първанов още тази година. Ходът с номинирането на министъра на образованието Йорданка Фандъкова за кмет на София е да се открие фронт за действие на върлия противник на БАН - Сергей Игнатов, който стана зам.-министър директно от креслото си на ректор в Нов български университет. Той седна на мястото на подалия оставка още след първата седмица като зам.-министър доц. Румен Пранчов. Повод за оставката му бяха здравословни причини. Истинската причина обаче е, че Пранчов е отказал да ликвидира БАН.
