В момента инвестициите за наука според Доклада за държавния бюджет 2007 г. възлизат на около 180 млн. лв. – общо от държавни субсидии и планирани собствени приходи на научните организации. Дори да приемем, че около 140 млн. лв. от тях са субсидия, едно двойно увеличаване на бюджетните субсидии в течение на 2 години не е невъзможно. В действителност 140 млн. лв. не са съществен разход за държавата, а биха позволили на науката в страната да излезе от финансовата криза и от последното място по финансиране в ЕС. Припомняме, че това искане БАН постави още през пролетта на 2006 г. Тук то не бе чуто, но съседна Румъния направи точно това – увеличи практически двойно субсидиите за наука от бюджета си за 2007 г.
|
Една възможната стъпка за стабилизиране на българската наука при това най-кризисно в Европа състояние в момента и при категорично признато от ЕС качество на нашите учени, е:
|
Две години поред увеличение на публичните разходи за наука с 0,3 % от БВП и една година с още 0,1 %: това са около 130 млн. лв. допълнително над сегашната субсидия през 2008 г., втори път 130 млн. лв. допълнително през 2009 г. и около 80-90 млн. лв. допълнително през 2010 г. Такава стъпка ще доведе субсидиите от държавата за наука да бъдат увеличени до около 1 % от БВП. Такъв подход е възможен при наличие на разбиране и политическа воля за бюджета на страната. Разбира се, конкретните числа тук са приблизителни и трябва прецизно да се съгласуват с прогнозния БВП за трите години.
|
Освен това - трябва спешно да се въведат законови фискални облекчения и стимули за изследователите и за предприятия, които внедряват иновации. Тези стимули са въведени вече във всички останали страни на ЕС и се споменават десетки пъти в Зелената книга на ЕК, особено по отношение на по-изостаналите в иновационно и технологично отношение държави като България.
|
Засега официално не се дискутира без основание и обещаното от държавата през 2001 г. – 2003 г. в преговорите с ЕС по глава 17 ежегодно увеличение на бюджета за научни изследвания с 0,15% от БВП.
|
При драматичното изоставане в поддръжката на нашата наука разумното ниво би било за отрасъл "Наука и технологии" да се насочат поне 10 % от структурните фондове. При общ размер на фондовете за България около 7 млрд. евро това ще означава 700 млн. евро за седемте години или 100 млн. евро годишно. С тази сума няма да може да се премахне изоставането, но дистанцията поне ще бъде скъсена и ще се осигури възможност да се изпълнят и останалите програми за използване на фондовете. οзточникът на тези средства трябва да са основно структурният Фонд за регионално развитие и частично - Социалният структурен фонд, Аграрният фонд и Кохезионният фонд.
|
|
По въпрос:
4. Какво е оптималното съотношение между институционалното и програмното финансиране на системата и в какъв порядък то би могло да се променя в следващите години?
|
Преди да се отговори на този въпрос трябва да се изясни какво се разбира под програмно и институционално финансиране.
|
Ако програмното финансиране означава финансиране на изследователски проекти в рамките на определена програма, отговорът на въпроса е един.
|
Ако програмното финансиране означава финансиране на проекти, при които има възможност за отпускане на съществени средства за трудови възнаграждения на персонала (научен и помощен) и за поддръжка на материалната база (разходи за издръжка) – отговорът би бил друг.
|
Във всеки случай не е възможно да се осъществява каквото и да било проектно финансиране без съществени институционални разходи, които включват заплати и осигуровки на научния и помощен състав, капиталови разходи – поддръжка и обновление на сграден фонд, апаратура транспортни средства и пр., разходи за издръжка – електричество, вода, отопление, осветление, комуникации и пр.
|
За висшите училища тези разходи са за сметка на дейност “Образование” и за това привидно там няма институционални разходи за наука. Тази съществена разлика между висшите училища и научните организации обикновено се премълчава, но съществено се използва за противопоставяне на тези два типа организации, в които се извършват изследвания.
|
Ако отпусканите на университетите средства за научни изследвания от дейност “Наука” са институционално финансиране, то те задължително следва да се съотнасят и по абсолютна и по относителна стойност само към аналогичните средства в научните организации, а не към всички институционални разходи в тези организации.
|
Ако програмното финансиране включва само финансиране на изследователски проекти, съотношението институционално/програмно проектно финансиране би следвало да бъде най- малко 60 към 40 в полза на институционалното.
|
Ако програмното финансиране осигурява финансови възможности и за други разходи освен преки изследователски разходи, е възможно да се говори и за други съотношения, при които дяловете на институционалното и програмното (проектното) финансиране могат да се изравняват.
|
Във всички случаи обаче за съотношение между проектно и институционално финансиране си заслужава да се говори само при наличие на осигурени средства за научни изследвания (най-малкото 1% от БВП от публични източници). При това подобряването на пропорцията в полза на проектното финансиране е недопустимо да става за сметка на преразпределение на минималните средства, които държавата осигурява днес за наука. Те на практика стигат само за поддръжка на съществуващия изследователски потенциал (фактически “на изкуствено дишане”), което се осигурява от успешните изследователски проекти с международно финансиране.
|
Постигането на “по-добро” съотношение между институционално и програмно финансиране, което би могло да осигури развитие на научните изследвания в България в съответствие с Лисабонските норми е възможно, само ако и двата вида финансиране нарастват през следващите години. При това темповете на нарастване на програмното финансиране биха могли да бъдат по-високи, но не за сметка на институционалното финансиране.
|
Единственият начин да се увеличи делът на проектно финансиране е да се увеличат средствата за него дейност - първо, като се увеличат финансовите ресурси на фонд "Научни изследвания". ο второ - като се прибави финансиране за заплатите и стопанските разходи за поддръжка на научните институции. За осигуряване на конкурентна способност на науката необходимо условие за успешното нарастване на дела на проектното финансиране е изпреварваща целева инвестиция от страна на държавата за укрепване на научната инфраструктура на институциите водещи научни изследвания. Доброто средно съотношение на институционално към програмно финансиране във всички научни организации в ЕС е 60 институционално към 40 проектно. В много от научните организации в ЕС обаче това съотношение е 70:30 или дори 80:20.
|
По въпрос:
5. Какви възможности виждате за ефективно комбиниране на различни инструменти за финансиране на научните изследвания?
|
Възможностите са три:
Увеличаване на държавната субсидия за наука до 1 % от БВП.
Увеличаване на финансирането на научните институции и на фонд "Научни изследвания".
Въвеждане на фискални облекчения и преференции за науката и за предприятия, които инвестират средства пряко или косвено за научна и иновационна дейност, за да започнат да влагат своя дял във финансирането на науката. България е единствената страна в ЕС, която отказва да въведе тези фискални стимули. Не са изяснени процедурите за освобождаване от ДДС на договорите за научно-изследователска дейност, митнически сборове при внос на предмети с научен характер от страни извън ЕО. Въпреки, че законът за ДДС предвижда режим на прилагане на нулева ставка по ратифицирани международни проекти и програми, процедурата, която се прилага, е тромава. Приетото през месец март т.г. ПМС № 75 за митническите освобождавания в ЕО предвижда правомощия на Министъра на образованието и науката по отношение на предмети с образователен и научен характер, но процедурата за това не е изяснена. Препоръката за активно използване във всички държави на фискалните стимули за насърчаване на инвестициите от страна на предприятията, бе направена с комюнике на Европейската комисия от 22 ноември 2006 г. и особено в Зелената книга на ЕС.
|
След всичко изброено подчертаваме, че на стр. 54 в бизнес наръчника на ЕС “EU: Key Figures 2007 on Science, Technology and Innovation” е записано дословно: “България е единствената държава членка на ЕС, която няма цел, свързана с Лисабонската стратегия”.
|
По въпрос:
6. Какви конкретни действия трябва да бъдат предприети за подкрепа на талантливите млади учени?
|
Талантливите млади учени ще бъдат подкрепени най-добре, ако се увеличат мизерните заплати в науката, ако се подобрят условията за научна работа в лаборатории със съвременна апаратура.
|
Основна подкрепа за талантливите млади учени е да им се осигури възможност да работят в качествени научни колективи, които печелят международни проекти и имат възможност да включат в тях младите учени и да ги изпращат на специализация във чуждестранни научни организации. Обменът и повишаването на квалификацията чрез временно пребиваване в чуждестранни лаборатории е основен лост за професионално развитие, посочен в Зелената книга на ЕС. В този смисъл е добре да се разшири подкрепата от фонд «Научни изследвания» за млади учени, които да са задължени след подкрепената финансово от фонда специализация да се върнат на работа в България.
|
БАН предлага следните мерки за подкрепа на младите учени:
|
• За насърчаване на заетостта на млади специалисти в производствените звена да се предвидят данъчни облекчения за тези звена (допълнение към ЗПНο)
• За повишаване на броя на завършващите специалисти с висше образование, готови да работят по специалността си в производствени звена, да се предвидят данъчни облекчения за тези звена, ако те са подпомагали студенти със стипендии за завършване на висшето им образование (допълнение към ЗВО)
• За повишаване на броя на придобиващите образователната и научна степен “доктор” да се предвидят данъчни облекчения за производствени звена, подпомагали със стипендии докторанти по време на обучението им в третата образователна степен (допълнение към ЗВО) и данъчни облекчения за звена, назначили такива млади специалисти (допълнение към ЗПНο)
• За докторантите, защитили в срок, може да се предвидят стимули - например връщане на таксата, която са внесли за първата си година или пък заплащане на разходите по защитата на дисертацията.
• МС да регламентира таксите по процедурите за защита на дисертационните трудове и хабилитации и да унифицира заплащането на рецензиите, и хонорарите на различните съвети в системата на ВАК.
• МФ да превежда редовно средствата за издръжка на докторантите (държавна поръчка), каквото е изискването на ЗВО.
|
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com
|
fphgrb01's Website
|
Posts [ 1 ]
|
