Банчо Тодоров Банов финансово-политически аспекти на уреждането на германския следвоенен дълг

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Стопански Факултет

Банчо Тодоров Банов


ФИНАНСОВО-ПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА УРЕЖДАНЕТО НА ГЕРМАНСКИЯ СЛЕДВОЕНЕН ДЪЛГ

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация

за присъждане на образователна и научна степен

„доктор” по научна специалност
05.02.01. Политическа икономия

София, 2008 г.

Специализиран научен съвет по икономически теории и МИО при ВАК


Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Стопански Факултет

за присъждане на образователна и научна степен

„доктор” по научна специалност
05.02.01. Политическа икономия
Научен консултант:

На самостоятелна подготовка

Рецензенти:

........................

........................

София, 2008 г.
Дисертационният труд е обсъден от катедра “Икономика” при Стопански факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и е насочен към защита в Специализиран научен съвет по икономически теории и МИО при ВАК.

Авторът на дисертацията е бил докторант на самостоятелна подготовка към катедра “Икономика” при Стопански факултет на СУ.

Дисертационният труд се състои от въведение, пет глави, изводи и препоръки, заключение, списък на използваната литература, обяснителни бележки. Общият обем е 147 страници, в които се съдържат 13 таблици, 3 схеми и 80 заглавия използвана литература.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ... …от …... ч. в зала……на ……, на открито заседание на Специализиран научен съвет по икономически теории и МИО при ВАК.

Материалите са на разположение на интересуващите се в отдел “Научни съвети и конкурси” на УНСС – гр. София.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


1. Актуалност на изследването

Държавните заеми са един от основните инструменти, след данъците, за управление на публичните финанси на държавите по света. Държавният дълг – вътрешен и външен играе важна роля за развитие на икономиката на дадена страна.

През последните десетилетия, след дълговите проблеми от 80-те години в Латинска Америка и на фона на задаващите се дългови проблеми в Източна Европа и СССР, беше повишен научният интерес по отношение на държавните дългове. В тази връзка се появиха многобройни научни изледвания, посветени на тази проблематика. В някои беше разгледано фундаменталното отношение към държавния или така наречен “Суверенен дълг”¹, в други изследвания бяха разгледани проблемите по отношение на това кой трябва да поеме кредитирането (след промените) на бившите държави от СССР /и в частност от т.нар. Съветски блок/ - дали това да бъдат частни кредитори или да бъдат Международните финансови институции.² Трета група разработки фокусираха своя интерес върху политиката по решението на дълговите проблеми на страни от Латинска Америка³ - в тази група попадат известни учени като Джефри Сакс, Дорнбуш, Булоу, Рогоф и др.⁴.

На този фон, веднага след Обединението на Германия през 1990 г. стана ясно, че Ф.Р. Германия ще емитира нова емисия дългови инструменти, но не заради Обединението и предстоящите разходи по него, а заради клауза в споразумението на Германия с Лондонския клуб от 1953г., която е трябвало да се „задейства” при положение, че ГДР и ФРГ се обединят

Самото споразумение на Германия с Лондонския клуб от 1953г. също е обект на засилен научен интерес през последните две десетилетия. В тази група попадат Гуинане⁵, Буххайм⁶, Глеземан⁷, Яшински⁸ и др. Актуалността се подсилва от факта, че става въпрос за действащо споразумение.

В последното десетилетие все повече нараства интензивността на сключване на държавни и общински заеми, не само по света, но и в Република България. Затова и въпросът при какви условия се сключват, и погасяват също придобива актуалност.

• 
  Колко изгодно е било уреждането на дълга на Ф.Р. Германия?
  
• 
  Кои ка благоприятните клаузи на това уреждане?
  
• 
  Имало ли е политико-икономически предпоставки и/или съображения при уреждането на дълга на Ф.Р. Германия?
  
• 
  Може ли на база на анализ на това уреждане да се направят съпоставки със уреждане на суверенен дълг от последното едно или две десетилетия и да се направят обобщаващи изводи?
  

2. 
   Обект и предмет на изследването
   

2. 
   Цел и задачи на дисертационния труд
   

• 
  Да се изясни и анализира на изходната точка, от която е тръгнала Ф.Р. Германия.
  
• 
  Да се анализрат и оценят най-важните икономически и политически факти в световен мащаб, които биха могли да повлияят на преговорите и клаузите на споразумението по дълга.
  
• 
  Да се анализира на самото споразумение с Лондонския клуб.
  
• 
  Да се анализира как се съотнасят плащанията по споразумението към икономическите показатели на ФРГ, включително към нейния бюджет, търговски баланс, БВП, на база на което ще се изведе колко изгодно е уреден дълга.
  
• 
  Да се сравни това уреждане с подобно уреждане – от последните две десетилетия.
  
• 
  На база на решаване гореспоменатите задачи да се формулират изводи за управленската практика по отношение на решаване на дълговите проблеми на други страни.
  

2. 
   Основна теза
   

• 
  Германският външен дълг след Втората световна война е уреден по политически причини.
  

2. 
   Работни хипотези
   

• 
  Уреждане на външния дълг с редукция на главницата от около и над 50%.
  
• 
  Умерен погасителен план с вноски, ненатоварващи икономиката, бюджета и валутните резерви на страната. Годишните вноски (погашения) не надхвърлят 1% от БВП на страната.
  
• 
  Обхващане на всички кредитори в споразумението за уреждане на дълга, респективно обхващане на всички кредитори в редукция на главницата.
  
• 
  Ясни плащания (ясен “дългов хоризонт”) през всичките години на погасяване.
  
• 
  Клаузи за спиране или намаляване на плащанията по дълга.
  
• 
  Клауза за съдействие от страна на кредиторите за постигане на положителен търговски баланс на Германия.
  

• 
  Била ли е налице е много благоприятна външно политико-икономическа ситуация в Германия и в световен мащаб?
  
• 
  Изиграла ли е политико-икономическата ситуация в света решаваща роля за благоприятното уреждане на германския дълг?
  

Дисертационният труд извежда следните под-тези с характер на изводи и препоръки:

1.Германският опит и германското уреждане на дълга могат да бъдат използвани от други страни за уреждане на техните дългови проблеми.

2.България и българската управленска практика могат да допринесат за трансфериране на германския опит.

2. 
   Методологическа основа на изследването
   

1. Актуалност на темата

2. Обект и предмет на изследването. Основна теза

3. Цел и задачи на настоящото изследване

4. Теза на настоящото изследване

5. Под-тези с характер на изводи и препоръки

6. Методология на изследването

Първа глава

Анализ на състоянието на проблема

1. 
   Научни разработки по темата за държавния дълг
   
2. 
   Значение на държавния дълг за развитие на икономиката
   
3. 
   Научни разработки по темата за германския външен дълг
   
4. 
   Научни разработки по темата, публикувани непосредствено след уреждането на германския външен дълг (1953-1959)
   

6. 
   Научни разработки по темата за германския външен дълг, публикувани след 1990г.
   
7. 
   Съвременни разработки по дълговите проблеми в световен мащаб
   
8. 
   Изводи от глава 1
   

2.1. Политико-икономическа ситуация по отношение на

дълговете на Германия между двете световни войни

2.2. Политико-икономическа ситуация в Германия след Втората

световна война

2.2.1. Конференции на победителите

2.2.2. Два периода в отношението към Германия. Политика на задържането на влиянието на СССР.

2.3. Демонтаж.

2.4. Спиране на демонтажа и начало на въздигане на икономиката

2.5. Плана Маршал – генезис и развитие. Ролята му в

конфликта Изток-запад

2.5.1. Плана Маршал – генезис на идеята

2.5.2. Плана Маршал – доразвитие на идеята. Реакцията на Европейците (неговите реципиенти)

2.5.3. Плана Маршал – Стартиране като Западно-Европейска

програма чрез Комисия (комитет) за Европейско икономическо

сътрудничество

2.6. Състояние на Великобритания и Западна Европа след

войната. Леви идеи сред електората.

7. 
   Обобщение на глава 2
   
8. 
   Обобщения с характер на изводи от глава 2
   
9. 
   Изводи от глава 2
   

3.1. Парична реформа. Генезис. Противоречия

3.2. Блокадата на Западен Берлин

3.3. Блокадата на Берлин и “Въздушния мост”

3.4. Съдбата на Източно-германската парична реформа

5. 
   Таблично обобщение на глава 3
   
6. 
   Обобщения с характер на изводи от глава 3
   
7. 
   Изводи от глава 3
   

4.1. Политико-икономическа ситуация в света и Германия

по време на преговорите за дълга

2. 
   Редукция на германския външен дълг
   
3. 
   Клаузи и подробности, свързани със споразумението
   
4. 
   Кратък паралел между уреждането на германския външен дълг в Лондон през 1953г. и Брейди-сделката с Лондонския клуб на България от м.юни 1994г.
   

5.1. Правно-организационна рамка

5.2. Прилагане опита на Германия за решаване на дълговете на Молдова

5.3. Начини за прилагане на опита на Германия в Молдова

4. 
   Финансов модел на уреждането на дълга. Избор на стратегия, приложение на избраната стратегия.
   

Във въведението са обосновани значимостта, актуалността и потребността от изследването на германския външен дълг като самостоятелен обект. Посочени са целта и задачите на дисертацията, както и основната теза. Основната цел е да се анализира обстойно уреждането на следвоенния дълг и да се разкрият кои политико-икономически фактори са повлияли върху условията на споразумението. Като допълнителна цел е да се сравни с подобно уреждане на държавен дълг в съвременни условия, както и да се формулират изводи и препоръки за управленската практика при бъдещо уреждане на държавни дългове. Представена е научно-методологическата основа на изследването.

1.Разработки, публикувани непосредствено след уреждането на германския външен дълг (1953-1959г.).

2. Т. нар. “Междинни разработки”, публикувани в периода 1960-1990г.

3. Разработки, публикувани след 1990г.

Авторът прави уточнението, че това групиране на разработките съответства на близост във възгледите на авторите, разполагали по едно и също време с една и съща информация.

В точка 4 от първа глава авторът систематизира възгледите на изследователите по отношение на:

1.Предистория на Германския дълг

2. 
   2.Трансферен проблем преди Втората световна война
   

2. 
   4.Преговори по уреждане на германския дълг след Втората световна война
   
3. 
   5. Редукция при уреждане на германския дълг след Втората световна война
   
4. 
   6.Годишни плащания по дълга след уреждането му през 1953г.
   
5. 
   Важен момент от точка 4 на първа глава е изведеният от автора “Трансферен проблем”, който за пръв път е бил прозрян и повдигнат от Дж. Мейнард Кейнс след Първата световна война. Тази позиция ще намери отражение по-нататък и в 4 глава – при решаване на германския дълг и свързаната с това решаване методология, когато Западните съюзници ще се съобразят с възможността на Германия да трансферира плащания. Там това ще бъде изведено като приносен момент – повдигнатия от Кейнс проблем за трансферите при дълга и как това е решено на практика.
   
6. 
   В точка 5 и точка 6 на глава първа се разглеждат по-късните разработки по отношение уреждането на германския следвоенен дълг. Важен момент са посочените цитати от дисертанта, цитиращ Буххайм (1986) ⁹, който посочва, че съществува: “…напасване на дълга към икономическата ситуация на длъжника” (т.е.Германия), както и , че съществува: “…оскъдна литература по отношение на това споразумение.”¹⁰ Това частично потвърждава една от под-тезите на дисертанта, а именно за уреждането на дълга на Германия с умерен погасителен план и вноски, ненатоварващи икономиката на страната, както и твърдението на дисертанта от въведението на дисертацията, че в литературата по този въпрос (уреждането на германския дълг) има неизследвани моменти.
   
7. 
   В точка 6 на глава първа авторът се спира на съвременни разработки по проблематиката на суверенните дългове от последните 10-15 години. Там авторът извежда елементи, като например успешното решаване на боливийския дълг с голяма редукция на главницата, които корелират, без това да е посочено от авторите на тези разработки, с елементи от уреждането на германския дълг през 1953г.
   
8. 
   Цялостните изводи, до които авторът достига в глава първа могат да бъдат обобщени както следва:
   
9. 
   Темата за уреждането на германския дълг е актуална. Освен по-горе изброените доводи, друг аспект, който подчертава актуалността на темата е, че в последоните години са публикувани разработки на професори от престижни университети в Германия и САЩ:
   

Тимоти Гуинане – 2004г.

Урсула Ромбек-Яшински – 2005г.

От прегледа на литературата става ясно, че има следните нерешени проблеми:

1.Няма анализ от политико-икономическа гледна точка защо дълга е уреден толкова благоприятно.

2.Няма анализ от икономическа гледна точка колко благоприятно е уреден дълга като:

А)Бъде съпоставен с други страни

Б)Бъде съпоставен с макроикономическите параметри на Германия

3.Във връзка с точка 2Б, няма анализ от друга страна как самите годишни погасителни вноски по дълга (дълговите плащания) се съотнасят към конкретни годишни макроикономически параметри на Германия, като съотношенията:

А) Годишни дългови плащания към годишен БВП (т.е. за конкретна година).

Б) Годишни дългови плащания към годишни приходи в бюджета (т.е. за конкретна година).

В) Годишни дългови плащания към годишен търговски баланс (т.е. за конкретна година).

Г) Годишни дългови плащания към конкретни параметри от търговския баланс като салдо, внос, износ.

4. Не са направени опити (или те са много бегли) да се търсят решения как би могъл да се приложи начина на уреждане на Германския дълг към актуални политико-икономически проблеми като този с тежко задлъжнелите страни от Третия свят или с други държави, при които проблемът с дълга е сериозен и е необходимо неговото предоговаряне.

В началото на главата е направен ретроспективен анализ на ситуацията между двете световни войни като важна предпоставка за уреждане на германския дълг. Споразумението в края на Първата световна война налага на Германия репарации, които те не мислят, че ще могат да платят. Коментирани са характерът и причините за военните дългове на Германия, които са били главно вътрешни – към германските граждани.

Прави се уточнение, че съществува разлика в отношението на съюзниците към победена Германия – след Първата и след Втората световни войни. Докато след втората има благоприятно отношение и редукция на дълговете, то след първата отношението към Германия е коренно различно. Победителите гледат не да облекчат Германия, а да вземат от нея колкото се може повече и ако икономиката й се окаже, че може да носи допълнително бреме, да увеличат задълженията й. (виж изведеният в глава 1 “Трансферен проблем” –б.а.).Разгледани са също така и т. нар. план-заемите, които целят да стабилизират германската икономика и да отложат (отменят) репарационните плащания (заема Доус и заема Йанг). Обърнато е внимание на особената политика на нацисткото правителство, което плаща (частично и избирателно) дълговете на Германия само частично, водено не от правно-облигационни подбуди или от “светостта на дълга”, а от необходимостта да поддържа търговски връзки със своите кредитори.

Следващата част на втора глава разглежда последиците от Втората световна война в Германия. Висшата държавна власт в страната е поета от представители на четирите държави-победителки и тя е разделена на четири окупационни зони – съветска, американска, британска и френска. Тези решения са предшествани от няколкото конференции на победителите. Някои от по-важните резултати от срещите на високо ниво са:

• 
  Ограничаване на индустриалния капацитет и забрана за производство на оръжие в Германия;
  
• 
  Въпреки разделението на окупационни зони, Германия да бъде разглеждана като икономически единна;
  
• 
  Първи предложения за репарациите: Съветският съюз и Полша да удовлетворят претенциите си от своята окупационна зона, а претенциите на Западните сили и всички останали кредитори да бъдат удовлетворявани от западните окупационни зони, като СССР да получи част от репарациите, извлечени от Западните окупационни зони;
  
• 
  Уточняване на границите;
  
• 
  Да се извърши организирано превеждане на германското население от Полша, Чехословакия и Унгария към Германия;
  
• 
  Появяват се първите противоречия между съюзниците - предвестници на едно по-сериозно противопоставяне;
  

Като следствие от решенията на конференциите на победителите, за Германия излизат на преден план няколко групи проблеми, които тя трябва да реши и преодолее в следвоенния период:

• 
  Отношението на съюзниците към Германия на този етап, особено на Западните съюзници, които искат да я превърнат в изостанала селскостопанска страна, която да не представлява заплаха в бъдеще. Заради възприетата клауза „ограничаване на индустриалния капацитет”, се налага демонтаж на цели заводи и производства, децентрализиране и декартелизиране на икономиката.
  
• 
  Проблеми с откъснатите територии, които водят до загуба на пазари и плодородни земи. Това от своя страна води до проблеми с изхранване на населението;
  
• 
  Проблеми, свързани с бежанците: след капитулацията в западните зони се стичат над 13 милиона бежанци. Това трябва да се разглежда на фона на факта, че по време на войната повече от 20% от жилищния фонд на Германия е бил разрушен.
  

Авторът застъпва тезата, че следвоенния период в Германия (1945-1952г.) може условно да бъде разделена на два под-периода в зависимост на отношението на западните съюзници. Това разделение на два периода се въвежда и обосновава за първи път от автора и може да се разглежда като приносен момент, който е едно от доказателствата на основната теза в дисертацията – за политическото уреждане на дълга на Германия след Втората световна война.

Като разделна дата авторът въвежда датата 12 март 1947 г., когато американският президент Труман прави своето изявление пред конгреса на САЩ, в което извежда на преден план новата задача на САЩ да предпазят “свободните народи по света” от “тоталитарните режими”.

През първия период, който продължава до 12 март 1947 г., доминира желанието за намаляване на индустриалната мощ на окупираните зони. Стартирана е и първата програма за стабилизиране на окупираните зони – американската ГУАРИОЛА.

Вторият период започва с един явен сигнал, че САЩ се отказват от сътрудничество със СССР и „правят заявка” за глобално лидерство. На мястото на политика на глобално сътрудничество следва нова политика на задържане на съветското влияние. Тя трябва да се осъществи преди всичко чрез едно икономическо стабилизиране на Западна Европа. Тук авторът извежда приносния момент, че предпоставка за промененото отношение на САЩ към СССР е отказът на СССР да “отвори” пазарите на източноевропейските страни за стоки и капиталов експорт от страна САЩ. Това е било условието, което САЩ са поставили на СССР за да им отпуснат кредит. Съветите отказват и в края на 1946г. тези преговори са прекъснати без резултат. Само три месеца по-късно, на 12 март 1947г. идва историческото изявление на президента Труман пред конгреса на САЩ. Този приносен момент отново може да се причисли към доказателствата за предпоставките за политическо решение на дълга на Германия.

Третата част на втора глава отделя специално внимание на демонтажа на немската индустрия, който по същество се състои в демонтиране на фабрики и оборудване (включително и ж.п. релси) и монтирането им на териториите на Съюзниците. Друга форма на репарациите са под форма на конфискуване на част от произведената от германските заводи продукция в полза на съюзниците.

След споменатата промяна на отношението на съюзниците и най-вече на САЩ към Германия под влияние на съветската заплаха, политиката на демонтажа е преразгледана. Започва да съзрява идеята от Германия да се направи надежден съюзник срещу СССР. Така след ревизия на първоначалния план около половината от предприятията, подлежащи на демонтиране, са спасени. Изводът от направения анализ засяга важен специфичен ефект от демонтажа в комбинация с плана Маршал. У Западните съюзници назрява идеята за икономическо “изправяне на крака” на Западните зони на Германия. Първа трябва да бъде спасена индустрията, но както ще бъде обосновано по-нататък в дисертацията, без едно решаване на дълговия проблем на Германия, всички останали мерки биха били неефективни.

По отношение на допълващи причини за спиране на демонтажа авторът извежда на преден план ролята на бившия президент на САЩ Херберт Хувър (от германски произход), който след една пространна обиколка в Германия през 1947г. изготвя доклад-експертиза за икономическата ситуация на Германия, който дава на правителството на САЩ. Един от важните изводи в него е, че всеки американски и британски данъкоплатец трабва да плаща 600 долара годишно, за да бъде спасено от глад населението в двете (Британската и Амереканската – б.а.) окупационни зони. Още по-важна е тазата, че икономиката на Европа е преплетена с тази на Германия, чрез размяна на суровини и полуфабрикати и производството в Европа не може да бъде възстановено, ако към нея не допринася една оздравяла Германия. Това отново е приносен момент, който служи към доказване на основната теза в дисертацията – за политическото решение на германския дълг.

В тази глава се споменава и за демонтажа в съветската окупационна зона, който “отрано” набира скорост, за разлика от демонтажите в западните окупационни зони.

Точка 5 на втора глава е посветена на генезиса и развитието на плана Маршал и неговата роля за започващия конфликт Изток-Запад.

Направен е обстоятелствен ретроспективен анализ с цел изясняване на причините за възникване на плана Маршал. Разгледани са създаването на Международния валутен фонд, финансовата криза във Великобритания и освобождаването на ценовия контрол в САЩ. Тези събития предизвикват промени в трансатлантическата търговия: силно покачване на цените в САЩ, а оттам и намаляване на експортния потенциал на САЩ. Това се случва на фона на слабите икономики в Европа, нуждата им да внасят и оттам по-високо търсене на долари в Европа. Американците виждат увеличението на помощта за западноевропейските държави като важно средство на своята външна политика, като начин за привличане на държавите от Европа на американска страна. Една от целите на плана Маршал е да допринесе за възстановяването на Европа и да обвърже със САЩ си възможно най-много от европейските страни, за да противостоят на Съветското влияние. Планът е предложен под формата на “Европейска програма за възстановяване”.

Като първа стъпка е описана програмата „Въглища за Европа”. Тя е имала за цел не само да изглади конфликта на Германия с Франция за разпределението на въглищата от Рур, но и да разгърне едно засилване на доверието в общо-европейското възстановяване. Следващата стъпка в плана на Маршал е била европейските страни-участнички в програмата да постигнат външноикономически баланс и подходящ стандарт на живот (т.е. да подобрят стандарта си на живот). Програмата за възстановяване де факто е разработена от Политическия щаб за планиране, на подчинение на външния министър на САЩ Маршал.

В дисертационния труд е подчертано, че замисляната програма за помощ от САЩ не цели само преодоляване на германската криза и осъществяване на политика за задържане на съветското влияние. Това ще бъде план за реконструкция на вътрешноевропейското разделение на труда, преодоляване на доларовия дефицит в Европа и по-тясна интеграция между самите европейските държави от една страна, а от друга - в световната икономика.

Важен аспект с характер на приносен момент е изведената от автора на преден план теза за отношението на плана Маршал към Източно-европейските страни. Авторът извежда цитат от Хардах (1994) по отношение на плановете на Политическия щаб за планиране при Маршал: “Условията на програмата трябва да бъдат така формулирани, че страните от областта на Съветското влияние да могат да участват само тогава, когато изоставят тясната връзка на своята икономика със Съветския съюз"¹¹ Това е важно доказателство в подкрепа на тезата за назряващия конфликт Изток-Запад, и плана Маршал като етап от подготовката за противопоставянето на САЩ и СССР.

Във точка 2.5.2 е направено изследване на реакцията на европейците (главните реципиенти на плана Маршал). Американското правителство избира своите близки европейски съюзници Великобритания и Франция като предмостие, по което да транспортират своите идеи към Европа. Отдръпването на СССР от идеите на американците превръща плана Маршал в една западноевропейска програма с подчертана антисъветска насоченост. Великобритания желае да бъде съорганизатор на програмата за възстановяване, докато френското правителство е повече готово да приеме американското влияние в своята икономическа политика. На последно място, за малките държави собственото възстановяване е свързано неразделно с икономическото рехабилитиране на Германия, като доставчик и като пазар за реализация на стоките им. Това е и важен извод от дисертационния труд – германската икономика е била толкова тясно интегрирана с икономиките на страните от Западна Европа, че и малките държави са виждали своето възстановяване да мине през възстановяването на Германия.

Точка 2.5.3. характеризира стартирането на плана Маршал като западноевропейска програма чрез Комисията за Европейско Икономическо Сътрудничество (КЕИС). Целта на американския държавен департамент е европейците да координират своите стратегии за възстановяване и да съставят обща програма. Дефинираните цели са увеличаване на производството, стабилизация на валутите и държавните финанси и стимулиране на вътрешноевропейската търговия. На Западна Германия е отредена важна роля, тъй като на по-късен етап тя ще може да окаже принос като доставчик на инвестиционни стоки и като пазар за реализация на продукцията от икономиките на съседните страни. КЕИС трябва да изработи програма, която да съответства на американските представи, че финансовото подпомагане ще бъде ограничено във времето и след това доларовия дефицит ще бъде преодолян и ще се постигне един външнотърговски баланс. Според европейците обаче следвоенната криза е криза на платежните баланси, предизвикана от бързото възстановяване. В окончателния доклад на КЕИС са дефинирани следните цели:

• 
  Увеличаване на производството;
  
• 
  Стабилизация на валутите;
  
• 
  Насърчаване на икономическото сътрудничество между участващите страни;
  
• 
  Преодоляване на доларовия дефицит;
  

Важно е да се отбележи, че КЕИС до голяма степен се съгласяват с американската стабилизационна политика в Германия. Също така е създадено и многостранното споразумение за парична компенсация, чийто основен изразител е Банката за международни разплащания в Базел, създадена през 1930 г.

В последната част на втора глава са разгледани левите идеи сред електората във Великобритания и Западна Европа след войната. Причината за навлизащите леви идеи са ужасяващата разруха, бедност и разпокъсаност, създадени след войната, и установяването на криза с неочаквани размери. Това е още едно доказателство, макар и от друг автор, че обстоятелствата принуждават САЩ да вземат това политическо решение и да се изправят, както Маршал, в речта си при обявяването на своя план, посочва :”…срещу глада, бедността, объркването и хаоса.”¹²

В заключение, главата, посветена на плана Маршал, ясно показва началото на противопоставянето на двете супер сили – САЩ и СССР и започналото изграждане на сфери на влияние и от двете.